De Profundis: КОЛЕДА – ВРЕМЕ ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ И ДЕНАЦИФИКАЦИЯ НА РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-koleda-vreme-za-detsentralizatsiya-demilitarizatsiya-i-denatsifikatsiya-na-rusiya
Вместо коледно чудо, на самия рождественски ден престъпникът Владимир Путин пак сътвори опашата лъжа, за да манипулира световното обществено мнение. Дори не една лъжа сътвори, а четири в едно, като каза пред някакъв руски медиен парцал. „Русия е готова да преговаря с всички страни, участващи в конфликта в Украйна, но Киев и неговите западни поддръжници отказват да участват в разговори“.
Първата лъжа в това изречение е, че Русия е готова да преговаря.
Русия не е готова да преговаря. Да, тя иска да преговаря. Все по-силно го иска, защото непобедимата руска армия и нейните грандиозни успехи в Украйна хич ги няма – но не е готова да преговаря, нека правим разлика. Когато човек е готов, той уточнява базата на преговорите – с предварителни условия или без; форматът – дву или многостранен, със или без участие на международни организации; и целта – коледно примирие, мир по време на самите преговори, траен мир. Нищо подобно Путин не споменава, а директно минава към втората лъжа – че готовността на Русия за преговори засяга „всички страни, участващи в конфликта в Украйна.“
Както знае целият свят, страните в конфликта са само две – Русия и Украйна. Ролите са ясни – Русия е агресор, Украйна – жертва. Целта на преговорите, поне от гледна точка на международните правила, е да се озапти агресора или поне международни сили да разделят воюващите, така че да нямат преки допирни точки. Това означава ли, че в случая Путин е готов да преговаря със самия себе си, за да се озапти сам като агресор и да се принуди да спре войната в Украйна? Много шизофренично, но казаното от него сочи натам.
Естествено, че нищо такова от кремълската престъпна банда не може да се очаква и това веднага води към третата лъжа на Императора на Злото – уточнението, че „Киев и неговите западни съюзници“ са едно и също нещо, са субект, който трябва да седне с Русия на преговори.
Ясно е, че Западът не е страна в конфликта. Да, той стои на страната на Украйна. Да, подпомага украинците с каквото може, за да се защитят те успешно от руските орки. И – да, Западът ще продължи да го прави. Но той няма място на масата на преговорите като страна, а само като арбитър или гарант за евентуалния мир.
Защото, да помислим логично – с кого всъщност ще преговаря Путин, като говори за „западните поддръжници“ на Украйна. Ами масата трябва да е доста голяма, защото на нея ще трябва да седнат над сто държави, които помагат за справедливата украинска кауза. На тази маса ще са и страни като България, Албания, Македония. Тоест, Путин и Лавров ще станат разногледи от вижданията на всички участници за резултата от преговорите и начините да се постигне. И означава също, че Путин всъщност няма предвид да говори с всички „западни поддръжници“, а иска да преговаря директно със САЩ като лидер на Свободния свят.
Ами много иска! Аз не съм съгласен такива преговори да се водят без мен, а имам предложения и искам лично да ги лансирам. Те са простички – руските пълчища вън не само от Украйна, а и от всички съседни страни, където са – Грузия, Молдова, Чечения; международен съд за Путин и шайката му; децентрализация на Руската федерация или разделяне на няколко отделни държави; демилитаризация и максимално ограничаване на руския достъп до ядрено оръжие; дългосрочни ограничения за пътуване и бизнес-активности на руснаци на Запад; подкрепа за демократични руски лидери и партии.
Такива ми ти неща трябва да се случат, за да тръгне Русия по пътя на нормализацията.
Но Путин иска да преговаря не с мен, а с някой западен лидер, който се гъне от мисълта за „мир“ с Русия, за да получи Нобеловата награда за мир. Или друг дивидент.
И четвъртата откровена коледна лъжа на Путин е, че Киев и западните поддръжници „отказват да участват в разговори“. Ами не е вярно – и Украйна, и Западът искат мир, за едните войната носи много жертви и разрушения, а за другите струва много пари и излишни усилия за налагане и спазване на санкции.
Така че всички в Киев, Вашингтон, Брюксел, Лондон, Канбера, Токио и другите столици искат мир – но не под диктовката на Русия и при нейните условия. Защото това значи Свободният свят лично да се гръмне не в крака, а в главата, под доволния поглед на престъпното кагебистко животно в Кремъл и шайката му.
Само оставаше и този кеф да му направим!
От изказването на Путин става ясно, че той или наистина е изключително тъп и не е наясно със значимите промени, настъпили в света и отношението му към Русия от 23 февруари насам, или прави последен отчаян опит да се измъкне от батака.
Лично Путин вече може да излезе от този батак само по три начина – да се гръмне сам, да го гръмнат своите, или да висне, обесен и жалък, след нов Нюрнбергски процес. Да, руските зверства в Украйна отдавна надминаха престъпленията на нацистите. Затова и публиката вече не го сравнява толкова често с Хитлер, колкото в началото. Доминантата на психопата Хитлер беше унищожаването на евреите, а на психопата Путин е още по-зловеща – унищожаването на всички украински граждани, независимо от руски, украински, български, еврейски или друг произход. Тоест, Хитлер изглежда като малкото братче на Путин и съм затруднен – не ми стигат идеите какво наказание дължи света на руския император, за да е адекватно то на престъпленията му.
Тъкмо смятах, че с това тъпо изказване на Путин руските коледни чудеса ще спрат, но не би. Дмитрий Медведев, бивше алтер его на императора и клоун на московския небосклон, изкудкудяка и снесе нова пропагандно яйце – две лъжи и една заплаха.
Първата лъжа е, че Москва не е срещу украинския народ, а срещу нацистката измет, взела властта в Киев и заплашваща Русия. Сякаш Зеленски лично измисля и реализира умните военни удари на украинската армия срещу окупатора. Или сякаш до всеки украинец стои полицай и следи дали се бие страстно срещу руснаците, а не само да маркира страст. Или сякаш не Москва, а Киев хвърля тонове ракети срещу своите граждани и инфраструктура.
Докато опитва да пробута тъпата си версия обаче, Медведев изпада в противоречие с вожда си Путин, като казва: „Всякакви преговори със сегашното марионетно украинско ръководство още миналата година станаха безсмислени“.Коя минала година – 2022 ли? Щото още сме в нея. Или 2021, когато нямаше още война и съответно – преговори.
Но по-важно е друго – как става, че за Медведев преговорите са отдавна безсмислени, а Путин още се нерви на Киев и Запада, че не щат да преговарят. Ама айде разберете се, де, и после ни пробутвайте манипулациите. Не, че това ще помогне, но когато лъжеш, добре е да е съгласувано – ако не с част от реалността, то поне с партньорите.
Втората лъжа на Медведев е твърдението му, че „Европа е отговорна за възраждането на нацизма“. Но това е лъжа, що се отнася до възраждането на нацизма в самата Европа или в Украйна, което Медведев има предвид. А всъщност не е пълна лъжа, донякъде дори съм съгласен с човека.
Европа, начело с Германия, Франция и Италия, наистина е отговорна за възраждането на нацизма, но в по-зловещата му форма – рашизма или руския империализъм. Европа мълчеше или си бъркаше в носа, когато Путин избиваше чеченците, направи се, че ще помръдне, когато атакува Грузия, писна, но не го удари, когато окупира Крим. Европа продължи да купува руски газ и петрол, да прави кинти в Русия и да смята, че така ще е вечно. Европа обаче забрави, че всичко си има цена. И загърби собствените си уроци по история – например предупреждението на Бисмарк, че за руснаците международните договори струват по-малко от хартията, на която са написани.
Така че – да, за събуждането на руския нацизъм, Европа има вина. Затова и Медведев си позволи поредното предупреждение – че Русия, ако се види на тясно, ще действа според ядрената си доктрина, тоест, ще пусне бомбата, пък каквото ще да става.
Е, тези предупреждения вече сме ги чували и знаем с какво ще завърши тази авантюра. Но тук целта е малко по-друга, както се разбра от веднага последвалите думи на друг руски политически фактор – външния министър Сергей Лавров. Той пък излезе с една лъжа и две уточнения.
Основната му теза е сравнително нова, май е измислена точно като коледен подарък – че Киев опитва да сблъска пряко НАТО с Русия. Ако съдим по известното за арсенала на изпечения лъжец Лавров, това означава, че Русия е все по-близо до момента, когато сама ще предизвика Запада. И логично, де, за кремълските престъпници е много по-изгодно да излязат от блатото, в което се набъркаха, победени от самото НАТО, а не от някаква си жалка Украйна. Но ще видим как ще се развие този сценарий, може и това да се окаже заповед предпоследна, както толкова много неща в Русия.
Лавров направи обаче и две важни уточнения. Той сякаш безцеремонно опроверга Медведев за ядрения удар, като заяви: „В една ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана“.
Лавров обаче всъщност използва това привидно миролюбиво изказване като заплаха с пришит ултиматум: „Нашите предложения за демилитаризация и денацификация на териториите, контролирани от Киев, за премахване на заплахите за Русия, които произхождат оттам, включително за новите ни територии, са добре известни на врага. От ваш собствен интерес е да ги изпълните, иначе проблемът ще бъде разрешен от руската армия“.
А после Путин се чуди, защо никой не иска да преговаря с него. Ами просто е – това да ви прилича на добра основа за преговори? Подобен диктат обаче вече може да мине само в някой друг свят, не в нашия.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: С ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО ТРЯБВА ДА СМЕ МАКСИМАЛНО ТВЪРДИ И МАКСИМАЛНО УМНИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-s-imperiyata-na-zloto-tryabva-da-sme-maksimalno-tvardi-i-maksimalno-umni
Русия е престъпна държава и се управлява от престъпници. Не казвам – военни престъпници, икономически престъпници или други, а използвам по-общото понятие съзнателно. Така подчертавам единството между руския режим, държавата Русия и руското общество, единство, което не е от днес и от вчера. Не е дори само от времето на СССР, а и далеч преди това.
Да, сегашните чутовни богатири Путин, Шойгу, Лавров и Ко, освен всичко друго, са и военнопрестъпници. За войната срещу Украйна и престъпленията на руската армия там, те трябва да бъдат съдени на международен, да речем – Санкт-Петербургски процес и така още в началото на 21 век да се сложи точка не само на техните болни амбиции, но и на апетитите на всички тям подобни изчадия по света.
Изчадията се броят на пръстите на едната ръка, знаем ги прекрасно кои са, защото отдавна ги виждаме да точат зъби срещу земята, делата и живота на други народи, да се смятат свободни от съобразяване с международни закони и хуманни принципи, да смятат властта и парите за по-важни от хората и живота. Техните мръсни ръчички трябва да бъдат пречупени, лъжливите им устички – да бъдат затворени завинаги, а извратените им умове – да бъдат ограничени от възможността да въздействат върху всички останали хора.
Но Путин и бандата му са нещо повече от военнопрестъпници. Те са международни терористи, които не просто използват, а стимулират противоречия вътре в обществата или между народите, за да доведат до ескалация на терора. И не говоря само за прекия руски терор срещу Украйна, Грузия, Чечня и други страни в тъй нареченото пост-съветско пространство.
Крайно време е някой да се зарови здраво и да докаже онова, което логиката и почеркът сочат – връзките на кремълския режим, руските спецслужби и руската пропагандна машина със събития, които уж не са тяхно дело. Имам предвид атаката срещу кулите в Ню Йорк, поредицата безсмислени, но нагнетяващи напрежение кървави атентати в Западна Европа през последните десетина години, стимулирането на ислямския тероризъм по света, сепаратизма на Каталуния и други европейски райони, високото напрежение в Западните Балкани, а дори, ако щете – нелепите проблеми между България и Македония.
Аз нямам достатъчно информация, за да докажа генералното твърдение за същността на Русия като терористична държава, но нека попитам така – къде изчезна ислямският тероризъм в Европа, а и в останалия свят, през месеците, откак Русия нахлу в Украйна и е твърде заета да се занимава с други дела.
Но цялостния престъпен характер на Русия не свършва с тероризма. Той е свързан с мафиотското сплитане между политическата, полицейска и икономическа върхушка, които координирано грабят богатствата на страната по престъпен начин, включително дори от гледна точка на екологията. В същото време мафията, чиято собственост е Русия, държи руското общество и повечето руснаци поотделно на нивото на мислене и живот от 19 век, което също е престъпно. И само по себе си ражда престъпници, както се убедихме от мародерското поведение на храбрата Червена армия в Украйна.
Тази безогледна мафия издава закони, които откровено противоречат не просто на библейските хуманни принципи, но и на международните договори, по които Русия е страна. Кремъл нарушава тези договори, когато е изгодно за върхушката и много държи на тях, когато…..ами пак когато е изгодно за върхушката. Но и в двата случая защитава изгодата си със сила и безпощадност – полици, арести, лагери, самоубийства, отрова и кинжал, ако не обикновена автомобилна катастрофа за по-лесно.
