АХМЕД ДОГАН – ЗАКУСКА ЗА ШАМПИОНИ ИЛИ КЛАНИЦА №5

октомври 31, 2008 at 5:52 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

 

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

31.10.08 г.

 

/Фили/ Десет дни след самоубийството на началника на кабинета си Ахмед Емин, лидерът на ДПС Ахмед Доган наруши медийното си мълчание и даде интервю за вестник “Труд”. Под заглавие “Някой пали искрата на етническия бунт” Доган обширно коментира случилото се и макар думите му да поставят повече въпроси, отколкото дават отговори, все пак насочват към редица изводи.

Като основна нишка в интервюто лидерът на ДПС лансира идеята, че в обществото назрява напрежение на етническа основа, което може да доведе и до конфликт. Той смята, че има атака срещу ДПС и турците изобщо, но не изяснява въпроса дали смъртта на Ахмед Емин е целенасочено планирана като част от тази атака или  просто се използва като удобен повод за нея.

Интервюто на Ахмед Доган предизвика много голям обществен интерес както заради това, че в известна степен повдига булото, спуснато над въпроси, свързани с управлението и отношенията вътре в ДПС, така и заради контекста, в който се появява. То фактически е контратеза на казаното по-рано от столичния кмет и лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов – че самите лидери на ДПС могат да провокират етническо напрежение и дори конфликт в България, защото от една страна се чувстват заплашени от предстоящи разкрития за незаконно финансиране на партията, а от друга – искат да консолидират електората си преди парламентарните избори през следващата година. Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар

Ахмед Доган пред „Труд“ – СТРАШНИЯТ СТРАХ

октомври 29, 2008 at 8:13 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов

 

29.10.08 г.

 

Ахмед Доган изглежда объркан и уплашен.

Въпреки металните отблясъци, които е видяла Валерия Велева в очите му по време на интервюто за “Труд”, лидерът на ДПС за първи път от много години насам не дава насоки на обществото и указания на политиците, не се впуска в сложни теоретични разсъждения, не употребява думите “парадигма” и “експлицитно” и не иронизира никого. Точно обратно – звучи като човек, току-що разбрал колко опасна в действителност е опасната игра, която играе вече много години.

“Разбираш ли, че нямам интерес да крия нищо. Но се притеснявам, че някои процеси вече са тръгнали. И това е страшното. Още не го осъзнаваме.” Тези думи Ахмед Доган изрича в края на интервюто, след като преди това е казал, че “създаването на етническо напрежение вече започна” и неколкократно споменава “чудовищен сценарий”.

Главният въпрос в случая е – как така смъртта на Ахмед Емин, един нищо не значещ човек, представен от самия Доган като “мъжка секретарка”, може да доведе до такава вълна от етническо напрежение, да предизвика сериозни проблеми в монолитна партия като ДПС и да уплаши стожера на етническия мир в България. И ключът към отговора на този въпрос очевидно не е в мястото, времето или начина, по който Емин се е самоубил. Парадоксално, но изглежда той дори не е в мотивите за това самоубийство. Или поне не в толкова голяма степен. Ключът е в самата личност на Ахмед Емин. Но не в “психопортрета му”, както внушава Доган, а в ангажиментите и делата му извън работното време край партийната каса или  разговорите по телефона за графика на “шефа”.

В един момент от интервюто си Ахмед Доган, като говори, че сега в България се раздухва анти-ДПС и антитурска кампания, казва за Емин: “Ако той е знаел за този сценарий, ако е бил част от него – тогава може би някакви обяснения започвам да имам”.

“Ако е бил част от него…..” – сякаш изтървани случайно, тези думи навеждат към онова, което Доган няма как да не знае, но отново не казва публично, а само изпраща като кодирано послание. Послание към кого? Единственият възможен отговор се съдържа в изнесената преди време информация от Мендерес Кунгюн, лидер на нерегистрираното сдружение “Национално турско обединение”, че Ахмед Емин е действащ служител на бившето Второ главно управление на ДС,  контраразузнаването, трансформирано впоследствие в НСС, а от тази година преминало в състава на ДАНС.

Оттам и нагоре по спиралата на интересите на скритата власт трябва да се търсят причините за страховете на Ахмед Доган. Самият той, както личи дори ако човек прочете само публично достъпната му биография, отдавна е обвързан с тази власт и знае какво означава да настъпи промяна на нейните приоритети. Означава издухване на онези, които вече са си свършили работата, онези, които са били употребявани, докато са били полезни, онези, които знаят прекалено много неща, за които прекалено малко трябва да се знае.

Не някакви мутри или мафиотски структури, които насъскват етническо напрежение в обществото плашат Ахмед Доган. Плаши го идеята, че някои по-големи от него играчи, независимо дали се намират тук или някъде в близката чужбина, в съответствие с новите условия на Балканите, в Европа и в света, са започнали да играят и своя нова игра “в” и “с” България, игра, в която самият Доган вече не е включен. Или е включен не като победител, а като жертва.

Това, разбира се, е една хипотеза. Но настояването на Доган, че в предсмъртното писмо на Ахмед Емин се казва, че някой се опитва да върне страната към 89-та, именно към 89-та, а не към 85-та година, е доста силно основание за развитието на такава хипотеза. А ако потвърждения за нея започнат да се трупат в близко време, трябва, макар не от същите съображения като Доган, да се уплашим и всички ние. Или може би трябваше вече да сме се уплашили?

 

 

 

 

Постоянна връзка 3 Коментари

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

октомври 26, 2008 at 11:25 am (1) (, , , , , )

    На 30 октомври от 18 часа в културен център “Тракарт” – Пловдив ще се представи първата книга на Красимира Стоева “Снежните пясъци на Хира”.

 

ЧУДОВИЩА, КОИТО ПРЕДСТОЯТ

 

Пламен Асенов

 

Когато преди няколко години прочетох първите разкази на Краси, си казах – това момиче може да пише. Има още какво да учи, но може да пише. Умее да държи разказа, както се казва. Сюжетите и са фантастични, но не измислени,  в смисъл – не нагласени. Героите се срещат, но не защото тя иска да се срещнат, а защото така трябва. И други разни неща си помислих, а, доколкото си спомням, повечето от тях казах и на нея.

Сега чета първата книга на Краси – “Снежните пясъци на Хира” и си давам сметка, че съм бил прав. Но не това е важното.

Важното е, че Краси вече е поела по пътя, по който няма връщане, път, който е труден не защото е само с една посока – нагоре, а защото гъмжи от зрими и незрими чудовища. Литературни, имам предвид. Понякога те са под формата на съблазни, понякога са под формата на изчадия, понякога дори са под формата на нещо несъществуващо, но това не променя целта им – да те отвлекат в храстите, да те разсеят с красива пеперуда по странична пътека или да те накарат да кривнеш по нов, обещаващ път, докато накрая разбереш, че си изпуснал главния. Надявам се, че Краси ще успее не само да срещне всичките чудовища, но и напълно ще намери себе си в борбата с тях. В тази борба тя е сама. Ние можем само да се радваме на резултата.

 

 

За Краси

 

Красимира Стоева е родена на 24 май 1984 година в Пловдив.

Завършила е eзикова гимназия “Иван Вазов” с френски и руски език. Бакалавър е по Социология. Учи журналистика и магистратура “Бизнес комуникации и връзки с обществеността” в ПУ “Паисий Хилендарски”. 

През 2005 година печели литературна стипендия на издателство “Пигмалион”. През 2006 и 2007 година печели награди за проза в конкурса на вестник “Пловдивски Университет”. Ръкописът и “Магия за начинаещи” получава номинация в Националния конкурс на ИК “Хермес” – 2007 година за първа книга на автор до 25 години. През 2008 година печели наградата “Младо пловдивско дарование” в националния конкурс “Огънят на Орфей”, както и награда в националния конкурс “Фантастично изкуство – Бургас, 2008”.

Разказът й “Отвъд портата” е отличен с трета награда в конкурса “Аргус – фантастика през 100 очи” и е включен в антологията “Знойни хоризонти”. Разказът й “Камък с цвят на мечти” е включен в Годишник за фантастично изкуство “Ваяния 2007”.

Член е на поетическа академия “Добромир Тонев” в гр. Пловдив. Участва с три разказа в сборника “Бялата градина”, издаден през 2007 година.

През 2008 година излиза първата й книга – сборникът с фантастични разкази и новели “Снежните пясъци на Хира”.

 

 

 

 Раказ

 

ОТВЪД ПОРТАТА

 

Не съм сигурен дали светлината е прекалено ярка или мракът твърде непрогледен. Не мога да определя разликата. Нямам сетива. Всичко е в съзнанието ми. Усещам единствено мислите си. И спомените…

 

Портата бе невзрачна. На пръв поглед приличаше на обикновена врата – със същите размери и форма, чисто бяла, почти сливаща се със светлите тапети. Особеното й беше, че от другата страна нямаше помещение. Беше монтирана във външна стена и всъщност уж би трябвало да свързва стаята с празното пространство на нивото на третия етаж, право в короните на няколко вечнозелени дървета. Никой не знаеше накъде води Портата. Поне никой от нас – обикновените жители на Острова – тези, които все още не бяха преминали или никога нямаше да преминат.

Толкова бях съсредоточен в съзерцание на стената, че не чух първия въпрос. Наложи се стоящият срещу мен Отговорник да го повтори.

– Ти си Сам, по-малкия син на Архитекта Джордж, нали?

– Да.

– На колко години си?

– След три месеца ще стана на седемнайсет.

– С какво смяташ да се занимаваш, ако не успееш да се справиш тук?

– Вероятно със строителство, като баща ми – предположих аз.

– Обичаш ли живота на Острова? Харесва ли ти тук?

– Е, не се оплаквам… Обичам да гледам океана, да се разхождам в парка…

– А какво е най-голямото ти желание? – продължи той с равен глас.

Задаваше въпросите спокойно и с леко отегчение, но в тона му нямаше раздразнение или нетърпение. Вероятно това бяха обичайните фрази, с които се обръщаше към всеки посетител, който се опитваше да успее още от първия път. Замислих се за миг и плъзнах поглед по останалите мъже. Всички бяха преминали четиридесетте, но никой от тях не можеше да се нарече наистина стар. Изглеждаха в разцвета на силите си, интелигентни хора със сериозни лица, проницателни погледи и трезва преценка. Въпреки това се бяха провалили, а аз самият все още имах шанс да успея.

– Най-голямото ми желание е да премина през Портата – отвърнах спокойно.

Щеше ми се да мога да кажа нещо по-оригинално, но именно за това се намирах там.

– Защо искаш да преминеш? – зададе следващия си въпрос мъжът. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МНОГО ГОРЕЩ КАРТОФ В РЪЦЕТЕ НА ДПС

октомври 24, 2008 at 5:44 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

24.10.2008

 

/Фили/ Ахмед Емин, началник на канцеларията на лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган, беше намерен мъртъв миналия петък в резиденцията на “Беловодския път” в Бояна. Почти цяла седмица след случилото се, Ахмед Доган не даде никакви изявления и не се показа на публично място, като дори не отиде на погребението на своя доверен човек. Вчера все пак се появиха негови кратки изявления във в.”Труд”, в които обаче не дава съществени подробности. Освен кратък официален некоролог и изявление, в което се настоява съответните служби да разкрият бързо истината около смъртта на Ахмед Емин, няма друга реакция и от централата на ДПС. Смъртта на Емин предизвика оживени коментари на различни нива в обществото. Тя веднага бе обявена от МВР като самоубийство, но тази версия очевидно среща силно обществено недоверие, базирано на съществуващите множество неясноти и противоречия около развитието на случая.

Преди два дни главният прокурор Борис Велчев внесе малко повече разум в реакцията на официалните институции, като каза, че се чакат резултатите от назначените експертизи и едва тогава може да се каже със сигурност дали става въпрос за самоубийство или за убийство. А ако се потвърди хипотезата за самоубийство, тогава ще се проведе разследване дали то е доброволен акт или е извършено под натиск. В същото време Велчев отхвърли искането на партия “Атака” да бъде снет депутатския имунитет на лидера на ДПС Ахмед Доган и той да бъде разследван за смъртта на своя приближен. От дясната партия Демократи за силна България пък поискаха Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ да информира Парламента по разработката “Лиани” – едно оперативно дело, за което се знае от доста време и което засяга въпроси за механизмите, по които се е извършвало незаконно финансиране на ДПС и лично на лидера Ахмед Доган.

Защо изведнъж случилото се с не особено познатия като публична фигура Ахмед Емин предизвика толкова силен обществен интерес? Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ

октомври 21, 2008 at 10:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

21.10.08 г.

 

Кръгът се затвори и изглежда вече твърде силно стисна за гушата премиера Сергей Станишев. В понеделник в Кърджали той призова “медиите да дадат отпор на тази ченгеджийница, която се опитва задкулисно да управлява държавата”.

Нека обаче онези колеги, които вече са обули шпайковете, за да хукнат по-бързо и да дадат отпор, да поседнат и обмислят поне два въпроса.

Първият е – към кои медии се обръща Сергей Станишев. Защото в България има – и то не от вчера – не много, но и немалко медии и свободни журналисти, които се опитват да обяснят на обществото що за заплаха е ченгеджийницата и защо има тя почва у нас. И те нямат нужда от премиерски разрешения, призиви и насоки.

Известно е досегашното отношение на премиера към тези медии и журналисти. То се състои от жестове на досада и пренебрежение или най-много – от иронични реплики, пропуснати през силно стиснати зъби.

Това отношение не се е променило за една нощ. Значи премиерът се обръща към другите медии, онези, които досега не са давали отпор на ченгеджийницата. Вероятно най-услужливите техни собственици и шефове още от вчера обменят идеи как да осъществят операцията по спасяването на министър-председателя. Само че в този случай на privat Станишев ще му се наложи да мисли за цели две неща едновременно – не само кой и защо го стиска с гаротата, но също кой и защо му помага да се освободи от нея.

А важно е и как точно му помага, защото е ясно, че при ситуацията в България изразът “медии, които не дават отпор на ченгеджийницата” е оксиморон от най-висока класа. Той може да означава две неща – или че тези медии /най-вече споменатите собственици и шефове, но вероятно и някои от журналистите на по-ключови позиции в тях/ са част от ченгеджийницата, или че са дотолкова слепи, та не могат да изпълняват основната си функция – да работят в полза на обществото.

И в двата случая тези медии, към които реално се обръща Станишев, могат да му принесат само повече вреда.

Вторият важен въпрос, по който си струва да се замислим, е за коя ченгеджийница говори премиера. Тоест, дали “тази” ченгеджийница, която му пречи в момента, е същата “онази”, която до вчера му помагаше? Онази, зад действията на която, поне публично, той беше готов винаги да застане? Или онази, от чиито престъпления, документирани в досиетата, според самия Станишев досега се интересуваха само ненормалниците в тази страна?

Да не би да се е оказало, че това е една и съща ченгеджийница, която в момента просто сменя собствените си приоритети и затова изведнъж става неудобна и опасна за министър-председателя под формата на “държавата”? Който пък министър-председател утре, ако успее да се освободи от смъртоносната и хватка, просто ще пренареди пионките в нея така, че старата ченгеджийница пак да му е от полза. На него лично. На измислената му партия. На измисленото му правителство. На измислената му “държава”. Не на хората в България.

Така че ако премиерът иска да ни убеди в обратното, че работи в обществена, а не в лична полза и затова заслужава да получи сериозна помощ срещу ченгеджийницата от страна на медиите, той трябва да предприеме няколко важни стъпки.

На първо място – трябва да затвори ДАНС и да пристъпи към пълна реорганизация на системата на МВР и специалните служби, като в регламентите за това се заложат наистина демократичните принципи за граждански контрол върху дейността им. А също лустрационни принципи, които засягат всички бивши служители на Държавна сигурност и съпътстващите тогавашни структури в армията.

Второ – трябва да се изработи нов закон, който напълно и реално да изземе от ръцете на бившите и настоящи служби папките с досиетата и да позволи много по-ефективен граждански достъп до информацията в тях.

Трето – тази информация най-после трябва да стане достъпна и за българската прокуратура. Тя трябва да задейства разследвания за престъпления, извършени от бившата ДС, чиято давност все още не е изтекла – включително престъпления срещу човечеството, например геноцида по време на тъй нареченият “възродителен процес”. Както и престъпления срещу националната сигурност на България, извършени под формата на братско сътрудничество с КГБ и служби от други държави в бившия соцлагер.

И на четвърто, но не последно място, премиерът Станишев трябва да гарантира истинска свобода и безопасност на българските медии. Например ако се започне с незабавно разкриване на истината около побоя над Огнян Стефанов, ще бъде добра стъпка. Също ако се усъвършенства и приложи на практика законодателството за достъп до информация в цялата система на публичната администрация.

Та тези и още много други мерки са необходими не само – и дори не толкова –  защото е опасно ченгеджийницата да продължи да управлява “държавата”, а защото е опасно, че ще продължи да управлява и манипулира цялото българско общество, както го прави вече близо двадесет години.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

КОМПЕТЕНТНИТЕ, КОМПЕТЕНТНИТЕ…..

октомври 20, 2008 at 8:27 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов

 

20.10.2008

 

Сигурно няма човек, който да не е чувал изразите “компетентната прокуратура”, “компетентният съд“, “компетентните органи”, “компетентните власти”.

Първите две формули е ясно за какво се отнасят, третата обикновено визира полицейските и специалните служби, а четвъртата най-често насочва към решения и действия на външно министерство.

Вероятно да се наричат тези институции компетентни е обикновено юридическо клише, използвано навсякъде в нормалния свят и наложило се, защото там органите, които се занимават със съответните въпроси, са наистина компетентни.

Само че използването на това клише в България звучи направо саркастично, като се има предвид що за компетентност се проявява непрестанно от горепосочените институции.

Компетентната прокуратура например наскоро отказа да се самосезира не за друго, а за драстично нарушение на Конституцията, свързано със свободата на словото и извършено от съответния компетентен орган под името Държавна агенция за национална сигурност /ДАНС/.

Компетентният съд пък, както каза преди време един бивш главен секретар на МВР, пуска бандитите, които компетентните органи ловят. Имаше едно стихотворение на Борис Христов, което по-късно Тодор Колев изпя – за самотният човек, който “лови мухите и ги пуска”. Та и тук работата е подобна.

От своя страна обаче компетентният съд тогава се защити достойно от обвинението, като каза, че полицията изправя пред Темида граждани, които нарича престъпници, но без доказателства за извършените от тях престъпления. По-точно – без достатъчно читави за пред компетентния съд доказателства.

Така или иначе, спорът тогава не беше разрешен. Не е разрешен и до днес, само е позаглъхнал.

Всичките тези компетентни органи пък взети заедно не знаят какво да правят с извършителите на стотиците поръчкови убийства през последните години. И затова май не правят нищо.

Но щом не могат да направят нищо срещу наглите публични убийства, как да очакват гражданите, че ще направят нещо за изясняване на истината около доста по-деликатните самоубийства, които напоследък сякаш започват да се превръщат в епидемия или може би в мода сред съответните некомпетентни противници, които с действията си непрестанно се опитват да подронват авторитета  на компетентните институции.

Дотук съзнателно не казах нито дума по темата за “компетентните власти”. Защото те са особено тежък случай.

Преди време съвсем компетентно проспаха с около две седмици публичното изказване на руския посланик в ЕС Владимир Чижов, в което той директно се подигра с България. А когато накрая от немай къде поискаха обяснение и руският посланик в София им каза да си гледат работата, подвиха опашки и дори не му обясниха, че по компетентност точно искането на такива обяснения е част от служебните им задължения.

Дори от тази картина, нахвърляна с едри щрихи, може да се направи извода, че работата с проявите на компетентност в България вече е отишла твърде далеч и трябва да се вземат мерки. И тъй като изглежда нереалистично тепърва някой да се потруди за увеличаване на самата компетентност сред представителите на горепосочените компетентни институции, предлагам едно типично българско решение – като не можем с дела, да го докараме на думи. В случая – като махнем думата.

Не знам дали в страната има компетентен орган, който най-малкото да подскаже, ако не да забрани на тези институции да се титулуват “компетентни” поне когато говорят сами за себе си. Или докато не успеят да докажат пред обществото, че наистина са такива. Но ако няма такъв орган – нека го направи някой компетентен зоолог, който отговаря за пауните в зоологическата градина.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

АХМЕД ДОГАН – ПОЛИТИЧЕСКА ХИРУРГИЯ, НО НЕ В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ

октомври 17, 2008 at 5:38 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

17.10.2008

 

/Фили/ Ахмед Доган, несменяемият лидер на Движението за права и свободи, се намеси през последните дни в скандала около Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ и така предизвика допълнителни въпроси за стабилността на управляващата в България тройна коалиция.

Доган защити уволнения от премиера Сергей Станишев заместник-шеф на Агенцията Иван Драшков, като директно нарече отстраняването му “гаф” и сравни този акт с хирургическа операция, при която вместо болната ръка ти отрязват здравия крак.

Подобни изяви на лидера на ДПС не са чести и закономерно предизвикват много тълкувания. Някои наблюдатели предположиха, че Драшков и Доган имат общи бизнес-интереси и то сериозни, за да се стигне до такава остра реакция. Други видяха в думите му опит да бъде разклатена вече и без това нестабилната управляваща коалиция, за да се извлекат максимални изгоди в месеците до края на мандата. Какъвто и да е случаят обаче, подобни изяви на лидерът на ДПС през годините винаги са имали знаков характер и по тях често могат да се правят изводи за бъдещи политически развития.

Ахмед Демир Доган е роден през 1954 година във варненското село Пчеларово. Известно е, че още на двадесетгодишна възраст е вербуван като агент на Държавна сигурност. През годините работи за различни управления на службата и преминава специализирани обучения. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЩЕ СЕ ОПРАВИМ, ДРУГАРЮ СТАНИШЕВ! НО ВИЕ – НЕ!

октомври 13, 2008 at 7:54 pm (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов

13.10.2008

 

След като преди дни публично нарече над милион българи “циркаджии”, днес Другарят Станишев пак се изрепчи на поверения му електорат. Този път троснато му препоръча да си взима досиетата и да се оправя. Сам.

Защото пък Той, самият Другар Станишев, както стана ясно, не се интересува от досиета. Интересува се от други важни неща – тежкото финансово състояние на народа, заплахите, свързани със световната финансова криза, кой знае откъде и защо появилото се напоследък недоверие на Европейския съюз към България….. От тези и други важни неща Другарят Станишев се интересува искрено. Всяка сутрин пита за тях съветниците си. И докато си пие кафето, с интерес чете прогнозите в медиите. Прогнозите за това, как Той ще оправи скоро всички по линята на споменатите  важни неща. Защото има вътрешната готовност да ги оправи. Гори от желание. Още малко и ще ги оправи. Само още един мандат.

Но от досиета не се интересува и затова по тази линия не предстои да оправя никого.

Досиетата не са му амплоа на Другаря Станишев. Това отдавна се разбра, сега само се затвърждава.

От колко време чете проклетите досиета и все не схваща например защо споменатите в тях достойни служители на Държавна сигурност, които някога вършеха толкова общественополезна работа за Политбюро и лично за неговия баща, стария Другар Станишев, сега трябва да бъдат наричани с лоши думи. Отвътре не му идва на младия Другар Станишев да ги нарича с лоши думи, защото е човек с деликатна природа. Ами може да се обидят хората, а, както се знае, и те самите са с деликатна природа.

Другарят Станишев освен това не разбира защо същите тези добри Момчета от Държавна сигурност, сега преиминали в ДАНС, вършат толкова лоши услуги лично на него. Не ще да е само отмъщение заради смененото име на службата – дава си сметка той. Но защо създават затруднения, като се оставят обществото да ги подозира или да ги хваща ту че изграждат отново контрабандни канали, ту – че пребиват журналисти, ту – че подслушват наред – депутати, политици, журналисти…..? Добре поне, че не подслушват редовите граждани…..Така, де, поне никой редови гражданин досега не се е оплакал, че са го подслушвали.

Другарят Станишев обаче е великодушен Другар. Затова Той отдава увлеченията на Момчетата от службите на различни фактори. Например – не са привикнали към новите, демократични условия на работа, при които не бива директно да се гази през законите, а трябва с повече конспиративност, за да не те хванат.

Другарят Станишев е сигурен също, че и някои врагове с партиен билет мътят водата в държавата, като използват и размътените глави на част от Момчетата от службата. Например онзи Другар Петков не излезе читав, както даваше вид първоначално….. И други като него има…..

Въпреки великодушието си обаче, Другарят Станишев се и страхува. Защото не знае дали вече не е неудобен и излишен за онези, Товарищите, на които даде каквото даде през мандата си и на които няма какво повече да предложи. Така  стана през миналата година с Другаря Овчаров например – отстраниха го с помощта на Другаря Станишев. Дали пък Товарищите не смятат сега да отстранят и него, Другаря Станишев, с помощта на някой друг отговорен Другар, например Другаря Първанов, /а може би и с помощта на някои от Момчетата/, за да сложат през следващия мандат начело на държавата друг като него да даде даванията, които предстоят.

И тъй като толкова много важни въпроси са му на главата, Другарят Станишев отказва да има нещо общо с досиетата. Не се сеща, че ако ги прочете с правилните очила, точно в досиетата ще намери отговори поне на деветдесет процента от въпросите, които си задава. В този смисъл Другарят Станишев никога няма да се оправи. Защото нещо важно му липсва, за да се оправи сам.

А пък ние, редовите граждани, независимо дали поради съвета на Другаря Станишев или въпреки неговия съвет, все пак ще прочетем досиетата и ще се оправим. Наистина ще се оправим. Рано или късно ще се оправим.

Въпреки Момчетата, Товарищите, Другарят Първанов или Световната Революция.

 

Постоянна връзка 2 Коментари

ДАНС – НЕ ПРОСТО БЕЗПОЛЕЗНА, А ВРЕДНА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

октомври 10, 2008 at 5:28 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

10.10.08 г.

 

/Фили/ Само девет месеца след като беше създадена, българската Държавна агенция “Национална сигурност”, по-известна като ДАНС, се оказа в епицентъра на буря от обществено недоверие, която засяга не само въпроса за стила и методите на работа, използвани от Агенцията, но и темата за целта и смисъла на нейното съществуване изобщо. Рекламирана първоначално като “българското ФБР, което ще се бори с престъпността и корупцията по високите етажи на властта”, напоследък мненията за дейността на ДАНС я свързват повече с характера на бившата комунистическа Държавна сигурност, отколкото на спецслужба в нормална, демократична държава.

Идея за създаването на ДАНС се появи в началото на 2007 година, лансирана от президента Георги Първанов. Впоследствие обаче тя беше подета и практически разработена от премиера Сергей Станишев, който успя, за неудоволствие на президента, да “прикачи” Агенцията към изпълнителната власт. В крайна сметка Законът за ДАНС мина през Парламента в средата на декември 2007-ма, а от началото на 2008-ма службата заработи. За неин председател бе назначен бившият служител на Държавна сигурност Петко Сертов, в по-нови времена – съветник първоначално на президента, а след това и на министър председателя по въпросите на сигурността. В състава на ДАНС влязоха три  независими една от друга до този момент служби – Националната служба за сигурност или контраразузнаването, Военното контраразузнаване, както и Финансовото разузнаване.

Още със създаването на ДАНС стана ясно, че тя получава изключително големи правомощия, а в същото време управляващите направиха всичко възможно да я предпазят от каквато и да било отговорности, като десет месеца протакаха създаването на предвидената от закона парламентарна комисия, която да контролира дейността и.

При това положение не е никаква изненада, че от началото на септември насам ДАНС се оказа публично най-обсъжданата и най-критикувана държавна служба в България. Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

800 ГРАДУСА ПО ТОТЕВ

октомври 5, 2008 at 9:33 am (Публицистика) (, , , , , )

ВСИЧКИ СА ПОКАНЕНИ!

 

Малката пластика рядко се превръща в голямо събитие, но изложбата “Скулптура и рисунка” на Иван Тотев, която се открива във вторник в Софийската галерия “L`Union” със сигурност ще се превърне. Защото там може да се види друг рядък феномен – как ефирният дух е стъпил здраво на краката си.

И всички са поканени!

След изключително успешната изява в родния Пловдив по-рано тази година, Иван сега прави първата си самостоятелна изложба в София, като представя 13 пластики, десет от които се показват за първи път пред публика, както и десет рисунки.

Вернисажът ще бъде във вторник, 7 октомври, от 19 часа, в галерия “L`Union” /ул. “Шипка” 43, входът е откъм ул. “Асен Златаров”/.

 

800 ГРАДУСА ПО ТОТЕВ

 

Пламен Асенов

 

05.10.2008

 

Осемстотин градуса е температурата, при която се топи и отлива бронз. А Тотев е пловдивският скулптор Иван Тотев.

Бог може и да не е догледал някое кътче от Вселената, но когато е създавал Иван, със сигурност е използвал и двете си ръце и го е направил като човек, здраво стъпил на земята.

На пръв поглед така изглеждат и скулптурите му – стабилни, тежки /и то не само заради материала/, дори леко тромави. Това обаче е само на пръв поглед. Когато останеш замалко сред тях, дори без да ги гледаш специално, започваш да виждаш ефира, от който са направени. Усещаш напрежението на духовните пространства, които ги изпълват. Разбираш, че обемите са нещо не само външно, но и вътрешно. И дори понякога започваш да се страхуваш да не литнат – когато забележиш, че са на ръба на полета.

 

Към светите земи

Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ОТ ПЪРВОТО ДО ПОСЛЕДНОТО УМИРАНЕ В ЖИВОТА НА КОСТА ПАВЛОВ

октомври 3, 2008 at 6:27 am (Публицистика) (, , , , , , )

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 

02.10.2008

 

/Фили/

Почина поетът Константин Павлов.

Това не е новина, а епитафия.

На 29 септември, на небиблейската 75-годишна възраст, както се съобщава – след продължително и тежко боледуване – един от най-големите поети на България се пресели отвъд, за да заеме там мястото, отдавна запазено за него.

Константин Павлов е роден през 1933 година в несъществуващото вече село Витошко, сега на дъното на язовир “Студена” край Перник. Следва право в Софийския университет, но не завършва. От 1957 до 1966 година работи за кратки периоди като редактор в Радио София, издателство “Български писател”, вестник “Литературен фронт” и “Мултифилм. През този период издава и първите си две поетични книги – “Сатири” през 60-та и “Стихове” през 65-та година. Следва десетгодишен период, в който има забрана от комунистическите власти той изобщо да работи и да публикува свои творби.

През 1975 година “получава разрешение” за работа в “Българска кинематография”, приет е за член на Съюза на филмовите дейци, а пет години по-късно – и за член на Съюза на писателите. Въпреки че неговите поетични книги продължават да не се издават, през това време излизат няколко филма по сценарии на Константин Павлов, които дават повод да се заговори за появата на ново, експериментално българско кино – “Спомен за близначката”, “Чуй петела”, “Илюзия”, “Масово чудо”, “Бяла магия”. През 83-та, във връзка с петдесетгодишнината на поета, неохотно, но заради правото, което има като член на СБП, режимът все пак разрешава появата на книгата му “Стари неща”, в която са събрани стихове от първите две книги на Коста Павлов. Едва през 89-та година, когато светът вече е друг и промените в комунистическия свят са неизбежни, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар