РАЗОБЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ Конфликтът между Волен Сидеров и Валери Симеонов, двама от лидерите на тъй наречените „Обединени патриоти”, се задълбочава. Дали и доколко това наистина заплашва стабилността на управлението, в което те участват и може ли да има по-сериозни политически последици за страната – коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, конфликтът Сидеров – Симеонов занимава българското общество отдавна, но може ли поредният негов епизод да е фатален за управлението като цяло?
– Конфликт, но и приятелство, Фили. Виждаме тук нещо като въплътени Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзът от забележителните Вазови „Чичовци”. Те са силно свързани, но и в тлеещ конфликт, който се разгорещява с поредния погоден номер. Същото е при Сидеров и Симеонов. Свадата им е домашна – единият е кум на другия, а разделите и сдобряванията им забавляват българите вече 10 – 15 години. Тогава Волен Сидеров беше водещ по „Скат”, кабелната телевизия на Валери Симеонов, от която тръгна партия „Атака”. Двамата заедно поведоха партията, но се скараха жестоко, по махленски – с публични персонални нападки и развяване на мръсно бельо. В резултат Сидеров остана в „Атака”, а Симеонов направи своя партия, наречена гръмко – НФСБ. Като мислене и поведение обаче двете са от един и същи калъп – силно популистки, маргинални, печелят популярност чрез скандали, демонстрират еднаква нетърпимост към евреи, цигани, турци, гейове, мормони или европейски либерали. Действията и лозунгите им са фашизоидни, което води до заблудата, че са крайно десни формации. Нищо по-невярно – поглед към програмите показва, че ориентацията им е крайно лява. Тя е подчинена на идеите за приоритет на държавата, за максимално централизирана икономика и преразпределение на публичните средства. Но и това е само Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ИДВА ЛИ „РАЯ НА РУСКОТО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ“ /по Платонов/
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-idva-li-raya-na-ruskoto-vtoro-prishestvie-po-platonov
Когато един владетел влиза в ролята на шут, това е смешно. Когато един шут влиза в ролята на владетел, това е опасно.
Не ми е ясно как става, обаче на този свят, граждани, има хора, които някак успяват да съчетаят двете роли, така че да постигнат и двата ефекта едновременно.
За император Путин не се учудвам чак толкова, че го може – вече се е доказал на този терен многократно. Дори, заради впечатляващите му предишни опити, аз поне имам натрапчивото усещане, че той или е истински природен талант, или КГБ реално успява да обучи хората си на такава морална поливалентност, та като се гледат в огледалото сутрин, сами не могат да познаят с кое лице са се събудили.
За разлика от праволинейните кютуци на ГРУ, дето тъпо и упорито ходят да разглеждат прочутата катедрала в Солсбъри толкова пъти, колкото им е необходимо, за да я разгледат напълно. И пътьом махат приветливо на всички записващи ги камери.
Но стига лирични отклонения. Всъщност искам да кажа колко смешно и колко опасно едновременно прозвуча най-последното знаменито Откровение на Путин: „Руснаците, които загинат в ядрена война, като мъченици, ще отидат в Рая. Останалите просто ще умрат.”
Има предвид – всички останали хора по света.
Пред тъй наречения форум Валдай, руският президент не описа кой точно Рай предлага на руснаците. Кой знае защо, аз веднага се сетих за Рая на руското Второ пришествие, при което болшевиките убиват всички, както е описано прекрасно от Платонов в „Чевенгур”. Но може и други небеса да предвижда Путин за своите си хора, де, някакви такива, пълни с героизъм, подковани ботуши и вдъхновяващи за още Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: КРАТКО ЕСЕ ВЪРХУ МОСКОВСКИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ДЖЕНТЪЛМЕНИ БЕЗ КЪСМЕТ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-kratko-ese-varhu-moskovskite-pravoslavni-dzhentalmeni-bez-kasmet
От известно време насам се питам, граждани, дали всесветовният император Путин си връзва сам вратовръзката или тази висока чест е запазена изцяло за прислугата. Тоест, дали лично лицето Владимир Владимирович изобщо е попило нещо от поляците или техните цивилизационни усилия са отишли съвършено напусто.
Сигурно се чудите – какво общо имат пък тук поляците.
Ами просто е. В едно интервю, запитан за отношението си към Русия, която владее страната му около 150 години през различни исторически периоди, великият полски и европейски режисьор Анджей Вайда с горчива ирония отбелязва: „През това време успяхме да научим москалите да си връзват вратовръзки, но, за съжаление, на нищо друго не успяхме да ги научим”.
Ето ви един пример за проявено прекрасно отношение към тези типове – дълбоко съжаление, което граничи с презрение, вместо закономерната дълбока омраза. Както съветваше Хемингуей: прояви ирония и жалост.
А иначе Вайда има Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: МАКЕДОНЦИТЕ СЕ ГРЪМНАХА В КРАКА, ВМЕСТО ДА УЦЕЛЯТ СЛОНА ПРЕД НОСА СИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-makedontsite-se-gramnaha-v-kraka-vmesto-da-utselyat-slona-pred-nosa-si
Обичам Македония.
Имам много причини за това, но ще ви кажа само две. Първо, пра-пра-дядо ми по бащина линия, силната линия в рода ми, е преселник от Велес. И второ, в Македония се роди едно от най-хубавите ми стихотворения – „Охрид”.
Това са много интимни и дълбоки причини. Но непременно трябва да добавя, че тази моя първична любов изобщо не ме сродява с онези пишман „патриоти”, които за своя собствена изгода бият тъпана, като твърдят: в България – че Македония е българска, в Сърбия – че е сръбска, в Гърция – че е гръцка. Като нормален човек и европеец смятам, че Македония си е на македонските граждани, те да си носят отговорностите, те да си берат плодовете от тази прекрасна земя. Ние можем само да им се радваме и да бъдем приятели с тях.
Но тези дни не можем много да им се радваме. Честно, заболя ме от резултата на референдума, който трябваше да подкрепи приключването на проклетия спор с Гърция за името и така Македония да види широко отворена портата за влизането си при нас, в НАТО и ЕС.
Заболя ме заради тях, защото виждам, че самите македонци се гръмнаха в крака, вместо да уцелят слона пред носа си. Но ме заболя също и заради нас, които напразно се надявахме, че по най-прекрасния начин, просто с един демократичен вот, Балканите ще станат по-мирна и сигурна земя.
Сега тези надежди изглеждат попарени.
Да, обяснения за неуспеха могат да Прочетете остатъка от публикацията »
ЛЯТНО ИЛИ ЗИМНО ЧАСОВО ВРЕМЕ – ТОВА Е ТЕМА ЗА РЕФЕРЕНДУМ, НЕ АЕЦ „БЕЛЕНЕ“
Пламен Асенов
Лятно или зимно часово време – какво да изберем?
Този сакрален въпрос, граждани, увисна със страшна сила над главите ни малко неочаквано. Явно обаче и напълно заслужено, след като изобщо имаме колебания по него.
Да, разбирам объркването на някои хора – близо 40 години разни шашкъни ни шашардисваха, като сменяха времето ката година, а сега още по-големи шашкъни ни изправиха пред избор, който сам по себе си няма никакъв смисъл.
По природа и по логика няма смисъл. И ще разберем това веднага, ако си дадем сметка, че на този свят няма лятно и зимно часово време, а има само едно – онова, което наричаме „зимно”; онова, според което човечеството живя някъде до към 70-те, когато започнаха експериментите; онова, което с пълно право можем да наречем „естествено време”, въпреки вътрешно антагонистичния характер на подобно определение.
Както го описа Волен Сидеров, става дума за „нормалното, астрономичното и от Бога даденото ни време”. Другото, „лятното”, наистина е от Лукаваго, една безсмислена човешка направа, която, както се видя, принесе доста вреди и нито една от изначално пропагандираните ползи.
Добре, де, хванахте ме. Да се цитира Волен в защита на каквато и да било нормална теза не е нормално. Но какво да направя, както знаем, в този свят понякога се получават флуктуации и чисто квантови събития избиват на повърхността. Щом има такива умни люде, които печелят пари само чрез съсредоточено търкане на картончета, защо и Волен веднъж в живота си да не уцели десетката, като изръси нещо наистина мъдро.
Но да се върнем на темата. Да, часовникът, времето по часовник, не е природна Прочетете остатъка от публикацията »
Среща в четвъртък, 11 октомври 2018, Първо студио на Радио „Пловдив“ – Шест години с „Великите европейци“: НАЙ-ЩУРИЯТ КУПОН НА СВЕТА
Пламен Асенов
Изненадващо, но да прекараш 6 години в ровене из съдбите и душите на знаменитите люде, представени досега в поредицата „Великите европейци” по радио „Пловдив”, не е чак толкова много, колкото изглежда.
Може да звучи леко парадоксално, но даже започва да ми се струва, че е малко. Искам още. Не мога да се наситя.
Имам чувството, че ме е споходил невероятен късмет – да участвам в най-щурия купон на света, организиран от най-блестящата, интелигентна, изтънчена, на моменти зловеща, жалка и прогнила от грехове, но като цяло – съвършено прекрасна компания, способна да се роди. Събрана в една странна, провинциална къща, наречена Европа, тази компания веднага привлича фокуса на вниманието и превръща старата колиба в център на света, като я озарява и прави отвътре далеч по-голяма, отколкото отвън.
Естествено, не искам това да свършва!
Да, фенерите светят ярко, купонът продължава над 300 седмици и досега съм срещнал отблизо около 300 души, чиито живот и гений се мъча да опозная и разкажа по начин полезен и интересен за всички. И – да, товарът да носиш тези титани на мисълта и делото в себе си е огромен, понякога те притиска и те кара да се сведеш до земята, все едно се покланяш.
Само че аз и без това им се покланям.
На моменти имам чувството, че съм Прочетете остатъка от публикацията »
МАКЕДОНИЯ – НАЙ-ЛОШОТО ВЪЗМОЖНО РАЗВИТИЕ В НАЙ-ДОБРИЯ ВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Фили/ В Македония се проведе референдум за съдбата на тъй наречения Договор от Преспа, който променя името на страната, но отваря пътя ѝ за членство в ЕС и НАТО. Поради общата ниска избирателна активност обаче, договорът всъщност бе отхвърлен и това поставя тревожни въпроси за бъдещето не само на Македония, но и на Западните Балкани изобщо. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, едва 37 на сто от македонците гласуваха на референдума, вместо желаните над 50 на сто, за да е валиден той. Изненада ли е този провал и на какво се дължи?
– Референдумът трябваше да каже „да” или „не” на Договора от Преспа, подписан от премиерите на Македония и Гърция. Основна точка в е името на Македония да стане Република Северна Македония. Няма да влизам в подробности защо Гърция толкова настоява за това, но ще припомня, че спорът между Скопие и Атина продължи 20-на години и това забави македонското членство в ЕС и НАТО. Сега, както многократно заявиха всички европейски и атлантически фактори, възможностите ще се размразят, ако има „да” на референдума. Но имаше „не”. Някои македонски граждани видяха допитването през призмата на партийните страсти и гласуваха – или дори не отидоха да гласуват – не по разум, а по стадно чувство. Прояви се и типичният балканският нихилизъм – политиците нищо не правят за мен, аз пък няма да им гласувам. Още преди референдума някои наблюдатели казаха, че резултатът няма как да е истински, защото в списъците има много мъртви души. Сочат се различни цифри, но всички надхвърлят 350 000 души, което при такава малка страна е фатално, защото прави постигането на висока избирателна активност много трудно. Но има и още. Разследващата македонска неправителствена организация Investigative Reporting Lab заяви, че през последните седмици в Туитър и Фейсбук са се Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 