De Profundis: БЛАГИ НАДЕЖДИ ЗА РУМЕН РАДЕВ – КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЦЪФНАТ НАЛЪМИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-blagi-nadezhdi-za-rumen-radev-koga-nay-posle-shte-tsafnat-nalamite
Искам да поздравя Румен Радев за втория мандат!
Ха, ха, и мен много ме бива да говоря глупости, нали?
Не искам изобщо да го поздравявам, това е сред последните неща, които бих искал да сторя в този живот. Но искам да иронизирам всички онези уж умни и читави хора, които досега съм смятал поне за съмишленици, ако не за приятели, дето подкрепиха повторния избор на откровения руски наместник в България. И за да видят още веднъж колко е нелепа цялата ситуация – защото те знаят, но някак успяват да омаловажат нещата – предлагам един мисловен експеримент.
Представете си тъмна нощ, тежко въоръжени македонски подводничари и парашутисти, облечени като малки зелени човечета без опознавателни знаци, превземат Кюстендил. И докато всички в София се чудят какво става, онези спретват референдум с гол в ръката нож и сакралния въпрос: „Сите сме македонци или некои бугари сакаат само да умрат за Македонија?“
И луѓето што да прави – масово признава, че изобщо не сакаат да умрат.
Но питам сега аз, според уж българския президент Румен Радев и всички ощастливени от неговия избор политически пеперудки, оттам нататък Кюстендил какъв е – македонски или български? Или и за него те са готови да признаят, че е български според международното право, но македонски фактически?
Извинявайте, само цитирам огромните идиотщини, които е способен да измисли човек, за да замаже откровения фройдистки гаф, който е направил – публично да му се изплъзне от устата нещо срамно, което изобщо не е предназначено за публична консумация.
„Крим е руски, какъв да е!“
Никога няма да забравя небрежния начин, по който Румен Радев изтърси тази знаменита фраза, която за пореден път го разкрива в цялото му нищожество. Изобщо не се замисли, направо отвътре му дойде.
Но ако примерът с македонците ви звучи смешно, да попитам друго – ако Ердоган вкара турски войски в Кърджали, и Кърджали ли ще е фактически турски, бе, аланкоолу. Или ако аз ти приватизирам портфейла, той фактически вече става мой, така ли?
Да ме извинят в Скопие и Анкара, изобщо не смятам, че те имат такива намерения или че са способни на подобни постъпки. Просто давам хипотетичен пример с тях, защото са трън в мозъците на доста българи и чрез аналогията те по-лесно могат да проумеят нелепостта на цялата ситуация. Поне се надявам, че могат да я проумеят де, защото може и да не стане така, ние, българите, сме прочути и с нещото, което се нарича двоен аршин – онова, което за другите не е позволено, за нас е позволено всеки път, щом ни е изгодно.
Хора, възможно ли е изобщо да сте толкова заслепени от омраза към Борисов и ГЕРБ, че да загърбите – не, а да приемете и съзнателно да подкрепяте, подобно престъпно мислене като това на Румен Радев за Крим. И сигурно спите с чиста съвест на всичкото отгоре.
Е, някои явно не са със съвсем чиста съвест. Както каза онзи ден един приятел – около тази кампания май беше задействан целият ресурс от дребни бивши агенти, некадърни сътрудници и най-глупавите ченгеджийски доносници, които за дълги години бяха натъпкани във фризера – без облаги, без пари или друг вид подкрепа, бяха държани настрани, потопени в дълбокото и пазени за в най-краен случай. Е, крайният случай дойде – дори тях мобилизираха за фейсбук и друг вид публична подкрепа в името на нелепия и незащитим иначе Радев.
О, да, веднага отговарям на две възражения, които вече чувам.
Първо – обвинението, че съм гербаджия мръсен. Е, под секрет, Борисов и ГЕРБ не са моите хора, напротив, те отдавна трябваше да бъдат извън властта, даже – изначално не биваше да бъдат допускани до нея. Но колцина от вас изначално – и за дълго – подкрепяха с две ръце Бат Бойко, а? Ще си спомните ли или предвидливо сте забравили, защото сега сте „протестъри“.
Ако прочетете какво съм писал в ранните години на ГЕРБ, ще се убедите, че линията ми е ясна и последователна. А ако прочетете какво съм писал през 2014, ще си спомните, че тогава хора като „десния лидер“ Христо Иванов, който сега е готов да се прегърне с БСП, реанимираха ГЕРБ и върнаха Борисов на бял кон начело на държавата.
