De Profundis: РУСКАТА АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРСКА МЕДИЯ – НЯМА ЛИ НЯКОЙ ВСЕ ПАК ДА ГЪКНЕ

септември 29, 2021 at 10:49 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruskata-ataka-sreshtu-balgarska-mediya-nyama-li-nyakoy-vse-pak-da-gakne

Доживяхме, граждани, руското посолство в София, което по дефиниция е поделение за специални операции от хибридната война на Москва срещу демократичния свят, да определя коя новина в европейска България е фалшива и коя – не. Да бие червени печати и да раздава оценки за независими български медии, сякаш те са техните подопечни руски зависими медии.

Да, винаги съм подозирал, че, освен красива жена, посланик Елеонора Митрофанова е и твърде умна – а сега имаме доказателство. Щом нейните хора са толкова умни, че сочат сайта Фактор.бг като най-русофобски, значи тя, техният началник, трябва да е още по-умна. Това се нарича логика. И тя съществува, нищо, че е измислена на Запад.  

Ма най-коленопреклонно молим, Сударня, направете и следващата стъпка – обадете се на президента Радев, той пък да се обади на вътрешния министър Рашков, а той пък да прати кварталния собственоръчно да арестува сайта Фактор.бг и да го окове на електронния позорен стълб пред районното. А публиката да минава под строй и да му дърпа ушите за назидание – непослушен сайт такъв!

Ето как трябва да се постъпва с всички наглеци, дето си смучат от пръста и пишат текстове с антируско съдържание, вместо кротко да получават парички от руското посолство и да пишат текстове с красиво проруско съдържание. Защото то къде ще му излезе краят, ако се описва всяка идиотщина, сътворена от руските дипломати по света – шпионството им, провалите и некадърността, господарското им държане спрямо местните племена, безпардонният начин, по който погазват законите и правилата…..

Представяте ли си? Хората по цял ден ще трябва да четат новини само за руските магарии, а това е неприятно, дори леко потискащо. Най-малкото защото тогава, вместо всички люде да заобичат Русия, както се полага на най-голямата и агресивна страна в света, всички ще вземат да я намразят. Имам предвид – да я намразят още повече от сега. Или дори по-лошо – ще вземат да ѝ се присмиват.

Но имаме важен въпрос – защо руската амбасада тук си позволява не само безцеремонно да съди, а и в каруцарски стил да обижда една от наистина много малкото независими български медии. И ако си отворим очите, за да погледнем какво става наоколо, веднага ще разберем защо.

Съвсем просто е – защото нищо не става.

Първо, външно министерство, което е призвано – не, а направо задължено, да си каже думата, когато някое чуждо посолство започне да се разпорежда в България, сякаш си е у дома, мълчи.

Дали е чуло то за случая, при който, заради описание на пътен инцидент с участието на /избягал от инцидента/ руски дипломат, сайтът Фактор е руган и нападан? Не знам, но ако не е чуло, значи трябва да си отпуши ушите, за да чува и да си отвори очите, за да чете. Дали е чуло, обмислило е цялата история и е решило нарочно да си мълчи? Ако е такъв случаят, какви са основанията – да не би характерът и мащабът на инцидента да не са достатъчно важни? Да не би служебният външен министър да не намира в себе си сили да проговори по случая, щом трябва да каже нещо, което няма да се хареса на руснаците? Или пък министърът  е искал да говори, но се е намесил горен фактор, който е спрял порива му? Ако е така – кой е факторът?

На практика същите въпроси важат и по отношение активността, пардон,  пълната пасивност по темата, и на МВР.

Всички са наясно, че министър Бойко Рашков, прочут като смел борец за промени, които законово и технологично няма как да реализира, би могъл веднага да излезе с пълната информацията, която потвърждава правотата на сайта Фактор.бг. В края на краищата, документите са налице в министерството – протоколи, показания, може би снимки от камери в района на инцидента.

А ако ги няма, защото по случайност са изчезнали, тогава вече разговорът става друг.

Но, така или иначе, Рашков и неговите хора мълчат вече трети месец. Очевидно не искат да си развалят рахатя с руското посолство, предпочитат да арестуват дребния хулиган Мартин Заимов, за да угодят на руския интерес, отколкото в български интерес да извадят документи, които ще жегнат руснаците.

Не иска МВР да си разваля рахатя също с патрона на сегашното служебно правителство, президента Румен Радев, когото дори западните медии понякога наричат „проруския президент на България“. Чудя се защо ли?

Но, да, Радев би бил наистина ужасен, ако, точно преди да го изберат наште хора, които искрено и лично обичат наште хора, той се озове насред инцидент, който засяга интересите на наште хора и те вземат, та му скръцнат със зъби.

Ах, недей, че съм още мома свенлива, нищо, че съм без кюлоти!

А ДАНС, те нямат ли нещо да кажат по случая. Може би в колата на посолството да се е возил някой руски шпионин, та затова шофьорът да е изчезнал яко дим, без да си остави визитката на пострадалия човек. Или може руснаците да са прекарвали „Новичок“-а, останал им от опита за атентат срещу Гебрев. Или оръжие, дрога…..Кой знае?

Не знам кой знае, но знам кой би трябвало да знае. Обаче и той мълчи.

А в тази история най-оглушително според мен е мълчанието на всички български медии – с изключение на Юлиана Методиева и сайта „Маргиналия“.

Абе, колеги, освен че голяма част от вас нямат професионални умения и професионална чест, нямате ли поне инстинкт за самосъхранение? Не си ли давате сметка, че когато едно чуждо и враждебно – чуждо и враждебно не само като националност, а и като манталитет, нагласи и интереси – посолство се зъби и разпорежда безцеремонно в собствената ви медийна територия, нещата са отишли твърде далеч. Не разбирате ли, че в душите ви вилнее автоцензура под формата на политически страх и журналистическа некадърност, че мълчанието ви всъщност не е обикновена предпазливост, а абсолютно излишно и вредно подмазване на една тъмна и недемократична сила, че поведението ви, освен всичко друго, е проява и на пълно безхаберие за българския интерес и българското достойнство изобщо.

И още малко за медиите. Вместо да ви обиждам – което би трябвало да направя, но не искам – ще ви разкажа поучителна история. Преди години питах един стар и мъдър арменец дали когато комунистите започнаха тъй наречения „възродителен процес“ срещу турците, арменците се зарадваха. А той – хем се зарадвахме, хем се уплашихме. Защо, бе, нали мразите турците? Ами защото ние щяхме да сме следващите.

Не знам дали няма да е много нахално, но да попитам и какво каза или направи по случая представителството на ЕК в София. В края на краищата, борбата с руските хакерски атаки, руската хибридна война и фалшивите новини като нейно оръжие, е силен европейски приоритет напоследък. Затова съм изненадан от мълчанието по случай, в който основният създател и разпространител на фалшиви новини обвинява, напълно голословно,  добросъвестна европейска медия в създаването и разпространението им.

Какво може да се направи, ще попита някой. Ами, след като не можем да вържем по една газена тенекия на всички руски дипломати и да ги подгоним отвъд границата, а тенекиите да трещят отзад, както съветваше Алеко по друг повод, то единственото, което ни остава като общество, институции и хора, е да се противопоставяме ясно и категорично всеки път, щом руснаците опитат да размахват пръст.

Да, те нямат задръжки и вероятно скоро ще се преситим от техните простотии. Но дори тогава не трябва да спираме, те това чакат – да се уморим, да ни стане безразлична темата, да започнем да се съмняваме в собствената си правота. Чакат го, за да го използват в своя изгода. Винаги така правят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПРОЕКТЪТ НА ПЕТКОВ И ВАСИЛЕВ ЩЕ РАЗМЪТИ ВОДАТА, НЯМА ДА Я ИЗБИСТРИ

септември 22, 2021 at 12:05 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-proektat-na-petkov-i-vasilev-shte-razmati-politicheskata-voda-vmesto-da-ya-izbistri

Веднъж великият физик Нилс Бор се оплаква, че пише статия, но не знае как да завърши едно изречение, а великият физик Пол Дирак безцеремонно го пуска по пързалката: „Мен още в училище са ме учили да не започвам изречение, ако не знам как ще го завърша“.

