42. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРИЯ КАЛАС

юли 31, 2013 at 10:42 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

31. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=45

Леонард Бърнстейн казва за нея, че тя е „Библията на операта”. Други я наричат La Divina – Божествената. Но за всички нас тя така или иначе си остава великата и незабравимата. По просто казано – Мария Калас.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Годината е 1954, Калас пее Верди. На мен ми звучи страхотно, но критиците да кажат дали това е сред най-добрите или сред по-малко добрите нейни изпълнения. Аз знам само, че заглавието на тази опера – „Силата на съдбата”, макар да не е писано за нея, сякаш е писано за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – твърди самата тя.

Мария Калас, Силата на съдбата, 1954

Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си насред Манхатън, Ню Йорк. Обаче истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът и избухва и се разгръща докрай. На всичкото отгоре цял живот предпочита европейските сцени и сигурно не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в родния си град.

Доницети, Мария от „Дъщерята на полка”

Калас в ролята на Мария от операта „Дъщерята на полка”, от Гаетано Доницети. Истината е, че самата Мария Калас наистина за малко да се превърне в „дъщерята на полка”, при това съвсем не образно, а директно казано. И съвсем не в добрия, а в най-лошия смисъл.

Историята е следната. Бащата на Калас, родена като Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който твърде много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не се е родила момче. По-късно обаче и писва от постоянните изневери на мъжа и, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария, така че, вместо детство, осигурява за нея постоянно мъчение, като я кара да пее и пее. И тъй като времената са тежки, а семейството няма пари за издръжка, майката допълнително праща тийнейджърката Мария да прави компания на гръцките, а после, след окупацията по време на Втората световна война – и на немските войници, за пари и продукти. Има сериозни свидетелства, че Мария не се поддава, тоест, не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но в нея, разбираемо, се загнездва силна неприязън към майка и, която се задълбочава и продължава цял живот.

Калас, Самоубийство, операта „Джокондата” на Амилкар Пончиели

Това е арията, наречена „Самоубийство” от операта „Джокондата” на италианския композитор Амилкар Пончиели. Вероятно и такива драматични мигове е имало в онзи неин гръцки военен живот. Но за какво говорихме – за силата на съдбата ли? Защото в същото време точно прекомерната амбиция на нейната майка прави така, че талантът, не, божественият дар на Мария, да се овладее и развие напълно. При това го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ТОЗИ ВИД ЖИТЕЙСКИ ТЪГИ

юли 29, 2013 at 1:43 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

Напоследък голям смях пада, граждани – по цял ден се смея и не мога да спра.

– И `що се хилиш, когато на нас ни е тъпо? – ехидничат в Пловдив.

Ами явно стигнах границата на поносимост, до която може да се преживяват гадостите като гадости и преминах отвъд, където или трябва да се гръмнеш, или да започнеш да се хилиш. А като типичен пловдивски кибик, аз винаги искам да разбера какво ще стане накрая, затова оцелявам със смях. През смях. Въпреки смеха. Или както там се описват научно този вид житейски тъги.

Но как да не се смееш, животът ти поднася такива иронии, които само с просто мислене не можеш да докоснеш. Например, излиза онзи ден тъй нареченият премиер Орешарски пред групичката бандити, наречени Пленум на БСП и чете програма, умно и прекрасно озаглавена  „Държавност, развитие, справедливост”. С други думи – ние сме стожери на тези три неща, пък онези, дето искат да ни свалят от власт, са против тях, гадовете му с гадове.

Представяте ли си? Държавност – с грешката Пеевски начело на службите. Добре де, и с грешката Йовчев да е, каква е разликата? Развитие – с 1 милиард лева, предназначени директно за крадене, отделно комисионите от програмирания в програмата рестарт на АЕЦ „Белене”, за които пари другарите тепърва има да се джафкат. Справедливост – под флага на руските имперски интереси, изритването ни от Европа и вечното управление на рубладжиите като висша форма на развитие на българската материя. И на величавия български дух.

Но безсрамието на комунистите не свършва дотук. Е, да, теоретично се знае, че то не свършва никъде, защото е като самата Вселена, както я описва Стивън Хокинг – крайна, но неограничена. В случая имам предвид, че онзи ден на Бузлуджа въпросната премиерска програма беше директно възхвалявана чрез циците на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ОБИЧАЙНИЯТ МОРАЛ НА ЛЪЖАТА

юли 26, 2013 at 7:37 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Дияна Копринкова – актуалните събития през погледа на Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Дияна/ С втвърдяване на позициите започва седмата седмица на протести в България, чиято цел е оставка на правителството и нови избори. Управляващите отказват да се съобразят с гласа на гражданите и така напрежението ескалира. С коментар за актуалните събития в страната слушаме Пламен Асенов.

След заседание на ръководството си в сряда вечерта, от БСП, най-голямата партия в управляващата Тройна коалиция, категорично заявиха, че дори не са обсъдили вариант правителството да подаде оставка. Те продължават да твърдят, че протестиращите са малцинство, че мнозинството не иска нови избори, а иска кабинетът и Парламентът да работят, за да реализират спешни мерки в подкрепа на социално слабите и за развитие на икономиката. Казват също, че трябва да променят Изборния кодекс, защото иначе изборите ще доведат до същата патова парламентарна конфигурация. Управляващите настояват, че гражданските протести са дирижирани от тъмни сили и втвърдяването им  напоследък се дължи на нетърпението на стоящите отзад кръгове. Ние сме готови да чуем протестиращите, но те не знаят какво искат – заявяват също от БСП и колегите им от ляво-центристкото ДПС и ултралявата, ксенофобска и проруска партия Атака.

Всичките им аргументи обаче имат един видим недостатък – не са верни. Някои от тях са обикновена лъжа. Например последните социологически проучвания показват точно колко невярно е твърдението, че протестиращите са малцинство. Още през миналата седмица социолозите отчетоха, че „за” оставката на кабинета Орешарски се обявяват най-малко 52 на сто от българите. Ако проучвания са днес, след сблъсъка между полиция и демонстранти във вторник, вероятно резултатът ще бъде дори още по-категоричен. Другата откровена лъжа е, че протестиращите не знаят какво искат. Това е толкова обратно на конкретното и съвсем ясно формулирано искане – оставка на кабинета и нови предсрочни избори, че няма как твърдението да бъде по-невярно и все пак да може да се формулира поне граматически правилно. Част от другите аргументи на левицата са просто жалки опити за манипулация – например внушенията, че непременно трябва да се промени Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

41. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – УЙЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС

юли 25, 2013 at 9:11 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

24. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=44

Не знам с коя дума да започна. Мога да започна със „смърт”, но това никога не е добро начало. Мога да започна с „поезия”, но как ще свърша, след като поезията никога не свършва. Мога да започна с Ирландия, но всяка родина е една за много. Не, няма да ви мъча, ще започна и с трите думи едновременно, като кажа само – Уйлям Бътлър Йейтс.

Йейтс чете „Студено небе”

Превод: Внезапно аз видях студеното, измамно вкусното небе.

Великият ирландски поет Уйлям Бътлър Йейтс чете стихотворението си „Студено небе”. В него, както и във всичките му други стихове, поезията, смъртта и Ирландия живеят заедно. Не е случайно, че в мотивите на комитета, който през 1923 г. му присъди Нобеловата награда за литература, пише – „за неговата винаги вдъхновена поезия, която по крайно артистичен начин дава израз на духа на цяла една нация“.

Ян Фанет, „Думи за истинската музика”

Всички песни в албума „Думи за истинската музика” на ирландеца Ян Фенет, който излезе миналата година, са по текстове на Йейтс. Ирландия обича своя поет. Ирландия изобщо обича своите поети – може би затова и светът ги обича. „В едно общество, отхвърлило изначалното богатство на въображението, едва малцина, не повече от три-четири хиляди на милион, ощастливени от качествата на собствената си натура и от случайното стечение на обстоятелствата, след много и много труд  съумяват да прозрат до дълбините на въображението” – пише Йейтс в един текст, появил се на български в сборника „Кръвта и луната”, в превод на Владимир Трендафилов. Хареса ми неговото скромно – „едва малцина, три-четири хиляди на милион”, при посочването на онези, които съумяват да прозрат. Ако беше българин, щях да го обвиня в манипулативен оптимизъм, но ирландците наистина обичат своите поети. И все пак, не е случайно, че точно поетът Уйлям Бътлър Йейтс често е определян от критиците като „последният романтик”. В литературен смисъл това означава, че, след като той има Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: МНОГОПЛАСТОВ НОНСЕНС

юли 22, 2013 at 6:35 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Не е хубаво от страна на европейците да настояват управляващите да чуят гласа на протеста и да подадат оставка, а заедно с това – ГЕРБ да се върнат в Парламента и да преговарят с БСП за тъй наречената „голяма коалиция”. Едното тотално противоречи на другото.

Знам защо го правят. Не познават – и не си дават труд да опознаят – характера и нравите на българската политика, а действат по схема: в Германия идеята за „голяма коалиция” работи, `що да не работи и в България. Така правят даже европейските политически наблюдатели, които уж би трябвало да са по-гъвкави. Но да прочетохте напоследък поне един анализ, който казва, че Атака не е дясна и националистическа, а лява и проруска партия, каквато е истината? Няма и да прочетете, защото схемата в главите е силна.

Още по не е хубаво от страна на президента Плевнелиев да такова на метеното със същия призив – смятат протестиращи в Пловдив.

И са прави. Президентът поне би трябвало да знае. Или някой около него да му е казал. Аз даже познавам цели двама души, които могат и би трябвало да са му казали, че да се легитимират комунистите чрез преговори с тях никога не е добър политически ход. Стогодишната българска практика е доказала, че комунистът е като женска богомолка – задължително отхапва главата на онзи, който я заплодява. В случая – който я легитимира във властта и политиката. Ако мене не вярвате, питайте Никола Петков и останалите измамени и самоизмамени наивници.

А съвършено лошо пък е от страна на Бойко Борисов да вика – готов съм да преговарям с БСП за националните приоритети на страната. Това е, така да се каже, многопластов нонсенс. Първо – защото сега Протестът е застанал срещу БСП и само той може да реши дали да се водят или да не се водят преговори с тях. А, доколкото знам, Протестът не е упълномощавал Борисов за това. Второ, исканията на Протеста са съвършено ясни – оставка на кабинета Орешарски и нови предсрочни избори. Сами по себе си те изключват напълно воденето на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

ПОЛИТИКАТА НА ЖИВОТА

юли 19, 2013 at 4:53 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Повече от месец продължават протестите в България за оставка на кабинета и нови избори. Гладната стачка на известния поет и общественик Едвин Сугарев бе прекратена, след като състоянието му рязко се влоши. В същото време се очаква ГЕРБ и БСП да започнат диалог помежду си. За ситуацията в България разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, каква е последната информация за състоянието на Едвин Сугарев, продължава ли то да бъде тежко?

– В сряда, на 23-я ден от гладната си стачка, Едвин бе приет по спешност в болница, Фили и малко по-късно стана ясно, че прекратява протеста си. Според лекарите пряка опасност за живота му няма, но, доколкото се разбра, има опасност за здравето му. Истината е, че духът му остана силен, както винаги, но тялото го предаде. Той се надяваше, преди да стигне до здравословните проблеми,  да продължи гладната стачка още доста време, поне двадесетина дни. Казвам го от първа ръка, защото в последното писмо, което ми писа 2-3 дни преди кризата, Едвин направи асоциация с протеста на поета Биньо Иванов преди години. Тогава Биньо изкара 47 дни глад, без изобщо да стигне до здравословен проблем. Но – така било писано и в края на краищата всички, които със затаен дъх следяха изхода от тази надпревара между политиката на живота и политиката на смъртта, вече могат да си отдъхнат. В известен смисъл, разбира се, защото това не означава, че политиката на живота тук е пълен победител.

– Какво имаш предвид, очакваш да последват други драстични форми на протест от негова страна ли?

– Не, Фили, може би аз погрешно се изразих. От страна на Едвин очаквам да прави това, което може най-добре – да пише и да продължи да бъде глас на моралната съвест на България. Стотици хора вече му казаха, че искат точно това и се надявам да се съобрази с тях. На практика гладната стачка успя, макар да бе спряна, преди правителството да падне. Защо успя ли? Първо – Едвин остана жив, като в същото време правителството е достатъчно разклатено и няма връщане назад. Обаче и управляващите спечелиха, те не стигнаха до момента заслужено да бъдат наричани „убийци”. Второ – един неуморим критик не само на сегашното управление, но и недъзите в българска политика изобщо, ще продължи да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

40. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ИЩВАН, КРАЛЯТ

юли 17, 2013 at 2:43 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

17. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=43

Колко и кои от днешните политици смятате, че трябва да бъдат обявени за светци утре? Изобщо – колко политици-светци познавате? Сещам се за неколцина, канонизирани официално, но при всички случаи са малко, толкова малко, че имената им двойно впечатляват. И освен това – повечето са живели в далечното минало, дори не сто или двеста години назад, а толкова назад, че за нас тяхното време вече се е превърнало в нещо като митологично пространство. В случая например конкретно ви говоря за деня 25 декември, Рождество Христово, хилядната година, когато е коронясан унгарският крал Ищван, известен и като Свети Стефан І на Унгария.

Ищван, Кралят, рок опера

Превод: Боже мой, ти знаеш тайните на душата ми, ти знаеш, че властта не ме блазни. Помогни сега, Господи, помогни на моя народ, помогни ми да защитя страната си. За нас няма друг път, освен божият път, само той е подходящият – и няма по-силна вяра на света от нашата.

Това е ария от рок-операта „Ищван, Кралят” на композитора Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. През 1983 година операта е поставена в големия централен парк на Будапеща и предизвиква истински фурор, защото пред лицето на хищната съветска империя вади и размахва спомена за националната независимост и вековната гордост на Унгария, в ушите на мракобесния и аморален комунистически режим вопие за свободата, вярата и човешкото достойнство. „Боже, дай ни мир” – само това искат хората на Унгария – и това настойчиво пее хорът:

Ищван, Кралят, рок опера

Сюжетът на операта се базира на исторически събития. В самия край на първото хилядолетие, през 997 година, умира великият унгарски принц Геза от управляващата фамилия Арпад, баща на принц Ищван. Тогава Унгария е все още на ръба между езичеството и християнството. Голяма част от семейството е приело източното православие от Константинопол още през 952 година, но Геза, заедно със сина си Ищван, което значи Стефан, приема светото кръщение по-късно от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: МОРАЛ И ДРУГИ НЕПРАВДОПОДОБИЯ

юли 15, 2013 at 6:03 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Свободата води народа – хубаво. Но дебилите продължават да го управляват.

– Лошо! – викат в Пловдив.

Дълго време се чудех защо ли не се изненадвам от кошмарната наглост и всички други наистина впечатляващо отвратителни качества, които управляващата комунистическа банда демонстрира. И изведнъж се сетих – просто този манталитет, този начин на мислене и действие, е описан съвършено точно в книгата ми „Оксиморонният свят”. Поради ограничения тираж малко хора са я чели, затова ще кажа, че в нея не само се случва, но и се приема за най-нормално всичко онова, което не би трябвало изобщо да е възможно да се случи. Трупането на абсурд върху абсурда; абсурд на втора, прегърнат с абсурд на трета степен, пеят пиянски песни; мозъци и мисли, за които абсурдът е родина, естествена хранителна среда, не заплаха, която дебне иззад ъгъла – това са призраци, за които ми е трудно да реша дали съм ги описал в книгата, в която и мен някой ме е описал, че живея или те, веднъж описани, са наизлезли оттам и вият зловещото си хоро наоколо, насред реалността.

Която и от двете квантови опции да е реализирана в случая обаче, поне вече със сигурност знам защо не съм изненадан от възможността свободата да води народа, а дебилите да продължават да го управляват.

Например кой можеше да си представи, че онова, дето само си вика Ваше величество, `щото никой друг, дори иронично, вече не му вика така, пак ще пролази из канавката и ще захване публично да дрънка глупости. Без някой да го пита, онзи ден каза, че не вижда защо правителството трябва да подаде оставка, само защото някои си му я иска. Първо, възпитаните хора не правят така – те никога не отговарят гласно на въпрос в момент, когато никой не ги пита нищо. Иначе излизат от категорията на учтивите и влизат в категорията на хаховците.

Второ – умните хора никога не се изказват неподготвени. А ако го направят, значи или не са умни, или някой техен управител, отговорник или обикновен кукловод, ги е накарал да прибързат с приказките.

Трето – да прескочи дебилът този до Люксембург да пита Жан-Клод Юнкер как и защо става подаването на оставка в цивилизования свят, пък тогава да идва да ни дава акъл на нас, местните простаци със сбъркан чип.

Винаги срещу пари и имоти ни дава акъла си обаче, никога безплатно – напомнят паметливи от Пловдив.

И потропват с пръсти в игрив фолклорен ритъм по приготвеното газено тенеке, колкото да докажат, че добрата литература, веднъж сътворена, често се превръща в история от най-чиста проба.

Не мога да се начудя също на другаря Цветлин Йовчев. Уж вицепремиер, а се държи като цял премиер. Да не би той всъщност таковънка, а? Имам предвид – да не би по един добре познат ченгеджийски маниер всъщност той в момента да е първият човек в управлението на държавата, който за пред публиката играе втори? Големи съмнения ме глождят напоследък в тази посока, граждани. Като го слушам какво говори, как го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

НАИСТИНА НЕПОНОСИМО

юли 12, 2013 at 8:58 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Засилва се натискът за оставка на кабинета и нови избори в България. Уличните  протести се подкрепят от синдикатите и от организации на работодатели. Президентът Плевнелиев призова управляващите да чуят гласа на хората, а в безпрецедентно писмо посланиците на Франция и Германия намекнаха, че това е и обща европейска позиция. Ситуацията обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, много неща се случиха през последната седмица, но едно остава неизменно – правителството още управлява. Ще се промени ли това скоро?

– Правителството не управлява чак толкова много, Фили, повече дава вид, че го прави. В Парламента непризнатата, но реална нова тройна коалиция, с напускането на ГЕРБ бе оставена сама да се съгласява със себе си. Тя също уж взима решения, но те изглеждат като сенки на решения. Страната просто чака да се случи неизбежното – Орешарски да подаде оставка и да се върви към нови избори. Кога ще стане това обаче е въпрос не на политическа логика, времето на политическата логика отмина, а на политически морал и лична отговорност. Но, както обикновено, когато на власт е ляво  правителство, то чака да бъде прогонено с камъни, вместо само да си тръгне навреме.

– И колко дълго може да продължи тази агония?

– Зависи от много фактори, Фили, повечето от които – неизвестни. Най-важен в случая е отговорът на въпроса защо управляващите се държат така, каква е целта им, та така упорито не се съобразят с реалностите. Някои казват, че искат да откраднат колкото може повече, но това е твърде елементарно. Не само защото в сегашната ситуация няма много за крадене, пък и трудно се краде, но и защото със сигурност утре ще дойде  скоро и този път за крадците вече ще има санкции. Освен това те няма да имат и време да замажат следите си. Очевидно целта е друга, но каква? Най-лошите страхове, споделяни все още под сурдинка, са, че левицата съзнателно, в полза на руските интереси, работи за излизането на България от Европейския съюз, а оттам – вероятно и от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

39. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЛЮДВИК ЗАМЕНХОФ

юли 10, 2013 at 3:50 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

10. 07. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=42

Обикновено се смята, че великите идеи се реализират бързо – от една минута, до един човешки живот. А знаете ли колко от тях никога не са реализирани заради мързел? И аз не знам, но са много. На пръсти се броят обаче онези, за които човечеството дълго полага усилия, а изходът от битката дълго продължава да е неясен. Репортаж на ВВС напомня за една такава велика идея:

Репортаж на ВВС за есперанто

Превод: Представете си свят, в който можете да пътувате навсякъде и да разговаряте с всекиго, свят с един универсален втори език за всички. Това беше мечтата на доктор Людвик Заменхов, който измисли есперанто.

В превод от есперанто думата есперанто означава „който се надява”. Това наистина универсално описание свързва всеки отделен човек, който диша на тази планета, с всички останали. Мога да си представя как извънземен идва на Земята и се пита коя е най-общата характеристика на човеците. Лесно ще я намери – човек е, който се надява. Но прави човекът и други важни неща, разбира се:

Ям, пия, пиша

Превод: Ям, пия, пиша. Аз ям, аз пия, аз пиша.

Това са наистина важни човешки дела, съответно – важни човешки думи, без които не може да мине нито един език, независимо дали естествен или изкуствен, национален или универсален. Не минава без тях и езикът Есперанто, създаден през последната четвърт на ХІХ век в полския, тогава руски, град Бялисток, от Ludwik Łazarz Zamenhof. Така поне звучи името му на полски. На майчиния му еврейски език то е Eliezer Lewi Samenhof, а на измисления от него есперанто – Ludoviko Lazaro Zamenhof.

Гласът на Заменхоф

Това е рядък запис с оригиналния глас на офталмолога доктор Заменхоф, любител лингвист и философ. За съжаление, не мога да ви преведа по разбираеми причини – не знам Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ

юли 8, 2013 at 12:10 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

 Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Правителството да си ходи! – така казват не само в София, но също в Пловдив, а и навсякъде.

Но да си ходи незабавно и безусловно, не да приказва как за наше добро първо трябва управляващите магьосници в Парламента да претворят лошия изборен кодекс в нещо ангелско, пък после ще видим. Да се даде на комунистите и фашизираните им лакеи да творят  каквото и да било, свързано с демократичните практики, е като да дадеш на маймуна банан и да се надяваш тя само да го почеше.

И да не ми приказват, че се налага да дръпнат един милиард заем, за да го похарчат спешно в наша полза – зер, сами няма да се справим с тази отговорна задача.

Нали помните, граждани, че в разгара на кризата големият експерт и комунистически финансов министър Орешарски твърдеше убедително, че в България криза няма, а ако в света има – светът да му мисли, нас тя няма да засегне? А дали се сещате, ако същият този оптимист и приятелчетата му от бандата бяха останали на власт тогава, сега колко милиарда назад щяхме да бъдем?

Защото всеизвестно е, че комунистът краде, дори когато светът е в криза. Даже тогава най-много краде. При това не от клептомания, а по идеологически съображения го прави, поради дълбоко вътрешно убеждение, така да се каже. Например той винаги е убеден, че общото кучета го яли, а неговото не бива да се губи, дори в криза. Още Мартин Лутер е посочил това като основна характеристика на вилнеещите селяни по време на тъй наречената Селска война в Германия през ХVІ век.

Комунистът прави така, `щото е убеден, че е готин и поради тази важна причина заслужава да има всичко, което поиска – уточняват в Пловдив.

Така де, иначе никой не може да си обясни прочутата комунистическа наглост – ти го плюеш, за да му дадеш шанс да се почисти от мръсотията, то ти вика, че според хартата за правата на човека си длъжен да му услужиш с чадър, каквато е българската ситуация в момента.

Забележка 1: И също веднага да си ходи правителството, за да не се случи нещо с Еди. Те си знаят какво ще им се случи на тях после.

2. Остатъците от тъй наречените „десни” партии да не се кикотят в шепа като ощипани госпойци в ъгъла, а, преди да се обединят, да си посипят главите с пепел – защото на тяхна простотия се дължи до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 коментара

АТАКА – НЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКА И ДЯСНА, А УЛТРАЛЯВА, ПРОРУСКА И АНТИЕВРОПЕЙСКА ПАРТИЯ

юли 5, 2013 at 5:20 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ След 20 дни протести в България, управляващите все повече разчитат на крайно лявата, ксенофобска и анти-европейска партия Атака. Ситуацията бе обсъдена от Европарламента и оценена като „недопустима” дори от ПЕС. За европейските реакции на българските събития и българските реакции на европейските реакции разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, доколко лявото управление в България наистина е заложник на ултралявата партия Атака?

– Сто процента, Фили. Кабинетът Орешарски вече щеше да е в небитието, крепи го само кворумът, осигурен от Атака. Така управляващите могат да взимат валидни решения, въпреки че са малцинство. Ако Атака не е в Парламента, коалицията БСП-ДПС ще се срути – призна още преди десетина дни лидерът на БСП Сергей Станишев, а премиерът Орешарски каза, че ще подаде оставка, ако няма парламентарна подкрепа.

– Добре, но какъв точно е проблемът, все пак Атака е законна партия, за нейните депутати са гласували над 250 хиляди българи…..

– За съжаление проблемът не е един, Фили. В основата обаче е всеизвестната слабост на демокрацията, която трудно се защитава от собствените си чудовища. Те знаят как да използват демократичните принципи в своя полза и винаги поставят демокрацията пред дилемата – да умре беззащитна в лапите им или съзнателно да наруши принципите си, за да се защити. Което е друг вид смърт. Най-ярките примери са фашизмът в Италия и нацизмът в Германия, които идват на власт след избори. Не казвам, че Атака заплашва да стигне чак до там, тя няма толкова широка подкрепа, но механизмът на поведението и следва техните рецепти. И това е ясно още от създаването на партията през 2005 г. Какво се случи оттогава? На практика – нищо. Въпреки многото доказателства, че тя е партия пронацистка, партия расистка и ксенофобска, партия, която съзнателно провокира омраза и поддържа високо ниво на напрежение в обществото, реакциите спрямо нея винаги са били вяли, свързани с конкретен повод, но не и с прилагане на законовите възможности за защита от тази разрушителна стихия. Докато бе на власт предишния път, левицата търпеше Атака, най-малкото защото тя беше скачен съд с ДПС, тоест, чрез поведението на едната, можеше да се манипулира поведението на електората на другата партия, а оттам – и на цялото българско общество. После ГЕРБ също търпеше Атака. През първите три години – защото така по-лесно лавираше в търсене на парламентарна подкрепа, а накрая – защото откъсна оттам депутатски гласове и нямаше смисъл да губи време и усилия в битки с отслабената Атака. Но не говорим само за игрите на политиците, Фили, а и за слабостта на гражданското общество. Мнозина българи сякаш прогледнаха и видяха истинската същност на тази партия чак сега, когато тя Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »