De Profundis: ДА ЛЕКУВАШ ПРОБЛЕМИТЕ, СЪЗДАДЕНИ ОТ РУСИЯ, ЧРЕЗ САМАТА РУСИЯ, Е САМОУБИЙСТВО

септември 28, 2015 at 9:25 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Сред множеството жалки и болезнени случки в живота на д-р Зигмунд Фройд, великият човешки мислител и прочут баща на психоанализата, е опитът му да излекува един свой приятел от морфинова зависимост чрез замяната на морфина с кокаин. Както се сещате, това е не само пълен медицински, а и пълен човешки провал – приятелят му се самоубива.
По същия начин стоят нещата и с опита да се лекуват световните проблеми, създадени от Русия, чрез участието на самата Русия.
Страхувам се – ама наистина много се страхувам – че легитимирането на засиленото руско военно присъствие в Сирия от страна на САЩ и международната общност, което се случва през последните дни, ще доведе свободния и демократичен свят точно до същия жалък резултат, до какъвто стигна приятелят на д-р Фройд.
Само за броени дни станахме свидетели на няколко ужасяващи стъпки в тази посока. Първо дойде изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че без Русия кризата в Сирия няма решение. Така тя най-папагалски повтори версията от руския сценарий за хибридна война срещу нормалния свят и за пореден път даде да са разбере, че Европа или е изключително глупава, за да не схваща какво наистина става в момента и какво и се гласи, или е още по-глупава, ако все пак схваща, но не реагира адекватно и навреме на това.
После се насладихме на наивната заявка на Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕВРОПА ЗАПОЧНА ДА СЕ СЪБУЖДА, НО Е НУЖНА ОЩЕ АКТИВНОСТ ЗА СПРАВЯНЕ С БЕЖАНСКАТА КРИЗА

септември 25, 2015 at 7:07 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Във вторник ЕС одобри нови квоти за бежанците, а в сряда отпусна милиарди евро за справяне с проблема. В България ще дойдат 852 души, след като страната вече се съгласи за други 450. Консенсус за квотите няма и това задълбочава разделителните линии в евросъюза, но пък единство вече има по необходимостта от затягане на външните граници и засилено сътрудничество със съседните на сирийския конфликт страни. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, вече няколко месеца на политическо ниво ЕС разпределя бежанци, но в реалността кризата с тях се задълбочава. Освен нови квоти, има ли нещо друго ново като резултат от двете срещи през тази седмица?

– Няколко нови момента има, Фили. Да, ти си права – квотите изглеждат имагинерни по няколко причини.
Първо, в момента се разпределя бройка от 120 000 бежанци, а по-рано бяха 40 000. Но само по море през тази година в Европа са доплували 480 хиляди души и всеки ден влизат още 6 000. А какво да кажем за онези, дошли по суша от Турция? Тоест, има сериозно разминаване в бройките, на които никой не може да хване края.
Второ, както сочи проучване на Евростат, само 21 процента от хората, наричани бежанци, са от Сирия, останалите са от други страни, включително такива без конфликти и са просто икономически мигранти. Само за илюстрация – цели 13 на сто от тях са албанци от Косово и дори от самата Албания, която е в НАТО и води преговори за влизане в ЕС.
Трето, често наблюдаваното, а и съзнателно натрапвано от редица медии и политически кръгове сълзливо отношение към горките жени и деца, принудени да търсят спасение от войната, е доста пресилено. Според проучването, 80 на сто от мъжете по границите са без жените и децата си.
Четвърто, трябва да се положат доста усили, за да накараш някой от тези хора да зареже Италия, където е пристигнал и да дойде в България, само защото тук е разпределен. Така че, Фили, политиката на квотите е наистина малко особена. Тя може и да сработи обаче, когато се изсипят милиардите евро, одобрени от премиерите на европейските страни на втората среща през тази седмица.

– Добре, Пламен, има нови моменти, но вероятно те не са свързани само с парите?

– Да, нови моменти има, Фили, но и не всички те са с положителен знак. Според мен едно от най-лошите неща, които се случиха на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

144. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ИГНАТИУС ЛОЙОЛА /част първа/

септември 24, 2015 at 2:14 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
22. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100582752/velikite-evropeici-ignatius-loiola-parva-chast

Барбер, Агнус дей

Игнатиус Лойола е човек на страстта. Може да звучи малко странно, защото е изречено като основна характеристика на един силно религиозен човек, но – това е положението. Да, говорим за същия онзи Лойола, създал и управлявал „Обществото на Исус”, по-известно като Ордена на Йезуитите, през първите години от съществуването му. И – не, създаването на този орден не е силно свързано със Светата Инквизиция, както мнозина погрешно мислят. Инквизицията е създадена около 350 години по-рано и през повечето време е ръководена от Доминиканския орден. Самият Игнатиус Лойола е разследван два пъти от нея. Той също не е онзи краен опортюнист, за какъвто мнозина и до днес го смятат. Тази погрешна представа идва заради макиавелистката му реплика, че целта оправдава средствата. От самия Лойола репликата се използва във връзка с устава на ордена и под „цел” той има предвид защитата на папата и на католическата църква изобщо, а под „средства” разбира някои особености на Йезуитския орден – например специфичното облекло на монасите, фактът, че те живеят и развиват своята дейност не изолирани в манастири, а в светска среда, необходимостта да бъдат възможно най-високо образовани – такива неща. Разбира се, славата на Ордена на йезуитите е противоречива, та няма как и името на нейния основател, въпреки че е канонизиран за светец, да се приема еднозначно. Но това, към което апелирам, е да не се мисли за Лойола като за някакъв кротък, благ, потънал в религиозен размисъл и бдения човек, независимо дали смятаме това за искрено или да притворно негово поведение. Просто не е такъв, така че дори по отношение на религиозните му подвизи трябва да имаме предвид неистовия глад за живот и дейност, който душата му изпитва. Иначе не бихме го разбрали правилно и ще си останем с предразсъдъците за него.

Енигма, Принципи на похотта

Иниго Лопес де Лойола е роден, както показва името му, в замъка Лойола, в северната испанска провинция Баския. Годината е 1491, Америка все още не е открита и светът е доста по-малък, отколкото става през следващите няколко десетилетия, познати като времето на големите географски открития. Фамилията на Лойола е аристократична, но, въпреки че си има замък – обедняла. Той е седми син от седем сина и тринадесето дете от общо 13, така че няма никакви шансове да получи дори семейната бедност като наследство. Когато доста по-късно около името на Игнатиус Лойола се изгражда цяла Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

143. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – САЛВАТОРЕ КУАЗИМОДО

септември 23, 2015 at 1:26 pm (Публицистика) ()

Пламен Асенов
15. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100580507/velikite-evropeici-salvatore-kuazimodo

Лино Ливиабела, Яслите – Кометата

Да си поет е Съдба, но тя не е за завиждане. Времената рядко са добри за поезията и почти никога – за самите поети. Дори херметични поети като сицилианецът Салваторе Куазимодо не правят изключение. През първата половина на живота му не го разбират, през втората не го харесват достатъчно, а някои казват, че през първата са го харесвали повече. Накрая той самият се среща с последната жена в живота си, Смъртта – и, макар да се числи сред нейните врагове, предава се цял в ръцете и.

Не трябваше, не трябваше, о, скъпа,
да заличиш лика си от света
и мярката за красота да ни отнемеш.
Ний, враговете на смъртта, какво ще правим
над розовите ти нозе склонени,
над моравата твоя гръд?
Не ни остави нито лист, ни слово
от своя сетен ден; не каза „не“ на всяко нещо,
на всекидневния живот човешки.
И месецът със бледата си котва
отвлече твойте сънища:
дървета, хълми, светлини, води и нощи;
това не бяха смътни чувства,
а сънища действителни,
които мисълта погуби,
когато неочаквано за тебе
реши безволната постъпка и часа й.
Сега зад тежки порти си заключена
ти, неприятелката на смъртта. – Кой вика?
За миг един погуби красотата
приниза я завинаги, разкъса я,
без да пожалиш леката й сянка,
танцуваща над нас. О, красотата
не бе достатъчна.
Едно движение във тъмнината
и ти написала си върху въздуха
навярно свойто име
или туй „не“ на всичко,
което тук гъмжи и там отвъд.
Знам туй, което искаше във новата си дреха
и знам въпроса, който се завръща празен.
За нас, за тебе няма отговор,
о, мъх, о, цвят, о, скъпа наша,
която не обичаше смъртта.

Лино Ливиабела, Яслите

„Херметичната поезия е поезия на настроенията, на вътрешния размисъл, изразен с приглушен и замислен тон, чрез изискан и емоционален език, избягвайки директните внушения чрез опита в играта на алюзии” – това е кратко критическо определение на тъй наречената Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

142. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ

септември 19, 2015 at 1:23 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
08. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100577829/velikite-evropeici-antoan-dyo-sent-ekzuperi

Самолетът излита

Бохем и женкар, темерут, голям инат, и още по-голям черногледец, човек, който непрекъснато флиртува със смъртта и може би самоубиец, а в същото време – предан приятел, любовник от класа, страхотен пилот, дълбок мислител и велик писател. Всичко това и още много е Антоан дьо Сент-Екзюпери. Той далеч не се побира в образа, който мнозина имат – бял магьосник, безнадежден романтик, почти светец, нещо като материален носител на крехката душа, описана чрез Малкия принц. Обаче по една точка всички сме съгласни – независимо дали пише, прави любов или обикаля света, Екзюпери лети. И няма значение дали лети просто от любов към небето или защото иска поне за малко да се махне от земята. Важното е, че го прави – при това не като работа, не като хоби, а като творчески процес.

Рейнбоу, Астрологът

Антоан дьо Сент-Екзюпери живее 44 години, 22 от които лети. За да опиша профила му на летец ми трябва нов оксиморон, но засега ще кажа, че като пилот той е толкова страхотен, колкото и жалък. Аз поне не бих му поверил живота си, защото огромна част от полетите му, особено в по-късните години, с по-съвършени самолети, завършват по корем на земята. Той се измъква буквално десетки пъти изпод поредния строшен самолет. Да, в същото време Екзюпери е голям късметлия – повечето пъти се измъква леко, без драскотина. Има, разбира се, и инциденти, при които е здраво натрошен – но в крайна сметка остава жив. А какво е обяснението за тази двойственост в битието му на пилот? Екзюпери се учи да пилотира през 1921-22 година, когато самолетите са твърде допотопни, почти без контролни уреди, това са машини със силово управление, при което авиаторът е като магьосник. Скоро след това има бум в авиационната техника, през 30-те самолетите са усъвършенствани и далеч по-лесни за пилотиране. Антоан дьо Сент-Екзюпери, който вече се е превърнал в истински въздушен ас с аеропланите от Първата световна война, буквално ненавижда тази промяна, пилотирането му изглежда прекалено лесно, той постоянно се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ – ПАК БАЛКАНИТЕ ЩЕ ГО ОТНЕСАТ ЗАРАДИ „ГОСТОПРИЕМСТВОТО“ НА ГЕРМАНИЯ

септември 18, 2015 at 7:11 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Кризата с бежанците в Европа може да се превърне в катастрофа, след като Германия възстанови граничния контрол с Австрия, а Австрия – с Унгария. Самата Унгария вече не допуска бежанци от Сърбия, но те не спират да идват и напрежението, което се трупа, заплашва да превърне Балканите в истински врящ котел. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, съвсем доскоро Германия твърдеше, че ще приеме всички бежанци, които искат да отидат там. Какво се обърка?

– Всъщност, Фили, Германия продължава да приема онези, които стигнат до нейната граница. Те обаче намаляват, след като унгарците спешно приеха рестриктивни мерки в законодателството си за бежанците. Унгария фактически затвори границата със Сърбия, където в момента е големият поток хора. Унгарците не само издигнаха дълга защитна ограда, но и не допускат, както досега, тълпи хора да влизат в страната без разрешение, проверка и регистрация, както е според международното законодателство. Те също казаха, че са арестували към 10 000 души, влезли незаконно в Унгария, а в сряда по границата се стигна до сблъсъци, след като тълпа незаконни имигранти, както се определят от Будапеща, атакува оградата и бе отблъсната от полицията. Но, така или иначе, в момента всъщност Унгария започна да спира големия наплив от бежанци към Германия през Австрия.

– За което обаче май вместо благодарности, получи критики…..

– Да, Унгария получи критики както от комисариата на ООН за бежанците, така и от европейски, включително германски политици. Те наричат позицията на страната лицемерна. Унгария е европейска демокрация, самите унгарци поне на два пъти през последните десетилетия масово бягаха от родината си – след въстанието от 56-та и в края на комунистическата епоха през 89-та, а сега не искат да помогнат на страдащите – общо взето, това е тезата. Аз смятам обаче, че точно това е лицемерие и отношението към Будапеща, която наистина има много трески за дялане при управлението на Виктор Орбан, в този случай все пак е несправедливо. Лесно е, когато не си заплашен реално, да си хуманист на гърба на другите. Поне на мен обаче не ми е известно какво прави комисариата за бежанците към ООН, за да подпомогне страните, най-ангажирани с бежанския проблем в момента. За сметка на това знам, че Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КОНФЛИКТИТЕ, В КОИТО СМЕ НАБУТАНИ И МНЕНИЕТО НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ АВСТРАЛОПИТЕЦИ

септември 17, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/55119-de-profundis-konfliktite-v-koito-sme-nabutani-i-mnenieto-na-balgaroruskite-avstralopitetzi.html

Помните ли онзи знаменит въпрос на Уди Алън: „Колко дълги трябва да бъдат краката на човека?” И още по-знаменития му отговор: „Достатъчно дълги, за да стигат до земята”.
Така е, точно толкова дълги трябва да са, че да стъпят здраво. Защото иначе главата на въпросния човек започва да се рее над облаците, отгоре той се хили отнесено и блажено като амстердамски турист, и бързо добива невярна представа за онова, което го дебне отдолу. Колкото и да е привързан към парадоксите, в този случай чрез собствения си здрав разум Уди Алън опитва да внуши нещо важно на нашия здрав разум.
Ние обаче – тц!
Имам предвид – ние, европейците. Не всички, но, за лош късмет – голяма част точно от онези, висшите политици, които са част от „световните началници” и от които зависи много, ако не всичко.
„Без Русия не може да се намери решение за Сирия” – каза в неделя самият германски канцлер Ангела Меркел, цитирана от Дойче Веле. Според нея по този въпрос Германия трябва да сътрудничи както със САЩ, така и с Русия, иначе „изход от кризисната ситуация в Сирия няма да се намери”. Същото заяви пред списание „Шпигел” и Хорст Зеехофер, шеф на Християн-социалния съюз, коалиционен партньор на Меркел.
Честно ви казвам – изтръпнах.
Ако в случая става дума дори само за дипломатическо сътрудничество с Русия, това е напълно безперспективна процедура. Интересите на Кремъл са така противоположни с тези и на сирийския народ, и на международната общност за спиране на войната и премахване на диктаторския режим на Асад, че от подобна дипломация решението само ще се забави, не забърза. А изобщо не искам да си представя пък до какви ужасни последици може да се стигне, ако Меркел има Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

141. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНТОНИН ДВОРЖАК

септември 15, 2015 at 2:02 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
01. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100575308/velikite-evropeici-antonin-dvorjak

На европейската музикална сцена, на пръв поглед, Антонин Дворжак не се забелязва лесно като другите титани, които блестят и на тъмно, и на светло. Скрит в своята Чехия, лишен от страст към екстравагантност, заради силната си носталгия – лишен дори от възможността да прекара достатъчно дълго време в чужбина, той реди своите музикални бисери като сеяч на красота – оре надълбоко и хвърля нашироко. Но трябва да минеш през нивата му, за да я видиш истински. Така, де – да я чуеш как звучи.

Дворжак, Славянски танц №2

Това е „Славянски танц” №2 – голямо вълшебство, нали. Дворжак композира цикъла си от 16 славянски танца на две парчета – през 1878-ма и 1886-та. Първите се появяват в ключов период от живота му. Дотогава чешкият композитор, чиято родина е част от Австро-Унгария, прави опити да пробие в може би най-огромният музикален пазар на епохата. Опитите са донякъде успешни, защото на три пъти получава австрийска държавна стипендия за развитие на талантливи композитори. Широкото публично признание обаче все не идва. Истинският пробив на Дворжак започва след третия път и то не заради самата стипендия. В един момент прочутият немски композитор Йоханес Брамс, чиято музика Дворжак особено харесва и който е член на журито, иска да се срещне с младия талант, а после го препоръчва на своя издател Фриц Симрок. Симрок публикува първо „Моравски дуети”, а когато Дворжак му носи своите „Славянски танци”, оригинално композирани за пиано на четири ръце, съветва го да ги оркестрира. Първо издателят, после и широката публика, са силно впечатлени. За разлика например от Унгарските танци на Брамс, в които са вплетени директно заети фолклорни мотиви, в своите Славянски танци Дворжак използва само характерния ритъм на славянската музика от Бохемия и Моравия, докато мелодиите му са напълно оригинални. „Небесна естественост тече през тази музика” – пише немският критик Лоуис Айхерт и съвсем точно предсказва: „Славянски танци” на никому неизвестния чех Антонин Дворжак вече започват голямата си обиколка по света.

Дворжак, Славянски танц №8

Антонин Дворжак е роден през 1841 година в селце край Прага. Баща му, Франтишек, заема твърде почитаната и досега в Чехия позиция на кръчмар, месар и едновременно с това – свирач на цитер. Думата идва в немски от латинското ситара, това е струнен инструмент, познат още от антична Гърция като китара. Той е различен от най-известната днес китара, позабравен е като инструмент, но тогава е доста популярен, особено по кръчмите в централна Европа. Анна, майката на Антонин пък, е дъщеря на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

140. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕЛ ГРЕКО

септември 14, 2015 at 2:14 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
24. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100572686/velikite-evropeici-el-greko

Какво ще си помислите за някой художник, ако чуете съвременната му критика да описва картините му като „низки”, „долни”, „глупави”, „достойни за презрение”? Не знам за вас, но аз ще реша, че днес отваряме дума за великия художник Ел Греко, чиито живот може лесно да се разкаже, но чието творчество не може да се опише с думи прости. А и с думи сложни не може, макар някои и досега да опитват.

Вангелис, Почит към Греко

Ел Греко, както показва популярният му прякор, е грък. Роден е през 1541 година на остров Крит и истинското му име е Доменикос Теотокопулус. Впрочем, ако дори в престижна галерия се опитат да ви продадат негова работа, но с подпис Ел Греко, дори да имате достатъчно милиони, за да я купите, откажете. Тя със сигурност е фалшификат, защото художникът цял живот се подписва с истинското си име и родно място – Доменикос Теотокопулус, критянина. Прави това, не само за да знаят всички кой е, но и да не се загуби той самият, защото голяма част от живота си Ел Греко прекарва в чужбина – в Италия и най-вече в Испания, а там рисува картините, които днес му носят световна слава. Все пак, в началото е Крит, гръцки остров, държан от венецианците вече повече от триста години. Казвам „началото”, но всъщност е по-сложно. Греко учи и живее на родния си остров цели 26 години, а през това време става истински майстор в художеството и попива цялата страхотна византийска иконописна традиция, която после пренася по един или друг начин в зрелите си творби. Не се знае точната причина, поради която младият, изключително талантлив художник, член на местната гилдия на Свети Лука, решава да замине за Венеция. Смята се, че е поради амбицията му да расте в изкуството, да се развива и да се прочува. По онова време, въпреки че самият Крит постоянно се бунтува, немалко критяни се възползват от златните времена на Венецианската република и се заселват в метрополията. Това прави и младият Доменикос някъде през 1567, като пренася със себе си, а може би дорисува по пътя, поне една своя иконописна работа – известното си „Успението на Света Богородица”. Преди десетина години по случайност бях в Лондон, точно когато в Националната галерия гостуваше изложба на Ел Греко. Първото нещо, което видях там, беше това „Успение…..”. То буквално ме втрещи. Това вече не беше чиста икона. Но още не беше и чиста картина. То сякаш трептеше на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

139. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ /част втора/

септември 13, 2015 at 1:54 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
17. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100570211/velikite-evropeici-kralica-viktoria-chast-vtora

Francis Edward Bache

През 1837 година на британския престол се възкачва 18-годишната кралица Виктория и управлява близо 64 години. Всъщност „управлява” е малко условно казано. Властта на короната там отдавна е ограничена. В Англия нещо като Парламент съществува още от тъмните векове, макар че характерът му е доста различен от днешния, а отношенията му с короната минават през твърде сложни и противоречиви етапи. След наистина пълния абсолютизъм при Тюдорите, на власт идват Стюартите, при които нещата може би съвсем малко се смекчават в политически план, но пък се затлачват в икономически. Следва революция, която, както обикновено, завършва с диктатура – на власт е Оливър Кромуел, който премахва монархията и обезглавява властващия крал Чарлс І, само за да се опита сам да вземе абсолютната власт. Така или иначе, от към края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век британската монархия реално управлява все по-малко и има все повече представителни функции. Политическата система при кралица Виктория се реализира по вече позната нам схема. В Лондон има Парламент, в него си противостоят две партии – либералните виги и консервативните тори, мнозинството излъчва кабинет. Премиерът държи изпълнителната власт, но подлежи на контрол и за някои действия трябва да получи одобрение от Парламента, за други – от короната, а за трети – и от двете. Докато Виктория управлява, във Великобритания се сменят 20 правителства, начело с девет премиери. Независимо от политическата им принадлежност, с някои от тях като Мелбърн или Дизраели тя се разбира прекрасно, други, като Уйлям Гладстон, направо не може да понася.

Джордж Макфарен, Струнен концерт №3

Заради предразсъдъците и недостатъчната информация, която българското общество има за викторианската епоха, мнозина тук смятат, че животът на кралица Виктория е скучен. Нищо подобно – той е толкова затворен и подчинен на строгите си правила, че най-малкият поглед и стъпка настрани са истинско приключение. Още съвсем млада, едва седнала на престола, кралицата с ината си сваля цяло правителство при тъй наречената „криза на спалнята”. Работата е там, че по традиция дамите от най-близката свита не са избор на кралицата, а се назначават от премиера, подбрани сред съпругите на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: СЪЕДИНЕНИЕТО, РУСКИТЕ ПИПАЛАПИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЛАПУНГЕРИ

септември 12, 2015 at 7:14 am (Без категория)

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54578-de-profundis-saedinenieto-ruskite-pipalapi-i-balgarskite-lapungeri.html

Казват, че съединението прави силата. Даже го пишат по някои фасади, макар не като графити. Само че, да бъдем реалисти – това не е вярно. Поне не съвсем.
Е, да, вероятно усещането да се съединиш с две близначки е по-силно от усещането да се съединиш само с една. Не знам със сигурност, никога не ми е падал случай, така че само предполагам.
Обаче пък знам, че ако се съединят двама хилави, от тях не произлиза Шварценегер. Ако се съединят двама глупави, няма да се пръкне някой силен в акъла. А съединението на престъпници няма да подпомогне силата на закона.
Да, от /при/съединението на Източна към Западна Германия излезе по-силна държава, толкова силна, че в момента носи на гърба си поне половината ЕС. Но я си представете, ако беше обратно, ако Западна беше АРСКИТУ /при/съединена от храбрите съветски танкисти към Източна. Дали щяхме още да твърдим, че съединението прави силата или щяхме да обърнем палачинката и да кажем, че май по-скоро силата прави съединението.
А да помислим какво ще стане, ако утре ей така, братски и най-емоционално, без участието дори на танкове, се съединят Северна с Южна Корея? Колко години ще са необходими на северняците, с втъканите в тях робско мислене и психика, да станат свободни и щастливи индивиди, което е истинската сила на общата Корея.
Мисля, че в това отношение нашето Съединение от 1885, когато България се съединява с България, се намества някъде по средата между немския и корейския случай. То не е еднозначно – плод е на комбинация от различни сили и слабости и съответно води до развитието на различни сили и слабости.
Затова – да живеят лозунгите по фасадите, но нека не забравяме няколко елементарни неща.
Първо, да забравим фалшивата представа, че тогава всички българи като един изпитват неистово желание за съединение между Княжество България и Източна Румелия. Както във всеки друг политически период, и тогава си има партия на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА РЕШАВАНЕ НА КРИЗАТА С БЕЖАНЦИТЕ Е НЕОБХОДИМА НЕ ПАСИВНА ПОЗИЦИЯ, А АКТИВНИ МЕРКИ

септември 11, 2015 at 7:20 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-ясно става, че проблемът с бежанците, които заливат Европа, е по-тежък, отколкото се смяташе. За него няма бързи и лесни решения, обратно, той носи само тревоги и противоречия. Ще успее ли ЕС да излезе от тази поредна криза или ще потъне още по-дълбоко в нея – за втора седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, на официално ниво Европейският съюз сякаш няма голям набор от идеи за справяне с бежанската вълна, обсъжда само въпроса за квоти, с които всяка европейска държава да поеме своя солидарен дял от отговорност. Достатъчна ли е тази мярка?

– За съжаление, Фили, тенденцията за безсилие на евросъюза и липсата на адекватни идеи за справяне с бежанския проблем все повече се потвърждава. Доста време вече се обсъждат прословутите квоти, според които всяка европейска страна трябва да приеме определен брой бежанци, но никой не казва какво ще стане, ако бежанският поток не затихне веднага, а продължи. Тези квоти докога могат да се актуализират. А какво правим със страни като Унгария и Словакия, които, по една или друга причина, не искат бежанци изобщо, макар че сега все още приемат. България също клони към тази позиция, но не смее да я заяви открито. Това, което постигна премиерът Борисов на предпоследния европейски съвет, когато се разпределяха 40 000 бежанци, беше намаляване на квотата за България от 788 на 450 души. Онзи ден обаче бяха разпределени още 120 000, от които тук трябва да дойдат 1 600. Ами ако утре дойдат още например 300 000? Това всъщност не е хипотетичен въпрос, а реалност, която чука на вратата. Държави като Дания например започнаха да въвеждат свои сепаративни законодателни мерки за справяне с проблема. Датчаните казаха – мигрантите трябва да знаят датски език, а също да са наясно, че съкращаваме помощите за тях с 50 процента. Добрият пример, който Европа дава напоследък, е Исландия. Там стартира кампания, в която самите граждани настояват правителството да приеме повече бежанци, отколкото е квотата му, а 10 000 души писаха във Фейсбук, че отварят домовете си за бежанци.

– Това не е ли наистина добър пример за хуманност и гражданска активност?

– Прекрасен е, Фили, само че нека видим за какво точно става дума. Първо, квотата на Исландия е да приеме 50 бежанци. Ако те се увеличат до сто, героизмът ще е двоен, но ефектът – пак практически нулев. Да, квотата на Исландия е малка, защото и страната е малка, с население само около 300 000 души. БВП на Исландия обаче за 2012 година е близо 14 милиарда долара, тоест, номинално на човек от населението – близо 42 000, тоест, поне 7-8 пъти по-голям от този на българина. През 2013 година Исландия е на 13 място в света според Индекса за човешко развитие на ООН, място, което тя дели с Хонконг. Вторият факт, който непременно трябва да се отбележи е, че исландците май не си дават сметка за какво точно говорим при тази бежанска вълна. Медиите цитират исландката Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »