De Profundis: ИДЕЯТА НА ПОРЕДНИЯ 3 МАРТ – НЕ БЪЛГАРИЯ В ЕВРАЗИЯ, А ЕВРАЗИЯ НАСРЕД ЕВРОПА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ideyata-na-poredniya-3-mart-ne-balgariya-v-evraziya-a-evraziya-nasred-evropa
Айде да идва вече тоя пусти 3 март, че с нашата къса памет ще вземем съвсем да го забравим и да пропуснем честванията покрай продажбата на разните ЧЕЗ-ове, Гинки и други трънки и глогинки, нароили се през последните дни в българското публично пространство.
Таман се бяхме хубавичко фокусирали върху нашия си български национален празник, чиито дневен ред, както си му е ред, ни се спуска директно от руския посланик Макаров и събитията ни поднесоха нов национален пълник, препълнен с нови национални въпроси.
КОЙ всъщност ми купи ЧЕЗ-а например беше доста актуално питане в суматохата отначало. Чешките медии обаче скоро предадоха четата, като без бой признаха наличието руска връзка в покупката. Така стана ясно, че всъщност съвсем СВОЙ го купи, не Гинка.
Разликата между КОЙ и СВОЙ, разбира се, е доста тънка, често незначителна, но за нея ще говорим друг път, ако изобщо има смисъл. Или ако скоро и нас не ни купи някой от двамата. Де късмет, де!
Но моят призив е да не забравяме наближаващия 3 март, граждани! Не бива лесно да забравяме този празник на българската колонизация от Русия, щото така рискуваме тя пак лесно да ни колонизира.
Някой ден, разбира се, не сега, както им се иска на Прочетете остатъка от публикацията »
БЕДНОСТТА РАЖДА ПОВЕЧЕ БЕДНОСТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ 2325 лева на месец са необходими на едно четиричленно семейство, за да води нормален живот, сочи доклад на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, единият от двата големи синдиката в България. Достатъчно ли са тези пари, за да бъдат българите не просто живи, а и щастливи – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, колко домакинства в България имат доход, достатъчен за нормален живот?
– Имаш предвид, Фили, нормален живот според изследването на КНСБ, нали? Защото по принцип за истински нормален живот, тоест, такъв, през който не само вегетираш, а и си щастлив, в България могат да говорят хората от 7 865 домакинства. Това са онези, чиито банкови депозити, според данни на БНБ от ноември 2017 година, са между 200 и 500 хиляди лева.
– Но защо смяташ, че само те могат да са щастливи? Има хора и с повече пари – пък и нали парите не са всичко в този живот…..
– Парите наистина не са всичко, особено когато ги имаш в достатъчно количество. Но ако дори веднъж в годината идва момент, в който се колебаеш дали да купиш дреха на детето си или да платиш сметката за ток, тогава нещата изглеждат по друг начин. Но да се върна на въпроса за необходимостта всяко българско семейство да има поне 200 хиляди лева, за да се чувства добре. Връзката е с едно проучване на университета „Пардю” в САЩ, според което, за да бъде истински щастлив, човек трябва да има годишен доход между 60 и 95 хиляди долара. Това е нещо като цената на щастието. Да, в случая малко смесвам депозит с годишен доход, просто за да направя нещата по-разбираеми по от гледна точка на българските реалности. И така, 7 865 домакинства или, умножено по 4, около 30 хиляди души в тази страна могат да бъдат истински щастливи – естествено, ако Съдбата им е отредила това, тоест, ако психологически са готови за него, ако парите им не са мръсни и не им носят повече страх, отколкото спокойствие, плюс още ред други условия.
– А проблем ли е, ако човек има по-голяма от посочената сума?
– Да, Фили, както да имаш по-малко от 60 хиляди долара, така и да имаш повече от 95 хиляди годишно според американското изследване, вече е Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПУТИН ДА Е ТАЙНО ИЗЧЕЗНАЛ НЕ ДРУГАДЕ, А В БЪЛГАРИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-vazmozhno-li-e-putin-da-e-tayno-izcheznal-ne-drugade-a-v-samata-balgariya
Къде е Путин? – кой знае защо, този въпрос напоследък тормози мнозина.
Няма го вече! – за мен такъв простичък отговор би бил абсолютно достатъчен, особено ако някой ми гарантира, че е истина от най-последната инстанция.
Но разбирам и онези, които са непримирими. В крайна сметка, дори в Русия, основният кандидат за близките президентски избори не може да бъде избран задочно. Или може – а идеята, че не може, си е чиста еврогейска лиготия? Ако, разбира се, не е откровено антируски предразсъдък, натрапен насила на света от ЕС и НАТО…..
Да не се тревожим толкова за Путин. Той и друг път е изчезвал от полезрението на тълпата, но винаги се връща свеж като след лековит запой с водка и невинни девици. Обаче при чисто хазартен интерес към темата, въпросът за местопребиваването му има много отговори, на които може да се залага.
Например възможно е, маскиран с фалшива брада и мустаци, Владимир Владимирович да се е промъкнал на олимпийските игри в Пьончанг, за да инспектира дали руските спортисти изпълняват обещанието си никога повече да не близват от…..онова, де, дето и без това никога не са го близвали за Родину, за Сталину.
Сигурен съм, че ще остане доволен от инспекцията, човекът. На предните олимпийски игри почти всички руснаци бяха изловени с нищото, дето никога не са го Прочетете остатъка от публикацията »
ДА ГРАБНЕМ, КАКВОТО МОЖЕМ, ПЪК ДА СТАВА, КАКВОТО ЩЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ България е най-слабото звено в НАТО и страна с неясен избор между либерална демокрация и авторитарно управление – тези два важни извода от проучване, включено в официален доклад на започващата днес Мюнхенска конференция за сигурност, обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, 37 на сто от българите смятат, че България не трябва да е солидарна и да помогне на съюзник от НАТО, ако той е атакуван от външна сила. Как изглежда този процент спрямо нагласите в другите изследвани източно-европейски страни?
– Изглежда ужасяващо, както и да го погледнеш, Фили. Да, 37 процента са открито против спазването на член 5, фундаменталната точка в договора на Северно-атлантическия алианс, създаден точно като организация за колективна сигурност. Нещо повече обаче – България е единствената от проучените 7 Източно и Централно европейски държави, в които „за” спазването на въпросния член 5 се обявяват под половината от анкетираните – едва 47 на сто. Дори в доста НАТО-скептичната Словакия процентите „за” взаимната подкрепа все пак са 54. Да не говорим за Полша, където 90 на сто от анкетираните са готови да помогнат на партньор от Алианса.
– Добре, Пламен, но защо е така, защо българите не са склонни към сътрудничество?
– Първо, това е драстична форма на една от най-отвратителните, дори зловещи черти на българския национален характер, Фили, онази, която Елин Пелин описа в много мек вариант чрез Андрешко. Говоря за първичната наглост – на мен всички са ми длъжни, но аз не дължа никому нищо. Да, индивидуализмът е в основата на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЙО МУЧО КОХАМ МОЮ БЕЛЛА КЪНТРИ УНД МИО ПАМЕТАН ПОПУЛУС
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-yo-mucho-koham-moyu-bella-kantri-und-mio-pametan-populus
Йо мучо кохам мою белла кънтри унд мио паметан популус!
Изглежда занапред вече така, по възможно най-международен начин, ще трябва да се изразявам, когато говоря за любовта към родината и народа си.
Иначе е срамота. Заради простотиите, сътворени от типове като Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, в наши дни да каже човек просто, че е български патриот, е изказване налудничаво, нещо, което никой нормален гражданин не би си причинил сам и доброволно.
Но не единствено от философски съображения – например заради разбирането, че любовта към родината е сред онези първични неща, които не подлежат на всекидневно фукане. Както не информираш през пет минути с гордост всички останали, че имаш нос или гъз, така не им съобщаваш постоянно, че си патриот. Най-малкото, защото това веднага поражда съмнения…..поне в нормалните общества и нормалните мозъци ги поражда, де.
Не, в случая проблемът е политически – днес и тук никой нормален човек не бива да се бие в гърдите с патриотизма си, защото по този начин налива още и още мътна вода в мелницата на онези типове, които вече са се накичили като годен циганин с титлата „патриот” и настояват всички останали да ги признаят за най-големите родолюбци на планетата.
Те са готови лично да те разкъсат, ако ги информираш под секрет, че българският патриотизъм не е и не бива да е нещо, което се състои от два дяла простотия, три дяла наглост и пет дяла любов към Русия. Нито да се носи публично разперен като Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ОБЕКТИВНО ЗА КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ДОБРОТО НА КОМУНИЗМА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-obektivno-za-korneliya-ninova-i-dobroto-na-komunizma
Ако бях народна песен, със сигурност щях трогателно да опиша горките сълзи, които другарката Корнелия Нинова оля тези дни по отминалото добро на комунизма. И на натрапчив припев щях да превърна нейното заклинание, че българското общество трябва да изучава „обективно” въпросното комунистическо добро от учебниците по история.
За хората, които не помнят онези безумни времена, да поясня – „обективно” е думата, която комунистите използват като мантра, за да внушат, че са прави. С нея те просто заявяват на шашардисаната публика – това е нашето мнение, то е единствено правилно и няма никакво друго мнение, което може да му противостои.
Е, логично е, нали, след като тяхното е „обективно”, всяко друго би било „субективно”, тоест, от марксистка гледна точка – доста по-малоценно, а често направо дори вражеско и следователно наказуемо.
И Партията смело се произнасяше тогава наистина по всички теми, които е възможно да ви хрумнат – от деленето на клетката, до храненето на говедата, от стойността на числото Пи, до древната история на сламените вдовици.
Забележително е – комунистите знаеха всичко. Не просто всичко за всички – това го знаеше най-вече комунистическата Държавна сигурност, но знаеха всичко за наистина всичко.
Защо ли? Ами просто е – те бяха се изхитрили някак изначално да заемат и през цялото време здраво да държат правилната страна, тоест, страната на „обективното” мнение.
Те говореха и пишеха такива глупости, че нормален човек не можеше да Прочетете остатъка от публикацията »
БСП – ПОБЕДЕНИ ОТ ИСТОРИЯТА, НО ПАК ПИШАТ ИСТОРИЯТА КАТО ПОБЕДИТЕЛИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ БСП се противопостави рязко на новата програма по история за 10 клас, в която се предвижда изучаване на престъпленията на комунистическия режим. Защо след 30 години демокрация, тази тема продължава да бъде табу – обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, информация за комунистическия период в българската история се изучава в училище и досега. Защо точно новата програма за 10 клас предизвиква отпор?
– Защото за първи път в нея се въвеждат понятия като комунизъм, лагери и други подобни, Фили. Тоест, защото изучаваният досега материал е цензуриран, фризиран и поднесен като „политически коректен”, не като „коректен към истината” – а това сега се променя.
– Искаш да кажеш, че 30 години сред падането на комунистическия режим, в учебниците той за първи път официално се нарича с истинското му име и за първи път се споменават истинските му престъпления. Как е възможно това?
– Наистина е трудно да го повярва човек, Фили, но – да. Въпреки че академичната наука в България напредна в изучаването на тоталитарния период и има огромно количество доказателства за престъпленията на БКП, на по-ниското ниво, в масовото българско училище, досега истината буквално се крие.
– Интересен е механизмът – как става това в едно европейско, демократично общество?
– Явно е свързано с начина, по който се правят учебните програми. Аз например, както вероятно и повечето българи, винаги съм мислил, че МО има експерти, които подготвят програмите и, заедно с авторите на учебници, работят върху развитието им в конкретни уроци. Оказва се, че не е съвсем така, а покрай цялата работа текат някакви дискусии, в които участват или Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ АДСКИТЕ ДЖЕНДЪРИ И НЕБЕСНИТЕ ЕЙНДЖЪЛИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-za-prilikite-i-razlikite-mezhdu-adskite-dzhendari-i-nebesnite-eyndzhali
Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция!
Насън и наяве си повтарях тези сакрални думи напоследък и наистина удържах порива да се включа и аз, барабар Петко с мъжете, в горещия „дебат”. Идеята да се опазя свеж за финала обаче не сработи, защото „дебатът” свърши, още преди да е започнал.
Поне за мен той свърши в момента, когато Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил Ловчански сподели с целия български народ сакралното откритие, че думата „джендър” и думата „джендем” имат един и същи индо-европейски корен и фактически означават „ад”. Или нещо адско – странен инструмент за сексуален тормоз над иначе невинната душа на православното човечество например.
Брррр! Геената огнена се държи като тайландска масажистка – протяга ръка и ти доставя такова адско удоволствие, че направо ти става гадно и веднага се оглеждаш за съвет от някой чернокапец как да се предпазиш от греха.
Разбира се, наложи се после Негово ловчанско високоезиковедство да обяснява на шашнатата публика, че е малко сбъркал – не, как ще сбърка, че е бил подведен и че думите джендър и джендем всъщност нямат общ корен, а са се пръкнали от Прочетете остатъка от публикацията »
МАХЛЕНСКАТА СВАДА ЗА ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Да ратифицира ли България тъй наречената Истанбулска конвенция, чиято цел е борба с домашното насилие – отговорът на този въпрос изглежда безспорен, но той предизвиква разделение в българското общество. Защо – обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, първо да попитам – що е то Истанбулска конвенция?
– Да, логично е да се започне с този въпрос, Фили, заради обърканите и объркващи словесни престрелки, които се разгоряха по темата. Но първо, след толкова глупости, казани в този уж дебат, няма да натежи, ако добавя една почти шега, почти истина. Имам чувството, че някои люде са против конвенцията, само защото тя е Истанбулска. Нали ние, истинските български патриоти, мразим тирана, тоест, турците, и отричаме всичко, което идва от тях. Но всъщност Истанбулска конвенция е популярното име на документа, договорен преди 7 години в Истанбул. Истинския му наслов е „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”. Тук ясно се посочват предмета и целта на документа, затова аз поне бях изненадан, че той предизвика такава буря в България. Още повече, масовият българин никога досега не е показвал чак толкова силна загриженост за кой да е друг европейски документ. Според мен шумът е по-голям дори от онзи, който се вдигна, когато в България се разпространяваха опашатите лъжи, че лошата Европа ще ни забрани пиенето на ракия и яденето на шкембе чорба.
– Пламен, казваш, че ратификацията на конвенцията предизвиква истинска буря, но откъде започна тя?
– Трудно ми е да определя епицентъра, Фили, спорът някак изведнъж набра скорост и се стигна дори до искане от страна на БСП за референдум по темата. Но за по-добра ориентация нека първо да кажа, че конвенцията е подписана вече от 44 държави по света и е ратифицирана от 28. Когато през 2015 година България официално подписа документа, срещу този подпис изобщо не се чу ни дума, ни Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 