108. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЯРОСЛАВ ХАШЕК

ноември 30, 2014 at 12:42 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
12. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100484344/velikite-evropeici-aroslav-hashek

Казват, че Чехия се състои от три неща – пиво, хокей и Швейк. Е, ако говорим само за последните стотина години – не бих пропуснал Милош Форман, Вацлав Хавел, Карел Чапек, Пражката пролет, „Харта 77”, розовият руски танк на Давид Черни, наденичките от месо или русите чешки divky. Но дори да разширим по този начин списъка, ще видим, че всички тези чешки икони носят много общо помежду си. Общото можем да наречем Ярослав Хашек. Или поне – безсмъртният дух на Ярослав Хашек.

Латерна в Прага

Годината е 1925. В Моравия, чешкият археолог Карел Абсолон открива счупена на две керамична фигурка на дебела жена с огромни увиснали гърди, наречена Венера от Долни Вестонице. Това е най-старата керамична фигурка на света, създадена от човек между 25 и 29 хиляди години преди новата ера. Сигурен съм, че ако добрият войник Швейк, а и добрият му автор, Хашек, бяха видели тази жена, непременно щяха да се влюбят в нея – толкова силно тя носи онзи техен дух, който съчетава ниското с високото, смешното с трагичното, изобилното ядене и пиене с изобилната свободна воля и мисъл. Но те не се влюбиха в нея, защото при откриването и Хашек е мъртъв от две години, великият му роман е недовършен и съдбата на героят Швейк е в мъгла. Въпреки това обаче тази праисторическа чешка Венера е знак, че по онези места призракът, наречен дух на писателя Ярослав Хашек, вилнее от край време, че той не е измислица на модерната епоха, а генетично наследство от древността, към което после е добавена малко, едновременно прекрасна и гадна, измислица на модерната епоха.

Дворжак, Славянски танц №8, оп. 46

Херцогство Бохемия, което обхваща днешна Чехия, съществува от края на ІХ век. Златна епоха преживява през ХІV-ти век под скиптъра на краля си, императора на Свещената Римска империя Карл ІV, роден Вацлав. Да, това може би е същият крал Карл, за когото се твърди, че крал кларинети заедно с някаква кралица Клара. Информацията за този грях обаче е силно преувеличена – в съответствие със средновековната традиция да се принизява сакралното, която в Чехия има Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: С ПОЧТИ САНТИМЕТЪР ПРЕДНИНА СМЕ ПРЕД РУСНАЦИТЕ ЗА „ЮЖЕН ПОТОК“

ноември 29, 2014 at 7:05 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/33305-de-profundis-da-ne-si-merim-penisite-s-rusnatzite-s-pochti-santimetar-prednina-sme-za-yuzhen-potok.html

Имам странното усещане, че точно в момента като общество проспиваме новината, която ще определя развитието на огромна част от политическите и икономически събития в България поне през следващата година.
Говоря за съобщението от онзи ден на РИА Новости, че „Газпром” няма да се съобрази с Европейския съюз и в средата на декември, така или иначе, започва строителството на морската част от проекта „Южен поток”.
Не знам дали държавата ни като държава проспива това, или вече си блъска главата как да реагира, горката, щом след някой и друг месец руските тръби достигнат българските териториални води и официално ще трябва да се каже на Кремъл или „да”, или „да”. Знам, подобна дилема не прилича никак на една истинска европейска държава, но все пак не се шегувам – просто на всички е известно не само, че Путин не приема „не” за отговор от страна на някакви си българи, но и че „не”-то е най-трудното нещо, което България умее да казва на Русия.
В това отношение винаги сме били като твърде дащна девойка.
Вместо да подложи на публична дискусия цялата работа с наближаващите руски тръби и изобщо с руския натиск срещу страната и така по един или друг начин да подкрепи – дори да подтикне – държавата да каже на кремълските гангстери сакралното и правилно за националния ни интерес „не”, така нареченото ни гражданско общество обаче пак се е вторачило в пъпа си и го коментира.
Ами да, какво друго, освен изпускане на пара през свирката, е, че дни наред вече тук напоително обсъждаме ли, обсъждаме някакво си уж изчезнало тефтерче. Та покрай него всичко е отдавна ясно – докато не се реформират издъно МВР, специалните служби, съдебната система и прокуратурата, както, разбира се, и цялата политическа класа в България, тоест, докато не се разбие и изхвърли на бунището тукашната ченгеджийско-прокурорско-политическа мафия, тя винаги ще произвежда подобни „новини”.
И винаги ще ни се смее, като се хванем на въдицата.
Още много примери за такива финтове, чрез които някой пуска българското общество по политическата пързалка, е дал Господ.
Доколко силно тъй наречените „патриоти” се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

РУСКАТА ГАЗОВА ТРЪБА Е КАТО ДУЛО НА ОРЪДИЕ, НАСОЧЕНО СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

ноември 28, 2014 at 8:20 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ На фона на все по-ясно очертаващите се заплахи за България от агресивната руска политика, учудващо е почти пълното отсъствие на тази тема и всичко, свързано с нея, от българския публичен дебат. Защо отсъства, след като всички знаят, че точно в този случай мълчанието не е злато – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, Русия каза, че започва изграждането на морската част от газопровода „Южен поток”, въпреки несъгласието на Европейския съюз. Това заплаха ли е за България?

– Това е толкова сериозна заплаха, Фили, че май някак дори не си даваме сметка колко и се опитваме да действаме по старата изпитана технология на Тодор Живков – да се снишим, докато отмине бурята. Е, лошата новина е, че бурята няма да отмине. Онзи ден руски говорител каза пред агенция РИА Новости, че в средата на декември, със закъснение само около месец от предвиденото, „Газпром” започва да поставя тръбите в Черно море, независимо от мнението на ЕС. Това мнение е категорично отрицателно. Европа в момента, с усилията най-вече на Полша, гради наистина единна енергийна политика и е поставила на руснаците достатъчно условия, свързани специално с „Южен поток”, които те лесно могат, но изобщо не искат да изпълнят. А повечето европейски държави и компании, които доскоро искаха да участват в проекта, дават заден ход. Например Австрия изглежда разколебана най-вече от агресивната руска политика, а италианците от компания „ЕНИ” пък се отказват от проекта заради оскъпяването – от около 3 милиарда евро в началото, стойността на „Южен поток” вече се изчислява на близо 10 милиарда. До сериозни граждански протести заради заиграването с Русия точно по тази тема пък се стигна в страни като Унгария и Чехия, чиито правителства иначе се радват на широка популярност. В момента единствен възторжен привърженик на проекта „Южен поток” остана Сърбия, която не е член на ЕС. Белград подписа официален договор с „Газпром” и по този повод посрещна Путин като истински император. В същото време обаче, поне засега, договорът е просто парче хартия, тъй като за да стигне до Сърбия, руската тръба трябва да мине през България. Така че дори за истинския руски гений ще е трудно да пренесе газ по въздуха, за да захрани само сръбския участък от газопровода.

– Но какво казва България по въпроса?

– България мълчи, Фили. Официална България мълчи и наистина имам чувството, че просто се спотайва с надеждата за чудо. Ясно е, сегашното българско правителство не иска да разочарова нито Брюксел, нито Кремъл. Това, разбира се, е най-прекият път да разочароваме и Брюксел, и Кремъл едновременно, но какво да се прави, не си научихме уроците от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

107. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – МАЙКЪЛ ФАРАДЕЙ

ноември 27, 2014 at 2:18 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
05. 11. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100481488/velikite-evropeici-maikal-faradei

Когато през 1850 година сър Уйлям Гладстон, финансов министър на нейно величество британската империя, пита каква е практическата стойност на електричеството, ученият Майкъл Фарадей му отговаря така, че да бъде разбран – един ден, сър, електричеството ще се облага с данък. Самият Фарадей, въпреки великите си открития в областта на електро-магнетизма и електро-химията, не получи нито стотинка от данъка. За сметка на това обаче Айнщайн гледа портрета му, докато измисля прочутата си формула за енергията. И този портрет всъщност е само един от многото жестове на признание в научния свят, че модерната физика е стъпила върху раменете на Майкъл Фарадей.

Хенри Бишъп, Ето, нежна чучулига

През 1854 година, в една от прочутите си лекции, на които и кралското семейство води децата си, великият учен Майкъл Фарадей казва: „Колкото и високо да стои човекът над другите създания, у него е заложен стремежът към една по-благородна висота. Безбройните му мисли за отвъдния живот са съпроводени от страхове, надежди и очаквания. Сигурен съм, че истината за този живот не се постига дори с изключителна човешка мъдрост. Тя се открива не чрез разум, а благодарение на простата вяра в даденото ни свидетелство.” Невероятно ли ви се струва? Да, това е същият силно религиозен човек Майкъл Фарадей, който пет години по-рано пише в личните си записки: „Всичко това е сън. Все пак ще го подложа на няколко експеримента. Нищо не е твърде прекрасно, за да е истина, ако не съответства на законите на природата”. В подобни случаи човек се пита – как е възможно някой така да съчетае силното религиозно чувство с неистовата отдаденост на науката и пак да остане нормален. Но докато се ровех в живота на Фарадей, разбрах, че в него има един предмет, който може би сплотява тези уж толкова противоречиви полета на човешката мисъл – свещта. Фарадей е член на малката Сандеманианска църква. Тя е основана в Шотландия през Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ОЩЕ ПО БИРА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА

ноември 24, 2014 at 7:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Четохте ли онова строго научно американско изследване, което доказа, че 90 на сто от хората, които пием редовно и изобилно, всъщност не сме алкохолици, както мнозина от вас смятат, а обикновени добри пиячи.
У-пс, изтървах се. На този свят не съществува думата алкохолици, а само описателен израз – хора, които са изпаднали под въздействието на алкохола и сами не могат да се справят с този проблем, колкото и да искат.
Сякаш те пък искат…..
Най-после едно честно научно откритие. За мен то, освен всичко друго, доказва и нивото на обществено лицемерие, директно казано – нивото на идиотщина, натрупано в тъмните ъгли на нашите нормални иначе общества. Да, демокрацията има и определени недостатъци.
Например френската забрана словесно да се обозначава разликата между госпожица и госпожа е толкова тъпа, че може да се използва вместо чук. Как нормален човек ще се обърне с Мадам към нещо, което още се чуди какво да прави с онази ципа, дето толкова му пречи да ходи нормално, а го кара само да се фръцка?
Или как да се съгласиш да правиш разликата, която някои по-политически коректни от мен люде държат да се прави, между изтънчената дума гей и просташкото „обикновен педераст”, между циганин и очевидно по-цивилизованото явление „ром”, между традиционния дискриминиран негър и модерния афро-американец, свободен не само в обикновения живот, но дори когато пее, да си бъде гангстер.
В това отношение напоследък обаче най-смешно ми звучи как някои срамежливо изтикват в ъгъла на подсъзнанието си приликата между Путин и Хитлер.
Тъй като живеят в свободна страна, самите руснаци могат да си ги сравняват колкото искат и да се гордеят с това, че Путин е по-велик от Хитлер – както се видя от носените плакати на едно руско националистическо сборище в Москва. Но ние, нормалните, не можем. И защо? За да не предизвикваме и дразним Императора допълнително? За да му оставим отворена вратичка да ни лъже и заплашва още и още? Или защото като умни и демократи просто трябва да се изразяваме прилично?
Нали иначе всички сме убедени, че с премълчаване на очевидната истина чрез преиначаване на традиционните думи за нея, няма да я направим повече истина, а по-малко. Че няма да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

106. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПИЙЦИ – ОСКАР УАЙЛД

ноември 23, 2014 at 8:01 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
29. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100478498/velikite-evropeici-oskar-uaild

„Името му означава Див, но поезията му е питомна” – това е една от най-гадните литературни критики, на която някога съм попадал. Публикувана е през 1881 година в британското хумористично списание „Пънч” като отзив за „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който наистина разбуни естетическите и сериозно опита да разчупи моралните норми във викторианска Англия, заради което умря във Франция низвергнат и самотен.

Хор, по текст 1 на Оскар Уайлд

Превод: В танцуващата сянка на розовия храст стои момиченце, изваяно от слонска кост и с лъскавите си зелени нокти от нефрит то перлените розови листа подръпва.

В този текст на Оскар Уайлд картината може да се възприеме като почти идилична, ако не обърнем много внимание на детайлите, но до края, макар да остава цветна и красива, тя се изпълва с все по-зловещи визии. Така или иначе, не точно стихотворенията на Уайлд са онова, заради което светът го помни. Пиесите му, например шеговитата „Колко е важно да бъдеш сериозен”, и досега са на всички сцени. Благородните девици още помнят онази приказка – „Славеят и розата”, в която любовта побеждава, но това се плаща със смърт. Романът му е един единствен, обаче се казва „Портретът на Дориан Грей” и е носеща колони на модерната литературна епоха. Афоризмите му пък отиват толкова напред, че бележат друга важна за човечеството граница – те загърбват стария свят на парадокса и смело поглеждат в лицето на новия свят на абсурда, който вече се ражда, но ще се осъзнае напълно 50 години по-късно. „Всеки в края на краищата се оказва някой друг” – твърди Оскар Уайлд. Сигурен съм, че и досега, независимо дали е в рая или в ада, той се усмихва, щом се сети за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

105. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТИЦИАН

ноември 22, 2014 at 2:00 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов
22. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100475560/velikite-evropeici-tician

„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко.

Винченцо Капирола, лютня

Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за един от най-разнообразните италиански художници. Голям майстор е и на портрета, и на фоновия пейзаж, прочут е както с митологичните си езически сюжети, така и с дълбоките си християнски визии. С годините маниерът му се променя чувствително, дори казват – драстично. Късните му платна са мрачни и тъмни, изчезват яркостта и блясъкът на ранния Тициан, но като цяло работата му с четката и финеса на тона са невероятни. Живописният му подход, особено при полагането и използването на цветовете, оказват огромно влияние не само върху художниците от ХVІ век, но и върху цялото западно изкуство.

Винченцо Капирола, лютня

Истинската година на раждане на Тициан остава неизвестна. По този въпрос още има спорове и се споменават най-различни възможности от последните 30 години на ХV век. Напоследък везните сякаш накланят в полза на онези, които приемат варианта, че събитието е станало около 1490-та. Специалисти от прочутия музей Метрополитън пък фиксират 1488 година като най-вероятна. Защо обаче това е чак толкова важно – пита се нормалният човек. Ами наистина не е без значение дали този велик художник е живял 80, 90 или сто години, защото това ще ни даде много допълнителна информация за развитието му и за самия него. Но какво казва по въпроса самият Тициан – не спира да пита любопитният. Когато е вече в напреднала възраст, в писмо до своя приятел и покровител, испанския крал Филип ІІ, Тициан посочва 1474 като година на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРАВИТЕЛСТВОТО – ТАНЦ В МИННО ПОЛЕ

ноември 21, 2014 at 7:23 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Две седмици след създаването си, българското правителство и разнородната четворна коалиция, която го подкрепя, излъчват противоречиви сигнали. Има ли все пак шансове вторият кабинет на Бойко Борисов не само да се задържи достатъчно дълго на власт, но и да реализира реформи – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, приключиха ли вълненията около състава на правителство и започна ли то да действа активно?

– Все още нещата изглеждат на границата, Фили. Да, новите министри и зам.-министри вече са назначени, наред са новите областни управители. Назначенията досега обаче не минаха без противоречия, част от които заплашват да се превърнат и в сериозен проблем за новото управление. Като най-спорна фигура в кабинета се очерта Божидар Лукарски от СДС, тоест, човек от основния коалиционен партньор на ГЕРБ –десния Реформаторски блок. Той бе назначен за министър на икономиката и, въпреки относително малкия държавен дял, който контролира пряко, и въпреки, че това мега-министерство бе разделено на три, постът продължава да се смята за важен, защото оттам може да се влияе индиректно на икономическите процеси. Първата реакция на гражданското общество срещу назначението на Лукарски бе много остра – заради съмнения в квалификацията му за поста, заради явните му службогонски нагласи, както и изобщо заради имиджа му на твърде семпъл политик. Второто възражение дойде от самия Реформаторски блок. Оказа се, че кандидатурата му за министър не е одобрена от тъй нареченият Граждански съвет на блока. Това изглежда процедурен въпрос, но всъщност е израз на отдавна съществуващите противоречия в РБ. Както се и очакваше, тази коалиция от няколко малки партии е в нещо като вечна криза, предизвикана както от личностни и групови интереси, така и от тромавите вътрешни механизми за вземане на решение – нещо, което, особено в управлението, прави блока неудобен партньор.

– Пламен, все пак сагата с Лукарски май бързо отшумя, но възникна нов проблем – този път с Патриотичния фронт.

– Не съм сигурен, че Лукарски ще потъне задълго в забрава, Фили, не е такъв човек. Но, да, поне засега изглежда, че наистина стои на изчакване. Новият проблем дойде от назначението на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната. Срещу него възрази Патриотичният фронт. Единият от съпредседателите му дори заяви, че заради Исмаилов те могат да оттеглят подкрепата си за правителството, което директно означава то да остане в малцинство. Орхан Исмаилов е етнически турчин и, въпреки, че всички признават добрата квалификация, която има за поста, тъй наречените „патриоти” възразяват заради своята изначална ксенофобска нагласа – просто защото е турчин. Реакцията им е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: КЪДЕ СЕ СКРИХА НЯКОИ ОТПАДЪЦИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД ОТ ЛОШО КЪМ ПО-ЛОШО

ноември 20, 2014 at 1:45 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/32709-de-profundis-kade-se-skriha-nyakoi-otpadatzi-na-balgarskiya-prehod-ot-losho-kam-polosho.html

Къде си днеска, лански сняг? – още през ХV век попита Франсоа Вийон в прочутата си „Балада за някогашните жени”. И той наистина питаше за някогашните известни жени – както и за преходността на света изобщо.
През ХХ век в „Параграф 22” пък Джоузеф Хелър едновременно пародира и смислово отведе още по-нататък това питане. Къде са сноудъните от миналата година? – зададе той прочутия си въпрос без отговор, като визираше мъртвия пилот Сноудън, но и не само.
В тази велика компания, чудя се как е по-правилно аз, дребният, да ви питам за онези истински герои на нашето време, които така умело изчезват от полезрението ни, че за нула време забравяме славните им подвизи, гадостите, които са ни сътворили, вината, която имат, за да сме ние в състоянието, в което сме – нещо като още живи сноудъни, макар и не съвсем.
Къде, например, е ланският ни Пламен Орешарски?
Лесно е, ще кажат мнозина – яде парите на българските данъкоплатци, като преподава в УНСС и извайва умовете на утрешните водещи икономисти на страната. Само се моля те да не са много добри студенти. Или поне да не усвоят неговия новаторски пример от 2008-ма, когато уж десният финансов министър в лявото правителство на Станишев проспа бурното развитие на цяла световна икономическа криза от първа величина.
Това е все едно пазачът на фара да проспи урагана „Катрина”.
Нещо повече, до самите избори през 2009-та същият Орешарски нагло ни успокояваше, че в България криза няма и няма да има. Един вид – тя е само оттатък, при гадните капиталисти, защото те не разбират от икономика, а ние тук, с добричките и умни социалисти начело, ще излезем сухи от водата.
Е, „ние тук” не излязохме. Само те, добрите социалисти, излязоха – бяха достатъчно политически умни, та да не обръщат внимание на кризата, чак докато я пробутат на следващото правителство да се справи с нея.
През 2013-та пък, сякаш като награда за тази народополезна дейност, БСП издигна Орешарски до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ЛОШИ НОВИНИ И ОЩЕ ПО-ЛОШИ НОВИНИ ЗА ПУТИН

ноември 17, 2014 at 8:27 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Много се чудех защо бе поканен Путин в Бризбейн, Австралия, за Г-20, срещата на лидерите на двадесетте най-развити страни в света.
Както всички знаят, Русия не е развита страна, напротив – тя е силно изостанала и като икономика, и като технология, да не говорим за нивото на нейното обществено развитие.
Да, руската държава като цяло е богата – заради мащаба си и природните изкопаеми. Но, първо, да си богат не значи да си развит. И второ – в конкретния случай не руската държава е богата, а мафията, която е неин собственик, макар прикрита под шапката на скромен управител.
Та смятах, че Путин трябва да бъде отсвирен от срещата в Бризбейн, както по-рано го отсвири Великолепната седморка от наистина най-развитите страни, която, след руския аншлус на Крим през март, веднага се върна от измисления формат Г-8 към естествения Г-7.
Оказа се обаче, че и този път в Австралия са поканили Императора, но с идеята да го смъмрят строго.
Канада, Австралия, САЩ, Великобритания, ЕС – който не се видя с Путин, той не го смъмри да не прави така с Украйна и е крайно време да спре да прави така с Украйна, защото ако продължи да прави така, ще продължи да прави така.
Този подход вече сме го виждали през 1938 година в Мюнхен, когато Чембърлейн и Даладие се върнаха в къщи усмихнати, защото са усмирили Хитлер със споразумението за Чехословакия. А после усмивките им бързо замръзнаха, защото според Хитлер това споразумение му казваше директно – Чехословакия е твоя, вземи си я. И той си я взе. За да спази споразумението, де, не за друго, все пак – нали отговорност носи пред цялата международна общност да го спази…..
Лошата новина сега е, че Путин не само не беше смъмрен достатъчно строго, но и че на него изобщо не му пука от каквото и да било мъмрене. Напротив, той, точно като Хитлер, очевидно намира демократичния свят, с неговите морални принципи и дълги процедури, за твърде лигав и неефективен. Затова смята, че може да прави каквото си иска и да остане ненаказан.
Още по-лошата новина е, че ако на Путин-Императора наистина не му пука от вялите критики в Бризбейн, то Путин-човекът, с неговата крехка, лесно ранима руска душа, се почувства твърде обиден от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

104. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – СОФОКЪЛ

ноември 16, 2014 at 6:40 am (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов
15. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100472674/velikite-evropeici-sofokal

Пети век преди новата ера в Древна Гърция е препълнен с хора и събития, които до голяма степен определят мисленето и развитието на цялото човечество, включително до наши дни. Софокъл преживява почти целият този век, участва в много тогавашни събития, познава много тогавашни хора. Но още по-важното е, че всички не само тогава, но и сега, познават него, великия автор на „Едип цар”, „Антигона” и още 121 други пиеси, от които, за съжаление, са запазени общо само 7. От 30 участия в надпревари за най-добра театрална пиеса Софокъл печели 24. Умира с отворени очи на над 90 години, доволен и щастлив от живота. Някои казват, че това става в Атина, където той се задавя с грозде по време на Антестериите, тридневните пролетни празници на Дионис. Други смятат, че издъхва от радост, когато за пореден път печели награда в театъра Дионисия. Трети пък твърдят, че смъртта му настъпва докато се опитва да цитира огромен пасаж от „Антигона”, без да си поеме изобщо дъх. Само дето никой не обяснява защо му е да прави такава изключителна глупост. Но може би дори за това си има добро обяснение – нали без капчица лудост геният трудно ще шупне, за да разгърне гениалният истинското си величие.

Електра на старогръцки

Превод: О, спомен за човека най-скъп за мене, ти си всичко, останало ми от живота на Ореста. С какви надежди те изпратих – с какво те срещам! Държа в ръцете си сега едното нищо, макар от къщи някога те изпроводих в младост цъфнал! Но по-добре да бях умряла, преди да те изпратя в чуждата земя със собствените си ръце – и тъй да те избавя от убийство!

Чувате ли тази трагична мелодия, тази песен, в която, въпреки, че не разбираме нито думица, веднага разпознаваме песента на жената, която жали за най-свиден човек. Това е монолог на Електра от едноименната пиеса на Софокъл, изпълнен на старогръцки. В действителност това не е песен, но самият език сякаш се пее, доста е различен от съвременния гръцки. И неслучайно Аристотел твърди, че произходът на трагедията е от дитирамбите, появили се някъде през 7 век пр. н. е. Това са старогръцките тържествени песни, които от един момент се развиват и в диалогична форма, като диалогът в тях се води между хора и рецитатора. Те са свързани, естествено, с празниците на Дионис, самата дума „дитирамб” е един от епитетите на този бог на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

103. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВИЛХЕЛМ РЬОНТГЕН

ноември 15, 2014 at 6:26 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
08. 10. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100470120/velikite-evropeici-vilhelm-ryontgen

В началото на януари 1896 година една фотография е публикувана в най-големите вестници по света и за дни обикаля земното кълбо. Това е снимка на невидимото. Изображението представя изящна женска длан, но без плътта по нея – виждат се само костите и венчалния пръстен. Ръката принадлежи на Анна Берта Лудвиг, съпруга на немския учен Вилхелм Рьонтген. Той току-що е открил своите Х-лъчи и всички са буквално зашеметени По-нетърпеливите дори започват да смятат, че тези тайнствени и могъщи лъчи са всепроникващи, че с тяхна помощ може да се влезе не просто вътре в човека, а може да се стигне чак до неговата душа.

Юлиус Рьонтген, Концерт за цигулка №1

Разбира се, с рентгеновите лъчи чак до душата на човека не може да се стигне и затова не се стига. Обаче с тях са свързани и от тях произтичат толкова добри дела за човечеството, те му носят толкова голям напредък, че откритието на Рьонтген с право се определя като едно от най-великите за всички времена. На първо място, естествено, е рентгеновият апарат и използването му в медицината. Има статистики, според които 70 процента от медицинските диагнози по света се базират на рентгенови снимки. Не знам дали си даваме сметка какво значи това, но ще се опитам да го илюстрирам. Ако приемем, че всеки от над 7-те милиарда жители на Земята миналата година се е разболял по веднъж, то цели 5 милиарда души са минали през рентгеновия апарат. Този апарат обаче помага не само да се излекуват живите, но и да се опознаят по-добре мъртвите. Редица значими открития на антропологията биха били невъзможни, без изучаването на рентгенови снимки на останки от хора, живели преди стотици и хиляди години. В биологията Х-лъчите допринасят за изясняването на пространствения строеж на хемоглобина и белтъчните вещества. В химията подпомагат спектралния анализ на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »