Говори Пловдив: ЩЕ ВИДИМ ЛИ РУСКАТА АРМИЯ КАТО БЕЛОРУСКА

март 31, 2014 at 5:56 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Тъй като вярвах безрезервно на официален Кремъл и цялата братска руска пропагандна машина, граждани, от самото начало на украинската криза аз живеех с твърдото убеждение, че ни един руски войник не е участвал в събитията в Крим, а само местни милиции, които са самоорганизирани. Вярвах го, въпреки новичките униформи, стройната дисциплина и твърде добрата им ориентация кое след кое и как точно да се направи при завземането на тази немалка територия, пълна с украинска армия и полиция. Въпреки оборудването, оръжията и цялата военна техника, които притежаваха и използваха – и които никоя местна милиция по света не би могла да имат. Въпреки личните им признания пред разни независими журналисти, че са именно руски военни, а не някакви си жалки цивилни, облечени подходящо за маскарада.
Аз им вярвах, защото как да не вярваш на любимите си братя освободители.
А те отново ме направиха на глупак, за което искрено им благодаря – това е потвърждение, че продължават другарите добре да владеят конспирацията и да пазят ценната информация от външни врагове. Защото как ще опазиш тази информация от НАТО и Обама например, ако не я опазиш първо от приятели като мен.
Още една горда стъпка към изясняване на съвсем истинската истина по въпроса за Крим обаче все пак бе направена онзи ден.
По време на церемония в Кремъл за повишаване на офицери, самият император Путин, Владимир Владимирович, похвали руската армия за мъжеството, проявено по време на кримската операция, като каза: „Събитията в Крим станаха сериозен изпит. Те демонстрираха качествено новите възможности на нашите въоръжени сили и високия морален дух на личния състав. Благодаря на командването и военнослужещите на Черноморския флот, другите части и подразделения в Крим за издръжливостта, личното мъжество, за точните и професионални действия, позволили да се избегнат провокации, да не се допусне кръвопролитие, да се осигурят условия за мирно и свободно провеждане на референдума.“
Забележете, тук имаме няколко важни неща. Първо, имаме „качествено нови възможности”, което очевидно намеква за брилянтния бандитски подход да се скрият пагоните на редовната армия, та никой да не я познае. Имаме също яснота по въпроса дали в Крим е имало и други руски военни, освен онези моряци, които са там по договора с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

75. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ДЖОРДЖ ОРУЕЛ

март 29, 2014 at 8:09 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

 

Пламен Асенов
26. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=78

Един длъгнест, несръчен и леко хаотичен в поведението си човек, един любител на силните цигари, истинската бира и точния изказ, на име Ерик Артър Блеър, мина през живота само за 47 години, но ни остави книги, които безкрайно ще мъчат и утешават съвестта на човечеството. Познаваме го като Джордж Оруел, а, когато го четем, никога не сме сигурни дали годината 1984 вече ни е подминала или все още предстои.

1984, Аудиокнига

Превод: „Беше ясен, студен ден през април. Часовниците биеха 13. Уинстън Смит, с глава между раменете, за да се скрие от адския вятър, се шмугна бързо през стъклените врати на кооперация „Победа”. Но не така бързо, че да попречи на вихрушка прахоляк да нахлуе заедно с него.”

Така започва знаменитият роман на Джордж Оруел „1984”. Преведох пасажа възможно най-близо до оригинала, за да усетите истинската словесна динамика, суровата сила на текста, която в стандартния превод се губи. Той е твърде описателен, а Оруел, както споменах, е маниак на точния изказ. Но важното е друго – че в момента Уинстън Смит бавно се качва по стълбите към апартамента на седмия етаж и на всяка площадка вижда плакат с огромното лице на 45-годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Портретът е нарисуван така, че очите те следват, когато се движиш.

1984, Аудиокнига

Макар мнозина да смятат, че това е онзи Биг брадър, познат ни от телевизията, това не е онзи Биг брадър. Това е реалният Биг брадър, който не само те гледа, а и те вижда. Онзи, от когото зависи не просто светлото ти бъдеще на тъпа плеймейтка или цицореста фолкпевачка, а целият ти жалък живот. Без лиготии, без компромиси – или обичаш Големия брат и живееш, или не го обичаш и не живееш. Още по-страшно – понякога го обичаш, а не живееш. Това се случва, ако той прецени, че любовта ти не е достатъчна. Или ако задаваш въпроси. Ако помогнеш на някого. Ако ти помогнат на теб. Ако си представиш, че си човек. Изобщо, случва се винаги, когато Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МИРЪТ И ДЕМОКРАЦИЯТА НЯМАТ ЦЕНА

март 28, 2014 at 9:07 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

 
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

 
/Диана/ В България – Консултативният съвет за национална сигурност при президента излезе с решение, че не признава резултата от проведения референдум в Крим, но позицията на официална София за разширяване на европейските санкции срещу Русия продължава да е твърде противоречива. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.

Преди седмица премиерът Пламен Орешарски не изключи възможността страната да наложи вето на евентуално решение за по-тежки европейски санкции срещу Русия.Очаква се то да бъде взето заради продължаващото нежелание на Кремъл да спазва принципите на международното право и преките договорености за Украйна, по които самата Русия е гарант. Стъпаловидното утежняване на санкциите явно се възприема напоследък от демократичната общност като основен инструмент за натиск, с цел да се избегне задълбочаването на конфликта и да се стигне до преговори.
Първите стъпки на Брюксел в това отношение бяха свързани само с визовия режим и ограничаване достъпа до авоари в западни банки на определени лица, пряко свързани с руския аншлус на Крим. Българското правителство подкрепи санкциите, въпреки нежеланието на мнозинството – най-вече на партия Атака и БСП, за които отдавна се знае, че са пряко свързани с руските интереси тук. Но, така или иначе, на това първо ниво от европейските санкции всичко се размина само с персонални критики срещу вътрешния министър Кристиян Вигенин от тяхна страна. Очевидно в БСП решиха, че все пак могат да преглътнат този хап, защото видяха, че самата руска върхушка се отнася иронично към санкциите, които в този вид са наистина доста беззъби.
Все пак обаче опитът да се постигне единна позиция по украинската криза в българския парламент се провали и президентът Росен Плевнелиев взе нещата в свои ръце. Той свика Консултативния съвет по национална сигурност и там някак си успя да постигне сравнително прилично единство за сравнително прилична обща декларация. В нея се подчертава, че „България действа като член на ЕС и НАТО и, като отчита националния си интерес, работи за това Европа да има единна позиция за Украйна”. Еднозначно се заявява също, че България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна, че проведеният референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от него. Това беше особено важно да се каже от официална София, защото излъчването на противоречиви сигнали в този момент може да доведе само до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ДА СЕ ШЕГУВАМЕ ПО РУСКИ

март 26, 2014 at 1:13 pm (Публицистика)

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/18252-de-profundis-da-se-sheguvame-po-ruski.html

Като деца играехме на „сандър”. Трима-четирима се подреждат в каре или триъгълник и с футболна топка разиграват един по средата, който се мъчи да я отнеме, тоест – разказват му играта. Скриват му топката. Правят го „сандър”.
Та същото играе напоследък и некоронованият още руски император Владимир Путин с целия свободен свят. Същото, но обратно – той, човекът от средата, разказа играта на всички нас, останалите в карето. Скри ни топката. Направи ни сандър.
Нещо повече. Като видяха това, дори лакеите и шутовете от свитата на императора започнаха да се гаврят с онова, което според тях е „жалкият”, „лигав” и „педерастки” Запад.
Например външният министър на Русия Сергей Лавров, човек, на когото нормалните хора не биха поверили управлението и на конюшня, защото мозъкът му е твърде близо до опашката, онзи ден демонстрира пред света един логически трик. Като впрегна цялата интелигентност, на която е способен, за да запомни думите, той обясни, че Русия няма как да бъде изключена от Г-8, защото това е „неформален клуб, членството в който не се оформя официално по никакъв начин”. Тоест, намекна, че Русия е волна страна, която може да си влиза и излиза от този клуб когато и както си поиска.
Само че Лавров очевидно бърка Г-8 с руска баня или с руски бардак – което често е едно и също. Защото Г-8 лесно ще се върне към стария си формат Г-7. Но това значи, че после Русия, каквито и усилия да положи, няма да се задържи дълго в други подобни неформални или формални клубове, където тя всъщност иска да бъде. Един пример е Световната търговска организация, където Москва едва-що бе допусната. Вероятно, макар не изведнъж, за Кремъл ще бъде затворена вратата и на НАСА, откъдето сега в руската космическа програма се наливат пари и технологии. Със сигурност ще загуби Русия сегашния принцип на „затворените очи”, който Западът прилага към продажбата на руски оръжия и ядрени технологии. Те, впрочем, представляват огромен процент от руския износ на промишлени стоки изобщо. В това отношение очаквам кремълските магьосници изведнъж да се блъснат в стена от неочакваната конкуренция, затворени врати, протакане и дори директни международни санкции.
Няколко думи и за едно друго възможно развитие, свързано с действията и изявленията на Русия и „високопоставени” руски представители. Това е допълнителното клатене на и без това разклатените основи на ООН, която за пореден път демонстрира пълна неефективност по отношение поддържането и укрепването на крехкия световен мир. Нека да напомня – това е организация, която Съединените щати отдавна почти изцяло издържат финансово. И защо? Ами за да може Русия да налага вето върху всички важни решения на международната общност, насочени в защита на демокрацията по света, да подкрепя всички диктаторски и терористични режими и сама да демонстрира мускули на световната политическа сцена – ето затова. Така излиза. Но смятам, че американците, които и без това отдавна са вдигнали мерника на ООН, този път ще вземат по-съществени мерки за промяна на правилата, след което нещата или ще си дойдат на мястото, или организацията най-после ще се разтури.
Това означава, че Русия със сигурност ще се окаже извън един важен бъдещ световен клуб, който ще взима – и ще реализира – най-съществените международни решения.
Но в стремежа си да дразни излишно демократичната общност Сергей Лавров не е сам. Приглася му наш познайник на име Владимир Чижов, руски посланик в Европейския съюз, който, кой знае защо, все още не е обявен за персона нон грата в Европа. Откъде ви е познато името му ли? Ами ако сте българин, вероятно го ненавиждате, въпреки че не го помните. Преди години, мисля че около руската агресия в Грузия, същият Чижов нарече България руски троянски кон в ЕС и НАТО и обясни, че не се страхува от евентуални санкции на Запада, защото страната ни може да им наложи вето.
Сега пък Чижов разгърна типичния си руски дебелашки хумор срещу сериозното и напълно резонно опасение на Джон Маккейн, американски сенатор-републиканец и бивш кандидат за президент на Щатите, че ако продължи, както е тръгнала през просото на Украйна, утре Русия може да анексира Молдова. „Маккейн да внимава за Аляска, защото тя също е била руска територия” – „пошегува” се Чижов.
Руснаците обикновено избягват да мислят и да споменават за Аляска, защото това накърнява свещените им имперски чувства. През 1867 година Русия прави нещо изключително тъпо – продава своята американска територия от милион и половина квадратни километра на САЩ за смешните 7.2 милиона долара. Без да говорим за златото и другите природни богатства там, само находищата на нефт и газ сега се оценяват на около 150 милиарда. Вероятно на Кремъл му се ще по някакъв начин да си върне идиотщината назад, но не става. А колкото до евентуалното връщане на Аляска със сила, дори шегаджията Чижов трябва да е наясно, че като нагази в тамошните снежни преспи, ще срещне шегаджийката Сара Пейлин, начело на ескимосите – а те са обучени да взимат скалпове за по хуманно направо през ушанките – да не се мъчат жертвите, като им измръзват ушите.
Пак сенатор Маккейн стана мишена за веселба и на друго руско официално лице. Тъй като той каза преди време, че заради руската агресия в Украйна отменя отпуската си в Сибир и сигурно никога вече няма да го посети, самият руски вицепремиер Дмитрий Рогозин се пошегува, като препоръча – „Джони, никога не казвай никога”.
Е, малко зловеща излезе тази шега като за вицепремиер, дори руски, но пък всички се смяхме от сърце, защото правилно разбрахме нейната фройдистка основа. Просто дълбоко в себе си Рогозин е уплашен – той или е сътворил нещо в гащите и чака да го пипнат по миризмата, или се страхува, че император Путин просто заради единия каприз може да изпрати самия него в Сибир завинаги.
Тия и тримата обаче, така или иначе, се шегуват – къде успешно, къде не.
Но никак не се шегува руският богатир на плътта и духа Владимир Жириновски, който е изпратил писмо до полските власти с предложение Русия и Полша да си поделят Украйна. Ей така, просто влизат – едните от Запад, другите от Изток – и си я поделят. Точно както братчетата Хитлер и Сталин си поделиха самата Полша през 39-та. Нищо ценно не забравя величавият руски мозък, нали? Но и нищо ново не научава!
Струва ви се майтап всичко това ли? Ами не е. Жириновски, колкото и смешни да са такива политически клоуни, не е просто поредният случаен идиот и обикновено посмешище за разума. Официално той си е цял заместник-председател на руската Държавна дума, долната камара на техния Парламент. Също – лидер на Либерално-демократическата партия на Русия, която има 12 процента от местата в Думата. Той дава идеи в Русия. Него го слушат. От него се учат. За него гласуват. Сигурно има и хора, които го обичат. И тези хора сега ще намразят допълнително Полша, защото, в пристъп на гадна демократична слабост, не иска да си подели Украйна с нас. Лоша, лоша Полша – ама ние и нея можем да си я върнем, защото и нея сме я владели, при това към 300 години…..
Разказвам всички тези неща не само за да се посмеем с някои от типичните герои на нашето време, за съжителството с които Илф и Петров биха ни завидели. Не, а защото те са част от един важен извод – през последните десетина години, а особено ясно това стана през последния месец, свободният свят загуби една голяма война. Не битка, а точно война – войната на пропагандата. Да не кажа, че май и напълно съзнателно още преди години я заряза тази война да си се води сама.
За разлика от Русия, която се оказа много напред в подготовката за нея. Поне в България виждаме, че тя вече активира в своя подкрепа не само отделни партии, хора от бивши специални служби и други тути-кванти, които са си нейната позната и досега пета колона, но държи явна или скрита собственост върху медиите. А където няма пряка собственост – има силно влияние чрез подставени лица или чрез рекламната брадва. Можем да преброим буквално на пръстите на едната ръка българските вестници, радиа и телевизии, които в момента не се намират под пряк руски контрол и влияние. Да, поради неговия характер, за интернет това все още не е напълно валидно, но и там се полагат големи усилия – като се започне от развъждането на тролове, та се стигне до пряко блокиране на нежелани критици на руската политика в мрежата.
Тук, в пропагандната страна на поредната дълга война, която се очертава между свободния свят и Русия, има огромен потенциал, който трябва да се използва. Защото имам чувството, че напоследък слепци водят слепците. Западът наистина проспа разпадането на комунистическата система в края на 80-те години на миналия век, но това по ред причини беше разбираемо. Неразбираемо и непростимо обаче е, че сега същият този Запад, с всичките му супер платени анализатори и кохорти политически съветници, проспа и нещо много по-просто за уцелване – надигането и възхода на имперска Русия. При това грехът е още по-голям, защото целият процес беше пряко подкрепен и обезпечен точно със западни помощи, заеми, инвестиции и насърчен с лигавене, хилене и приятелски снимки с Путин по международните форуми.
Че ако САЩ и Европа бяха вложили в страните от бившия Източен блок, сега членове на НАТО и ЕС, само малка част от парите, които пропиляха за 20 години в Русия, то нашите общества щяха да цъфтят и изобщо нямаше да се чудим – ще наложи ли българското комунистическо правителство вето на евентуални европейски санкции срещу Москва или няма да наложи. И ако Западът през тези 20 години беше просто поддържал традиционните си информационни канали в бившите комунистически страни, нямаше да има шанс руската пропаганда изобщо да се засели и вкорени тук.
Но – жалко! Още много години има да гризем дръвцето, наречено Русия, което тези дни ни прасна зверски по гърба. Дано поне сега се събудим.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: ЦЯЛАТА ТАЯ МЪДРОСТ

март 24, 2014 at 9:48 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Предлагам, граждани, да основем мерна единица за наглост и тя да се наричат един Пут. От Путин, естествено. Или може би дори един Рус – от Русия.

Май един Рус е по-подходящо – защото наглостта, която ще опиша, в този случай идва не лично от император Путин, а от неговия шут Дмитрий Медведев, човекът, който вече толкова години олицетворява общата руска представа за модерния руски политик, политикът, който никога не греши, защото носи всички безценни за Русия качества. И защото нямаше вече да е политик, де, ако не беше толкова модерен и безценен лично за Путин. /Да не се подведете обаче, казвам точно „политик”. Императора не го броим сред онези, които олицетворяват общата руска представа за политик, защото той не е политик, а направо от бога даден и олицетворява други неща./

Разбира се, трябва да напомня, че в своята модерна роля Медведев няма нищо общо с онова  пиянде Хрушчов, когото пияницата Сталин кара да пее и танцува казачок по масите на Кремъл, за забавление на останалите къркачи. Не, Медведев очевидно е умен и трезвен човек, който съвсем съзнателно играе своя политически казачок, при това доброволно, без Путин всеки път да го кара.

Та – на 21 март Путин, както става ясно от скрипт, разпространен от самите руснаци, води съвещание президентския Съвет по сигурността. Там Медведев разяснява, че Русия има споразумения, подписани с Янукович, за удължаване с 25 години срока на договора за ползване от Русия на украинските военно-морски бази. Поради този договор, според него Русия до момента, под различни форми, е изплатила на Украйна 11 милиарда долара. Сега обаче, „във връзка с променилите се обстоятелства и с оглед на това, че Крим е вече част от територията на Руската федерация”, договорът за руските бази трябва да се разтрогне и съответно парите – да бъдат поискани обратно. Чрез международен съд, защото, Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

74. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АЛФРЕД НОБЕЛ

март 23, 2014 at 7:37 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

19. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=77

На този свят има един човек, който заслужава Нобеловата награда, но със сигурност не би могъл никога да я получи – и не само защото отдавна е мъртъв. Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.

Взрив на динамит

Някои и досега смятат, че Нобел създава наградата от угризения, че изобретенията му убиват хора. Алберт Айнщайн например го твърди, макар да не познава лично Нобел и няма как да знае истината. Нещо повече, всичко у Нобел сочи, че нагласата му е точно обратната на угризение и той е горд с постиженията си. В задочните отношения Нобел – Айнщайн обаче има още ирония и закачки. Например, Айнщайн взима Нобелова награда, но едва 16 години след Теорията на относителността, при това за други разработки.  През 1921-ва той вече е изнервен от чакане и публично отрича смисъла на наградата. Но когато комитетът му я присъжда, не отказва славата и най-вече – парите, които я съпровождат. Изглежда в този период Айнщайн прави и споменатото изказване за угризенията на Нобел. Години по-късно той самият е в подобно положение заради атомната бомба. Да, тя е следствие от знаменитата му формула за енергията, равна на масата по скоростта на светлината на квадрат, но трябва ли сега ние да сочим Айнщайн като масов убиец? Не, разбира се, това е все едно да съдим морето за удавниците. Но всъщност, още далеч преди Айнщайн има мнения, че делата на Алфред Нобел не са човеколюбиви. С такъв анекдот е свързана и самата идея за учредяване на Нобеловата награда. През 1888 година Алфред Нобел живее в Париж, а брат му, Лудвиг, умира в Кан. Едно френско издание обаче погрешка публикува некролог на Алфред със заглавие „Търговецът на смърт е мъртъв” и в текста се казва: „Д-р Алфред Нобел, който забогатя с намиране на начини да се убиват възможно най-много хора много по-бързо от когато и да било досега, почина вчера.” Съзнанието, че хората ще останат с толкова погрешно мнение за делата му, буквално стряска Нобел и той замисля създаването на наградата. На 27 ноември 1895 година, в Шведско-норвежкия клуб в Париж, Нобел подписва последното си завещание, с което влага в награден фонд 94 на сто от личното си богатство. Година по-късно той умира, пет години недоволни роднини водят дела, но през 1901-ва, сякаш в чест на новия век, се присъжда и първият Нобел. Той веднага се превръща в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

МАГАРИИТЕ НА РУСКИЯ ТРОЯНСКИ КОН В ЕВРОПА

март 21, 2014 at 11:07 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана/ След референдума в Крим, кризата в Украйна се задълбочава. Апелите на Запада към Москва нямат ефект, а наложените санкции предизвикват само ирония в Кремъл. В България пък управляващите социалисти все повече се дистанцират от общата европейска позиция. По темата слушаме Пламен Асенов.

Анализатори вече прогнозираха, че откъсването на Крим от Украйна и анексирането му от Русия ще предизвика ефект на доминото, като стимулира подобни процеси и в други региони. Кой обаче можеше да предвиди, че първо ще се пропука най-взривоопасната точка – ивицата Газа. Както писа сайтът „Палестински информационен център”, там живеят около 50 хиляди руснаци, предимно рускини, женени за палестинци. Те казват, че се чувстват застрашени от Израел и, тъй като разчитат на обещанието, че Москва „ще защитава своите граждани, независимо къде се намират”, започват подготовка за провеждане на референдум в Газа, с искане тя също да се присъедини към Русия.

Нелепо ли ви се струва? Нелепо е, но това е положението. Да се готви Австралия. Май пингвините на остров Филип скоро ще припознаят руските си корени, ще проведат референдум и ще се обърнат към Путин да включи острова в Русия.

Изобщо не съжалявам за това лирическо отклонение, защото колко сериозен може да бъде един коментар, при положение, че предметът му е история, препълнена с абсурди.

Така или иначе – лесната прогноза от миналата седмица се сбъдна и в двете си посоки. Първо, Русия анексира Крим и придоби завинаги единствената си южна морска база – Севастопол, като разигра видимо отдавна подготвена Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De profundis: АКО АЗ БЯХ ПУТИН

март 19, 2014 at 12:43 pm (Публицистика) (, , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/17839-de-profundis-ako-az-byah-putin.html

Ако аз, с извинение, бях Путин, щях да действам по същия начин – агресивно, нагло, безскрупулно. Но умно, не може да му се отрече – зловещо, но умно, доколкото с един удар постигна всичките си цели. Поне засега.

Първо – като прибра Крим, Путин сложи окончателно и безвъзвратно ръка на военно-морската база в Севастопол. Вече няма нужда на всеки 10-15 години да води преговори с непредвидимите украинци, които ту анархистично залитат към татко Махно, ту се правят на бандеровци и дрънкат за някаква си независимост, ту направо се хвърлят в обятията на Европа и самото НАТО, без да отчитат изконния руски интерес, според който трябва да се хвърлят не в техните обятия, а в нашите.

Второ, с ролята си в украинската криза, Путин получи руската императорска корона до живот. Очаквам не след дълго Държавната дума да го прогласи за пожизнен президент. А православната църква да го короняса. Та нали той е единственият московски политик от Сталин насам, който носи на Матушка Рус истинска териториална придобивка. И то важна. И то – с чиста победа. Подобни новини са балсам за мозъка на редовия мужик, който, потънал до ушите в грижи, водка и кремълска пропаганда, вече е претръпнал и трудно се радва на нещо – освен на наистина велики дела. А какво по-велико от това да видиш как джуджето се протя-я-я-я-га чак до горния рафт и се омазва до ушите със сладко.

Трето, дори в самата Русия, руската агресия в Украйна има не само поддръжници, но и противници. Обаче пък самото нагло поведение на Путин в цялата криза е ясен знак към всички тях. Ще ви накълцам на кайма и няма да ми мигне окото – казва този знак. И това е истински последен жълт картон за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Говори Пловдив: КОЛЕГАТА ШЕКСПИР ИЛИ ОБЩА БЪЛГАРСКА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА РЕФЕРЕНДУМА В КРИМ

март 17, 2014 at 7:22 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Още преди референдума в Крим имаше идея след референдума в Крим българският Парламент да излезе с обща декларация по темата.

Като пресмятам, че част от депутатите ни са откровено тъпи, друга част – политически неграмотни, а трета, най-голямата – изцяло зависими от руските петродолари, в днешното Народно събрание остават твърде малко достойни хора, на които може да се разчита, че ще спретнат прилична декларация. Така че за всеки случай и като дълбоко загрижен за страната си гражданин, реших да предложа на всенародните ни любимци достатъчно ясен и конкретен текст, преди да сътворят те с общи усилия някаква голяма глупост.

Този текст ще може да се ползва също и след това – като база за сравнение, за да види и прецени обществото колко точно е голяма глупостта, сътворена от депутатите, когато тези дни  сътворят голямата глупост, която очаквам непременно да сътворят.

И така, предлаганата от мен българска декларация по повод събитията в Украйна и по-специално референдума в Крим, съдържа следните пет точки:

1. България смята, че проведеният под дулата на руското оръжие в Крим референдум е незаконен и не признава резултатите от него.

2. България се обявява за запазване независимостта и териториалната цялост на Украйна в границите до 16 март 2014 и подкрепя всички усилия на международната общност в тази посока.

3. България настоява за пълно изтегляне на руските войски от украинска територия или прибирането им в базите, предмет на съответния руско-украински договор, спиране на руските военни провокации по източната украинска граница и струпването на руски войски по северната граница на Украйна с Беларус.

4. България се обявява за прекратяване на разгърнатата в световен мащаб руска пропагандна война срещу принципите на международното право, демократичните стандарти и нормалната човешка мисъл.

5. След анексирането на Крим от Русия, България се чувства политически и военно застрашена и се обръща към своите съюзници от НАТО за спешни мерки в помощ на българската, а следователно – на общата европейска сигурност, независимост и териториална цялост.

6. България изпитва загриженост заради прекомерно силната зависимост на своята икономика от руските енергийни и други доставки и се обръща към ЕС и САЩ за наистина спешна и масирана помощ в това отношение.

Подобен текст, разбира се, няма никакъв шанс да мине през българския Парламент, доминиран от тройната етно-национал-социалистическа коалиция – БСП, ДПС и Атака. Тези три партии, макар според Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

73. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН

март 15, 2014 at 9:01 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов

12. 03. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=76

Мнозина са го чували, малцина са го слушали. Феликс Менделсон, музикалното дете-чудо на ХІХ век, умира в славата си едва на 38, полузабравен е през следващите над сто години както заради силните антиеврейски настроения в Германия, така и заради особените отношения с колегите си, най-вече – Вагнер. През последните 60 години обаче творбите му постепенно се връщат сред публиката, макар да се смята, че името му все още не е заело истинското си място в пантеона на най-големите.

Менделсон, Концерт за цигулка и оркестър

Този вълшебен концерт за цигулка и оркестър Менделсон пише през 1844-та за своя приятел, цигуларя Фердинанд Давид. И досега това си остава една от най-широко известните му творби. Като изключим, разбира се, всемирния „Сватбен марш”, който всъщност е част от „Сън в лятна нощ”, музикална увертюра по пиесата на Шекспир. Сигурен съм, че всеки поне веднъж го е слушал на живо. И се надявам онези потърпевши, които го слушат за себе си, да отчитат колко иронична е маршовата му тържественост и как пакостливо ни подлъгва да вярваме в сънища. Надявам се, но знам, че рядко някой младоженец се разхилва насред церемонията, само защото е доловил иронична нотка в музиката. Подобно поведение се счита за твърде неуместно и се наказва от младоженката – веднага или най-късно до Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КРИМ И БЪДЕЩЕТО НИ В ЕВРОПА

март 14, 2014 at 9:59 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ В неделя ще се проведе референдум за независимост на Крим от Украйна и присъединяване към Русия. Европейският съюз не признава вота и ще наложи санкции на Москва заради ролята и в украинската криза. България, според външния министър Кристиан Вигенин, е солидарна с тази позиция, въпреки че очаква да претърпи загуби от ответната руска реакция – тема, която коментираме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, има ли шанс разумът да надделее и референдумът в Крим да бъде отменен?

– Не, Фили, призивите за разум срещат каменните стени на Кремъл. Нещо повече, руската пропаганда, която сега е изключително активна по целия свят, си служи с най-лошите средства на Гьобелс. Аналогията с нацистка Германия не е моя, правят я вече много наблюдатели, включително руски. Последната новост на тази пропаганда е твърдението, че украинците искат да изиграят наивния и доверчив свят, като обличат свои войници в руски униформи, те правят провокации в украински обекти, а после се обвинява за това Русия. Всъщност, целият свят знае, че е обратното – руските войници на практика завзеха Крим, облечени в униформи без знаци, като се представят за местни милиции. Така референдумът в неделя, проведен под дулата на техните оръжия, от руска гледна точка е само формалност. Въпреки че от гледна точка на международното право и международната общност, това е недопустим, агресивен акт.

– Пламен, да припомним защо Крим е така важен за руснаците.

– В Крим е единствената голяма черноморска военна база на Русия, Фили – Севастопол. И това е единственият пряк път, по който Москва може да има някаква роля в ключовия средиземноморски регион. Да се топне руския ботуш в топло море е мечта не от вчера, а от времето на Екатерина Велика, чиято империалистическа концепция, разбира се, в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ОЗЪБЕНАТА ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО

март 12, 2014 at 12:39 pm (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg 

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/17463-de-profundis-ozabenata-imperiya-na-zloto.html

България няма да признае резултатите от референдума в Крим – съвършено правилна е тази категорична и ясна позиция на българския външен министър Кристиян Вигенин, заявена онзи ден в Германия. Този път тя съвпадна напълно не само с немската, но и с общата европейска нагласа, както е нормално в тази ситуация. 

Надявам се обаче заявката на министъра да не увисне само в медийното пространство, а да се реализира официално. Страхувам се /а и кой ли разумен човек не би/, че предстои, след референдума в Крим на 16 март,  управляващата в София лява коалиция от БСП, ДПС и Атака да разводни всичко, като го облече в обтекаеми фрази и така ние отново да се окажем европейци, ама не съвсем, български патриоти, ама с руски самар на гърба, демократи, ама от московския вид…..

Тези три партии, създадени да обслужват руските интереси в България, едва след което да обслужват и своите лични, неведнъж досега правят подобни магарии, а целта им е отдавна ясна – тотално откъсване на страната ни от Европа и връщане в руската орбита на влияние. Тъй като нали Путин ще прави нова руска империя, де, а тя без България не може да мине. Отнюд!

Тези ми притеснения идват обаче не само от дългия опит, а и пряко от усещането, че в българската позиция за Украйна има нещо мътно, което всеки момент ще стане още по-мътно. Напоследък имам чувството, че живея в реализиран абсурд –  българските управляващи комунисти и руски пето-колонисти се заяждат със своето любимо момче Кристиян Вигенин за реалистичната му и европейска позиция по темата Украйна и руското нахлуване в Крим, докато аз, който принципно не го понасям като външен министър заради редица глупости, на техния фон изглеждам като негов защитник.

Е, ще кажа веднага, колкото и странно да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 4 Коментари

Next page »