De Profundis: ПЛАСТИЧНИТЕ ХОРА РАЖДАТ ФАЛШИВИ КУМИРИ, А ПОСЛЕ СЕ ОПЛАКВАТ, ЧЕ ГИ НЯМА

декември 30, 2014 at 7:50 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/35381-de-profundis-plastichnite-hora-razhdat-falshivi-kumiri-a-posle-se-oplakvat-che-gi-nyama.html

От известно време насам нещо ме чопли, нещо ми липсва, усещам, че нещо не е наред…..
То много неща не са наред в тази държава, де, но, след като праснах една-две бутилки от виното на прозрението, изведнъж разбрах какъв е проблемът – всичко е Мара втасала, но не е научила още кои са най-влиятелните българи за 2014 година. Списание „Форбс” не ни ги е съобщило.
Едно уточнение. Става дума за списание „Форбс” – България. То всъщност няма нищо общо с оригиналното американско издание, освен дето му плаща за медийното ноу-хау. Иначе си е изцяло българско. Няма нищо лошо в това, така се прави – но го припомням, защото българската публика има способност да не знае или да забравя подобни неща и сама да се подвежда по фирмата, без фирмата да я подвежда нарочно.
Така или иначе, списъкът още го няма, а така ние, народът, не знаем на чие правилно влияние да се поддаваме и на чие – не. Не вярвам този списък нарочно да се крие, защото и някои от хората в него се крият. Или се търсят. По-скоро, през много перипетии минахме, та явно е трудно да се преценят истинските влияния на истинските влияещи.
Ако колегите питат мен, бих им казал, че най-влиятелният човек в момента в България е руският император Путин, Владимир Владимирович. Но те затова и не ме питат, де, защото ще им го кажа.
Ако ме бяха питали миналата година, щях да им кажа, че най-влиятелният човек е Делян Пеевски. Той толкова очевидно направи хората на маймуни и разигра цялата държава, вързана на синджир, че ако можеше да свири на кемане, щеше да тръгне да ни показва из Европата за пари. Е, вероятно и така е изкарал някакви пари човекът, няма да стои на сухо и само да раздава порции…..
У-пс, обърках се малко, този с раздаването на порциите беше Доган, Пеевски е този със Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

111. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХАЙНРИХ ШЛИМАН /част втора/

декември 29, 2014 at 8:31 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
03. 12. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100493171/velikite-evropeici-hainrih-shliman-vtora-chast

Макс Щайнер, саундтрак „Елена от Троя”, 4 – Битка

През 60-те години на ХІХ век, преди да стигне до откриването на Троя, тогава все още непрочутият Хайнрих Шлиман първо изследва островът на цар Одисей – Итака, където не намира нищо особено. После минава през Микена, градът на цар Агамемнон, а също и през Тиринт. Когато стъпва на егейското крайбрежие на Турция, той първо отива в селото Бунарбаши, където се водят разкопки и където, както смятат мнозина, може би се крият останките на древния Илион. Там копае Франк Калверт, но е на път да спре, без да постигне нищо. Още с пристигането си обаче Шлиман, който до болка познава описанието за местоположението на града от текста на Омир, разбира, че не е това мястото. Той се сприятелява с Калверт, който насочва вниманието му малко по на север, към хълма, дал име на селцето Хисарлък. При това си появяване в Турция обаче Шлиман не копае. Той изследва терена, прави известни измервания и, макар първоначално да е леко скептичен, започва все повече да се убеждава, че вероятността точно на Хисарлък да е Троя, е голяма. Шлиман се връща в Атина, където се установява за постоянно. По онова време Гърция, след успешното въстание в края на 20-те години, вече е самостоятелна държава, а не част от Турската империя. Там той предприема две важни стъпки. Първо, пише и издава книгата си „Итака, Пелопонес и Троя”, в която за първи път се лансира идеята за истинското местонахождение на Троя. Тази книга е приета от университета в Рощок като негова дисертация и задочно Шлиман получава докторска степен, макар някои да изказват съмнения, че в текста е замесена някаква доза плагиатство. Втората му стъпка е, че, приключил криво-ляво развода с жена си Екатерина и явно малко самотен, той пуска обява в местните вестници, с приблизително съдържание „милионер търси съпруга”. Това е малко необичаен ход, но той се определя също от желанието на Шлиман да има до себе си доверен местен човек, който познава особеностите на гръцката култура. Оказва се, че на обявата всъщност най-пъргаво се отзовава един негов приятел, архиепископът на Атина, който го среща със 17-годишната си родственица София Енгастроменос. Шлиман е с 30 години по-възрастен, но изобщо не протестира срещу разликата във възрастта и се жени за гръцката красавица, която по-късно е увековечена на прочутата снимка с накитите от тъй нареченото „съкровище на цар Приам”.

Макс Щайнер, Елена от Троя, 3 – Любовна тема

Всъщност бракът на Хайнрих Шлиман с гъркинята София се оказва твърде успешен ход откъдето и да го погледнеш. Въпреки младостта си, София също е много запалена по античната гръцка история и е безценен помощник на мъжа си във всичките му начинания. Тя неизменно го придружава при разкопките на Троя, помага му да организира и управлява цялата работа, за която понякога трябва да се наемат между 100 и 150 работници, изобщо, не просто е до него, а и допринася съществено за реализацията на най-великите моменти в неговия живот. Хайнрих и София имат две деца, наречени с красивите антични имена Андромаха и Агамемнон, които обаче в модерния свят стоят малко прекалено гръмко. Но какво да се прави, точно такъв си е сякаш стилът и на самия Хайнрих Шлиман, той винаги върши нещата с гръм и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част втора/

декември 28, 2014 at 11:08 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Избори за европейски и български парламент, създаване на странни мнозинства и смяна на две правителства, руска агресия срещу Украйна и информационна война срещу България, колебания, въпроси и натиск за „Южен поток” – това са основните събития от отиващата си 2014 година, които и тази седмица продължаваме да коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, каза, че основната дума, която характеризира българската 2014-та година, е „изненада”. Миналата седмица приключихме с това, че на евроизборите БСП се срина и се стигна до нов парламентарен вот. Не стана ли обаче всичко изненадващо лесно?

– Така изглежда, Фили. Месеци наред българските граждани протестираха срещу управлението на левицата и правителството на Орешарски, но те не падаха, обратно, закрепваха се все повече във властта, като репей. А сега изведнъж, само заради някакъв си резултат от някакви си избори – бум, управлението се срути. Така нещата просто не стават. Поне тук, в България, не стават. За да падне кабинетът Орешарски и да се стигне до нови избори имаше няколко важни фактора, Фили, които се насложиха един върху друг. Първо, БСП, партията, която по принцип е основен елемент на руската пета колона в България, пак не успя да изпълни ангажимента си и да докара строителството на руския газопровод „Южен поток” до успешен старт. Второ, това, заедно с други натрупани напрежения, превърнаха БСП във все по-видима арена на силни вътрешно-партийни борби. Трето, правителството и управляващото мнозинство бързо натрупаха страхотни негативи, включително дойде поредното спиране на европейските пари за България. Четвърто, ДПС, партията, която подкрепяше социалистите в три поредни правителства, започна да разбира, че сега участието и носи само негативи – най-вече заради спрените евро-фондове и заради съвместното участие във властта заедно с ксенофобската и националистическа партия Атака. Сътрудничеството с Атака донесе негативи за ДПС също и в международен план. Да не влизам в още подробности – факт е, че кабинетът Орешарски падна не заради действията на опозицията, а защото след евро-изборите именно ДПС изведнъж заяви, че правителството не може повече да остане на власт. След което настъпи период на безвремие.

– Да, новите избори можеше да бъдат доста по-рано, но бяха чак на 5 октомври. Донесе ли служебното правителство, което управлява дотогава, някаква изненада?

– Аз си спомням поне две изненади, Фили. Първо, тази, че за премиер на това иначе дясно-центристко по състав и характер правителство, президентът Росен Плевнелиев назначи Георги Близнашки, човек от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: НАЙ-ТЪПИЯТ ПЛАН, КОЙТО НЯКЪДЕ СЪЩЕСТВУВА

декември 22, 2014 at 7:35 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Най-тъпият план в полза на Русия, който е възможно да съществува, се разиграва в момента пред очите ни – и пред очите на цял Брюксел, който, кой знае защо, се прави на сляп – във връзка с проекта за газопровод „Южен поток”.
Разиграва го правителството на Бойко Борисов.
Не знам дали то искрено работи в руска полза, дали се опитва по този начин все пак да остане на власт, след като много добре знае кой го свали от власт миналия път, дали просто не е под влияние на същите онези хора и кръгове, които чакаха и продължават да чакат вагоните с руски рубли, дали има някакво друго – истинско или измислено – обяснение…..
Не знам и не ме интересува.
Единственото, което ме интересува е, че онова, което не успя да сътвори на България Станишев и лявата му Bad company за толкова години начело на държавата, ще ни го сътвори Борисов, когото избрахме уж с идеята, че ще защити българския национален интерес и няма да предаде европейските принципи.
Миналата седмица ме втресе, когато прочетох безумната идея на министрите Божидар Лукарски и Теменужка Петкова. Тия двамата планираха, хванати под ручка като истински нашенски Гела и Мара, да отидат в самата Москва, да пълзят на колене пред московците, да целуват ръка и каквото друго им се даде там за целуване – само и само „Южен поток” все пак да се строи.
И всичко това вместо правителството да беше дало всенароден банкет още на другия ден, щом Путин обяви спирането на проекта. А те тръгнали да се молят на диктатора, моля ви се…..
Защото, видите ли, той обвинявал България за спирането, пък тя била невинна.
Ах, къде отлетяха девичите дни…..
И освен това, щели сме били да имаме някакви си големи ползи от проекта „Южен поток”. Като например – да се превърнем в гара-разпределителна за газ в Европа, в енергиен център на Балканите, в някакъв незаобиколим фактор и прочие идиотщини. Така де, и да получим онези 400 милиона годишно, които Путин спомена, че ще загубим, ако не слушкаме…..
Нищо подобно не се очаква и няма да стане, разбира се.
Първо, какъв ти тук енергиен център, каква ти Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

2014 – ГОДИНА НА ИЗНЕНАДИТЕ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ /част първа/

декември 19, 2014 at 8:45 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Избори за европейски и български парламент, създаване на странни мнозинства и смяна на две правителства, руска агресия срещу Украйна и информационна война срещу България, колебания, въпроси и натиск за „Южен поток” – това са основните събития от отиващата си 2014 година, които тази и следващата седмица ще коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, в края на миналата година те попитах как би определил 2013-та, ако трябва да го направиш с една дума и ти каза – наглост. Каква е думата ти за 2014-та?

– Наглост пак си е добро определение, Фили, но този път е по-добре то да се използва не толкова спрямо българската действителност, колкото по отношение на поведението на Русия. Ще обсъдим по-подробно и руската тема, защото тя изскача буквално изпод всеки български камък, който човек повдигне. Но нека първо кажа, че според мен има една друга дума, която по-добре обобщава цялостната ситуация в България през отиващата си година, затова и приляга повече. Това е думата „изненада”.

– Можем ли да сложим тогава думата на везните и да кажем – повече хубави или повече лоши бяха изненадите?

– Страхувам се, че не, Фили. Поне аз не се наемам да определя в качествено отношение какво преобладава сред водещите политически събития през 2014-та. Те не само са прекалено много и трудно сравними едно с друго, ами и техните ефекти са многопосочни, нееднозначни и се реализират в различни времеви периоди, тоест, не подлежат на обективна преценка.

– Добре, тогава да ги разгледаме последователно и всеки от слушателите да прецени сам. Коя за теб беше първата важна изненада през 2014-та година?

– Това, че гражданското общество в България, което месеци наред протестираше срещу марионетния кабинет на Пламен Орешарски, не успя не само да постигне целта си и да го свали, а и заглъхна доста безславно. То остана разкъсано и не роди нищо. Да, признавам, това безплодие на протеста ме изненада – макар повече на психологическо, отколкото на разумно ниво. Още след първите дни разумът ми Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗА ГНИЛИТЕ ЯБЪЛКИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА ИЛИ КАК СЕ РЕФОРМИРА ГРОБИЩЕ

декември 17, 2014 at 11:46 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/34665-de-profundis-za-gnilite-yabalki-v-sadebnata-sistema-ili-kak-se-reformira-grobiste.html

Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за пореден път беше достатъчно умен и честен да ни напомни за блатото, в което се намираме и се давим. Покрай скандала с една френска фирма в България, обречена да бъде открадната с помощта на съда, той каза, че в българската съдебна система „има много гнили ябълки”.
Това сякаш изпусна някакъв дух от някаква уж празна бутилка.
Разбира се, надигна се вой и посланик дьо Кабан веднага беше оплют. Пръв побърза да се изяви редовният клиент на съда Волен Сидеров, според когото изказването на посланика руши авторитета на българската съдебна система, следователно той трябва да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от България.
Това искане е отправено от същия този Сидеров, който през последните месеци не за първи път се сблъсква пряко точно с този френски посланик. Ксавие дьо Кабан веднъж му напомни, че не трябва да се държи грубо с жени в самолета; втори път го възмути с позицията си за назначаването на Делян Пеевски и подкрепата си за гражданското общество в протеста срещу правителството на Орешарски; трети път му кипна нервите като даде пространно интервю, в което потвърди позицията, че Русия е най-голямата и истинска заплаха за националната сигурност на България в момента.
Разбира се, говорим за нервите на същия този Сидеров, който влиза в ролята на защитник на българския национален интерес само когато му е изгодно.
Нали всички помним как гробно замълча той миналата седмица, след като руският посланик Юрий Исаков раздаде щедро акъл на България и откровено я наруга, че е спряла строежа на газопровода „Южен поток” – след като всички знаят, че тя всъщност не го е спряла.
Разбира се, с повече или по-малко нюанси, оформи се цял хор на персони, оспорващи правотата на посланика и развихрилата се покрай това тема за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ПОЛИТИКАТА КАТО ЖЕЛАНИЕ ЗА НЕВЪЗМОЖНОТО

декември 15, 2014 at 8:57 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Политиката, казват, е изкуство на възможното.
Обаче има страни, в които съвсем не е така. Там политиката обикновено е изкуство на развихрената фантазия, което най-често води обществото до блатото на реализираната глупост. Така де, доколкото една от спецификите в политическия занаят е, че, след като е надлежно съобщена на широката публика, и нереализираната глупост вече е реализирана.
В България напоследък имаме няколко живи примера за участници в онази класация за изкуството на подобни реализации, която отдавна си водя.
Високо в нея тези дни се издигна например здравният министър Петър Москов, който реши да изключи ромите и техните квартали от цялата система на българското спешно здравеопазване. Очевидно е твърде лесно да се направи – прас, министърът казва и, поне от гледна точка на здравеопазването, такива хора и квартали вече не съществуват.
Изведнъж си дадох сметка, че по метода на министър Москов в света може твърде бързо да настъпят мир и благоденствие, така че той да стане наистина прекрасно място за живеене. Достатъчно е само някой по-устат, реално овластен и реформаторски настроен пич да каже, че терористите от „Ислямска държава” не съществуват и те – щрак, Марийке на портрет – ще останат само лош спомен от ужасяващи телевизионни кадри.
Като гледам отстрани, това не ми се вижда толкова трудна работа.
Аз например съвсем скромно бих поискал да изчезнат всички автомобили от всички пренаселени с автомобили тротоари в България. Но кой знае, друг може да има по-големи мераци и да поиска например Путин…..е, не чак да изчезне от Кремъл, което би било трудно с оглед на огромната подкрепа, която има от тъй наречените „обикновени руснаци” – но все пак да се превърне в нормален, предвидим и мислещ с главата, а не да си е нагъл, агресивен лъжец и действащ според комплексите си политик.
Лошото е, че при леснината, с която изглежда да става цялата работа с мераците, всичко е възможно, включително обратните примери.
Възможно е например терористите от „Ислямска държава” да поискат онова, което и без това искат – да изчезне гнилият, християнски Запад, с неговите либерални закони и на тяхно място да въведат бурката и рязането на глави като основа за правото и всяка друга мъдрост.
Но да се върнем на министър Москов.
Според него ромските квартали няма да бъдат посещавани вече от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

110. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ХАЙНРИХ ШЛИМАН /част първа/

декември 14, 2014 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов
26. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100490136/velikite-evropeici-hainrih-shliman-parva-chast

Хайнрих Шлиман е името на човека, който доказа, че най-красивите приказки на човечеството съвсем не са празни приказки, а истина. Той отиде на Егейския бряг и разкопа своята Троя, с което разкри, че Омир е още по-голям поет, отколкото беше смятан дотогава, показа историята на антична Гърция като още по-прекрасна и още по-трагична, отколкото всички я знаеха, очовечи боговете и обожестви хората, които и до днес участват в битките и драмите на древния Илион. Въпреки че направи всичко това по възможно най-погрешния начин, защото го направи, Шлиман обезсмърти и себе си.

Николаос Йоанидис, Илиада, песен на старогръцки

Превод: Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир за грабливите птици.

Така звучат – на старогръцки и в превод от старогръцки – първите строфи от „Илиада” на Омир. Така започва онази дълга песен, която всеки от нас знае, независимо дали подозира това. Знаем я не само защото части от нея се изучават от всяко дете във всяко начално училище, но и защото цялата тази книга е основна нишка, втъкана в духа на европейската цивилизация и естетиката на световната литература. Хайнрих Шлиман също я знае, при това е влюбен в нея от дете. Той е роден през 1822 година в Германия, а тогава историите от древна Гърция и Рим все още са домашните приказки на Европа, всички ги считат за чист мит, за прекрасна измислица на умните гърци, която носи забавление, но и мъдрост. Когато е на 8, Шлиман получава като коледен подарък книгата „Световна история за деца”. В нея има илюстрация на Троя в пламъци, на която се виждат изобразени и дебелите стени на града. Както сам той пише – „тогава реших, че този град не може да изчезне току-така, че някой ден аз трябва да намеря тези стени и да ги покажа на света” – по детски наивно решение, което наистина определя живота му. Пътят до Троя обаче е дълъг. Когато е на 9, умира майката на Шлиман, а баща му, протестантски министер, нещо като половин пастор, го праща да живее при вуйчото. Детето ходи на училище, но прекъсва, защото се оказва, че баща му леко е бъркал в църковната каса, изгонен е от служба и не може да плаща за образованието. На 14 Шлиман постъпва като чирак в една бакалница и там среща за втори път Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

109. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНДЕРС ЦЕЛЗИУС /ЦЕЛЗИЙ/

декември 13, 2014 at 8:45 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов
19. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100487172/velikite-evropeici-anders-celzius-celzii

Знаете ли, че водата завира при нула градуса, а замръзва при сто? Всъщност знаете точно обратното, само че то не е вярно. Поне не е вярно според оригиналната сто-градусова температурна скала, предложена през 1742 година от великия шведски астроном, математик и физик Андерс Целзиус, познат ни като Целзий.

Звук на вряща вода

Ето ви звук от онова, което се случва в една от онези модерни кани, дето сутрин ни стоплят душата. Но, както казах, според Целзий температурата в нея би трябвало не да се вдига от нула до сто по-бързо от спидометъра на някое Ферари, а да спада от сто към нула, за да си направим обикновен топъл чай. Целзий всъщност стига до идеята за своята температурна скала и съответния термометър, покрай метеорологичните си наблюдения. Той публикува статия със заглавие „Наблюдение на два постоянни градуса на термометъра” и в нея отбелязва две много важни, напълно научно коректни и от днешна гледна точка неща – температурата за замръзване на водата не се влияе от географската ширина и атмосферното налягане, докато за нейното завиране промяната на тези условия дава разлики. Затова и поставя условието, че кипене при нула градуса означава процес, който се извършва при налягане от 1 атмосфера. Скалата и термометърът на Целзий са приети от Кралското научно общество в родния му град Упсала, но година след смъртта му друг шведски учен, прочутият Карл Линей, обръща тази скала за по-голямо удобство при реализация на редица практически научни цели. Така тя добива днешния си вид и влиза в масово производство. Учените бързо свикват с нея, използват я като официална и повечето държави по света, в момента изключение правят само САЩ и Ямайка. В продължение на три века обаче хората са наричали изобретението просто Шведския термометър или Шведската скала. Едва през 1948 година деветата генерална конференция по мерки и теглилки в Париж я преименува на „скала Целзий”. През 54-та пък е възприет вече по-точния съвременен подход и оттогава, вместо с точката на замръзване и точката на кипене на водата, „градус Целзий” се определя като 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула. Но не ме карайте да ви обяснявам също какво е тройната точка на водата, да не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

РУСИЯ ДА ПОДАРИ МОСКВА НА КИТАЙ

декември 12, 2014 at 11:09 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Европейският съюз продължава да смята отказа на Русия да строи газопровода „Южен поток” за неофициален, а в същото време Русия призова европейците да изключат САЩ от НАТО. Къде в този все по-вълнуващ, но и все по-опасен свят, е мястото на България – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, в Брюксел се срещнаха енергийни министри от европейските страни, които имат отношение към газопровода „Южен поток”. Какви са най-важните резултати?

– Първо, Фили, трябва да се каже, че Русия не присъства на тази среща. От Кремъл заявиха, че нямат място там – което е истина – и за пореден път потвърдиха, че спират „Южен поток”. Второ, стана ясно, че, въпреки всичко, ЕС продължава да разглежда това руско решение като „неофициално”. Тази позиция е правилна, защото политика се прави с официални средства, а не с изявления по пресконференции – така работят само хора и държави, които не разглеждат себе си като част от нормалната международна общност. Трето – имаше предварително нагрявяне на атмосферата, поне в България, че на тази среща едва ли не ще се тропа по масата и ще се иска Брюксел да направи всичко, за да стартира все пак строителството на „Южен поток”, разбирай – Европа да направи отстъпки на Русия. Нищо такова не се случи. Не само България, но дори Унгария и Словакия, страни, които в момента се смятат за по-твърди привърженици на руския газопровод, не вдигнаха никакъв излишен шум. Просто упълномощиха Марош Шефчович, зам.-председател на Европейската комисия, тоест, на правителството на Европа, „да получи разяснения от Русия” по темата. Четвърто, по време на срещата неочаквано се появи идеята Гърция, България и Румъния да заработят съвместно за изграждане на тъй наречения Вертикален, всъщност – собствен европейски южен газов коридор. Досега, Фили, нито съм чувал някой български политик да споделя подобна идея, нито знам тя да е обмисляна в Гърция и Румъния. Което показва, че вероятно самата ЕК е стимулирала трите страни да я лансират. Всъщност, идеята е много добра, това може би е една от най-добрите новини за България и нейната енергетика изобщо. Още повече, очевидно тя ще има силна финансова и всякаква друга подкрепа от Европейския съюз – защото надали някой си представя как трите най-слаби икономики и най-корумпирани администрации в Евросъюза, се напъват и сами изграждат такова сериозно съоръжение.

– Няма ли да станат много южните газови трасета? Гърция планира до 5-6 години да пусне тръба до Италия, а ако и „Газпром” построи вече заявения втори коридор до Турция, той пак ще е ориентиран към Европа, няма накъде другаде.

– Така е, Фили, само че това е на теория. Първо, не е сигурно, че Русия, в състоянието, в което се намира, ще тръгне в близките години наистина да строи второ газово трасе за Турция. Още повече, ако Евросъюзът бързо започне да действа по новата идея за често европейски южен коридор, руският ще стане абсолютно излишен, няма да има никакви клиенти за него, защото в Европа потреблението на газ намалява и ще продължи да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: АКО ИМАМЕ ИСТИНСКА ПОЗИЦИЯ, НЕ СМЕ ОБРЕЧЕНИ НА ИЗОЛАЦИЯ И ЗАГУБИ ОТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯ КОНФЛИКТ, КОЙТО ТЕЧЕ В МОМЕНТА

декември 10, 2014 at 1:41 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/34133-ste-se-sabudim-v-napalno-pogreshnata-darzhava-ako-ne-razlichavame-boga-ot-dyavola.html

Знам със сигурност, че напоследък всеки ден си лягам в правилната държава, затова всеки ден се учудвам, че се будя в грешната.
И знам със сигурност, че това е ефект от сериозното изкривяване на действителността, предизвикано от историята – или истерията – свързана с руския газопровод „Южен поток”, тръбата, която руснаците искат да ни пробутат за европейска. И от която се отказаха уж заради България. Но напук не само на България, а и на цяла Европа.
Възхищавам им се, на това се вика богати хора – могат да си позволят ей така, просто напук, да се откажат да продадат нещо на единствения купувач, който имат. А и на когото изобщо могат да го продадат – доколкото от техническа гледна точка е прекалено скъпо, ако не и невъзможно, тепърва да се преориентират към Китай газовите находища, ориентирани към Европа.
Ама не се били отказали просто напук, а защото купувачът бил имал условия.
Естествено, че ще има. Живеем в свободния свят на свободния пазар. В него купувачът избира, значи – той поставя и условията. Ако радио Гаварит Москва още не е разбрало това, то защо изобщо гаварит?
Само в изумителната социалистическа икономика стриктно се спазваше обратният принцип – продавачът да диктува на купувача какво той иска да си купи, да му казва кога може и кога не може да го купи, на каква цена трябва да стане покупката. Тридесет години ме работиха комунистите по тази схема, та знам. Но знам и още нещо, че, освен изумителна, тази обратна икономика беше и безумна – затова рухна.
А сега пак гаварит ли, гаварит.
Тотално ме обърка например идеята на вторнишкия обяд в Брюксел с представители на страните, замесени с идеята за „Южен поток”, България официално да настоява газопроводът да бъде Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: РУСНАЦИТЕ СЕ ДЪРЖАТ КАТО КАПРИЗНИ ГОСПОЖИЦИ, А НИЕ – КАТО ИДИОТОЗАВРИ

декември 8, 2014 at 9:39 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Преди около сто години чешкият писател Ярослав Хашек, докато се прави на главен редактор в скучното списание „Светът на животните”, се забавлява с откриването на нови, никому непознати дотогава добитъци. Сред откритията му блести например тъй наречения идиотозавър.
Само дето Хашек не знае, че идиотозавърът е съвършено истинско животно, което свободно вирее и до днес по българските земи.
На тези мисли ме наведоха огромните глупости, които чух през последната седмица покрай евентуалното спиране от руска страна на проекта за политически газопровод, наречен „Южен поток”.
Тези глупости толкова усърдно се повтарят от всеки нашенски идиотозавър, който се докопа до медия, че широката публика започва да ги възприема като истина, да се тюхка за загубата, а случва СЕ дори да и се подкосят краката от тревога какво ще правим оттук нататък, като така разлютихме Путин.
Пълна идиотщина е масовата истерия, обхванала знайни и незнайни умници, покрай комплексното им твърдение – че ние много искаме руснаците да ни построят потока, защото е икономически изгоден, а те като се отказват, направо оставаме без газ, поради което ще рухнем тази зима, която ще бъде изключително студена; а също го искаме, за да станем истински енергиен център на Балканите; да не говорим, че го искаме, защото той ще ни направи свободни.
Или поне независими от Европейския съюз.
Ще си остане само зависимостта ни от братска Русия, но това не е проблем поради братския характер на нейната братска политика от векове и за векове.
Ето такива и още много други подобни ги плещят идиотозаврите.
Те сякаш напълно забравят, че буквално до вчера икономическите ползи от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

Next page »