Така, де, няма да навлизам в подробности, всички с очите си виждаме и с разума си разбираме, че Русия е престъпна държава, голям махленски бабаит, който живее с чувство за безнаказаност и всепозволеност. Централен, обобщаващ фокус на всичко това наистина е войната в Украйна. Големият проблем е, че Западът сякаш дава признаци на умора в подкрепата за Киев и изпитва желание да „реши“ проблема на масата на преговорите, пък било то и „временно“. И независимо, че не са настъпили подходящите условия за това.
Не са случайни съобщенията напоследък за „мек“ натиск от САЩ върху Украйна да декларира готовност за преговори с Путин. Не са случайни отново заявените амбиции на френския президент Емануел Макрон да посредничи, да бъде „мост“ с Путин, пак да дрънка глупости по телефона с Господаря на Кремъл. Нищо, че онзи го унижава всеки път, а после продължава да прави каквото си иска. Не е случаен напънът и на Ердоган от самото начало на мръсната руска агресия в Украйна, да стане световен миротворец №1, като посредничи и събере страните на мирни преговори в Истанбул. И вероятно като получи после Нобел за мир, който ще го впише в списъка на най-великите.
Това поведение на водещи западни лидери е абсолютно погрешно, то вдъхва не просто основания за надежди, но и дава реални сили на Путин да издържи, да продължи с престъпленията колкото може по-дълго, за да изтощи докрай готовността на Свободния свят за съпротива и в крайна сметка – да спечели, да се измъкне дори от гадната ситуация, в която е затънал.
Нещо повече, Путин и престъпниците около него очевидно са стимулирани и от постоянно демонстрираната готовност на Запада да играе пасивна, вместо активна роля в конфликта.
Западът от една страна помага на Украйна с оръжия, пари и какво ли не, но от друга я спира да разгърне отговор срещу руската агресия на руска територия. Западът чака да види следващия ход на Путин и тогава реагира, тоест, придържа се към поведението „след дъжд – качулка“. Западът налага бавно и методично пакети от санкции, вместо да удари масирано по най-свидното за руските бандити. Не, бе, не онова в гащите, другото – парите. И достъпът до нормалния свят, където руската върхушка не само харчи въпросните пари, но и печели нови чрез бизнес в сивия и черния сектор, корупция, заобикаляне на законите, неплащане на данъци.
Това показва, че Западът няма ясното съзнание за престъпната същност не само и просто на сегашния режим в Кремъл, а на Русия като държавно образувание. И не си дава сметка за дълбочината, която престъпната зараза е достигнала сред руските граждани.
По този начин е гарантирано, че утре, когато режимът на Путин се срути и изчезне в небитието, Западът пак ще бъде „изненадан“ от нежеланието на Москва, съчетано с неспособност, да влезе в пътя на демократичното развитие. Че Русия ще си остане под една или друга форма автократична държава и самите нейни граждани ще се откажат от свободата си. Че Руската империя, може би след малко прекъсване, колкото да отдъхне и набере сили, ще продължи да създава проблеми на околните страни и народи, както и на целия свят.
Време е не просто да мислим реалистично и да си дадем сметка за всичко това, но и да действаме по съответния начин. Отсега трябва Западът да е готов за момента, когато ще се наложи да реши – дали след като Украйна спечели войната и Москва се окаже в поредния колапс, пак ще повярваме на руската мимикрия, както при Горбачов и Елцин или точно тогава ще удвоим и утроим натиска за постигане на дълбоки и трайни промени не само на Русия като държава, но и на самото руско общество. Трябва да имаме не само общи планове, но и конкретни разработки за начините и средствата, по които може да се постигне целта.
Иначе децата ни пак ще имат сериозни грижи покрай амбициите на Източната империя. После внуците ни ще ги имат и така – до безкрай. Не, в отношенията с Русия трябва да сме максимално твърди – и максимално умни.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДУМА НА СЕДМИЦАТА – НЕВРОХИРУРГИЯ, ЦИНИЗЪМ И ДРУГИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-duma-na-sedmitsata-nevrohirurgiya-tsinizam-i-drugi-predlozheniya
Искате ли днес да играем на думи?
Дума на седмицата според мен е „неврохирургия“. Да, заради специалността на проф. Николай Габровски, обявен за кандидат-премиер от ГЕРБ.
Като чета визитката му, човекът изглежда безупречен в професионално отношение. И започвам, както мнозина други, да се чудя – защо зарязва истинския живот и работа, за да влезе в измислената българска политика, която ще го оцапа. Или поне ще му сервира толкова горчилка, че и каца с мед после няма да му помогне да я преодолее.
И то вече започна. Някои наблюдатели веднага описаха Николай Габровски като кукла на конци в ръцете на Борисов, а други – като търсач на славата, макар кратка. А има и заявка на ПП, БСП, ДБ и „Възраждане“, че с Габровски или с магаре-кандидат, няма да подкрепят правителство на ГЕРБ. Оттам нататък опции не останаха, така че човекът ще трябва да пие една студена вода и да забрави краткото си политическо битие възможно най-скоро, за да не му трепери ръката при операция.
Всъщност, реално не знам защо Габровски пое този ангажимент, а и не искам да гадая. Негово си е решението, той си знае.
Другото, което се питам обаче, е защо изобщо е склонен да влезе в политиката и то на ветровития премиерски пост, след като няма и грам политически опит. Отговорът му, доколкото прочетох, гласи, че иска като консенсусна личност и професионалист, еднакво отдалечен от всички партии, да даде възможност за диалог и нов тон в политиката.
Похвално! Поне така звучи. Но толкова наивно, че веднага личи как популизмът, настанен трайно в българската политика през последните 20 години, вече е увредил мозъците дори на нормални и интелигентни хора. Сам Габровски веднага го потвърди с великата фраза, че „чисто политическото говорене не води до нищо“.
Не мога да се примиря, граждани, с факта, че българите бяха така гнусно излъгани и тази илюзия се подхранва, вирее и развива толкова дълго. Вместо да се придържат все по-здраво към чисто политическите принципи, практики и говорене, масово хората тук дрънкат глупости и формират нелепи очаквания как нещо извън политиката ще спаси политиката от батака, в който е затънала.
Това е пълен нонсенс, но е вече мантра. И не разбирам защо никой не си дава сметка, че точно неполитическото говорене и поведение нанасят огромните щети на политическия български живот, а оттам – на цялото общество.
Нормалното е партиите да имат принципи и да се придържат към тях. Така основните насоки на думите и действията им са предвидими и хората се ориентират по-добре дали да заложат на десните, които, чрез свободната инициатива и пазар трупат пари, или на левите, които щедро харчат натрупаните пари, като ограничават свободите, за сметка на централизацията. Всичко друго в тази базисна схема, са допълнителни наслагвания, включително решенията по сложни въпроси като война и мир, джендър или неджендър, екология и прочие.
А идеята как всички партии се прегръщат и управляват в някакъв сговор, е не просто тъпа, тя се пробутва съзнателно с цел да ни увреди – и лично, и като общество. Онези, които дърпат конците, прекрасно знаят, че да се отказваме от „политическото“, докато правим „политика“, значи да чакаме вятърът да движи моторната лодка. Затова и халът ни е вечно да се чудим защо не ги стигаме другите бивши комунистически страни. Ами няма как да стане, като се отказваме от правенето на истинска политика.
Добре, но дори в тази ситуация, все пак виждам пролука, възможност Габровски да успее – и тя е точно в думата „неврохирургия“.
Да си представим, че като кандидат-премиер той покани партиите да се обединят около една основна цел – силно развитие на българската неврохирургия, която бързо да достигне световно ниво. Да, партиите вероятно ще кажат, че идеята е глупава, откъде накъде пред такива сложни предизвикателства ще се занимаваме с развитие на някаква си неврохирургия. Но в случая те ще бъдат глупавите.
Помислете, граждани! Неврохирургията е сложна дейност, машините за нея не можем да купим от Русия, само от нашите евро-атлантически партньори. Не можем в Русия да обучаваме специалисти неврохирурзи, само на Запад. Водещите изследвания се правят пак там, лекарствата, които са необходими, се произвеждат там. А това може да засили дори връзката ни с Украйна – ще приемем на лечение украинци, пострадали от руската агресия, които имат нужда от съответната операция, ще пращаме на специализация в украински болници български студенти и лекари неврохирурзи. И прочие.
Тоест, за да изпълни Габровски основната цел на управлението си, ще трябва да работи за засилване на връзките с партньорите ни от Европа, САЩ и целия Свободен свят, като остави на втори или трети план, отношенията с Русия. Което е една от целите на занятието, особено на фона на Радев и Ко, които сътвориха толкова бели за България в руска полза, че дори вече им се губи бройката.
Още нещо важно. За реализация на всичко, изброено по-горе, България ще се нуждае от повече пари, а те ще дойдат само с нормална дясна политика – намаляване на данъци, държавни регулации и администрация, развитие на свободния пазар, бързи и дълбоки реформи, включително в МВР, специалните служби и съдебната система, което пък значи намаляване на престъпността, корупцията и ръст на чужди инвестиции.
Така че – да живее неврохирургията! Тя наистина може да се използва като фокус, през който да се прокарат – и решат – голяма част от основните предизвикателства пред България.
Могат, но няма да стане. Първо, Николай Габровски, като човек без опит в политиката, едва ли ще се сети за тази опция. А дори този текст да го подсети, едва ли ще посмее да лансира толкова екзотична идея. Второ – „здравите сили“ няма да го оставят да направи десен завой към евроатлантизма и нормалността, което автоматично значи и откъсване от Русия. Имам предвид които все повече се групират около президента Румен Радев и работят за това България максимално дълго да остане в калта.
Тяхната дума – и това е другата дума на седмицата – е „цинизъм“. Да, тя е иманентна характеристика на самите тези типове и всички го знаем. Но не това имам предвид, а факта, че като „цинизъм“ Радев определи отказа на Нидерландия да ни пусне в Шенген. „Вместо европейска солидарност, България получава цинизъм“ – каза той. И даде тон на открита и безумна антиевропейска кампания в страната, нещо за което той и кликата му отдавна чакат удобен момент.
Вътрешният министър Иван Демерджиев поде опорката с думите „вместо европейска солидарност“, но замести „цинизъм“ с „получаваме пренебрежение и дискриминация“. Побърза да се включи и вицепрезидентът Илиана Йотова: „Нидерландия направи най-добрия коледен подарък на тези, които не искат силна Европа“. И доволно потри ръце.
Забелязахте ли това издайническо „за тези“, вместо „за онези“. Знае Йотова кои са „тези“, как няма да знае, нали точно тя и хората около нея не искат силна Европа и от години работят за да я отслабят. Затова сега те веднага разпознаха коледния подарък и му се зарадваха.
Накрая пък се изказа и най-големият мъдрец от президентската кохорта – Стефан Янев. Него, граждани, наистина няма кой да го надмине по дълбочина на мисълта. Неотдавна направи заявка, че с третия мандат, ако му се връчи, иска да създаде правителство с участието на всички парламентарни партии. Гений!
Сега пък предложи в ЕС занапред България да блокира всички инициативи на Нидерландия.
Но какво става, ако Нидерландия предложи да ЕС ни отпусне едни пари без пари, както обикновено прави, а ние вземем, та блокираме предложението. Или май тук изобщо не мислим за пари, а за самолети – как да откажем досадното предложение Нидерландия да ни даде безплатни Ф-16, ако дадем нашите дърти и безполезни МИГ-ове на Украйна. Така, де, като истински генерал със зелени чорапи и червено сърце, Стефан Янев мисли само за военни работи. И за доброто на България.
Щеше ми се да поговорим за още някои важни думи, граждани. Например за думата Макрон, дето е яко загрижен за „сигурността на Русия“. Като падне от власт, този тип ще гледа като внезапно насрано дете още по-трогателно от мама Меркел. Можеше и думата „Лукойл“ да обсъдим – да попитаме например защо руската рафинерия купува „евтино“ руски нефт по 80 долара на барел, а цената му на международния пазар е 65. Или можехме да обсъдим „тавана на цените“ за този петрол и дали заради него няма да видим как „Лукой“ най-после се изнася от страната ни. И си отнася обратно в Русия корупцията, негативното политическо влияние и последните парчета искрена българска любов към руските рубли.
Но не, граждани, стига толкова за днес. Докторите са ми забранили да се изнервям, за да не вдигам кръвното. Всъщност са ми забранили да вдигам нещо по-тежко от халба бира или мно-о-о-го лека жена. Съветът им е добър, така че – до другата седмица.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 