ИМА ШАНС ДА НАМАЛЕЯТ ДЕФИЦИТИТЕ НА ИСТИНА И СПРАВЕДЛИВОСТ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
27.02.2010
/Фили/ През последната седмица в България все по-широко се разгръща ветрилото на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Тя се води на различни нива, като засега вниманието основно е концентрирано върху полицейски операции.
Всичко започна преди няколко месеца с акция под кодово име “Наглите”, при която бе заловена част от престъпна група, извършвала отвличания за откуп през последните години. Последва операция “Октопод”, в резултат на която в ареста се озова Алексей Петров – знаково име от българския престъпен свят, разконспириран преди две години като агент под прикритие на специалните служби и после назначен за съветник на председателя на Държавната агенция “Национална сигурност”. Обвиненията към него и останалите участници в групата “Октопод” включват голяма част от престъпния състав на Наказателния кодекс, но главното е за създаване на организирана престъпна група, която е търгувала с влияние. Последната масова акция на полицията стана известна като “Факирите” и при нея бяха задържани хора от подземния свят, които имат отношения към множество кражби на автомобили в страната.
Нещата обаче не свършват дотук. Премиерът Бойко Борисов предупреди преди няколко дни в Пловдив, че може да се очаква операция “Наглите” да се извърши и сред фармацевтичните фирми заради съществуващи съмнения за създаване на картелни споразумения и изкуствено завишаване на цените на лекарствата. Само ден по-късно пък Борисов извади от забравата едно разследване от преди две години във връзка със смъртта на Ахмед Емин, началник на канцеларията на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Възприет тогава като знаков от обществото, случаят все пак потъна в забрава, след като МВР и прокуратурата набързо го обявиха за самоубийство, въпреки че не отговориха адекватно на множество въпроси и съмнения.
В същото време стана известно, че започва очакваното съдебно дело срещу бившия социален министър Емилия Масларова, обвинена Прочетете остатъка от публикацията »
ИНТЕРЕСНИ ВРЕМЕНА В ЗАМЪКА „ШПЕСАРТ“
- Призраците съществуват само доколкото съществува и човешката вяра в призраци
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Интересните времена, в които живеем напоследък в България, ми приличат на онези в замъка Шпесарт. Имаше някога такъв немски филм, пълен с луди призраци, недодялано немско чувство за хумор и гротескова атмосфера, родена в съчетанието на зловещо със смешно.
Оказа се, че всички ние сме луди калинки, които живеят – и доста време са живели – на една територия, където с живота и съдбата ни се разпореждат нагли призраци, факири в това да ни стискат за гушата чрез пипалата на гигантски октопод. То не че не знаехме, де, като те стискат за гушата, няма как да не знаеш. Ама се правехме на щрауси и точно в това е и елементът на гротеска. Както и в доста други неща – защото известно е, че призраците могат да въздействат само на този, който вярва в призраци. Иначе са нещо празно, покрито с бял чаршаф.
Премиерът Борисов предупреди фармацевтични фирми за предстоящи арести – научихме насред Пловдив. Операция “Наглите” се пренася в търговията с лекарства.
Похвална акция предстои. Раздутите цени на лекарствата, независимо дали онези, договаряни от Здравната каса или тези на свободния пазар, изсмукват финансовите сили както на общия, така и на индивидуалния ни бюджет. От това изкуствено се обогатяват знайни и незнайни лица и компании, като се нагнетява напрежение, което ние, потребителите, често дори не усещаме, защото вече сме претръпнали, влезли сме в спиралата и живеем с представата, че от нея няма измъкване.
В случая обаче има най-малко два въпроса, които трябва да бъдат зададени. Първият е защо Борисов предупреждава лекарствените компании за акцията. То верно, че мащабът на далаверата там вероятно е такъв, че следите не могат да бъдат заметени не просто за няколко дни, а сигурно и за година. Но все пак някак си не изглежда много професионално и полицейски издържано това предупреждение.
Вторият въпрос е доколко при акцията ще бъдат засегнати и хората, с които лекарствените компании са влизали в сговор, за да се раздуват цените. Защото тази работа без участието на добре овластени държавни чиновници, без участието на представители на НЗОК и Министерството на здравеопазването, без участието на шефове на болници и собственици на аптеки няма как да стане.
Ако те не бъдат засегнати, а си представим, че арестуваме десетина шефове на фирми /съдът ще пусне веднага поне осем от тях, но това е друга тема/ на мястото им ще се появят нови петнадесет, които бързо ще влязат в сговор Прочетете остатъка от публикацията »
ДОБРИТЕ ИДЕИ НА ПЪРВАНОВ И ДРУГИ ТАРАНТЕЛИ
- За личностите на един президент, икономическите досиета на прехода, участието на България в ПРО
Пламен Асенов, политически кометатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Има една психологическа теория, според която, когато казвам “аз”, под това се крият всъщност няколко различни “аз”-а – “аз”-ът, който съм, “аз”-ът, който си представям, че съм, “аз”-ът, който казвам, че съм, “аз”-ът, който събеседникът ми смята, че съм, “аз”-ът, който той си представя, че съм, в момента, когато му казвам “аз”. И така нататък. В тази поредица неизбежно съществува един “аз”, който смята, че всичко това са глупости. И един друг, според когото всичко това не са глупости. Психиатрите твърдят, че шизофренията се получава, ако е раздвоено първото “аз”, базисното – защото оттам нататък всичко останало не просто се умножава по две, а се повдига на втора степен и работата става твърде сложна за пресмятане. Още повече ако въпросните “аз”-ове решат да потанцуват тарантела.
Какво се случва обаче, когато базисното “аз” е не раздвоено, а разтроено?
Към този иначе мъдър, но невесел въпрос ме наведе текстът на едно интервю, с което президентът Георги Първанов ощастливи неотдавна слушателите на “Дарик радио”, а оттам и всички нас. Казаното от него също е мъдро, без да е весело.
Не е весело, доколкото в интервюто има признаци за разтроение на личността – понякога президентът отговаря просто като президент, понякога като човек на име Георги Първанов, а понякога и като човек с псевдоним “Гоце”. И е мъдро, защото той очевидно успява да съчетае тези три “аз”-а, без това да му създава вътрешни психологически проблеми. Поне не такива, които да му личат външно. Как точно се реализира това съчетание се вижда още Прочетете остатъка от публикацията »
ЩЕ НИ ОСВОБОДИ ЛИ РУСИЯ НЯКОГА ОТ СВОИТЕ ПРЕТЕНЦИИ?
Интервю на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
20.02.2010 г.
Ще бъдат ли разположени в България елементи от американската система за противоракетна отбрана /ПРО/ или няма да бъдат? Има ли преговори по въпроса между София и Вашингтон или досега са водени само неформални разговори в рамките на натовското партньорство? Премерена, непремерена или погрешно разбрана беше руската реакция на информацията за евентуалното разполагане, изнесена през миналата седмица от американския посланик Джеймс Уорлик? Имат ли или нямат отношение към тази тема изненадващите визити в София на двама от икономически най-могъщите руснаци – шефовете на “Газпром” Алексей Милер и на “Росатом” Сергей Кириенко?
Тези и много други въпроси, свързани с българското участие в отбранителната система ПРО и с развитието на българо-руските отношения, са в центъра на вниманието на българското общество през тази седмица. Заедно, разбира се, с новите разкрития, свързани с продължаващата полицейска операция “Октопод”, насочена срещу организираната престъпност в страната.
– Пламен, коя от двете теми все пак предизвиква по-широк интерес у публиката?
– Струва ми се, че “Октопод”, Фили. Някак по-домашно звучат разкритията от полицейската акция, които впрочем продължават. Най-малкото – в тях са замесени познати, полупознати или непознати, но основно български имена на хора и от подземния свят, и от официални структури като полиция, митница, прокуратура. Намесват се все по-упорито, макар засега повече под формата на въпроси, и имена на действащи политици. Докато разполагането на елементи от американския противоракетен щит стои някак чуждо, някак международно, недостатъчно познато – както поради спецификата си, така и поради неяснотата на свързаните с него заплахи. А и мнозина българи май все още не си дават сметка доколко външните дела са важни за вътрешните развития.
В същото време обаче има индикации, че са възможни потенциални спекулации за наличие на връзка между двете теми.
– Вероятно казваш “спекулации” не в смисъла, в който тази дума често се приема в България – като нещо морално осъдително, а в смисъл, че има база за размисъл Прочетете остатъка от публикацията »
ГЕННО МУМИФИЦИРАНАТА РУСИЯ
- Отношението и поведението на Русия към България е жив пример за такава политическа мумификация, а фактът, че повечето българи не се страхуват от това е част от проблема, не доказателство, че той не съществува
Пламен Асенов – специално за frognews
Някои се страхуват да ядат генно модифицирани организми /ГМО/, понеже липсват адекватни проучвания дали те не водят до мутации у човека. В социалния живот и в политиката обаче е обратно – опасни последствия може да има не генната модификация, а генната мумификация.
Жив пример за подобна мумификация е политическото отношение и поведението на Русия към България. А фактът, че в самата България преобладават онези, които спокойно преглъщат капризите на руската мумия, е част от проблема, не доказателство, че той не съществува.
Загледани в тялото на най-големия Октопод, изваждан напоследък на българска територия, сякаш за пореден път проспиваме, че към нас е протегнала пипала една друга, още по-голяма и по-опасна молюска. Новината, че България и САЩ водят – засега неофициални – разговори за възможността на българска територия да бъдат разположени елементи от системата за противоракетна отбрана /ПРО/, докара до бяс руската дипломация.
Външният министър Сергей Лавров, без дори да изчака да се прибере в къщи, от братска Никарагуа заяви, че иска обяснения от българското правителство за тези му намерения. Ни повече, ни по-малко. Иска и край.
“Вече се поинтересувахме у нашите американски партньори как да разбираме това и защо след “румънската изненада” сега следва “българска изненада” – каза още Лавров. Що се отнася до американците, те вече му отговориха, според мен ясно и изчерпателно. Заместник-държавният секретар Елън Таушър каза, че “САЩ не са искали от България да приеме елементи от ПРО, но възможността за тяхното участие остава открита”. Таушър допълни, че разговори в двустранен формат по повод новия американски подход за разполагане на ПРО в Европа, са водени с всички други страни от НАТО, а също и с Русия.
Всъщност това е част от новия подход на Барак Обама по темата, подход, който бе приветстван от Москва преди време, когато руснаците получиха голяма – и според много наблюдатели излишна – отстъпка с отмененото базиране Прочетете остатъка от публикацията »
ОКТОФРЕНИЯ ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ГОВОРЯТ ГЛУПОСТИ
- Нещата около Алексей Петров, не могат да се обяснят в една нормална държава. България не е нормална държава и това е големият проблем
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
В обикновения живот се смята, че има поне два случая, в които човек трябва да си мълчи задължително – когато говори с жена си и когато шефът му разговаря с него. Философите дават и трета възможност – когато няма какво да каже. Само че тази опция не се ползва с особена популярност сред нормалното човечество.
Някои наивници смятат, че в политиката също има най-малко два случая, в които мълчанието е повече злато от говоренето – когато ти е оцапано дупето и когато с говорене ще сътвориш повече глупости, отколкото с мълчание. Но така смятат наивниците, които не са политици, а гледат отстрани. Онези, които работят тази професия или се навъртат близо до нея са убедени, че говоренето винаги помага. Грешат – но са убедени.
Нека да видим как точно грешат – покрай операцията “Октопод” някои очевидно заболяха от октофрения и дадоха редица примери.
Кристина Патрашкова, в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:
„Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника.….Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.”
Въпросът за собствеността наистина е сложен. То човек понякога не е сигурен и досежно собствеността върху жената или чорапите си, какво остава за цял вестник. Интересното в случая обаче е друго – топлите човешки отношения, които са се формирали между Патрашкова и Петров в резултат само на едно голямо интервю. Изобщо няма да питаме какъв точно е характерът на тези отношения. Като види Патрашкова, човек не може да си представи друго, освен нещо чисто платонично. По дълбоко от това би било лош атестат за офицера Петров като мъж.
Аз например като журналист имам множество дълги интервюта с политици и политички. И нямам нито едно, покрай което между нас Прочетете остатъка от публикацията »
ЩЕ ЗАСМУЧЕ ЛИ ОКТОПОДЪТ ОКТОПОДА?
- Може ли някой да назове името дори на един единствен човек от средните и високите нива на видимия български престъпен свят, който да не е бил обвързан по някакъв начин с комунистическата Държавна сигурност и наследилите я, уж демократични, български специални служби?
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Полицейска операция “Октопод” е в действие от вторник вечерта в България.
Както стана ясно от първите съобщения, тя цели полицията да се справи с престъпна група, “съпричастна към изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, проституция и сводничество, разпространение на наркотици, източване на “Кремиковци”, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет”.
Между арестуваните е човек с прякор Трактора. Както и децата в България знаят, зад този селскостопански ник-нейм стои Алексей Петров, бивша барета, бивш бос от престъпния свят, бивш съветник на първия шеф на ДАНС Петко Сертов, бивш достоен гражданин, предал на премиера Бойко Борисов папка с класифицирана информация, изгубена от бившия премиер Станишев и случайно попаднала в неговите ръце. Споменава се още, че се издирва и приятеля му Антон Петров с прякор Хамстера, загубен някъде, може би в превода, след като съвсем неотдавна съдът го освободи под гаранция.
След двете операции с кодово име “Наглите”, това е третата подобна мащабна полицейска акция само за шест месеца управление на правителството на ГЕРБ. И в този смисъл изглежда, че сме свидетели на своеобразен рекорд за последните двадесет години.
Трябва да им се признае на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, че не стоят със скръстени ръце. Нито съм фен на това правителство, нито съм му противник ей така, изначално и по принцип. И не от местен патриотизъм – защото главният секретар Калин Георгиев е наше момче, пловдивчанче – казвам това.
В случая ми се струва, че активността на правителството трябва не само да се отбележи, а и да се стимулира от Прочетете остатъка от публикацията »
САМО ЕДИН КОЛ В СЪРЦЕТО НЕ СТИГА
- Администрация е необходима, но въпросът опира не толкова до бройката на чиновниците, дори не толкова до тяхната персонална ефективност и личен морал, колкото до ефективността на самата система
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
С изявлението си онзи ден, че чиновниците са безсърдечни, защото затварят гишетата под носа на клиента, за да пият кафе, премиерът Бойко Борисов удари с кол право в едно от сърцата на един от многобройните вампири, които тормозят българския човешки живот – администрацията. Само привидно е противоречието в горното изречение, защото последствията от това да имаш много сърца или да нямаш нито едно сърце са едни и същи – безсърдечие.
Лошото е, че точно този вампир, администрацията, има многобройни сърца, дори сторъкият Шива няма достатъчно ръце, за да ги порази едновременно с кол. А това е задължително условие за победата, защото иначе, докато човек се занимава с второто или деветото сърце, първото се възстановява в още по-гаден вид отпреди. И така се стига до обезсърчаване както на героя, дръзнал да атакува с кола, така и на всички останали граждани, които потриват ръце отстрани и чакат да видят какво ще стане.
Един стар виц гласеше, че за да се завие електрическа крушка на тавана, са необходими петима милиционери /полицаи/ – един държи крушката, четирима въртят масата, на която той е стъпил. Сега да си представим колко чиновници са необходими, за да се завие същата крушка, като имаме предвид, че само тези от централната администрация според официалното признание са 63 хиляди души – колкото е числеността на полицията в страната, пак по официално признание. Ами областните и общинските администрации? Ами съд и прокуратура? Ами НАП и митници? Да не говорим за безкрайните агенции, служби, бюра, комисии и подкомисии, които сякаш изглеждат създадени специално за да тормозят Прочетете остатъка от публикацията »
ИМПРОВИЗАЦИЯ МУ Е МАЙКАТА
- Истинската промяна в България може да дойде само чрез поставяне на ясни цели във видими хоризонти и възможно най-стриктното придържане към движение по очертаната основна пътека за тяхното постигане
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Не е прав Иван Кръстев в интервюто си за австрийския “Ди пресе” да нарича премиера Борисов “джазмен” и “партизански командир”. Всъщност прав е по същество, но не е прав да изтъква тези битиета на Борисов като положителни качества.
И бива ли така да ни излага пред чужденците? `Айде, за “джазмен” по-може да му се прости. Да, наистина, по комунистическо време натегачите на онази система смятаха думата за мръсна, само нормалните хора я произнасяха с уважение. Но все пак и досега както в България, така и в Европа – съотнесена към политиката – тя още си носи внушението за нещо леко несериозно, нещо, пълно с импровизации, които не знаеш къде ще те отведат.
За нас, масата прости българи това може и да е безразлично или дори приемливо, защото май сме му свикнали. “В непостоянството на Борисов всъщност се крие силата му, тъй като точно такова е поведението и на българските избиратели. Съвременната българска общественост е тотално еклектична” – казва в интервюто си Иван Кръстев. И пак би бил прав, ако еклектичността беше чак толкова тотална и ако въпросната общественост живееше сама на света или поне на остров, захвърлен в океана.
Защото бих запитал колегата Кръстев според него като как импровизациите могат да се отразят на сериозните хора от бизнеса, които в никакъв случай не са еклектици – или поне не са такива по отношение на самия си бизнес. Според мен например не би трябвало на всеобщо уважаваните нашенски хазартни босове да им се подхвърлят импровизации от сорта “ще ви увеличим данъците”. И чак дни по-късно да се разбере публично, че номиналното увеличение всъщност е реално намаление. Ами че те горките хора така могат да получат уплах и ще трябва да им се лее куршум междувременно. Или те да леят куршум, не помня как беше.
А какво да кажем за импровизациите, които пряко засягат международното положение? Няма да Прочетете остатъка от публикацията »
КОАЛИЦИЯТА BOYGEORGE
- Както преди време Борисов нямаше работа да обсъжда с Първанов уволнения и назначения в ДАНС и на посланиците, така пък сега Първанов нямаше никаква работа да обсъжда с Борисов собственото си вето, което по Конституция е негово суверенно право
Пламен Асенов – специално за frognews
След последната среща и постигнатите договорености между премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов вече е категорично ясно, че в българския политически живот стигнахме до открита коалиция между тях двамата, която, по примера на звездната двойка Бранджелина, може да се нарече BOYGEORGE. Асоциации с известния едноименен певец също могат да се правят, но се страхувам, че поради неговата двуполова природа това ще измести фокуса. Такива асоциации ще снижат общото ниво на разговора и няма да са много продуктивни – доколкото в нашия случай не говорим за един талантлив певец, раздвоен сексуално под светлината на прожекторите, а за BOY и GEORGE, двама артисти-любители, вплетени в прегръдка на политическата сцена в малкия провинциален театър “България”.
Постигнатата от тях сглобка се вписва като библейския генезис в поредица събития от политическия живот през последните месеци.
В началото бе брадвата. На изборите през миналата година тя бе размахана в кампанията “Бой-Костов”. С нея комунистите не постигнаха нищо, освен че сами се удариха по главата с тъпото на инструмента, който бяха приготвили, за да удрят другите. В определени среди и досега се изказва съжаление, че те не се млатнаха с острото на въпросната брадва, но повечето хора са наясно, че тя даже остро нямаше, защото, при тяхната некадърност, не са могли да я наточат както трябва. Всъщност, това само потвърждава отдавна забелязаната тенденция, че по нашите земи некадърният често е късметлия, макар да не е ясно защо винаги така става. От друга страна – то и с тъпото доста боли.
После, в един момент от същата тази предизборна кампания, нещата започнаха да изглеждат така, сякаш Бой-Костов а-ха да се превърне в BoyСтанишев. Което ще рече – независимо колко здраво баткото Бойко ще напляска момчето Сергей, работата звучеше като опечена за създаване на управленска коалиция БСП-ГЕРБ. Или може би даже не звучеше, ами направо си миришеше на опечена. Аз лично дори заложих едни последни пет лева на Прочетете остатъка от публикацията »
ДО ПРОЗАТА НА ПОЛИТИКАТА И ОБРАТНО
- На българска почва политическото поведение на Бойко Борисов явно изглежда до голяма степен приемливо, крачка навън – и цялата работа с неизучения политически занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив
Мнозина може и да не си дават сметка, но писателският занаят се състои предимно от учене на писателския занаят. Същото е и в занаята на политиката – през цялото време го учиш, дори когато си на върха.
Разбира се, и в двете тия общополезни сфери, както и във всички други, има правила и схеми, които човек трябва първо да изследва, после да следва, а има също принципи, към които трябва да се придържа. И които в подходящ момент може да захвърли настрани и да прави каквото си иска.
Може, но не бива – поне докато не е изучил из основи основите на занаята. След това пък захвърлянето настрани даже става задължително в определени случаи, ако искаш да се наредиш сред големите, независимо дали си писател, скулптор, журналист, политик или какъвто и да било.
Един от сериозните проблеми на българското общество е, че в него има много хора, които подхващат тази спирала откъм погрешната и страна, тоест, които са сигурни, че могат да правят каквото си искат в дадена област, преди да са научили какво наистина може и какво не. Продавачки в магазин, които си чоплят носа и гледат клиента като враг, задето им разваля рахата с натрапчивото желание да им пробута малко пари срещу много стока, пътни полицаи, които затрудняват пътното движение, вместо да го облекчават, художествени и всякакви други критици, които трудно схващат дори разликата между червен и зелен домат, ако им ги покажеш, какво остава за стойностите на дадено творческо или друго решение.
Затрупани сме с такива! А известно е, че подобното по-лесно ражда подобно, отколкото различно. Е, как тогава искаме политиците и Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 