33. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЙОНАС БАСАНАВИЧЮС

май 30, 2013 at 12:31 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

29. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=35

Лабас /литовски/

Лабас! Това е думата, която на литовски означава „здравейте”. Много вероятно това да е първата дума, която литовецът Йонас Басанавичюс произнася, когато през януари 1880 година за първи път стъпва на българска земя. Роден в малкото литовско село Ожкабаля, дипломираният в Московската медицинска академия д-р Басанавичюс е поканен за главен лекар на болницата в Лом. И той приема. Тогава е на 29 години и не знае още колко приключения има, докато се стигне до това всички литовци с искрена любов и днес да го наричат „патриарх на нацията”.

Литовска фолклорна песен от ХVІІ век

Това е литовска песен от ХVІІ век. Още в ранните си години Йонас Басанавичюс събира и съхранява подобни песни, легенди, приказки и други духовни богатства на Литва. Роден в селско семейство, родителите му искат да го изучат за свещеник. По онова време литовският език е само за домашна употреба. Но макар страната да е в състава на Руската империя, полският е езикът на благородните и духовно извисени хора. След антируското въстание през 1863-та обаче започва политика на русификация и Басанавичюс учи в гимназията в Мариямпол. Там той се отдръпва от религията и, вместо в семинарията, отива да учи история и филология в Московския университет. След първата година обаче се прехвърля в медицинската академия. Безпаричието и лошите условия на живот в Москва влошават здравето му. Все пак Басаначивюс се дипломира като лекар и докато е на кръстопът къде да се установи, за да практикува, получава поканата от България.

Литовска музика, менует

В Лом Басанавичюс заварва 19 болни, настанени в сградата на бивш хотел. Той веднага се заема да превърне болницата от място за умиране в място за лекуване – строи се Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ПОЛИТИЧЕСКОТО НИЩО И НИКАКВО

май 27, 2013 at 5:35 am (Публицистика) (, , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Направо да не повярвате, граждани, направо да не повярвате!

Оказа се, че, освен красивите девойки по Главната на Пловдив, понякога успявам да забележа и други неща – например факта, че любимият на всички ни вожд и учител, другарят Сергей Станишев, не получи мандат за съставяне на правителство.

Не казвайте, че това не е истина, а само ми се привижда, като на гладно куче кокал. Или че поставям желаното пред възможното, още по-лошо, пред реалното. Да, като лидер на втората по големина парламентарно представена политическа сила от последните избори, той трябваше да го получи. И всички някак се подлъгахме да мислим, че го получи. Но не би, остана с празни ръце.

Смятате, че греша ли? Я погледнете записа от онзи ден и ще видите как президентът Росен Плевнелиев с рязък финт заобикаля почти протегнатата за мандат ръка на Станишев и тика хартийката директно на Пламен Орешарски. И поздравява първо него, сякаш той е шеф на червената партия, а не някакъв си наемник, нает за изплакване на зачервените от рев по комунизма – или от комунизма – обществени очи.

В този жест на президента няма реален смисъл, но има символика, нали? На практика – също такава символика, каквато носи твърдението на самия Орешарски по отношение на бъдещия му кабинет – че ще бъде съставен изключително от експерти.

– Ами така, де! – викат в Пловдив и уточняват: – Нали целият български народ добре познава точно като експерти Илиана Йотова, Ивайло Калфин, Ангел Найденов, Меглена Плугчиева и другите тути кванти, които засега се спрягат за министри. Като какви други да ги познава, при положение, че те за друго не стават?

Ще оставя за по-късно питането, граждани, което ни гложди всички в този случай – експерти по какво са въпросните тези според онези, които ги наричат такива. Но бъдете сигурни, че дори без да задаваме този въпрос, отговорът му ще лъсне в онзи ден, когато те напълно успеят да разгърнат експертизата си. Няма как да не лъсне, защото ще я разгърнат на нашия гръб.

Чудя се обаче дали да отложа и другото си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ГОЛЕМИТЕ ЗАЛОЗИ

май 24, 2013 at 11:54 am (Публицистика) (, , , )


Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В София 42-то Народно събрание започна работа, като избра за председател бившия вътрешен министър от БСП Михаил Миков. Очаква се скоро да бъде съставено и правителство, което очевидно ще е с мандат на БСП и премиер Пламен Орешарски. Колко полезно може да е то за страната и колко време ще остане на власт – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, вчера лидерът на ГЕРБ  Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство и сега е ред на БСП да се опитат. Те ще успеят ли?

– Както се казва – обречени са на успех, Фили. Иначе ще отидат на вятъра много ценни, от тяхна гледна точка, усилия, които вложиха през последните месеци, за да свалят правителството на ГЕРБ и да вземат властта. Не успяха до край – социалистите не само нямат самостоятелно мнозинство в Парламента, а дори не са първа политическа сила, но правителство ще успеят да съставят. Разбира се, с помощта на ДПС и подкрепата – неофициална, негласна, задкулисна или както искаш я наречи – на националистическата партия „Атака”. И нищо, че, от политическа гледна точка това правителство е напълно безпринципно. Дори червеният политолог Андрей Райчев изтъкна, че комбинацията е трудна, защото ДПС са много по-вдясно от БСП, а Атака е много по-вляво. И нищо също, че, според наблюдателите, това правителство няма да изкара повече от година. На практика всички сочат изборите за европейски парламент през следващото лято като максимален житейски хоризонт на кабинета Пламен Орешарски. Важното в случая обаче, от гледна точка на БСП, е че БСП отново е на власт.

– Защо е важно за тях? Нали всички са наясно, че ситуацията – заради икономическите проблеми и сложните обществени нагласи в страната, а и в Европа изобщо, е много трудна, за да се търси добър ефект от управлението?

– Тук има толкова мнения, колкото гледни точки, Фили. От самата БСП твърдят, че без стабилно правителство страната ще изпадне в хаос и те, един вид, се жертват, за да не стане това. Така социалистите не изневеряват на желанието си да играят добрия герой във всеки филм, в който участват. На забележката, че в този случай всъщност те не се жертват, а съставят марионетно правителство, наречено Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

32. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ШАРЛ АЗНАВУР

май 22, 2013 at 9:40 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

22. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=34

Любовта няма нужда от много приказки – най-често и само едно име е достатъчно, останалото зависи от интонацията.

Азнавур, Изабел

Не, като казвам „достатъчно за любовта”, всъщност нямам предвид името Изабел, а по-скоро името Шарл Азнавур. Макар че и Изабел не е лошо. Изобщо не е лошо. Самият Азнавур казва за него, че това е „най-сладкото име”. А той знае – защото знае и много други любовни имена. Знае също как да ги събере всичките в един още по-голям и красив образ, образът на самата любов, наречена Тя.

Азнавур, Тя

Превод: Тя- може би лицето, което не мога да забравя, дирята от удоволствие или от съжаление, може би съкровището ми или цената, която трябва да платя, Тя – може да е песента, която пее лятото или студът, от есента донесен, може да е сто неща през всеки кратък ден.

Годината е 1974. Шарл Азнавур, певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си, от наистина незабравимите си хитове – „Тя”. По онова лудо време, когато рокът разтърсваше всичко по пътя си, а диско-заразата още не беше плъзнала по хората и народите, черната винилова плоча с тази простичка лирична песен се продава като топъл хляб и албумът става платинен в тогавашната Мека на музиката – Великобритания. За разлика от родната на певеца Франция, където продажбите се оказват пълен провал. Защо – това е друга, историко-философска, тема. Но всъщност Азнавур е толкова популярен и почитан във Франция, че може спокойно да си позволи една английска изневяра. Или 150. И още и още – на италиански, испански, немски. От всичките над 1 000 песни, които е създал, Шарл Азнавур изневерява на любимия си френски с песни на други европейски езици точно 370 пъти. Но, въпреки това, във Франция продължават да го обичат още и още.

Азнавур, Еt pourtant, Още

Шанур Вахинаг Азнавурян е роден в семейство на арменски емигранти през 1924 година. Баща му, арменец от Грузия, и майка му – от Турция, са на път за Америка, когато се ражда бебето им, но на бърза ръка отварят кавказки ресторант и остават в Париж завинаги. Малкият Шанур расте в артистична среда, още на 9 той зарязва училището, приема името Шарл и поема по трудния път към голямата сцена. Той ходи на театрално училище, играе няколко малки роли в театъра, но истинският обрат в живота му настъпва през 1941-ва, когато среща Пиер Роше, с когото пише песни и пее по парижките кабарета. Още по-важна е 46-та, когато среща Едит Пиаф и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ВИАГРА ЗА ВЪЗДИГАНЕ НА МИСЪЛТА

май 20, 2013 at 5:43 am (Публицистика) (, , , , , , )

 

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Спешно ни трябва виагра за въздигане на мисълта, граждани, защото много неприятно е увиснала – влачи ни се по земята, скоро ще вземем да я настъпваме и ще боли. Или ще се спъваме в нея, а като паднем, ще боли още повече. Очевидно само с помощта на магическата отвара от гинко билоба въздигането на мисълта не става – доказват го резултатите от последните избори и всичко около тях.

Не можеш да въздигнеш нещо, което нямаш – ехидно твърдят отявлените скептици в Пловдив.

Не им забелязвайте, те са си такива. Но аз, като един прочут оптимист, съм сигурен, че, дори да са прави, начин има. Даже съм го измислил какъв е – първо придобиваш онова, което нямаш и после го въздигаш.

Вярно, нямането е голямо и процесът ще е дълъг и труден. Слушам онзи ден някой от „протестиращите”, както, кой знае защо, продължават да се титулуват някои лумпени, да твърди по една телевизия, че те няма да спрат с протестите и искат касиране на изборите, тъй като на изборите никой гражданин не е гласувал за тях.

Ха! Това е като да изразиш изненада и протест, че някой друг ти е оцапал гащите от вътрешна страна, без ти изобщо да разбереш.

Какво да ви кажа – скудоумие на квадрат. Лошото е, че скудоумията от този вид са не само болезнени, а и заразни, подтикват те да ожалиш горкия глупак, че не е на хладно в Парламента, а се скита в уличната жега и пилее таланта си да твори глупости, въпреки неистовата нужда, която го разкъсва отвътре – да помогне на всички ни, защото много ни обича, народе мой.

Но всичко си има и добрата страна, де! Все пак юнаците, дето си говорят с орлите на моста, най-после измислиха нещо, с което да засенчат великата си първоначална мантра – „искам, следователно не знам какво, но го искам веднага и в големи количества”. Тя беше започнала да омръзва на капризната българска публика, която, както е известно, след всяко безумно развлечение има нужда от още по-безумно, иначе започва сама да се развлича с помощта на низките си страсти.

Е, сигурен съм, че споменатата вече готовност за протести в момента се поддържа от кукловодите само за всеки случай, докато ГЕРБ реално се провалят в опита да съставят правителство. Тя ще се изпари на секундата, щом правилната власт най-после дойде на власт. „Правилна” е новата Тройна коалиция, състояща се от не по-малко скудоумната – и напълно неразбираема за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

След изборите: КАРУЦАТА СЕ ОБЪРНА, НО ПЪТИЩА НЯМА

май 17, 2013 at 7:18 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Четири партии влизат в новия български парламент след извънредните избори в неделя – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Това води до трудности за съставяне на работещо правителство и се очаква политическата криза в страната да продължи. По темата днес разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, изненада ли те нещо в тази кампания?

– Изненада ме степента на координация, Фили, постигната от иначе изтъканата от противоречия българска олигархия, както и арогантният начин, по който тя се хвърли в борбата за власт. Виждал съм горещи кампании, пълни с удари под кръста, основани на компромати и лъжи. Мислех, че всичко съм виждал, но нямаше как да се предвиди това, което стана. И което продължава да става – защото тежката компроматна война от преди изборите се пренесе и след тях.

– Пламен, олигархичните модели са различни – като казваш олигархия, кого визираш?

– Моделът е ясен, Фили. Олигархията на прехода тук са хора от  политическата класа, главно свързани с левицата, но и пръснати в други партии, хора от бизнеса, забогатели незаконно или законно, но зависими, хора от подземния свят, от старите и новите спецслужби, от правосъдието. Около тях се въртят и хора от медиите, за да им чистят зъбите. Това може да се нарече и мафия, но аз не го правя по две причини. Първо – при мафията има йерархия, докато при олигархията всеки е за себе си, тя се организира само ако всички са застрашени. Второ – за мафията не е характерно да е официално на власт, докато олигархията е на върха практически през цялото време.

– И каква е връзката на това с отминалите избори?

– Връзката е, че се видя ясно: олигархията, която иначе се ръфа за всеки кокал, сега се почувства застрашена и се организира. Така ГЕРБ, която очевидно се приема за основна заплаха, бе залята с компромати – че налага диктатура, че подслушва наред, че ще фалшифицира изборите с фалшиви бюлетини, които ще разпрати по районите чрез микробуси  с двойно дъно. Тези и много други криминални сюжети се родиха в последните седмици, Фили. Не мога всички да разкажа, но, така или иначе, тежкият компроматен удар се концентрира върху ГЕРБ. И въпреки това тя успя да спечели най-много места в бъдещото 42-ро Народно събрание – 97. Следват я БСП с 84 депутати, ДПС с 36 и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

31. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ЯСПЕРС

май 15, 2013 at 3:19 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

15. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст четете тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=33

Скот Джоплин, рагтайм

С този прочут рагтайм на Скот Джоплин ХХ век нахлува в света. Епохата опиянява, животът е прекрасен, всички танцуват завинаги. В старинния Хайделберг, по прочутата Философенвег, „Пътеката на философите”, 18-годишният Карл Теодор Ясперс върви между странни за Германия растения – маслини, мушмули, бадеми, смокини. Той също изглежда странен, задълбочен в мисли – да продължи ли с правото или да учи медицина. Избира медицината. Избира съдбата си. Избира да стане един от най-големите световни философи, белязали с идеите си целия безумен и фантастичен ХХ век. А може и да не е било така. Може решението да е взето в някоя прашна и сумрачна аудитория. Или в някоя още по-сумрачна кръчма в Стария град, където академичното достойнство се измерва в брой изпити бири. И в брой рагтайми, изтанцувани с прекрасно момиче под скърцащия звук на фонографа. Така или иначе обаче, факт е, че през 1909 година вече намираме Карл Ясперс на работа в местната психиатрична клиника. Четири години по-късно той се връща в Хайделбергския университет като преподавател по психология. Междувременно се жени за Гертруд Майер и двамата са щастливи до дълбоки старини. Този израз е зает от приказките, но по изключение – нищо иронично не влагам в него. Любовта между Ясперс, чистият ариец, и Майер, немската еврейка, наистина надделява над превратностите на времето. Всичко е страхотно и, както самият той пише по-късно – годините от 1909-та до Първата световна война са най-благословените в живота ми. И не само за него. Неслучайно по същото време американската еврейка от руски произход Софи Тъкър записва големия си хит Some of these days, „Някои от тези дни”, хит, който, в една или друга форма, се пее и досега. И който по особен начин бележи целия живот на философа Карл Ясперс.

Софи Тъкър, Някои от тези дни

През 1914-та войната се стоварва на главите на всички, разбива на парчета La belle époque и ражда онова поколение, което Гъртруд Стайн нарече „загубено”. То страдаше, защото душата му се превърна в дупка сред нищото и сама не можеше да се намери, както описа нещата Хемингуей. Но това поколение роди и модерната храброст, израз, използван от Карл Ясперс, който означава горе-долу следното  – да живееш, напук на всичко, което вътре в теб пищи да не живееш. Ето и неговите думи: „Това е модерната храброст: пътешествие в опитващия живот, ако и да няма никаква сигурност – да изискваме не резултата, а да се осмелим да претърпим крушение – да изпълним своето “да” в живота, като че ли на дъното би се показала помощта, която във всеки случай означава, че силното желание не е нищо, че най-накрая то се вмества в битието.”

Карл Ясперс е смятан за баща на екзистенциализма, който той предпочита да нарича екзистенциална философия. Това е една от най-забележителните идеи на 20 век, проникнала във всички сфери Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: `БА` Ма` МУ!

май 13, 2013 at 10:01 am (Публицистика) (, , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Както и цялата предизборна кампания, денят за размисъл в Пловдив премина под мотото – „`Ба` ма` му!”

То и затова резултатът от вчерашното гласуване днес е такъв, какъвто е.

Признавам си, граждани, подобно чудо не съм виждал дори в България. 55 години съм на този свят. 33 от тях като журналист отблизо, с нарастваща ирония и жалост, следя какво и как се случва в тази страна. Работил съм за вестници, радиа, телевизии и сайтове, писал съм за британски, американски, европейски и австралийски медии, коментирал съм за разни правителствени и неправителствени организации ситуацията тук, но такова чудо…..

Ако бях възрожденски писател, щях да се изразя изтънчено – словата бледнеят, разумът гасне. Но тъй като не съм възрожденски писател, а обикновен простак от модерните времена, ще възкликна и аз заедно с гласа народен – `ба` ма` му!

И още – браво Николай, браво Бареков! Хем цял директор на телевизия, хем еднолично грабна репортерския микрофон и самоотвержено заложи на амбразурата колкото чест му е останала – но разкри гадовете, дето щяха да залеят страната с фалшиви бюлетини в деня на изборите! Едно обаждане на анонимен източник из средите на компетентната прокуратура, че компетентната прокуратура прави проверка в някаква си печатница – и веднага ги разкри.

Съкровена работа ще да е това приятелството между мъже, как иначе да си обясним предаността на въпросния източник именно към Миколайката. `Щото и друг можеше да свърши цялата работа, нали, някой от останалите пишман журналисти, дето първо сами си произвеждат новините, а после задъхано търчат да си ги коментират. Но не, и този път именно на него отговорните другари повериха отговорната задача.

А сега пък аз трябва да отърча и да си купя от онези книжки, дето те съветват как да запазиш разума си, въпреки че самият разум те съветва веднага да направиш съвършено обратното. Нали ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕВЪЗМОЖНО

май 10, 2013 at 7:40 am (Публицистика) (, )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ В България – въпреки тежките обвинения за незаконно подслушване срещу до скоро управлявалата партия ГЕРБ, тя запазва преднина пред основния си съперник БСП. Според анализатори обаче, след изборите в неделя няма да се стигне до съставяне на стабилно правителство и политическата криза ще се проточи. В последния ден от активната предизборна кампания – по темата разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, както се очакваше, появиха се нови записи, за които се твърди, че са направени незаконно от МВР по поръчка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Не отиде ли тази компроматна война твърде далече?

– Всъщност тя се развива по толкова позната схема, Фили, че няма как, а няма и защо, от гледна точка на онези, които я водят, да отива по-далеч от там, откъдето е тръгнала. Политическата песен, която се чува през цялото време, е една и съща – Цветанов подслушва наред, Борисов е виновен за всичко, ГЕРБ са лошите в държавата. Оттук и простият извод, който всеки човек може и трябва да си направи – измитаме лошите, идват на власт добрите в наше лице и всички започваме да си живеем живота. Това е типичен подход при всички омаскаряващи политически атаки в България, просто сега нещата са много по-концентрирани, целенасочени и последователни.

– С други думи, новите записи от последните дни, подхвърлени на медиите пак от анонимен източник, не прибавят и нова информация към известните вече обвинения?

– На пръв поглед – прибавят, Фили. В бележките към тях, изпратени от същия източник, се казва, че бившият вътрешен министър Цветанов е подслушвал и, забележи – продължава да подслушва – всички в държавата с помощта на съответната служба в МВР. Но, явно това не му е достатъчно, та за целта допълнително използва външни хора и фирми. Посочват се дори конкретни имена на такива лица и структури, някои от които подлежат на проверка веднага. Проверката, разбира се, беше направена от медиите и се доказа, че даден човек и дадена  фирма със съответната дейност наистина съществуват в правния мир на страната. Толкоз се доказа, Фили. И затова не се учудих, че онзи ден, след появата на новите записи, ми се обади един приятел, който по принцип е против ГЕРБ и се кани да гласува за ДСБ, но каза буквално: „Абе, аз знаех, че разните кукловоди в тази страна ни мислят за идиоти. Но не знаех, че ни мислят за чак толкова големи идиоти.”

– От какво точно е предизвикан този изблик?

– Според мен – от безогледния начин, по който е скърпено всичко, Фили. Не искам да влизам в подробности как се манипулира, например чрез внушението, че едно парче от истината е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

30. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

май 9, 2013 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

08. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=32

Anima Animus Animal, Ambara Tombe

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно, и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения – за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…..” – тези думи великият швейцарски психолог и психиатър, философ и мистик Карл Густав Юнг пише през 1959-та, около две години преди смъртта си, в своите мемоари. И със сигурност, макар че цял живот е виждал себе си как играе ролята на изповедника, а не на онзи, който се изповядва, в случая той е докрай искрен. Просто наистина е много трудно да се сметне сумата от величията и паденията на един живот, изпълнен с толкова разум и страст, с толкова пълни шепи и празни ръце, с толкова мостове и катастрофи между „аз” и „аз”, че на мнозина би им се завило свят само ако опитат да прочетат за всичко това. Какво остава – да го преживеят.

Юнг говори на душата си

Превод: Моя душа, къде си? Чуваш ли ме? Аз ти говоря, аз те викам, тук ли си? Завърнах се, отново съм тук. Изтърсих праха на всички земи от нозете си и дойдох при теб. Аз съм с теб. След дълги години и дълги колебания, аз се върнах отново при теб.

С тази молитва в късните години на живота си самият Карл Густав Юнг се обръща към своята душа – може би най-важният персонаж не само в неговата наука, но и в неговото собствено битие и мислене едновременно. „Аз наричам външната нагласа, външният характер, персона, а вътрешната нагласа – анима, душа” – уточнява Юнг в книгата си „Психологически типове”. А в един от основните свои трудове – „Архетипове и колективното несъзнавано”, той разгръща идеята си за душата в космически измерения, без обаче нито за секунда да изпуска от очи човешката гледна точка, като казва: „Ако не беше движението и блещукането на душата, човекът щеше да се разложи в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

29. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СЕМЕЙСТВО ЩРАУС

май 8, 2013 at 5:55 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов

01. 05. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=31

През 1804 година, когато във Франция Наполеон се провъзгласява за император, във Виена се случват две забележителни неща. Първо, Франц ІІ, император на над 800-годишната Свещена римска империя, която съществува само още две лета, създава Австрийската империя, в която обединява земите на Хабсбургите. Второ – ражда се малкият Йохан Щраус, който ще основе една истинска музикална империя – империята на виенския валс, за да я предаде по-късно на своите наследници, които да я доразвият и разхубавят. Освен с валсове, тази империя е пълна още с някои от най-известните оперети в света, със забележителни полки и, разбира се, с героични маршове.

Радецки марш

Радецки марш. Всички сме го чували, но нали това е целта, да го слушаме колкото може повече – звучи ободряващо и дори вдъхновяващо, има нещо иронично в него, което смекчава иначе смешната помпозност на сериозните маршове. Или просто така да си го слушаме, защото ни харесва. Това е сред най-известните маршове на Йохан Щраус, родоначалник на дълга виенска музикална фамилия, наричан още Щраус Баща, Стария Щраус или Щраус І. Този марш е посветен на чешкия граф и австрийски фелдмаршал, герой от войните с Наполеон и италианските кампании, Йозеф Радецки. В случая изпълнението е на Виенската филхармония с диригент Херберт фон Караян. Лесно е за нас да кажем, че Караян е най-великият диригент, но по-добре в такива случаи да добавяме – най-великият на своята епоха. Защото няма как да се направи истинско сравнение между неговата диригентска слава и тази на Йохан Щраус, който преди близо 200 години създава, ръководи, захранва с композиции, истински хитове за времето си и дирижира своя знаменит оркестър, с който обикаля и жъне успехи из цяла Европа. Този успех, който не е само музикален, а и финансов, води до истинска въздишка на облекчение у момчето Йохан, родено в твърде бедно семейство. Само на 28 години обаче той вече може да си позволи луксозната виенска къща Hirschenhaus, по-известна като Златният елен. И сигурно затова създава своята бърза полка, наречена „Въздишката”, в която наистина става неочакваното – музиката спира, за да може оркестърът…..да въздъхне с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: НА КАПКА БИРА

май 7, 2013 at 11:44 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

„Готови сме да поемем мандат и да съставим правителство” – каза онзи ден в Добрич Меглена Кунева.

„Не може!” – контрират в Пловдив на капка бира.

И се обосновават, че, за да стане тя премиер в сегашната ситуация, трябва да бъде или адски красива жена, та всички мъже да подтичват с изплезени езици след нея и да гласуват, без да питат защо и за какво, или адски умен и принципен политик, та да завладее душите и сърцата на умните хора в тази страна. Плюс голяма част от душите и сърцата на глупавите, за да се получи истинско мнозинство – `щото само умните сме недостатъчно.

Наздраве!

Но в нашия случай, напомнят съгражданите ми, Меглена Кунева нито е Мила Кунис, най-сексапилната жена на света за 2013 година според мъжкото списание FHM, нито е покойната лейди Маргарет Тачър, която през 1976-та, облечена в рокля от червен шифон и леко гримирана, се подигра публично на руснаците, а после разруши гадната им комунистическа империя.

Наздраве!

И с двата аргумента съм съгласен, граждани. Че Меглена Кунева не е българската Мила Кунис, е видно и с просто око. Колкото и да намирам нашата Меги за чаровна като цяло, не мога да я сложа дори близо до Милка – или Милена Марковна Кунис, съвършеното украинско цвете, разцъфтяло на американска земя. От друга страна – съжалявам, но не виждам у Меги и политическите качества на Маги Тачър. Поне не виждам у нея истински характер и твърди политически принципи, които да устоява последователно.

Че тя нашата Меги дори по въпроса за АЕЦ „Белене” зае жалка позиция – изхитри се да угоди хем на руснаците и българските комунисти, като нарече „страшна грешка” факта, че Тройната коалиция не успя да реализира ядрения проект, хем на избирателите в дясно, като разкритикува начина, по който се направи референдум по темата.

От друга страна, ОК, политиците затова отиват на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »