Правителствените промени: ДА РОДИШ МИШКА, ЗНАЧИ ЖИВЕЕШ В КАНАЛИЗАЦИЯ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
25.04.2008
/Фили/ Четирима министри бяха сменени и в българското правителство беше назначен нов вицепремиер без портфейл, който ще отговаря за координацията при усвояване на средствата от европейските фондове. Това са резултатите от предприетите през тази седмица и гласувани вчера в Парламента правителствени промени в България. Министър-председателят Сергей Станишев каза, че решенията за очакваните структурни промени ще бъдат взети и обявени по-късно – в дните между Великден и Гергьовден.
За сега реализираните персонални промени се говори доста отдавна, още от миналата година, но по една или друга причина те бяха постоянно отлагани. До реализацията им се стигна, след като правителството изпадна в две сериозни кризи едновременно. Едната криза беше в отношенията с Европейския съюз, който спря финансирането по няколко основни структурни програми заради нарушено доверие, предизвикано от съмнения за корупция и заради недобрите механизми, изградени от България по отношение усвояването на европейските следприсъединителни фондове. Над страната надвисна опасност от налагане на предпазна клауза, предвидена в договора за присъединяване към ЕС, опасност, която все още не е отминала. Втората криза съвпадна с нея по време и подхрани допълнително колебанията на Европа – това беше кризата, разразила се около информацията за връзки на високопоставени служители от МВР със среди на организираната престъпност. След триседмичен натиск от различни страни твърде влиятелният вътрешен министър Румен Петков подаде оставка, но премиерът Станишев обвърза неговата смяна с необходимостта от по-сериозен ремонт на кабинета. Така, освен МВР, нови шефове имат още министерствата на отбраната, здравеопазването и земеделието. В опит да се успокоят вълнениета на европейските партньори беше назначен и един нов вицепремиер, който ще отговаря пряко за усвояването на европейските фондове. Прочетете остатъка от публикацията »
АХ, МОРЕТО ИЛИ – ЗА ЕДНИ ПАРИ В ДЖОБА НА ЕДИН ЧИНОВНИК
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
10.08.2007
/Фили/ Най-слабия морски сезон поне за последните десет години отчитат засега компаниите от българската туристическа индустрия. Много от хотелите в големите комплекси като Слънчев бряг са полупразни, въпреки че цените са свалени драстично, а условията за настаняване са сравнително прилични.
60 процента от леглата в частните квартири в Несебър например също са незаети, въпреки че цените им паднаха до пет лева на нощувка.
Според известната в момента статистика, която обаче обхваща само първите шест месеца на годината, номинално приходите от туризъм в България са нарастнали с 532 милиона евро, като се отчита значителен ръст на почиващите в страната граждани от Европейския съюз – около тридесет процента. В същото време обаче като цяло общият брой на почиващите чужденци е намалял с близо половин процент, а очакванията тази тенденция да се промени през по активните месеци юли и август очевидно не се оправдават.
Немаловажен фактор също е отлива и на български туристи от почивките на Черно море. Според едно социологическо проучване едва 38 на сто от българите могат да си позволят почивка през това лято. Трябва да се има предвид обаче, че голяма част от тях предпочитат да отидат в Турция или Гърция на море, тъй като често пъти това им излиза по-евтино, а обслужването там по общо мнение е значително по-добро от предлаганото в България.
Причините за това общо състояние на нещата са многобройни. Като се започне от факта, че след влизането на България в Европейския съюз вече са необходими визи за летовниците от страни като Русия, Сърбия и Македония, мине се през проблемите с безразборното застрояване и лошото качество на предлаганите услуги и се стигне до липсата на стратегическа визия за развитието на туристическия бизнес. Прочетете остатъка от публикацията »
СТАНИШЕВ ТЪРСИ НОВИЯ СИ КАБИНЕТ СЪС ЗАПАЛКА В РЪКАТА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
18.04.2008
/Фили/ Оставка на вътрешния министър Румен Петков; разговори за сериозен ремонт на кабинета, включително с евентуална промяна на коалиционната формула, което пък може да доведе до правителствена криза и предсрочни избори; стартиране на процедура за отстраняване на президента Георги Първанов; нови разкрития за връзки на политици с хора от организираната престъпност – всички тези събития се случиха в България в рамките само на няколко дни през последната седмица.
След като миналия петък правителството оцеля при гласуване на пети вот на недоверие, в неделя следобед вътрешният министър Румен Петков подаде оставка. Тя бе оценена като “достойна стъпка” от премиера и президента и като “закъсняла” от опозицията. По време на гласуването на вота в Парламента обаче се случиха няколко неща, които до голяма степен предопределиха последвалите развития.
Първо министър-председателят Сергей Станишев каза, че планира сериозен ремонт на кабинета и така даде възможност на Румен Петков да се оттегли, без действието му да изглежда като предприето под външен натиск. Заявеното намерение за големи правителствени промени обаче, които впрочем се отлагат с различни мотиви почти година, доведе до нова активизация на партиите от опозицията, които, вече в един глас, започват да говорят за необходимостта от провеждане на предсрочни избори. Те намират допълнителни основания за това, защото единството на управляващото мнозинство изглежда разклатено, след като депутатите от НДСВ по време на вота на недоверие в петък оказаха твърде колеблива подкрепа на кабинета, като гласуваха “въздържал се”.
Ситуацията се усложни още повече, след като във вторник лидерът на СДС Пламен Юруков съобщи, че партията му стартира процедура по импийчмънт на президента Георги Първанов. Обвинението е, че той нарушава конституционната си клетва да спазва законите на страната, като не е свиквал повече от година Консултативния съвет за национална сигурност, след като има законово изискване Съветът да бъде събиран поне веднъж на три месеца. Прочетете остатъка от публикацията »
Пенсии и данъци: РАДОСТИТЕ – ПРЕДИЗБОРНО, ТЕЖЕСТИТЕ – СЛЕД
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
03.08.2007
/Фили/ Изненадващо решение за промени в данъчно-осигурителната система взе българското правителство в края на миналата седмица на извънредно заседание на кабинета в резиденция “Евксиноград”.
Пакетът от мерки, който стана известен първоначално, включваше въвеждането на тъй наречения “плосък данък” – или единна данъчна ставка за всички доходи – в размер на десет процента, намаляване на осигурителната тежест с три процентни пункта, както и второ за тази година увеличение на пенсиите от първи октомври отново с десет процента. В същото време се предвижда увеличение през следващата година на косвените данъци и по-конкретно – нарастване на акциза за алкохола и горивата с пет на сто.
Както стана ясно почти веднага обаче, първите положителни реакции на тези мерки се оказаха прибързани и то от няколко гледни точки. Допълнително беше съобщено например, че отдавна коментираното, но постоянно отлагано решение за въвеждане на плоския данък, ще бъде съпроводено и с отмяна на всички съществуващи норми за признати разходи, както и на трудно въведената и все още недокрай разработена система за семейно подоходно облагане. Предвижда се също отмяна и на съществуващия необлагаем минимум от двеста лева.
Това веднага предизвика остра реакция най-вече от страна на хората със свободни професии, наемодатели и някои земеделски производители, които в момента имат между десет и седемдесет процента признати разходи, приспадани преди данъчното облагане. Твърде неясен е и отговора на въпроса как ще бъдат компенсирани хората с най-ниски доходи – например между 200 и 350 лева месечно. Простите сметки показват, че при новите правила техният бюджет ще бъде допълнително натоварен, вместо облекчен. Прочетете остатъка от публикацията »
ИВАН, СТЪПИЛ В НЕБЕТО
Галерия „L’UNION“ – Пловдив, ул. „Криволак“ 5 /намира се в подножието на Стария град/
/Никой няма да сгреши, ако отиде да види страхотната изложба на скулптора и приятел Иван Тотев. Тук представям само част от неговите нови неща, както и текста, който написах за откриването на изложбата./
Пламен Асенов
Човек твърде често се замисля за налудничави неща. Например – защо, въпреки че краката му са различни, чорапите са еднакви. Или – как едър бял мъж от чист арийски произход успява да заблуди целия свят, че е черен негър. И така да заеме поста губернатор на Калифорния.
Твърде рядко обаче човек се замисля за стойностите на истинското изкуство и какво значи то за живота около нас и за живота вътре в нас. Подобно поведение е донякъде разбираемо, защото истинското изкуство е сложно нещо. При всички случаи – доста по-сложно от приготвянето на бъркани яйца. Освен това се среща рядко, а по кафенета не ходи изобщо, така че на моменти се налага да го търсиш специално и то на места, където не предлагат нищо съществено за пиене.
Един статистик забелязал, че напредничавите хора от малките градове искат да се преместят в Пловдив най-вече заради пълноценния културен живот, който могат да водят тук. Но когато проучил работата, установил, че след преместването 99,99 на сто от тях напълно забравят този аргумент и се отдават на други изтънчени удоволствия. Оставащата стотна от процента се формира само от нещо, което се нарича Стефчо и ходи по изложби, за да събира автографи. Та искам да кажа, че в действителност хората рядко търсят начин да се отъркат о истинското изкуство.
Трябва да си призная, че и аз не съм от големите търсачи. Причините са няколко. От една страна ме е страх, защото истинското изкуство понякога поражда в душата ми непознати чудовища. Или непознати копнежи – не знам кое от двете е по-страшно. От друга страна се опасявам, че като видя нещо истинско, мога и да не го позная. А като не го позная – да изтърся някакви думи, твърде неподходящи за изтърсване точно пред олтара на музите. Така че отдавна съм избрал стратегията вместо да ходя по сокаците на Стария град в трескаво търсене, да се сприятелявам с творци, които правят истинско изкуство и така да разбирам кое как става в тази материя и защо.
Случаят с Иван Тотев, чиято изложба ни е събрала днес тук, е малко по-особен. Особен е с това, че той е първият такъв творец, който ми падна в лапите. След като тази година прави петдесет, значи трябва да е било преди повече от тридесет години. Изглежда съм имал страхотен нюх, защото по това време той самият не знаеше, че е голям скулптор, а и досега скромничи по въпроса, макар вътре в себе си да знае. Както знаят и мнозина от нас.
Та тогава слушахме в големи количества албуми като “Стената” на Пинк Флойд и “Тайният живот на растенията” на Стиви Уондър. Той живееше в шестоъгълна стая и майка му, леля Мария, Бог да я прости, ни изкушаваше със страхотни манджи и сладки сладкиши. Иван се интересуваше какво мисля аз за писането и как се прави то, а аз се интересувах какво мисли той за рисуването и скулптурата. Тъй като съм напълно сакат в ръцете, дълбоко в себе си и досега не мога да повярвам, че на нормален човек този вид занимания му идват съвсем естествено изотвътре. Но както и да е, ключовата дума тук е, че по това време мислехме много и много говорехме за нещата.
От ранния Тотев си спомням рисунките, които правеше още като ученик, а после, преди университета, един цикъл живописни работи, в които използва пясъчна фактура и някакви други неща – вероятно остатъци от екзотичните манджи, които той също се беше научил да готви. Струва ми се, че бяха интересни картини, макар леко декоративни. Имах в къщи две-три от тях, но по време на развода първата ми жена не призна, че са подарени точно на мен и си ги прибра. Сигурно и досега събират прах на някакъв таван, иначе след време можех да си преживея спокойно и добре старините, като ги продам на полудели от страст колекционери.
След това Иван стана скулптор. Но няма да ви отегчавам с подробности за пътя, който той измина оттогава насам. И да искам, не мога, защото този вид пътища се извървяват в самота, а най-често и в мрак, където чуждо око не може да проникне.
Само искам да ви приканя да погледнете Иван, който стърчи до мен. Не знам вие какво виждате, но аз виждам един човек, твърде здраво стъпил на земята, макар винаги да е твърдял, че не е дюстабанлия. А сега погледнете скулптурите и рисунките, които днес ни представя. Вижте ги, защото те са съвсем нови, правени са специално за тази изложба и освен това могат да ни кажат важни неща – и за него и за себе си.
Независимо дали имат много или нямат никакви крака, скулптурите на Иван Тотев, също като него, винаги изглеждат здраво стъпили на земята. Ако човек наистина ги погледне обаче, ще види тайнствените измерения, които ги правят и здраво стъпили на небето.
Традиционната представа за скулптура очаква да види обем насред нищото. Или обем, обгърнат от нищото. В пластиките на Иван Тотев обемът е обгърнал нищото. То прозира през тежестта на метала, бори се за правото да съществува – в борба без победители и победени. Така се ражда драматизъм, неизбежен когато крилото служи за опора, а преплетените в съдбовен сблъсък или съдбовна любов ръце служат за полет. Но драматизмът е стаен и ненатрапчив – вижда се само ако гледаш. Или ако погалиш скулптурата, за да усетиш как точно нищото е повело пръстите на твореца към сътворението.
Ако бях критик, можех да ви споделям съкровените си наблюдения за скулптурите на Иван Тотев до припадък. Например щях да кажа, че онази работа там, “Борбата на Яков с ангела”, която взема темата си от познатата библейска история, в ръцете на майстора се е превърнала във вселенска метафора не само за това как човек употребява, включително за богоборство, божественото си право на избор, но и за това как надделява над себе си чрез оцеляване. Можех даже да ви покажа и кои точно скулптурни деформации или други технически похвати в работата ме навеждат на подобна дълбока мисъл.
Щях да ви обясня също как по-строгата геометричност на “Възкресение” контрастира на обикновената представа за възкресението като нещо кръгло и ни подготвя за изненадващото откритие, към което ни води автора – че човешкият път към отвъдното не е занимание самотно, а се нуждае от протегната братска ръка.
Или просто щях да се загледам в прибрания корем и в странната, като спазъм, извивка на гърба на бронзовия бик там и може би всички щяха да ме последват, за да видят това, което аз виждам в него – един любовен бик, един свободен бик, един бик, за който точно в този момент няма никакво значение дали смъртта е безсмъртна или не.
Но тъй като не съм критик, предпочитам да се придържам към простите неща – както казал онзи, който измислил първо социализма, а после и Трабантчето.
Затова само ще добавя в заключение, че за мен скулптурите на Иван са тайнство, без което моят свят пак щеше да съществува, но изобщо нямаше да бъде същия. Това, разбира се, не може да служи като аргумент пред хората, способни да разграфяват таблици и да класифицират в тях художниците като големи и малки, значими и незначими, като такива от национална, европейска или световна величина. Вероятно се досещате къде аз бих поставил Иван Тотев в подобни таблици. И най-вече – за какво бих похарчил голямата част от парите си, ако имах пари. Пък след това той ще почерпи едно вино, защото истинските творци така правят.
Скандалът в МВР – 3: АВГИЕВИТЕ ОБОРИ НЕ СЕ ЧИСТЯТ ОТ АВГИЙ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
11.04.2008
/Фили/ Две убийства в мафиотски стил, осъществени през изминалата седмица в София, се превърнаха в епизод от продължаващата в България криза, която засегна ръководството на Министерството на вътрешните работи и стана повод за искане от опозицията на пети вот на недоверие към кабинета.
В неделя вечерта бе убит изпълнителният директор на “Атоменергоремонт” Борислав Георгиев, а ден по-късно, посред бял ден беше застрелян и писателят Георги Стоев.
Борислав Георгиев е известен като човек от близкото обкръжение на енергийния бос Христо Ковачки. Макар бизнесът на Ковачки да изглежда публичен и “чист”, източници говорят за негови предишни сложни взаимоотношение с хора от подземния свят като създателя на групировката ВИС Васил Илиев, застреляния в Холандия наркобос Константин Димитров – Самоковеца, както и скандално известния бизнесмен Васил Божков – Черепа.
Георги Стоев пък, определян от мнозина като “писателят-мутра” стана известен първоначално като главен информатор на покойния Христо Калчев, автор на поредица романи за създаването и дейността на бандитските групировки в България, а после, след смъртта на Калчев, сам написа и издаде десетина романа с такова съдържание. Самият Стоев твърдеше, че години наред е бил част от силовите подземни структури и по-специално в обкръжението на Младен Михалев – Маджо.
В поредица интервюта, които даде напоследък, Стоев твърдеше, че “няма жив или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от Държавна сигурност”. Той настояваше също, че бившият български дипломат и генерал от Първо главно управление на ДС Любен Гоцев е един от основните Кръстници на българската мафия, и че сегашният вътрешен министър Румен Петков е пряко свързан именно с Младен Михалев – Маджо. Прочетете остатъка от публикацията »
Скандалът в МВР – 2: МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА, ЧУДЕНЕТО НА ВЪЛЦИТЕ И ЗАПАЛКАТА НА ДРАКОНИТЕ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
04.04.2008
/Фили/ Засилващ се натиск отвътре и увеличен брой критики извън страната съпровождат продължаващия вече трета седмица скандал за корупция и извършване на незаконна дейност от висши служители в българското Министерство на вътрешните работи. Стигна се дотам, че през последните дни българските медии вече започнаха да определят случващото се не просто като скандал, а като криза в МВР.
Скандалът засегна пряко главния секретар на министерството Валентин Петров, който под политическо давление излезе в отпуск за тридесет дни, докато прокуратурата и Държавната агенция за национална сигурност продължават раследването. Обяснението за този акт беше – да не пречи на разследването, макар никой да не съобщи дали действително и по какъв начин Петров пречи или би могъл да попречи за разкриване на истината.
В доста тежко положение се намира и министърът на вътрешните работи Румен Петков. Не само опозицията, но и депутати от управляващото мнозинство повече или по-малко ясно поставиха въпроса за неговата оставка или поне за временното му отстраняване от поста. Премиерът Сергей Станишев и мнозинството обаче засега намериха възможност да го оставят на поста с идеята, че той трябва да подготви политически анализ за корените на случващото се в МВР, като докладът обхване период от последните десет години. Това беше съпроводено с обяснения, че засега, тъй като разследването не е приключило, липсват достатъчно данни да се вземе адекватно решение за отстраняването на Петков и с обещания, че при доказване на престъпление, няма да има политически чадър над никого. Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 
