ЧАША ВИНО ЗА ХУДОЖНИКА РУМЕН ЖЕКОВ
Пламен Асенов
Отиде си Румен Жеков.
Не, че смъртта му не беше предизвестена, но винаги е трудно, когато те застигне конкретната новина за приятел. И толкова талантлив художник, че ако България беше Америка, Румбата вероятно щеше да бъде милионер само от погледа, който оставяше върху платното.
Много ги умееше тези работи – с няколко мазки на четката да каже всичко, което иска. Горд съм, че веднъж илюстрира и моя поетична книга. Горд съм, че го познавах поне 45 години – от малък младеж, та до сега. Яд ме е на Господ, че си го прибра толкова млад – можеше още много да ни радва.
Не само тази вечер, и в много от следващите – първата ми чаша вино ще е за Румен.
Сбогом, човеко!
De Profundis: КОМБИНАЦИЯТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА ГЛУПОСТ И НАГЛОСТ РАЖДА ЧУДОВИЩА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kombinatsiyata-ot-politicheska-glupost-i-naglost-razhdat-chudovishta
Предимно две качества изпъкват като основни характеристики както на българската, така и на световната политика напоследък, граждани – глупост и наглост. Комбинацията от тях ражда чудовища, които ни ядат отвътре и отвън.
От друга страна обаче, някак свикнах да ме забавляват политици, които притежават тези две ключови качества, затова дните ми са пълни със смях и веселие.
Да започнем от ГЕРБ. Начело на опозицията, те бутнаха „ПП и къмпани“ с първия успешен вот на недоверие изобщо. Това завинаги се вписва в аналите на българската политика – или поне в онова, което си представяте, щом чуете думата „анали“.
Както знаем от прастарите учебници по политически науки, такъв вот се предприема с цел съответната победила партия да вземе властта и да управлява. Но ГЕРБ казват, че веднага, щом мандатът стигне до тях, ще го върнат. Което е нонсенс. Пълна безсмислица. Политическо безумие е съществуването на опозиция, която сваля управляващите, само за да ги свали – но самата тя не иска властта.
Или смятате, че ГЕРБ са хитри и искат властта не сега, в малцинство, а да спечелят новите избори и да имат комфортно мнозинство? Това е наивно. Дори самите ГЕРБ знаят, че нито ще имат мнозинство, нито ще влезе в Парламента някоя нова партия, с която да направят стабилна коалиция. Просто няма откъде да дойде такова чудо. И така ще е не само на следващите избори, но и на всички след тях, които предстоят.
Друг пресен пример за нелепо, дори парадоксално развитие, е решението на Парламента за Македония. Докато правителството на Кирил Петков управляваше, достатъчно гласове за приемане на френското предложение в Народното събрание не можеха да се намерят, дори да се търсят с прасета за лов на трюфели. Щом правителството падна обаче, веднага се сътвори мнозинство и възелът Македония започна да се развързва.
Въпросът е – колективна отговорност ли бе проявена или колективна безотговорност. За да си отговорим, я Петков сега да пробва дали няма да се намерят достатъчно гласове за прокарването на още някои важни неща – да се изгони Митрофанова от София, да се даде пряка военна помощ на Украйна, да се разположат допълнителни натовски войски и бойна техника за постоянно в България, да се реформират съдебната система, специалните служби, да се свали президента Радев, такива дреболии.
Е, добре, де, нали човек има право и малко да помечтае!
Неслучайно започнах списъка на политическите мечти с името на Нейна дипломатическа неуважаемост Елеонора Митрофанова. Освен всички други анти български акции, които сътвори по време на мандата си, сега тя има наглостта, насред натовска и европейска България, да обяви, че събира дарения за подпомагане на руските войници.
Да, за подпомагане на същите онези убийци, мародери, изнасилвачи и всичката друга руска сган, която вече 4 месеца вилнее из Украйна. Ах, горките руски престъпничета, замислила се и се загрижила за тяхната тежка съдба другарката мамаша Митрофанова – парички събира от българските братушки, дето толкова много обичат Матушката, че, щом чуят нейното име или името на нейните велики вождове, направо се посират.
Няма да търсим далечни примери? Ей го някой си „Здравко от Ритон“, както се представя – плаче с кървави сълзи поради мръсната война, която Русия води в Украйна. Ама не плаче заради самата война и бедствията, която тя носи на украинците, ами защото…..войната попречила на някой си Филип Киркоров да си отпразнува бляскаво рождения ден или нещо такова. Развалила му настроението, видите ли.
Шестокласен певец от българския соц. оплаква шестокласен певец от руския соц. Светът е изумен от украинското нахалство да се води война с Русия, а връх на този жълто-кафяв кенефен сладолед е фактът, че самият „Здравко от Ритон“ не могъл да отиде в Москва и да поздрави приятеля си със светлата годишнина, поради което онзи направо щял да умре от мъка.
Имам странното усещане, граждани, че, освен от по-красивата, въпросният Здравко е расъл далеч и от по-умната част от Ритона. Както и от по-моралната.
Ако питате мен, типове като него, заедно с приятеля му Киркоров, дето вдига купон, докато собствената му страна убива и руши в чужда страна, трябва да бъдат моментално изпратени в Сибир да си помислят и евентуално да разберат защо ги пращат в Сибир да си помислят.
Натам според мен трябва да бъде човеколюбиво насочен и сръбският вътрешен министър Александър Вулин, който говори за някакъв си „сръбски свят“ и твърди, че неговото създаване вече не може да бъде спряно.
Тоя или се е чалнал от жегите, или е прекалил с тревицата.
Честито, братя сърби! Машалла! Само се чудя как точно ще си поделите това малко земно кълбенце с другите претенденти. Защото далеч преди вас са обявени „руски“, „китайски“, „мюсюлмански“ и някои други, по-дребни светове. А те няма да ви дадат предимство, само защото сте готини и знаете всички кафански песни и певачки наизуст.
Отговор няма, защото Вулин не знае отговора. Но какво ли друго да очакваме от подобни сръбски типове, след като техните преки учители са някои от най-великите съвременни руски мислители. Например – външният министър Сергей Лавров.
Онзи ден Лавров се изказа особено критично към ЕС, който, видите ли, нарушил всички договорки с Русия да се постигне общо европейско пространство от Атлантическия до Тихия океан.
Тук Светата икона на руската външна политика се показва за пореден път като голям глупак и лъжец. Първо, разпростирането на Европа до Тихия океан е пълен нонсенс. Това, че Русия има колониални земи и народи в Сибир, които не може да управлява ефективно, а само обира до шушка, не означава, че ЕС трябва да си пъха носа там и да помага на Кремъл да се справи с проблемите си.
Второ, Европа, която, заедно с Русия, да започва от Атлантическия океан, е също толкова голяма идиотщина. Да, руснаците много искат западната им граница да е на Ламанша, но тя не е и никога няма да бъде.
Трето, ако някой иска да има нещо общо с Европа, трябва да възприеме и приложи на практика европейските демократични ценности и правила, да работи за развитие на конкурентния, а не за мафиотския пазар, да е загрижен за свободата на човека и хората по света. Тогава евентуално може дори да кандидатства, да стане член на голямото европейско семейство и да допринесе за общото благо и развитие на демокрацията по света.
Но с Русия това вече не може да се случи, защото самата Русия доказа не само, че не иска, но и че не може.
Четвърто, Сергей Лавров вече толкова пъти е доказал, че е абсолютно безотговорен и безскрупулен лъжец, та хората по света вече дори не го наричат Лъжливото овчарче.
Но и от Лавров май по-големи звезди има в Русия. Какво да кажем за яркия кретен на име Андрей Гурульов, дипломат и бивш генерал. Според него, ако заради блокадата, която Литва наложи на руските доставки за Кьонигсберг /Калининград/, се стигне до война, не Варшава, Париж или Берлин ще бъдат ударени първи, а Лондон. Защото, казва, „точно авглосаксонците са истинската заплаха за света“.
А, изненада – не бяха ли украинските нацисти основната заплаха? Или целокупното НАТО? Не, сега са англосаксонците специално.
Още по-важното е, че генералът вече е скроил отличен план и открито го споделя: „Още при първата въздушна операция ще унищожим цялата група от вражеските сателити, след това ще отслабим на сто процента вражеската противовъздушна отбрана и накрая ще праснем Лондон“.
Да, и като се събудим, що да видим – краката ни отвити, а НАТО спи непробуден пиянски сън на пода.
За четири месеца война в Украйна, руските бандити доказаха само, че във военно отношение са толкова изостанали и некадърни, та ако от това се умираше пряко, щяха всички да са мъртви. Тук обаче, във фантазиите на военно-престъпника Гурульов, руската военна машина пак работи перфектно и попилява натовските системи, които са поне три поколения напред, като зрели круши.
Истината, граждани, е, че тия хора, москалите, наистина нямат човешки срам. Нито страх от Бога извън тях или Съвестта вътре в тях. Нито интерес към истината, справедливостта и законите. Не, те са диви животни, които живеят и работят само с хищните си инстинкти – щом видя нещо за лапане, зяпам да го лапна. Ако не мога да го лапна, поне ще го нахапя и заразя с бесовете си.
О, да, тези животни трябва да бъдат лекувани. Нещо повече – трябва да бъдат излекувани, за да не заразяват света. А лечението срещу бяс е едно единствено – не бива да си правим илюзии, че ще се оправим само със светена вода и кол в сърцето.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДОЛУ ПЕТКОВ – ГОРЕ ПЕТКОВ ИЛИ БЪЛГАРИЯ ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА И КАЦАТА С ЙОД НА ДЪНОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-dolu-petkov-gore-petkov-ili-balgariya-po-ostrieto-na-brasnacha-i-katsata-s-yod-na-danoto
Трудно е да се позиционира човек, граждани, по темата за съдбата на правителството на Кирил Петков. Все пак, като претеглих последно везните и ако трябва да се изкажа с тапешник, опрян в челото, смятам, че е по-добре сега кабинетът Петков да не пада.
Особено ако това ще доведе до бързо разплитане на проблема с Македония – изкуствен възел от предразсъдъци, исторически и политически глупости, създаден и поддържан десетилетия наред от родни ченгета и лапнишарани, включително цели партии, които винаги им помагат. Всичката тази маса – изкусно управлявана отвън. Проблемът е вече толкова сериозен, че този път, както обикаляме в кръг, няма да настъпим някаква си мотичка, а направо ще изритаме собствения си задник.
Македония – и Албания, защото с ината си спираме и албанците – трябва да започнат преговори за ЕС моментално, а дипломацията ни трябва да им помага да напреднат, така че да изкупим поне донякъде вината си за забавянето.
Така че не знам дали подходът на Кирил Петков да прати френското предложение в Парламента, е най-правилния. За 6 месеца управление той би трябвало да е разбрал, че ако наистина иска да се свърши сериозна работа, трябва да я свърши сам. Много добре ми прозвуча неговата формула отпреди няколко дни – махаме ветото, падаме и продължаваме. Така трябваше да стане и решението беше негово, на самия Кирил Петков.
Чувал съм и съм чел Косьо Мишев няколко пъти да разправя поучителната история за признаването на Македония от правителството на Филип Димитров. Разбира се, че Филип, прекрасен юрист и изключително интелигентен човек, е събрал информацията по темата, част от хората наоколо са „за“, други – „против“, обсъжда се, но работата е спешна и той в един момент отсича: „Абе, джентълмени, що не взема аз да я призная тая Македония.“
Не е спонтанно решение, напротив – много обмислено и много печелившо за българската политика изобщо. Смелите и умни стъпки обикновено са такива. Та, струва ми се, смело и умно трябваше да действа е Кирил Петков. Той трябваше да вземе решението за падане на ветото, а после ако ще – кабинетът да пада.
Не го сториха и това е една от черните точки, които ме разколебават – дали е по-добре правителството да падне или не. Друга черна точка е присъствието в кабинета на Бойко Рашков като министър и кандидат за КПКОНПИ. Онзи ден пред своите поддръжници Петков каза, че именно назначаването на Рашков е онова, което „ужасява“ онези, които искат да свалят правителството.
Господин премиер, за мен – и доста хора като мен – лицето Бойко Рашков, независимо като министър, шеф на КПКОНПИ или директор на водопад, е напълно неприемливо – и не, защото се страхувам, че ще ме разследва, а защото е неприемлив. За последните 6 месеца единственият резултат от неговата дейност като министър беше да арестува незаконно Борисов и да изложи правителството. Нищо друго не е свършил той, дайте си сметка. Всичките приказки как ей сега се прави толкова голямо разследване, че не можем да покажем никакви междинни резултати, са прах в очите. Да не говорим пък за тоталното изхвърляне на Рашков, че реформата в МВР е към 90 на сто приключена.
Ами че тя кога започна, та вече е на приключване? Или броим смяната на вашите ченгета с наши ченгета за реформа?
И още нещо лично, г-н Петков. Ако знаете само как до болка са ми познати тия комунистически милиционери, „следователи“ или както там се наричат през годините, с техните сякаш измити сиви или синкави очички, затънали дълбоко зад сенки и торбички, пълни с гузна съвест и безкрайни пиянства. Те винаги гледат изпод вежди, лъжат в полза на лъжата, изкривяват ти показанията в полза на нарушението на закона и с цялото си поведение опитват да ти внушат, че си престъпник, само защото съществуваш.
О, да, чуйте и разказа на Евгений Михайлов за срещите си с въпросния Рашков, който го „разследва“ по време на скандала с Петър Младеннов и танковата касета. Защо българското правосъдие не разследва престъпника Младенов, а уличаващия го Михайлов, е друга тема. Но важното е, че разказът на Евгений е не просто достоверен, а истински. И от него прекрасно става ясно що за човек е Бойко Рашков.
Третата черна точка в кабинета Петков, която е червена, но от това не става по-малко черна, е присъствието на Корнелия Нинова. Да, ясно – иначе няма да има правителство.
Ами то пак няма да има. Както Слави Трифонов изигра играта на кукловодите си и разтърси кабинета в подходящия за тях момент, същото ще направи и Нинова. Тя затова стои, за да може да го направи. Тези хора, служби, кукловоди или както щете ги наречете, са винаги добре ешелонирани и работят поне с вариант С. А нали знаете, граждани, кой е вариант С в кабинета на Кирил Петков? Румен Радев, естествено. Ако А и В лостове на влияние не успеят, ще бъде дръпната и тази ръчка.
Ето само някои от основните причини, поради които съм дълбоко убеден, че кабинетът Петков трябва да си ходи. В същото време обаче, има и ред други причини, поради които той не трябва да си ходи.
Първата е пълната безперспективност след падането му. Ако това се случи, следва нова поредица избори, които няма да доведат до абсолютно нищо, освен напрежение и обществено отвращение от политиката. Така е, защото в страната няма алтернатива – това са наличните партии, такива ще бъдат силите и в следващия Парламент, дори да приемем, че партията на Стефан Янев влезе, за сметка, да речем, на ИТН.
Да, хаосът и обезверяването на хората също е цел, доколкото създаването на каши и поддържането на напрежение винаги е инструмент на руската политика.
Но да не забравяме и другите лоши неща, които следват. Второ, ще имаме служебен кабинет – дори поредица служебни кабинети – с патрон Румен Радев. В ситуацията на няколко кризи едновременно, в която е България, да те управляват назначени от него военни галоши, при неработещ Парламент, е най-лош възможен сценарий.
Трето, очаква се „Възраждане“ да набере сили от сегашния хаос. Какво означава това, бе, граждани политици? Правите само временни политически сметки, без да виждате опасностите, а после викате – ама това откъде ни дойде до главата. Ами досега трябваше всички парламентарни партии да прекратят каквито и да било отношения с „Възраждане“. Трябваше рубльовците да бъдат напълно изолирани, а вместо това ДПС нямат проблем да гласуват заедно с тях, а политолози дори правят сметки, как едно правителство на ГЕРБ, ДПС и ИТН, евентуално може да управлява чрез „златния пръст“ на „Възраждане.
Абе хора, забравихте ли магариите на Сидеров? Забравихте ли ВМРО и тяхната мръсна роля за завързване на сегашния възел с Македония? Нищо ли не ви интересува, освен желанието дебелите ви задници да стават още по-дебели чрез властта и във властта?
Е, да, Бойко Борисов излезе с кратък списък „принципи на бъдещото управление“, около които ще се опита да скърпи някакво мнозинство. Хубава програма изглежда, но в нея липсват наистина хубавите неща.
Борисов се обявява „за разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани, включително Северна Македония, Албания, Украйна и Молдова“. Ами те и сегашните управляващи са „за“ това, само дето поддържат наложеното от него вето Да, точно кабинетът Борисов наложи ветото за старта на македонските преговори за ЕС. Но да приемем, че е променил мнението си – тогава трябваше да сложи дума като „незабавно“ пред „разширяване“, за да бъде този принцип ОК. А, и трябваше някой да му каже, че Молдова и Украйна не са в Западните Балкани. Също така – че дори с подобна половинчата позиция няма да обедини ИТН, „Възраждане“, евентуалната янева партия, винаги готовата за кабинет на националното съгласие БСП и други.
Друг важен принцип е за „продължаване на диверсификацията на газовите доставки“. Тук пак нещо си играем с паметта – или паметта си играе с нас. Самият Борисов и неговата Теменужка изораха земята, за да дадат всевъзможни газови и други енергийни екстри на Русия, платиха грешни български пари за изграждането на руско-сръбски газопровод и забатачиха цялата „диверсификация“. Сега са за нейното „продължаване“. Кое всъщност ще продължат – собствената си линия или линията на кабинета Петков, който буквално за броени дни разкъса мръсния руски възел, поне по отношение на газа.
И третият важен принцип е свързан с темата Путин – осъждането му като агресор. Първо, не само Путин е агресор, а цяла Русия, неговата вина не отменя вината на всички останали, включително на тъй наречените „обикновени руснаци“. Второ, осъждането вече сме го направили като държава и дори президентът Радев, макар с половин уста, на няколко пъти казва, че Русия води война срещу Украйна и тя е агресор. Така че какво ново тук? Защо няма нито дума за необходимостта незабавно България да започне доставки на военна помощ за Украйна, колкото и да е закъснял този жест? Защо няма нито думи и в следващия принцип, който засяга НАТО, за необходимостта от разполагане на истински натовски бази тук, за да получи България максималните възможности за своята защита и да подпомогне ефективно засилването на юго-източния фланг на Алианса.
И още доста неща липсват в „обединителните принципи“, които Бойко Борисов предлага за едно следващо управление. Не само мен обаче, но и повечето от сега представените парламентарни партии, той няма как да обедини – а това е допълнителна гаранция, че горката България ще се плъзне още по-надолу по острието на кризата и когато паднем в кацата с йод на дъното, ще ни заболи твърде много.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Рrofundis: САМИ СЕ ДОКАРАХМЕ ДОТУК, НЯМА НА КОГО ДА СЕ СЪРДИМ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sami-se-dokarahme-do-tuk-nyama-na-kogo-da-se-sardim
Горката партия „И Тъй Нататък“ – в момента пада в заешката дупка като Алиса и пищи неистово, защото знае, че долу не я чака Светът на чудесата, а Гробището на политическия боклук.
Две уточнения, впрочем. Първо – не е „горката“, доколкото на наглия некадърник, пък бил той под формата на цяла партия, не може – и не бива – да се съчувства. И второ – И Тъй Нататък не е партия, а глупаво стадо, водено от магаре и държано в пътя от рунтави и зли овчарски кучета.
„Имаме лидерска партия с лидер, когото не познаваме“ – оплаква се Николай Радулов, бивш висш полицай, професор по нещо си полицейско, депутат от И Тъй Нататък, вече отцепник. И, за потрес на публиката, продължава да каканиже: „При всеки опит да обясним, че хората са ни избрали /тоест, че групата в Парламента може да взима някакви самостоятелни решения – б. авт./, ни се казва, че сме нищо и Слави Трифонов ни е вкарал в Парламента“.
Тук вече искрено цъкам с език. Не знам, граждани, как се издържа това. Шест месеца да ти повтарят през ден, че си нищо, е съвсем сериозна работа за абсолютно несериозни хора с големи заплати и депутатски екстри. На мен ако някой веднъж ми каже, че съм никой, ще му тегла майната тутакси, няма да чакам 6 месеца. А виж, нашите храбри народни представители си натискат парцалите, докато някой си Тошко Африкански от името на някой си Слави Триофонов и в името на някакви си „български интереси“, ги прави на маймуни.
Не ми стига ума също как така Слави Трифонов ги е вкарал в Парламента. Трябва да ги е държал по някакъв начин в джоба си, за да може като влезе той, да внесе и тях в Народното събрание…..Куклички…..
Ето и още някои важни съображения по темата. Какво значи – „лидерска партия“? Значи партия, която не се ръководи от истински политически принципи и програма, партия непредвидима в посоките и границите на политическата си дейност, партия без нормална организационна структура и демократични вътрешно-партийни правила, партия, чиито авторитет е само сянка от авторитета на тъй наречения „лидер“.
Най-известните „лидерски“ партии в света са фашистката на Мусолини, национал-социалистическата на Хитлер, Комунистическата на Сталин и сега Имперската – на Путин. В България пък тази форма на политическа измама се свързва най-вече с огромните управленски и други беди за страната, съчетани с огромните апетити на елитите в партии като ДПС, НДСВ, ГЕРБ, Атака.
Всичко това професор Николай Радулов със сигурност го знае – и въпреки това се е записал в политическото недоразумение ИТН!
Някой хлевоуст би казал, че си е дал гъза под наем, но аз не бих се изразил точно така. Не за друго, а заради мярката – ако започнем с такъв солен израз да коментираме ситуацията, то с какъв ще трябва да завършим коментара.
Още по-нататък в нелепостта отива другото твърдение на Радулов – че се е записал в лидерска партия, без да познава „лидера“.
Съображение първо, това е лъжа от гледна точка на факта, че вече десетилетия наред онзи негов „лидер“ се показва всяка вечер по телевизора и гордо демонстрира своите чалга таланти – не само в пеенето, но също в патриотизма, в политиката, в народопсихологията и мисленето изобщо. Та кой, казвате, в България не познава Слави Трифонов, кой не е чува за него?
Съображение второ – ако някой вземе да ми твърди съвсем сериозно, че един истински, доказан специалист по национална сигурност, се е записал в партията на Сульо, без да познава Сульо, ще предизвика голям кикот сред мен. Точно каквото, впрочем, предизвика и твърдението на самия специалист по национална сигурност Радулов, че е направил тази глупост. Това или е зле скроена лъжа, или е зле прикрито самопризнание за професионална некадърност – изберете сами.
Макар че всъщност двете са едно и също.
Не е истина, граждани, колко важни неща за характера, манталитета и позициите на „българската политическа класа“, за начина, по който се градят, поддържат и развиват отношенията в нея, можем да научим само от няколко изречения, изръсени ей така – било поради напрежение, било поради небрежност.
И нали разбирате, че в този случай всъщност мен ме интересуват и аз коментирам точно механизмите на властта, не самият Николай Радулов или който и да било друг, замесен в историята с ИТН. Честно казано, не ме интересува и самата ИТН. За нея отдавна е ясно, че е изкуствено образувание, посадено в българската политика, за да бъде задействано в подходящия момент.
И, от гледна точка на кукловодите, чашата на подходящия момент преля с капка под формата на самолета на Лавров, който не беше пуснат да лети над България. Преди това бяха конкретните стъпки към пълния отказ на страната от руския газ, заплахата, макар нереализирана, за по-сериозни мерки, свързани с „Лукойл“, за „отпушване“ на европейското членство на Македония И Тъй Нататък…..Бум!
Иначе разправията на ИТН с кабинета Петков за парите на регионалното министерство, си е вътрешна – в края на краищата, от гледна точка на Шоуто на Слави, защо БСП получи толкова реални възможности да суче от държавната хазна, а ние – не.
Опитът от кумова срама да се покрие желанието за партийно сучене с по-общи икономически обвинения, е доста неуспешен – докато го покрият от едната странна, от другата големият задник пак лъсва.
Що се отнася до обвиненията на ИТН, че кабинетът Петков възнамерява да отблокира преговорите на Македония, те са по-скоро огън за отвличане на вниманието и не изглежда да са верни. Казвам го със съжаление, защото много бих искал България най-после да спре да се отнася по този не само нелеп и глупав, а също просташки и чисто ченгеджийски маниер към Скопие. Който, впрочем, става още по-отвратителен заради факта, че много прилича на маниера, по който Москва се отнася към самите нас, начин, срещу който ние – поне ние, де – с право негодуваме.
Тук веднага лъсват два ненаучени урока от българските политици. Първият е да не мериш нещата в политиката с двоен аршин, защото и на теб така ще ти се отмери. Вторият – да не се допуска историци да задават параметрите на текущата политика. Тогава историята зацикля, а народите започват да се колят заради трите метра от онази нива, дето твоят дядо открадна от моя дядо преди точно 568 години. Глупости, преди 569 години беше – и не моят дядо от твоя дядо, а твоят дядо от моя дядо открадна…..
И други подобни тъпотии!
Но какво става с общия ни политически живот, след като ИТН напусна управляващата коалиция?
Неотговорният отговор е – да става, каквото ще. Мъдрият отговор е – ще става, каквото има да става. Също – ще видим, когато му дойде времето. Или – ако бях Нострадамус, щях да пусна тото, да стана милионер и да не се занимавам повече с отговори на глупави въпроси като – какво ще стане в българската политика.
Има обаче няколко неща, които трябва да се отбележат в тази ситуация. Първо, коалицията около ПП, дори и временно да намери необходимите гласове, за да има парламентарна подкрепа, си е все така нестабилна. Говоря за онази вътрешна нейна нестабилност, която е родилен белег и се определя от факта, че на едно място са събрани БСП и ДБ, които имат полюсни политически интереси, както и от пълната липса на идеологическа основа и политически опит у ПП.
Второ – президентът Румен Радев продължава да държи вътре в управлението силни лостове за влияние върху самото управление и ги използва за реализация на собствените си политически цели. Подозирам, че сега, с необходимостта да се заместят министрите на ИТН, той отново ще получи своя силна квота.
Трето – когато и този зле съшит с бели конци конгломерат да се разпадне, винаги ще бъде късно и никога няма да бъде изненадващо. Ако не стане веднага, разпадът вероятно ще е до месеци, колкото и никой да няма искрено желание за нови избори. А и в страната няма някаква алтернатива, за да се надяваме на чудо при нова избори.
И четвърто – проблемът за България е, че дори кабинетът Петков да се разпадне и по случайност да не изпаднем в нова изборна спирала, президентът Радев остава на власт и може или да наложи ново, удобно за него управление, каквото е сегашното, или да създаде сериозни проблеми на коя да е друга, неудобна власт.
За съжаление, граждани – няма измъкване. Още по-гадното е, че сами се докарахме дотук и няма на кого да се сърдим.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ФЪРЧИЛОТО НА ЛАВРОВ НЕ МИНА, НО РУСКИТЕ ЦЕЛИ НА БАЛКАНИТЕ ОСТАВАТ ЗАПЛАХА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-farchiloto-na-lavrov-ne-mina-no-ruskite-tseli-na-balkanite-ostavat-zaplaha
На Лавров фърчилото не литна над България, Македония и Черна гора, и не стигна до Сърбия, закъдето фърчеше.
Ето една от наистина редките добри новини, свързани с Русия, граждани. Отлична оценка получава българската институция, забранила полета на Лавров. И тази оценка идва най-вече от самата руска реакция на събитието. Истински медал за доблест е да накараш този кретен Лавров да беснее в самолета, както се описва ситуацията от свидетели, и да нарича българите „дебили“ и „курви“.
Да, мужикът Лавров наистина умее да си служи с думите, неслучайно е толкова години шеф на руското Министерство на лъжата. Например седмица преди руската атака в Украйна, той се подигра, че Западът не може да каже датата за нея, защото атака не се планира. Толкова достоверна беше подигравката, че Западът наистина повярва.
Е, в резултат на безпрецедентната лъжа, носът на самия Лавров порасна и почервеня като щъркелов клюн, но за него такива дребни телесни деформации нямат значение, важното е врагът да бъде заблуден.
Но да се върнем на беснеенето в самолета. Първо да припомним, че още на 25 февруари, ден след като Ордата на орките нахлу в Украйна и във връзка точно с тази отвратителна атака, България официално затвори небето си за всички руски самолети. Съобщението на МВнР започва така: „България въвежда забрана за излитане/кацане и навлизане на руски самолети във въздушното пространство на страната.“ Следва точка. Голяма точка и още малко уточнения.
Така че Лавров, първо, няма защо да е учуден, че не е пуснат да прелети отгоре ни. Да, за пореден път можехме да заебем решението си и самите себе си в руска полза. Но този път България, като суверенна държава, удържа на думата си.
Второ, след като и Лавров, и кагебистките мислители от министерството му са прекрасно запознати с това решение, но все пак тръгват да летят към Белград, значи съзнателна търсят провокация.
Да, ако бяхме бутнали самолета – по случайност или заради слаби нерви, това щеше да е повод за истински конфликт на Русия с НАТО, а не като сега – само лиготии в Украйна. Така че полетът на Лавров си е ченгеджийско-провокационен, не дипломатически акт. А това, защо той самият участва в него и играе на ръба на бръснача, е съвсем друга тема, свързана дори с основателното съмнение, че руският външен министър наистина е бил в самолета, а не е присъствал само като призрак от списъка на пътниците.
Но, все пак, да повярваме, че е бил вътре, както ни уверяват. Така стигаме до третото уточнение – обяснението на прекрасните думички, които Лавров изговаря на борда по отношение на България и българите.
Честно казано, граждани, леко съм озадачен от факта, че той използва точно думите „дебили“ и „курви“. Защо?
Дебил е някой, който схваща трудно, не разбира добре например значението на великата руска култура за цялото човечество или сложната природа на впиянчената руска душа. Но повечето българи всъщност разбират добре тези неща, затова обичат Русия. Ако Лавров не вярва мен, да направи справка с наместника си в софийска губерния, тьотя Митрофанова, тя поне така твърди и настоява, че може да го докаже.
Ето защо – доказано не сме дебили, а това означава, че Лавров продължава да разиграва провокацията, като съзнателно ни обижда. Или се опитва да ни обиди. Горкият, той дори не знае колко сме дебелокожи, колко обиди можем да изтърпим, преди да му покажем пак среден пръст.
Колкото до втората думичка – „курви“, дори не се сещам откъде сериозен, достолепен мъж като Лавров, може да я знае. Да не би да е покрай Марийка Захарова, която сам император Путин, доколкото четох неотдавна, с любов нарича „пияна курва“. А може и още по-лошо да е положението, например – Лавров да знае думата заради начина, по който дъщерите му си вадят хляба на Запад, знае ли човек.
Но да оставим предположенията настрани, важното е да видим има ли реален смисъл той да нарича така нас, българите. Подозирам, че като ни вика курви, има предвид руското хибридно внушение, че София е изменила на Москва и се е продала на Брюксел и на Вашингтон.
Обаче – на руски, доколкото поназнайвам този чутовен език, първото и основно значение на думата „блядь“ си е точно курва, за проститутка се използва световната дума.
Каква е разликата ли? Ами курвата се чука безплатно или срещу чаша водка най-много, докато проститутката наистина се продава за пари, често солидни. Така че и тук светинята на руската външна политика греши – не се чукаме безплатно.
В същото време обаче съветвам докторите в Империята да прегледат този човек и да кажат дали случайно не страда от Болестта на Турет – неврологично заболяване, съпътствано от двигателни и речеви тикове, включително натрапчиво произнасяне на ругатни и неуместни коментари.
Щом Моцарт е страдал от Турет, защо и Лавров да не страда, питам аз.
Но да оставим шегите настрани, в самолета човекът очевидно е бил с толкова наранена душа от отказа да бъде пуснат над България, че реакциите му подлежат на лесни майтапи. Да видим обаче какво казва после, в Москва, вече успокоен.
Ами казва нови лъжи. Първо, че решението да не го пуснем е „безпрецедентно“. Лъже, има прецедент. Помним, че неотдавна, заради затворените небеса над Свободния свят, Лавров не стигна до Ню Йорк и му се наложи да говори пред ООН по видео връзка.
Второто, което каза той сега, е, че решението на България, Македония и Черна гора да не го пуснат да стигне до Белград, е „възмутително“. И пак лъже. Както вече стана дума, той прекрасно знае, че въздушното пространство на тези страни е затворено за руски самолети, но го прави провокативно. А вместо ние да се възмутим от наглостта му, той е възмутен, че си следваме политиката. Лош актьор. И нагъл политик, както винаги. И, както винаги, продължава да разиграва все нови и нови етапи от поредната руска хибридна операция.
Трето: „Това, което се случи, е лишаване от право на суверенна държава да провежда външна политика. Международната дейност на Сърбия е блокирана, поне за момента, в посока Русия“ – уточни още Лавров на пресконференция.
Аз отначало помислих, че говори за суверенната държава Русия и малко се захилих на шегата, ама то идело реч за суверенната държава Сърбия. Загрижил се е, човекът, за горките политици в Белград, които няма да видят скъпата му за тях мутра на живо.
И пак опашата лъжа. Или забравяне на истината. Или хибридна атака – няма значение как ще го наречем. Защото е факт, че само преди седмица Вучич беше в Москва и никой не спря неговия самолет. Този факт обаче няма значение за руския външен министър, той оплаква горката Сърбия и така за пореден път насъсква сръбския народ за поредни безчинства в руска полза.
Да, задавате ли си въпроса – какво, по дяволите, освен някакво евтино показно упражнение и перчене пред Запада, щеше да прави Лавров на посещението си в Белград, за какво отива той там, след като наистина Вучич току-що се върна от Москва.
Моят отговор няма да се хареса на никого, но подозирам, че съм прав – според мен Лавров беше тръгнал да даде зелена светлина на нов горещ конфликт на Балканите, най-вероятно свързан с Босна и Херцеговина, Република Сръбска и самата Сърбия.
Защо мисля така ли? Ами защото за Русия би било голяма глътка въздух в момента да се отвори втори горещ конфликт насред НАТО-вска територия, конфликт, който да раздвои вниманието на Запада и донякъде поне да го отклони от Украйна.
А защо сърбите биха се съгласили да участват в подобен рурски сценарий?
Ами защото за тях идва Видовден и те вече ще трябва да плащат. Доста години получаваха от Русия почти всичко напълно безплатно или на приятелски цени – най-вече оръжия, с които Белград е въоръжен до зъби, петрол, газ, политически услуги. Сега идва време да се наплатят – и то с лихвите.
Съжалявам, надявам се да не съм прав, но напоследък все по-рядко ми се случва. Това, че ние сега не пуснахме Сергей Лавров да стигне до Белград, може и да позабави леко нещата, но се опасявам, че новият горещ конфликт на Балканите наистина няма да ни се размине. Тоест, фърчилото на Лавров не мина, но руските цели на Балканите остават заплаха за всички ни.
И – ало, големите мислители и политици на Запад, после да не кажете, че не съм ви предупредил.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ИЗПАРЯВА ЛИ СЕ ЕНТУСИАЗМЪТ НА ЗАПАДА ДА ПОМАГА НА УКРАЙНА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izparyava-li-se-entusiazmat-na-zapada-da-pomaga-na-ukrayna
Изпарява ли се лека-полека ентусиазмът на Запада да помага на Украйна в битката срещу Империята на Злото?
На повърхността може би изглежда, че още не – но със сигурност има признаци за подобно развитие. А ако появата им зачести и те се превърнат в трайна тенденция на шикалкавене, да не говорим за пълно зарязване на Украйна да се оправя сама, това би било сред най-катастрофалните развития, които световната политика познава изобщо. И силен удар с дългосрочни последици върху самия Свободен свят.
Последният от тези признаци, за които говоря, беше отказът на американския президент Джо Байдън да достави на Украйна така необходимите за победата над руските орки ракети с голям обсег. „Няма да пратим на Украйна ракетни системи, които могат да поразяват цели на територията на Русия“ – каза американският президент.
С това решение той тръгна по наклонената плоскост и ако продължи така, скоро ще настигне по пързалката на малоумието такива титани на международната политика като Тръмп и Обама. Тези двамата, с пълната си некадърност, бездействие и представяне на желаното за действително, съучастваха толкова години на Путин, че дадоха възможност на кремълското джудже да се почувства като голям господар. Дадоха му време да се подготви и да предизвика Запада с война в сърцето на Европа. И с откровени заплахи, че ще атакува и целия останал свят, ако не му върви по гайдата.
А Байдън, който от началото на руската агресия се държеше що-годе прилично, онзи ден изплесна. Аргументът, че с далекобойни ракети украинците могат да поразяват цели на територията на Русия, затова няма да ги получат, е толкова тъп, че който го е измислил, трябва да получи Нобел за простотия. А мога и да цитирам самия руски външен министър Сергей Лавров, който по друг повод каза нещо, което много пасва на решението на Байдън: „Такава позиция не е много добре интелектуално мотивирана“.
Първо, както е ясно от картата, и сега украинците могат да атакуват руска територия. Те могат да стрелят по Империята на Злото дори с автомат „Калашников“ или с гаубица от Втората световна война, да замерят руснаците отвъд с яйца и гнили домати, или да им пикаят на територията, ако искат.
Второ, омразата на Путин към САЩ и Запада не се влияе от това колко дългобойни са оръжията, дадени на Украйна. Тази омраза е фундаментална, безкрайна и животинска, тя не е свързана с размисъл за обувки, например – о, да, 43 номер може, 47 – не, щото с тях повече ще боли като ме ритнат.
Смятате ли, граждани, че Путин отмерва омразата си според това дали оръжията за Киев, стигат или не стигат руската територия. Това е аргумент, достоен за българския президент Радев, не за американския президент, който и да е той.
Трето, да не би заплахите за „ескалация на конфликта“, които Лавров отправи към Запада, ако даде далекобойни оръжия на Киев, да са уплашили някоя гарга в Белия дом?
Може – ама сериозно ли? Наистина ли някой ще се съобрази с поредните брътвежи на този палячо, лъжец и пропагандист на путинизма. Не помните ли всичките му досегашни лъжи, които го превръщат в най-дългоносия Пинокио на света? Не помните ли заканите му? Нито една от тях не се реализира, само стана повод за ескалация на заканите.
В основата на цялата работа е разбирането на нещо съвършено просто – преди войната Украйна нямаше никакви сериозни оръжия, само стари руски таралясници, но това не я спаси от зверствата на орките? Затова логично, Киев, който в момента наистина защитава целия Свободен свят, трябва без увъртания да получи максимално добри и ефективни оръжия, за да се прекърши бързо и, надявам се, този път – завинаги, гръбнака на руските мераци за световно господство.
Да, ама как ще стане това, след като не само американският президент не дава нужните оръжия на храбра Украйна, а и германският канцлер Шолц е раздвоен по темата. Морално и етично раздвоен – забележете.
„Доставката на тежки оръжия за Украйна повдига трудни политически и етични въпроси, които трябва да бъдат обсъдени“ – твърди Шолц. И добавя: „Става дума за това дали насилието може да се победи с насилие или е възможно да се постигне мир без оръжие“.
Тоя или е изперкал, граждани, или се прави на философа Имануел Кант, като се кани да надгради неговия „морален императив“ със свои думи.
Извинете, но ще го кажа директно – тези абсурдни думи на Шолц са думи на кретен. И изводите, до които той евентуално ще стигне след предстоящото дълго обмисляне, ще бъдат изводи на кретен. Гаранция, защото това е принцип не просто в системата на философията, но и в системата на самата Вселена – от нещо за ядене винаги ще направиш лайно, но от лайно не можеш да направиш нещо за ядене. Поне не такова, което става за сервиране на гостите.
В ултра левичарските си философски напъни, другарят Шолц май забравя, че ако някой човек убие друг, полицията го арестува, а съдът го тиква в затвора. И това е насилие над горкия човек – той не иска нито да бъде арестуван, нито осъден, иска да прави каквото си иска. А фактът, че наказанието е в името на закона и чрез закона, абстрактно погледнато, не прави насилието по-малко насилие. Така че доза насилие срещу насилника трябва да се използва, иначе всички ще станем жертва на принципа на джунглата – силният побеждава.
Колкото до втората част от философския напън на Шолц – дали е възможно да има мир без оръжие, това отдавна е ясно. Да, може – но не и с Русия. Неуважаеми Шолц, не щете да слушате такива като мен, но чуйте поне великия си предшественик, канцлера Бисмарк – за Русия договорите, които подписва, струват по-малко от самата хартия, на която са написани. А представете си колко струват за Кремъл празните разсъждения на западни политици на морално-етични теми.
Дори и да не чуят самия Бисмарк обаче, Шолц и останалите политически сульовци, които наводниха напоследък Европа, би трябвало да се сещат, че, както всяко общество се пази от криминалния убиец, така и обществото на Свободния свят трябва да се предпази от политико-криминалния убиец Путин, цялата негова шайка, плюс „невинния руски народ“, който ги подкрепя искрено и лично.
Не си ли дават сметка мухливите левичари на върха в ЕС, че, след атаката срещу Украйна, въпросът е: Или ние – Путин, или той – нас. Средно положение няма. Няма милост от негова страна. Няма съобразяване с морални принципи, човешки закони или страх от божие наказание. Няма вече Русия на „кооперативния“ Горбачов или „добричкия“ Елцин.
Вместо това, чувам да се подвиква на висок глас, че ЕС е почти изчерпал възможностите за санкции срещу Русия и какво ли ще правим, ако войната не свърши скоро.
Голямо, лицемерно кършене на ръце е това, граждани. Също – глупости на търкалета и краставици на колелета, както казвахме в детството ми. Да оставим настрани фактът, че Русия продължава да извлича от продажбата на нефт и газ страхотни печалби, с които финансира войната в Украйна и крепи ударената си от санкции икономика. Стъпките, предприети досега в тази посока, са по-скоро символични, отколкото реални – а тепърва ще видим колко наистина силен ще е ударът срещу продажбата на руския нефт с кораби, каквото решение взе ЕС. Тук дори България получи две години отсрочка, въпреки че – айде нямаше нужда, нали знаем, че влъхвите от „Лукойл“ само лъжат как рафинерията не може да работи без руски петрол.
Така или иначе обаче, има още много какво да се направи, за да се стигне до необходимото пълно скъсване европейската зависимост от руските енергийни суровини. Освен това обаче – може да се наложи пълна забрана за каквато и да било търговия с Русия. Тогава ще стане съвсем лесно и изключването на руските банки от системата SWIFT. Може изцяло да се затворят европейските пристанища за руски кораби, както и сухопътните граници за руски пътници и товари. Може да се спре напълно издаването на европейски визи за руски граждани. Могат, при наличие на специално законодателство, което вече е жизнено необходимо, да се конфискуват всички руски движими и недвижими имущества в Европа, а средствата да се предоставят като помощ за Украйна. Може и трябва да се блокира изцяло руската пропагандна машина – да се забрани разпространението и използването на определени руски символи, да се спре разпространението на руски медии в Свободния свят, да се разследват неруски медии, журналисти и политици, които пропагандират нацистките идеи и визии на Кремъл, да се прекрати участието на руснаци в каквито и да било културни, спортни, научни и други събития.
Сигурно има още поне сто неща, които Западът може и трябва да добави към сегашните санкции, за да е натискът върху Русия много по-ефективен. Ето защо оплакванията, че ни свършват наличните санкции, са заблуда – но не заблуда на Путин, а на самите себе си и всички хората в Европа.
Всъщност крайно време е точно тези хора – особено народите на страни като Германия, Франция, Италия, плюс, разбира се, България, Кипър и други – да видят как техните политически елити ги правят на маймуни, да се погнусят и да вземат нещата в свои ръце.
Само дето не съм сигурен, че така ще стане.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 