Малки истории за велики европейци: РИХАРД ЩРАУС, ВЕЛИЧЕСТВЕНОТО ЗВУЧЕНЕ НА ЖИВОТА

декември 8, 2019 at 6:19 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва Рихард Щраус. Има предвид, че е пръв измежду всички останали след Вагнер, тоест – всички останали.

Щраус е роден през 1864 в Мюнхен, създава първата си композиция на 6, взима уроци по музикална теория и оркестрация, на 8 учи цигулка в кралското музикално училище, а на 10 чува за първи път Вагнер. На 18 представя първия си цигулков концерт във Виена, учи в Мюнхен и Берлин, но зарязва ученето и става помощник-диригент на Ханс фон Бюлов. Голямата слава идва след женитбата с Полин Мария де Ана, дама от еврейски произход, известно сопрано, прочут сноб със склонност да доминира, раздразнителна, ексцентрична и прекалено пряма жена. Сам Щраус я описва така: „Много сложна, много женствена, леко перверзна, леко кокетна, никога не е като себе си, всяка минута се различава от това, което е била миг преди”. Изненадващо, но семейство Щраус има прекрасен брак, в който Полин е вдъхновение за Рихард. Ако любовта му към хорната е наследство от баща му, то афинитета към сопранни партии е от жена му. Точно за нея той пише и прочутите „Четири последни песни”, композирани няколко месеца преди смъртта му, сред руините на победена Германия. „На залез” се казва четвъртата от тях, тази наистина най-последна творба на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар