КАБИНЕТ НА МАЛЦИНСТВОТО? А ОТИ РУЧАХМЕ ЖАБЕТАТА ЦЯЛ МЕСЕЦ?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Четвърта седмица продължават усилията за съставяне на ново правителство в България. Единствената реална възможност, която се очертава обаче, е да се създаде кабинет на малцинството, а това предварително гарантира и неговата нестабилност. Какви са вариантите и защо се стигна дотук – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, ситуацията е много променлива, но е ясно, че правителство ще има. За това настояват всички, включително и ЕС. Защо е този страх от нови избори веднага, след като е ясно, че всичко друго само ще удължи агонията?
– Трудно ми е да си го обясня, Фили, въпреки многото обяснения, които знам. Някои говорят за скрит политически замисъл – ГЕРБ да извади горещите кестени от огъня, това да отслаби обществената подкрепа за тях и чак тогава да има нови избори. Това, естествено, не обяснява защо самата ГЕРБ също много държи на правителството. Те казват – защото сме отговорна партия, не искаме да оставим страната без бюджет и искаме да отворим европейските фондове, които пак бяха замразени при предишното социалистическо управление. Според някои наблюдатели обяснението е по-просто и опира до друг вид пари – партиите, които влязоха в този парламент, искат да си получат държавната субсидия, която, в интерес на истината, никак не е малка. Това може да стане обаче само ако Парламентът съществува повече от три месеца, затова животът му се удължава. Има и такива, като бившия депутат Яне Янев, които казват, че поне пет от осемте парламентарни партии са свързани или дори пряко зависими от скандалната Корпоративна търговска банка. Те искат да са във властта не просто за да замажат следите, а и да контролират решенията по отношение бъдещето на банката така, че да бъдат най-изгодни за тях.
– Добре, Пламен, но това не обяснява настояването на Европейската народна партия за правителство на всяка цена.
– Така е, Фили. Онзи ден, докато беше на посещение в София, председателят на ЕНП Жозеф Дол каза пред лидерите на ГЕРБ и РБ, които са част от европейската десница, че идва с послание за създаване на стабилно правителство. Тези думи напоследък ги чуваме като някакво заклинание от всички, дори от лявата опозиция. Всъщност, май е много лесно „да настояваш” или „да отправяш послания”, но конкретната ситуация в Парламента показва, че стабилно правителство, което, едновременно с това, да носи силен европейски заряд и да има възможности да извърши необходимите за страната реформи, на практика е невъзможно. Тъй като повтарям това още отпреди изборите, а още повече настоявам на него, след като Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html
Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: КРАЙНО МАЛКА ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ-АНТИСЪВЕТЧИЦИ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Най-после разбрах какъв съм. Трябваше да дойде един прост руснак в България, та да ми отвори очите.
Той се казва Яков Шустов, води се руски публицист и живее във Варна. Така де, щом живее във Варна, а не във Владивосток, значи не е чак толкова прост, за колкото може човек да го сметне, ако само прочете писанията му, ама това е друга тема. Както е друга и темата защо точно Варна напоследък е наводнена от такъв тип руски публицисти, има ли това нещо общо с групировката ТИМ и кога ДАНС ще зададе този въпрос на когото трябва. С други думи – на себе си.
Аз лично подозирам, че наводнението на Варна с руснаци се дължи на факта, че някога, от 1949 до 1956 година, градът се е наричал Сталин и значи всъщност си е истински руски град. Съветски, обаче и руски – защото, както знаем, всичко съветско е руско и обратно. Но може и да греша. `Щото пък по-рано не за 7 години, а за цели 7 века се е казвал Одесос, ама никой грък не го смята за истински гръцки град. А ако го сметне, ДАНС веднага ще се задейства.
Обаче като се замисля още малко по темата, то и Одесос може да идва пак от Русия, от Одеса, нали така…..
Но да се върнем на мен. Всъщност от писанията на въпросния Шустов разбрах, че съм член на „крайно малка група интелектуалци-антисъветчици”, които мътят водата на Русия в България. И тя, горката – Русия имам предвид, не горката България, както би било правилно да се напише – страда от това жестоко и несправедливо отношение, защото не може да си представи да преживее нищо по-трагично в този живот. Не може да си представи Русия да преживее Гражданска война, ГУЛАГ, Голодомор, заветите на Ленин и Сталин, червените от кръв танкове в Прага, Будапеща, Кабул и други. Да помни и преживява такива работи – не, защото на горката Русия в момента точно отношението на България и е кусурът, който я мъчи, ли мъчи.
В сайта на руския Център за политически анализи Яков Шустов пише, че „българският народ обича руснаците по традиция и също заради щедростта на руските туристи” – глупост, която няма нужда от никакъв коментар. В следващия момент обаче той вади острия нож на истински кремълски публицист и го забива точно на Прочетете остатъка от публикацията »
100. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФРИДРИХ НИЦШЕ
Пламен Асенов
17. 09. 14, радио Пловдив
Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100461252/velikite-evropeici-fridrih-nicshe
Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано
Тази музика е на един почти неизвестен за широката публика композитор, но иначе безкрайно известен мислител – Фридрих Ницше, филолог, философ, писател. Освен като композитор, в България той не е особено известен и като поет, макар че и философията му се състои от много поезия. Преди около век негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев. Но ето сега едно стихотворение, което мисля, че и аз успях да докарам до приличен за слуха на съвременния читател превод.
Дъжд
С грохот тежък, грохот вечен,
на земята пада
този дъжд – часове не спира вече
дългата тирада.
Сякаш някакво дрънкало,
дрънка и не спря…..
А денят погледна вяло
И навън видя
що дъждът, без отдих малък,
на света вещае:
Всичко е така нищожно, жалко
и животът – суета е.
Фридрих Ницше, Нова година, композиция за цигулка и пиано
„О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви?” – пита Ницше в знаменитата си книга „Тъй рече Заратустра”. Един отговор веднага дава сам, като се обръща към същите тия безсмъртни души и пише: „Едва ли не ми изглеждате като люде, които дълго време са гледали танца на развратни голи девойки: самите ви души танцуват.” Друг възможен отговор обаче Ницше дава в предговора на книгата, където изяснява болезнения данък, плащан за истинското безсмъртие на духа. „За да бъдеш безсмъртен, плащаш скъпо, като умираш много пъти приживе – казва философът и продължава: – Има едно нещо, което наричам „омразата на великото”, тоест, всичко велико – труд, дело или друго, веднъж създадено, се обръща безвъзвратно върху оногова, който го е сътворил. Именно това, че го е създал, прави твореца слаб, той вече не издържа делото си, не може да го гледа в очите. Да носиш в себе си нещо…..в което, сякаш като във възел, е стегната съдбата на човечеството – и изведнъж да съзреш всичко това обърнато срещу себе си! Върху себе си! То просто те смачква…..Омразата на великото! Другото нещо е оная зловеща тишина наоколо…..” Като стига до тия дълбочини обаче, великият ироник Ницше не спира до тях, а продължава, колкото и да боли, когото и да Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРСКАТА АГОНИЯ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ В България вече втора седмица текат консултации за съставяне на правителство. В първия кръг отпаднаха три партии. Теоретично, вариантите за партньорство сега са по-малко, но тъй наречената Голяма коалиция „ляво-дясно” продължава да изглежда практически невъзможна. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, може ли скоро България да има ново правителство?
– С темповете, с които се водят консултациите, Фили, това изглежда малко вероятно, но да не бързаме с прогнозите – ситуацията е динамична. Няма да кажа обаче, че тя е заредена и с изненади, защото не е. Всъщност реалните варианти за нов кабинет са известни и са колкото пръстите на едната ръка. Ако питаш мен, дори се свеждат до нула, но добре, че не ме питаш.
– Ще те питам, но после. Кажи ми обаче първо защо, след като нещата са ясни, все пак се водят консултации, не са ли те чиста загуба на политическо време?
– Резонен е този поглед, Фили, мнозина го споделят. България, казват те, е ако не в криза, то поне под голям натиск от ред вътрешни и външни фактори. Така че вместо бързо да заработи новият парламент и да се направи правителство, текат преговори, включително с партии, с които е сигурно, че няма да има сътрудничество. Пример – консултациите на ГЕРБ с ДПС, след като Бойко Борисов поне десет пъти от изборите насам казва категорично, че съвместно управление с тях е абсолютно невъзможно. От друга страна обаче съществува и виждането, че тези преговори са опит за въвеждане на нова култура в българския политически живот, че се дава пример за диалога като възможност, дори когато възгледите на страните са диаметрално противоположни. Аз лично не приемам изцяло нито първата, нито втората теза, Фили. И в двете има толкова пробойни, че текат като лейки, но да не се отклоняваме в тази посока.
– Добре, Пламен, какви са реалните резултати от първия кръг консултации и как продължават те?
– На първия кръг, Фили, ГЕРБ разговаря с всички седем партии, представени в новия парламент. Самият подход обаче поне на мен ми се видя неправилен. ГЕРБ отидоха на консултациите с програма от 18 точки по конкретни политики и очакваха всяка от партиите да представи своята визия по тях. Принципно не се прави така, а оттук дойде и разтегленото време за разговори, вече две седмици. Нормалното би било на първи кръг да се обсъдят един-два базисни принципа. Представям си например следната Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: В БЪЛГАРИЯ ИМАМЕ КВАНТОВ ТИП ПОЛИТИКА – ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО, ЗАТОВА НЕПРЕКЪСНАТО НИ СЕ СЛУЧВА НЕВЪЗМОЖНОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/30836-v-balgariya-imame-kvantov-tip-politika-vsichko-e-vazmozhno-zatova-se-sluchva-nevazmozhnoto.html
Напоследък навсякъде ми се привиждат управленски коалиции.
Нацвъкали са вътрешния ми поглед към света и всеки пейзаж ми изглежда неприлично засран – точно като портрета на император Франц Йосиф в прочутата история на Швейк за кръчмаря Паливец, който имал много мръсна уста.
Виждам например възможна управленска коалиция, която се състои от БСП.
Не може, шепне здравият разум – топката за съставяне на правителство е у ГЕРБ, а ако те се провалят, ще има нови избори. Тази версия напоследък е толкова популярна, че хората, по стар български обичай, напълно забравят за съществуването на закона, който казва, че ако първият не успее да състави кабинет, мандатът задължително отива при втория, в нашия случай – БСП.
И ако те, комунистите, решат да направят нещо и с този мандат, какво правим тогава ние, с извинение – невинните?
Без извинение – да сме му мислили навреме!
Но те практически са в изолация, а и теоретично няма как една единствена партия с мизерните 39 депутати да направи цяла коалиция – пак обяснява здравият разум. Обаче другият здрав разум казва – има. Ето как: събират се заедно онова БСП, дето има 39 мандата, онова БСП с 38, плюс БСП-то с 19, залепя се до тях БСП-то с 15, а накрая добавяме и двете БСП-та с по 11.
Точно 133 гласа се получават. Идеален брой депутати за добро управление на добре познатото ни БСП, което и без това няма намерение да върши чудеса на ползу роду, а само на ползу Путину. И себе си.
Няма да ви занимавам с всички други възможности за фантастични коалиции, които виждам да засират портрета на българската политика. Като гледам реалните развития обаче, все още не е за изхвърляне и опцията за създаване на тъй наречената Голяма коалиция – уж десните ГЕРБ и РБ /или части от РБ/, плюс уж левите БСП и АБВ, а за баланс – някакъв уж ПФ. А ББЦ и Атака участват, като не участват.
Това вече се вика солидно мнозинство – може даже Конституцията да ти смени, ако случайно поиска да Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: НЕЩОТО, ДЕТО ПРИЛИЧА НА БИРА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Онзи ден станах свидетел на истинско чудо.
На една пейка седят двама работници от близкия строеж, които съвместяват полезното с приятното, тоест – обедната почивка с бира. Единият държи кафяв пластмасов литър от някаква куча марка, дето само прилича на бира. Другият обаче стиска кен с нещо по-скъпичко и качествено.
Но не знае как да го отвори.
Явно му е за пръв път. Върти тенекиената кутийка в ръце, оглежда я, чуди се откъде да я подхване, докато накрая колегата му обяснява как става работата. Очевидно човекът – макар нормален мъж на средна възраст, който трябва да е виждал много такива неща в живота си – досега не си е купувал не само бира, но и нищо друго в кен. Дори на децата си, ако има такива, не е купувал кола. Не е черпил нито едно гадже с нещо енергийно. Не е виждал как другите го отварят, а може би дори не е и попадал на място, където да види…..
Първо не повярвах на очите си.
После ми стана жал за него.
Представих си как години наред мъжът гледа лъскавите тези опаковки в магазина и ги жадува, но не може да ги има – като малко дете, натиснало нос в бонбонената витрина. И точно в този никакъв иначе делничен ден по обед той е решил, че е крайно време да се поглези. Или да се изфука пред колегата, кой знае.
След това обаче първичното ми сиромахомилство отстъпи място на характерния ми здрав разум.
Запитах се – как ли този човек проявява онази макар и минималната доза творчество, която работата му на строител изисква. Ами нали понякога не можеш да забиеш пирона така, а трябва иначе. Или ако плочката не пасва точно, трябва нещо да направиш с нея, за да пасне. Какво прави той в подобни случаи, след като принципно не се сеща дори как се отваря кен, нещо, с което и тригодишно дете се справя? И какви са отношенията на този работник с неговия работодател – дали се чувства той истински парий презрян и често недоволства, че онзи го експлоатира, като му плаща твърде малка заплата, с която дори една по-скъпа бира не може човек да си позволи?
Не спрях дотук обаче. Запитах се също – ако човекът не само не знае как се отваря кен, но и не може да се сети веднага – то как той избира за кого да гласува. Дали първо чете програмите на Прочетете остатъка от публикацията »
99. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛЪН АЛЕКСАНДЪР МИЛН
Пламен Асенов
10. 09. 14, радио Пловдив
Целия текст слушайте тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100458479/velikite-evropeici-alan-aleksandar-miln
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е особено доволен от Пух и приключенията на неговата приятелска тумба, е авторът, английският писател Алън Александър Милн. Не казвам, че е недоволен като творец, защото книгата е брилянтна и той го знае. И не казвам, че е съвсем недоволен от нея, нали с удоволствие ползва съпътстващите я слава и пари. Но все пак Милн изпада в нещо като собствен капан за муслони. Оказва се, че историите за Мечо Пух буквално убиват цялото му друго творчество. Публиката просто отказва да чете романите и да гледа пиесите му, с други думи – отказват му признанието за добър писател, което дотогава има и го признават единствено за велик детски писател. А това, от гледна точка на всеки истински писател, не е съвсем правилно. Но това не му пречи, както ще чуем в един оригинален запис с гласа на Милн, да чете своята прочута книга за пълно удоволствие на публиката.
Милн чете от глава 3
Превод: Един хубав зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато вдигна глава, видя наблизо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, дълбоко замислен. Когато Прасчо му се обади, той пак продължи да крачи, втренчен в снега.
— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал?
— На лов — каза Пух.
— На лов за какво?
— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.
— Следи на какво? — приближи се Прасчо.
— И аз това се питам: какво ли ще е?
— И как мислиш да Прочетете остатъка от публикацията »
РУСИЯ ТЪРСИ КОНФРОНТАЦИЯ С БЪЛГАРИЯ, А НЕ БЪЛГАРИЯ С РУСИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ В България – докато текат трудни консултации за съставяне на правителство, ескалират руските атаки срещу независимата политика на страната и персонално срещу президента Росен Плевнелиев и военния министър Велизар Шаламанов. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, в последните дни висши руски политици отправиха открити нападки срещу България. Защо точно сега?
– Факторите са много, Фили. Първо, на 5 октомври бяха парламентарните избори, чиито резултат не предполага бърз изход от политическата криза. Състоянието на мътна вода тук винаги се е нравило на руснаците, защото само така могат да държат страната под контрол. Второ, те засилват атаките си, за да увеличат още малко тази нестабилност, като хем повлияят при съставянето на следващото правителство, хем отсега подготвят почвата за неговото сваляне в подходящ момент. Трето, най-вероятно целят също да подпомогнат и представителите на своята пета колона тук, за да не загубят те изцяло думата. Имам предвид, че катастрофалният резултат на БСП, основен партньор и маша на Кремъл в България, отряза тази партия от властта поне в близък и средносрочен план и я изправи пред разпад или поне пред дълъг процес на преструктуриране. В Русия знаят това и неслучайно коментарите след изборите в руските медии бяха, че „България се ориентира към Европа” и дори – „България направи антируски избор”. Смешно е да се представя точно този българският избор като изненадващо европейски, след като страната вече 8 години е пълноправен член на ЕС. Но такава е, Фили, руската пропагандна машина, така тя надъхва обикновените руснаци с омраза към всички околни неблагодарници и предатели. Твърдението за антируския избор на България също не е вярно. Да, влиянието на БСП намаля, но пък в парламента най-неочаквано попаднаха Атака и АБВ, две партии, които са толкова откровено проруски, че ако от това болеше, щяха да са мъртви. В този смисъл, влиянието на Русия няма съществено да намалее, просто на Кремъл ще му се наложи да работи с ветрило от сателити, а не с една партия. Четвърто, България е ключова държава в руския проект за газопровод „Южен поток”. Заради различни причини обаче все повече изтънява нишката, която държи темата за строителството му отворена, а Русия не иска да губи тази битка с Европа. Пето, необходимото преструктуриране на българската армия и приравняването и със стандартите на НАТО изисква тотално отпадане на старата руска военна техника, която все още е на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: И НАСТАНАХА ПРЕГОВОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/30359-de-profundis-i-nastanaha-pregovori-s-zhenata-s-tastata-s-orel-rak-i-stuka-i-tn.html
И настанаха преговори.
На всички е ясно, че да преговаря човек с БСП е като да преговаря с жена си дали да отскочи до кръчмата с момчетата и колко бири да изпие там. В този случай непременно се проявява феноменът, който ние, мъжете, погрешно определяме като „тя не знае какво иска”.
Напротив, много добре знае.
Жената например задължително иска да се въртиш на пета само около нея. Не че и трябваш за нещо – видно от факта, че ако се въртиш, това води до секс за теб също толкова рядко, колкото и ако не се въртиш. А да не говорим, че и до никакви бири не води. По същата безумна логика комунистите пък например искат Русия да строи у нас колкото може повече и колкото може по-големи енергийни проекти.
Те знаят, че подобни проекти са напълно безполезни, дори вредни. И всъщност не искат Русия да ги построи.
Искат само да ги строи – за да могат те през цялото време да лапат комисиони, да правят далавери, да смучат пари и да упражняват влияние. Но ревнуват и не дават друг също да се включи в това финансово-политическо упражнение. Те ако даваха, дори в сегашната безнадеждна ситуация правителството щеше да се състави доста лесно.
При преговори с БСП винаги е налице и другата много характерна особеност на това да преговаряш с жена си – задължително излизаш виновен.
Ако, въпреки възникналия спор, все пак отскочиш до кръчмата, си виновен, защото заради приятелите-пияндета зарязваш собствената си благоверна и нещастна съпруга, не ти пука за нея и нейните чувства. Ако пък не отидеш – караш я да се чувства тя, невинната, виновна, като се мотаеш безцелно наоколо и хм-каш. Ако отидеш, изпиеш една-две бири и се прибереш трезвен, си лош, защото „поне да се беше налюскал, че да види светът на какво съм подложена”. Ако пък случайно вземеш, че се налюскаш и после страдаш от махмурлук – аз казах ли ти, да ме беше послушал…..
Та и комунистите са същите – никога нямат угодия, но накрая винаги се оказват отгоре. Затова с тях не бива да се водят преговори, дори рядко и в умерени дози.
Преговорите с ДПС пък са почти като диалог с тъщата.
Някои не са съгласни и твърдят, че този диалог е още Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ВСЕКИЙ НЕНОРМАЛНИК В КРЕМЪЛ
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Знам един човек – Дмитрий Рогозин, руски вицепремиер, който има изумителната способност на всички снимки да изглежда постоянно трезвен, въпреки че по всичките си дела ходи постоянно пиян.
За последното се съди по особеното остроумие, което го спохожда, колчем реши да каже нещо.
Това пък негово характерно остроумие вероятно се дължи на факта, че О, Боже на махмурлука /thank you Terry Pratchet – б. авт./ по време на сътворението не само е придал на лицето Дмитрий Олегович Рогозин благообразния вид на детско дупе, но е забравил съответно да обърне функциите на входното и изходното му отверстие, та човекът има нещастието да говори със задника си, който е отпред, и да се изхожда през устата отзад.
Такова едно положение за никого не е приятно, затова почти му съчувствам. Или бих могъл да му съчувствам, ако исках, но не искам.
Да, вярно е, навремето Христос каза на Павел – не е важно какво влиза в човека, а какво излиза от него. Но той имаше предвид излизането на думите и опцията те да отразят величието на човешкия дух и мисъл, а не да се състоят от отпадните продукти на прекрасната иначе руска водка, с накиснати в нея тъмни загадки на широката руска душа.
„Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки още веднъж да предаде Русия” – написа Рогозин, този гений на кратката фраза, преди време в Туитър.
Какво богатство на текста и подтекста само в едно простичко изречение!
Първо, „некий” /някой си/ в руския изразява много по-силно пренебрежение, отколкото в българския, там думата е пълна с жестока ехидност, внушава усещането за отпадък, за нещо, което нормален човек не би пипнал и с дилафа. В едно интервю за вражеското радио Свобода например некий Кривулин, Виктор Борисович, известен руски писател и гаден дисидент, се изразява така: „Ведь что такое Путин? Путин – это некий Акакий Акакиевич в генеральской шинели”.
Та и Рогозин се опитва да ехидничи по подобен начин спрямо министър Велизар Шаламанов, но не му става играта. Тъй като сам по себе си не е умен руски писател и дисидент, Рогозин само дава вид, че застава Прочетете остатъка от публикацията »
ЛОШО, ПО-ЛОШО, НО НАЙ-ЛОШОТО ВИНАГИ ПРЕДСТОИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Ниската активност на изборите в България доведе до Парламент с осем партии и така съставянето на правителство се превърна в почти невъзможна задача. Кабинет на малцинството, сглобяване на нестабилна коалиция или нови избори веднага – това са опциите за бъдещо управление, които обсъждаме днес с Пламен Асенов.
– Пламен, защо по-малко от половината избиратели гласуваха на тези избори, след като те бяха така трудно извоювани от гражданското общество?
– Няколко са причините, Фили. Например липсата на интрига. Имахме предизвестен победител, дори не само победител, а се знаеха и трите първи партии, затова и самата кампания протече вяло. Другата причина е, че хората са силно разочаровани не само от политиците, но и от политиката – години наред те гласуват, но съществена промяна не виждат, напротив, ситуацията, не само като икономика, а и като духовен климат, става все по-лоша. Третата причина е, че всички партии се пазеха и се пазят като дявол от тамян публично да обсъждат най-важния български въпрос – отношенията с Русия. Това е проблем, който здраво стои пред българското общество, независимо дали го възприемаме с разума или с инстинкта си. На всичкото отгоре, Фили, онзи протест, за който ти говориш, онази гражданска енергия, която през 2013-та с месеци наред протестира срещу властта на задкулисието тук, тогава не успя да роди свой автентичен политически проект и затова сега се разпиля.
– Ниската активност обаче вкара в Парламента и две партии, които до последно нямаха шанс – Атака и АБВ. Усложняват ли те съставянето на работещо правителство?
– Не съм сигурен, Фили, че те имат пряко отношение към това. Тяхното присъствие може да се определи по-скоро като поредния български „морален резил”. Левите и откровено проруски партии Атака и АБВ буквално се промъкнаха в Парламента в последната секунда, но без тях създаването на работещ кабинет от останалите 6 партии нямаше да се улесни. Напротив, трудностите бяха Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 