MANCHESTER, ENGLAND, ENGLAND ИЛИ ЗА ВСЕЛЕНСКАТА ИРОНИЯ НА ТЕРОРИЗМА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Атентатът в Манчестър отново постави редица въпроси, свързани не само пряко с борбата срещу тероризма, но и по-глобални – за стойностите и отношенията в нашия свят, за това как да се защитят принципите на хуманизма и демокрацията. Доколко това засяга България и как се коментира темата там – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, поредният терористичен акт в Манчестър сякаш ни „изненада”, въпреки че по логика би трябвало да сме подготвени за него…..
– Така е, Фили, изненадани сме, защото кой е готов за подобен ужас. Първо, в такива случаи сърцето няма как да не повлияе на разума. Второ, при асиметричната война като тази с тероризма, изненадата е водещ принцип, тоест, никой не знае къде, кога и как ще бъде ударен. И трето – авторите на атентатите не са просто хора, неуспели в живота – „зли лузъри”, както деликатно ги нарече Доналд Тръмп в Близкия изток. Да, те са това, но и повече – хора с болна психика, защото как нормален човек, независимо от религия и идея, може да направи кланица на деца. Вероятно, Фили, дори обръгналите истински специалисти по терор не могат да си представят предварително точно тази атака. Това не е религия, не е дори фанатизъм – това е бяс, за който няма друго лечение, освен физическо унищожаване на приносителя. Всъщност – на всички приносители.
– Но задачата е трудна поради спецификите на днешния тероризъм – например факта, че неговата зараза се пренася виртуално и е почти невидима, докато не избухне.
– За съжаление, Фили, свидетели сме на вселенска ирония – хората, които отхвърлят западната цивилизация, ползват върховите ѝ достижения, за да ѝ навредят. Те не казват – о, не, ние ще атакуваме изчадието, наречено Запад, с мечове и копия от любимия си VII или в който там век живеят, няма да докосваме компютри и Интернет, създадени от зли джинове, няма да караме коли, за да бягаме от полицията, а ще яздим камили. Те не Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ТЕРОР ЛИ? АМИ ХАЙДЕ ДА СЕ СЪБУДИМ, БЕ, ГРАЖДАНИ!
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-teror-li-ami-hayde-da-se-sabudim-be-grazhdani
Атентатът в Манчестър е голяма трагедия. Но той не е просто поредната голяма трагедия. Той е поредният, но със сигурност – не последен, епизод от войната на тероризма срещу нормалния свят, която се вихри като някакво кърваво хоро от много години насам.
Тази война има своите вдъхновители, ръководители, финансисти, има си изпълнители, а също и зрители, някои от които повръщат отвратени, а други ръкоплещят, доволни от зрелището, което се разиграва на арената на световния Колизеум.
Тази война има, разбира се, и своите жертви. Имената на конкретните хора, чиито съдби са пряко затрити от терористите, са десетки, може би вече и стотици хиляди. Но най-голямата жертва на терора всъщност е светлият ни човешки дух, постоянно дърпан назад от принудата да се бие с мрака, вместо да се разгръща някъде напред.
Добре е, че след ужасните атентати в САЩ през 2001-ва човечеството, или поне най-напредналата и демократична част от него – онази, която наричаме Запад в духовен, а не само в географски план – официално обяви война на тероризма. Добре е, че вече се взимат някакви мерки, за да се ограничи до минимум в глобален план както броя на жертвите, така и разпространението на заразата. Те явно не са достатъчни и трябват още.
Не е добре обаче, че всички ние, тъй наречените „обикновени хора”, седим отстрани и си бъркаме в носа просто като зрители, които гледат ставащото на арената. Не е добре това, че май не си даваме сметка колко пряко и лично тероризмът засяга всеки един от нас. Как подкопава или дори направо руши обществата ни. Как ни пречи да крачим, а ни кара да се тътрим. Ами хайде да се събудим, бе, граждани!
Но какво да направим ние, питат мнозина. Не е наша работа да ловим терористи и да Прочетете остатъка от публикацията »
КАБИНЕТЪТ БОРИСОВ 3 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПЪТЕКА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Европейската посока на България е основната тема в дневния ред на кабинета Борисов 3. Вече има предложен нов български еврокомисар, активизира се и работата по започващото от 1 януари европейско председателство на България. Ще бъде ли наваксано отчетеното изоставане в това отношение – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, България ще има нов еврокомисар, отново жена и нейното име е Мария Габриел. Коя е Мария Габриел?
– Не познавам лично Мария Габриел, Фили, тя е политик, чиято кариера започва и се развива направо в Европа. Доколкото съм чел нейни статии и интервюта обаче, впечатлен съм от точните, ясни и, поне според мен, правилни позиции, които заема по важни въпроси на времето. Иначе според биографията си Мария Неделчева, по съпруг Габриел, е праволинейна и последователна млада дама. Неслучайно едва на 37 години тя е номинирана за важния пост на еврокомисар, което значи министър в европейското правителство. Мария Габриел е от Гоце Делчев, учи българска и френска филология в Пловдив и „Сравнителна политика и международни отношения” в Докторската академия по политически науки в Бордо. В периода 2004 – 2008 година е асистент в института в Бордо, занимава се специално с темата за процеса на взимане на решения в ЕС. През 2009 година става евродепутат от ГЕРБ и ЕНП, работи активно по въпроса за положението на жените и равенството на половете. През 2014 пак е евродепутат и вече заместник-председател на групата на ЕНП. Междувременно, през 2012 година сколасва да се омъжи за французина Франсоа Габриел от екипа на тогавашния председател на ЕНП Жозеф Дол. И сега, още на първото заседание, след като встъпи в длъжност, правителството номинира Мария Габриел за нов български еврокомисар, избор, който се забави значително заради политическата криза тук през последните месеци.
– Да напомним – какво стана с българския еврокомисар Кристалина Георгиева?
– Кристалина Георгиева бе оценявана като много успешен комисар, но през миналата есен напусна поста, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка. Междувременно предишното правителство на Борисов я номинира и като кандидат за Генерален секретар на ООН, но я включи твърде късно в надпреварата. Така че по принцип Кристалина Георгиева не е и няма да остане безработна, а ние с теб, Фили, няма да се притесняваме много за нея и нейния социален статус. По-важното е, че България от октомври миналата година няма еврокомисар, а времевата пролука ще се Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НЯКОИ, КОИТО НЕ ЗНАЯТ КАКВО ДА КАЖАТ, ДОРИ КОГАТО ИСКАТ ДА КАЖАТ НЕЩО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-nashite-gadove-vazhi-i-zakonat-na-omertata
Докъде води непремереното дрънкане…..
Класическият случай е с Йосиф и неговите братя. Младият Йосиф много се фука с пъстрата дреха, дето баща им, Иаков, ушива специално за него. Взел, моля ви, дъртият пергишин, та почел с дреха някой, дето е никой по отношение на първородството и бащиното наследство. Но Йосиф одрънква света заради дрехата. И в добавка тормози братята си с разкази за свои сънища, в които той непременно е застанал прав, а те му се кланят.
Така че братята дружно го хвърлят в един трап, а после го продават на пътуващи търговци.
От това произлизат много чудесни библейски истории, но не може да се каже, че Йосиф си взима поука и спира да дрънка. В Египет той попада у велможата Пентефрия, чиято лекомислена и зла жена иска да съблазни красивия младеж и да съгреши с него. Но глупакът отказва. И не просто отказва, а съпровожда отказа си с истинска проповед за честта и достойнството, съпружеската вярност и светостта на нравствения закон – все идиотщини, заради които страда двойно, след като жената на Пентефрия информира мъжа си, че младият Йосиф опитал да я насили в собствения му дом…..
И когато, граждани, някой си Красимир Янков, освободен от Изпълнителното бюро на БСП „по лични причини”, хване да твърди, че оттук нататък в червената и всенародно любима партия ще се чува само един глас – онзи на председателя, аз веднага се сещам точно за Прочетете остатъка от публикацията »
КАБИНЕТЪТ „БОРИСОВ 3“ Е ЗАЛОЖНИК НА НЕПРЕДВИДИМИТЕ СИ ПАРТНЬОРИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ България вече има ново правителство, макар участието в него на тъй наречените Обединени патриоти да предизвиква известен смут. Как изглежда третият кабинет на Бойко Борисов, какво може и не може да свърши той – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, въпреки че два пъти пада предсрочно от власт, Бойко Борисов и партията му ГЕРБ пак спечелиха изборите и създадоха правителство за трети път. Защо стана така?
– Да, изглежда като феномен, Фили. Дори канцлерът Меркел нарече успеха на Борисов „феноменален”. Но да не се заблуждаваме, Меркел и политиците от ЕНП имат причини да говорят така. Просто за тях Бойко Борисов да е пак начело на правителството тук, е облекчение. Брюксел има достатъчно проблеми, за да се занимава и с нас. От тази гледна точка възможността Борисов, който козирува пред „европейските началници”, да управлява България, означава предвидимост и стабилност. Да, тази стабилност е повърхностна, за България тя е равна на политическа стагнация, но това отвисоко и отдалече не личи. Ето и причината в този случай уж принципните десни европейски политици да не обелват и дума срещу участието в новия кабинет на хора и партии, които в Европа се считат за крайно десни, расистки и националистически, тоест, такива, каквито никой не би искал да види начело на Холандия, Франция или Австрия.
– Имаш предвид тъй наречените Обединени патриоти?
– Да, макар нещата в това отношение да имат нужда от изясняване. На Запад мерят с техни мерки, но те често са твърде погрешни, когато става дума за хора и партии – поне в България. Затова и западните наблюдатели често се изненадват от развитията тук или, както сега, наричат „феноменален успех” нещо, което всъщност е обратното на какъвто и да било феномен – пълната липса на политическа алтернатива. Реална алтернатива тук липсва поне 2001-ва година, но на последния вот беше неприлично видимо. Хората трябваше да изберат между популистката, но уж дясна и Прочетете остатъка от публикацията »
De Produndis: ИСТОРИЯ С АГРЕСИВНО МАЛЦИНСТВО, БАНДА УМНИЦИ И ПИШМАН ПАТРИОТИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-istoriya-s-agresivno-maltsinstvo-banda-umnitsi-i-pishman-patrioti
Знаете, граждани, че обичам идиотите.
Те са солта и пиперът на човечеството. Без тях то щеше напълно да се обезкуражи, тъй като нямаше да вижда нищо по-ниско от самото себе си. Освен това идиотите често са неочаквано велики мислители. Идиотщините им понякога са като светкавица – удрят те по главата и отварят такива пролуки в самата тъкан на реалността, че нормалният човек вижда трансцедентното като твърде банално. И обратно.
Обаче на света има идиоти и идиоти. Не харесвам онези от тях, които се правят на умни – толкова умни, че се опитват да убедят нас, всички останали колко големи идиоти всъщност сме.
Светъл пример в това отношение за цялото прогресивно човечество е руският външен министър Сергей Лавров. Този тип винаги ме изумява с умението си да изглежда умен за моя сметка. Сигурно е заради специалните високо интелектуални очила, които носи, няма откъде иначе да му дойде…..
Наскоро той лансира знаменито откритие – в ЕС има „агресивно малцинство”, което държи санкциите срещу Русия за гушата, стиска ги и така пречи на горкото европейско мнозинство да усети сладостта от нормалните връзки с Кремъл.
Нещо гнило има обаче и в Кремъл, и в главата на Лавров. Идеята му за това агресивно европейско малцинство може да изглежда идиотски свежа, но не е. Тя е плагиат на един пасквил срещу България, публикуван от ТАСС. През 2014-та ТАСС се беше намерила упълномощена да заяви, че водата на прекрасните иначе българо-руски отношения се мъти само от Прочетете остатъка от публикацията »
БОРИСОВ 3 И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРИТЕСНЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Отношенията с Русия и Турция са сред най-силните външни предизвикателства за ЕС. Какви са реалностите в тази посока и как програмата на новото българско правителство се вписва в общата европейска политика – обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, правителството „Борисов 3” е факт, но в него има откровено анти-европейски и анти-натовски политици и партии. Как успяха те да се разберат с ГЕРБ по приоритетите на външната политика?
– Подозирам, че в името на властта не е трудно, Фили, отстрани поне не личеше да е трудно. Лидерите на тъй наречените „Обединени патриоти” през годините са правили такива политически пируети, че поредната им безпринципност не изненадва никого. Да, ако до вчера си настоявал България да излезе от ЕС и НАТО, а днес подписваш програма за управление, в която задълбочената интеграция в ЕС и НАТО е приоритет, това си е политическа безпринципност, няма как да се нарече по друг начин.
– Може в процеса на преговорите тези хора просто да са осъзнали реалностите и да са променили вижданията си от проруски на проевропейски…..
– Хора като Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов ли? Може, но надали. Тъй като вярвам наистина, че вълкът козината си мени, но нрава – не, чакам момента, когато ще видим тези уж български националисти да грейнат в истинската си проруска светлина и да започнат да правят обструкции. Но засега те кротуват и ако човек чете подписаната от тях програма за управление, ще реши, че са ангели небесни, включително във връзка с основните предизвикателства пред ЕС. В точка 3 от програмата например пише: „Значението на евро-атлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите”.
– Тези „трети страни” вероятно са Русия и Турция, нали?
– Да, Фили. Но за пореден път български политици доказват, че не могат или не искат да назоват нещата с истинските имена, а оттам – и да намерят адекватни решения на проблемите. На всичкото отгоре, зад тази формулировка, която звучи като проява на единство между коалиционните партньори в кабинета Борисов, всъщност се крие една от Прочетете остатъка от публикацията »
De Produndis: ТРИ УРОКА ПО ДЕМОКРАЦИЯ, СПРАВЕДЛИВОСТ И НЕЩАСТИЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-tri-uroka-po-demokratsiya-spravedlivost-i-neshtastie
Човекът, който не емигрира в Русия
Сядаме онази вечер да пием ракия с приятел на приятел, който живее в Щатите, но си е дошъл за малко в България. Нормален човек, заминал отдавна, отвратен от прелестите на комунизма и всичко е наред. Докато не стигаме до темата за Тръмп.
„Почти го харесах в предизборната кампания, но сега се разочаровах” – вика човекът. „Защо? – питам го. – Не знам какво прави вътре в самата Америка и не ме интересува, но по отношение на външната политика началните му стъпки са абсолютно правилни”.
В този миг виждам как очите отсреща се смръзват и чувам рефрен от познатата песен – ама той защо удари Сирия.
Ами защото Обама не удари диктатора Асад навреме и така не само задълбочи кризата в самата Сирия, но и отвори вратата на Путин да се разпорежда в Близкия Изток, място, където Русия няма никаква работа – обяснявам кротко един от не особено тънките геополитически сюжети в цялата история.
А ние каква работа имаме там? – предизвикателно пита човекът.
И на мен ми трябва секунда, за да се сетя, че използва „ние” от позицията на истински натурализиран американец.
Явно съм срещнал поредният герой, който има „собствено мнение” по всички важни въпроси. Герой от онзи вид, според когото свободата на мисълта означава, че той има право да говори глупости, които противоречат на фактите и елементарната логика – но „мнението” му е точно толкова меродавно и точно толкова важно да бъде публично изразено, колкото мнението на Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 