Малки истории за велики европейци: ЕДВАРД ГРИГ – СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ
Пламен Асенов
Колко висок трябва да си, за да композираш прекрасна музика? И още, всички викинги ли са огромни канари или има и такива, чието величие се побира в малко камъче? Има, казва се Едвард Григ, роден е в Берген, Норвегия, през 1843 и музиката му е вълшебно северно сияние на човешкия дух.
По бащина линия фамилията е от Шотландия и от Грег постепенно става Григ. Като дете Едвард иска да стане пастор и по-късно пише: „Да говориш пред множество, което внимателно те слуша, ми се струваше нещо велико”. Е, не става пастор, но все пак кара хората и до днес да го слушат с внимание. Талантът му е наследен от мама Гезине, която е пианист. На 6 тя го слага пред пианото и го учи. Не знам как стига педалите, той и като възрастен е 1.50, но се оправя някак с таланта си на човек поне три метра. На 12 композира първата творба – „Вариации върху германски мелодии”. Ходи в добри, но не специализирани училища, чак после в консерваторията в Лайпциг учи пиано и композиция. През 1861 прави първи самостоятелен концерт като пианист. През 1867 се жени за братовчедка си Нина Хагеруп, сопрано, в което така е влюбен, че цял живот не поглежда друга жена и твърди, че пише всичките си песни само за нея. Сватбата се случва, въпреки силната съпротива на родителите им и двамата се местят в столицата Християния, сега Осло. Ражда се дъщеря им Александра, която обаче умира само година по-късно. Скоро след това Нина прави спонтанен аборт. „Тежко е да гледаш как надеждата за живот се спуска в земята. Слава богу, ако някой има за какво да живее, не е лесно той да се разпадне, а изкуството със сигурност – повече от много други неща – има силата да утешава” – пише Григ. Оттук започва една от малкото, но огромни драми на Григ – проблемът му със смъртта. Той не е съгласен да има Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ЛЕХ ВАЛЕНСА – ТОЙ, НАРОДЪТ
Пламен Асенов
„Ние, народът…..” – така през 1989 в Конгреса на САЩ започва реч на Лех Валенса, полският електротехник, който с помощта на Бог, папа Йоан-Павел II, Рейгън и Тачър, прати Желязната завеса на боклука на историята.
Той благодари на американците за тяхната подкрепа на демокрацията от името на поляците, сбрани тогава в една огромна „Солидарност”. Лех Валенса е роден през 1943, Полша е окупирана, баща му е в концлагер, осем деца са на ръцете на майката. Лех завършва за електротехник и през 1967 е в Гданск. Истински католик и закърмен с дух на съпротива, той се проявява още във вълненията през 1968. През 1970 режимът на Гомулка вдига цените и в Гданск започва стачка, потушена безмилостно – убити поне 30, около 1 000 ранени, над 3 000 арестувани. 27-годишният Валенса отървава кожата и се забърква в нелегални дела. Но тайната полиция не спи, през 1976 е уволнен и стои без работа, с Данута и техните 8 деца често гладуват. Но когато през 1980 в Гданск започва стачка, Валенса прескача оградата на завода и е сред лидерите на протеста. Властта подписва черно на бяло ред отстъпки, а Координационният комитет на стачката става ръководно тяло на новия независим профсъюз „Солидарност”.
10 милиона души от 40 милионна Полша се записват. Но на комунистите им писва да гледат как губят властта и на 13 декември 1981 Войчех Ярузелски обявява извънредно положение. Хунтата въвежда ред забрани, включително на „Солидарност”. Валенса и активистите са арестувани, той е интерниран за 11 месеца, а после върнат в Гданск. Там през 1983 го заварва новината, че получава Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: КОЛЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА КЛОУНАДА ОКОЛО „СЕВЕРЕН ПОТОК“ 2
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-koledna-politicheska-klounada-okolo-severen-potok-2
Нищо, че е Коледа, граждани – пак не понасям клоуни.
Забавлението, което те осигуряват на хората, е много съмнително, а вредата, която нанасят – гарантирана. Това особено се отнася до политическите клоуни.
Руският премиер Дмитрий Медведев твърди, че заради санкциите, наложени от САЩ на фирми, които участват в изграждането на газопровода „Северен поток 2”, Русия от своя страна ще наложи санкции на американците.
До-жи-вях-ме, до-жи-вях-ме! – скача и скандира радостно целокупният русофилски народ по света и у нас.
Но да не бързат с радостта, защото Медведев ни оставив пълно неведение за характера и обхвата на тези санкции – какви ще са те, какво ще засегнат, по какъв начин и на каква дълбочина.
Затова любопитни типове като мен веднага започнаха да си блъскат главите в опит да си представят как ли пък руснаците могат да ударят американците. Освен, разбира се, ако не ги замерят с ракети, хвърлени на ръка – доколкото е съмнително дали руските ракети още могат да се изстрелват, ако съдим по боеспособността на гордия техен самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, дето прекалил с пиенето ли, с пушенето ли, та се поболял.
Да се върнем обаче на санкциите. Какви ще са те – Кремъл ще спре доставката на сибирски сняг за нуждите на Лас Вегас ли? Или ще отреже всички фирми, дето внасят от САЩ в Матушката тоалетна хартия и хапчета за повдигане величието на руските спортисти? А може премиерът Медведев направо да призове патриотичния руски елит, начело с Путин, да изтегли парите си от американските банки и да ги върне обратно в руските. Като даде и личен пример…..
Ех, какъв удар ще е това, ех, какво назидание за враговете – да пием за идеята!
Освен на икономика обаче, по темата за санкциите срещу „Северен поток 2” Дмитрий Медведев го удари също на морал и законност, като каза, че „ограниченията на Вашингтон имат абсолютно антиконкурентен характер и не съответстват на принципите на международното право и международната търговия”.
Много обичам, когато крадецът вика „дръжте крадеца”, граждани, това веднага изяснява отношенията в този свят, като поставя от едната страна на Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ЙЕРОНИМУС БОШ, ХУДОЖНИКЪТ НА АДА И РАЯ
Пламен Асенов
Талантът му е огромен, знаем малко за него и почти не разбираме образите му. Той е Йеронимус Бош и живее през 15-16 век в Нидерландия. „Първи хеви-метъл художник”, „Почетен доктор по кошмарите”, „Сюрреалист преди сюрреализма” – с такива титли пълним празнотите.
Представете си книга на китайски, но написана с кирилица – можем да прочетем всяка дума, но не разбираме нито една. Това е положението и спрямо Бош – често дори не можем да си представим каква алегория изобразява неистовият танц на живота и смъртта, на дяволските грехове, скрити в ангелски криле, който се вихри пред очите ни. На един късен автопортрет Бош е дребно старче, с мъдър, тъжен и ироничен поглед. Да, за да рисува онова, което рисува, той наистина трябва да е живял няколко живота, пребродил няколко свята. Йеронимус Бош е роден около 1450 в Хертогенбос. През 1463 градът е опожарен, изгарят 4 хиляди къщи, загиват много хора. Картините от този апокалипсис, дяволските пушеци и обгорелите трупове, вероятно са запечатани в детското съзнание и са основа на послешните му художествени търсения в света на демоничното, Ада, греха и наказанието. Прочетете остатъка от публикацията »
БАЛКАНСКА ДЕМОГРАФИЯ – АМИ НАПРАВЕТЕ НЕЩО, ДЕ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Отрицателен демографски прираст и сериозни проблеми в резултат – това показва погледа към демографската карта на Балканите. Какво е положението в отделните страни и как те, включително България, опитват да се справят с предизвикателствата – темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, във всички балкански страни ли имаме отрицателен прираст на населението?
– Не, Фили, но в повечето – и общата картина е тревожна, защото тенденцията е към траен спад. Но нека започна с конкретна информация, за да има на какво да стъпим в анализа. Турция е единствената страна, която има реален положителен темп на прираст на населението от 1.32 процента за миналата година. Но тя има балкански територии, обаче не е същинска балканска страна. Интересно би било да се видят данни само за ситуацията в Одринска околия например. Другата държава с положителен прираст е Северна Македония. Тук обаче трябва да се отчете друга специфика. Прирастът е едва 0.02 на сто, толкова малък, че може да е статистическа грешка. И това е прираст не на самите етнически македонци, които реално намаляват, а на македонските граждани албанци и турци. За тази картина, освен раждаемостта, спомагат и фактът, че самите македонци се изселват сравнително интензивно, а в същото време там се заселват албанци от Албания и Косово. С това се изчерпва положителния прираст на Балканите, Фили, оттам нататък има само отрицателен.
– Къде ситуацията е най-тревожна?
– В Румъния и България. За Румъния прирастът на населението през 2018 е – 0.73, а за България е – 0.71. В Румъния това е свързано с отчетената най-ниска раждаемост през последните 50 години. Нямам повече данни за тамошната демографска динамика, но за българската имам и то от Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ – ЛЮБОВ ПРЕДИ ФИНАЛНИТЕ НАДПИСИ
Пламен Асенов
Докато гледат филми на Микеланджело Антониони, мнозина настръхват – разбират ли нещо и има ли нещо за разбиране. Е, маестрото казва, че във филмите му няма смисъл, освен онзи, който зрителят влага. Но проблемът е как с думи да се представи темата за великата тишина, централна за цялото му творчество.
„Фотоувеличение” е безспорният шедьовър на Антониони. Признава го дори Бергман, според когото другите му филми отегчават. Трябва да си Бергман, за да го кажеш и ироничен Господ, за да накараш Бергман и Антониони да умрат в един ден – 30 юли 2007, края на великата епоха на режисьорското кино. „Фотоувеличение”докосва теми, които наистина ме интересуваха – отношението между реалността и нейните проявления” – казва Антониони. В основата му „Лигите на дявола”, разказ на Хулио Кортасар, с който филмът няма нищо общо. Но това няма значение. „Няма значение” – казва Антониони на актрисата, която го пита дали актьорът, с когото има любовна сцена, във филма е неин съпруг или любовник. Няма значение. И няма значение дали фотографът Томас наистина снима в парка мъж с пистолет, насочен срещу друг мъж, когото после, върнал се да провери, намира мъртъв. Няма значение, важното е дали онова, което мислим, че преживяваме, онова, което чувстваме, че преживяваме и онова, което преживяваме в действителност, са едно и също нещо. Българският превод на заглавието – „Фотоувеличение”, не дава пълна представа за смисловата му натовареност.
Оригиналът, Blow up, е с широк обхват. Използва се за фотографска светкавица, за изстрел, за оргазъм – все значими пластове от филма. В края на краищата, blow up носи и връзка с взрива на представата за реалност у зрителя, с която е изпълнена финалната сцена. Пак в парка, Томас вижда не само, че труп липсва, но и среща мимове, които играят тенис. Играят тържествено, но без топка, нея зрителят само я чува като пулс на сърце, застанало пред загадките на света. Творбите на италианския майстор са изградени по схема, която в Холивуд не понасят. Филмите уж започват с история, но щом зрителят се събуди от хипнозата, разбира, че история няма, а само усещане за докоснат смисъл, без реалният докоснат смисъл. Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ПУТИН Е РАЗДАЛ КОЛЕДНИТЕ ПОДАРЪЦИ НА СВЕТА И ЧАКА ДОГОДИНА ТОЙ ДА Е ОЩЕ ПО-ПОСЛУШЕН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-putin-e-razdal-kolednite-podaratsi-na-sveta-i-chaka-toy-da-e-oshte-po-poslushen-prez-2020-godina
Една от най-прекрасните предколедни новини, граждани, дойде от руССката агенция ТАСС. Тя гласи, че Големият брат винаги прощава на България.
Е, откритието не е направено от ССамата ТАСС, за тях откриването на каквото и да е винаги е било много трудна задача, толкова трудна, че дори американците го отчитат. Помните ли знаменитата реплика на Джордж Клуни: „Руснаците не могат да намерят дори снега през зимата”.
Истината е, че за огромното добро ССърце на големия брат всъщност пръв спомена българският премиер Борисов пред Путин в Москва миналата година. А сега руснаците го перифразират, за да звучи като тяхно наблюдение. И да ни вдъхнат малко надежда, че пак ще ни простят – нищо, че им гоним невинното ГРУ-шпионче от София, нищо, че им обвиняваме баш русофилчето в шпионаж, нищо, че им бавим спешното газово Турско-Сръбско ручейче.
Да, цялата история щеше да е истинска предколедна приказка, ако покрай нея ТАСС не опитваше да пробута на публиката и няколко опашати лъжи.
Лъжа първа: „Деловите контакти с Русия са изключително изгодни за България, но не намират разбиране в Европейския съюз”.
Глупости, тук са поне две лъжи в едно. Първо, тъй наречените „делови контакти” с Русия никога не са били изгодни за България, дори по времето на ССъветската комунистическа империя. Да не говорим за след нейния разпад, когато кагебиССтката олигархия взе цялата власт.
Всъщност, единствените „делови отношения” с нас, които имат някакво значение за Кремъл, са свързани с Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ЗАХАРИАС ЯНСЕН, КОЙТО МАЙ ПОГЛЕДНА В ОТВЪДНОТО
Пламен Асенов
Той е роден в Нидерландия, казва се Захариас Янсен и е изобретател на два невероятни инструмента – телескопа и микроскопа. Роден е между 1580 и 1588 или в Хага, или в Мидълбърг и живее от края на късния Ренесанс до ранното Просвещение.
До ХV век сегашните Белгия и Холандия са в Свещената Римска империя, но са разпокъсани на градове и провинции. Обединява ги херцогът на Бургундия, но после отиват в ръцете на Карл V, испанският Хабсбург, който им дава широка автономия. Синът му, Фелипе ІІ обаче, с ужас гледа как в Нидерландиите се шири Реформацията, но опитът му за централизация води до бунт и тъй наречената 80-годишна война. Въпреки проблемите обаче, това е Златен век в Нидерландия, свързан с бум на икономиката и изкуствата. Там се раждат както телескопа, така и микроскопа – две технологични чудеса, довели до изумителни открития и тласнали човечеството напред в битката за опознаване на света. В края на ХVІ в. двама италианци правят телескоп като поставят две лупи в тръба, но не постигат увеличение. През ХVІІ в Мидълбърг изведнъж четирима души, включително Захариас Янсен, показват работещи телескопи и искат патент. Властите соломоновски ги отрязват – не дават патент на никого, защото не е ясно кой е първи. Но залагаме на Янсен, защото, въпреки разпространеното мнение, май исторически не микроскопът е обърнат телескоп, обратно – телескопът е обърнат микроскоп. А поне десетина години по-рано младият Захариас създава микроскоп, който увеличава 10 пъти – примитивен от сегашна гледна точка, но революционен тогава. Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ВИКТОР ЮГО И ПЪТЯТ МУ ПРЕЗ СМЪРТТА
Пламен Асенов
„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.” Това са последните изречения на Виктор Юго, велик поет, прозаик, драматург, политик и любовник от ХІХ век.
Цял живот Юго е обграден от смърт, която отнема всичко, но него оставя да страда. Майка му, Софи, умира, когато Виктор е на 19, но 25 години той преодолява нейното католическо и монархическо възпитание. Месеци след раждането умира и първият му син, Леополд. Брат му, Йожен, е шизофреник и прибран в психиатрия до живот. Самотен, Юго се сближава с баща си, но Юго старши също умира скоро. Няма и десет години след женитбата с Адел, тя му изневерява, но и той не остава назад. С красивата и умна актриса Жулиет Друе, с която има връзка 50 години, Юго се запознава на репетиция за пиесата му „Лукреция Борджия”, пламва любов, той наема за Жулиет къща, дава ѝ рента, тя му става секретарка. Сигурно забелязахте – щом заговорихме за смърт, намеси се и любовта. Но през 1843 умира при инцидент с лодка дъщерята на Юго, Леополдин. Тогава той е вече прочут писател, е издал и „Парижката Света Богородица”, има 5 стихосбирки и много пиеси. Но съкрушеният баща спира да пише за цели десет години. Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: НОРМАНДСКАТА ЧЕТВОРКА В ПАРИЖ – НИЩО ЗА КРИМ, ПОЧТИ НИЩО ЗА ДОНБАС, МНОГО ЗА ПУТИН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-normandskata-chetvorka-v-parizh-nishto-za-krim-pochti-nishto-za-donbas-mnogo-za-putin
Ако не броим, че украинският президент Зеленски все пак се опази от това да направи огромни отстъпки на Путин, договорката за „пълно и цялостно въвеждане на примирие в Източна Украйна до края на годината” е единствената добра новина от срещата в Париж на страните от тъй наречения „Нормандски формат” – Украйна, Русия, Германия и Франция.
Е, добра ще бъде, ако примирието се реализира, разбира се.
Защото договорките с Русия имат специална особеност – не могат да бъдат взаимно изгодни, а трябва да са изгодни само за Кремъл, иначе управляващите кагебисти ги смятат за парцал, с който да си бършат…..така, де, който ползват вместо тоалетна хартия. Щото тя в Русия продължава да е кът, справка – тоалетната хартия, клозетните чинии другите предмети на разкоша, които руснаците ограбиха от арестуваните и после върнати на Украйна кораби.
Да, примирието, тоест, да не се избиват хора за интересите на оня в Кремъл, дето клати международния мир, е хубаво нещо, но думата трябва да се превърне в дело.
Обаче договорката между Путин и Зеленски да се отворят допълнителни гранични пунктове между Украйна и руските сепаратистки територии Донецк и Луганск, не е особено читава. Това значи нови възможности Москва да инфилтрира хора за хибридни операции В Украйна. Защото истинската посока на движение през новите пунктове ще е на смели кагебисти и все по-прочутите напоследък некадърници от ГРУ към Киев, но обратно – движение на законност, човешки права, свободни медии и други лиготии руснаците няма да допуснат да се движат от Киев към Донбас. Щото тогава може хората там да поумнеят и да се откажат от сепаратизма ли – би попитал някой? Не, те ще си бъдат вечни сепаратистки райони, защото така искат не нормалните хора с повече или по-малко здрав разум, а руските интереси, които стоят с автомати и пазят сепаратизма, който им е изгоден. Вижте примера с тъй наречената Приднестровска република, която руснаците откъснаха от малката Молдова.
В България този пример отдавна сме го загърбили, но трябва да го помним, защото е пред очите ни вече Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: РИХАРД ЩРАУС, ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО ЗВУЧЕНЕ НА ЖИВОТА
Пламен Асенов
„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва Рихард Щраус. Има предвид, че е пръв измежду всички останали след Вагнер, тоест – всички останали.
Щраус е роден през 1864 в Мюнхен, създава първата си композиция на 6, взима уроци по музикална теория и оркестрация, на 8 учи цигулка в кралското музикално училище, а на 10 чува за първи път Вагнер. На 18 представя първия си цигулков концерт във Виена, учи в Мюнхен и Берлин, но зарязва ученето и става помощник-диригент на Ханс фон Бюлов. Голямата слава идва след женитбата с Полин Мария де Ана, дама от еврейски произход, известно сопрано, прочут сноб със склонност да доминира, раздразнителна, ексцентрична и прекалено пряма жена. Сам Щраус я описва така: „Много сложна, много женствена, леко перверзна, леко кокетна, никога не е като себе си, всяка минута се различава от това, което е била миг преди”. Изненадващо, но семейство Щраус има прекрасен брак, в който Полин е вдъхновение за Рихард. Ако любовта му към хорната е наследство от баща му, то афинитета към сопранни партии е от жена му. Точно за нея той пише и прочутите „Четири последни песни”, композирани няколко месеца преди смъртта му, сред руините на победена Германия. „На залез” се казва четвъртата от тях, тази наистина най-последна творба на Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ШЕЛИНГ И БОРБАТА ЗА ТЪЖДЕСТВОТО НА АБСОЛЮТА
Пламен Асенов
Не е трудно да си приятел с Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братя Шлегел – трябва само да си най-умният немски философи на име Фридрих Шелинг.
В началото на немската класическа философия е Кант, идват Фихте, Шелинг и Хегел. Кант казва: „Предметите трябва да се съобразяват с познанието, не обратно”. Но не абсолютизира той, а Фихте, според когото „абсолютното Аз” е дейност. А Шелинг слага нещата на мястото им в своята „Система на трансценденталния идеализъм”. Тя се появява през 1800, на границата между просвещенския ХVІІІ-ти и индустриалния ХІХ век. Шелинг е роден през 1775 в Леонберг, на 15 учи в университета в Тюбинген и дели стая с Хьолдерлин и Хегел. После три години пътува из Германия, слуша лекции по химия и биология, но и по изкуство – две отправни точки за опита му философски да свърже Природата и Творчеството в Абсолют. В Дрезден се сприятелява с бащите на немския романтизъм Новалис и братята Шлегел, както и с бъдещата си жена Каролине, тогава съпруга на Август Шлегел. Гьоте го кани за професор в университета в Йена. Шелинг е на 23, но е толкова умен, че трудно понася хора, равни му в мисленето, така че бързо създава приятелства и бързо печели врагове. Още повече се сближава само с Хегел и го измъква от философското небитие, като му урежда място в Йена. През 1800-та излиза „Система на Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 