De Profundis: БЪЛГАРИЯ – С РУСИЯ ПО НАКЛОНЕНАТА ПЛОСКОСТ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgariya-s-rusiya-po-naklonenata-ploskost
И като заваля дъжд, та цяла неделя…..Е, фигуративно казано, но дъждът от новини май наистина започна още с формалното начало на есента, преди в България да е свършило циганското лято.
Първо всъщност попръска дъждец с изгонването на нова порция руски шпиони, този път маскирани като свещенослужители. Начело на руското змийско гнездо в София се оказа някой си архимандрит Васиан Змеев. Много подходящо име си е избрал човекът. Или са му го избрали в КГБ. Те може и да са пълен провал в черните дела, които вършат, но поне на конспиративните имена са майстори – твърде отдавна практикуват този занаят.
Та въпросният Змеев, както се разбира, е широко известен, поне в софийските черковни кръгове, най-малкото като откровен руски агент на влияние. Което винаги означава – влияние, насочено против интересите на България. А и на други балкански държави, стана ясно, след като бракята македонци му резнаха квитанцията, дори преди смелите български контраразузнавачи от ДАНС да съберат багажа на Змеев и Ко и тържествено да ги изпроводят до границата.
Много хубава беше руската реакция по този повод и адски смешна. Марийка Захарова веднага заяви, че Русия е „възмутена и шокирана“ от експулсирането на свещеници от Руската православна църква от България.
Това, първо, е лъжа, на фона на факта, че не свещеници от РПЦ са изгонени заради свещеническата им дейност, а шпиони от КГБ или както сега там се нарича това ведомство. И второ – тук имаме сериозно преиграване на реакцията на фона на факта, че целият свят е наистина „възмутен и шокиран“ от престъпната руска война срещу Украйна, в която Кремъл безогледно избива мирни хора, а ние мирно и кротко само изритваме неколцина мръсници по г…за, за да не продължават да вредят на страната ни.
Въпрос със силно понижена трудност е обаче защо това сториха първо македонците и то след като е практически сигурно, че информацията, подадена до тях за шпионската дейност на Змеев от партньорските спецслужби, е подадена по същото време и до нас. Но те реагираха, ние – не. Ами ясно е – България в този си вид и с назначените лично от президента Румен Радев шефове на специални служби, е много по-обвързана с руските пипала, отколкото дори Македония и тук по-успешно се реализират хибридните ходове на Кремъл.
Е, за съжаление, Българската православна църква е сериозна част от това обвързване. Не, че този факт не е отдавна известен, но бе допълнително потвърден с демонстративната литургия, която софийският митрополит Поликарп отслужи заедно с Васиан Змеев, след като шпионинът вече беше публично разкрит и му беше забранено да влиза в Македония.
И тъкмо по този повод човек да си помисли, че подобно обвързване на българската църква с руския интерес е не просто срамно и недопустимо, но няма да ни се размине просто така, а ще има и други сериозни последствия оттук нататък, ето, че последствията заваляха. Затова казах, че изгонването на шпионите е само дъждец, който попръска – защото бурята, която върви след него, едва започва.
Както винаги в подобни случаи, оказва се, че крушката с руската връзка на БПЦ има дълга и дебела опашка – темата около собствеността на църквата „Свети Николай Мирликийски“ в София, известна като Руската църква. Оказва се, че руското посолство има някакъв нотариален акт за собственост на църквата от 1997 година.
Доколко този документ е законен и валиден, тепърва ще трябва да стане ясно. Но нейно дипломатическо нищожество Елеонора Митрофанова побърза за пореден път да се възползва от възможността да се изгаври с България, като размаха въпросния нотариален акт и заяви, че поради неговото съществуване тя има право да затвори църквата, независимо от всички други обстоятелства. И няма да се съобразява нито с решенията на българската държава, нито с решенията на Българската православна църква, а само и единствено с тези на Руската православна църква по темата за отварянето.
Това, струва ми се, е поредният повод генерал-губернатор Митрофанова също да бъде
изритана от страната, но засега няма индикации, че и този път ще се случи. А, в края на краищата, ние, в собствената си страна, насред собствената си столица, се оказваме за пореден път заложници на Кремъл. В момента трябва да седим и да чакаме РПЦ, начело с генерала от КГБ и с патриаршески псевдоним Кирил, да вземе решение по тема, която ни засяга пряко.
Ами по традицията от приказките, да изпроводим две красиви български моми на змея Кирил, та да стоплят сърцето му и решението да е в наша полза. Или светиня му предпочита момчета? Не ми е работа да знам, затова и не знам – но някак трябва да го умилостивим. Явно съвсем не държи влага онзи зашеметяващ поклон до земи, който вицепрезидентът Илиана Йотова му стори преди време с цел да целуне кървавата ръчичка, с която този тип сега благославя руските престъпления в Украйна.
Така де, мисълта ми е, че руснаците са майстори да създават и поддържат хаос и напрежение от нищо. Те покрай МОЧА, за който нямат документ за собственост, сътвориха истинска десетилетна сага, представям си сега с Руската църква какво ще стане. А още повече си представям каква драма би могла да се развие около огромния комплекс „Камчия“ край Варна. Или покрай онези 300 – 400 хиляди имота, които руснаци са изкупили в България.
Момчета и момичета, да се освестим малко, а? Тези типове Европейският съюз не ги пуска вече на своя територия с личните им автомобили, ние им продаваме имоти тук и се радваме, че печелим от това. Не печелим – който има работа с руснаци, винаги губи, рано или късно, материално или духовно.
Но подобни опасения пораждат и някои чисто вътрешни събития в България, свързани с валящите напоследък новини.
Константин Бачийски е издигнат от ПП за кандидат кмет на Бургас. Това веднага породи излишно всъщност напрежение вътре в коалицията ПП – ДБ и изглежда ще доведе до пропукване на системата за общи кметски кандидатури. Но прави изглеждат в този случай ДБ, като казват, че Бачийски не е подходящ, защото той не подкрепи избора на кабинета Денков – Габриел, а също и предоставянето на военна помощ за Украйна.
Да, това са очевидни действия на гнила ябълка във върхушката на ПП, но, вместо да се освободят от нея, за да не прехвърля гнилите си идеи сред другите, те ще го правят кмет и то на Бургас. Ами там е руският „Лукойл“, дали Бачийски в отношенията с тази компания ще предприема като кмет действия в полза на общината и на българската държава или ще се сговори с руснаците и ще играе по сверката им. И не се ли страхувате, че утре той може да предаде на руснаците с истински нотариален акт друга голяма територия, подобна на „Камчия“, за да има откъде те по-спокойно да вършат черните си дела.
Не точно по този начин, но не по-малко тревожно продължава да е положението в София, където пак ПП издигнаха неприемлив за нормално мислещите хора кандидат за кмет. Васил Терзиев може да е много добро момче сам по себе си, не знам, но, както партията, така и той лично, би трябвало да разберат, че темата за уж невидимото влияние на комунистическата ДС продължава да е чувствителна за българското общество и не бива да се подхожда към нея по този нелеп начин.
А какво да кажем за назначаването от ПП на Бойко Рашков за шеф на парламентарната комисия за контрол на специалните служби. Не знам с какво този човек държи някои от шефовете на партията, вероятно трябва здраво да ги е стиснал за топките. Защото аз ако имах църква, този тип не бих го пуснал в църковния двор, а те управител на църковните имоти го правят.
Ами няма да станат така нещата. Така нещата само ще продължат да си вървят по наклонената плоскост, защото виждаме как руското влияние в българските служби просто намира нови и нови форми. А оттам и цялото българско общество продължава да е заложник на руския интерес, продължава да е жертва на хибридната война на Русия срещу нормалния свят.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПРОТЕСТИТЕ – ВЪЛКЪТ, МАСКИРАН В ОВЧА КОЖА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-protestite-valkat-maskiran-v-ovcha-kozha
Земеделци в България, основно производители на зърно, протестират. Защо?
Като чета мненията на независими икономически специалисти, протестиращите нямат нито един резонен и обоснован аргумент срещу вноса на зърно и някои други земеделски продукти от Украйна заради тяхното качество. И нямат нито един резонен икономически аргумент, свързан с цените на украинските стоки или с това, че правят дъмпинг на българския пазар. Тогава защо протестират?
Твърди се, че става дума за пари, всъщност – за много пари, по-точно за субсидиите – български и европейски – които големите зърнени босове получават, не получават или искат да получават. Щото иначе, както те твърдят, цялото наше земеделие – хоп, и фалира, самите земеделци умират по къра от глад и вопият за помощ, а благословената от Бога родна българска земя някак изчезва изпод краката ни и повече никога нищо няма да роди.
Това са приказки за наивници, естествено, след като печалбите в сектора за миналата година са над 2 милиарда лева – печалбите, не приходите. И след като България е сред трите страни от ЕС, където към 50-тината големи български зърнопроизводителни фирми се изсипва огромна част от европейския бюджет за субсидиране на земеделието.
Така че тези момчета реално не страдат от липса на пари. И няма да започнат да страдат, дори изцяло да се спре субсидирането на отрасъла и да бъдат оставени, горките, в лапите на подлата конкуренция на свободния световен пазар. Както би трябвало да стане, впрочем – и съвсем ясно го каза Красен Станчев наскоро.
Но не, техният проблем с парите не е това, че губят, а това, че не печелят толкова много, колкото искат и колкото очакват. Какво да ви кажа – човешкото око е ненаситно, човек и истински милиардер да е, мащаба на кинтите в джоба му все не съвпада с мащаба на желанията в главата му.
Тези дни някой разумно попита – защо зърнарите не дойдат да протестират в София с „Бентлита“-та и другите си луксозни возила, а пращат трактористи под строй. Добре, де, признавам си, аз лично не съм им виждал автомобилния парк, но съм виждал офис на един такъв Биг бос от Добрич и мога малко да ви разкажа.
Това беше преди повече от 20 години, мисля че още при правителството на Иван Костов. Тия същите пак протестираха, доколкото си спомням, защото субсидиите, които тогава получаваха от българската държава, им идваха твърде малко и пак уж щяха да фалират всичките, а заплашваха и да повлекат със себе си и цялото българско земеделие. Нали по онова време още не бяхме в ЕС и не се ръсеха щедро европейски пари в джобовете им.
Тогава работех за ВВС и, вероятно заради голямата фирма, Биг бос склони да се срещнем, за да ми каже нещичко по повод протеста. Така попаднах в най-скъпо обзаведения кабинет, който съм виждал през живота си. Бил съм в кабинети на министри, на българския президент и премиер, на албанския премиер, ако щете – ряпа да ядат. И не говоря за пищност, за мутренски лукс, тук нямаше златен полиелей или други подобни дивотии. Беше изключително стилно и елегантно обзаведена стая с разни неща от адски скъпи материали, но поднесени дискретно, не крещящо. Ако питате мен, най-скъпото нещо тук всъщност беше трудът на забележителния интериорен дизайнер, който се е потрудил – макар да се съмнявам, че наистина са му платили според заслугата.
По много признаци веднага личеше, разбира се, че кабинетът не се използва за истинска работа, а е само представително място. Толкова представително, че Биг бос беше решил наистина да се представи в цялата си природна красота и ум. Вътре имаше врата към друга стая, която зееше широко отворена с явната цел посетителят не просто да зърне, а да види какво има вътре. А там имаше огромна колекция от забележителни ловни трофеи, вероятно отстрелването на 1 – 2 от тези животни струва колкото доходът на някой обикновен български земеделец за 10 години.
Така, де, собственикът на това съкровище, вероятно съзнателно, ме остави да му се насладя и дойде в кабинета за срещата две минути по-късно. Веднага му стана ясно, че аз не съм някакъв много представителен тип от великата британска медия, който е дошъл на крака да го почете, с когото да изпуши по една пура и пред когото трябва наистина да се изфука, а просто опитвам да свърша истинска работа. И той загуби интерес към мен.
Аз пък загубих интерес към него, щом още от първите му думи разбрах, че той може и да е напечелил много пари, може и да е отстрелял цялата тази световна зоологическа градина, но това е станало със сериозна подкрепа за „нашето момче“, а не чрез качества като ум и красноречие.
Разговорът приключи на бърза ръка, даже едно уиски не почерпи, скръндзата, а когато се прибрах в хотела и изслушах записа, разбрах, че не мога да използвам дори половин изречение в моя репортаж по повод тогавашния протест на зърнопроизводителите. Та това е личният ми опит, не пожелавам на никого подобна среща, включително на българския премиер Николай Денков – напълно го разбирам, когато казва, че тези типове всъщност капризничат, изнудват и искат да тероризират държавата, а не да правят обоснован протест и да водят сериозни разговори. Затова разказвам за тази среща, тя е илюстрация на онова, което всички знаят – че протеста производителите на зърно не е собствено икономически, целите му явно са други.
Да, вероятно сред тях е и тази да се свали омразното правителство „Денков – Габриел“, за да се пресече дори лекият порив към европейско политическо действие в България и да се върнем към времето на политическия хаос, поредицата безсмислени избори, липсата на редовен Парламент и редовно правителство, тоест, към времето на „законното“ и „конституционно“ еднолично управление на президента Румен Радев, реализирано чрез служебните кабинети в откровена полза на Русия и откровена вреда на България и ЕС.
Бутането на сегашното правителство обаче не е най-дълбоката и най-важната цел на протеста. Ако се случи, Радев и другите ще се зарадват, неслучайно начело на протеста, между тракторите, се мяркат разни призрачни фигури, пряко или косвено свързани с президента. И неслучайно, както става ясно, в същия момент се мобилизират за протест миньори и енергетици – най-лесно управляемата и манипулируема маса, която винаги през годините се използва като таран на злите сили в България.
Тези пък измислили като повод за протестите си искане за „ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“. Ей сега го искат. Точно в този момент се сетиха, че бъдещето е неясно и несигурно.
Добре, де, и аз искам две нощи с Мишел Пфайфър, ама то само с искане не става – искането трябва да е съизмеримо с реалността. И, само да попитам – да не би по време на служебните правителства на Румен Радев миньори и енергетици да имаха „ясно и сигурно енергийно бъдеще“, та тогава не протестираха изобщо, а сега, щом на власт дойдоха някакви проевропейски ориентирани типове, всичката яснота и сигурност на отрасъла рухна. Да попитам, щото някой път и въпросите са отговори, нали?
Така или иначе обаче, както казах, няма гаранция, че тези протестни действия, какъвто и мащаб да придобият предизборно, ще разглобят „сглобката“ – най-малкото защото тя изглежда има повече подкрепа, включително сред най-широките обществени кръгове, отколкото враговете на правителството очакват.
Но виж, поддържането на постоянен хаос в България, създаването на напрежение вътре в страната и пренасянето му в ЕС, създаването на допълнителни поводи за търкания с Украйна и създаването на различни интриги, свързани с тази тема – всичко това са ясни и отдавна известни цели в подкрепа на руския и изцяло против българския национален интерес, цели, които вълкът на надигащата се протестна вълна опитва да реализира, като се крие под невинната овча кожа на загрижени за себе си и страната си хора.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПУТИН И НАДЕЖДАТА, КОЯТО УМИРА СЛЕД ПРЕСТЪПНИТЕ ДИКТАТОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-putin-i-nadezhdata-koyato-umira-sled-prestapnite-diktatori
Да му е честит другарят Ким на другаря Путин! И обратно.
Тези дни, граждани, с величествената среща между двамата прочути миролюбци и първи държавни ръководители, загрижени за добруването не само на своите народи, но и на всички други народи по света, характерът на международната политика се променя драстично.
Тази среща означава, че още от утре щастливите северни корейци няма да страдат вече от глад и студ, защото добрите и милозливи руснаци ще ги нахранят щедро с останките от своята трапеза и ще ги стоплят с безплатен газ. А храбрата и непобедима Червена армия пък най-после ще получи така необходимите оръжия, за да смаже нацисткия режим в Киев и да възстанови справедливостта в този край на света.
Има се предвид възстановяване на специфичната руска форма на справедливост, при която твоето е мое, защото го искам и ми трябва; ще слушаш и ще ме обичаш, защото съм готин и имам цивилизационна мисия; ще правиш каквото ти кажа, защото иначе ще трябва да правиш каквото си искаш, а това не е справедливо; ще ми построиш паметници и ще кръстиш на мое име улици и градове, защото така най-искрено се почитат освободителите. И прочие пълни идиотщини.
Трябва само да се добави, че това не са мокри сънища единствено на другаря Путин. Същото иска да постигне и другарят Ким, но лошият късмет при него е, че в съседство няма достатъчно малък и слаб нацистки режим, с който да се разправи на бърза ръка. Така, де, с Южна Корея принципно не може, защото там дебнат гадните американски империалисти и пазят Сеул. Нацистките режими в Китай и Русия пък са твърде голям залък за сатрапията на Ким-овците. А и са последната опора за нейното съществуване, иначе тя отдавна да се е провалила в Геената огнена, където ѝ е мястото.
Велика новина, граждани, е тази среща във Владивосток. Няколко дни по-рано Путин призова Ким „за по-близки връзки на всички фронтове“. Не знам колко изпаднал Путин на украинския фронт трябва да си, за да опреш до помощ от поредния северно-корейски клоун на име Ким. И колко тъп путинолюбец трябва да си, за да се зарадваш, че двамата в момента най-кървави световни престъпници се прегръщат за общи дела вече съвсем откровено – без да им пука от международно право, решения и резолюции на ООН, държавнически принципи, личен морал и чест.
Но не е само Ким. Престъпникът Путин има искрени почитатели и в другия край на света. Например бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва се кълне, че ще покани Путин на срещата на Г-20 догодина в Бразилия и когато той дойде, няма да бъде арестуван, въпреки, че страната е член на Международния наказателен съд в Хага, който обяви руския престъпник за международно издирване.
„Докато аз съм президент, Путин няма да бъде арестуван в Бразилия“ – вика Лула.
Този човек скоро вече няма да е президент, помнете ми думата. Филмът не е български, но сме го гледали, включително в България.
„Докато аз съм президент, назначеното от мен служебно правителство няма да изпраща повече оръжия на Украйна“ – закле се Румен Радев преди време. Е, позволи си да го каже, защото в онзи момент беше нещо повече от президент, беше узурпирал на практика изпълнителната власт в страната и му се струваше, че може наистина да прави каквото си иска в руска полза. Но сега, щом се създаде редовно правителство и нещата малко поне започнаха да се нормализират, Радев лъсна без реална възможност да се кълне в подобни глупости. И да твори реална политика в руска полза.
Та, най-малкото нещо такова ще се случи и с бразилеца Лула, де, освен ако не се случи нещо още по-такова. Както знаем, латиносите не си поплюват много-много нито в любовта, нито в омразата – първо стрелят и чак после питат защо.
Но и Лула не е достатъчен. Самото ООН, би тревога Михайло Подоляк, външен министър на Украйна, готви сделка без кръчмар с Русия. Както става ясно, генералният секретар на световната организация Антониу Гутериш предлага на Путин да отпаднат част от санкциите срещу руската селскостопанска „Росселхозбанк“ в замяна на продължаването на тъй наречената „зърнена сделка“.
Въпросната „сделка“, най-общо казано, е споразумение, според което и Русия, и Украйна, без да се атакуват взаимно, могат да изнасят зърно с кораби през Черно море, което е добре дошло за разните гладуващи народи. По някакъв имперски каприз обаче, Русия се оттегли от споразумението, нещо повече, с военна сила сега изнудва всички – не само притиска и атакува Украйна, за да не може и тя да изнася своето зърно, но в нарушение на международното право вилнее в чужди води, включително български, спира, претърсва и плаши цивилните търговски кораби, изобщо – държи се като типична пиратска държава, каквато си е всъщност.
Голяма работа, ще каже някой – една санкция ще отпадне, сто ще останат. Ами не е така. И точно това обясни съвършено ясно Подоляк, като заяви: „ООН наистина не разбира за каква война става въпрос. Те не разбират до какво може да доведе подобна позиция от ООН. Тази позиция абсолютно окуражава Русия да продължи войната, да я засили, да я разшири, да разшири атаките срещу гражданската инфраструктура и т.н.“
И е прав, виждаме с очите си, че точно това се случва – Русия атакува усилено украински търговски, не военни, пристанища, доближава военните действия плътно до границите на НАТО, търси провокация и ескалация на конфликта. И в този момент Гутериш, вместо да работи за нови, още по-тежки санкции на международната общност срещу агресията на Кримъл, работи за отслабването им – макар и с благовидната цел да се нахранят гладуващите.
Питате ли се защо точно той е готов да сътрудничи с Путин? Я да погледнем в биографията му. А, изненада – човекът е бил Генерален секретар на Португалската социалистическа партия и дори председател на европейския Социалистически интернационал. Подобна е историята и с бразилеца Лула, той пък е „основател и почетен председател“ на Партията на работниците в Бразилия.
Както знаем, изтъкването на работническата връзка е един от любимите прийоми на всички левичарски партии по света. Само се чудя защо за толкова години и след като толкова пъти бяха лъгани по елементарен начин, самите работници не се сетиха, че трябва да бият с тояги разните левичари веднага, щом те започнат да мимикрират като работници, без да са помирисвали не просто фабрика, а често какъвто и да било труд отблизо. Жив пример – нашият соцхерой Сергей Станишев, който в биографията си няма нито един трудов ден извън плещенето на празни приказки по българските и европейските политически Ганкови кафенета.
Правя тази връзка, защото, както е всеизвестно, левичарите по целия свят по някакъв необясним за мене начин, обичат Русия и я подкрепят, независимо какъв режим цари там. И сега продължават да се мазнят на Путин, независимо от това колко кръв виждат по ръцете му и колко лудост в очите му.
Да, бе, Ердоган не е левичар, ама и той се бута да прави сделки с Путин. Бута се, но по две причини. Първо, както и Путин, той сам има очевидна склонност към някаква форма на диктат в държавата, но не смее да отиде до край, защото в Турция все пак има останали и доста здрави сили. Така че Ердоган и Путин сякаш се разбират не в някаква идеологическа плоскост на политиката, а в личен план, заради характери и мисловни нагласи. И второ, Ердоган води играта така, че – да, прокарва собствените си интереси, но гледа да го прави до голяма степен в рамките на всеобщия интерес. Докато левичари като Лула, Гутериш и другите просто правят отстъпки на кървавия диктатор с надежда да го омилостивят. Или дори опитват да спасят „колегата“, дошъл отляво – добре знаят, че всеки уважаващ себе си левичарски режим рано или късно прераства в диктатура. Историческа справка – като започнеш от Френската революция, та досега. Географска справка – навсякъде по света, от Корея до Куба и от Виетнам до Венецуела.
Така или иначе, не трябва да се оставят съдбите на света в ръцете на левичари. Нито в ръцете на Путин.
Окуражителното е, че все още по света има и разумни хора. Европейската комисия например наложи ясна и категорична забрана руснаците да влизат в страни от Европейския съюз с личните си автомобили. Това е окуражителна стъпка в правилната посока. Кара ме да мисля, че след известно време може да се стигне до момент, когато да бъде забранено на всички руснаци изобщо да стъпват в ЕС. Това отдавна трябваше да се направи, за да се предпазим от руската зараза и да накараме самите руснаци да решат – да продължават ли масово да подкрепят кървавия режим на Путин или трябва да го свалят и да се замислят дали не е по-добре да се ориентират към демократичните принципи на живот и да превърнат Русия в нормална държава.
Да, бе, размечтах се, но, какво да се прави – надеждата умира последна. Предпоследни умират престъпните диктатори.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 