Знам, няма да прочетете нищо, обаче на мен съвестта ми в това отношение е чиста.
Възражение второ – дори американците, които отначало реагираха остро на изказването на Румен Радев за Крим, приеха след това неговото обяснение, само ти си по-голям католик от папата.
Тц, просто има съществена разлика между това официален Вашингтон да се направи на задоволен от нещо като полуистина, защото няма време и не му се занимава точно с нелепия български президент – и това аз да изисквам президентът на моята страна, колкото и нелеп да е той, да не мисли и да не се изказва като последното руско прокси. Все пак, ако не друго, това е поне въпрос на лична чест и национално достойнство. А, в края на краищата – и на елементарно политическо мислене. Или не, нищо и от това няма значение…..
Отдавна продължавам да чакам отговор както от Румен Радев, така и от неговите куклички на конци Кирил Петков и Асен Василев, как ще направят те истинската промяна в тази страна, след като – и докато – тя е стисната здраво за гушата от Москва.
Путин и бандата му имат тук интереси, всички от които са противни на българските. Но не само – имат тук кавалкада хранени люде във всички партии и обществени организации, чрез които манипулират живота в страната и поддържат вечното напрежение като инструмент за реализиране на руския интерес. Като започнеш от масовото промиване на мозъци, минеш през големите и малките корупционни схеми, и стигнеш до политическото влияние чрез енергетиката, но и не само – всичко това е руски интерес, не български.
Кой ще се пребори с тази отровна среда, която бе нарочно създадена, точно за да не тръгнем напред вече толкова години. Дали мъжът на сладкарката, дето се хили като мормонски свещеник в харема си? И който дори в Харвард не е научил, че волунтаризмът в политиката е още по-вреден, отколкото в икономиката?
Или президентът Радев, който по Конституция всъщност няма почти никакви правомощия да влияе пряко върху решенията на изпълнителната и законодателната власт, но се опитва с всички сили. Да, и понякога успява, вече го видяхме да размахва партизанско юмруче пред тълпите от малоумници, които го поздравяват – обаче ả да го размаха и пред руснаците в българска полза, де. Или другарката Митрофанова навреме го е предупредила там да не го размахва, че да не стане някой сакатлък.
Да не говорим за другия огромен руски интерес – че в международен план България трябва да мъти колкото може повече водата в ЕС и НАТО.
Е, като гледам, стараем се. Оставям настрани темата за футболните шпицкоманди, изправени на протест пред турската посолство. Още по-важното е, че цитираното изказване на Румен Радев за собствеността на Крим предизвика силни възражения не само в Украйна и САЩ, а и в ЕС като цяло. Нищо, че Радев се опитва да се сложи барабар Петко с мъжете до Меркел и Макрон, тоест, сред хората, които си позволяват диалог с Путин, независимо от неговите престъпления.
Само че българският интерес в случая е близък не с този на Германия и Франция, които отдавна използват положението си в ЕС предимно в частна полза, а с този на Полша, Балтийските държави, Румъния, изобщо – страните от бившия Източен блок, които, по един или друг начин, в една или друга степен, продължаваме да сме пряко застрашени от агресивната руска политика. И които имаме нужда от здраво европейско единство, за да оцелеем и – евентуално – да просперираме.
Но нищо, де, още пет години ще преживеем някак с президент, когото в Западна Европа не канят, защото допълнително ще компрометира техните двусмислени позиции, като ги подкрепи. А и в Източна Европа не канят, защото с политическия балет, който играе през последните години, отдавна и напълно е компрометирал България като руски троянски кон в нормалния свят.
Е, приятели, продължавайте да подкрепяте Румен Радев, ако не ви е срам! И още чакайте от него демократични реформи в българска полза. И аз отдавна чакам да цъфнат едни налъми, дето съм засадил в двора.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЩЕ СТАНЕ ЛИ КИРИЛ ПЕТКОВ ОРТАК С ДЯВОЛА, ЗА ДА СЪСТАВИ ПРАВИТЕЛСТВО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-de-profundis-shte-stane-li-kiril-petkov-ortak-s-dyavola-za-da-sastavi-pravitelstvo
Изборите минаха, да започнем с малкото добри новини от тях и покрай тях.
Първата добра вест е поредното срутване на БСП. Всеобщата партия любима, начело с другарката Корнелия Нинова, вече наистина е на прага да падне под заветните 10 на сто подкрепа. Това е зловещо място на политическата карта, където плачат и се гушкат изначално маргиналните или с течение на времето маргинализирани формации. Ако бях поетът Данте, с радост щях да го опиша като онзи кръг на Ада, където незнайни сили те завихрят в низходяща спирала и те тикат безпощадно в месомелачката на долния край.
Самата БСП заслужава това място отдавна, още от създаването си преди сто години. Ние с вас обаче, граждани, защо трябваше да изтърпим всички зловещи писъци от тяхното дълго пропадане, не ми е ясно. Има само едно обяснение – че червенотиквеничковчетатата са за всички нас особен вид божие наказание, което не е описано в Библията, но е не по-малко ефективно от номера с нашествието на скакалците или кървавия дъжд.
Какво да ви кажа, ако тъй наречените социалисти питат мен, аз лично не съм съгласен другарката Нинова да подава оставка, както тя стори, независимо дали по собствено желание или заради злите вътрешно партийни езици, които я поискаха. Не, че ми е мъчно за нея, само това остава, но имам страхове – току-виж в столетницата намерили някой читав човек да заеме нейното място и да направи така, че БСП пак да започне да се съвзема.
Ха-ха-ха, хи-хи-хи и други весели съветски песни по този повод!
Така де, искам да кажа, че няма как БСП да намери и извади изсред себе си читав нов шеф, техният проблем не е въпрос на връх, а на цялата тъкан, тоест, не е цирей да го изстискаш, а рак, който убива сам себе си – бавно става, но сигурно. А в последните фази – и особено болезнено.
Другата добра новина, свързана с изборите, са оставките, които казаха, че подават, Христо Иванов и Атанас Атанасов, двамата лидери на ДБ. Тук проблемът е да не стане както в други подобни случаи – те да подават оставки, а изпълнителните органи на партиите им да викат – отнюд, вие сте велики, и да откажат да ги приемат.
Ще видим, факт е обаче, че не само лидерите, а и цялата коалиция ДБ, всички нейни членове, носят определена вина за това, че тя се оказа на глинени крака и се срути при първото по-сериозно побутване. Както се знае, в политиката липсата на адекватно политическо мислене и действие не прощава. Опитът да се заместят те с храбри жестове или умноподобни разсъждения може и да имат временен ефект, както в случая с ДБ, но накрая политическата безпомощност и нежеланието да се придържаш към реални принципи и позиции, неизбежно лъсва и те праща в описаната вече маргинална територия, където основното занимание е плач и скърцане със зъби.
Плод точно на това „неполитическо“ или дори „антиполитическо“ поведение на ДБ, особено от миналата година насам, е и втрещяващият провал с кандидатурата на Лозан Панов. Да, Велислав Величков опитва да се измъкне от личната си отговорност, като казва, че познавал Панов само като съдия, не и като човек, така че направил грешка, като го е предложил за кандидат.
Тук имам две възражения. Първо, не може да се разделят по такъв механичен начин човекът от съдията, най-вероятно Лозан Панов във всичките си битиета не е толкова читав, колкото ни беше представян. Като го чета и слушам, дори все повече започвам да се чудя дали в него няма нещо абнормно.
Второто ми възражение е, че проблемът с Панов би трябвало да бъде забелязан – ако не от Велислав, то поне от другите хора в инициативния комитет. А и от лидерите на ДБ, които не би трябвало да подкрепят даден кандидат за президент, без да го познават добре. В края на краищата, това е гаф, който изпива последните капки доверие от умовете и душите на малкото хора в България с десни политически нагласи изобщо.
По отношение на другата новина, която мнозина смятат за добра – първата позиция на КП и АВ, както би трябвало да се нарича партията им, аз силно се колебая. Даже имам няколко сериозни от моя гледна точка въпроса и възражения, които ме правят от скептичен към двете момчета, какъвто бях в началото, към все по-скептичен сега, като слушам противоречивите им и политически изключително объркани изявления след победата.
Въпросите са много, но ето само най-важните. Първо, бих искал да разбера кога точно за първи път Кирил Петков е говорил с Румен Радев за възможността да се върне в страната като министър и евентуално да продължи като политик. Кой ги свърза и с какво твърде семплият Радев омагьоса така силно харвардския умник Петков, че той и досега звучи като зомбиран всеки път, щом стане дума за проруския български президент.
Второ, като говори постоянно за борба с корупцията или дори за нулева корупция, която ще постигне като премиер, знае ли Кирил Петков, че огромната част от корупционните практики в България съществуват на базата на руския корупционен модел и се реализират от българските корумпета не само в личен, но и основно в руски интерес. Ако знае, защо мълчи по темата. Ако не знае, кога ще научи. И още по-важното – как смята ефективно да се противопостави не само на руските икономически интереси, а и като цяло на хибридната война, която Русия води както срещу България, така и срещу ЕС. Въпросът е особено актуален заради всеизвестната позиция на патрона му Румен Радев по темата.
Третият ми въпрос е свързан с БСП. От резултатите на изборите се вижда, че без БСП ново мнозинство, което да излъчи редовно правителство, начело евентуално с Кирил Петков, няма как да има. Така че питам – знае ли г-н бъдещият премиер, че изначалната закваска на руския корупционен модел в България не е свързана с ГЕРБ или ДПС, а точно с БСП. Оттам метастазите плъзнаха във всички български партии, но социалистите продължават да имат водеща роля – само дето през последните години не бяха в чак толкова удобна позиция да бъркат в кацата с меда. И някои от тях пак бъркаха.
Друго важно – помни ли Кирил Петков, който през 1996 е все пак на 16, как кабинетът на БСП, начело с Жан Виденов, оглозга до кокал българската икономика. И че основна роля съсипията изигра тогавашният вицепремиер и икономически министър Румен Гечев, който пък днес е водещ икономически експерт на левицата. Най-компетентното им острие, така да се каже. Ами ако на утрешните преговори за общ кабинет в замяна на подкрепата си БСП предложи пак Гечев за вицепремиер и министър на икономиката, какво правим, тогава, чоплим си носа, гледаме в тавана и оправдаваме безумния компромис с националния интерес ли.
Как бе, г-н Петков, ще съгласувате десните си харвардски виждания с ултралевите изцепки на Гечев, пък и изобщо на БСП, как си представяте това. Как ще накарате комунистите да се отметнат също от инатливата си позиция за Мекедония, както изглежда възнамерявате. Аз лично ви подкрепям в това, че трябва да оставим мъртвите да се грижат за своите мъртви, както съветва Христос, а ние да живеем с днешния ден. Но как ще получите за това подкрепата и на БСП.
Честно казано, изобщо не си представям да успеете да съгласувате с тях подобни теми, затова съм по-склонен да мисля, че май никакво правителство няма да може да се състави и този път, а ако може, то ще е най-краткосрочният редовен кабинет в българската история и ще се разпадне за броени седмици, ако не и дни.
Е, има и други опции – правителство на малцинството или правителство с подкрепата на „Възраждане“, партията на Костя&Ко.
Правителство на малцинството не е реалистична опция, при положение, че Петков и Василев са абсолютни аджамии в политиката. Същото важи и за Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, е и напълно непредвидим и недиалогичен. А в ДБ пък, точно покрай разговорите за нов кабинет, се очертава да цари безвластие, ако минат оставките на Христо Иванов и Атанас Атанасов.
Що се отнася до опцията, наречена „Възраждане“, първо да кажа, че промъкването на тази партия в Парламента категорично е най-лошата новина от последните избори. Или може би обратно – трябва да честитя на целия български народ новия Ренесанс, който тази партия носи по нашите земи, а.
Добре, де, граждани, писна ми да обяснявам грешките, но на вас не ви писна да грешите. Как може нормален човек в България през 21 век да си вдигне задника и да отиде да гласува за една ултралява, свръхрусофилска, антиевропейска и антинатовска формация, която води политика чрез акции на шпицкоманди и в програмата си пише кретенизми от сорта: „Да съхраним енергийната независимост на България“.
Ами нали и най-тъпият човек в тази държава знае, че ние нямаме енергийна независимост, обратно, имаме почти 100-процентова енергийна зависимост от Русия и именно от това трябва да се отървем. С други думи, призивът на Костя&Ко. за „съхранание“ всъщност означава да съхраним сегашната зависимост от Кремъл.
Анализатори казват, че успехът на „Възраждане“ се дължи както на ниската избирателна активност, така и най-вече на кампанията им, която заложи на крайните антиваксърските настроения. Та как, г-н Петков, ще се разберете с тях по темата Ковед-19 и в името на бъдещото управление ще се съгласите ли с категоричното им искане държавата да отмени абсолютно всички мерки срещу вируса и да заживеем, сякаш той не съществува.
Освен това, тия типове искат да се правят референдуми за излизане на България от ЕС и НАТО – а това, ако аз бях кандидат премиер, изобщо не би ми прозвучало като възможност за политическа отстъпка пред „златното пръстче“, от което ще зависи бъдещото ми правителство. Да, всеизвестно е, че ако станеш ортак с дявола, няма защо да се чудиш, когато скоро поемеш към пъклото.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ВЪПРОС НА ГРАЖДАНСТВО ИЛИ С ДОМАТЕНИ ОЧИ КЪМ ИЗБОРНА ПОБЕДА
Пламен Асенов, специално за Faktor – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-vapros-na-grazhdanstvo-ili-s-domateni-ochi-kam-izborna-pobeda
Някога, в една много далечна галактика, чувам майка ми да казва: „Тоя си е сложил доматените очи.“
Не знам откъде идва изразът, а като съвсем малък се чудех и какво значи. Щом срещнехме споменатия човек, с любопитство се взирах в него, но така и не видях нечии очи наистина да са доматени. Като пораснах малко обаче, разбрах – това е израз за някой, който нагло лъже, независимо, че всички околни разпознават лъжите и не му вярват, някой, който постига целите си, като гази всичко наред и не му пука за другите, някой, за когото думи като морал, чест, правила, са само празни дрънканици.
Е, сетих се за „доматените очи“ покрай историята с двойното гражданство на Кирил Петков – заради неговите думи и действия по случая, както и тези на политическия му патрон Румен Радев.
Убийте ме, но не разбирам как някой, хванат в толкова сериозна крачка като нарушение на Конституцията, то обявено публично с решение на самия Конституционен съд, продължава да пее детски песнички за добрите си намерения и да твърди, че не чувства никаква вина. Но всъщност – да, сигурен съм, че Петков вина наистина не чувства. Това момче явно не разбира за какво точно става дума и какво означава то в полето на теми като лична чест и политически морал.
Самият Кирил Петков твърди, че е готов тутакси да върне парите, които е получил като министър, но за него това е дреболия – важното е, че вина не чувства. Нещо повече, в опит да защити незащитимото, той няколко пъти спомена, че с решението на КС „България загуби частица от своя суверенитет“. Само твърдение, без никакви аргументи и връзка с логиката, но пък твърдение от такъв мащаб, че може да измести реалния дебат в нереална посока.
Защо ли ми е до болка познат тоя подход – като хванат лисицата в кокошарника, тя започва да обяснява, че е там по покана на петела. В Пазарджишкия пък е пълно с такива, които, без съществуването на закона, биха били напълно невинни.А знаем, че и на Путин за лошото положение в Русия Западът му е виновен, не ли?
Преди да ме обвините в някаква пристрастност, да изясня нещо. По принцип аз съм съгласен, че мярката с двойното – и изобщо с чуждото гражданство – в сегашния си вид не е докрай обмислена и срещу нея има сериозни възражения. Това се отнася за нашето време, когато живеем в условия на пълен либерализъм по отношение на гражданството, съответно – на правото да те избират и да бъдеш избиран.
Далеч не е така например в античната люлка на демокрацията – Атина, където гражданството е нещо като титла, не право. За да станеш гражданин там, не само ти, но също майка ти и баща ти, тоест, поне едно поколение назад, трябва да са родени в самия полис, а баща ти трябва и да бъде гражданин. Има още куп условия, а накрая – трябва да минеш и през строг изпит върху политическата, икономическата, военната и социалната уредба на града, изпит, резултатът от който много трудно може да бъде купен с пари или връзки.
В Жечпосполита пък, полско-литовската държава, която съществува от 1569 до 1795, втората в света и първата в Европа с писмена Конституция, от един момент нататък няма династични владетели – кралят се избира от шляхтата /благородническото съсловие/ с гласуване и се назначава при определени условия, които включват правото същата тази шляхта да го свали и да избере друг крал. Но по-същественото в случая е, че той може да бъде чужд гражданин – и много често е.
Ако трябва да съм докрай откровен, аз съм по-съгласен с този подход, не намирам мястото на раждане за особено важно, защото това е случайно събитие. Затова смятам, че трябва да има възможност граждани на други страни да стават български премиери и министри. Е, не руски граждани, разбира се, нито севернокорейски, ирански или родени в някоя дълбока афганистанска пещера, това би било прекалено тъпо.
Но граждани на държави от НАТО или пък от самото ни европейско семейство – защо не. Е, за предпочитане – не и французи, защото лесно ще ни направят още по-леви, отколкото сме. Нито някой немски Шрьодер, който на бърза ръка ще ни построи „Български поток“ 2, 3 и прочие, докато накрая се удавим в руски газ, а той – в руски пари. Но все пак, на бас, че ако навремето някой беше поканил Балцерович, след като икономически оправи Полша, да дойде и да оправи България, сега щяхме да сме на съвсем друго място в световните класации за бедност, щастие и прочие.
Но, така или иначе, българската Конституция в момента не разрешава чужди граждани или хора с двойно гражданство да заемат определени ръководни позиции в държавата, включително да са министри. А има прост принцип в правото, който казва, че законът, макар несъвършен, е валиден, докато не бъде променен – и той трябва да бъде спазван във вида, в който съществува, не може да бъде заобикалян заради политическа или друга целесъобразност.
Не мога аз, ако не ми харесва примерно забраната да бия жена си, да я бия на своя глава и да се оправдавам с лошия закон. Не може който и да било да подписва документ с невярно съдържание, само и само да изпълни детската си мечта – да изчисти Авгиевите обори на родината си, като я освободи от корумпирани и некадърни управляващи типове.
Е, аз или който и да било – не може, но Кирил Петков очевидно може.
Не разбирам как в нечия глава изобщо се ражда подобна мегаломания. Още по-малко мога да разбера как политическият наставник на Петков, президентът Румен Радев, чиято задача е на първо място да съблюдава върховенството на закона, със стиснати устни и юмруци продължава напред, без да каже поне едно „простете, хора, за гафа, който направих“. Или – „извинете, граждани, бях подведен“. Или нещо друго смислено, както правят нормалните люде.
Да, попитан за споменатото решение на Конституционния съд, гражданинът президент отсече единствено: „Решенията на КС не се коментират!“
Ами така, де, правилно, не се коментират. Но да се говори за това какво значат тези решения в практически план, не е коментар на самото решение, а на последствията от него. Без да има такива последствия, ако го взимаме само за сведение, от решението изобщо няма нужда и се обезсмисля самото съществуване на КС като върховен арбитър.
Така че – може ли да се коментира вашата съпричастност към случая и вашата отговорност за пачите яйца, в които насадихте цяла България, мистър Радев, или не може? Може ли да се смята, че не само Петков е нарушил закона, като е подписал документ с невярно съдържание, а и вие сте виновен за фрапантното нарушение?
Ако аз бях на мястото на Кирил Петков на Румен Радев, нямаше да си слагам доматените очи, а щях да се откажа от прякото участие като партиен лидер поне в тези избори и щях да подам оставка като президент.
Обаче – ядец, граждани, очевидно не стават така нещата в милата ни родина. Кирил Петков и Румен Радев спокойно си продължават предизборната кампания и единственото, което ги интересува, е да спечелят. Дали от това ще спечели цял народ, както се опитват да внушават, е друг въпрос, на който е твърде лесно да се отговори.
Не е само това обаче. Работата е там, че, в името на политическата конюнктура и личния интерес, тези двама нарушители намират подкрепа дори от умни хора, които иначе са радетели за спазване на закона. Това допълнително руши тъканта на българската, а и на всяка демокрация, тъй като тя се базира на спазването на закона.
От друга страна, появиха се гласове с призиви за импийчмънт на президента. Идеята е добра, но всички знаят, че няма да се реализира, защото в момента в страната няма действащ парламент. Ако утре Радев загуби изборите, то няма да има смисъл от въпросния импийчмънт, ако ги спечели пък, ще бъде отново в позицията на „силния човек“ и няма да се намери достатъчно парламентарно представителство, което да реализира процедурата.
Все пак, да се надяваме, че избирателите този път ще си вземат бележка, няма пак да се провалят в правилното разбиране на онова, което се случва, и ще накажат нарушителите на Конституцията подобаващо.
Но спокойно може и да не ги накажат, де. В края на краищата, помним – само 5 години след катастрофалната Луканова зима на БСП, гражданите избраха Жан Виденов, дето беше некадърен червен комсомолец и в червата. Само 4 години след неговата катастрофа, избраха великия мислител Първанов за президент и недоразумението, наречено цар, за премиер. После пак дойде ред на БСП и Станишев стана премиер…..
Не доматени очи, доматен граждански мозък виждам аз тук.
Така че що ли пък е необходимо да свършва някога тази комедия от поредни грешки и да видим утре как Румен Радев и Кирил Петков, яхнали два бели коня, ни водят към поредното светло бъдеще.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 