ИМАМЕ БЕДНОСТ, НО ПЪК НЯМАМЕ СПРАВЕДЛИВОСТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Над 2.5 милиона души в България живеят под прага на бедността. В същото време се отчита завидно единомислие сред българите, което не се влияе от бедност и богатство – хората са критични към съдебната система и усещат остра липса на справедливост в страната. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, по-беден или по-богат е българинът през 2015 спрямо предишни години?
– Нивото на бедност се задържа горе-долу същото, Фили. Същата е и главната причина за нея – ниското образователно ниво. Същата е и основната заплаха – че в категорията „бедни” влизат и почти половин милион работещи. Същият е и основният проблем, свързан с пазара на труда – ниска заетост при много свободни работни места. Почти всичко е същото, Фили. Вероятно е по-силно само личното усещане на хората, че са нещастни поради своята бедност. Така е, защото динамиката за промяна на статуса сред бедните е относително ниска, тоест, повечето от тях са в това състояние не просто през тази или миналата година, а за още една поредна година.
– Какво показват конкретните данни, изнесени напоследък?
– От института на КНСБ казват, Фили, че за издръжката на четири членно семейство, двама родители с две деца, на месец са необходими 2 242 лева за храна, образование, жилище и здравеопазване. Това означава, че не само и двамата родители трябва да работят, но и всеки от тях да носи в къщи чисти 1 121 лева. За да са толкова обаче, брутната им заплата трябва да е поне 1 600. Да, има и такива заплати, но това не е типичното работещо семейство с две деца. Но да приемем, че аз и ти някак имаме тези доходи, Фили, по 560 лева на човек. Продължава да е валиден въпросът доколко те наистина стигат за пълноценен живот. С тях ще платиш сметката за ток и телефон, ще имаш за ядене и ще си купиш лекарства за грип. Но ако ти се развали климатикът посред зима, ремонтът със сигурност ще те заведе при лихваря. И с тези пари няма да купиш за Коледа на семейството си подаръците, които наистина искаш. Да не говорим за книги, театър или ресторант веднъж месечно. С други думи – дали сметките на синдиката са реалистични. Сложно е сега да влизам в големи подробности, Фили. Само ще кажа например, че моят финансов барометър – всекидневното влизане в магазина, отчита за Прочетете остатъка от публикацията »
156. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОНРАД АДЕНАУЕР
Пламен Асенов
14.10. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100612904/velikite-evropeici-konrad-adenauer
Колко думи стигат, за да приключи един дълъг, активен, умен, ползотворен, отдаден на родината, но още повече – посветен на бога и на човека живот? На кьолнския немски диалект, на който са произнесени, те са шест. На български са осем и гласят: „Няма за какво чак толкова да се плаче”. Това са последните думи на великия немски политик Конрад Аденауер. Без него Европа вероятно и досега щеше да е разделена, Германия нямаше да е пак Германия, а хората по света щяха да имат едно вдъхновение по-малко. Този политик не само смяташе, че човекът е по-важен от всичко, че човекът е най-важното всичко – но с живота и постиженията си доказа, че е прав.
Фреймс
Конрад Аденауер е роден през 1876 година в Кьолн, провинция Рейн, част от кралство Прусия. Две са важните насоки на възпитанието, което получава в детството си, а те определят мирогледа и насоката на политическата му дейност по-нататък. Първата е връзката му с католицизма, която в същото време минава под знака на тъй наречения Културкампф. Това е духовно и политическо движение в Европа от средата на ХІХ век до Първата световна война, което засяга отношенията на новите конституционни и демократични национални държави с Римокатолическата църква и дискутира мястото и ролята на религията в държавното устройство. По тази линия върви и нежеланието на рейнландците, които са по-консервативни католици, тяхната провинция да продължи да бъде част от Прусия. Оттук у Аденауер за цял живот остава омраза към „прусашкото” отношение към нещата, онова, при което всеки човек трябва да е готов да жертва себе си в името на държавата. Конрад Аденауер защитава точно обратната гледна точка, свързана с християнския морал и ценности. Според него основната ценност на този свят е човекът, държавата съществува за него, а не той за държавата. Това отношение, впрочем, в следващите години Аденауер пренася както към нацистите, така и към партиите от левицата – комунистически и социалистически, които също Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗАЩО МЕРКЕЛ ЗАСЛУЖАВА ШАМАР ОТ ЕВРОПЕЕЦА КОЛ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/65351-de-profundis-zasto-merkel-zasluzhava-shamar-ot-evropeetza-kol.html
„За мен има едно неизвестно – кога ще затворим границите” – каза онзи ден Бойко Борисов във Велико Търново. Той имаше предвид евентуалното поставяне отново на бариерите и патрулите по всички вътрешни европейски граници, след като договорът от Шенген ги държа отворени 20 години.
Няма защо да се чуди премиерът. Ден преди това британският вестник „Телеграф” ясно отговори на въпроса „кога”. И този отговор е – през май. Както пише вестникът – в понеделник /днес – б.а./, на срещата на вътрешните министри от европейските страни в Амстердам, може да се вземе решение държавите-членки да възстановят граничния си контрол за срок от две години. В опит, разбира се, да овладеят мигрантската вълна, която не просто заля континента, но и продължава да набира сила.
Технологично погледнато, договорът от Шенген го позволява. Обаче ето нещо не технологично – преживял съм, коментирал съм и съм надживял много лоши новини в този живот, но ако решението за затваряне на европейските граници се вземе наистина, тази новина със сигурност би била най-лошата. При това го казвам с ясното съзнание на човек от България, страна, която не ползва пряко свободата на Шенген.
Така или иначе, заедно с общата европейска валута – еврото, това пространство е другата огромна стъпка към реалността, истинската реалност, на Обединена Европа.
Това не е игра на шикалки.
Такава истинска реалност не са Европейският парламент, Европейската комисия или друга някоя от общите ни европейски институции. Подобни топли гнезда за чиновници можем да си създаваме и разрушаваме през ден, без да ни пука, защото те веднага мутират. Не са дори органи като Европейският съд или Европейската банка за възстановяване и развитие, които имат по-пряко отношение към битието на европейските граждани.
Не, именно еврото и липсата на граници са двете стоманени релси, стъпил здраво върху които, влакът на Европа пътува към себе си.
И през 2015-та, само за една година, тези две релси бяха силно саботирани /според мен съзнателно и целенасочено, но това е друга тема/ – първото с гръцката финансова криза, второто – с мигрантската.
Какво става, бе, граждани! И какво предстои да става – не кога, това е въпросът!
Да, Обединена Европа е изключително силна и все още конструкцията се крепи, но докога може да продължава това? Докога обществата ни, събрали се от изток, запад, север и юг, които и без това нямаха достатъчно време да се напаснат заедно, да засилят човешкото, а не институционалното си единство и усещане за общност, могат да Прочетете остатъка от публикацията »
155.ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОКО ШАНЕЛ /част втора/
Пламен Асенов
07.10. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100610053/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-vtora
Гранд Фънк Рейлроуд, Това е мъжки свят
Да, това е мъжки свят, който обаче наистина би бил нищо без една жена или момиче. В случая имам предвид онзи свят, който навлиза в своя ХХ век не по календар, през 1900-та, а 14 години по-късно, с началото на Първата световна. Тази война променя всичко. От оцелелите, по знаменития израз на Гертруд Стайн, тя създава едно „изгубено поколение” – хора, пълни с кошмари и въпроси без отговор, хора без здрава почва под краката си, които изживяват всеки ден като за последно, онези, които постоянно се хвърлят в битка срещу живота, защото изобщо не искат да се бият повече срещу смъртта. Та точно този мъжки свят наистина има нужда от своята жена – и до голяма степен я намира в лицето на Коко Шанел.
Гранд Фънк Рейлроуд, Това е мъжки свят
През Първата световна в Европа настъпват съществени промени и една от най-важните е свързана с положението на жените. Това е значим момент. По време на самата война много жени са на фронта като санитарки или в тила работят за военната промишленост. Освен това огромен брой жени остават вдовици и в следвоенните години трябва сами да се оправят с управление на имоти, с развитие на бизнес, с неща, до които по-рано не са допускани. Така жените придобиват ново самочувствие, стават самостоятелни. Те не могат вече да носят онези – да, доста красиви, но прекалено тежки, натруфени, стягащи и изобщо, потискащи одежди, не могат да продължат да живеят с модата отпреди войната, сякаш нищо не се е случило. Те искат да им е леко, да се движат свободно, искат да са достатъчно красиви, представителни и елегантни, без обаче да хабят много време за това. И точно Коко Шанел им дава новата визия, подсилва новото им усещане за свобода и независимост, облича новото им самочувствие. Първата стъпка е проста – самата тя често носи далеч по-удобните мъжки дрехи, това постепенно се превръща в мода и Шанел започва да облича жените донякъде като мъже. Добре, де, не съм сведущ по езика на модата, затова се изразявам така грубо. Всъщност трябва да се каже, че тя внася в женската мода редица мъжки елементи – панталони, блейзери, вратовръзки, къси прически. В самото начало на 20-те пък, Коко Шанел измисля и въвежда на въоръжение едно от най-прекрасните си творения, здраво закотвени в Прочетете остатъка от публикацията »
БОКОВА НЯМА ДА СТАНЕ ШЕФ НА ООН
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ В България тече дискусия по номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Направена от предишното правителство, тя трябва да бъде скоро потвърдена. Натискът за това идва от левите и русофилски среди и стига до открити заплахи за сваляне на правителството. Темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, защо името на Ирина Бокова се завъртя изобщо в пространството, не е ли прекалено голям залък точно България да има човек начело на ООН?
– Ние никога не можем да оправим себе си, Фили, но другите винаги можем, така че не се учудвам. Но освен национален характер, тук са намесени и дипломатически ветрове, които са неясни за широката публика. Да, при изборите в ООН уж има някакъв ротационен принцип. Твърди се, че е ред кореецът Бан Ки Мун да бъде наследен от източноевропеец. Защо източноевропеец обаче и какво изобщо се има предвид под „източноевропеец”, не е уточнено. Чува се също, че в някои среди – неясно обаче в кои – се върти идеята този път начело на ООН да застане жена. Значи – време е за проява на прословутата политическа коректност, независимо че абсолютизирането на този принцип винаги дава лоши резултати. Но това е друга тема, важното е, че ветровете явно са накарали някой в България или другаде да се сети, че тъкмо нашето момиче Ирина Бокова, сега началник на ЮНЕСКО, е жена и източноевропеец, тоест, отговаря на условията и може да е добре кандидатура.
– Защо казваш, че за Бокова може да се е сетил някой отвън?
– Защото идеята България да издигне тази кандидатура, е само прикритие за факта, че тя всъщност е кандидатура на Москва. Това е най-слабо пазената публична тайна в света, Фили. Казвам го не аз, казват го всички наблюдатели, които се опитват да са обективни. Московската връзка на Ирина Бокова е така видима, че дори преди седмица Гидиън Ракман, коментатор на „Файненшъл таймс”, написа нещо, което прилича на парадокс, но не е: „Москва може да не подкрепи кандидатурата на Ирина Бокова, защото тя е Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЕЗ БОКОВА БЪЛГАРИЯ ОТ КАРТАТА НА СВЕТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64873-de-profundis-ste-izchezne-li-bez-bokova-balgariya-ot-kartata-na-sveta.html
Ще се обадя на Бойко Борисов и най-учтиво ще го помоля да ме номинира за началник на Айфеловата кула. Или на някой норвежки фиорд.
`Що не – след като другарката Бокова му се обажда да я номинира за шеф на цялото ООН.
И дори настоява за това.
Казвам ви честно, граждани, доскоро исках да стана министър-председател и, както всеки от вас, си чаках кротко реда, но вече не искам – давам си сметка с какви глупости трябва да се разправя човек на този пост. И какви хора се чувстват свободни да му се обадят.
„Ако аз спечеля, България ще бъде поставена на световната карта, това е голям успех за дипломацията ни” – заяви по телевизора комунистическата принцеса. С подтекст – но ако аз загубя…..
Божем, без нея, България ще изчезне от глобуса и добре, че напоследък е тя, та да ни крепко крепи върху кълбото.
Иначе красиво звучи и много жертвоготовно, де – ако не се заслуша човек в истинския смисъл, звучи почти като онова изречение на Апостола, че ако той спечели, печели за цял народ, а ако загуби, губи само себе си.
Е, от устата на червената инфанта цялата работа всъщност излиза леко обратна – че ако тя загуби, повлича всички ни в пъклото. Но това не е изненада, както знаем от белезите по гърбовете и душите си, мисленето и действията в контекста на тъй наречената „политика на изгорената земя”, са много характерни за типовете от нейното червено котило – примери за това по света и у нас дал Бог.
Или Бок трябва да се пише, а?
Но добре поне, че не тропна с крак и не се нацупи принцесата, докато говореше, че тогава целият български народ щеше да си Прочетете остатъка от публикацията »
Девет години България в Европа: МЕЖДУ РАЗОЧАРОВАН ОПТИМИЗЪМ И ОБНАДЕЖДЕН ПЕСИМИЗЪМ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Новата 2016-та е година десета от членството на България в Европейския съюз. Как и доколко се промени страната през това време, какви са основните надежди и предизвикателства в европейска перспектива – тези въпроси обсъждаме днес с Пламен Асенов.
– Пламен, реалностите през януари 2016-та отговарят ли на очакванията от януари 2007-ма, когато България официално пристъпи прага на ЕС?
– Трудно е да се обобщи с едно изречение, Фили, но май все пак може да се каже така – през 2007 оптимистите очакваха повече, отколкото сега имат, но през 2016 песимистите имат повече, отколкото тогава очакваха.
– Искаш да кажеш, че резултатът е равен?
– Да, равен е, но не е нула на нула, а нещо като три на три или пет на пет да речем. Защото движение напред определено има.
През това време например България получи доста безвъзмездни пари от ЕС за реализация на проекти в различни сфери. Говорим бруто за над 11 милиарда евро. Друг е въпросът, че те трябваше да бъдат доста повече, но самите ние сме си виновни, че не са.
Макар всички изисквания за проектното европейско финансиране и усвояването на средствата да бяха предварително ясни, в дългия период преди присъединяването никое правителство не извърши необходимата подготовка и не създаде необходимите структури и механизми на национално и регионално ниво. Те всъщност започнаха да се създават през самата 2007 година, така че разбираемо тогава не бе усвоен и един евроцент. През 2008 усвоените от България европейски пари са едва 19 милиона, а през следващите години нарастват все по-чувствително, за да стигнат през 2014 близо 5 милиарда и сто милиона евро.
Най-видими резултати от получаването на тези пари има в инфраструктурата, екологията, селското стопанство и преработката на селско-стопански суровини. Разбира се, корупцията при усвояването на евросредствата винаги е била проблем, но напоследък сякаш не толкова голям, колкото в началото. Или може би просто не чак толкова забележим, ако всички са се научили по-добре да се прикриват – не знам кое точно от двете е, Фили.
– Пламен, това са безвъзмездни пари, които би трябвало да динамизират икономиката, а вероятно и да намалят бедността. Но България продължава да бъде официално най-бедната държава в ЕС. Защо в това отношение няма напредък?
– Има напредък, но той е толкова малък, че направо е Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: МЕСТАН И СРАМНАТА ПОЛИТИЧЕСКА БОЛЕСТ НА НЕ-КАЗВАНЕТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/64412-de-profundis-mestan-i-sramnata-politicheska-bolest-na-nekazvaneto.html
Не-казването е една от най-срамните политически болести.
Нямам предвид способността да се казва „не”. В политиката и в живота изобщо тя е всъщност ценно, но трудно постижимо качество. Особено щом става дума за казване на „не” пред пари. Или пред много пари. Пък аз колко беди щях да си спестя, ако можех да казвам „не” на по-напористите девойки – но не мога, страдам от милозливо сърце.
Политиците обаче не страдат от нищо такова. Често се чудя как в тесния промеждутък време, когато от Homo sapiens се превръщат в Zoon politikon, те успяват така добре да изучат тънкия занаят на не-казването. И съм стигнал до извода, че някой просто ги заразява.
Вижте например Лютви Местан и рекламната му пресконференция, която уж трябваше да изясни истината за острата криза в и покрай ДПС. Оказа се обаче, че целта е обратна, тя всъщност е да не се кажат много важни за обществото неща. Отдавна не бях чувал някой политик да не казва чак толкова много на едно място.
Лютви Местан например спомена за някакви свои принципи и идеи, заради които е изхвърлен от ДПС и в името на които смята да продължи да се прави на политик. Но тотално забрави да каже кои са те. Поне основните два принципа и три идеи да беше споделил, та да се ориентираме ние, електоратът. Тц, не би!
„Някъде преди Коледа стъпих на руска мина” – така цветисто описа конкретното си прегрешение витиеватият политик. Всички помислиха, че говори за декларацията на ДПС за сваления от Турция руски самолет. Само че тя не излезе преди Коледа, а доста по-рано. Няма никаква логика в това да настъпиш мина днес, а тя да избухне след месец, нали?
Което навежда на мисълта, че Местан май междувременно е стъпил и на друга руска мина. Самият много спешен порядък, в който, наистина по сталински, стана разправата с него, допълнително подкрепя логиката на подобно предположение. Дали е така обаче – на пресконференцията никой не го попита, а и той самоотвержено не уточни. Или предвидливо не уточни, кой знае.
Трето, на пресконференцията си, Лютви Местан няколко пъти опита да се Прочетете остатъка от публикацията »
154. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КОКО ШАНЕЛ /част първа/
Пламен Асенов
30. 09. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100607525/velikite-evropeici-koko-shanel-chast-parva
Коко преди Шанел, саундтрак, 1
Преди около век една знаменита жена промени представите за модата не само на модния, но и на целия останал свят. Заедно с това промени представите на света за мисленето изобщо. Промени дори представите на света за връзката между това, което е отвън и онова, което е вътре в човека. Родено на дъното на Париж, едва ли не като малко плъхче в канализацията на великия град, момиченцето е погрешно записано в общинските регистри като Габриел Шансел, но жената, в която то се превръща, е позната на целия свят с правилното име Коко Шанел.
Коко преди Шанел, саундтрак, 1
Малката Габриел е плод на улична любов между перачка и амбулантен търговец на дрехи. Годината е 1883-та, във въздуха на Париж вече се носи сладостния аромат на тъй наречената „Бел епок”, хубавата епоха на изтерзаната от конфликти Европа. Това е мирният, щастлив, а до голяма степен и безгрижен период някъде от края на френско-пруската война през 1871 година, до началото на Първата световна през 1914-та. Той включва силно развитие на науката и техниката, животът на хората се подобрява чувствително, а изкуството на забавлението започва да се практикува все по-масово и, как да кажа…..полупрофесионално. Въпреки че произхожда от социалното дъно, малката Габриел всъщност изцяло е плод на този нов европейски дух, тя го попива и носи у себе си цял живот, а, къде съзнателно, къде не, пренася го изцяло и в творенията си. Макар улична, любовта между родителите на Габриел все пак е любов – те се женят, раждат им се още деца, но това не променя нещастната развръзка на този епизод. Майката умира рано, бащата праща децата си в различни приюти, Габриел попада при монахините от Конгрегацията на свещеното сърце на Мария. Там при строга дисциплина тя живее 7 години и научава шивашкия занаят. На 18 не може да остане повече и е изправена пред избор – замонашване или живот в чуждия и непознат външен свят. Избира света – денем работи като Прочетете остатъка от публикацията »
2016 – ДА ПОГЛЕДНЕМ РЕАЛНОСТТА В ОЧИТЕ /втора част/
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ 2016 година е различна от 2015 в астрономически план, но дали ще е различна и в политически – или светът, Европа и България ще живеят в старите, но още по-опасни предизвикателства? За втора поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, както казахме миналата седмица, ГЕРБ вероятно ще спечели президентския вот в България, но това е важно само за страната, а президентският избор в САЩ, който също предстои, е важен за света. Има ли вариант в американските избори, който изглежда по-добър или по-лош от българска гледна точка?
– Слава, Богу, най-лошият вариант е вече невъзможен, Фили – а той е сегашният президент Барак Обама да остане на власт. Невъзможен е заради реално действащите демократични механизми в САЩ. Колкото и да се критикува тази държава, никой не може да я обвини, че някога се е подиграла така нагло с принципите на демокрацията, с Конституцията и избирателите си, както направи тандемът Владимир Путин – Дмитрий Медведев в Русия. Според мен при всички случаи за България е по-добре властта в САЩ да вземат републиканците. Възможността един демократ просто да смени друг в Белия дом не е добра. Тя означава още 4 години САЩ да следват пагубната външна политика от последните 7, която донесе на тях и целия демократичен свят несънувани през последните 70 години беди. При всички случаи се надявам един президент-републиканец да върне нормалността в световната политика, като каже няколко ясни и прости неща – Русия не може да прави каквото си иска, защото в този свят всеки трябва да се съобразява с всички останали; тероризмът трябва да бъде решително унищожен, а не нерешително почукван по носа; всички хора имат права, но само ако зачитат и уважават правата на другите; свободният свят не може да бъде изнудван чрез собствената му свобода. Тези и още няколко подобни неща трябва да каже и устоява бъдещият американски президент, за да може светът пак да започне да се превръща в сравнително добри място за Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЕТЮДИ ЗА НОВОГОДИШНА БАНИЦА БЕЗ НИКАКВИ КЪСМЕТИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/63714-de-profundis-etyudi-za-novogodishna-banitza-bez-nikakvi-kasmeti.html
Нова година е!
И какво от това, нали ние сме си същите – какво ново очакваме, освен задълбочаване на проблемите, които сами сътворихме през Старата година. Или през всички Стари.
Повечето наблюдатели ми се струват сдържани, когато прогнозират очакваната липса на късмет, тоест, предстоящите със сигурност лоши развития през 2016-та. Вероятно не искат по празниците да тревожат душите на бъдещите опечалени, затова говорят заобиколно. Като онзи младеж, дето първо обиколил бащата на девойката, за да намери безопасната дистанция и чак тогава му съобщил благата вест – че тя вече не е девойка.
Не разбирам този вид предпазливост.
Виж, ако трябва да се прогнозират добри дела, бих се затруднил много. Първо, по света цари голям дефицит на тази стока. И второ – морфичният резонанс, който щедро носи в главата на Ахмед Доган гласове от нищото, явно е неравномерно разпределен и на мен това не ми е дадено. Що се отнася до лошите дела обаче, човек изобщо няма нужда от резонанс – те си имат ясна и последователна логика.
Да вземем за пример предстоящите президентски избори в България. Веднага ви казвам няколко много лоши неща, свързани с тях, които очаквам.
Едното е, че бъдещият ни президент няма да е така последователно ясен и категоричен по въпроса за европейския и атлантическия характер на България, а също по темата за руската хибридна война, която се води срещу страната, както беше президентът Росен Плевнелиев в редица случаи.
Бъдещият ни президент по-скоро ще бъде неориентиран, колеблив и слаб, също като Плевнелиев в моментите на очебийните му грешки – например при назначаването на отявления комунист Георги Близнашки за служебен премиер.
А ако някой умник попита защо смятам, че Плевнелиев няма да има втори мандат, само ще го изгледам с невярващ поглед и ще замълча, за да не си хабя думите.
Другата лоша възможност е ДПС да определи името на бъдещия президент. Но не във вида, в който това ставаше досега – на самото изборно поле и с леки намигвания отзад. Този път ДПС може да го направи съвсем буквално, предварително и задкулисно.
Възраженията, че Бойко Борисов няма да Прочетете остатъка от публикацията »
153. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЕКСАНДЪР ФОН ХУМБОЛТ
Пламен Асенов
23. 09. 15, радио Пловдив
Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100604789/velikite-evropeici-aleksandar-fon-humbolt
Някои възторжени почитатели го наричат „последният ренесансов човек”. Други казват, че е „последният енциклопедист на Европа”. Трети го смятат за „Аристотел на ХІХ век”. Хареса ми също едно заглавие на съвременна статия, според което той е „най-влиятелният учен, за когото може би никога не сте чували”. Ако се съди по онова, което научих напоследък за живота и дейността на великия немски географ и пътешественик Александър фон Хумболт, всички тези описания и още много подобни на тях, са верни. На мен обаче все пак ми се понрави най-много една дума, която се свързва с него и го описва и като учен, и като човек едновременно – животохолик.
Йозеф Елснер, Полонеза
Животохоликът Александър фон Хумболт е роден през 1769 година в Берлин, столица на Прусия. Дядо му е офицер, който за заслуги получава дворянска титла. Баща му също е военен, достига чин майор и се отличава в тъй наречената Седемгодишна война. Това е един голям, но не чак толкова известен в България сблъсък около средата на ХVІІІ век между големите европейски страни, в който участват и много техни колонии. Той е така всеобхватен, че по-късно Чърчил го нарича „Първата световна война”. В случая бащата на Хумболт е участвал в сблъсъците в самата Европа, които са основно между Германия и Австрия за областта Силезия. Така или иначе, след като се уволнява от армията, Александър Георг става камерхер на принц Фридрих, бъдещият пруски крал Фридрих Вилхелм І. Той се жени за богата вдовица – Мария Елизабет фон Холведе, заедно с нея получава прекрасния замък Тегел, а малко по-късно и двама сина, които прославят фамилията Хумболт. Големият, Вилхелм, е известен политик, философ, филолог и лингвист, а малкият – Фридрих Хайнрих Александър е учен-енциклопедист, който издига географията на Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 