De Profundis: СЪРДЕЧЕН АРЕСТ ЗА ПУТИН, УМСТВЕН АРЕСТ ЗА ЗАПАДНИ ПОЛИТИЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sardechen-arest-za-putin-umstven-arest-za-zapadni-polititsi
Не знам дали е истина, но ако се потвърди информацията, че Путин е получил сърдечен арест, това може да се смята за една от най-добрите новини в последно време.
Разказва се доста картинно, че охраната чува странен шум от „покоите“ на императора, нахлува вътре и го вижда на пода да се гърчи и да върти очи. Веднага се сетих как дядо му Сталин през 1953 умира по същия начин. Тогава обаче охраната не влиза – страхува се да наруши уединението на Вожда часове наред, докато дойдат лекарите и докато другите комунистически лидери „обсъдят и гласуват“ да се влезе.
Така че онзи Гений на Злото пуква като куче – сам и безпомощен на пода, както всъщност му се полага. Сега Путин не е пукнал, вероятно защото този сталински урок му е добре известен и охраната е предупредена да се намесва незабавно при странни шумове…..
Знаете ли какво е най-хубавото в тази история. И аз съм преживял нещо подобно на „сърдечен арест“, та говоря от личен опит. Най-хубавото е, че престъпният диктатор, точно както всеки друг обикновен човек, е усетил от първа ръка ужасяващия страх от смъртта.
Такива типове обикновено живеят със съзнанието, че са надчовеци, че са безсмъртни, а в тази ситуация страхът от смъртта ти се стоварва и те завладява, искаш или не искаш, няма празно. Разбираш какво те чака, виждаш и усещаш как всичките ти земни дела стават на прах и пепел, само заради някаква запушена тръбичка в гърдите или недобро движение на сърдечната помпа. И схващаш с цялото си същество простия факт, че това не можеш да го контролираш, независимо колко голям международен престъпник си, колко милиона люде ти се подчиняват, колко милиона се страхуват от теб или те обичат, колко лекари и модерна медицинска апаратура те пазят. Няма никакво значение, оставаш сам срещу Ужаса на нищото.
А Ужасът не се забравя, дори да те спасят.
Другата добра новина от евентуалния сърдечен арест на Путин е чисто политическа. Не, войната на Русия срещу Украйна няма да свърши с това. Но то е възможно най-ясен знак за останалите вълци от престъпната кремълска глутница, че техният лидер е вече слаб и обречен, че ги изоставя и няма да може да изпълни обещанието си заедно да владеят света, да се разпореждат безконтролно над всичко и всички, не само над обикновените руснаци.
Ако останалите от глутницата досега са имали колебания, съмнения или страхове от силния лидер, сега вече знаят със сигурност, че трябва да изберат нов лидер, а това означава – в руската политическа върхушка започват да текат истински процеси на боричкане, зъбене, хапане и мръсни удари под кръста.
Оттук нататък има два основни варианта. Единият, по-благоприятният за света, е процесите на боричкане в глутницата да се задълбочат, дотам, че главните претенденти да се изправят един срещу друг открито, вероятно и с оръжие в ръка. Това означава че Русия може и да не се разпадне, но ще затъне задълго във вътрешните си проблеми и ще ѝ се наложи, поне за известно време, да загърби агресивните си имперски амбиции навън. Което пък ще даде на Свободния свят възможност да се прегрупира и да изгради механизми за още по-силно противопоставяне на бъдещи руски попълзновения.
Другият, по-неблагоприятен за света изход от ситуацията, е борбата за власт в Кремъл да е кратка и да завърши или с бърза победа на най-силния, или с компромисен избор на „най-слабия“.
И двата сценария вече са играни, виждали сме резултата от тях. И в двата случая войната срещу Украйна няма да бъде прекратена, напротив, вероятно новите „лидери“ на глутницата ще я ескалират, за да използват това като свой политически коз за утвърждаване на вътрешните си позиции.
Така че – да внимаваме. Путин може и да пукне скоро по Божията воля и по кучешки начин, но не е задължително това да донесе очаквания мир.
Всъщност, отдавна трябваше да сме осъзнали, че не Путин лично е проблемът, а руската имперска система и наличието в Русия на милионен крепостен народ – абсолютно необразован откъм демократично мислене и практика, впиянчен, готов да превива гръб в подчинение. Или в безразличие, все едно.
На другия полюс в момента виждаме народа на Израел. Изправен пред безпощадна омраза и непрекъснати атаки от всички страни, той не скланя глава пред силите на Злото, а умно и методично им дава да разберат, че не могат да победят. Те не искат да разберат, те са нагли и подли типове, които използват не само изнасилвания и убийства като част от системата за сплашване, не само взимането на заложници като опит да се предпазят от ответен удар. Не, нещо повече, те използват собственото си население като жив щит, за да опазят себе си.
Виждаме го с очите си в Ивицата Газа, една от тъй наречените „палестински държави“. Докато Израел готви сухопътната си операция, за да прочисти територията от терористи, той излезе с коректни призиви към „мирното цивилно“ население – доколкото изобщо съществува такова – да вземе мерки, за да се предпази, включително да се изсели временно. Точно обратните призиви отправиха терористите от „Хамас“ – те казаха на народа си: „Стойте тук!“ Но не защото смятат, че Израел ще превземе Газа и няма да я върне на палестинците, подобно нещо дори терористичните изроди не си представят. Не, просто те искат техният „невинен народ“ да ги предпазва с телата си. И да им дава хляб за пропагандни кампании, когато стане случайна жертва на нужната и неизбежна израелска операция.
Това искат „Хамас“, затова казвам, че превръщат собствения си народ в жив щит, за да пазят себе си. Подли чакали.
Само не разбирам защо разни хора по света им се връзват и постоянно говорят за „примирие“, за да няма цивилни жертви. Изцъка се по темата кой ли не, включително френският президент Макрон, бившият американски президент Барак Обама, известен с това, че в международните дела е като патка в кълчища, дори Фолкер Тюрк, върховен комисар на ООН по правата на човека.
Ама какво ти тук примирие, бе, граждани, то примирие вече имаше. И то много пъти. И то през всичките години назад. И то не просто примирие. Всъщност Израел даваше пари, енергия и изхранваше въпросната „палестинска държава“, нищо че през това време „Хамас“ изобщо не спираха с терористична война от нейна територия срещу Израел и не се интересуваха от някакво си „примирие“.
Та питам – защо въпросните политици, загрижени за „хуманизма“ и „невинните цивилни“ не осъдиха тези арабски атаки през годините, а се правеха на разсеяни. Защо допуснаха в техните държави и организации да се вихрят десетилетия наред „пропалестински“ акции, въпреки че нищо такова като „палестинци“ или „палестинска държава“ не съществува. И не съществува не, защото Израел казва, че не съществува, а поради нежеланието на самите араби да създадат истинска своя държава, докато не унищожат изцяло Израел. Това е ясно заявено от тях отдавна, още през 1948 – и те го спазват като политическа линия и практика вече 75 години.
Та, защо, питам, либералният свят не осъжда от самото начало и през цялото време тероризма на тъй наречените „палестинци“, но задължително подскача до тавана, щом те си получат заслуженото от страна на Израел. Не, че не знам защо, де – просто тези типове са получили умствен арест, без да го знаят.
За разлика от сърдечният, умственият арест не убива самия теб – обаче убива истината, справедливостта, а често и мнозина други хора и дори цели общества.
Честно, граждани, писна ми от политически кретени в Свободния свят, които се правят на хуманисти, сякаш без да си дават сметка, че това подкопава основите на самия Свободен свят и ако продължават нещата така, в крайна сметка той ще се срути. Ами достатъчно е само да си спомним как Хитлер, който никога не е понасял демокрацията и винаги е заявявал това открито, дойде на власт – чрез демократични избори стана канцлер, а после и президент. Тогава чак се превърна във „фюрер“. Тоест, използва докрай слабостите на демокрацията в Германия срещу нея, буквално ги изцеди, след което лесно я унищожи.
Не искам днешният наш демократичен свят да повтори тази зловеща съдба.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДА ГЛЕДАМЕ ИЗРАЕЛ, НО ДА НЕ ИЗПУСКАМЕ ОТ ОЧИ МОСКВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-da-gledame-izrael-no-da-ne-izpuskame-ot-ochi-moskva-osnovata-na-osta-na-zloto
Ние, страните от Демократичната общност трябва най-после да се вземем в ръце, да започнем да виждаме общата картина на събитията по света, да започнем да мислим стратегически и да действаме координирано срещу Оста на злото, която целенасочено и еднозначно повече от 20 години стои изправена срещу нас.
Нуждата от това да се заемем с действие е неприятна, защото ще трябва доста сериозно да си размърдаме не само задниците, но и мозъците, да отделим ресурс, който досега сме папкали на закуска, да научим неща, които не бихме искали да научаваме. Като цяло ние, поданиците на Свободния свят, сме кротки и миролюбиви хора. Вместо да затъваме в кръв и лайна, с право предпочитаме да си живеем живота, да произвеждаме, търгуваме и ползваме благата на просперитета си – и защото много го искаме, постоянно отхвърляме идеята, че по света има сили, които не го искат. Оправдаваме ги най-либерално, измисляме им качества, каквито те нямат, приписваме им готовност за разум и промяна, за които те всъщност не искат и да чуят.
Не, тези сили не само не искат да се затормозяват като работят прекалено много, а очакват направо небето да ги храни, щото са много готини. Или ние да ги храним, щото имаме излишъци, така че сме виновни. Което е едно и също, защото те всъщност смятат, че да ги храним ние, е като да ги храни небето…..
Но не е само това, те, колкото и да е тъпо, отиват и по-нататък, искат ние да започнем да живеем по-зле, да станем като тях – душевни и физически роби, искат да ни вкарат в техния свят на разрушения, мизерия, страдания и недостоен живот човешки. Това е класическо поведение на ракова клетка, която убива. Прави го, въпреки че като изчезне гостоприемника, ще умре и самата тя. Но някой да е чувал за ракова клетка, която мисли? Не, естествено – тя няма мозък, има само инстинкт да лапа, независимо докъде води това.
Ето какво представлява съвременният тероризъм. И като казвам „тероризъм“, имам предвид не само и дори не толкова онези конкретни извършители на терористични действия с познати имена – „Хамас“, Хизбула“, „Ислямска държава“ или други някакви кретени на терен, които живеят и умират, без да разберат защо и как. Имам предвид главно техните вдъхновители, подстрекатели, онези, които ги финансират и използват винаги, когато им е необходимо.
Конкретно имам предвид класическите терористични режими като Русия и Иран – засега. Подозирам, че на път да се присъединят изцяло към тях са Китай и Сърбия. Те засега са привидно по-кротки, малко, но все пак. Поради едно или друго съображение още дават вид, че играят играта не толкова агресивно като Москва и Техеран, че уж се сдържат в претенциите и наглостта си – но да видим докога.
Въпреки това въздържание, Пекин и Белград така или иначе се вписват в Оста на злото с целия си профил. Не искам да дърпам Дявола за опашката, но според мен е въпрос на време да се намесят и те с конкретни действия и активни военни операции, съответно срещу Тайван и Косово. След атаките срещу Украйна и Израел, това ще е истинска катастрофа за Свободния свят, който ще стане напълно разноглед от тежки конфликти по цялото земно кълбо, с които трябва да се справя.
Всъщност истината е, че ние, страните от Демократичната общност, проспахме огромна част от онова, което се случва не под носа ни, а на върха на носа ни.
Откровената война на тероризма срещу Свободния свят започна през 2001 с ударите срещу Двете кули в Ню Йорк, но тя не завърши с влизането на съюзническите войски в Ирак и Афганистан. Тя всъщност изобщо не е завършила, а едва-що набира сили.
Тази война е дългосрочна, а ние като общност подходихме към нея като към лятна буря – нещо гадно, което бързо идва, но и бързо отминава. Обаче с чадър или скриване под навеса тази работа не става. Затова сме винаги изненадани при всеки нов терористичен акт, затова реагираме като ужилени при всяка нова атака, сякаш е първа. Но и сякаш ще бъде последна. Не си научихме урока и това е голяма грешка – и ако не си дадем сметка за нея, а продължим да работим „на парче“, нещата няма да се развият никак добре за нас.
Няколко стратегически подхода са изключително важни в този момент. Първо, да не отместваме дори за миг поглед от Украйна и руската агресия там, да продължим с всички сили, тоест, повече от досега, да подкрепяме Киев в неговата наистина храбра битка срещу главното отровно гнездо – режима в Москва. Украйна е центърът, там е основното бойно поле на Силите на злото срещу нас, там е новият Армагедон, където сатанинските армии ще трябва да бъдат победени.
Втората задължителна стратегия е да подпомагаме по всякакъв начин Израел в неговата битка срещу дългите пипала на Техеран, пряко свързани с още по-дългите пипала на Москва – „Хамас“, „Хизбула“ и другите кретени. Като казвам „по всякакъв начин“ имам предвид точно това – да подкрепяме Израел политически, финансово, военно ако е необходимо, морално, пропагандно и т.н.
Много е похвална инициативата ЕС да открие хуманитарен коридор от Египет до Ивицата Газа, където положението вероятно е наистина трагично. Но ми омръзна левичарските колонии по света всеки път да играят хорото на протестите срещу Израел и колективно да плачат за горките „палестинци“, а да бъдат слепи и глухи за факта, че точно горките „палестинци“ атакуват, избиват хора и съответно – предизвикват ответни удари. Какво, ако някой нагло атакува България, ние няма ли да му отвърнем, а вместо това ще му се примолим за милост…..
Така че поне този път хуманитарната помощ на ЕС за Газа трябваше да бъде предшествана от хуманитарна и всякаква друга помощ за израелските граждани, които пострадаха или са прогонени от домовете си след подлата атака на „Хамас“ от юг. Както и заради очакваната подла атака от „Хизбула“ от север. Да, Израел е богата държава и ще се справи – но страданието не се утешава с богатство, а със съпричастност.
Няколко съображения в тази посока. Първо, още преди официално да създаде ционисткото движение, Теодор Херцел пише, че бъдещата еврейска държава ще е нещо като европейски преден пост на свободата и демокрацията в арабския свят, който, за съжаление, е далеч от признанието и възприемането на тези ценности. И наистина е така – но ние някак или сме забравили този факт, или изобщо не го знаем.
Второто съображение е свързано със сложната и болезнена тема дали „народът“ е невинен, докато неговите водачи и синове пред очите му замислят и вършат престъпления, нещо повече, превръщат това в официална политика и не се свенят да говорят за него.
Това е същият въпрос, който стои в момента и по отношение на руснаците, към 80 процента от които подкрепят престъпния режим на Путин и неговата още по-престъпна война в Украйна. Оказва се, че още повече – 89 на сто от шиитите в Ливан, подкрепят своите „милиции“, тоест, паравоенните терористични банди „Хизбула“, за война срещу Израел. Вероятно същата или още по-драстична, е подкрепата в Газа за „Хамас“. Тези подкрепящи хора сега се представят като невинни жертви на хуманитарна катастрофа, но дали са невинни. Ами децата им са членове на „Хамас“ и се обучават от малки в тероризъм, в джамията се водят откровени проповеди за избиване на евреите и никой не възразява – кое тук е невинното?
Третата задължителна стратегия в момента е Свободният свят да преразгледа някои от досегашните си позиции и действия. Например – трябва много сериозно да се затегне политиката за приемане на мигранти по принцип. Правилата за техния престой и интеграция също трябва да станат много по-ясни и стриктно да се спазват – от тях имам предвид, иначе – на самолета и обратно, заедно с цялото семейство.
Трябва да се забрани и преследва например политическата подкрепа, оказвана на терористични режими от отделни граждани или групи граждани, независимо дали са араби, африканци или европейци. Тоест, европейци или американци, които веят по улиците „палестински“ флаг и подкрепят откровените зверства на арабските терористи в Израел или където и да било по света, трябва да се наказват еднакво строго с онези арабски мигранти, които правят същото.
Изключително необходимо е Свободният свят и специално Европа, да се загрижи доста повече за своята сигурност. Това включва по-сериозни мерки срещу изблиците на тероризъм, какъвто видяхме онзи ден в Брюксел, но също и ред мерки, свързани с военната подготовка – повишаване на бюджетите за отбрана, включване по-активно на немската армия, която е една от най-добрите в света, но стои настрани, в операциите на НАТО, засилване на сътрудничеството със САЩ, Канада, Австралия и другите страни от Свободния свят. Не сме чак толкова много, та да се противопоставяме поотделно срещу общия враг, който става все по-единен, коварен и координиран.
И пак ще се върна малко назад, за да каже, че в основата на Оста на злото стои Москва. Ако в момента Путин се гътне или по друг начин войната в Украйна бъде прекратена с катастрофа за Русия, ще се получи ефектът на доминото. Режимът в Иран например ще се почувства много по-притиснат и ще започне да се съобразява в приказки и действия. Оттам – ще намалее агресията на поддържаните от него терористи и светът ще стане по-спокойно място за живеене.
Същият широко обхватен ефект обаче не е валиден, ако падне режимът в Техеран, но онзи в Москва остане. Да, тогава може да намалее активността на „Хамас“ и „Хизбула“, но този ефект вероятно ще е временен, докато руснаците намерят нови канали, за да я стимулират. Така че призивът ми е – да не изпускаме от очи Украйна, Путин, отровното котило на КГБ в Москва и позициите на „невинния“ народ в цяла Русия.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 