ДЕМОКРАЦИЯТА – ДЕМОКРАТИЧНА! ИЗБОРИТЕ – АМА ДЕ ДЕ-Е…..
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
29 Май 2009 г.
/Фили/ През последната седмица в България се открояват ясно няколко тенденции, свързани с предстоящите на 7 юни избори за Европейския парламент.
На първо място – по отношение на очакваните резултати, дори и след старта на кампанията се запазват в общи линии известните от по-рано електорални нагласи, поне тези, свързани с позициите на най-големите партии и съотношението на силите между тях. Като сигурни носители на европейски мандати се сочат четири партии – ГЕРБ, Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи и партия “Атака”. Интригата идва от възможностите за разпределение на едно, две или дори три от общо 17 депутатски места в “дъното на таблицата”, в зависимост от резултатите, които ще постигнат Синята коалиция и партия “Ред, законност, справедливост”.
Втората категорично очертана тенденция е свързана с факта, че изборите за Европейски парламент през тази година масово се се възприемат и от българското общество, а до голяма степен и от самите партии, само като прелюдия, като своеобразен “първи тур” на изборите за национален Парламент, които ще се проведат месец по-късно. Това се вижда както от начина, по който протича кампанията – пестеливо, сдържано, концентрирана най-вече в битка между телевизионни клипове и без особено масови прояви, така и от посланията, от съдържанието на публичното говорене на партиите и кандидатите.
Третата тенденция е пряко свързана с втората и смисълът и е, че истинската битка между партиите в момента продължава да се води на втори план. Тя е битка на практика за заемане – или завземане – на по-добри изходни позиции за националните избори. Видимата част от нея се състои от на пръв поглед странни, Прочетете остатъка от публикацията »
ПРЕЛЕСТИ ОТ ПРЕДИЗБОРНИТЕ ХРОНИКИ
Пламен Асенов
27 Май 2009 г.
Пламен Орешарски по стълбата
От заместник-министър в синьото правителство на Иван Костов, през експерт, който “в името на България” пое финансовото министерство в червения кабинет на Сергей Станишев, до водач на депутатска листа от неразделилата се с комунистическото си минало БСП – този впечатляващ властови път измина Пламен Орешарски само за осем години българско политическо време. Можеше и по-бързо.
Питам се обаче дали той е наясно, че когато се изкачваш по стълбата, тя има връх, но когато падаш – дъно няма. И се питам още – дали когато преди време американците определиха премиера Станишев като “мистър Клийн”, те имаха предвид само лично него или слагаха в чистите сметки и личния му финансов министър.
Стефан Данаилов се разделя с моминството
Министърът на културата Стефан Данаилов, известен още като актьор, като майор Деянов и като Ламбо, се пророди в щипана госпожица за пореден път в политическото си амплоа.
В Пловдив си призна, че родната му партия обмисляла да го дава на ергени в много и различни градове, но той запазил честта си, спазвайки обещаното – да се даде само на две места, в Пловдив и Карджали. На едното място по любов, а на другото – по сантимент.
Железен е тоя Ламбо. И всички го обичат.
Азер Меликов и грижата за човека
Прави са онези, които твърдят, че комунистите се грижат за своите хора. Лицето Азер Меликов е типичен пример за това. Работата стана като по книга – първо Меликов като специалист по информационни технологии се погрижи да подпомогне кампанията на своя премиер Станишев, след това премиерът Станишев Прочетете остатъка от публикацията »
БОЙКО БОРИСОВ И ЗАВОДЪТ ЗА ЦЕЛИ ПРОВОДНИЦИ
Пламен Асенов
25 Май 2009 г.
Бойко Борисов остава в опозиция, ако партията му не вземе самостоятелно мнозинство на предстоящите парламентарни избори в България – твърди самият той в интервю за в. “Стандарт”. Лидерът а ГЕРБ е категоричен, че по никакъв начин не се готви да прави правителство съвместно със Синята коалиция и че никога не е давал основания да се смята така.
Както всички останали изявления на Борисов, това също трябва да се възприема като предпоследно. Все пак обаче си струва да се зададат няколко въпроса във връзка с него.
Първият е – защо като неопитен политик Бойко Борисов не се е допитал до по-опитни хора, които да му кажат, че преди избори така не се говори, защото се деморализира собственият електорат. Като си знае състава на партията, пълна с амбициозни бивши ченгета и настоящи бизнесмени, лидерът трябва да си даде ясна сметка, че още един мандат в опозиция за тях не може да бъде цел, а загуба на време. Така че вероятността бързо да го разлюбят и да го зарежат в полза на някоя по-перспективна откъм властови възможности компания след подобни приказки се увеличава Прочетете остатъка от публикацията »
ЗАЩО НА БЪЛГАРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ НЕ МУ ПУКА НА ОНАЯ, ЕВРОПЕЙСКАТА, РАБОТА
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
22.05.09
/Фили/ В България стартира кампанията за европейските избори, които ще се проведат на 7 юни. Българските граждани, включително тези, които живеят в страните от Европейския съюз, ще трябва да попълнят квотата от 17 депутати в Европейския Парламент, която страната има. Като най-важна задача през мандата им се очертава изработването и гласуването на новата финансова рамка на Евросъюза за периода до 2016 година, както и някои решения, свързани с вътрешноорганизационни въпроси на общността.
Кампанията в България стартира с очаквания за сравнително ниска избирателна активност, при всички случаи по-ниска с 12-15, а може би и повече процента, отколкото се смята, че ще бъде активността на следващите месец по-късно избори за национален Парламент. Това се отдава до голяма степен на факта, че мнозинството български граждани все още не са съвсем наясно с ролята и функциите на основните институции на Европа, тъй като не усещат пряко в живота си ефектите от тяхната работа.
Вероятно обаче част от партиите също имат интерес да внушават на електората, че европейските избори са само един вид проба, нещо като предварителен изпит за националния вот, след като президентът Георги Първанов призова всички да насочат кампаниите си именно към европейската проблематика, а не да се концентрират във вътрешнополитически битки.
Досегашните социологически проучвания общо взето са единодушни по отношение на очакваните резултати от изборите за Европейски парламент. Като сигурни участници в разпределението на 17-те места се сочат четири партии. На първо място Прочетете остатъка от публикацията »
ОБРАТНОТО НА МАЙМУНИ
Пламен Асенов
20 Май 2009 г.
Четирима велики мъже на България, четирима големи картоиграчи, четирима титани на мисълта и действието, напоследък направиха изявления с цел да ни покажат колко сме тъпи.
Нека не бъда разбран погрешно. Те не направиха умни изявления, за да демонстрират колко сме тъпи, а направиха тъпи изявления, с които още по-добре ни показаха колко сме тъпи. Тъпи сме, че сме ги избрали, че им плащаме каквото им плащаме, че ги пращаме да ни представляват пред света, че им даваме медийно време да ни правят на обратното на маймуни…..
Да започнем с великия мъж, от който най-малко неща ще зависят в бъдеще – другарят Симеон Сакскобургготски. От неговото интервю за “24 часа” разбираме, че той е “ужасен реалист”. Което си е така откъдето и да го погледнеш. Ужасен, в смисъл – истински, реалист е заради лакомията си човешка по отношение както на спорни имоти, така и на безспорни комисиони. Ужасен, в смисъл – лош, реалист е, доколкото си няма хал-хабер или изобщо не му пука за реалността. Неслучайно в интервюто откровено си признава, че в България не е правил нищо “с някаква амбиция или замисъл”. И накрая ужасен, в смисъл – ужасен, реалист е другарят Симеон, защото с присъствието си в страната превърна в норма политическия популизъм, а с отсъствието си от терена на политическата принципност върна страната в ръцете на комунисти и ченгета, с което я върна назад и в нейното историческо развитие. Утехата е, Прочетете остатъка от публикацията »
Блогъри, помогнете: КОЙ ТЪРСИ МОИТЕ АВТОРСКИ ПРАВА?
Пламен Асенов
17.05.2009
Напоследък тъкмо се бях наострил срещу някои комерсиални електронни сайтове и хартиени издания на вестници, които препечатват мои текстове не само без да платят пет лева /колегите-журналисти добре знаят, че съм професионален журналист на свободна практика/, но и без изобщо, от елементарна коректност, да попитат може ли /всички попитали ще потвърдят, че от никого не съм поискал въпросните пет лева, ако не ги предложи сам/, когато ми се случи следната странна история.
Преди време написах текст със заглавие “Защо бе-е-е!” и го пуснах тук, в блога си, както и в лондонския сайт www.kafene.net, в който участвам заедно с бившите си колеги от ВВС. По принцип съм дал права също и на Едвин Сугарев да препечатва каквито реши мои текстове във www.svobodata.com. Но както и да е, текстът се порадва на известен интерес, после интересът взе да намалява, после пак да се увеличава…..Междувременно го видях препечатан на много места в нет-а, включително във www.svejo.net, но с питане дали може да го ползват се обадиха само от www.ide.li – един сайт за българите в чужбина, базиран в Австралия.
Вчера обаче получих на мейла си следното писмо:
––– Оригинално писмо –––
От: radoslav zarkov
Относно:
До: passenov@abv.bg
Изпратено на: Събота, 2009, Май 16 19:58:22 EEST
Здравейте, г-н Асенов
Получихме e-mail от svejo.net, че наш линк е изтрит, поради предявени авторски права към статията „Защо бе-е-е-?“.
Екипът на Zenofmen Ви поднася извиненията си, че некоректно беше посечен източник ide.li! На сайта ни, където е поместена Вашата статия, вече е посочен коректно източника asenov2007.wordpress.com. Надявамe се, че не сте останали с лоши чувства към нас! Прочетете остатъка от публикацията »
СДС – ОТВЪД АБСУРДА, СРЕД ТЕМИДИТЕ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
15.05.2009
/Фили/ Поредицата от съдебни дела през последния месец, свързани със статута на Съюза на демократичните сили, както и драмите, разиграли се около регистрацията на СДС за участие в предстоящите избори за Европейски парламент, заплашват да превърнат оснавната българска дясна партия на прехода в несъществуващ, поне от юридическа гледна точка, политически субект.
Всичко започна преди малко повече от месец, когато Софийският градски съд отказа да регистрира новото ръководство на СДС, избрано на вътрешнопартийни избори, като един от аргументите му беше, че анонимността на тези избори нарушава…..демократичните принципи. Съдът излезе с мотиви, далеч надхвърлящи неговите правомощия и навлезе в чисто политическа територия – например определи Устава на СДС като документ, който “не дава основания да се приеме, че това е устройствен акт на партия със сериозни политически амбиции”.
Решението бе обжалвано пред Върховния касационен съд, който го определи като незаконосъобразно, но вместо да го отмени, върна го за повторно разглеждане в градския съд. Там пък започна поредица от самоотводи на съдии, докато в края на краищата стана ясно, че СДС изпуска всички възможни срокове за регистрация в Централната избирателна комисия за евроизборите.
Така че новосформираната Синя коалиция, състояща се от СДС, “Демократи за силна България” и още няколко по-малки формации, се регистрира в ЦИК, без да вписва официално СДС в състава си. Документи за регистрация в ЦИК обаче – подпечатани с фалшив печат и без решение на колективния орган за управление на партията – най-неочаквано подаде бившият председател на СДС Пламен Юруков.
Този акт бе оспорен пред Върховния административен съд, който светкавично го отмени окончателно и без право на обжалване. Въпреки това Пламен Юруков направи повторен опит Прочетете остатъка от публикацията »
ГОЛЯМОТО ПЕРЧЕНЕ
Пламен Асенов
10.05.2009
Руският президент Медведев се направи на мускул и на военен парад в Москва по случай “Денят на Европа” заяви, че “всяка агресия срещу Русия ще срещне достоен отпор”. Отворен остана въпросът кой ли пък този път – след геополитически и военни гиганти като Чечня и Грузия – отново е решил да напада горката Русия, та има нужда от предупреждение.
Част от публиката изпадна в неприкрита радост и веселие от това изявление, друга част изпадна в размисъл и отпочна да гадае на боб, а трета част направо се хвърли да залага, с оглед да изкара някой лев насред световната икономическа криза.
А истината е проста. Русия очевидно пак има нужда от външен агресор. И то е, за да не прозира чак толкова, че с арогантното си поведение, с непрекъснатите си претенции да е велика, само защото е голяма по територия, с ченгеджийско-мафиотско-императорската си форма на управление и с азиатското мислене, търпеливо моделирано през вековете сред голяма част от руснаците, самата тя е най-големият си враг и агресор.
По-лошото обаче е друго – че когато Медведев говори за агресия, светът не е сигурен не само кого той смята за потенциален агресор, но и какво всъщност разбира под тази дума. Защото видяхме, че преди време Путин обяви за агресор ВВС и редица демократични неправителствени организации, които се опитваха да помогнат с пари и опит на самата Русия…..
Така че крайно време е демократичният свят да вземе мерки, Прочетете остатъка от публикацията »
КНИГА С АВТОГРАФ
Пламен Асенов
09.05.2009
Снимка: Дамян Серкеджиев
На 12 май, вторник, между 17 и 19 часа, ще заседна в книжарница “Магелан”, /Пловдив, Капана, ул. “Братя Пулиеви” №1/, където ще дам автограф на който иска. Надявам се в по-камерна атмосфера, не като на публично представяне, да имаме време да си поговорим с хората, които дойдат, за поезията, за нещата от живота или каквото друго ни хрумне да си говорим.
Постер: Иван Тотев
Макар срещата да е обявена като “Книга с автограф”, всъщност ще представя трите си досега издадени книги. Две от тях са по-известни на широката публика /с цялата условност на това понятие, когато става дума за широка публика на литература в България/, защото имаха късмета да бъдат издадени през последните две години и все пак продавани по книжарниците и представяни в медиите.
Детската книга “Цвета и Търла-Марла”, първа част от поредицата “Светът на Цвета” /издателство “Жираф”, художник – Цвета Марова/, както разбирам, вече има доста почитатели както сред децата, така и сред техните родители. Не се учудвам, защото я писах с огромно удоволствие и радост от живота, а тези неща Прочетете остатъка от публикацията »
ИГРАТА КАТО ЖИВОТ И ОБРАТНО
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
08.05.2009
/Фили/ Има игри – като политиката например – които са твърде сериозни, за да се взимат насериозно през цялото време. Но има и други игри, игри от класически вид, които са твърде забавни, за да не се вгледа човек в дълбоката им основа. Най-известна сред тях, разбира се, е Играта на стъклени перли, описана от Херман Хесе в неговия забележителен едноименен роман. Днес обаче с Пламен Асенов, нашият полбитически наблюдател в България, ще говорим за една друга игра – снукър, която също има вече своето литературно безсмъртие, описана от Тери Пратчет в романите му за Света на Диска като игра, страстно практикувана в Гилдията на алхимиците.
Корените на снукъра могат да се търсят преди пет века, когато възникват билярдните игри изобщо, но всъщност е игра на 20 век. Макар да се възприема за чисто британски спорт, снукърът е създаден в Индия през 19 век, разпространява се сред британските офицери там, а после се пренася на Острова, където отначало, заради скъпото оборудване, се играе само от аристокрацията. Съвременните правила на снукъра се оформят обаче през 30-те години на миналия век, а на истински голяма популярност играта започва да се радва след появата на цветната телевизия преди около 40 години. И това е съвсем логично, защото снукърът е билярдна игра, която се играе с 15 червени топки, всяка от които на стойност 1 точка, 6 топки в други цветове, чиято стойност е между 2 и 7 точки и бяла топка-бияч /кю-бол/. Цветната телевизия позволява вече реално да се вижда, а не само да се гадае какво точно става по зеленото сукно на масата и така снукърът излиза от малките задимени зали, за да влезе в телевизионните програми на световното село.
В България снукърът започна да добива популярност Прочетете остатъка от публикацията »
А НИЙ?…..НИЙ СМЕ ИДИОТИ!…..
Пламен Асенов
02.05.2009
На 8 май Академичният театър “Максим Горки” от град Самара, Русия, ще представи в Народния театър “Иван Вазов”, София, пиесата на…..българския драматург Христо Бойчев “Полковникът-птица”.
Оказва се, че това е премиера на “Полковникът…..” на софийска сцена. Само че – премиера на руски език, поставена от руски режисьор, изиграна от руски актьори, сценографирана от руски сценограф и с музика, композирана специално за нея от латвийски композитор…..
Не, това не е поредният ми текст, свързан с някой от аспектите на руския империализъм, в случая – културен, а поредният ми текст за нашата собствена, родна и мила българска идиотщина.
Гледах пиесата преди доста години, още преди да тръгне на големия си поход по световните театрални сцени, в пловдивския театър и, честно казано, никога не съм знаел, не съм си и представял дори, че тя не е имала своята софийска премиера. Пък и кой ли нормален човек може да си представи подобно нещо!
“Полковникът-птица” получи множество награди Прочетете остатъка от публикацията »
ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ШЛЕМ СЪВСЕМ НИ ЗАГ-Х-ЛУПИ
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
01.05.2009
/Фили/ През последната седмица София и Москва за пореден път станаха център на епизод от политико-енергийната игра, която се разиграва между България и Русия вече няколко години и в която главни действащи лица са президентите и премиерите на двете държави.
Хронологията на събитията в обратен ред. На 28 април, по време на посещение в Москва, българският премиер Сергей Станишев обяви, че са договорени спорните до последния момент въпроси за изграждане на газопровода “Южен поток” и споразумението е парафирано, като в него българските национални интереси са защитени напълно. От известното досега, става дума най-вече че е отпаднал – или поне е намерен механизъм да бъде заобикален – проблемът с руските искания “Южен поток” да използва вече съществуващата газопреносна система на България, като по този начин руснаците автоматично придобият и собственост върху част от нея – нещо, към което те се стремят твърде отдавна. Постигнато е принципно съгласие също и за евентуалното финансиране от руска страна на друг много спорен проект – изграждането на АЕЦ “Белене”, проект, който западни кредитори очевидно отказват да финансират.
Само ден преди този “успех” обаче Станишев получи дипломатически шамар. Руският президент Медведев без обяснения отложи срещата си с него, а срещата му с премиера Путин премина кратко и хладно.
Тази реакция на руснаците се разглежда от наблюдатели Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 