КАТО ГОВОРИМ ЗА ИМПИЙЧМЪНТ…..
- Стари съображения по новия парламентарен дебат в сряда
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. „Марица“, Пловдив
Без да знам, че сега депутати ще го вземат присърце, миналата година по това време пуснах в блога си поредица от 40 текста с идеята, че Първанов трябва да си ходи. Не се хваля с това – в България не е трудно да познаеш нещо, а и ти става гадно като познаеш нещо гадно. Но припомням със съкращения част от тези текстове заради политическите и моралните съображения, които съдържат и които имат пряко отношение към дебата за импийчмънт в сряда.
1. Първанов да си ходи, защото “еднозначно ратува за разширяване на многостранните българо-руски връзки. И това преминава като магистрална идея във всичките му изказвания и, разбира се, действия.”
Цитатът е от предговора към издадена на руски книга на българския президент, предговор, написан от тъй наречения “академик” Евгений Примаков, едър съветски функционер и бивш шеф на съветското и руското външно разузнаване. Текстът е поучително четиво като цяло, но това директно признание, че българският президент работи за руските имперски интереси надхвърля всякакви граници.
4. Първанов да си ходи, защото по време на среща с новоизбрания руски патриарх Кирил в Москва поиска той да се намеси в отношенията между Българската православна църква и Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Така самият Първанов се намеси пряко в църковните дела и грубо наруши базисния конституционен принцип за независимост на църквата от държавата.
Като оставим настрани основателните критики за състоянието и поведението на БПЦ, сценката на тема “Първанов моли Кирил да се намеси” е все едно да покажеш на съседското куче къде твоето куче крие кокалите си. Има обаче и редица въпроси. Например: Какъв “авторитет” има Кирил, коронясан за руски патриарх само преди дни? Как според Първанов той може да повлияе на съда в Страсбург – с анатема, с пищов? Кога точно Първанов се прекръсти за първи път в живота си и кой е той в църковните дела? Кой му е дал право да говори от името на БПЦ? И как се нарича актът, при който първо се опитваш да поставиш държавата си в услуга на чужда държава, а после се опитваш да поставиш и църквата си в подчиненост на чужда църква? Въпросите всъщност са отправени към чешкия художник Давид Черни.
7. Първанов да си ходи, защото, освен като международен бракониер, личи, че ще стане известен и като слаб играч на карти. Правителството, което той състави по формулата 3:5:8, заета от арсенала на играта “Блато”, е най-слабото от всички досега, като в края на мандата си има 76 процента неодобрение. А “големият шлем” на Първанов срещу Путин преди година в София по отношение енергийните споразумения с Русия хлопна самия него по главата преди и по време на посещението му в Москва.
Създадено на блатен принцип, правителството само за последните две години успя да превърне България в мръсна европейска локва. И сега се кани да се изтръска. А по всичко личи, че “големият шлем” беше обявен от Първанов по погрешка – гледал е картите на Прочетете остатъка от публикацията »
КОЙ НАСАДИ ДОГАН НА ПАЧИ ЯЙЦА?
- Истинският въпрос около получаването на 1,5 милиона лева консултантски хонорар е не само дали ще си го поискаш, но и за какво ти го дават
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Насаждането на пачи яйца е операция добре позната в България, макар че през последните години самият израз някак изчезна от общественото говорене. Според мен неяснотите, свързани с неговата етимология са доста интересни, но всичко така си и тъне в неизвестност. Например не ми е ясно защо точно върху пачи яйца става насаждането, а не върху кокоши или някакви други. Дали пачите яйца съдържат нещо отличително, нещо особено вонящо, да речем, та е по-неприятно точно в тях да те плоьоснат? Или те трябва да се мътят по-дълго от другите, затова и седенето в неудобна поза над тях е по-мъчително за този, който ги мъти?
Смятам да почета научна литература по въпроса, да стана достатъчно сведущ, да се главя за консултант на някоя голяма компания за производство на пачи яйца и да поискам хонорар от милион и половина лева. То аз и сега бих поискал такъв хонорар, за да консултирам когото и да било за каквото и да било, защото, малко или много, имам нужда от джобни. Но въпросът е не само да поискаш, а и да ти дадат. Пък светлият пример в това отношение на г-н Ахмед Доган сочи, че за да ти дадат, трябва да си добре подготвен, литература да си чел по съответната тема, с учени от БАН да си разговарял поне един-два пъти по нея.
Точно така, впрочем, с добрата научна самоподготовка на Доган по тънкостите на хидроенергетиката, обясни депутатът от ДПС Камен Костадинов и успеха на своя партиен лидер в консултантската дейност, поразбудил духовете напоследък. Като слушах Костадинов, дадох си ясна сметка защо и доколко ние, обикновените хора, всъщност нищо не разбираме от сложното и перспективно мислене на някои политици.
Например оказа се, че докато сме се чудили като патки защо Доган не ходи на работа в Парламента, той седял в къщи и залягал над книгите по химия, физика и спомената вече сложна материя – хидроенергетиката. И по този начин е израснал до милион и половина хонорар. От тази сума, дори да плати данъци и да приспадне глобите за неявяване на работа, пак ще му остане доста джоб-парасъ. Даже като се махнат от нея и онези 50 хиляди, които Доган от своя страна пък Прочетете остатъка от публикацията »
ФАНТОМЪТ НА ОПЕРЕТАТА
- Примерът с паричките на Ахмед Доган е само пример, но схемата, по която той се реализира, е класическа и се ползва не само от него. До голяма степен това се дължи на липсата в българския език на дума, която да означава “здрав разум”
Пламен Асенов – специално за frognews
Не разбирам защо толкова се напада гражданинът Ахмед Доган, че взел милион и половина хонорар като консултант по хидроенергетика. От една страна съм убеден, че ако Тройната коалиция беше уредила в България да се построи адронния колайдър на ЦЕРН, той щеше да вземе доста повече пари като консултант по адронни колайдъри. Но тъй като е уредено да се строи само някакъв си “Цанков камък”, може би даже в момента човекът психически се чувства недооценен, а финансово – леко прецакан. От друга страна, както правилно отбелязаха вече редица разумни наблюдатели, след прокурорската проверка за чистотата на този доход вероятно ще се окаже, че от законова гледна точка той си е напълно редовен и гражданинът Доган се къпе в момини сълзи.
Но всички ние, останалите граждани, продължаваме да вопием – далавера, та далавера. И защото главите ни са тъпи, не разбираме, че не разбираме. И не разбираме какво не разбираме. А те нещата са няколко и сравнително прости. Първо, един голям хидроенергиен възел не се строи само от хидроинженери, но и от хора с политическа воля, политически позиции и възможности. Ама – веднага ще побърза да викне някой несведущ – тогава гражданинът Доган, дори документално паричките му да се окажат напълно редовни от законова гледна точка, може да бъде търсен за търговия с политическо влияние. Верно, това по-трудно се доказва, но не е невъзможно, ако се види по документи кой в предишното правителство и Парламент най-силно е лобирал за изграждането на въпросния Цанков камък и оттам нататък кълбото се разплете.
И тук опираме до второто неразбиране на механизмите на властта от гражданска страна. Особено механизмите на властта при Тройната коалиция. Защото съм не почти, а напълно сигурен, че ако се направи такъв преглед, ще се окаже, че за въпросния камък са лобирали други, например политици от НДСВ или БСП – но нито Доган, нито кой да е от министрите му имат и най-малък пръст Прочетете остатъка от публикацията »
ЦЕНАТА НА ЩАСТИЕТО – $ 60 000 ГОДИШНО
- Бедността сама по себе си може и да не е порок, но ражда пороци
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив
Което и правителство да управлява България напоследък, щом отмине първоначалният му ентусиазъм, започва повече или по-малко открито да пита – ама защо подопечните ни българи са вечно ръмжащи, недоволни и не се държат като хората в нормалните страни, защо постоянно дават признаци да са нещастни, въпреки нашите грижи за добруването им.
Това субективно усещане на властите всъщност е вярно, такива сме си. То и съвсем обективно се доказа чрез общоевропейско социологическо проучване през миналата година. Според него българите се чувстват най-нещастни от всички европейци. Намерихме и ние по какво да сме на първо място в Европата, но нейсе.
Ако все пак някое от споменатите правителства, вместо само да се чуди на този феномен, беше се допитало до наистина сведущи хора като американеца Даниел Канеман, щеше да разбере истината. Даниел Канеман е сериозен човек, автор е на теорията за тъй наречената “поведенческа икономика” и нобелов лауреат. Не е от онези говорители по темата “щастие”, които ви убеждават, че ще го постигнете само ако много искате. А щом не го постигате, значи не искате достатъчно. Или искате по неправилния начин.
Та в една своя лекция в мрежата TED Канеман казва, че американците, които имат годишен доход под 60 хиляди долара, не са щастливи. Да уточним нюансите – не са непременно нещастни, просто не са щастливи. Или им е много трудно да бъдат. И обратно – онези, които имат над 60 хиляди долара годишно, не са непременно щастливи, но им е доста по-лесно в реализацията на тази трудна задача. Както се казва – каквото и да ти говорят, винаги става дума за пари.
Някой защитник на истината ще контрира, че примерът е неприложим за България, защото цената на живота тук е много по-ниска. Не, цената на живота не е. Цената на издръжката може би е ма-а-а-лко по-ниска, но не много. За Щатите не знам данни за съотношението, но спрямо Германия например се знае, че нашите цени са Прочетете остатъка от публикацията »
КУРВА ЛИ Е СЕСТРАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
/Фили/ Един документ с напълно неясен произход, но с недвусмислено съдържание взриви през последните дни българското общество. Документът бе разпространен от някои печатни медии в сряда и се представя като проект за антикризисни мерки, които се обсъждат от правителството.
Най-драстични сред тях са описаните намерения за облагане с данък общ доход на пенсиите, които имат размер над минималните 136 лева, намаляване почти наполовина на времето за платено майчинство, облагане с данък на брутния доход на работещите, преди да платят задължителните социални и здравни осигуровки, както и редица мерки, засягащи доходите на държавните служители, включително тези от армията и полицията.
Разписаното в текста веднага бе определено от мнозина като “ужасяващо”, но към това определение се присъедини и самото правителство. Министерството на финансите излезе с декларация, в която заяви, че никога не обсъждало, нещо повече, че никога дори не подготвяло за предварително обсъждане подобен пакет антикризисни мерки. Въпреки това обаче възможността за реализация на такива не просто силно рестриктивни, а и понякога отиващи отвъд здравия разум мерки се коментира вече твърде нашироко и даде повод за нова политическа атака срещу правителството на Бойко Борисов и по-специално срещу присъствието в него на финансовия министър Симеон Дянков.
– Пламен, стана ли ясен вече произходът на този “документ”?
– Все още не, Фили и ми се струва, че трябва да се намеси полицията, за да се изясни този произход. Тъй нареченият документ представлява просто хвърчащи листове, съшити заедно. По тях няма нито една от задължителните иначе, ако произхождат от която и да е администрация, идентификации за произход, това са листове, които може да напише и разпространи Прочетете остатъка от публикацията »
ПОЛИТИЧЕСКАТА ПЛЕШИВОСТ
- Основната разлика между житейската и политическата плешивост е, че в единия случай тя се реализира от външната страна на главата, а в другия – от вътрешната
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Плешивостта, това необратимо явление у мъжете, е обратно пропорционално на месечния цикъл, “обикновеното у жените”, както го нарича Библията. Докато на жените обикновеното им идва в ранна възраст, явява се периодично и сравнително рано спира, то на мъжете необратимото най-често им идва по-късно, задълбочава се постоянно и никога повече не изчезва.
През вековете редица достойни мъже са били плешиви като кестен – от Омир, през Сократ и Платон, после Колумб и Леонардо, Шекспир и Дарвин, та чак до Чърчил и Пикасо почти в наши дни. Сред недостойните мъже, които обаче са променили съдбата на света, също има прочути кубета – достатъчно е да споменем Ленин.
Въпреки величието, което често съпровожда плешивостта, мнозина продължават да се срамуват и се борят срещу нея с подръчни средства – носят тупе, присаждат си коса, мажат се с конски витамини и кравешка тор. Нищо не помага, разбира се. Щом се видя, че отърване няма, тръгна модата на бръснатите глави – идеята е да се направи от дефекта ефект, като се представи природният недостатък за личен стил. Не знам дали това е успешно, но като нагласа е много разпространено. Факт е, че в Средновековна Европа бръснати глави са имали само крепостните селяни, свободните са се подстригвали в зависимост от положението си, а благородниците са носили коси до раменете. През ХХ век бръснатата глава се прилага масово през Първата световна война като средство срещу въшките, носещи тиф и холера, после става символ на затворническия живот, а сега е модна тенденция, следвана дори от президенти и премиери.
Основна разлика между житейската и политическата плешивост обаче е, че в единия случай тя се реализира Прочетете остатъка от публикацията »
ШАПКИТЕ, ШАПКИТЕ!
- Политическата буря покрай президента Първанов показва, че е време и той, пък и други политици в България да изядат шапките си от яд
Пламен Асенов, политически коменатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Изяждането на шапката от яд не е като изяждането на кифтаците за удоволствие, но през годините е придобило дълбок смисъл на световната политическа сцена – значи крайно време е да начене да се практикува и в България. Публична разновидност на този сакрален политически акт видяхме тези дни, когато президентът Барак Обама изпрати на канадския премиер каса бира заради загубен бас. Наистина, тематично басът беше свързан с нещо на пръв поглед невинно – хокей, но на нивото, на което работи Обама, всичко е политика. Затова бъдете сигурни, че като истински политик, преди да изпрати касата, US президентът първо е изял шапката си от яд поради загубата. Защото тази загуба издава недобра способност за прогнозиране от негова страна или в краен случай – недобра информираност. Само че изяждането е станало тайно, най-многото Мишел и децата да са го зърнали как дъвчи и преглъща мъчително в президентските покои.
Пък може и обратното да е станало – канадският премиер да е изял шапката си от яд, че е спечелил, защото по този начин пък той даде повод от възможно най-високо ниво да се рекламира една марка американска бира. А, както всички знаят, американската бира трудно се различава от водата, ако я пиеш. И, също като водата, носи неприятно усещане дори когато ти влезе в обувката, камо ли в стомаха.
Така или иначе, покрай завихрилата се напоследък в България политическа буря около президента Георги Първанов си давам сметка, че всички, замесени в нея, трябва също да посегнат към шапките си по една или друга причина. То след петъчната му напоителна медийна изява, която твърде наподоби американската бира, тази опция трябва да обмислят даже Прочетете остатъка от публикацията »
ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ НА МАЛКИТЕ ПОЛИТИКИ
- Полезен наръчник за това как да прецакаме всички останали, докато всички останали ни прецакват
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Малките политики са онези, които не могат да си намерят краката вечер, когато решат да ги измият, толкова са им къси. Добра представа точно колко са къси дава уточнението, че поне с един от многото си крака те винаги са бръкнали в джоба на целокупния българин. Големите майстори на малките политики пък са известни с това, че живеят на принципа на памперса – само се пълнят, без да се интересуват от повторната употреба. Впрочем, това е принцип и на презерватива също.
1. Такса мощност
Енергийните дружества отдавна са известни като големи майстори на малките политики. Сега от EVN искат да въведат “такса мощност”, а ДКЕВР, държавната комисия, призвана да защитава общите български интереси от попълзновенията на монополистите, с удоволствие им разрешава. Даже по телевизора се изигра сценка, при която журналистите викат на човека от ДКЕВР, че това си е такса електромер, а той отрича – не, отнюд, не е такса електромер, нещо съвсем различно е. И те пак – ама….., а той пак – не!
Разбира се, славните енергетици нищо не измислят сами, те следват примера на колегите си параджии, които отдавна се уредиха да получават пари, независимо дали парата им се потребява или не. Това се нарича “осребряване на монополно положение” и EVN търпят критика, че чак сега измислиха подходящата формула. Със забавянето си те всъщност ощетиха държавната хазна, с чиито постъпления трябва да се плаща на социално слабите, които не могат сами да си плащат тока.
Общата идея е, че всеки човек се бръква с близо два лева, защото EVN му доставят мощност до къщата, а той дали харчи въпросната мощност, няма значение. Все едно насила да ти тикнат холограма на голата Анджелина Джоли в леглото, а после да те таксуват като за истинската Джоли. И държавата да постанови, че дължиш като за истинската. Подобно е, макар не толкова приятно.
Тук има няколко въпроса, които може и да изглеждат леко безсмислени, но като общество сме длъжни Прочетете остатъка от публикацията »
ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА В ХИМЕННОТО ОБЩЕСТВО
- Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад
Пламен Асенов – специално за frognews
Предстоящата война е онази стандартната, между Доброто и Злото. Тя можеше и никога да не започне, но тежък инцидент, инцидент на границата между честта и безчестието, между морала и неморалността, между демократичната политическа практика и тоталитарната политическа практичност, я направиха възможна.
Хименното общество пък е общество като българското, което се разкъсва и разпада на парчета дори при най-лек натиск. Ето защо истински граждански позиции в него се заемат трудно, а оттам – трудно се водят и истински войни. Разбира се, говорим за войни политически, войни на думи, идеи и принципи, а не за войни военни.
Войната, за която сега говорим, не е Първанов срещу Дянков, макар на някои все още да им изглежда така, а други пък да искат да я представят по този начин. Тя не е дори президент срещу правителство, въпреки че основните битки би трябвало да се водят точно на това поле. Войната в този случай е между необходимостта и желанието на българското общество да се превърне в истинско демократично, цивилизовано, напреднало европейско общество и онези сили в него и извън него, които го дърпат назад, за да продължат да възпроизвеждат слабостите му и да се възползват от тях.
От това следват и няколко основни характеристики на евентуалната предстояща война. Първо – тя ще бъде дълга. Ако наистина започне, нейният първи етап ще завърши най-рано през есента на следващата година, когато са президентските избори.
Възможността, за която отначало се заговори, но май набързо се разгледа и вече се отхвърли, е Борисов и Първанов едновременно да подадат оставки и да се ходи на предсрочни Прочетете остатъка от публикацията »
ДЯНКОВ ДА СИ ХОДИ, ПЪРВАНОВ ДА СЕ МАХА, НИЕ – ДА СЕ ГРЪМНЕМ
- Войната между Доброто и Злото в България май наистина тепърва предстои
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
Симеон Дянков да си ходи от България.
Не защото президентът иска това, пази Боже. И не защото е лош финансов министър. Напротив, като финансов министър ми се струва /с малки изключения, разбира се, като данъкоплатец съм длъжен винаги да критикувам финансовия си министър заради изключения, които ме засягат лично/, че е добре за самата България Дянков да стои в България и да се опитва да направи това, което се опитва – някакви реформи във финансовата и други сфери, незапочнати, недовършени или нарочно вкарвани досега в девета глуха заради некадърността, алчността и подобни водещи качества на предишни правителства.
Ще ми се Симеон Дянков да си ходи от България, защото изглежда твърде свестно момче, за да си губи времето и живота с нашенските сатанински козни, които тук определяме с гръмки имена като политика, обществени отношения и как ли не още. Ще ми се да не се каля в блатото на местните интриги, да не се хваща в болезнените капани на българските политически бракониери, да не подлага душата си на арогантни кръстосани разпити с ченгеджийски привкус, защото най-многото, което може да получи от тях, е високо кръвно, не признателност и удовлетворение за добре свършена работа.
Само че той надали ще иска да си ходи – още повече след това, което се случи в срамния дори по българските политически стандарти ден петък, 5 март. И след като всички видяха начина, по който президентът и неговите гавази се нахвърлиха да смажат един човек, отишъл джентълменски да изясни едно недоразумение.
Има нещо изначално сбъркано в цялата ситуация. Помните ли как преди време Прочетете остатъка от публикацията »
ДВЕ РЕЦЕПТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТ-КУХНЯ
- В страна, където престъпниците са ченгета, не е трудно лъжата да се представя за истина, глупостта за мъдрост и защитата на чуждия интерес за патриотизъм
Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица” – Пловдив
1. Нещо, пълнено с разни неща и завито в таковата.
Рецептата е много проста, макар да изглежда загадъчна. Взима се един килограм, почиства се и се вари в една голяма, заедно с половин стрък, една връзка, няколко лъжици и щипка. Когато се свари, пълни се и се завива. Пече се на бавен и щом стигне необходимата твърдост, замерят се околните. Бульонът се оставя на топло и слънчево за поне 48 часа и като вкисне, изсипва се върху минувачите.
Горе-долу в това живяхме досега по отношение на темата за генезиса на мафията в България. Мнозина продължават да си задават резонния въпрос как стана така, че от общество, в което, поне на хартия, нямаше престъпност, изведнъж станахме челна мафиотска държава. И си отговарят, че е заради мръсния капитализъм, който разби моралните устои на българина.
Нищо такова, разбира се. Моралните устои на българина си бяха разбити още при комунизма с три главни инструмента – отнемането на собствеността, внушението, че тъпакът и геният са равни не само пред закона, а изобщо, както и наложената система за тотален контрол върху и създаването на страх у всеки отделен индивид. Точно този страх се наричаше социалистически морал и крепеше илюзията за общество, което се крепи някак. В него нямаше много престъпност на ниските нива, “долу”, защото самата власт, властта “горе”, беше престъпна. Тя стискаше поданиците си здраво, за да е свободна да върши каквото си иска.
Смята се, че един от главните инструменти в тази здрава ръка беше Държавна сигурност, но това е само наполовина вярно. ДС всъщност беше неразделна част от тъканта на властта, в повечето моменти вероятно тя дори държеше пряко властта в страната или поне можеше да манипулира в свой интерес склерозиралата комунистическа върхушка. В същото време тя беше част от тъканта на самото общество, доколкото манипулираше, притискаше и обвързваше хората със собствената си престъпна дейност. А понякога и просто така, за да се чувстват те престъпници, дори без да са извършили нищо лошо.
След промените това шизофренично състояние на специалните служби стана още по-сложно. Една част от хората в тях влязоха директно във властта, друга част Прочетете остатъка от публикацията »
ЛЕТЕН WORKSHOP – ЖУРНАЛИСТИКА
Продуцентска къща ECLIPSE PRODUCTIONS – Пловдив
ОРГАНИЗИРА
АТЕЛИЕ – ТВОРЧЕСКО ПИСАНЕ
ЛЕТЕН WORKSHOP – ЖУРНАЛИСТИКА
Започва сформирането на една работна група за летен журналистически workshop през юли.
Максималният брой участници в групата е 6 души. Групата се събира в творческа обстановка и работи 22 работни дни – от 1 до 31 юли, по 4 учебни часа на ден. Цена – 6 лв. на час.
Ателието дава възможност на хора, които имат сериозен интерес към занимания с журналистика, да се запознаят с основите и спецификата на творческото писане в тази сфера, да получат практически опит и експертна помощ в своите първи, втори или трети стъпки, да развият и започнат да реализират специалните си умения.
Освен дискусии и практическа работа с текстове, програмата по журналистика включва също Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 