De Profundis: БЪЛГАРСКИ ОРЪЖИЯ ЗА УКРАЙНА ИЛИ КАК ОПЪНАХМЕ ПАРАВАНА НА ПРОМЯНАТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarski-orazhiya-za-ukrayna-ili-kak-opanahme-paravana-na-promyanata
Мръсната руска война срещу Украйна и целия демократичен свят почти навърши месец. Добрата новина – когато човек гледа отстрани – е, че агресорът сериозно зацикли. Целите му все повече висят във въздуха неизпълнени, а май и неизпълними. Жертвите, които дава Русия са огромни и пряко на военен терен, и в политически и икономически план, заради наложените санкции. А това значи, че Кремъл сам се простреля, но не в крака – в главата се гръмна. И вече бере душа, надявам се.
Но има и поне две лоши новини. Първата – мъже, жени и деца в Украйна продължават да умират и страдат по всевъзможни начини, без грам вина, просто защото са поредната жертва на имперските амбиции на престъпната кремълска шайка, повела и стадото безмозъчни мужици подире си.
Втората лоша новина е специално за нас, българите – че в тази ситуация, когато човек не може и не бива само да гледа отстрани, официална България точно това прави и ни кара да се срамуваме за пореден път, че сме родени в тази изключително тъпа държава.
А за „патриотите“, които веднага ще ме прокълнат, напомням – не казвам „тъпа страна“, казвам „тъпа държава“, умници такива!
Да, и умствено тъпа, и морално тъпа, и административно тъпа, и законово тъпа. Такава е държавата ни и това се вижда в много други случаи, но сега, по напрегнатото военно време, особено личи.
И електорално тъпа, впрочем. Защото по силата на ред обстоятелства, включително заради поредицата грешни избори, които българите правят през последните 32 години, точно сега на върха на българското управление се вее китка русолюбци, путинофили, безморалници, безсрамници и обикновени некадърници. Сплотени здраво от желанието за власт, която да използват максимално в руска и своя лична полза. Тяхното истинско безсрамие е срам за всички нас, останалите.
Какво да ви кажа, граждани, за предишните изкарахме неологизма – „страхуват“. А по тази езикова логика, сегашните пък ни „срамуват“.
Няма да дадем оръжие на Украйна, защото така се въвличаме на нейна страна във война срещу Русия.
По-тъпа опорна точка отдавна не бях чувал, но ето, че са си плюли в устата да я повтарят основните български управляващи политици. С извинение, че ги наричам политици, но иначе е факт – това твърдят. Нали сте ги чували – като започнеш с президента Румен Радев, за когото Крим отдавна си е руски и това е фактическото положение; минеш през нейно червено политическо прискърбие Корнелия Нинова; удариш кестерме през новия, уж по-кадърен от Стефан Янев, военен министър Драгомир Заков, който се държи и говори като лепенка на ревера на Радев; та стигнеш до многото знайни и незнайни чекистоподобни, копейкини, рубльови, газопоточни, петролоречни и други български Чеда на руската бесовщина. .
А най-отпред на тази шайка, като истински Параван на Промяната, е застанал премиерът Кирил Петков. Той вече толкова е объркан от собствената си политическа некадърност и неадекватност, плюс шаманските мантри, които постоянно му внушават Радев и неговите хора, че става все по-жалко да го гледа и слуша човек.
Пак уточнявам за вечно неразбралите – жалко е човек да го гледа и слуша, а не, че ми става жал за него. За Петков няма как да ми е жал, не само защото сам прави на себе си онова, което прави, включително чрез онова, което не прави, но и защото в момента забърква гъсти, гадни каши, които ние, редовите българи, сърбаме и ще продължим да сърбаме още доста време.
Откъде този истински Конник Без Глава на българската политика измисли например, че 84 процента от българите подкрепят правителствения отказ да се помогне с оръжия или други военни материали на Украйна. Откъде, бе? Как някой се добира до резултат от проучване, което не съществува.
Има два варианта. Първи – Петков сам си измисля този процент. И това означава, че той е премиер само на старата ми шапка. Втори – някой му го пробутва. И тук възможните източници на информация са два – от службите или от президентството, няма откъде другаде. Което в очите на старата ми шапка означава съвсем същото.
Е, има и трета възможност – да е прочел човекът в сайта на руското посолство колко българи не одобряват българската военната помощ за Украйна. Тя напоследък тьотя Митрофанова адски компетентно и напоително се изказва по темата, като си плаче за изритване от страната, ама няма кой да я изрита, включително е и премиерът Петков.
Но все пак не ми се вярва чак дотам да стигат нещата, де – български министър-председател да се ръководи пряко от руските източници за пропаганда.
Или греша? Май не греша!
Цялата тази кохорта безсрамни български политици, които днес, в момента, обслужват руските интереси, са се взели съвсем на сериозно и не си дават сметка, че хората в тази страна могат и да мислят, не само да слушат и повтарят тъпотиите им.
Тези нормални хора знаят, че да дадем патрони, снаряди или системи С-300 на Украйна е не само наш морален дълг към страдащите без вина украинци. Това е наш елементарен принос към общите усилия на ЕС и НАТО за сдържане на руската агресия срещу целия свободен свят, включително срещу България.
И още – никакво влизане във война с Русия не е дребната помощ, която можем да окажем на Украйна, а жест на помощ по-скоро към самата Русия. Защото само ако осъзнае, че не може да се зъби и да заплашва целия свят, а трябва да се научи да живее в общност от свободни държави, Русия има шанс да се промени към по-добро и ситуацията в света да се нормализира, поне донякъде.
И обратното е валидно, като си помислиш – отказът да помогнем военно на Украйна, е всъщност откровена подкрепа за руската агресия. Това е недвусмислен жест, който поставя под съмнение единството и целостта на НАТО и кара нашите съюзници да гледат България изпод вежди и да ни нямат доверие. Не, че и без това са препълнени с него, де, особено към президента Радев, но така, вместо да тласкаме нещата в положителна посока, ние сами се изработваме допълнително. А Кремъл потрива ръце.
Казаното дотук е валидно не само за оръжията. Същото важи и за голямото ослушване на България по въпроса за спиране на газовите и петролните доставки от Русия, който се обсъжда в ЕС.
Валидно е и за /без/срамното решение на „нашето“ НС българските руски МИГ-ове пак да се ремонтират в Русия. По тази тема Христо Иванов правилно попита – значи да даваме оръжие на Украйна е въвличане във война, а да даваме милиони на Русия не е?
Е, аз бих попитал самия него какво още прави в тази компания, след като разбира това, но той пък няма да ми отговори, защото ще трябва да каже нещо.
Още по-жалко е последвалото официално питане от България към ЕК – къде, ако не в Русия, да ремонтираме старите руски таралясници.
Моля? Ало, детската градина, защо не питахте първо бившия военен министър Николай Ненчев, бе. Или не знаете, че той съществува?
Ако питате мен, аз ще ви чарджа за информацията, но той може безплатно да ви спомене сакралната дума – Полша. Човекът мина през такава каскада съдебни разправии по темата, че знае всичко. Дори основното – че в Полша ремонтът на МИГ-овете е по-евтин, по-бърз и по-качествен, отколкото в Русия.
Но сигурно сте забелязали, граждани, че повечето български политици думата Полша е трудна за произнасяне, независимо за какво се отнася – дали за отношението към Русия изобщо, дали за икономическия възход на страната, дали за теми като принципност и последователност в политиката, дали за качествата на гражданското общество…..
Ама какво се учудвам, то напоследък езикът на „водещите български политици“ се обръща все по-трудно, дори когато трябва да кажат прости думи като ЕС, НАТО, санкции, съюзници, обща политика и други. Само изразът „български национален интерес“ са научили и го повтарят непрекъснато, но, за съжаление, го използват точно както Дяволът – Евангелието – опитват да заблудят целия български народ, като си избършат с него насраните задници.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЕ ПУТИН – РУСКИЯТ ИМПЕРИАЛИЗЪМ Е БЯСНОТО КУЧЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-putin-ruskiyat-imperializam-e-byasnoto-kuche
Не Путин, руският империализъм е един от най-основните проблеми на света, онова бясно куче, на чието размножаване чрез ухапване трябва да се сложи край, за да се успокоят до голяма степен нещата, поне в международната политика.
Отдавна чакам някой мастит западен анализатор да го каже и анализира, щото ми писна да върша тяхната работа, но вече ми се изчака чакалото. А и нормалните хора трябва да знаят, не да си блъскат главите по вторични въпроси като – луд ли е Путин, той ли е виновен за войната в Украйна или него самия са го излъгали, ще го предаде ли обкръжението му или няма да го предаде, като вижда катастрофата, в чиято спирала надолу Русия вече се върти със страшна сила.
Да ви кажа набързо по тези теми и да мислим нататък. Не, Путин не е луд – нито в онзи смисъл, че има нужда от дълга психоанализа, за да се приспособи към нормалния свят, нито в по-крайния, в който беснее сякаш без причина, та има нужда от усмирителна риза и тонове успокоителни. В неговия случай успокоителните няма да помогнат, трябва по-силно лекарство, което се изстрелва в пациента, вместо да му се инжектира. Но луд не е.
Путин е мегаломан, но, еретично казано – не е виновен за това по две причини.
Първо, той е дребен плъх от КГБ, получил изведнъж цялата власт в страна много богата на ресурси, много бедна на свободно мислене, и въоръжена до зъби с ядрени бомби. Част от които ние, Западът, му дадохме, впрочем. Да се сетим как през 1994 убедихме Украйна да „върне“ на Кремъл своя ядрен арсенал, като остане „защитена“ от хартийката на някакъв договор, в който всеки руски император би се изсекнал презрително.
И второ – Путин се изгради като мегаломан буквално пред очите ни, през 23-те години, когато е на власт. Имаше много време и подходящи поводи градинското джудже да бъде ударено през грабливите ръчички или нахалната уста и да бъде поставено на мястото му. Никой не се нае да го стори, всички западни политици му се мазнеха и лезиха – то не бе „сътрудничество“ за победа над световния тероризъм, в чиято основа всъщност открай време стои точно Руската империя; то не бяха Шрьодеровци и други бедняци да протягат ръка за рубли; то не бяха Германии да подскачат от нетърпение за руски газ по „Северен поток“, то не бяха всякакви чудеса.
А в същото време Путин нахлу в Грузия и в открита реч в Мюнхен предупреди какво следва. В Мюнхен, да – символично място.
Нататък – разбира се, Путин е виновен за войната в Украйна, но не е само той. Да забравим ли безцеремонните лъжци Лавров, Захарова, Песков и останалите? Да забравим ли разни Рябковци, Рогозиновци /ах, Достоевски/, Чибурашки и други високопоставени рашки, които тръпнат да угодят на императора.
Те – или част от тях – го излъгаха, разбира се, особено за истинските съпротивителни сили и настроения сред украинците, но това не е смекчаващо вината обстоятелство, по три причини. Първо, Путин би трябвало да знае, че царедворците така правят – лъжат и се кълчат, за да се харесат на владетеля. Второ – ако наистина са го излъгали по такъв елементарен начин, значи той самият е доста тъп. И трето – като връх на пирамидата, той носи отговорност, независимо от всичко.
Ще го предаде ли обкръжението му – ами разбира се, че ще го предаде. Част от тъй наречените „руски бизнесмени“, които са на по-безопасно място, вече го предадоха, предстои да го направят и онези, които са най-близо около него.
Те сякаш генетично знаят как се спасяват кожи – спасявали са ги още във времето на „Златната орда“, спасявали са ги при Иван Грозни, при Петър, Екатерина, Николай, Александър и другите номерирани велики, при Ленин и Сталин, при Хрушчов и Брежнев. Та и путинските слуги сега, знаят – обръщаш се в точния момент срещу злодея и, дори ако не успееш да се включиш в новото утрешно управление, поне оставаш жив. Може би. Донякъде.
Така е, отговорите на тези и много други въпроси, свързани със сегашното развитие на нещата, войната в Украйна, стават лесни, ако събитията и фактите се погледнат от подходящ ъгъл, както казах в началото – че не /само/ Путин е проблемът, а самата руска империя.
Това означава обаче нещо много повече дори от управляващата върхушка – като почнеш от Путин и стигнеш до последния началник отдел в кое да е министерство и разсилен в КГБ. Ако беше само до върхушката, империята не би могла да съществува, поне не толкова дълго време. И не би могла да оцелее през толкова мимикрии и пак да остава практически същата – ако голямата маса руснаци не бяха настроени по този начин, не носеха империята в душата си. Включително и много от най-издигнатите умове сред тях.
Не е само споменатият вече Достоевски и други, по-неизвестни. Нека споменем творец като Никита Михалков, който затъна в имперското блато. Или великия Солженицин, който направи на пух и прах комунистическия вариант на империята, но се върна към нейните царски измерения като еманация на „руския дух“, руската „мисия“ и прочие простотии.
Казаното дотук означава нещо много важно – дори утре Путин да падне, наследниците му, глобално погледнато, ще продължат неговото дело. На първо време, те ще се борят със зъби и нокти да изкопчат поне част от онова, което той сега иска. Да речем – поне Крим да остане руски, защото така могат да „оправдаят“ изтеглянето си пред руския народ. Или поне Донецк и Луганск да получат „специален статут“, ако не в реални административни граници, то в сегашния си вид.
Както винаги, наследниците и на този зловещ руски император ще разчитат, че Западът, в желанието си кошмарът на източната му граница да свърши по-скоро, ще повярва на поредната руска мимикрия, и ще започне да се отнася без необходимата бдителност към Русия, както направи през 90-те. Те, бъдещите руски управляващи, ще покажат известно смекчаване във всички аспекти на живота, докато не дойде времето, когато се почувстват пак достатъчно силни и започнат да демонстрират пак зловещите си апетити.
Колкото и да не ми се иска да го кажа, практически съм сигурен, че дори Алексей Навални в този момент да бъде избран за президент на Русия, нещата ще се развият точно по този сценарий. Това е защото не само той, а и никой друг, не би могъл да извърши бързи и достатъчно радикални реформи в самата имперска тъкан, не само в нейният мозък, но и в нейната душа.
С други думи, за Русия няма да е достатъчно административното превръщане от силно централизирана сатрапия в хлабава конфедерация, както каза в едно интервю писателят Борис Акунин. Да, това е добра стъпка, но мерките ще трябва да са много по-комплексни и дългосрочни, отколкото всички си представят.
Логичен е въпросът какво от тази гледна точка следва да се направи в момента, а не утре, по отношение на конфликта в Украйна.
На първо място е важно да обърнем изцяло нова страница в отношенията с Русия. Вече трябва не да чакаме да получим поредния руски ултиматум, а ние, страните от свободния свят, да започнем да поставяме ултиматуми.
Например – дори Украйна да капитулира, което изглежда все по-малко вероятно, западните санкции ще останат и ще се затягат, докато Красная армия не напусне както Украйна, включително Крим, така и всички други чужди територии, окупирани от Русия.
Да се спре всякаква пряка комуникация с официален Кремъл. Да се забравят дългите лични или телефонни разговори на Шолц и Макрон с Путин, да се спрат публичните изявления на Лавров в ООН или където и да било, да се прекъснат „посредническите“ мисии на Турция и Израел. А кой идиот реши, че посредник в конфликта може да бъде дори бившият канцлер Шрьодер, човек от години на руска хранилка, не знам и не искам дори да науча.
Подобни контакти само легитимират военния престъпник и международен терорист Владимир Путин, заедно с цялата му престъпна шайка, в очите на руснаците и му помагат да се задържи на власт. Вместо това, на Путин трябва да се даде възможност, ако иска да разговаря със Запада за каквото и да било, да натовари с посредническа мисия Алексей Навални например. Или някой друг виден руски дисидент. Гари Каспаров ми се струва подходящ, или споменатия Борис Акунин.
Трябва да се прекъснат почти докрай дипломатическите контакти с Русия – да бъдат закрити всички руски посолства на Запад, с изключение на едно, и да бъде оставено в Москва едно посолство, Люксембург например, през което може да се контактува. По същия строг, но справедлив начин трябва да се реши и визовият въпрос – една обща колибка на Запада в Москва, която издава визи за руснаци по нови, много строги правила.
Вероятно чрез система от спътници, трябва да се осигури на всички руснаци свободен достъп до Интернет, който да не е зависим от техническите възможности на руските власти да го блокират. Това е много важна стъпка, част от новите огромни усилия в дългосрочен план, които Западът трябва да положи, за да спечели пропагандната война за Украйна. Но и за нещо много повече – да издуха от главите на руснаците мита за тяхната могъща империя, дето всички по света я обичат и на която всички се надпреварват да благодарят.
Дали руснаците, които загиват днес в Украйна заради бъдещето на някаква си имагинерна империя, снощи са сънували розови сънища, в които играят обичани освободители.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДВЕ ОПЦИИ ЗА РУСНАЦИТЕ – ДА ЗАСТРЕЛЯТ ПУТИН И ДА НАПУСНАТ УКРАЙНА ИЛИ ДА НАПУСНАТ УКРАЙНА И ДА ЗАСТРЕЛЯТ ПУТИН
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dve-optsii-za-rusnatsite-da-zastrelyat-putin-i-da-napusnat-ukrayna-ili-da-napusnat-ukrayna-i-da-zastrelyat-putin
Украинските мъже са големи мъже. И украинските жени са големи жени. И украинските деца са големи деца.
Какво да ви кажа, граждани, като гледам как се развива ситуацията, струва ми се, че, след поляците през войната от 1919 – 1921, когато пановете с картечници режат на тънка салата великата конна армия на Будьони и други съветски песни, май никой друг не се е опъвал на Руската империя по такъв героичен и ефективен начин.
Не знам още колко ще издържат украинските хора в създадения от руснаците ад. Бих искал да мога да им помогна повече от това да кажа няколко възхитени думи за тях. Бих искал ние, целият свободен и демократичен свят, да им помагаме много по-интензивно и ефективно, отколкото го правим, защото в момента те наистина защитават не само себе си от бруталната агресия на бесните кучета в Кремъл, а и нас.
Не искам да съм добър или лош пророк, просто споделям, че имам надежда – ако Украйна издържи още 5-6 дни, надявам се през другата седмица руският натиск да започне по-чувствително да отслабва. Да, Красная армия всех сильней, но ако се съди по наличната информация за това какво успява и какво не успява да прави тя на реален терен, май не е всех умней. Да не говорим за чавката, дето е изпила ума на „политическото“ ръководство в Кремъл, което изпрати Красная армия на война, за която нито тя, нито то са готови.
Слагам „политическо“ в кавички, защото Путин и шайката му терористи и международни престъпници, точно както всички гласни или негласни руски императори преди тях, не правят и никога не са правили политика в същинския смисъл на думата. Когато са слаби, те се умилкват на по-силните, искат помощ, сключват приятелски и съюзнически договори и лъжат, та се късат. Когато са силни, те пак лъжат, та се късат, но тогава обръщат палачинката – разпалват и поддържат близки и далечни конфликти, завладяват съседи и изнудват целия свят, като го заплашват било с ядрена, било с „обикновена“ световна война, било със световна пролетарска революция…..
Много бих искал някой умен човек да организира курс по история за западни политици, за да им набие в главите връзката, цикличността, повторяемостта, между поведението на всички видове Руски империи от Петър I досега. И такъв курс да минава всеки европейски новак, който влиза в тази политика, за да не забравя, че на Русия не трябва да се вярва нито на йота и че светът диша толкова по-спокойно, колкото повече Русия е изолирана и оставена да се дави в собствен сос.
А на левичарите в Брюксел и другите европейски столици ще кажа поне да четат любимия си Маркс – „Маркс против Русия“, „Секретната дипломация на XVIII век“ – и да видят неговото отношение към Русия като към империя на вечната война, зинала да хапне поне половината свят.
Но като гледам как се развиват нещата в Украйна, граждани, струва ми се, че за Путин вече остана само една единствена възможност – Испанската инквизиция, която, както знаем от „Монти Пайтън“, винаги се появява накрая. Съмнявам се обаче, че дори тази високо уважавана институция вече ще има достатъчно време да направи с Путин нещо впечатляващо – да го сложи нежно да седне например на „Железния стол“, за да се учи оттам да води преговори, да го поопъне гимнастически на „Разкъсващото колело“ или леко, най-човеколюбиво, да го притисне с „Главотрошача“.
Нали сме съгласни, че никаква милост в това отношение не може и не бива да има, защото Господарят на кремълските вампири напълно си заслужава всяко едно от споменатите удоволствия. Той, само за броени дни, причини толкова кръв, сълзи и щети на Украйна и украинците, че му е малко каквото и да било наказание.
На всичкото отгоре, точно Путин и неговите пропагандни влъхви измислиха напълно нов, непознат досега на света начин за водене на преговори. Редът е такъв – първо Путин казва какво иска и светът коленопреклонно го изпълнява, а после започват да се водят интензивни преговори по всякакви други въпроси, за да прецени императорът какво може да получи още нещо в добавка.
Путин вика например, че веднага спира военната операция в Украйна, украинците само трябва да си сменят Конституцията, като се откажат от членство в ЕС и НАТО, официално да дадат Крим в зестра на Русия и да признаят независимостта на Донецк и Луганск, има се предвид вероятно – в пълните им административни територии, не само в анклавите, завладени досега от проруските терористи.
От една страна, това е толкова нагло, че ако наглостта беше ядрена бомба, досега цяла Москва да е срината из основи. От друга страна обаче – изненада, изненада. Анализът на тези нови условия, които Кремъл поставя на 12-я ден от войната, показва, че те са стъпка назад от безумните първоначални дрънканици – че Русия ще спре, само когато извърши пълна денацификация на Украйна, разбирай – когато избие всички неугодни украинци, че ще наложи ново правителство в Киев, което ще даде свобода на всички народи и прочие и прочие глупости.
Няма да се учудя, ако в следващите дни започнат да се появяват нови и нови, още по-меки условия за руската капитулация – но точно тогава трябва да се внимава много и Западът да притисне Кремъл допълнително, като задържи кордона около него максимално стегнат и максимално дълго, а не да скача от радост и да приветства императора за човеколюбивото намиране на изход от кризата, която сам създаде.
Така или иначе обаче, като гледам, май Испанската инквизиция трябва да побърза, защото ако наистина се появи чак накрая, няма да има време да се позабавлява лично с Путин, защото пък самата Русия и руснаците са вече в цайтнот. Ако искат все пак да се докажат като сравнително нормална държава пред света и да останат и занапред да живеят като сравнително нормални хора, а не като презряна орда изроди, те имат само две възможности – Русия и руснаците да застрелят Путин и да напуснат Украйна или Русия и руснаците да напуснат Украйна и да застрелят Путин.
Зловещо ли ви звучи? По-зловещо от Испанската инквизиция? Ами и на мен ми звучи зловещо да избиваш невинни хора в една свободна и независима страна, само защото така си решил, но Путин не се съобразява с подобно малодушие.
Много специалисти се изказаха напоследък, много дискусии се проведоха по темата дали и доколко той е изперкал, дали от малък е травмирано мозъчето му или чак като младеж са го преформатирали в КГБ, дали чудовищата на безкрайната еднолична власт го изкривяват гравитационно или просто не издържа на личната си параноя. Не знам защо е необходимо да се отделя толкова внимание на тази тема, освен ако не искаме да правим глупости, като лекуваме Путин, след като всичко свърши.
Както ми напомни моят приятел Оги – за бясно куче има едно лечение и всички, дори сам Путин, знаят какво е то.
В името на здравия разум обаче, в ръцете на Испанската инквизиция все пак трябва да бъдат оставени хора като Лавров, Мишустин, Шойгу, Песков, Захарова и другите от шайката. В края на краищата – и те имат право на малко истинско забавление в името на Русия, няма само да убиват и да лъжат в нейно име, я.
Към тази компания аз лично бих добавил и Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, която наистина се изживява като руски генерал-губернатор в европейска България. Ами така ще е, като има кой да го допуска…..
За мен лично пет пари не струва информацията, че Митрофанова се била „извинила“ на премиера Петков за едно от поредицата скверни послания, които се появяват в сайта на руското посолство. Знаем ги руските извинения – устата говорят едно, мозъкът знае, че казва друго.
Важният факт обаче е, че Митрофанова не отиде да даде обяснения във Външно министерство, когато бе официално повикана. Това показва пълното незачитане от нейна страна не само на България и българите, а и на международните правила и дипломатическите закони на честта.
Защо още тази фамозна особа, която прилича на горнична от треторазреден руски хотел, още не е изритана официално от София, за мен е загадка. Моля обаче ако премиерът Петков реши най-после да я изгони най-дипломатически, да ме осведоми предварително. Ще ми се този път да отида на границата и да дюдюкам след нея, докато газеното тенеке, закачено за нейната „ширака страна мая радная“, оглушително кънти, докато се блъска за последно сбогом в българския граничен стълб.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ВЪЛКЪТ КОЗИНАТА СИ МЕНИ, НО ОТВЪТРЕ ВИНАГИ ОСТАВА РУСОФИЛ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-valkat-kozinata-si-meni-no-otvatre-vinagi-ostava-rusofil
Чел съм, граждани, че има едни рибки, наречени Гара Руфа, които ти изяждат мазолите и разни други кожи по краката, като правят петичките гладки и приятни.
В България обаче тези рибки се наричат Русо Фили. Също – Рубла Джии. Познати са още като Тъпа Нари, Моше Ници и много други. Най-разбираемо за всички обаче могат да бъдат обозначени като Под Логи на Путин.
Защо точно на Путин ли? Ами защото в момента той е всевластният кремълски император. Преди, при Брежнев, бяха Под Логи на Брежнев. Още по-преди – на тъпия Га Лош Хрушчов, на престъпния Кръво Лок Сталин…..да не ви връщам по-назад в историята. Но сега нашето стадо рибки Русо Фили опитват да докарат до пълна гладкост точно пропагандните петички на Путин. Те стръвно ядат боклуците от краката му, а после с отпадъците от тях замърсяват целия български обществен аквариум.
В случая съм просто умерено саркастичен, защото става дума за публичен текст, но тези противни рибогъзи създания иначе заслужават нещо много по-сериозно от игри на думи и презрение. Заслужават например да бъдат разследвани за пропаганда на антидемократични и антихуманни идеи, за подкрепа на международни престъпници и терористи, каквито са Путин и неговата шайка, за предателство на българския национален интерес и подмяната му с руски, който не просто е чужд, а и противен на европейската ни същност.
Защо и къде спи ДАНС, не ми е дадено свише да знам, но съм свидетел, че, особено в тези напрегнати покрай наглата руска агресия дни, мнозина българи питат същото. И се надяват да видят, че парите им на данъкоплатци не отиват напразно – само за да хрантутят разни страхливи михлюзи, а се използват по предназначение – за издръжката на хора, които ни пазят от истинските големи опасности. А ако действията на мрежата за прокарване на руското влияние в България – независимо организирана или не съвсем – не е заплаха за националния ни интерес, то не знам тогава кое е.
Но, освен разследване, още много притискане и изцеждане заслужават путинските Под Логи. Вместо това обаче забелязвам, че телевизиите и всички други медии се надпреварват да ги канят и да ни ги пробутват като истина ако не от последна инстанция, то поне от особена важност. Да, представят ни ги като хора с мнение, което все пак трябва да се чуе, защото е различно, защото сме демокрация и всеки има право да се изкаже, защото трябва да се търси баланс на мненията в медиите и прочие глупости.
Нищо такова, граждани. Достъпът на тези путински изчадия до медиите трябва да бъде не просто ограничен, а напълно изключен, защото това е механизмът, по който те облъчват българското общество с руските пропагандни тези и работят за руските интереси. Що се отнася до „мненията“ и другите измислени основания тези противни типове да са вечно в ефир, нека да помислим. И то добре да помислим, за да не ни заблуждават противниците на демокрацията, че, вместо да я защитаваме, ние сме длъжни да им дадем думата, за да я нападат свободно. Не сме длъжни. И баланс на мненията не означава да се дава думата на Хитлер, Гьобелс или някакви съвременни техни адепти, нали. А каква е разликата между нацистите и Путин?
О, да, разлика има – Путин и неговата шайка са много по-лоши, много по-перфидни и в мисленето, и в делата си, пред тях нацитата са детска градина.
Но продължаваме с българските им глашатаи и необходимостта те да бъдат изолирани от достъп до публично пространство. Тези хора, на всичкото отгоре, нямат и грам собствено мнение, за да имат право да го изразяват, те тъпо и последователно повтарят руските пропагандни тези едно към едно. По-добре е медиите просто да цитират Путин, вместо да ни внушават, че сред нас наистина има немалка група хора, които уж мислят с главата си, а само по случайност измисленото и казаното от тях съвпада с грозните и нелепи словесни лупинги на Путин, Лавров, Песков или Захарова,
Най-живият пример за това е бившият вече военен министър Стефан Янев, за когото руската агресия и войната срещу Украйна се оказаха просто „военна операция“.
Абе, неуважаеми, военна операция е да ти оперират крака във военната болница в Пловдив. Всичко друго, свързано с убийства на мирни и невинни хора, с опит да наложиш на един суверенен народ какво да мисли и да прави, с ядрени заплахи срещу целия свят – това не е военна операция, това е военно престъпление.
Е, слава, Богу, Стефан Янев, който отдавна трябваше да бъде изритан от правителството заради позорните тези, които развива и заради опита му да ги налага като политика на цяла България, най-после е изритан. Това е стъпка в правилна посока – макар някои анализатори вече да предупредиха, че той може да продължи да мъти водата тук, като оглави нова русофилска партия.
Това би било твърде неприятен и доста жалък край на един бивш български офицер, дори такъв на руска служба. Жалък и неприятен както за него, така и за колегите му русофили – този терен е толкова гъсто застроен, че Янев ще трябва да се бори за място под слънцето с хора, които очевидно го харесваха и подкрепяха като министър, но няма да изпуснат русофилския кокал и да му го подарят, щом стане обикновен политик.
Така че евентуалната партия на Янев по презумпция ще е маргинална – като онази на Сидеров, Копейкин, Малинов и другите знайни и незнайни родолюбци, чиито български патриотизъм минава през реализацията на кремълския интерес и потупване по рамото от Митрофанова или друг генерал-губернатор в София. Както и през пълните лични джобове – да не забравяме.
Добре, де, но какво да правим с другите изявени Русо Фили, които продължават да са вътре в управлението и при всеки повод дърпат европейската ни каруца назад и на Изток, към любимия Кремъл. Ето ви например другарката Корнелия Нинова, тя заема два важни поста – вицепремиер в правителството и лидер на БСП, все още най-голямата лява партия в България. Излиза Нинова онзи ден и вика – отнюд, България няма да праща патрони и снаряди на Украйна, а само галоши, гащи и чаршафи.
Мисля, че знам какво има предвид с чаршафите. Когато бях дете, в училище ни учеха, че щом американците пуснат атомна бомба в Пловдив, взимаш бял чаршаф, лягаш в най-близката канавка, покриваш се с него и чакаш руските войски да дойдат. Да те спасят или да те закопаят – така и не ми стана ясно. Та май другарката Нинова помни прекрасно тези комунистически простотии от детството и иска да ги пробута на украинците като средство срещу руската ядрена заплаха.
Междувременно обаче тя е пропуснала да научи, че всички страни от ЕС и НАТО, които са наши партньори, вече оказват сериозна помощ на Украйна – не само хуманитарна, а и военна. Как без нашата солидарност тази достойна страна ще се справи с откровената и нагла путинска заплаха за унищожение?
Но отдавна е известно, че на другарката Нинова, както и на всички други Русо Фили не им пука за глупости като истина, морал, международни правила, мир, дипломация, хуманност. Те се интересуват само от това да направят възможно най-гладки петичките на кремълския господар, независимо дали той е стъпил в легена бос или с мръсни, кървави ботуши.
Имам и друг, още по-важен въпрос, граждани – какво правим с президента Румен Радев. Той отдавна се държи и говори като основен рупор на руския интерес в България. Само ще напомня изказванията му, че Крим е руски, срамните призиви към другите европейски страни да не се налагат санкции на Русия, както и фактът, че на протестите през 2020, когато излизаше да размахва партизанско юмруче пред тълпата, охраняваха го шпиц команди на Костя Копейкин.
През последните дни обаче Румен Радев очевидно побутваше напред военния министър да защитава незащитимите руски тези, а сам опита да остане в сянка и каза неща, с които даде вид, че заема нещо като нормална позиция по украинския конфликт. С други думи – Радев мимикрира. Като не успя обаче да защити Янев от изритване, тази опция вече я няма и въпросът е какво ще прави, кой ще е новият му рупор в кабинета Петков, кой ще го спаси от необходимостта сам да застане на амбразурата и да защити путинската агресия.
Не знам, граждани, но продължавам да намирам, че президентът Румен Радев трябва да подаде оставка и да си ходи от политиката.
Да, някой ще каже – ами той скоро получи доверие за още един мандат, какво се промени. Ами всичко се промени, след като Путин и шайката му поведоха война не само срещу Украйна, а и срещу целия демократичен свят, включително България. Оттук нататък ние категорично нямаме нужда от президент, който пречи на българския в частност и общия евро-атлантически интерес, а от друг човек, който защитава истината, справедливостта и принципите на международното право с всички сили.
Не се подлъгвайте, граждани, по Радевата мимикрия, както знаем, вълкът козината си мени, но отвътре винаги остава Русо Фил.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 