ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНИ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИ ДОХОДИ

юли 31, 2015 at 5:35 am (Публицистика)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Диана Копринкова/ 562 лева на човек от четиричленно семейство са необходими, за да се води приличен живот в България, изчисляват синдикални експерти. Минималната работна заплата в страната обаче е най-ниската в целия Европейски съюз, а цените са на ниво 70 на сто от европейските. По темата днес слушаме коментара на Пламен Асенов.

Всички европейци се радват на ниските цени в България когато дойдат тук, но вероятно малцина от тях си дават сметка, че за самите българи тези ниски цени са високи. И правилно, защо да се интересуват хората, ние, българите, трябва сами да решим проблема си, а не да се оплакваме.
Трябва, обаче вече толкова години след падането на комунизма, не можем. А не можем, защото тъй нареченият „посткомунистически преход”, беше и си остава повече комунистически, отколкото „пост”; защото страната повече се разграбва, отколкото да развива бизнес; защото законите и тяхното приложение пречат, а не подпомагат инициативността, добрите идеи, привличането на чужди инвестиции; защото отношението към собствеността, което е реалната градивна основа и на другите обществени отношения, беше затрито при комунизма, но не беше добре култивирано отново после…..
Още много „защото” могат да се изброят, трудното обаче е тенденцията да се обърне.
Какво показват фактите – поне според синдикалните експерти на КНСБ. Семейство с две деца има нужда от общ доход минимум 2 248 лева на месец или по 562 лева на човек, за да живее „нормален живот”. Понятието „нормален” в случая включва разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване и почивка.
Първият проблем в случая е, че едно „нормално семейство” в България, което разчита само на заплата, няма откъде да вземе толкова пари, особено като чист доход. Да приемем, че жената е учителка, а мъжът е на среден административен пост в общината на голям град. При това положение общият им доход ще е около 2 000 лева бруто и значи семейството изначално е с 200-250 лева назад от нормалния живот. Но все пак да видим какво получава то и какво плаща.
При 20-тина години стаж и други добри условия, жената би получавала около 850 лева, от които ще даде към 150 лева данък, социални и здравни осигуровки, както и, например, 300 лева вноска по заема за Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

129. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЕВАНДЖЕЛИСТА ТОРИЧЕЛИ

юли 30, 2015 at 12:05 pm (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов
08. 04.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100543394/velikite-evropeici-evandjelista-toricheli

Въздухът, който дишаме и който благословено обгръща родната ни планета Земя, се нарича „атмосфера”. Думата е измислена още в античността от умните гърци и комбинира две техни слова – „атмос”, въздух, и „сфайра”, кълбо. Трудно е да се каже колко дебел е атмосферният слой, защото няма точна граница между него и открития Космос. За ориентация обаче – смята се, че 90 процента от масата на атмосферата е съсредоточена до около 16 километра височина, но като цяло височината достига и няколко хиляди километра – в зависимост от движението на въздушните маси и всякакви други процеси, които се развиват над главите ни. Това значи, че върху повърхността на Земята, върху всичко живо и мъртво на нея, се оказва огромно налягане, най-голямо, разбира се, на морското равнище. Въздухът, който се състои основно от кислород и азот, колкото и да е лек, все пак има тегло. За илюстрация ще ви кажа, че във всеки един момент върху всеки от нас, хората – независимо бедни или богати, добри или лоши, щастливи или нещастни – въздухът оказва налягане средно от около 15 500 кг. Така че по-добре не се занимавайте с фитнес – и без това постоянно си тренираме, като носим 15 тона и половина на гърба си. И с този огромен товар, вече няма нужда да се чудите защо понякога ни е тежко на душата. „Ние живеем на дъното на истински океан от въздух” – казва Еванджелиста Торичели, физик, математик и човек, който през ХVІІ век изобрети барометъра и разби отколешната представа, че празното пространство не съществува.

Винченцо Албричи, Симфония 6

Еванджелиста Торичели е роден през 1608 година, но има известно объркване по въпроса за родното му място. Някои казват, че то е Фаенца, близо до Равена. Според други източници обаче детето е родено в Рим, а само родът му е от Фаенца. Едва ли мястото е чак толкова важно само по себе си, но така всъщност илюстрирам онази несигурност, която до голяма степен обгръща целия личен живот на Торичели и която на моменти си е откровена неизвестност. Например има един период от почти десет години, между 1632 и 1641, за който липсват каквито и да било данни – къде е бил, какво е правил, как е живял. Твърди се също, че, въпреки веселия си и открит характер, Торичели никога не се е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОТНОСНО ИДИОТИТЕ, КОИТО ПОЗВОЛЯВАТ НА ДРУГИ ИДИОТИ ДА СИ БЪДАТ ИДИОТИ

юли 29, 2015 at 8:57 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/51343-de-profundis-za-idiotite-koito-pozvolyavat-na-drugi-idioti-da-si-badat-idioti.html

Напоследък имам усещането, граждани, че се превръщам в някой от онези безобидни идиоти, които си нагласят часовника с 15 минути по-рано, за да стигнат навреме там, за където вече са закъснели.
Първо помислих, че ми е от големите жеги, но после разбрах, че е по индукция – заради рязкото увеличаване на броя на несвестните наоколо. Което пак може да си е свързано с жегите, де, нали тази година те са не само български, а и световен феномен.
Да вземем например колежката Кристиан Аманпур от CNN. Чалнала се е, горката. В рубриката „Невероятни съдби” тя се захванала да прави интервю не с другиго, а с гражданина Симеон, в някои среди известен още като Сакскобургготски, а в други – просто като Сакса. И известен също с величественото си мълчание по въпроса „колко е часът” всеки път, щом бъде учтиво запитан.
При това го снимала Аманпур в църква – сигурно в опит поне да поприкрие лошия дъх, който на талази се носи от цялата работа.
Аз лично бих снимал подобно интервю в египетска пирамида. Не заради друго, ами защото е всеизвестно, че, макар тялото на този човек все още да мърда, мозъкът му отдавна е накиснат в балсамираща течност.
Горката американска публика, колко ли наистина невероятно и звучи съдбата на този бивш монарх, наричан от някои Негово Величество, а от други – Негово Нищожество.
Изгнаник от дете, на късна възраст той се връща в родината, самоотвержено зарязва короната и става премиер, само и само да спаси народа си и благородно да го вкара в ЕС и НАТО. В същото време пък е толкова честен и великодушен, че не само не краде нищо и кара на едната премиерска заплата, но дори словесно не се репчи на онези московски агенти, които някога са избили роднините му и са прогонили самия него – напротив, прегръща се с тях и потомците им.
Подобна скромен, но величав образ на Симеон, който се състои от барокова сватбена романтика, рационално откровени лъжи и просветено премълчани истини всъщност изглежда доста подходящ за Холивуд.
Добре, де, не е виновен той, че го снимат и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИзПодТепето с Пламен Асенов: ЧЕТИРИТЕ КОННИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ АПОКАЛИПСИС /част втора/

юли 27, 2015 at 12:28 pm (Публицистика) (, , , , )

Казват, че в момента Европа е изправена пред четири основни кризи, които могат да унищожат или поне да върнат назад европейския проект.
Както писа Пол Тейлър от Ройтерс, „единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието”.
Деликатно ги описва, човекът, но все пак според него тези четири кризи са здраво свързани и преплетени, така че погрешният подход към една от тях може да утежни ефектите от останалите и да усложни още повече решението им.

Миналата седмица, в първата част на този текст, изяснихме основните силно негативни ефекти, с които е свързано евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз. Стигнахме и до въпроса за тъй наречената „имиграция през Средиземноморието”. Тази имиграция, при която хора от различни арабски и северноафрикански страни по суша, въздух и вода търсят убежище в спокойна, толерантна и цивилизована Европа, е налице отдавна. Тя обаче се засили през последните години заради сътресенията, които преживява мюсюлманският свят.
Първо, в него бурно се развиха радикални групировки, които под булото на исляма си поставят различни цели, но работят за постигането им с едно и също средство – тероризъм.
Второ, ред ислямски държави се оказаха напълно неспособни да се справят както с тероризма, така и с другите социални, икономически, политически, ако щете и морални проблеми, които съществуват и отдавна се трупат в самите тях.
Трето, за засилване на имигрантския поток към Европа непосредствена роля изиграха събитията и резултатите от тъй наречената „арабска пролет”. Поредицата спонтанни „революции” в различни арабски държави, наречени с това общо име, всъщност доведоха до различни и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

128. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – БАРУХ СПИНОЗА

юли 26, 2015 at 7:47 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов
01. 04.15, радио Пловдив

Когато чуя името му, винаги си представям някой, който се промъква през гъст мрак, а лицето му се вижда само когато се обърне, за да погледне учудено – къде отивам. Или подканящо – следвай ме. Или иронично – защо ме следваш, глупако. Понякога трудно се различава кое от трите. Така или иначе, дори егоцентричните модерни мислители го наричат „принцът на философите”. А великият испанец Мигел де Унамуно писа за него: „Както някои хора ги боли ръка или крак, така Спиноза го е болял Бог”.

Свеелинк, Токата

Трябва да се признае, че да те боли Бог наистина изглежда като един от най-достойните начини, по който истинският философ може да преживее живота си. Поне отстрани е така. Ако за подобно достойнство се раздаваха чинове, то Барух, Бенедикт или Бенедиктус Спиноза, както също е известен, би бил поне „страхотен генерал” или нещо подобно. Но и не бива да забравяме, че тази божествена болка е не само безкрайно силна, а и безкрайна. Цената, която Спиноза плаща за способността си да мисли, се състои от постоянни нападки и страх от наказание, неистова самота, граничеща с отшелничество, аскетичен живот и лоша смърт. Той е нападнат с нож, обруган и изгонен от своята еврейска общност още като младеж. Първата му ранна любов се превръща в последна, носи му голямо разочарование и се смята, че всъщност никога не е имал никакъв сексуален живот. Първата му отпечатана приживе книга е посрещната на нож от властите и също се превръща в последна – а следващите му писания се разпространяват или под чуждо име, или излизат след смъртта му. Барух Спиноза живее повече от скромно, не харчи почти нищо и някои наричат живота му „почти свят”. Казват, че ако изобщо има извършен някакъв грях, то това е склонността му понякога да се забавлява, като стои до прозореца и гледа как паяк лови муха в паяжината си. Умира от тежък белодробен проблем едва на 44. Да, това е същият Барух Спиноза, който в едно късно писмо до бившия си ученик Албърт Бърг заявява: „Аз не предпоставям, че съм открил най-добрата философия, аз знам, че разбирам истинската философия”.

Свеелинк, Псалм 5

Барух Спиноза е роден през 1632 година в Амстердам. Този факт според мен може да се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ГРЪБНАК НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРЕХОД

юли 25, 2015 at 6:05 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

24.07.15

/Диана Копринкова/ Тази година горещият български юли е още по-горещ с дебата за съдебната реформа – ще започне ли най-после тя след толкова дълго отлагане? Днешното парламентарно заседание по темата може да донесе всякакви изненади, но къде са корените на проблема и защо е толкова трудно той да бъде решен – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Ако досега някой не е разбрал, че демократична България вече 25 години живее със съдебна система, структурирана според интересите на бившите комунисти специално за посткомунистическия преход, то вече е крайно време да научи.
В този си вид образът на съдебната система и механизмите, по които тя се управлява и действа в обществения живот, през 1991-ва, в зората на демокрацията, бяха заложени в тогавашната нова Конституция. Принципите за несменяемост, безнаказаност и пълна безотговорност , що се отнася до главния прокурор например, веднага след тоталитарните времена някому може и да изглеждаха приемливи, като се имат предвид десетилетията, през които висшият държавен обвинител беше напълно зависим от частната партийна власт. Приемливо може би изглеждаше също създаването на независим орган като Висшият съдебен съвет, който, уж в сътрудничество, а на практика – изземвайки огромна част от функциите на министъра на правосъдието, взима на практика всички решения, свързани със самата съдебна система.
Да не говорим за пълната липса на механизми за граждански контрол, заложени тогава в Конституцията – това е разбираемо, като се има предвид, че не бяха заложени дори механизми за контрол от страна на законодателя. Квотният принцип за участие в правосъдните органи на парламентарно представените партии, който се сочи за такъв механизъм, всъщност води до обратното на контрол – до създаване на котерии вътре в съдебната система, до нейното разделение според политически интереси и личностни влияния, както и до сговор на отделни такива групи помежду им според моментния интерес.
И всичко това, разбира се – ако не винаги пряко срещу, то поне много далеч от истинския обществен интерес.
Никак не е случайно, разбира се, че така създадената правосъдна система, на всичкото отгоре – и пълна с кадри от комунистическото време, започна веднага да работи в своя полза, да генерира корупция и престъпност, вместо да се бори с тях, да се превръща в своеобразен център на онова, което може да се нарече „българска мафия”. От едната страна в нея са политиците, от другата – бандитите, а по средата, като свързващо звено – разядената от корупция съдебна система.
Разбира се, ще сгрешим, ако пропуснем да кажем, че обединителният фактор, мозъкът и нервната система на този Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ЯБЪЛКИТЕ В ПРАВОСЪДНАТА СИСТЕМА СА ГНИЛИ, ЗАЩОТО ПРАСЕТАТА ГИ ПРЕДПОЧИТАТ ТАКИВА

юли 22, 2015 at 9:25 am (Публицистика)

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/50803-de-profundis-yabalkite-v-pravosadnata-sistema-sa-gnili-zastoto-prasetata-gi-predpochitat-takiva.html

През 1900 година физикът Макс Планк изнася знаменит доклад в Германското физично дружество, с който поставя началото на квантовата физика. Той развива хипотезата за нещото, наречено „квант” като дискретна и минимална порция енергия, която може да се превърне в действие.
В цялата работа е забъркана и статистическа физика, тоест, известна неопределеност. Колкото и парадоксално да звучи, чрез неопределеността далеч по-добре се описват наличните експериментални данни.
В онзи момент самият Планк не си дава сметка какво е открил. Хипотезата му работи прекрасно, но притеснението е, че тя противоречи на класическата Нютонова физика. И той започва изтощителна петгодишна работа, за да примири концепцията си с тази на Нютон.
Не успява. След пет години Айнщайн извежда закона за фотоелектричния ефект и така доказва версията за квантите, тоест, че Нютоновият физичен свят е ограничен. После пък Нилс Бор свързва квантовата хипотеза с проблема за строежа на атома и отприщва истинска лавина.
Давам този класически пример за невероятен човешки успех, граждани, за да почувствате по-добре разликата с темповете на развитие и движение на идеи в нашето българско общество.
Преди 24 години в София едно преливащо от комунисти и ченгета Велико народно събрание гласува новата Конституция, за която изначално се знаеше, че няма да работи пълноценно и трябва да бъде променена, особено в базисни за демократичното развитие сфери като съдебната система.
Това се доказа почти веднага от Светата практика.
Още през първите една-две години емпиричните данни показаха, че щом един главен прокурор се почувства, както е по закон, напълно безнаказан, той започва да яде, пие и пее с бандитите. Също – че самата съдийска колегия, дори когато много-много се налага, отказва да извади окото на някой свой черен гарван, който си пълни гушата с всичко лъскаво, което докопа. Нищо, че по този начин той изкривява свещеното право до истинска квантова крива в името и в полза на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИзПодТепето с Пламен Асенов – ЧЕТИРИТЕ КОННИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ АПОКАЛИПСИС /част първа/

юли 20, 2015 at 7:31 am (Публицистика)

Специално за Под тепето – http://podtepeto.com/defile/chetirite-konnika-na-evropejskiya-apokalipsis-chast-prva/

Казват, че в момента Европа е изправена пред четири основни кризи, които могат да унищожат или поне да върнат назад европейския проект.
Както писа Пол Тейлър от Ройтерс, „единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието”.
Деликатно ги описва, човекът, но все пак според него тези четири кризи са здраво свързани и преплетени, така че погрешният подход към една от тях може да утежни ефектите от останалите и да усложни още повече решението им.
За да подчертае сериозността на положението, Тейлър цитира холандския анализатор Рем Кортевег, който сравнява тези кризи с четиримата конника на Апокалипсиса от книгата на Свети Йоан Евангелист. Война, Мор, Глад и Смърт – нека възприемем тълкуването на Тери Пратчет за тях – са предвестниците на Страшния съд. Ако в Евангелието обаче е ясно, че спасението човешко може да дойде само заради милостта на Христос, то по отношение на Европа спасителят засега остава неизвестен. Или поне анализаторите не казват много за него.
Всъщност дали е чак толкова неизвестен?
От целия си досегашен опит на патили и препатили българи, не сме ли сигурни вече, че няма кой друг да ни спаси, освен самите ние? И че това може да стане само чрез малко странното, но понякога реално съществуващо животинче вътре в нас, наречено „здрав разум”?
Добре, де, не е достатъчно само да имаш здрав разум, приемам забележката. Трябва също той да ти дойде и да се приложи навреме. Защото като се обърне каруцата, всеки може да бъде здравомислещ, само че полза тогава няма.
В общото европейско измерение въпросът стои по същия начин както в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ГОРДОСТТА НА БЕДНИТЕ БАЛКАНЦИ – ОТПРЕД ИЗПЪЧЕНИ, ОТЗАД ОАКАНИ

юли 19, 2015 at 2:55 pm (Публицистика)

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/50496-de-profundis-gordostta-na-bednite-balkantzi-otpred-izpacheni-a-otzad-poakani.html

Сигурен съм, че на бай Левон Хампарцумян, личният ми банкер, никак няма да му се понрави, когато утре, въоръжен с гръцки аргументи, се чучна в кабинета му да водим преговори за опрощаването или поне силното редуциране на семейния ми дълг. Няма да му хареса, ама какво да се прави – с жената проведохме референдум и заявихме нашето смело „охо-о-о”.
Не знам дали забелязвате, но това „охо-о-о” е многозначително.
Веднъж то казва – значи можело и така, да пиеш и да не плащаш. Освен това, в него има солиден намек, че изедниците-чорбаджии, дето насила ти дават пари, а после нагло настояват да ги връщаш, без да ти дадат още пари, за да върнеш спокойно предишните, които са толкова много, че все още не си ги похарчил, са терористи. Казва също, че щом народът целокупно пожелае нещо на референдум, не само селските, но дори европейските кучета замлъкват изненадано. От всичко най-много ми харесва обаче едно друго внушение, което въпросното многозначително „охо-о-о” съдържа – че ако бай Левон се инати твърде, въпросът с дълга ми може да бъде отнесен до по-високо място.
Например може да стигне чак до Високата порта в Брюксел. Също до Социнтерна, Лявинтерна, Червеноинтерна, Глупинтерна и смелите организации на Зеленокожите Червеноиди, пръснати из цяла Европа. До папата може да отиде. Дори до самата Москва, ако се наложи…..
При това в моя случай не става дума за милиарди като в гръцкия, а за дребни суми, каквито например добрият банкер Цветан Василев раздаваше за джобни на умни хора като Никито Бареков. Вярно, аз не съм толкова умно дете като него. Нито толкова послушно – затова и дългът ми е малък.
Но все пак настоявам той да бъде опростен по ред причини.
Първата е, че нямам пари.
Не знам защо нямам. И аз като гърците опитах всичко – не плащам данъци; пенсионирах се рано от държавната служба, за да мога най-после да си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

ПРЕДИЗБОРНОТО РЪГАНЕ С ЛАКТИ /част втора/

юли 18, 2015 at 8:55 am (Публицистика)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България все по-видимо партиите насочват усилия към местните избори на 25 октомври. Почти четири месеца има дотогава, но всъщност времето е по-малко заради летните отпуски и това създава известно напрежение. За кого работи времето и за кого то може би няма да стигне – днес е втората част от разговора ни с Пламен Асенов.

– Пламен, миналата седмица обсъдихме предизборната ситуация около двете основни партии – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП. Вероятно обаче във връзка с по-малките формации също има интересни неща?

– Така е, Фили. Веднага давам пример с ДПС. На последните парламентарни избори те получиха само едно депутатско място по-малко от втората партия – БСП, с която си партнираха в предишното управление. Оттогава насам обаче отношенията им сериозно се промениха и в момента вместо любов, между тях цари напрежение. Смятам, че по време на местните избори това напрежение ще избие, особено в смесените райони и ромските гета. Както стана дума миналата седмица, БСП е в криза и ще се опита с всички средства да привлече част от традиционните избиратели на ДПС, които са най-близки до нея по манталитет и нагласи. В същото време ДПС е в изолация от всички останали партии, на Движението му трябва много категорична победа на местните избори, за да продължат те да се съобразяват с него, въпреки нежеланието си да го правят. За целта партията ще се опита да привлече нови хора в своя подкрепа и изобщо няма да е съгласна да кръводарява избиратели към социалистите. Да не говорим, че след дългия флирт, който през новия век ДПС имаше с левицата, сега стратегът Ахмед Доган, който само привидно се оттегли от лидерството, прави ясни опити да се сближи с формации от центристкото и дясно-центристкото пространство. Това също предполага, че Движението ще излезе със силна риторика срещу левите си съперници по време на предстоящите местни избори и, кой знае, може дори да спечели повече кметски и съветнически места от левицата.

– Пламен, каза, че ДПС търси партньори в център-дясно. Кого може да намери там?

– Напоследък става ясно, че най-вероятно ще намери възстановената партия НДСВ на гражданина Симеон Сакскобургготски. Досега имаше няколко опита за реанимация на тази псевдо-царска формация, но последният може да се окаже поне донякъде успешен, тъй като е Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

127. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – НИНО РОТА

юли 15, 2015 at 11:47 am (Без категория) (, , )

Пламен Асенов
25. 03.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100537463/velikite-evropeici-nino-rota

„Кръстникът”

Вероятно се досетихте откъде е тази музика, но не се притеснявайте, няма да сменим изведнъж концепцията на предаването и да представим някой от босовете на мафията като велик европеец. Нито ще говорим за някой шеф на полицията, която, както се знае, поне в отделни държави, е съкровената ядка на истинската мафия. Днес ще се опитаме просто да си спомним името и да се насладим на музиката на едно дребно, пълно с оптимизъм човече, поредният италиански музикален гений и човек, признат за един от истинските кръстници на филмовата музика по света. Рожденото му име е Джовани Рота, но всички го знаят като Нино.

„Кръстникът”, валс

Нино Рота живее 68 години, през 57 от които създава музика. И по невнятни пътища раздава спокойствие и оптимизъм около себе си. „Той имаше рядкото качество да принадлежи на света на интуицията – пише за Рота маестро Федерико Фелини. Точно като дете, като някой от онези чувствителни, невинни хора, той изведнъж ще изтърси нещо ослепително. Щом се появеше на снимачната площадка, стресът изведнъж изчезваше, атмосферата ставаше празнична, филмът влизаше в някакъв радостен, ведър, фантастичен период и добиваше нов живот”. Подобни свидетелства за Нино Рота са особено ценни по три причини – защото не са много на брой, защото идват от хора, които наистина го познават отблизо и защото по принцип изключително малко се знае за характера и частния живот на Нино Рота. Книга с такова заглавие не е написана, нито филм има създаден. Докато подготвях този текст, упорито рових за повече информация относно неговия личен живот, неговите навици и предпочитания в една или друга сфера, за неговите близки хора, но си останах само с ровенето. Не знаем, а и никой не казва – кафе ли предпочита или чай, има ли автомобил, гледа ли домашен любимец, как се отнася към големите събития на своето време, колко пъти се влюбва и разлюбва, кога и с кого…..Наистина почти нищо от онези дребни, но важни житейски детайли не знаем за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ИзПодТепето с Пламен Асенов: КРАСИВАТА КИТАЙСКА МАНЕКЕНКА И ОБЪРКВАЩИТЕ ГРОЗОТИИ ОКОЛО НЕЯ

юли 13, 2015 at 8:37 am (Публицистика) (, , , , )

Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/krasivata-kitajska-manekenka-i-obrkvashite-grozotii-okolo-neya/

Чета онзи ден за една китайска манекенка на бельо и бански.
Освен красива, тя е и щастлива, мисля си. Щастлива е, че не знае български, защото невинното и иначе китайско име е Бай Хуй. Ако беше минала поне първи урок по български, щеше да умре от срам и нямаше да се весне на модния подиум – за целия китайски народ и неговите околности загуба велика.
В подобно щастливо неведение за много неща в политиката тънем всички ние. Не знаем какво наистина става и това е добре, често така се живее далеч по-лесно – иначе ще трябва непрекъснато да замеряме политиците си с домати. Или да се замеряме помежду си с нещо по-тежко. Казвам го, макар да не съм сигурен дали замерянето не е по-добър вариант, отколкото неведението.
Например аз лично много бих искал да науча, кой точно дявол накара премиера Бойко Борисов да даде миналата седмица интервю на ТАСС. Това е руска агенция от предните позиции в информационната война на Кремъл не само срещу България, а и срещу света. Това е агенция, чието добро име, ако го е имало изобщо, отдавна вече го няма. А лошото име, което има, се свързва с манипулации, фалшификации, откровени лъжи.
Искате доказателство ли? Веднага давам.
Преди няколко месеца ТАСС публикува „анализ” на един руснак, Яков Шустов, който живее в България. Той разказва как „обикновените българи” безумно обичат руснаците, искрено настояват да видят построени всички руски енергийни проекти, но на това се противопоставя само „малка група интелектуалци-антисъветчици”. Която обаче е силна и, за лош късмет, на практика управлява страната.
Това с антисъветчиците направо ме разби. За младите, които не Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »