De Profundis: ПРЕЗИДЕНТЪТ СТЪПКА КОНСТИТУЦИЯТА, ВСИЧКИ СЕ ПРАВЯТ НА РАЗСЕЯНИ
Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-prezidentat-stapka-konstitutsiyata-a-vsichki-se-pravyat-na-razseyani
Онзи ден насред центъра на София бе разигран такъв неморален и незаконен политически цирк, граждани, че ако бяхме нормална държава, всички участници в него вече щяха да са изритани на улицата от самата улица, а срещу главния организатор – президентът Румен Радев, щеше да е започнала процедура по импийчмънт.
Ето защо, дори да бях най-силен и искрен привърженик на Радев, готов да гласува за него с две ръце, щях вече сериозно да съм се замислил дали да остана такъв, след публичната спявка с министрите, която той свика, по темата за вируса и ваксините. Уж по тази тема, де, а всъщност цялата работа си беше един изключително некадърен опит за предизборен ПР във все по-тежката за сегашния президент ситуация, когато некадърността на назначеното от него служебно правителство рефлектира пряко и силно негативно върху личния му рейтинг.
Не мисля, че Радев си представяше колко кошмарен ефект на бумеранга ще се получи, когато преди време назначаваше служебните министри. По-скоро обратно, повече от година той политически работеше да се стигне точно до такъв удобен за него сценарий – по време на изборите практически да няма реална власт в държавата и да бъде в ролята на сам юнак на коня. Но не би, в случая имаме точно обратното – прекрасна илюстрация на поговорката за вола, дето рие, а на гърба му пада.
Само набързо ще минем през няколко основни глупости, които изръси Румен Радев и на които вероятно могат да се хванат само умници като него. Не, че това е малка аудитория в България, но все пак…..
На първо място е твърдението му, че всички други кандидат-президенти истеризират темата Ковид и преувеличават обвиненията към сегашното управление, за да спечелят гласове, само той единствен е истински загрижен за хората в тази страна и е готов да се жертва в името на реалните мерки срещу болестта.
Всъщност истината е, че всички виждаме как некадърните министри от радевото котило могат да окепазят една наистина добра и реалистична мярка като зелените сертификати, само като я въведат прекалено късно и по неправилен начин. Самият Радев отчита това и уж ги критикува.
Но ако не търси политическа печалба с действията си, защо изобщо направи спявката с министрите публична? А и защо я направи след дъжд качулка? След като лично той има толкова добри идеи за справяне с кризата, защо проспа всички предишни месеци, когато управляваха предишните негови служебни кабинети и скромно не им прошепна какво да правят?
Ама и аз съм един наивник – що ли толкова се замарям да питам, след като всичко е ясно.
После идва твърдението на Румен Радев, че децата и техните родители сега са останали затворени поради анти-Ковид мерките. Ами не е вярно, бе, г-н президент, не казвам, че съзнателно лъжете, ама просто не е вярно. Децата само от няколко области, където пикът на Ковид-вълната отиде прекалено високо, преминаха към дистанционно обучение. Това не значи, че те са насила затворени в къщи и не могат да излизат оттам. А още по-малко пък значи, че родителите им са затворени. Напротив, когато не са пред компютъра, за да карат час, малките ангелчета се събират на тумби по градинките, пият бира и щипят момичетата по начин най-непукистки спрямо въргалящата се наоколо смърт.
Родителите им като цяло пък ходят по демонстрации или просто злословят по кафенетата срещу зеления сертификат, въпреки че никой никъде реално не им го иска. Тъй като съм доброволно и напълно убедено ваксиниран още преди месеци, през последните дни нарочно минах през доста кръчми, като си разхождах сертификата в джоба – уви, никъде дори не си помислиха да го поискат. Почувствах се лично засегнат и ми стана много мъчно, че тази полезна иначе за обществото мярка, не работи. И аз, горкият, бях принуден да давя мъката в алкохол…..
Радев иска също от министрите тестовете, става дума, доколкото разбирам, за антигенните тестове, да бъдат наистина безплатни. Ами да, ама аз не съм съгласен по няколко причини. Първо, както знаем, такова нещо като безплатен обяд няма. Това означава, че аз и вие, ваксинирани граждани, ще плащаме от джоба си тестовете на онези кретени, които не искат да се ваксинират, а са готови да губят ценно време, пари и обществени усилия, за да се тестват през два дни. Ми не съм съгласен, бе, г-н президент.
Още по-малко съм съгласен вие да си развявате популизма и да си правите предизборен ПР с парите от моите данъци.
В края на краищата, който не иска да се ваксинира, трябва да си плаща за гяволъка, не ли? Я да видим какво направиха в доста по-демократични страни от нас като Щатите, Франция и други – направиха ваксините задължителни за лекари, учители, държавни чиновници и други, а на всичкото отгоре съблюдават ефективно спазването на това изискване и който не желае – навън, да си търси хляба там, където му позволяват свободно да заразява и убива колкото си хора иска.
И накрая – президентът изисква правителството да разреши сертификати да получат и хората, които просто имат много антитела. Извинявайте, ваше сиятелство, поне се допитайте до наистина сведущи специалисти, а не до онези, които очевидно ви съветват според мъдростите на доцент Тирбушонов и професор Пиячков. Първо, многото антитела не са доказателство за нищо, защото сред тях може да има, но може и да няма такива, които се справят специално с коронавируса. И второ, много антитела мога да имам и заради обикновен грип или нещо друго. От личен опит – преди години ми бяха отчетени страшно много антитела, защото няколко дни поред бях пил аналгин срещу зъбобола, който ме мъчеше.
Така че – айде да не играем политическата игра по каруцарски.
Всичко, казано дотук обаче бледнее пред самия факт, че такава среща бе проведена по такъв начин и предавана публично посред предизборната кампания. Да, всичко бледнее, защото моделът на срещата е не просто копиран от примитивния, антидемократичен начин, по който от Кремъл руският самодържец Путин управлява престъпната си мафиотска империя, а защото тя е антиконституционна от гледна точка на българския Основен закон.
Не знам къде блеят юридическите съветници на Румен Радев и не ме интересува. Но много искам да попитам служебния правосъден министър и виден конституционалист Янаки Стоилов защо не възрази. Защо не предупреди колегите си министри да не ходят при старшината публично да им набива канчето по такъв срамен за тях начин? Защо не излезе пред медиите и не каза, че в случая не само царят е /юридически/ гол и бос, а и присъстващите министри. Което на нормален език би трябвало да се преведе така – в българското президентство се проведе безсрамна политическа оргия.
Не си спомням през последните 30 години някой държавен глава да се е държал по този нагъл и безобразен начин с кое да е правителство, включително служебно. Не и след Тодор Живков.
Но защо, бе, другарю Стоилов мълчахте и мълчите? Не беше ви ясно, че по Конституция не може да има такова смесване на властите, на каквото станахме свидетели на живо в ефир, така ли? Не знаете, че президентът е институция, която няма преки функции в изпълнителната власт, а правителството е напълно еманципирано от него и взима самостоятелни решения, за които носи отговорност пред Парламента и пред избирателите, не пред президента.
Не разбирате тънкия момент, че принципът за разделение на властите важи дори за служебните кабинети, нищо, че те са назначени от президента, а?
Да, у българина някак здраво е закрепено мнението, че, който плаща, той поръчва музиката. И в чалгарниците наистина изглежда да е така – но това е привидност. Като се замислиш, онзи, който плаща, поръчва само коя музика да му изпълнят, обаче не може да диктува на композитора какво точно да композира и как. Ако можеше, щеше сам да си композира.
В политическия аналог, все едно да кажем, че, тъй като президентът формално се подписва за назначението на главния прокурор, оттам нататък главният прокурор – който и да е той – трябва да му е вечно благодарен и да пренебрегва закона, само и само да изпълни президентската воля. Ами не става така и няма как да стане, тъй като и съдебната власт е независима от президента точно толкова, колкото и правителството.
Но не е само Янаки Стоилов виновен, че антиконституционната постъпка на Румен Радев не получи достойно разгласяване. Чудя се например къде ли спят основните негови опоненти в президентската надпревара – чакат Луна да ги изпревари с критиките ли? Или великодушно му прощават дребното нарушение на Конституцията?
Чудя се също къде спят медиите. Ами, колеги, ако не виждате гредата в окото на президента, как ще видите собствените си трески за дялане?
А най-накрая се чудя и на моя акъл – чавка ли го изпи, та продължавам с опитите да отварям очите на слепите.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЗАЩО ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ СЕ СТРАХУВАТ ДА ОПРЕДЕЛЯТ РАДЕВ, КАНДИДАТА НА ТЪМНИТЕ СИЛИ, ЗА СВОЙ ОСНОВЕН ОПОНЕНТ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-zashto-gerdzhikov-i-panov-se-strahuvat-da-opredelyat-radev-kandidatat-na-tamnite-sili-za-svoy-osnoven-oponent
Лошата новина, граждани, е, че нещо започва да ми понамирисва цялата работа откъм двамата кандидати за президент от демократичния спектър – Анастас Герджиков и Лозан Панов. Вече две седмици, откак имената им са известни и те, заради потенциала, който носят, бяха приветствани от нормалните хора като отдавна чакан нов полъх в българската политика, затлачена от безобразията на разни безобразници. Но, за съжаление, през тези две седмици от самите тях не произлезе нищо по-хубаво от имената им.
Критиките ми са в три направления. Първо, не виждам и не чувам те – не с половин уста, а отчетливо и ясно – да определят Румен Радев, кандидата на тъмните сили, за свой основен опонент. Не виждам някой да е започнал реална битка срещу него, нито чувам изходните позиции, от които ще се води тя. И Герджиков, и Панов, се сучат по темата, въртят се като дервиши в някакви оплетени полуаргументи, полуреплики и много се чудя защо – не знаят как се прави ли, не могат ли, никой не им казва ли.
За капак на цялата работа, съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, партията, която подкрепи официално Лозан Панов, онзи ден направи немислимото, като заяви: „Нашите колективни органи ще решат кого ще подкрепим на балотаж между Румен Радев и Анастас Герджиков“.
Какво, тепърва ще решат? И това, според Иванов, е някакъв вид избор – да се отвори широко вратата за десни хора, официално да гласуват за левия кандидат.
На всичкото отгоре, Иванов отново потвърди и позицията си, че никакво сътрудничество не може да има в бъдещия Парламент с ГЕРБ и ДПС.
Добре, бе, майна, съгласих се, с тях не може – обаче с БСП може, така ли? С БСП?
И защо – защото Корнелия Нинова е по-умна, по-диалогична и по-европейски ориентирана от Станишев и другите тути-кванти от червената банда? Защото партията се извини за престъпленията си от сто години насам, включително съветизацията на страната и всички други беди, които докара на хората през комунистическата диктатура? Защото се извини също – а може би дори е изначално невинна – за масовото етническо прочистване, ехидно наречено „възродителен процес“? Защото няма нищо общо с реализацията на напълно криминалния български „преход“?
Трябва да се съгласите, граждани – точно така излиза от думите на Христо Иванов и точно това значи неговата готовност да сътрудничи с червения дявол. Честно казано, ако Лозан Панов споделя подобни възгледи, жална ни майка на всички, които го припознаваме и ще го изберем като демократичен кандидат.
Така или иначе обаче, важното в случая е друго – че докато и Герджиков, и Панов, плюс хората около тях, се помотват с леки, но напълно безсмислени взаимни пререкания, Румен Радев върви из страната и си върши кандидат-президентската работа необезпокояван от основните си съперници.
Второто направление в критиката ми за досегашното поведение на Анастас Герджиков и Лозан Панов, е свързано с факта, че между тях прехвърчат нежелателни искри – засега леки, но кой знае те какъв огън могат да запалят.
Веднага, след като Анастас Герджиков каза, че, ако не стигне до балотаж, той лично би подкрепил Лозан Панов за втория тур, Панов пък даде да се разбере, че той не би отвърнал със същото. Това изобщо не прозвуча като джентълменско поведение на политик, който си дава ясна сметка за ситуацията, в която се намира не само той, а и цялата страна – а оттам, не си дава ясна сметка и за отговорностите, които поема.
И пак да попитам – защо е всичко това? Защото Герджиков е подкрепен от ГЕРБ ли? Ами нали той, също като самия Панов, е издигнат всъщност от инициативен комитет и, също като самия Панов, държи да бъде разглеждан като независим от партиите, които го подкрепят. А и да не би Христо Иванов да не беше министър на Бойко Борисов – какво се правим на ощипани госпожици.
Или може би трябва да чуем онези приказки на Лозан Панов, според които, като участник навремето в партия „Новото време“, Герджиков всъщност е свързан с ДПС. Може и да има такова нещо, но, поне в момента, няма никакви доказателства за подобна връзка и тя звучи като изсмукана от пръстите.
В известен смисъл, ако погледнем чисто политологически, обяснението за това поведение на Лозан Панов е ясно – той не може да измести Румен Радев от това да стигне до балотаж, защото двамата играят с различни електорални отбори. Но, за да се добере до второто място на първия тур, трябва – и смята, че може – да измести Анастас Герджиков, с който, общо взето, имат доста смесена електорална периферия.
Но това са сметки без кръчмар, защото, докато се бият помежду си, двамата демократични кандидати ще се смразят, ще смразят и отношенията между своите избиратели и ще се лишат от така необходимата допълнителна подкрепа, за да бъде победен Румен Радев на втория тур. А това в момента е най-големият общ интерес за всички български граждани, дори за онези, които не знаят или не смятат, че е така.
Третото направление на критиката ми е за цялостното поведение на Герджиков и Панов. Досега те и двамата не са демонстрирали на дело, че притежават онази диалогичност, за която иначе охотно говорят и с която смятат да обединят хората. И двамата не са показали, че „в няколко деня, тайно и полека“, могат да се превърнат от интелигентни специалисти и администратори в интелигентни политици. Още имам усещането, че те се чувстват в политическото поле точно като патета в кълчища.
Не съм чул също никой от тях да открои поне три водещи идеи, на които ще подчинят активността си като президенти. Лозан Панов е затънал до шия в темата за съдебната реформа и приказва за нея, каквото и друго да го питат. Имам чувството, че пружината му по тази тема е леко пренавита, защото иначе би трябвало да си дава сметка, че като президент той лично може да свърши доста малко по тази реформа, ако няма подходящото мнозинство в Парламента. А за повечето елементи от реформата „подходящо мнозинство“ означава „подходящо за промяна на Конституцията“.
На всичкото отгоре и за слепите е ясно, че щом коалицията на Христо Иванов, която подкрепя Панов, влезе в съглашение с БСП и откритите или прикрити левичари от останалите „партии на промяната“, съвсем никаква съдебна реформа няма да се състои. Че тя ако столетницата я искаше, щеше отдавна да я направи. А малолетните партийки наоколо пък не могат – и пак няма да могат – да се разберат дори за цената на паламентарните кюфтета, какво остава за съдебна реформа.
По подобен начин Анастас Герджиков все повече затъва в обяснения за смисъла на хипотетичното „обединение“ за което се държи упорито още отначало. Последно се оказа, че то ще е обединение не на всички с всички, а на много хора около някакви каузи.
Добре, де – какви са каузите? Това питам. Те трябваше веднага да станат достояние на обществото, за да има то време да ги приеме, да свикне с тях, да ги обсъди по своите вътрешни механизми и вече към края на кампанията да реши – дали ще се обедини или няма да се обедини около тях.
Но каузите засега си остават неизвестни.
Ще ми се да кажа и няколко думи за третия кандидат-президент от демократичния спектър, който се появи – Горан Благоев. Той е издигнат от коалицията „Национално обединение на десницата“. Коалицията е достатъчно малка, за да не се тревожат другите основни кандидати, но кандидатурата на Горан е достатъчно добра – поне на първо четене – за да послужи като спасителна лодка на онези демократично настроени избиратели, които в следващия месец евентуално ще се разочароват и от Герджиков, и от Панов.
Каквото и да се случи занапред обаче, утехата е, че този път наистина имаме възможност да избираме както трябва – не най-малкото зло, а най-доброто, което ни се предлага на политическия пазар, колкото и то да е колебливо, а понякога и спорно.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: УВАЖАЕМИ ГЕРДЖИКОВ И ПАНОВ, НЕ СЕ НАПАДАЙТЕ ВЗАИМНО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-uvazhaemi-gerdzhikov-i-panov-ne-se-napadayte-vzaimno
Дойде време, граждани, като избиратели в една демократична европейска страна, ние с вас все пак да имаме някакъв реален избор.
Това стана възможно с включването в президентската надпревара на ректора на Софийския университет Анастас Герджиков и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
По този начин политическата система в България спира, поне засега, да подскача само на куция си ляв крак и намира нови опори. Дали и доколко те са истински или са само временни патерици, ще се разбере по-нататък, от делата им, ако някой измежду двамата спечели надпреварата и стане президент. В момента обаче е важен само фактът, че те са на политическия терен и се включват в играта.
Специално да отбележа обаче – казаното се отнася наистина само до ситуацията около президентските избори. За съжаление, появата на нови възможности за избор не засяга парламентарния вот. Там задънената улица продължава да си е също толкова задънена, колкото беше през април и юли. А появата на уж нов играч в лицето на ППВ, Партия Петков-Василев, казва следното: „Да, имаме нов играч, обаче пак нямаме истинска алтернатива.“
Но това е само приписка в полето, да се върнем на президентския вот и видим как стоят нещата там.
Румен Радев никак не е доволен от реалната конкуренция, която този път застана срещу него. Това пролича веднага от трескавите и доста глупави изказвания, които направиха съветникът му Александър Маринов и вицепрезидентът Илиана Йотова, още с номинацията на Герджиков.
Маринов например обяви, че това не е истина и той лично не вярва Герджиков да застане зад „кауза пердута“. Каза го часове, след като самия ректор потвърди кандидатурата си. Йотова пък разви концепцията, че битката не е „генерал срещу интелектуалец“, защото и един генерал, каза тя, може да бъде интелектуалец. Не, бе, не може. Не и в България по времето на комунизма, който продължава да диша в армията – също в полицията и други институции – на уж посткомунистическото ни общество.
Сам Румен Радев също се включи в хора на глупавите приказки, като през кандидатурата на Анастас Герджиков опита отново да уязви основния си съперник Бойко Борисов, който в случая май го надигра. „Както миналия път се скри под полата на Цачева, сега Борисов се крие под тогата на ректора“ – образно се изказа. Куршумът му обаче отиде напразно, никой не му обърна внимание, защото всички са наясно, че в тази ситуация не Борисов е реалният проблем на Радев, а Герджиков.
Така или иначе обаче, отдавна не бях виждал някой толкова силно да подскача и да бие гъза в тавана от яд. А може би и от отчаяние.
Да, хората на Радев май очакваха откъм ГЕРБ срещу тях да се изправи някоя нова Цецка Цачева, която да направи победата им гръмка и сладка. Не би, Герджиков е висока топка, до чиито връх льотчикът не може да се добере, дори да подкара нагоре стария си руски МИГ.
Това е добре, така става, като се забрани на типове като генерала от КГБ Леонид Решетников да влиза в страната, за да не мъти водата тук. Миналия път той я размъти, но Митрофанова сега не успя да изиграе картите както трябва и вероятно здраво ще ѝ набиват канчето в Кремъл, ако българите не преизберат техния човек.
Още повече, от гледна точка на сегашния президент и неговите кукловоди, ситуацията стана съвсем неовладяема с изгрева и на Лозан Панов като нов политически играч. Той е човек, който през годините вече се е сблъсквал с Румен Радев, така че знае срещу какво зло се изправя, поне донякъде. И вероятно има известни защитни сили срещу него – да се надяваме.
Но нека погледнем ситуацията по-отвисоко и видим каква конфигурация се получи на терена на президентските избори и съответно – да опитаме да си представим как могат да се развият нещата.
Румен Радев вече окончателно стои в ляво, независимо иска ли това или не. Той май си представяше силно да надгражда подкрепата, която ще получи основно от БСП, като вземе гласове и от доста по-широк спектър избиратели. С появата на Герджиков и Панов обаче, това няма как да стане. И няма да стане.
В случая е важно също да се отбележи, че и всички партии, които официално подкрепят кандидатурата на Радев, също вече са ясно ситуирани в левия спектър. За Мая Манолова и без това е ясно, но Слави Трифонов, а дори и уж по-сериозните Петков и Василев, които брътвиха и продължават да брътвят нещо за своята „дясност“, вече лъснаха като тиган на месечина в цялата се „червеност“. Няма как да мимикрират повече и да подлъгват публиката.
Анастас Герджиков отчетливо се настанява някъде в политическия център. Не е случайно, че той постоянно говори за „обединение“, а и слоганът на кампанията му е такъв – „Наистина обединени“.
Аз лично смятам това за голяма грешка, не можеш да обединяваш всички – убиеца с жертвата, престъпника с честния и нормален човек и т.н. Как ще ги обединиш и накъде ще ги поведеш – към светлото бъдеще. Тук щабът на професора трябваше малко повече да помисли и той да заговори например за „възстановяване на демократичния диалог“. Или да хвърли мост към най-ентусиазираното и добро време за българската политика, като каже, че потвърждава цивилизационния избор на страната и ще работи усилено – в света на новите предизвикателства – да достигнем и ново ниво в това отношение.
Защото общите приказки за всеобщо обединение, освен всичко друго, демонстрират и готовност за политическа всеядност, типична за онези, които се определят като центристи. Това показва и склонност към популизъм, като в случая с Герджиков надеждата е, че той като личност и интелект е по-събран, няма да прескочи границата и популизмът му няма да е краен, като се превърне в нагаждане.
Така или иначе, Анастас Герджиков разчита основно на твърдите гласове на ГЕРБ, които никак не са малко, на част от академичните кръгове, където има авторитет, плюс немалка периферия от хора, които не искат Радев, но не знаят кого искат. Ако си изиграе правилно картите по време на кампанията, той може да привлече доста гласове от прочутата „партия на негласуващите“.
Кандидатурата на Лозан Панов пък възражда надеждите на типично десния избирател, че не всичко в тази страна е мъртво и че в тъй наречената „градска десница“ още може да има проблясъци на здрав разум и добър политически инстинкт. В инициативния комитет на Панов, поне от тези, които познавам лично, има доста хора, които през годините са доказали и с думи, и с дела, че не просто се представят за десни, а мислят и действат като такива.
Точно заради това се надявам съвсем скоро Лозан Панов, човека, когото те издигнаха, да заговори не само за необходимостта от съдебна реформа. Да, тя е адски нужна, но той сам като президент не може да я извърши, ако няма и в Парламента силна дясна партия, която да реализира добрите му идеи – с левичарите, които пак ще се настанят там, няма да стане работата.
Иначе очакваната твърда подкрепа за Лозан Панов от страна на ДБ не е чак толкова голяма, тъй като самата коалиция се върти между 10 и 15 процента от гласовете на парламентарните избори. В същото време обаче, новата надежда, която споменах, че той вдъхва, може да изведе до урните много десни избиратели, които дълги години стояха встрани от политиката. Те бяха принудени да се оттеглят в нещо като вътрешно изгнание, отвратени от неспособността на десните политици да водят диалог помежду си, да се държат като хора със здрав разум и добри идеи за развитието на страната.
Според мен най-доброто развитие на самите президентски избори е Румен Радев да се провали още на първия тур и да има балотаж между Герджиков и Панов. Това обаче почти сто процента няма да стане, така че стигаме до реалистичното очакване – балотаж между Радев и някой от другите двама.
Подобно развитие съдържа в себе си много сериозна възможност Радев да загуби и да бъде изритан в небитието на политиката, откъдето дойде и където му е мястото.
За да се стигне дотам обаче е необходимо да се реализира нещо много важно – двамата демократични кандидати – Герджиков и Панов, да не се нападат един друг по време на предизборната кампания. Ако не могат да си подхвърлят топката и да направят Румен Радев сандър, то поне да не се нападат, за да може онзи от тях, който стигне до втория тур, да получи възможно най-голяма подкрепа от гласовете на другия. Да, през кампанията всички трябва да знаят и помнят, че най-главната задача е да се изрита кандидатът на тъмните сили Румен Радев от властта, вторичен е въпросът кой точно от другите двама ще седне на президентския стол.
Е, в личен план, а и за щабовете на двамата кандидати, този въпрос не изглежда вторичен – но общият интерес на демократична и европейска България казва друго. А понякога заради това е необходима /само/жертва.
Така че – уважаеми Анастас Герджиков и Лозан Панов, не се нападайте!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 