114. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРЛ ВЕЛИКИ /част първа/
Пламен Асенов
24. 12. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100503644/velikite-evropeici-karl-veliki
Шарлеман
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, но всъщност не успяват да ги управляват. На тяхно място идва династията на Каролингите. В средата на VІІІ век се ражда вторият техен владетел, който не само обединява Европа, но и поставя основи за превръщането и в духовен и материален център на света. Той се казва просто Карл, но още приживе го наричат Велики.
Шарлеман
Не е известно кога точно е роден Карл. Неговият летописец и приближен Айнхард прави чудесно изложение в книгата си „Животът на Карл Велики”, но по отношение на раждането, детските и младежките му години, буквално мълчи. Все пак, когато описва смъртта му през 814-та, Айхман споменава, че Карл умира на 72 години, тоест, трябва да е роден през 742-ра. Идеята, че това не е вярно, се ражда скоро след смъртта на Карл Велики и е свързана най-вече с един християнски предразсъдък. Проблемът е, че 742-ра е две години по-рано от документираната сватба на неговите родители, тоест, внася сериозно съмнение доколко Карл е законно дете от църковна гледна точка. Според една по-късна хроника, „Anales Petaviani”, Карл Велики е роден на 2 април 847 година. Това обаче също се оспорва, защото, казват изследователи, денят се пада Великден и „такъв знаменателен факт би предизвикал повече коментари на съвременници”. Най-късният вариант за раждането му, който се приема за възможен, е годината 848 и това означава, че когато Карл поема кралството на франките, той е на възраст между 20 и 26. Бащата на Карл носи малко смешното име Пипин ІІІ Къси, защото е наистина дребен. За сметка на това е първият признат владетел от династията на Каролингите. Предците на Карл, дядо му Пипин ІІ и прадядо му, прочутият Карл Мартел, който спира ислямското нашествие в Европа в битката при Поатие, макар да имат цялата власт, все още се водят майордоми на Меровингите. Пипин Къси обаче стартира новата управляваща династия с два забележителни хода – осигурява си подкрепата на папата и се жени за френската графиня Бертрада Лаонска. Тя ражда сина им Карл, който се изхитрява да наследи най-доброто от двата рода – държавническите и военни умения на Прочетете остатъка от публикацията »
СЪС ИЛИ БЕЗ СИРИЗА, ГОЛЯМАТА ГРЪЦКА ВЕСЕЛБА Е ВЕЧЕ В МИНАЛОТО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ С лозунги за опрощаване на гръцкия дълг, лявата партия СИРИЗА спечели изборите и състави коалиционен кабинет с дясната „Независими гърци”. Смята се, че управлението им може да доведе до сътресения в Европейския съюз, включително и в България. Какви и колко големи са опасностите – разговаряме днес с Пламен Асенов.
– Пламен, от години на власт в Гърция се сменяха традиционната левица ПАСОК и традиционната десница Нова демокрация. Сега идват две нови, крайни и малки партии, но с големи обещания за премахване на дълга. Защо гърците им повярваха?
– Защото на хората им се иска обещанията да се сбъднат, Фили и да отпаднат негативните ефекти от плащането на дълга. Май у всеки човек има заложена вяра, че вълшебните приказки стават истина – влюбените се женят и всички три дни ядем, пием и се веселим.
– Тази веселба в Гърция обаче не се ли състоя вече, тоест, тя не е ли в миналото, а не в бъдещето на гърците?
– Да, и там е проблемът. Дойде време да се плаща сметката, но хората не са готови за това. А сметката на страната е огромна. В момента гръцкият дълг се изчислява на 316 милиарда евро, но каква е неговата структура? 200 милиарда се дължат на Европейския фонд за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност – институции, до които Гърция има достъп като член на Еврозоната. Това означава обаче, че зад тези 200 милиарда стоят държавни гаранции, най-вече от страна на Франция и Германия. Ако Гърция фалира, те трябва да платят. Ако дългът на Гърция бъде опростен пък, на какво основание ще се откаже опростяване на испанския, ирландския, италианския дълг? Така рискът от нова нестабилност в едва излизащата от кризата Европа буквално чука на вратата. Останалите над 100 милиарда евро Гърция дължи на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и частни кредитори. Тези институции не си поплюват за мерките, които кредитополучателите трябва да вземат, за да върнат своите дългове. Те вече имат договори с предишното гръцко управление за разсрочване на дълга, за намаляване на лихвите, дори за отписване на цели 101 милиарда евро от него – но срещу това поставиха условия за строг режим на икономии, за намаляване на държавните разходи като процент от БВП, за повишена ефективност на икономиката.
– Доколко проработиха тези мерки?
– Как да се изразя, Фили? Да кажем, че на първия етап проработиха криво-ляво. Тоест, някакъв минимален ефект има. Вероятно с упоритост и постоянство след 10 години биха довели и до по-чувствителна редукция на дълга. Но това е в чисто Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: СЛЕД ПИЯНСТВОТО СЪС СИРИЗА, НА ГЪРЦИЯ И ОСТАВА ДА ПОТРОПА НА КРЕМЪЛСКИТЕ ПОРТИ ЗА РУБЛИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/37481-de-profundis-sled-piyanstvoto-sas-siriza-na-gartziya-i-ostava-da-potropa-na-kremalskite-porti-za-rubli.html
Още утре ще развея червено знаме пред банката, дето ми даде пари за апартамента, а жената и децата ще пратя да веят пред другите ми кредитори. Нереалистично е някой да си помисли, че ще платя дълговете си към тях по няколко причини:
1. Те са лихвари-изедници, подмамиха ме да взема пари, без и дума да обелят за някакво си връщане.
2. А сега искат да връщам.
3. Аз нямам никакви пари, защото съм беден.
4. Парите, които нямам, искам да си ги харча от мъка по кръчмите, а не с тях да пълня гушите на гадните капиталисти.
5. Всеки има право на щастие, а според мен човек е по-щастлив, когато не си плаща дълговете, отколкото когато си ги плаща.
А ако някой се чуди как ще се отнесат самите кредитори към мен, какво ще последва от развяването на червени знамена и издигането на човеколюбиви лозунги – лесно е:
1. Те са разумни и ще искат да преговарят.
2. И аз съм разумен, затова ще искам да ми платят, за да преговарям.
3. Но аз съм много по-разумен – ще преговарям да ми опростят изцяло дълговете, а ако те искат да преговарят само за частично опрощаване, няма да преговарям.
4. Обаче и като не преговарям, пак ще искам да ми платят, защото с ината си не ми дават възможност да преговарям.
5. А накрая ще ги накарам да се червят пред лявата и прогресивна общественост, защото аз съм горд демократ, а те са жалки глобалисти и диктатори.
Както се сещате, цялата тази смела и новаторска идея ми хрумна от нещо съвършено просто – изявлението пред ВВС Евклидес Цакалотос, говорител на управляващата в Гърция партия СИРИЗА, в което той каза: „Нереалистично е да се очаква, че Гърция ще изплати изцяло своите дългове”.
Това поражда много въпроси. Чудя се например дали и доколко е било реалистично Гърция тогава, когато е получавала кредитите, да очаква, че изобщо ще ги получи, ако и в онзи момент е Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: РУСКИТЕ ГЛУПОСТИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ САМО ОФИЦИАЛНО СА НЕОФИЦИАЛНИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Аз си мислех, че ние, българите, сме глупаци, задето вече 140 години упорито наричаме руските си окупатори „освободители”, „братушки”, „другарю Сталин”, „слънцето и въздуха” и прочие идиотщини.
Мислех си, че сме само глупаци. Но не. Не било само това.
Освен глупаци, оказва се, ние сме пиявици и готованци. Поне според някакви си руски фърфъляци, които се пишат журналисти и се кичат със заглавие Руска информационна агенция „Новости”.
Не им следя редовно продукцията, по възможност руски бълвочи избягвам – не само от медицински съображения, а и защото православната ми вяра не позволява. Обаче заради последното им писание, насочено срещу България, мога да свидетелствам, че тия наистина са минали покрай идеята за информационна агенция – но доста издалеч са минали, на светлинни години разстояние.
В интерес на истината, при днешната путиноидна структура на широката руска мисловна и морална вселена, те откъдето и да минат, все ще е на светлинни години от истинската журналистика, но да не влизаме във философски теми, а да видим реалността.
Да, момчетата от путинската пропаганда базират текста си на една невъобразима българска глупост – упоритото до безумие желание на второто правителство на Бойко Борисов да продължи да се занимава с руския газопровод „Южен поток”. Вместо да хвърлят шапките си от радост, че се отървахме на косъм, днешните управляващи в София дори в новата си програма го вписаха като приоритет и го минаха през Парламента. Макар всички да са наясно, че такъв Поток няма и няма да има. Амин.
Честно, не мога да си обясня упоритостта на Борисов в това отношение.
Онези дерибеи от „Южен поток – България” ги разбирам, в така създадената ситуация те получават заплати, за да не работят.
И аз искам. Дори само срещу половината от техните парички бих се навил нищо да не правя по цял ден, освен да щипя секретарките по дупетата. Но Борисов? На него каква му е далаверата, та да се държи така упорито за Прочетете остатъка от публикацията »
НЕ СЕ ШЕГУВАМЕ, КОЛКОТО И ДА НИ Е СМЕШНО
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Независимостта от Русия и борбата срещу тероризма – това в момента са основните предизвикателства във външно-политически план за България. Най-доброто решение за тях обаче се намира не извън, а в самата България – смята политическият коментатор Пламен Асенов.
– Пламен, световни медии с изненада коментираха съвпадащите визити на държавния секретар на САЩ Джон Кери и британския външен министър Филип Хамънд в София. Откъде дойде изненадата?
– Изненада имаше, Фили, но основанията за нея не са много сериозни. Тя май идва оттам, че България по принцип е в периферията както на американското, така и на британското политическо внимание, а сега съответните двама външни министри се изсипаха тук почти едновременно. Това винаги предизвиква у медиите повече въпроси и съмнения.
Всъщност обаче онова, което наистина провокира големия интерес, е фактът, че тези знакови посещения се случват по време на продължаваща вече доста време публична руска пропагандна атака срещу България.
– Беше ли тази тема наистина в центъра на срещите?
– Всъщност темата за отношенията на България с Русия, Фили, е така многопластова, че тя дори няма нужда да бъде разисквана специално и самостоятелно – защото без нея няма как да се мине, докато се разговаря за каквото и да било друго. Ето, обсъжда се енергийната независимост на страната и диверсификацията на енергийните източници – един от най-съществените въпроси, които интересуваха и двамата министри.
Така или иначе, по тази тема станаха ясни няколко важни неща. Първо, има европейски средства, например по Плана за стратегически инвестиции, които могат да се ползват от София при строежа на интерконекторните връзки с Гърци, Турция и Румъния, връзки, които до голяма степен ще отворят възможността за независими доставки на българския енергиен пазар. Второ, за кой ли път бе повдигнат въпроса за Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЩЕ СЕ СЪБУДИ ЛИ ЕВРОПА ЗА ДЖИХАД НА РАЗУМА?
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/37035-de-profundis-ste-se-sabudi-li-evropa-za-dzhihad-na-razuma.html
Докато в Брюксел външните министри на Европейския съюз обсъждаха развитието на отношенията с Русия в зависимост от развитието на украинската криза, руски войници за пореден път влязоха в Украйна, за да подпомогнат проруските сепаратисти в Донецк и Луганск. Без солидната помощ на Москва и пряката руска намеса, разбира се, тези терористи отдавна да са издухани и единственият украински проблем с Русия да е останал откраднатият от Кремъл Крим.
Но не – и сега, заради опита на законното правителство в Киев да си върне контрола над летището на украинския град Донецк, руският военен министър Григорий Красин отправи директна заплаха, като каза, че „Украйна прави голяма стратегическа грешка, като разчита на военната сила”. Това предупреждение звучи, сякаш не Русия напада Украйна, а Украйна напада Русия.
Ами на какво, освен на военна сила да разчита, бе, другарю министър, на силата на разума в Кремъл ли? На това вече отдавна никой по света не разчита, най-малко украинците, защото е ясно, че такава сила в Кремъл не витае.
Очевидно не може да се разчита също на постигнатите по-рано в Минск споразумения за стъпките, по които да настане мир в Украйна. Сепаратистите в Донецк и Луганск използват тези споразумения единствено, за да печелят време и да заздравят позициите си, а руската пропаганда – за да забърка все по-голяма каша, максимално да отрови мозъците и да фалшифицира истината по отношение на това кой кой е в украинския конфликт и каква роля играе в него.
С други думи – император Путин и неговата свита продължават денем да си правят ПР на миролюбци, докато нощем подклаждат казана на типичната си руска бесовщина. А ако някой от публиката не знае какво означава бесовщина, да прочете великия руски писател Достоевски.
Но…..
Докато същите тези външни министри обсъждаха в същия този Брюксел общи европейски мерки за борба с радикалния ислямски тероризъм, в подчинената на Москва чеченска столица Грозни се състоя демонстрация, която протестира срещу Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ЗА САНКЦИИТЕ СРЕЩУ МОСКВА И ИСТИНСКОТО ЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Голям подлец е този Чичко „Гугъл” – понякога ти отваря очите за неща, които изобщо не би искал да видиш и знаеш.
Онзи ден го попитах какво има по темата „Кремъл за атентата в Париж”, а той, покрай другото, ми пусна един текст, чисто и типично българска направа, с величествено заглавие, което гласи:
„Руската или „Ислямска” държава е заплаха за Запада? Зверството в Париж даде отговор. Дано грантовите протестъри-русофоби се засрамят”.
Но да оставим настрани опита да се реализират публично почти всички руски опорни точки само в едно скромно заглавие. То се знае, че в България това е част от арсенала на истинската обществена манипулация, защото е доказано, че мнозина тук четат само заглавията. Все пак наистина интересните неща са вътре в текста.
„Когато апелирате за затягане на санкциите срещу Москва, помислете за разстреляните френски журналисти” – гласи един от ключовите моменти в писанието.
А ние седим и мислим, какво да правим.
И по този повод неизбежно измисляме, че според автора очевидно съществува някаква пряка връзка между Москва и разстрела на журналистите. Така, де, всъщност този автор само ни подсказва онова, за което отдавна се досещаме. И го прави, въпреки че с написването на текста неговата цел е съвършено друга, дори точно обратната – да прикрие тази връзка.
Неговата цел е да ни излъже. Да ни изработи. Да ни накара да повярваме в голяма поредица глупости.
Първо – глупостта, че в България съществуват русофоби. Не, бе, пич, аз досега не съм чувал в България да има русофоби, но виж, за русофили съм чувал и то много пъти. Те дори цяло движение с такова име имат официално създадено. Сигурно е и регистрирано от компетентния български съд, толкова е официално. Само дето не се знае откъде получава пари, за да се издържа. Или се знае?
Но, както и да е, важното е друго – това движение „Русофили”, казват самите руснаци, е нещо като православно чудо. То е дотолкова уникално явление сред останалия свят, който бяга от нас като дявол от тамян, че дори ние сме учудени от съществуването му. Така се изразяват, чел съм ги.
Ама с право са учудени хората – те, независимо на съзнателно или на подсъзнателно ниво, добре знаят, че трябва да си огромен идиот, за да може, веднъж сърбал руска попара, да искаш пак да имаш нещо общо с Прочетете остатъка от публикацията »
ОБИДЕНИТЕ УБИЙЦИ И ПРЕСТЪПНИЯТ СВЯТ НА СВОБОДАТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Продължава отзвукът от атентата в Париж, при който бяха убити 17 души, включително журналисти от вестник „Шарли ебдо”. Лозунгът „Аз съм Шарли” стана символ на подкрепа за свободата изобщо, но той не се възприема еднозначно. Кой е Шарли и кой не, включително в България – темата днес обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, ти Шарли ли си?
– Да, Фили, аз съм Шарли, макар че работата с този френски сатиричен вестник излезе странна – поне в две отношения. Първо, както с горчивина каза един от оцелелите по случайност карикатуристи: „ние просто рисувахме обикновени чичковци и лелки, като опитвахме да разрушим символите изобщо – а сега по ирония сами се превърнахме в символ”. Но стават такива работи и на индивидуално ниво те трудно се преодоляват. По изключение обаче в случая няма да защитя индивида, Фили, защото смятам за по-важен общия ефект – след трагедията в Париж много хора по света казаха гласно, а покрай тях още мнозина чуха, че базисните принципи на демокрацията като свободата на словото, не богат да бъдат убити, защото то е все едно да се опитваш да убиеш гравитацията, като я замеряш с ябълки. Убийците не си дават сметка, но като се борят против тези принципи, само ги правят по-силни – и в случая това не е клише. Втората странност е фактът, че на публично ниво тази парижка история продължава да се разглежда като нещо изолирано, индивидуално, а не като част от общата война, която през последните поне 14 години се води срещу страните от демократичната общност. Ако слуша повечето медии, човек лесно може да остане с впечатлението, че атаката срещу редакцията на „Шарли ебдо” сякаш наистина е отмъщение на мюсюлмани, обидени заради карикатура на пророка Мохамед. Някак ей така звучи цялата работа – сутринта излиза карикатурата, двама братя французи от алжирски произход си пият кафето и четат вестник, виждат я, споглеждат се намръщено, озъбват се в посока на враговете, грабват по един автомат „Калашников” и хукват да отмъстят за пророка. Де да бяха така прости нещата, но не са.
– Но, Пламен, не са ли наистина тези карикатури обидни за исляма? Ето, дори броят на вестника след атентата отново бе с Мохамед на първа страница, а мюсюлмански организации казаха, че това е провокация…..
– Онзи ден гледах документален филм, Фили, на колега от Дания, който пътува в някои арабски страни и Иран. Преди години там имаше ексцесии заради публикувана в датски вестник подобна карикатура. Колегата навсякъде питаше организатори на протестите – вие видяхте ли самата карикатура. Нито един не беше я виждал. А как разбрахте, че тя е обидна за Пророка? Най-смисленият отговор на този въпрос даде един иранец – дойде един студент от университета и ми каза, че има такава карикатура. Толкоз по въпроса за обидата, Фили. Тук не е място да влизаме и в Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЕВРОПА ИЛИ РУСИЯ – ПРЕЗ 2015 ЗА БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ИМА СРЕДЕН ПЪТ, ЗАЩОТО СРЕДЕН ПЪТ НЯМА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/36522-de-profundis-evropa-ili-rusiya-za-balgariya-nyama-da-ima-sreden-pat-zastoto-sreden-pat-nyama.html
Често казваме, че Новата година се познава по старата.
От гледна точка на България, едно от най-добрите неща, случили се през 2014-та, беше осветяването на истината, с което започва всяко проглеждане.
След анекса на Крим и наглата намеса във вътрешните работи на Украйна, вече и слепите прогледнаха за агресивната руска политика, за безогледната настървеност, с която Кремъл преследва целите си, за готовността на московската клика в името на налудничави фантазии и имперски цели, актуални преди векове, да съсипе всичко наоколо, като започне от собствения си народ и свърши с каквото и падне.
Искате доказателства ли? Достатъчен е, струва ми се, дори само един факт, който звучи почти невероятно. В края на миналата година Русия наложи някои ограничения за вноса на белоруски стоки и се направи на много, ама много разсеяна по искането на Беларус – заради силния спад на рублата, която повлича надолу и икономиката на Минск – взаимната търговия да се реализира в долари. Та по този повод, както горчиво отбелязват руски медии от 21 декември 2014, „президентът Лукашенко направи ред гръмки изявления по адрес на Русия”. И ето, ще ви цитирам само едно от тях: „Длъжен съм да ви кажа, че това е абсолютно глупава и безмозъчна политика”.
Ако щете вярвайте. Да, точно Лукашенко, известен като най-голямата подлога на Москва дори сред диктаторите от всички бивши съветски републики, нарича руската политика глупава и безмозъчна. И веднага след това заминава за Киев на разговори с управляващите там, които пък руската пропагандна машина продължава да нарича „фашистка хунта”.
На този фон е напълно разбираемо, че Доналд Туск, новият председател на Европейския съвет, при последната среща на високо равнище в Брюксел, ясно заяви: „Русия е нашият стратегически проблем, не Украйна. Най-голямото предизвикателство е отношението на Русия не само към Украйна, а и към Европа”.
През последните месеци е съвсем забележимо, че и в България все повече хора си дават сметка за това, което става, колко голяма е руската заплаха, как трябва да се вземат мерки, че тя да не се превърне в реалност, която да ни се стовари пак върху главите.
Както за Европа, така и за България, Русия е истински стратегически проблем.
За нас, както например и за поляците, той не съществува от вчера, а има дълбоки исторически корени, развива се от столетия. Достатъчно е обаче човек да проследи събитията и ефектите от руската намеса тук след тъй нареченото Освобождение и веднага ще види за какво става Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: СВЕТЪТ КАТО ДОМ ЗА ОБРАТНИ НЕЩА ИЛИ НЯКОИ ПАРИЖКИ УРОЦИ ПО НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Докато в неделя в Париж се провежда шествие на демократичната солидарност, много въпроси и твърдения около случилото се там през миналата седмица продължават да висят във въздуха или срамежливо да се промъкват оттук-оттам.
Известна част от тях обаче идват от хора и общности, които сами по себе си са нещо като метастази, макар в уж по-мек вариант, на онова мислене, на онзи морал, на онази политическа и обществена визия, която изпрати своите убийци в редакцията на „Шарли ебдо”. Също както по-рано изпрати атентаторите си в Сидни. В Бургас. В Лондон. В Мадрид. Срещу кулите в Ню Йорк…..
Не, нямам предвид „исляма”. Нито „войната на мюсюлманската цивилизация срещу християнската”. Имам предвид онази нагласа, която съществува и сред мюсюлмани, и сред християни, и сред будисти, и сред атеисти – нагласата за противопоставяне срещу свободата и всички други базисни принципи, залегнали в основата на демократичната общност.
Това е нагласата за истинска и дълбока омраза срещу чуждото добро, което искаш да разрушиш, тъй като знаеш, че си некадърен да го съградиш за себе си. Това е омразата на наглата простотия срещу скромния разум, на фанатизма, независимо от неговата форма и сфера на проявление, срещу комбинацията от мислене плюс чувство за хумор, омраза е на яките демони на лудостта срещу крехката феичка на нормалното.
Тази омраза изобщо не е мюсюлмански патент. Виждали сме я да струи от Сталин и приятеля му Хитлер. От „Червените кхмери” в Камбоджа и „Червените бригади” в Италия, от „Баадер-Майнхоф” в Германия и ООП на Ясер Арафат в Светите земи, от взрива в църквата „Света Неделя” в България, до взрива и стрелбата на убиеца Брайвик в Норвегия. Виждаме я и сега да струи от Москва. От Пхенян и Техеран. От „Хизбула”, Ал Каида и ИДИЛ.
Засега от метастазните клетки, за които споменах, още не съм чул версия, че самите френски служби са си подготвили и извършили атентата. Вероятно и това няма да ни се размине.
Руският патриот и български умник Волен Сидеров обаче онзи ден еднозначно заяви, че надали убитите терористи са истинските терористи, а че всъщност ЦРУ и израелските служби са виновни за станалото, защото „муджахидините бяха финансирани от тях”.
Това няма да го коментирам. То е толкова тъпо, че няма смисъл. Пък и просто повтаря старите руски опорни точки от 2001, когато излезе, че гадните Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НЯМА СБЛЪСЪК НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ, А ВОЙНА НА НАГЛАТА ПРОСТОТИЯ СРЕЩУ РАЗУМА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/36040-de-profundis-nyama-sblasak-na-tzivilizatziite-prodalzhava-voynata-na-naglata-prostotiya-srestu-razuma.html
„Честита Коледа, войната свърши” – изпя някога Джон Ленън. Той беше голям оптимист. Конкретната войната, срещу която пя тогава, свърши чак 4-5 години по-късно, а абстрактната…..тя продължава навсякъде.
Честита Нова година – войната продължава! Това мога да ви кажа аз, защото нямам талант да ви го изпея. И защото се опитвам да бъда реалист.
Войната, която световният тероризъм, наметнат със знамето на пророка, поведе през 2001-ва срещу нас, гражданите на демократичния свят, за съжаление, тепърва има да се развива. Тя пък е част от една още по-голяма война – на лудостта срещу разума, на дивашкото срещу човешкото, на злото срещу доброто, ако щете. И не се знае още колко дълго тази война ще продължи – особено ако ние продължаваме да не си научаваме уроците от ставащото.
Това е ненормална от всяка гледна точка война, война, с формите и методите на която нашите общества не са свикнали, война, която няма правила и затова ни изненадва всеки пореден епизод от нея, както стана тази седмица в Париж. Ние все още сами се успокояваме – а всъщност сами се подлъгваме – че всеки епизод е отделен, сам за себе си, че е изолиран случай, зад който стоят конкретни причини. И съвсем демократично започваме да търсим вината в себе си.
Да ме прощават всички онези, които твърдят, че в случая с убийството на колегите от „Шарли ебдо” съдържанието на някакви си карикатури дотолкова засегнало крехката психика на нападателите, та те веднага хукнали да си отмъщават. С автомати, `щото пък се сетили, че сами не могат да рисуват, та да отвърнат с пропорционална сила, както е по закон. А и случайно нямали никакви развалени яйца или гнили домати под ръка, за да продължат размяната на шеги по един чисто демократичен и типично френски начин.
Да ме прощават и онези, които ми разправят как конкретните двама убийци на журналисти са араби, родени и израсли във Франция, но тъй като тя не ги приемала с напълно отворени обятия, те изпадат в депресия и просто превъртат покрай комбинацията от самота, неразбиране и желание за себеизява. Ама какви лесно раними души имат тия момчета и как лесно избиват наред де когото им падне, само и само да възстановят собственото си душевно равновесие. Направо да ги ожалиш!
Всички знаем, че истината е друга и че тия двамата са закоравели убийци с промити мозъци, в които простотията е здраво смесена с наглост, а въпросната смес е подгрята до трясък кой знае с Прочетете остатъка от публикацията »
113. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРАНСИС БЕЙКЪН
Пламен Асенов
17. 12. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100499173/velikite-evropeici-fransis-beikan
Знаете ли къде се намира прочутият остров Бенсалем? Който каже „никъде”, е прав. Още по-прав е обаче онзи, който каже, че се намира в „Новата Атлантида”, книга на сър Франсис Бейкън. Според нея остров Бенсалем е зареян някъде из необятния Тихи океан, западно от перуанския бряг, а на него живее най-разумното и добродетелно човешко общество в сравнение с всички, които познаваме.
„Новата Атлантида”, аудио-книга, въведение
Превод: Издателят на Бейкън, д-р Роули, публикува „Новата Атлантида” през 1627-ма, година след смъртта на автора. Изглежда тя е написана около 1623, през онзи период на литературна активност, който следва политическия провал на Бейкън. Щедростта и просветлението, достойнството и величието, благочестието и целият обществен дух на жителите на Бенсалем са идеалните качества, които Бейкън-държавникът повече желаеше, отколкото се надяваше да види като характеристика на собствената си страна.
Така започва встъпителната бележка към прочутата книга на сър Франсис Бейкън. „Новата Атлантида”, която и досега, четири века по-късно, се изследва и обсъжда от хора с различни идеи и цели. Както в много утопии, историята е проста, за да не се отклонява вниманието от важните неща. И така – група европейци пътуват в Тихия океан, на Запад от Перу, ветровете ги подмятат, те се губят и се готвят да умрат. След като казват молитва обаче, Бог ги отвежда до спасителна земя. Това е остров Бенсалем, не само населен с хора, но и пълен с чудеса – плод обаче не на магията, все още много характерна за ХVІІ век, а на науката, която тогава на практика не съществува. Оттам нататък история няма, всичко е разказ на местните, всъщност – фантазия на Бейкън, за това как е структурирано тяхното идилично общество, как живеят, какво правят. Оказва се, че те например са изобретили „карети, които се движат без коне”, „кораби, плуващи без платна”, „лодки, с които може да се влиза под водата”. Така преди 400 години сър Франсис Бейкън предсказва автомобила, съвременните кораби, подводниците. Но това не е всичко. В книгата могат да се намерят описания на още много чудеса от модерната епоха. Електрическата светлина, динамото, телевизията, цветното и говорещо кино, радиото, тонколоните, усилвателите, найлона – всичко това и още много наши чудеса не биха учудили Бейкън, ако той по някакъв начин се събуди днес.
Музика от английския ренесанс, Сарабанда от Кемп, лютня
Трудно е да си представим подобно въображение, каквото ни демонстрира сър Франсис Бейкън. Да, книгата му е наречена „първият в света експеримент за популяризиране на науката”, но самият той цял живот се занимава с политика и нищо материално не е изобретил. Освен, разбира се, онова съвършено абстрактно нещо – емпиризма, наричан и досега „методът на Бейкън”, а за по-ясно – „научен метод”. И все пак, мисля си, за да опише Бейкън такива Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 