Та и с новия проект на бившите Румен Радеви служебни министри Кирил Петков и Асен Василев така – още с първите думи, с които прекрачват границата, те показват, че не знаят как тяхното политическо изречение ще завърши.

За разлика от тях обаче, аз знам, че резултатът няма да е добър, поне не за политическия ни живот като цяло, чиято вода ще се размъти още повече, вместо да се избистри. И няма да е добър също за гражданите, които жаждат промяна. Дотолкова я жаждат, та веднага подкрепят онзи, който я обещае, без дори да разберат кой е той, за какво точно се бори и знае ли как ще го постигне.   
Първото нещо, което направо се набива на очи от новия „проект“ на Петков и Василев, е категоричното им твърдение, че за тях няма ляво, няма дясно, има само почтени хора, с които искат да работят и непочтени, с които не искат. И само с това изречение те вече направиха два огромни гафа.

Първо, доказаха, че са част от статуквото на популизма, което в България се оформи преди 21 години, с връщането на Симеон и парадоксалното му превъплъщение от цар в премиер. За това статукво политическото и политиката сами по себе си, тоест, базисни неща като придържане към идеологически принципи, нямат значение. Значение има личната харизма и добрата воля. Да „даваш“ на хората, а не да разчиташ на техните инициативи и възможности. Да властваш, а не да управляваш.

Да сте чули, граждани, някога някой наистина велик политици да е споделил идиотщината, че трябва да загърбим политическите си различия и да се обединим. Чърчил, Тачър, Аденауер, Кол, Рейгън – кой? Не сте чули, няма и да чуете, ще го чуете само от хора пълни лаици с непомерни амбиции за власт като Симеон, Румен Радев, разни знайни и незнайни „протестъри“. А сега и от тези двамата.   

Може би Петков и Василев не го съзнават, защото са голи и боси в тази игра – но това не ги оправдава, като не знаят, да се научат. Да се научат например, че популизмът, основан на заличаването на идеологическите различия, задължително води към някаква форма на диктатура, тирания, комунизъм, национал-социализъм и прочие. Няма празно, това е като природен закон – случва се винаги, щом превърнеш хората с общи интереси, обединени в демократични партии, в еднородна човешка маса, която крещи по площадите имената на лидерите.

С формулата „няма ляво, няма дясно“ пряко е свързана и другата лансирана от П и В идея – как с десни мерки в икономиката ще се постигнат леви цели. Да, и аз веднъж опитах да обуя дясната обувка на левия крак, обаче походката ми никак не се подобри от това. Така че ако хората повярват на този слон в хладилника, само ще се докаже версията на червения проф. Иво Христов, че 80 на сто от българите са идиоти.

Вторият гаф на Петков и Василев в случая е, че тия двамцата започнаха да делят останалите на „почтени“ и „непочтени“, още преди сами да са влезли в политиката, какво остава – да са станали реален фактор в нея.

Важният въпрос е, почтени трябва да бъдем спрямо какво – спрямо библейския морал? Спрямо морала на Викторианската епоха? Спрямо морала на строителя на комунизма? Или спрямо техните собствени, на П и В, представи за морал? Те може да са честни и почтени хора, дори вярвам в това, доколкото няма доказателства за обратното, но не значи, че имат право да раздават индулгенции или да издават присъди.

А ако смятат да го правят, поне да опишат в един ферман представите си за почтеност и да го заковат на високата порта, за да разберем и ние, обикновените хора, към какво да се придържаме. Иначе излиза, че те ще ни съдят в морално отношение, а ние няма да знаем законите, по които го правят. Тази ситуация също е до болка позната – питайте Франц Кафка. А може и Джордж Оруел.

Номерът с почтеността е същият ПР, който по-рано разиграха пишман националистите, като започнаха да си викат „патриоти“. Медиите го подеха и го превърнаха в етикет за хора като Сидеров, Каракачанов и прочие, да им прости Господ. А аз често се стрясках, че не съм дорасъл до патриот и за малко да ги помоля да ме признаят. Сега същата работа – очевидно трябва да се запиша в новата партия „Продължаваме промяната“ или ППП, за да бъда признат за почтен човек.

Не мога обаче да се запиша. И не само заради споменатите вече съображения, има и още. Да помислим само върху новото партийно име – „Продължаваме промяната“. Първо, то не е като Нова левица, Нова десница, Консервативна партия и други названия, традиционно ориентирани според политическия профил, обратно, вписва се точно в популистката тенденция на новото време – „НДСВее на бял кон“, „Изправи се, бе, задник!“, „Има толкова народи по света“ и други подобни, които целят не да разкрият, а максимално да прикрият политическата същност на дадена партия. Или поне на нейната върхушка.

И второ, това партийно име у мен веднага възбуди важен въпрос. Преди 50 години в махалата щях да попитам директно – кога тези момчета станаха цигани, кога им почерня гъзът. Но сега съм вече политически коректен и ще се придържам към приличието – кога те успяха да започнат някаква промяна, та сега я продължават?

Аз от техните действия някаква съществена промяна не съм забелязал да се случва. Пък и е логично – те изкараха като служебни министри 4 месеца, а това време стига само донякъде да се ориентираш в обстановката, не и да захванеш дълбоки реформи. Да не говорим, че такива реформи стават само със сериозни законови промени, а през това време почти нямаше действащ Парламент.

С което стигаме до въпроса – защо ме работят, като няма да могат да ме изработят. А отговорът е прост – защото ако мен не могат, мнозина други ще могат.

Минаваме още малко нататък, към други основания за сериозни съмнения, които ми дава дори само досега известното около партията „Петков – Василев“ или ППВ, както ми се струва, че е по-точно да се нарича.

Начело на проблемите е Румен Радев, разбира се. Ама не, те двамата нямат никаква връзка с Радев, натърти в един текст иначе уважаваният от мен философ Калин Янакиев.

Но не обясни как така човек, който няма връзка с президента, се съгласява да стане негов министър. Как твърди, че го харесва като политик. Как бърза да даде дума, че ще го подкрепи на президентските избори, когато сам още е нулев политически фактор. Как ходи такъв човек при „Екогласност“ да ги къса от БСП, като ползва политическа подкрепа от президентския съветник Николай Копринков. Как упорито мълчи по теми като Русия, руски интереси в България и руските корупционни практики, които властват не само в енергетиката, а и в цялата ни икономика.

Как ще я сложат Петков и Василев тази икономика в рамките на почтеността – нали ще се сблъскат с интересите на Кремъл и цялата пропутинска банда в България, която е доказала, че знае да играе мръсно. А тези двамата ще им се противопоставят ефективно с оръжието на почтеността?

Партиите-носител, с които П и В влизат в политиката, също не предизвикват възторг. Като имена те са така подбрани, че да внушават проевропейска и дясна ориентация, но манджата, която ни се пробутва, е твърде съмнителна. „Волт“, колкото и да се представят за част от някакъв общ европейски политически проект, до вчера бяха в коалиция с Мая Манолова, което веднага ме натъжава и ме кара да си изпера чорапите, за да не са чак толкова кърваво червени.  

Още по-фрапантна стъпка изглежда залогът на някаква регионална бургаска формация, наречена „Средна европейска класа“. Досега в дългия път към властта тези хорица не само са били в коалиция с ВМРО, но и в изборните си участия залагат на „известни“ имена от хайлайфа като ракети-носители. Що не са се кръстили примерно „Политика с джуки“, вместо „Средна европейска класа“, за мен остава напълно неясно. А защо са се кръстили и „Средна европейска класа“, също е напълно неясно.

А какво да кажем за забележителния факт, че ПР на новата ППВ осигурява не друг, а фамозната Диана Дамянова, ПР на „Лукойл“, фирма, известна с това, че дълги години генерира печалби, без да плаща данък „Печалба“ и едва тази година реши да се отчете. Близка е Дамянова също с Валентин Златев, който пък, освен голям петролен магнат, беше и човек от компанията за карти на Бойко Борисов. Така че спрямо електората, който ще бъде привлечен, песничката за почтеността на новите български политици Кирил Петков и Асен Василев, повече ми прилича на песничката за зайченцето бяло, дето цял ден си играло с една сърничка.

Но в неприличната конотация на текста.

Ами жалко – и този път няма да стане работата.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ВТОРИ МАНДАТ ЗА РУМЕН РАДЕВ Е ПЪТ КЪМ ПЪЛНОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ

септември 15, 2021 at 8:50 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vtori-mandat-za-rumen-radev-e-pat-kam-palnoto-politichesko-propadane-na-balgariya

В България да станеш президент е лесно, има не един, а няколко начина – ако Москва те одобри, ако ДПС те подкрепи, ако простият народ масово те признае за достатъчно прост или ако си доказан от небесата светец.

Не, това последното май няма да сработи. То не само не е доказано от практиката, но и явно изисква много повече морал, отколкото е допустимо за президентите по наше време. И по нашите географски ширини. Изисква също и крилца, с които да пърхаш при необходимост.

Така или иначе, два месеца преди предстоящия президентски вот, ние, българите, пак сме в особена ситуация – не бихме искали да знаем имената на вече известните кандидати за президентския пост, а онези, които бихме искали да знаем, не ни ги казват.

И веднага чувам обвинения в необективност, придружени с възражения – ако наистина е по-добре да не знаем имената на ММА-боеца Стъки или на азбукарската поетеса Цвета Кирилова, то защо пък да не щем да знаем името на кандидата Румен Радев, най-големият мераклия за втори мандат в света.

С Радев нещата са малко по-особени, граждани. Преди пет години той, вероятно за по-сигурно, бе избран чрез комбиниране на трите гореописани начина – и Москва го одобри, и ДПС го подкрепи, и простият народ го призна за достатъчно прост. А за всеки случай и ГЕРБ издигнаха срещу него напълно неизбираемата Цецка Цачева – нарочно, както стана ясно от признанията на Бойко Борисов.

Може би той и до днес се хапе по гъза за тази проява на политическа щедрост. Но може и да не се хапе, а вътрешно да се радва, че не скърши хатъра на руснаците и им поднесе победата на тепсия, защото иначе щяха да го изритат от властта не през 2021, а доста по-рано.

Не знам, пък и не ме интересува, Борисов да си бере гайлето за тази постъпка пред Свети Петър, ние нашето гайле вече предостатъчно го набрахме, дори само като гледаме през ден физиономията на Радев, която все по-безпощадно се обръща във физиономията на Живков, да цъфти по телевизора и да ни поучава – било с думи прости, било със заканително вдигнато по партизански юмруче.

Така или иначе, факт е, че Радев вече има доста подкрепа. Първо – от Москва. Даден бе ясен знак за това под формата на дружно посещение на опера със съветския посланик, другарката Митрофанова. Тя, операта, е занимание интимно, там може човек да позадреме, ако му стане скучно, да попръцне, ако на обед се е натъпкал с бобец. И, особено ако си президент, трябва да си наистина дупе и гащи с даден човек, за да го допуснеш в ложата си, отвъд линията на междудържавния протокол. 

Второ, подкрепа има Радев от БСП, ИТН и ИБНИ. От БСП – разбираемо, той се доказа през годините като борец за няколко важни техни каузи: че Крим е руски, че трябва да паднат европейските санкции срещу Москва, че в никакъв случай не трябва България да заменя руските изтребители с американски, че Бойко Борисов трябва да бъде публично бит с тояги, защото е грабнал кокала и не дава малко да гризнем и ние, горките, че, независимо от всичко, ще ни даде третият мандат, за да си направим политически ПР, такива ми ти работи.

ИБНИ не е ясно защо подкрепят Румен Радев. Може би защото изглежда красавец в очите на някои „лидери“ там, може би защото той ги създаде направо от мъгливото нищо на протеста, може би защото са слепи и глухи. Не знам, бе, граждани, честно.

За разлика от подкрепата на ИТН, чиито основания бяха ясно формулирани от самия Вожд и Учител. Той каза, че Румен Радев най-добре пасва на фигурата, която ИТН си представят за български президент. Разбира се, бат Слави забрави да уточни с кого го сравнява, за да разбере, че най-много пасва, след като не е известно името на нито един друг по-сериозен кандидат. Но това са дребни парадокси за ИТН в сравнение с другите чудеса, които натвориха само за няколко месеца.

Много се говори и за евентуалното включване на служебните министри Кирил Петков и  Асен Василев в политиката. Очаква се сега те да подкрепят Радев на президентските избори, а после Радев да подкрепи тях – било като база за бъдещия си политически проект, било направо като водещо присъствие в утрешната редовна власт.

Тези сметки са малко без кръчмар. Първо, Петков и Василев се представят за десни хора, но доказателство за обратното е дори само фактът, че са служебни министри на Радев. Той безсрамно призна неотдавна, че се интересува само от левия избирател – а истински десни хора не биха преглътнали да са пионки в ръцете на такъв тип. Второ, в БСП вече зрее недоволство, че евентуалният проект на Петков ще отклони техни избиратели от правия път, а това е повод за напрежения, включително с президента. И трето, не е сигурно, че след парламентарните избори през есента ще има редовно правителство, сигурно е по-скоро обратното. Орелът, ракът и щуката, които видяхме да теглят политическата каруца на всички възможни посоки, ще потретят упражнението, защото нравите им са такива. И интересите. И противоречията между тях.

Така че – толкова за Румен Радев, той има шансове да повтори мандата, но може и да бъде бит, ако срещу него се появи читав човек, който изведнъж събуди спящите хора с десни нагласи. Въпросът е откъде ще се вземе той и кой ще го издигне.

Доволен съм от факта, че Петър Стоянов, чието име се завъртя вече в руската рулетка, отказа да има нещо общо, само щяха да се размият нещата. Да, той е фигура с голям политически багаж, но както положителен, така и отрицателен. Стоянов е човекът, който изрече знаменитата фраза за НАТО и ЕС като „цивилизационен избор на България“, който докара в София Бил Клинтън, който направи много, за да се приемат Европейската рамкова конвенция за малцинствата и други важни документи.

В същото време той носи и големи грехове – не направи нищо за истинското реформиране на спецслужбите и за разчистване на проруския, тъмно червен армейски генералитет, влезе в открита конфронтация с правителството на СДС и лично с премиера Иван Костов, показа се слаб политически играч, като застана начело на вече разпадналото се СДС, а така нанесе последен удар върху и без това трудното за сглобяване дясно пространство и отвори портата пред популизма на Борисов и ГЕРБ. Така че старата харизма на Петър Стоянов отдавна вече не съществува и ако наистина искат да спечелят, ГЕРБ трябва да изберат кандидат с нова харизма.

Някои смятат за грешка възможността ДПС да издигнат свой кандидат за президент, но всъщност не е. Те вече заявиха, че ще направят всичко възможно Румен Радев да не бъде избран и като цяло това е добра новина. Със собствен кандидат, който така или иначе няма как да стигне дори до втори тур, ДПС ще мобилизират електората си, а на балотажа това може да се окаже много полезно за съперника на Радев.

Дали този съперник ще бъде издигнат от ГЕРБ или от ДБ – това са двете опции, които остават. Само че аз в момента не бих се обзаложил, че ДБ са толкова дълбоко настроени срещу Румен Радев, та да предприемат ефективна стъпка срещу него. Подозирам, че, за да умият очите на електората си, те ще издигнат собствен кандидат, но ще подберат някой неизбираем, тоест, ще изиграят нещо като номера на Борисов с Цачева или на Костов с Неделчо Беронов през 2006.

Подозирам, казвам, дано не стане така. Защото иначе може да се окаже, че на евентуалния балотаж ще отиде човекът на ГЕРБ, а това, при сегашната ситуация, дава допълнителни шансове на Румен Радев да бъде преизбран и България да продължи ентусиазирано по пътя на пълното политическо пропадане.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.еюhttps://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ХИАЛУРОН ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА – ДАНО ПОМОГНЕ

септември 8, 2021 at 12:03 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-hialuron-za-balgarskata-politika-dano-pomogne

Някои по делата ще ги познаете, други – по рекламите.

И като съдя по рекламите, модерното чудо, което оправя всичко, се нарича „хиалурон“. Този пенкилер се изсипва щедро в козметика и лекарства, за да се ползва максимално широко – от бездните на домакинството, до бездните на Космоса. Както изглежда, той няма проблем да ви заглади и косъма и напуканите пети, да ви опъне бръчките и изчисти от стрии женските дупета, да затвори рани или да отвори мозъци. Четох за един, който патентовал килимче, летящо с тайна горивна смес на основата на хиалурон. И за друг, който смята да спре високата раждаемост сред китайците чрез добавяне на хиалурон за повече удоволствие в гумичките, които те иначе не ползват, въпреки строгите предписания на Китайската комунистическа партия. 

Та ето защо мисля, граждани, че не е лошо да налеем малко хиалурон и в българската политическа система, ей така, експериментално – може пък да се вразумят онези, дето сами се рекламират с гордото име „политици“, а всъщност, като погледнеш делата им, се оказват обикновени задници, независимо дали мъжки или женски. И предлагам да сторим вливането с най-голямата възможна инжекция или по някакъв още по-средновековен метод за повече ефективност.

Иначе се вижда, че каруцата на светлото българско бъдеще съвсем откровено се е насочила към дерето. Ето ви за пример поредната порция разправия между бившия премиер Бойко Борисов и сегашния президент Румен Радев. Всъщност, да има разправии между тях, е нормално – интересите им са различни, позициите им са различни, опитът им в политиката е различен. Различна е обаче и позицията, от който изхождат, и която прави цялата работа крива.

Имам предвид фактът, че Борисов сега е обикновен политик, който може да говори каквото си иска, включително да каже истината, която всички и без това знаят – че президентът създава хаос и напрежение в българския политически живот, за да постигне личните си цели. Примерите са много, но според мен е достатъчно само да напомним героичното му изказване неотдавна в Раковски: „Що се отнася до тревогите на левите хора, които се опасяват да не бъде предадена тяхната надежда, искам да заявя, че не аз съм човекът, който ще ви предаде. За себе си гарантирам!“

О, да, с това очевидно Румен Радев гарантира, че напълно е способен да предаде десните хора, но левите – не, в никакъв случай. А той не беше ли затова президент, за да се занимава с интереса на всички хора в тази страна.

И точно защото президентът всъщност не е политик, а държавник от най-чист вид, той би трябвало да гледа отвисоко на приказки като тези на Бойко Борисов и да се държи достойно. Но не би. Може би би могъл, ако приказките не бяха истина, но в случая,            вместо хладнокръвие, Румен Радев, очевидно вбесен, веднага започна да дрънка големи глупости за това как единствените важни думи на Борисов са онези, които той ще каже пред следващия главен прокурор.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул? И още няколко важни неща по темата. Първо, до следващия главен прокурор има да изтече още мандат на този, а дали тогава Радев ще продължава да е президент, та да се наслади отблизо на картинката? Все пак – избори идват и изобщо не е сигурно, че лявата подкрепа ще му стигне.

Второ, ако този главен прокурор не се е задействал срещу Борисов, защо следващият непременно ще се задейства? Ама, казват, Гешев е от борисовото котило, затова няма с пръст да пипне бившия премиер. Да, може да е от борисовото котило, но не е всевластен. Поне по Конституция, ако има достатъчно данни за извършено престъпление, той трябва да задейства хората си. Тоест, стигаме до питането – направил ли си е труда президентът, който при това би трябвало да има много информация, да подаде адекватен сигнал срещу Борисов до сегашния главен прокурор, за да предизвика конкретни действия.

И трето, президентът в случая прави лъжливи внушения, макар прекрасно да знае, че Бойко Борисов няма да отговаря нито пред този, нито пред който и да било от следващите главни прокурори. От една страна, защото в българската политика е в сила принципа „гарван гарвану око не вади“, тоест, има силна традиция да се отправят подобни закани, но не и да се предприемат реални действия. А от друга страна – защото на главните прокурори просто не им е работата да разпитват лично когото и да било, те само координират действията на поверената им прокуратура.

Така или иначе обаче, това е дребен скандал в периферията на политиката. Според мен много по-скандално е изказването на президента Румен Радев вечерта на Съединението в Пловдив. „Ключът е в духа на Съединението, в чувството, че сме един народ. Чувство, което с времето бе ерозирано от идеологически, котерийни, класови и други деления, които днес възпират нашия ход напред“.

Да, на пръв поглед това изказване не се различава много от стандартните глупости, които на всеки подобен празник дрънкат всички български политици – за единство, за силна държава, за сплотеност на народа. Но да разчетем по-внимателно думите на Радев, които всъщност съдържат силно недоволство, ако не и конкретен призив, за промяна на самата демократична система.

Първо, той вероятно лъже, защото би трябвало да знае прекрасно, че конкретната ситуация, в която от доста време се намира българското общество, не е ситуацията като да сме един народ.

Аз например не съм от един народ нито със самия него, нито с Корнелия Нинова, нито със Светлана Шаренкова и много други. Просто не бих могъл да бъда от един народ с хора, за които интересите на Русия стоят по-високо от интересите на България. Също не съм от един народ с онези, които слушат Слави, Азис и цялата чалга кохорта, като друсат кючеци цяла нощ, а после разправят, че мразят турци и цигани, но обичат българската култура. Не съм от един народ с онези, които паркират на тротоара пред гаража си, а после кълнат общината, че не е оправила плочките и се спъват.

И много още типове има, които не са от моя народ, мистър президент! Те и никога няма да станат, няма да изпитам чувство за общност с тях, независимо какви тъпи призиви ще ми отправят политиците.

Още по-интересен обаче е следващият извод, който прави Румен Радев в обединителното си изказване – че чувството за общност е ерозирано от „идеологически, котерийни, класови и други деления“.

Ах, моля ви, голямо престъпление е в демократичното общество да имаме идеологически различия, а не всички като един да се строим зад идеологията на Румен Радев – нещо, което няма как да стане, дори да знаехме каква всъщност е неговата идеология.

Що се отнася до котерийните интереси – техен основен носител тук още от началото на промените, ако приемем това време за някакъв вододел, са хората на БСП и уж бившата Държавна сигурност. Достатъчно е само да погледнем списъка с убитите шефове на противоречащи си групировки и други бандити през всички преходни години, да видим от кои отдели на ДС произхождат и с кои политици от БСП бяха свързани, и ще разберем за какво точно иде реч. Така че, Ел Президенте, айде да не се правим на невинни, след като сме отгледани, издигнати и подкрепени от същото това котило.

Най-смешно обаче ми дойде откритието на Румен Радев за класовото делене като бич за единството на българското общество. Да, истина е, че в света на модерните технологии класовите различия все повече се заглаждат, но това е само в някои отношения, те няма как да изчезнат напълно, защото е естествено състояние за всяко общество да има вътрешни йерархични нива, иначе то се превръща в аморфна маса, послушна на вожда и учителя.

Впрочем, точно на това намирисва цялата работа с въпросното изказване на Румен Радев, то пращи от желание всички да се обединят около него, вожда. Същото искаше и Симеон преди 20 години, но него, донякъде поне, мога да го разбера – внушените му глупости за царственост и прочие, буквално изискват всички да го харесват и следват. Докато в случая с Радев и настояването му за всеобщо обединение се връщаме към идеята да реализираме или нещо нацистко или нещо комунистическо.

Мерси, това вече го живяхме, няма да стане!

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар