20. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНДРЮ ЛОЙД УЕБЪР

февруари 27, 2013 at 11:53 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

27. 02. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=22

Наистина не знам как да започна. Човекът, който представям днес, е сътворил толкова красиви неща, че откъдето и да подхвана, все ще е грешно. Или все ще е правилно. Или и двете едновременно. Но май точно в този случай най-добре да се започне с музика. С мюзикъл. С един истински фантом на модерната опера.

Фантомът на операта

Фантомът на операта е тук, в ума ми, пее Кристина. Фантомът на операта е там, в ума ти, потвърждава Фантомът. Дори не съм питал, но естествено, че познахте – говорим за онзи фантом на операта, който трудно излиза от умовете, веднъж влязъл в тях, говорим за рицаря на британската корона и член на Камарата на лордовете, за музикалния вълшебник, покорителя на всички музикални театри по света, барон Андрю Лойд Уебър.

Фантомът на операта

Когато започнах да чета по-подробно за живота на композитора Андрю Лойд Уебър, останах с впечатлението, че той всъщност се състои само от творчество. Смушкани на биографичното дъно са колекциите му от вина, от картини и предмети, свързани най-вече с викторианската епоха, трите му брака и петте му деца, несметното богатство, което го поставя между стоте най-имотни британци. Основното обаче, което се вижда след името Уебър, е – какво е написал, какво къде е поставил, каква награда е спечелил. Още докато е на 9, той композира сюита в шест части, по-късно твърди, че основните теми за „Котките” е нахвърлил още на 15. На 17 вече е композирал мюзикъла The Likes of us – „Такива като нас”, по либрето на Тим Райс, вдъхновено от една книга на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КРИТИКА НА СТРАШНИЯ РАЗУМ

февруари 25, 2013 at 9:10 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Разумът е наистина страшно нещо, граждани. Особено когато липсва.

Хората в Пловдив много се радват на последствията от тази сентенция и затова се опитват да ги постигнат в живота си винаги, когато не им липсва разум.

Та с българските улични протести напоследък работата стана особена. Както се изрази един умен човек онзи ден – хората първо крещят, после мислят. Ще допълня и уточня тази изтънчена мисъл, с цел да бъде разбрана в цялата нейна прелест, а също – за да не остане и капчица съмнение, че говорим именно за типично българския характер, не за някакъв си общочовешки. И уточнението е, че хората първо крещят „искам”, а чак после се опитват да измислят какво точно искат.

Обзалагам се, че дори заклети неразумници ще признаят това за нетипично поведение, що се отнася до нормалните хора по света. От ранна бебешка възраст, та до дълбока старост, стандартният подход изисква човек да знае, ако не с разум, поне с инстинкт, какво точно иска. Чак после той започва да плаче, да вади пари, да се мазни или да проявява гордост, да пише гневни памфлети, да излиза по улицата на протести или да използва някакъв друг от многобройните познати методи, за да се докопа до желаното. Понякога даже именно според характера на желанието си избира и метода за неговото постигане.

Но не, ние, в България, не правим така. Не и ние.

За пример – онзи ден по телевизията едно анонимно лице настояваше, че улицата иска пълна смяна на системата. А когато колегите го запитаха с каква друга система ще бъде сменена тази, лицето, заяви, че не знае, но че това ще го решат „всички”. Добави обаче, че няма да бъде никоя от познатите политически системи. „Толкова ли пък не можем ние, българите, да измислим някаква напълно нова, непозната за света система, ако се съберем всички заедно и сме единни” – патриотично се тупна в гърди мъжки лицето. Само да добавя, че това за колективния гений на „всички заедно”, сме го чували още в новогодишните обръщения на Гоце – Първанов. И макар подобен вид тънка философия да ми звучи като измислена от задник, все пак от приличие продължавам да му Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

19. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАРГАРЕТ ТАЧЪР

февруари 23, 2013 at 1:42 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
20. 02. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=21

 

Започваме с речта „Желязната лейди”, 31.01.1976

Превод: Господин председател, господин президент, дами и господа, стоя пред вас тази вечер, облечена с моята червена рокля от шифон, лицето ми е леко гримирано, а косата ми е леко накъдрена – една истинска Желязна лейди на Западния свят, истински воин на Студената война, истинска филистимска амазонка, един истински пекински заговорник. Дали аз съм някое от тези неща? Да, аз съм Желязната лейди, да, ако така те искат да интерпретират моята защита на фундаменталните свободи и ценности, на нашия начин на живот.

Така на 31 януари 1976 година лидерът на британските консерватори Маргарет Тачър започва речта си пред партийния конгрес. Тя все още не е премиер на Великобритания, но вече е обект на атаки от страна на съветската комунистическа пропаганда. Онези „те”, които Тачър споменава, са съветските генерали, които очевидно имаха нужда да си мерят…..танковете с някого, но когато насреща им застана жена, решиха, че с обиди ще я премахнат. Така или иначе, прозвището Желязната лейди остана като гербова марка залепено за Маргарет Тачър. Само че от опит за обида то много бързо се превърна в произнасяно с възхищение нарицателно за тази смела, умна и решителна жена, стана нещо като нейна втора благородническа титла. Даже първа, защото втората титла Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

УЛИЦАТА УПРАВЛЯВА – НО КОЙ УПРАВЛЯВА УЛИЦАТА?

февруари 22, 2013 at 4:34 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Вчера българският парламент гласува оставката на правителството на ГЕРБ, начело с премиера Бойко Борисов. Тя бе подадена след демонстрации,започнали като икономически и социален протест срещу високите сметки за електроенергия, но бързо ескалирали до политически искания за оставка и сблъсъци с полицията. Какво стана и какво предстои – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, не падна ли прекалено лесно кабинетът Борисов, и то само часове, след като премиерът каза, че няма да подава оставка?

– Така е, Фили, дори в самия край на мандата Бойко Борисов прояви типичната си противоречива природа. Интересно е какво точно го накара да подаде оставка, но това може би никога няма да научим. Иначе той се аргументира, че не иска да гледа как полицията се бие с гражданите по същите улици, които неговият кабинет е асфалтирал. В такива фрази се усеща отглас от друга част на борисовата природа – позьорството му, желанието да героизира себе си и събитията. Казвам го не за да правя психологически портрет на премиера в оставка, а да припомня, че такива лични черти всъщност станаха част от обществения мит Бойко Борисов. А този мит е важен, за да разберем по-добре събитията, които се случват или предстои да се случат в страната.

Иначе, конкретно на въпроса – да, Фили, кабинетът сякаш падна твърде лесно. Но, вместо да спекулирам защо, предпочитам да илюстрирам с два парадокса. Първият е свързан с поведението на бившия премиер Иван Костов и тъй наречената „традиционна десница”. Те явно не успяха да разделят плявата от зърното и да изберат по-малката от двете злини, които се предлагат на политическия пазар. С други думи, не успяха да изберат между лошото управление на Борисов, изпъстрено все пак и с положителни елементи, и твърде лошото управление на БСП, която, най-вероятно в коалиция, ще дойде на власт след предсрочните избори през април или май. В Парламента, заедно с левицата, десните до последно искаха оставката на правителството. А щом Борисов я подаде, Костов каза от трибуната,  че това е акт на страхливост, че премиерът се е поддал на натиск, че е трябвало да стои на поста и да се бори. Вторият парадокс е съвсем същият, но се случи на още по-невероятно място – улицата. Хората, които във вторник там се биха с полицията за оставката на Борисов, в сряда поискаха той да се върне и да довърши разчистването на авгиевите обори в енергетиката.

– Пламен, говорим за протестиращите като за единно цяло, но така ли е наистина? Поне отстрани изглежда, че на тях им липсва и ясна организация, и единство в исканията.

– Липсва им, Фили, всичко е хаотично, затова и вкусът, който остава от демонстрациите този път е доста лош. Сравнявам, разбира се, със събитията през 97-ма, когато българите буквално изгониха от власт социалиста Жан Виденов. Но много са разликите между Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив /извънредно издание/ ПЪЛЗЯЩИЯТ ПРЕВРАТ УСПЯ

февруари 20, 2013 at 1:46 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Заглавието на този текст първоначално беше само „Пълзящ преврат”. Смених го с „Пълзящият преврат успя”, за да насоча по-категорично не към началото, а към края на историята, която бях започнал да пиша, преди секундата, когато стана ясно, че правителството на Бойко Борисов подава оставка. Затова всъщност към началото на този текст ще се върна чак  в неговия край.

В момента пред очите ни руските имперски, съчетани с българските ченгеджийско-комунистически интереси, извършват нещо като пълзящ преврат.

Това твърдение няма нищо общо с въпроса дали са прави или не са прави хората, които излязоха да протестират срещу произвола на енергийните монополи, срещу безобразията на енергийната мафия и срещу проявяваното досега пълно безхаберие по тези теми от страна на правителството на ГЕРБ.

Да, принципно хората са прави!

И щяха да бъдат още по-прави, ако бяха останали при тези протести и при исканията, които са разумни и изпълними – разсекретяване на договори и наказване на виновници, мерки за демонополизация, реална регулация и контрол от страна на държавата. Само че те отидоха твърде далеч, като започнаха да размахват безумната левичарска идея, че за да е всичко в българската енергийна система по мед и масло, трябва трите ЕРП-та, приватизирани преди десетина години, веднага да бъдат национализирани.

Просто и ясно. Направо да му завидиш и на простотията, и на яснотата – биха казали в Пловдив по този повод, но за съжаление в момента не могат да говорят. Увиснали са им ченетата от изумление колко лесно било всичко.

Всъщност безумна е тази идея още откак се появи за първи път публично, но това не стана вчера, разни националисти отдавна целенасочено я лансират. Тезата за мръсните чехи и гадните австрийци, които най-енергийно ядат душичката ни българска, плюс онази за лошите цигани, които крадат, а не си плащат тока, пък ние, добрите Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

Говори Пловдив: ДОСТАТЪЧНО УМНИ

февруари 18, 2013 at 3:43 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

„Ние се борим не за власт, а за това България да оцелее и да има перспектива” – каза червеният херой Сергей Станишев в навечерието на поредния червен конгрес. „За политиката, която ще реализираме, ще търсим най-подходящите хора – както в листите, така и в изпълнителната власт” – добави още той, с който израз особено възрадва душата ми. За пореден път. Защото аз високо ценя и уважавам естествената човешка наглост на левите политици, граждани, онази наглост, стъпила здраво върху вашата къса памет и ширещата се сред вас липса на разбиране за смисъла и стойността на думите.

И как да не я ценя, тя си остава единственото достойно качество на всеки политик от левицата, тъй като те други качества нямат.

Достойно е, че от цитираните високо художествени изрази веднага разбираме какво всъщност ни казва водачът на розовия ПЕС и на червения българския бес /не пиша  БСП, защото ще се загуби красивата рима, пък и „червен бес” си е достатъчно ясно/. Казва ни, че досега тъй наречените социалисти в България винаги са се борили само за властта като такава, не за това България да оцелее и да има перспектива – но, ето, от утре на тази практика непременно ще се тури край. Само изборите да дойдат. И щастливите времена след тях. Тогава всичко ще е различно…..

Казва ни също, че досега червените никога не са търсили, съответно, никога не са и намирали, най-подходящите хора за участие в Парламента и правителството. С други думи – туряли са в законодателната и изпълнителната власт всякаква сволоч да ни управлява. Което на практика си е истина, де, всички го Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЕНЕРГЕТИКА ЗА ИДИОТИ

февруари 15, 2013 at 5:43 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Улични протести срещу високите сметки за електроенергия избухнаха през последните дни в България. Издига се искане за национализация на трите енергийни дружества, които бяха приватизирани едва преди десетина години, на места се стигна до прояви на вандализъм и сблъсъци с полицията.

– Пламен, какъв точно е поводът за протестите през  последните дни? Колко масови са те и дали някоя политическа сила стои зад тях?

– Поводът са наистина високите сметки за ток, получени от гражданите, Фили, но исканията на протестиращите отиват далеч отвъд това. Те включват национализация на електроразпределителните дружества, търсене на отговорност за незаконните договори в енергетиката, токът, произведен от АЕЦ „Козлодуй”, който е най-евтин, да се продава само на вътрешния пазар и други. Първите протести бяха миналата неделя в 15 града. Оттогава те продължават всеки ден в големите градове и се очаква кулминацията да е в края на тази седмица. Донякъде спонтанни, донякъде организирани през Интернет, към протестите бързо се залепиха националистически организации като Атака и ВМРО. В тълпата се появиха лумпени или провокатори, чиито действия доведоха до сблъсъци с полицията, която пък отговори по характерния си невъздържан и непремерен начин. Например – полицията успя да бие и арестува невинни хора във Варна, но вече трети ден не успява да залови вандалите, които запалиха две коли на австрийската компания EVN, енергийното дружество със седалище в Пловдив.

– Пламен, сякаш отношението ти към протестите не е еднозначно. В края на краищата – имат ли протестиращите право да са недоволни или не?

– Не съм сигурен, че когато улицата заговори по този начин, Фили, логическите доводи вече имат значение. Но все пак да опитаме да отсеем плявата от зърното. Що се отнася до самия проблем с високите сметки, протестите не само имат основание, а и много закъсняха. Не е естествено, особено в зима без Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

18. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС СААВЕДРА

февруари 13, 2013 at 12:23 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

13. 02.13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=20

Има една дата в календара на човечеството, която наистина може да се определи като най-трагична в цялата история на европейската и световна литература – това е датата 23 април 1616 година. Денят е най-обикновена събота, времето – пролетно, но в този ден едновременно умират двама от най-великите писатели, които са се раждали на този свят – англичанинът Уйлям Шекспир и испанецът Мигел де Сервантес.

Мюзикъл „Човекът от Ла Манча”, „Аз, Дон Кихот”, симфоничен оркестър

Макар да е написал доста романи, стихове и пиеси, Мигел де Сервантес Сааведра е прочут най-вече с онази своя книга, в която един малко лудичък испанец от ХVІ век на име Дон Кихот се вживява в ролята на средновековен рицар, яхнал знаменития си кон на име Росинант. Заедно с прагматичния си, но не по-малко лудичък оръженосец Санчо Панса, от своя страна яхнал магаре, Дон Кихот преживява редица телесни и умствени авантюри в района на Ла Манча, провинция в централна Испания, малко на юг от Мадрид. Сред тези приключения особено се открояват някои величави битки с великани и магьосници, спасяването от разбойнически лапи на различни невинни жертви, включително красиви девици, справедливото и достойно управление на остров и много други, често чудати, но винаги чудесни истории. Когато човек чете книгата обаче, постепенно започва да осъзнава, че е привлечен не толкова от наистина спиращите дъха, малко смешни и леко тревожни приключения, в които действителността никога не е такава, каквато е – макар и това да е много хубава част от романа. Осъзнава човек, че е привлечен повече от разсъжденията, споделени в разговорите, които двамата герои водят помежду си, пък и с другите хора, срещнати по прашните пътища или където и да било. Това са разговори, в които лудостта по наистина неповторим начин се преплита с мъдростта, но които в същото време ни казват толкова, колкото можем да чуем и понесем в момента. И когато продължим да ги четем или слушаме, ни казват още и още. А когато след години се върнем отново към тях, установяваме, че нищо не сме разбрали и чули предишния път, че всичката мъдрост на света едва сега започва да ни се открива и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: БУДА-ЛИ?

февруари 11, 2013 at 7:57 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

В цялата история около „Буда” нещо не ми се връзва, граждани, нещо изобщо не ми се връзва.

Това, че имаме премиер, дето е /бил?/ в така нареченото МВР както преди, така и след промените, е ясно. Всички знаят, че от Системата никой никога не излиза, защото, дори да искаш да излезеш, тя не те пуска и обратно – дори да излезеш, всъщност никога не я напускаш. Както се твърди – `щото сърцето и душата ти остават там…..и други подобни глупости.

Това, че имаме премиер, който през повечето време, независимо дали формално е вън или вътре в МВР, работи с единия крак отсам, а с другия оттатък закона, също е ясно. Всички знаят, че преди 10 ноември Системата вършеше или поне прикриваше престъпленията на комунистическия режим, `щото беше щит и меч на Партията. Не ме кълнете, че се подигравам на доблестните разузнавачи, така си беше, те сами така си викаха – щит и меч…..ега ти…..После пък създадените от самата Система групировки бяха използвани, пак от самата нея, за различни – групови и лични – цели, включително политическо и икономическо саботиране на тъй наречения „демократичен преход”. Тоест, групировките на практика са едно и също със Системата. И обратно.

Това, че имаме премиер, за когото през годините различни източници, български и чуждестранни, изнасяха данни, че е забъркан в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ВОЙНАТА С ТЕРОРИЗМА НЕ ЗАПОЧВА, А ПРОДЪЛЖАВА

февруари 8, 2013 at 5:32 am (Публицистика) (, , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Шест месеца след атентата край Бургас, при който загинаха петима израелци и един българин, има „обосновани предположения” за съпричастност на ливанската групировка „Хизбула” към събитието – съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов. Последваха бързи, но противоречиви реакции както вътре, така и извън страната.

– Пламен, първо – има ли новини около „австралийската връзка” в атентата?

– Нищо ново, Фили. Според изтекла по-рано информация от МВР, терористите са били най-малко четирима. Поне трима от тях са от арабски произход с двойно гражданство – ливанско плюс канадско и австралийско. Точно за австралиеца се твърди, че има само косвени доказателства за негова връзка с атентатора. Това се знае засега и във вторник, на Консултативния съвет по национална сигурност, всъщност нямаше допълнителна информация. Както стана ясно после, официална Австралия, която признава „Хизбула” за терористична организация, обяви, че ще продължи да помага на разследването.

– Добре, да припомним тогава какво се случи, за да е по-лесно да се разбере и характера на реакциите, за които ще говорим малко по-късно.

– Миналата година през юли автобус с израелски туристи бе взривен на бургаското летище Сарафово. Загинаха петима израелци и един българин. На мястото Израел, освен медицински, изпрати и следователски екип. Броени часове по-късно премиерът Бенямин Нетаняху обяви, че няма съмнение – зад атентата стои проиранската шиитска  групировка „Хизбула”. Той за пореден път постави въпроса Европейският съюз, също както Израел, САЩ, Канада и Австралия, да признае „Хизбула” за терористична организация, на практика – да ограничи възможностите и за финансиране, за свободно придвижване на нейни членове и т. н. То обаче не стана. И не само защото Франция обикновено се противопоставя на подобна мярка, а и защото България каза, че не може със сигурност да обвини „Хизбула”, докато няма достатъчно доказателства. Въпреки, че се включиха партньорски служби от Израел, САЩ и Великобритания, както и екип на Интерпол, разследването обаче се проточи цели 6 месеца. През това време имаше редица срещи на българския премиер, на висши представители на вътрешно и външно министерство, в Йерусалим, Вашингтон, Лондон, тоест, столиците, които имат най-силен Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

17. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РАФАЕЛО

февруари 6, 2013 at 5:02 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

06.02.13, радио Пловдив

Цялата програма слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=19

Има епохи, когато човечеството сякаш не се насища да ражда гении. За доказателство ще изброя само четири имена и съм сигурен, че веднага ще отгатнете коя точно епоха имам предвид. Говоря, разбира се, за великолепната четворка в художеството – Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело.

Тема от „Костенурките нинджа”

Всички те и още някои като тях, е, почти като тях, са събрани в това, което критиците наричат „зрял Рене…..” Господи, Крис, каква е тази музика…..Костенурките нинджа ли? Маестро Кристиан Белев, призовавам да се държим сериозно и да не бъркаме Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело с Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело. Много хора ги бъркат, казвате? Ами тогава защо да замъгляваме допълнително картинката, вместо да я изясним? Например така – споменавам не друго, а имената на четирима велики италиански художници от епохата на зрелия ренесанс, художници, които всички знаят, за които поне са чували. Само един от тях обаче и до днес всички продължават да наричат „Божествения Рафаело”.

Венециански ангели, средновековна музика

Как става така, че славата на един художник, който умира съвсем млад, едва на 37 години, вече пет века продължава да е равна с тази на великите му съвременници, а според някои дори надминава тяхната? Каква магия е заложена в четката на Рафаело, която избликва винаги, когато той рисува прочутите си Мадони, портретите, фреските във Флоренция и Рим? Защо папа Юлий ІІ наема точно него, един вчерашен 27-годишен младеж, а не прочутия вече Микеланджело, да изпише трите стаи на папската Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

Говори Пловдив: ДАЙТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ!

февруари 4, 2013 at 8:12 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Дайте да се разберем веднъж завинаги, граждани, по някои въпроси, по които разни социолози, политолози, политици и PR-и напоследък говорят така, сякаш действителността е девица, съблазнително изтегната пред очите ви. А тя всъщност е харпия, която ви дебне зловещо изотзад.

Лирично отклонение № 1: По повод разбирателството „веднъж завинаги” в Пловдив казват, че то може да бъде малко подвеждащо като концепция. Защото не един и два са случаите, в които даден невинен се разбира с дадена невинна девойка за само веднъж, а после, най-внезапно, му се налага да я разбира завинаги. Или поне докато милостивата смърт ги раздели. Но, макар да се случва масово, това все пак е частен случай – ще рискувам да продължа.

И така, дайте да се разберем веднъж завинаги, че лицето Ахмед Доган не е подавало оставка от лидерския пост на ДПС, тоест, че то продължава да ръководи партията де факто, докато лицето Лютви Местан носи само цялата отговорност за нея и нейните действия де юре. Да, Доган, макар да го формулира твърде мъгляво в доклада си пред злополучната партийна конференция, формално се оттегли от председателския пост. Но пък се назначи за почетен председател.

Хитро. Мнозина граждани по принцип подценяват почетните председатели. А малцина други пък поддържат внушението, че те непременно трябва да бъдат подценявани – и го правят с цел да ни заблудят. Според тях излиза, че почетното председателство е сякаш форма на модерната монархия, където кралицата има представителни функции, но не управлява. Само че кой си представя Доган в ролята на кралица? И кой проспа факта, че още като обикновен председател той си осигури уставните промени, които му дават възможност фактически да управлява партията като почетен такъв. Който иска да е в час с българската политика, не бива да проспива подобни събития, само защото се случват късно през нощта и ни ги съобщават под сурдинка чак на другия ден.

За да е още по-ясно, ще опиша положението така: Доган е в ролята на Путин, към когото властта в Русия се премества – и законодателно, и фактически – веднага, щом той смени президентското с премиерското кресло и обратно. Докато Местан е в ролята на шута Медведев, седнал на царския престол за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »