De Profundis: РУМЕН РАДЕВ ДА СИ ХОДИ, ЗАЩОТО Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-da-si-hodi-zashtoto-e-vreden-za-balgariya
Крайно време е Румен Радев да си ходи.
На село или в Сибир, или където ще, но да се маха от българското президентство, защото за мандат и половина оцапа не само лицето на институцията, а и лицата на всички българи по начин, по който никой друг политик не си е позволявал досега да ги цапа.
Ако някой се чуди какви пък чак толкова са греховете на Радев – много са, но няма да изброявам всички, само ще обобщя базисния проблем – българските национални интереси и интересите на Румен Радев съществуват в две различни вселени, дори не паралелни. Затова той – щях да кажа „води“, не, не води, а тласка – страната в лоша посока. Не в грешна, в лоша. Дори отвратителна.
За да сме съвсем наясно – глобално погледнато, реалният български национален интерес изисква максимална интеграция на България в ЕС и НАТО.
Това е единственият начин, по който ние можем не само да преодолеем видимото си икономическо и обществено изоставане от другите европейски народи, а евентуално да преодолеем и отвратителния си байганьовски манталитет, като постепенно станем по-свободни, по-умни, по-човечни, по-усмихнати, по-спокойни.
Дори ще прескоча неписаната граница на политическото мълчание по темата, като кажа, че нашият интерес изисква не хлабава европейска конфедерация, а силна федерация, тоест – колкото може повече централизация на самия ЕС, колкото може повече ние „да се разтворим“ в Европа.
Страни като Полша, Унгария или Чехия може да нямат нужда от това, на тях и сегашната централизация понякога им идва много. Но нас, българите, както изглежда, някой трябва да ни хване здраво за ръчичка и да ни води като слепец в правилната посока, докато свикнем да се движим нататък.
В този смисъл, пълна лъжа са руските пропагандни внушения, че някой от Брюксел или Вашингтон управлява България и постоянно ни натиска да правим не онова, което искаме, а онова, което те искат. Напротив, ЕС и НАТО са твърде деликатни и, от моя гледна точка – за съжаление, не си позволяват да прилага по-сериозни мерки, за да ни вкарат в правия път. И да ни държат там, де, щото ние винаги сме готови да кривнем из сокаците.
Интересът на Румен Радев е точно обратен на дълбоката европейска интеграция на България, затова той не само говори неща, които противоречат на българския интерес, но и реално дърпа страната назад и надолу.
Ама искаме да влезем в Шенген. Абе искаме, ама не съвсем. Щото ако наистина искахме, досега щяхме да сме влезли. И през последните две години, откак управлява директно под маската на служебните си правителства, Радев е един от основните, преки или косвени, виновници за стопирането на движението ни към Шенген.
Само това да беше проблемът, пак трябваше да си ходи – ама не си ходи!
Да, искали сме били да влезем в Еврозоната. Ами – не, не щем. И то не заради такива като Рубльов, които събират помощи в евро, за да подкрепят подписката си срещу еврото, а заради такива „истински патриоти“ като Радев. Влизането в Еврозоната означава не само облекчаване на търговията и пряко подобряване на икономическото развитие на България, но и до голяма степен край на удобните за задкулисието практики – пране на мръсни пари, печалби от контрабанда и продажби на забранени стоки, такива ми ти дела, които сегашното задкулисие наследи пряко от бившето задкулисие на комунистическата Държавна сигурност.
Влизането в Еврозоната, както и в Шенген, значи също допълнително откъсване на България от руската орбита – нещо, което Москва не иска да допусне, а българските продажни русофилски кръгове, колкото и понякога активно да се драчат един с друг, като цяло дори не искат да си помислят подобно развитие.
Е, как задкулисието ще допусне да му се случат такива лоши работи? И то съответно използва Радев като инструмент, за да забави процесите на задълбочена европейска интеграция максимално или изобщо да ги спре. Да, Радев от доста време е единствената практически работеща власт в страната и само той може да го стори.
От своя страна пък Радев използва задкулисието, за да държи българската политика и цялото българско общество в атомизирано състояние – без адекватни политически партии и нормален политически процес, без основни институции като Парламент и редовно правителство. Това е хаос, но хаос, увенчан със самия него на президентския трон.
Не разбирам хората, които не разбират, че Румен Радев е основният проблем на България вече от доста време. Не е Бойко Борисов, Борисов беше, Борисов е вече отдавна извън властта, Борисов е минало, макар че той самият още не си дава сметка за това. И макар че някои още продължават да пищят: Борисов това, Борисов онова.
И по този повод ще ви кажа, граждани, една истинска история. По време на Втората световна война шведската писателка Астрид Линдгрен работи в отдела за цензуриране на писмата. И там, далеч преди да стане публично известно, тя научава за ужасите на концлагерите и е разтърсена. Но все пак пише: „Ако наистина трябва да избирам между двамата диктатори, предпочитам цял живот да слушам „Лили Марлен“, отколкото да чувам как сталинските пълчища маршируват по улиците“.
Това е история отпреди времето на тъй наречената „политическа коректност“, ако сега някой си позволи да каже, че Сталин, съответно – Путин, е по-лош от Хитлер, бива заклеймен от всички левичарско-русофилски кръгове, а Фейсбук направо го изтрива като враг.
Но дадох примера заради друго. За да кажа, че аз не понасям и никога не съм понасял политиката нито на Борисов, нито на Радев, но ако трябва принудително да избирам между двамата, бих избрал Борисов. Да, те и двамата са някакви недостатъчно умни и политически абсолютно неопитни хорица, оказали се по една или друга случайност или приумица на Съдбата, на върха на държавното управление.
И двамата обаче имат някои забележителни качества. Имат например /анти/ морална гъвкавост, която им позволява да обяснят и дори да оправдаят, поне в собствените си очи, сътворените от самите тях управленски безобразия. Имат силна андрешковска способност да защитават собствения си интерес и да го реализират в подходящия момент с всички подръчни средства, независимо, че после нещата може да станат по-лоши. За другите. Имат удивителната способност да се вкопчват във властта и да я упражняват до край, сякаш са чели „Принцът“ на Макиавели, без да са го чели. Доста еднакви са.
Разликата е, че Борисов все пак притежава някакво, макар ужасно, чувство за хумор, докато Радев на мястото, отредено от природата за съсъд на чувството за хумор, притежава само нещо ужасно.
Имам предвид – ужасно като последствия за всички нас, българите. Например защото до последната секунда не беше ясно дали Румен Радев е поканен за срещата на 9 лидери от Източна Европа с Байдън във Варшава. Помним как предшественикът му Георги Първанов бе практически изцяло изолиран от съюзниците ни и как това бе проблем не за него лично, а за България. Та изглежда сме на път и Радев да бъде пъхнат в кьошето на свободния свят заради позицията си по повод руската агресия в Украйна и призивите му Киев да се предаде на руснаците. Това не са позиции на България, но той ги представя като такива. И хората отвън така възприемат нещата – нали ние сами сме си избрали този президент, даже втори път. А и не сме го изритали от поста след многото щети, които нанесе на страната.
Ето как стигнахме и до втория важен въпрос – не само дали и защо Радев трябва да си ходи, но как.
Опциите са три – улична метла, импийчмънт и подаване на оставка. Третото отпада по презумпция – хора като него никога не намират в себе си морал, за да подадат оставка, дори ако са независими. А когато са зависими пък – не могат да предадат господарите си, като изоставят поста, на който са назначени и захвърлят черните си дела недовършени.
Първата опция – улична метла да измете Радев от президентството, би била най-доброто и демократично средство за справяне с проблема, но и това няма да стане. Както знаем, българското гражданско общество, доколкото го имаше в първите години след „избухването на демокрацията“, отдавна вече се стопи в небитието. Няма кой да излезе да протестира активно пред президентството, няма кой да замеря сградата с домати и картофи, няма кой да направи денонощен флаш моб или гладна стачка с искане Радев да се маха.
Да, онези, дето преди две години му целуваха ръка, сега са ужасени, но полза няма – машината е задвижена и ни управлява един не просто некадърен президент, но и президент, който използва буквата на Конституцията, за да наруши тотално духа на същата тази Конституция.
Третата опция е партиите най-после да разберат на какво ги обрича политическата игра на президента, да се стреснат и да намерят в себе си сили, за да сътрудничат и да стигнат до импийчмънт.
Мога да се обзаложа обаче, че и това няма да се случи. Въпреки гръмките изявления на Кирил Петков, че коалицията ПП – ДБ ще има над 130 депутати, това няма как да стане. А и да има как, те пак трябва да търсят още партньори, защото доста повече подкрепа трябва, за да успее процедурата по законово отстраняване на Радев. А изобщо не съм сигурен, че в ПП и ДБ има политическа воля както за неговото махане, така и за търсене на партньори изобщо.
С други думи, граждани, каквото и да ни струва това в политически и морален план, ще трябва вероятно още известно време – до края на втория мандат – да търпим неприятната воня на президентската камила, вързана на „Дондуков“ 2. Лошата новина е, че търпим тази воня не докато ние яздим камилата, а докато тя язди нас.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: АХ, КОНГРЕС НА БСП – ДО ПЪЛНА ПОБЕДА НА КОМУНИЗМА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ah-kongres-na-bsp-do-palna-pobeda-na-komunizma
БСП имали конгрес, преминал с много ахкане и охкане.
Пак ли? Напоследък тия хора конгресите май за нищо ги нямат. Отдавна им загубих бройката, но предполагам, че този е номер 786 или нещо такова.
Голяма демонстрация на демократизъм демонстрират нашите чичкови червенотиквеничковчета по този начин, няма що. Те, защото са социалисти – нищо, че всъщност са си комунисти и в червата – никога не забравят да свикат своите по-широки народни маси, за да подкрепят решенията, взети от най-тесните народни маси на партийния връх.
А, стига, бе, направо някой ще вземе да им повярва на демократизма и да ги заобича за /винаги/ предстоящите избори!
Ама този път конгресът на БСП бил специален, защото на него имало истински опит за преврат срещу сегашното партийно ръководство. Обаче то пък от своя страна не просто сразило превратаджиите, а продължило смело и последователно да следва правилната партийна линия.
Да, най-вече, като взело изумително важното за дневния ред на българското общество решение – комунистите по села и паланки да се борят самоотвержено и до пълна победа на комунизма срещу подмолното внедряване на джендърите в българското училище от страна на гнилия Запад.
Ах, тези джендъри. Почти като ах, този нагъл джаз. Или като ах, този комунистически бяс.
Лично аз, граждани, виждам подмолни джендъри да има най-вече в българската енергетика, не в училището. И ги виждам тези джендъри като комунисти-пиявици, залепили се на енергийното гърло на България, както е ясно и от последните откровения по закона Магнитски.
Да, там става дума не за някакви зловещи пичове с цици, които цицат нашите енергийни пари и продават българската енергетика на Русия, а за хора като другаря Р. Овч. и Ко – уж нормални хора и мъжки момчета. Поне по външни полови белези, де.
Ах, пък другарят Овч., направо да го ожалиш как нямал в офшорни сметки ония 5 милиона, дето му се приписват от гадните американци, а карал старините си само на едната пенсия. Трябва да се внимава с подобни горчиви оплаквания обаче, защото ако се прескочи границата, може на бял свят да се появят не само обвиненията, а и доказателствата за тях.
А другарят Николай Малинов пък вика, че приема за чест да попадне в американския списък по закона Магнитски според логиката, че, щом враговете му го плюят, значи е на прав път.
Ах, истински херой на честта и доблестта! Ах, не думай, че ще се пръсна от смях!
Тоя нещо се е объркал – такава логика няма. Или поне такава нормална логика няма. Не може даден приличен човек да се гордее с храчката, която сам е изплюл на ревера си. Защото връзките с Русия, заради които Малинов е санкциониран, са точно това – неизтриваемо мръсно петно.
Друг е въпросът, че този тип досега трябваше десет пъти да бъде осъден по обвиненията за шпионство в полза на Русия, които са му повдигнати, но изглежда в България има сили, които го пазят неосъден. И го държат отвън, с цел да продължава да мъти обществената вода и частните глави на хората.
Дали тези сили са политически, дали са финансови, дали са свързани с обикновена или с политическа корупция, дали са само вътрешни или са външни плюс вътрешни, които слугуват на външните – аз няма как да знам със сигурност. Имам подозрения, но нямам черно на бяло.
В държавата обаче има органи, които би трябвало да знаят. И други, които би трябвало не само да знаят, но и да вземат мерки, ако първите се правят, че не знаят. И така нататък – до онзи безкрай, където пак нищо няма да се случи.
Е, това беше малко лирическо отклонение на тема „опасни джендъри“, но да се върнем към суровия реализъм на поредния комунистическия конгрес.
Доколкото разбирам, тия помежду се делят на какви ли не по какви ли не показатели. Имало било, научаваме се, правоверни социалисти, социал-либерали, нео-либерали и други тути-кванти. Имало било сред тях по-русофилски настроени и по-малко русофилски настроени. Имало било честни хора и нечестни хора. Имало било идеалисти и прагматици.
Боже, Боже, колко мъка има на тоя свят! И в тази партия.
Не се ловете на подобни въдици, граждани, никакви нюанси няма между тези типове, всичките са от едно и също тесто замесени и в една фурна опечени.
Дали в домашните им крамоли ще надделее Корнелия Нинова, Сергей Станишев или някой друг, няма никакво значение за българския политически живот като цяло, БСП ще продължава да е все същата отдадена на Москва и на личните властови и финансови апетити на върхушката си партия. Няма друго при тях, всичко останало – идеология, морал, политически принципи, всичко е камуфлаж, опит на партията-джендър БСП да опакова ташаците си в женски дрехи, прическа, грим и да си направи пластични операции, които да заблудят невинното гражданство.
Ах, и цици да си създаде, с които да привлича политическите мухи.
В този смисъл – конгресът на БСП беше смешен. Както и в много други смисли. Най-смешно ми стана обаче, когато чух Корнелия Нинова да заявява, че с президента Радев имали били чисто идеологически, а не някакви си други различия – например кой повече и по-чевръсто да услужи на Москва, кой чии електорат да открадне и други подобни.
Ах, и аз, горкият, доверявам се и вече няколко дни си блъскам главата да разбера какви точно са идеологическите различия между БСП и Румен Радев.
Видно е, че нямат нещо различно в отношението си на сляпо подчинение на Москва и опита за налагане и поддържане на руските интереси в България. В това отношение между тях може да има нюанси, може да има борба за това кой е по-русофил и кой по-малко, но не и базисно различие.
Няма различия в отношението им към подкрепата за Украйна – и БСП, и Румен Радев са категорично против и с всички сили пречат на България да изпълни своя морален дълг към страдащите, грозно атакувани хора в Украйна, както и своя съюзнически дълг в рамките на свободния свят.
Какви са идеологическите различия, за които говори Нинова, свързани с ЕС и НАТО? Никакви. И БСП и Радев едва търпят членството в тях, макар по малко различен начин. ЕС го търпят по-лесно, защото Брюксел постоянно ни налива едни пари, които трябва да се откраднат. А ако ние не ги откраднем, ще ги открадне някой друг.
Докато службата в НАТО им е тежка. И комунистите, и президентът на мига биха се отказали от нея, ако не беше…..парадоксално, но – руският интерес.
Да, ние още сме в НАТО, защото Русия има нужда от нас като Троянски кон вътре – било да шпионстваме, било да мътим водата на общите решения, било да имаме висока трибуна, от която да лансираме хибридните тези на московската пропаганда.
Не виждам да има също идеологическо различие между Нинова и Радев по отношение на желанието за максимална държавна намеса в икономиката и частните дела на българите. Те са си плюли в устата по теми като „силна държава“, регулации на пазара, подкрепа на монополизма, щедро харчене на общи пари /доколкото едно от малкото неща, които комунистите наистина знаят със сигурност, е, че колкото повече харчат, толкова повече влиза в техния джоб/.
Така че къде са тук идеологическите различия? Няма ги. Напротив, има не само общи интереси и визии, но и общи начини, по които БСП и президентът реализират целите си – основно чрез лъжи, манипулации, корумпиране, изнудване, обругаване, забрани на различията и стимулиране на еднаквостта.
Ако тези типове можеха да обуят всички ни с еднакви ботуши, граждани, и да ни накарат да маршируваме всеки ден пред трибуната, на която са застанали и приветливо ни махат с ръчичка или просто размахват партизанско юмруче, щяха да го направят на мига. Мечтата им е това наше минало да стане тяхно бъдеще, за това работят.
Е, да, често работят поотделно и понякога се цакат взаимно – но то е точно, защото са еднакви.
Накрая да кажа, че аз всъщност съм доволен от скандалите, опитите за преврат в чаша вода и всичко останало, случилото се на поредното комунистическо сборище, наречено „конгрес“. Това означава, че БСП все по-стремглаво лети по наклонената плоскост към блатото и реката на забравата, а това вдъхва оптимизъм – може би все пак ще доживея да видя реалния разпад на тази изключително вредна за България партия, разпад, който трябваше да се случи още вчера, миналата седмица, миналия месец или преди 34 години.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: СРАМНАТА РУСКА БОЛЕСТ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sramnata-ruska-bolest-po-evropeyskite-polititsi
С голямо съжаление забелязвам, граждани, че някои европейци, включително политици на високи постове, са пипнали срамната руска болест.
Симптомите ú са дрънкане на лъжи, а често и откровени глупости, но винаги в руска полза; пълзене на колене пред Государя Императора Московский, дори когато него го няма наоколо, за да види и награди кученцето; целуване на ръка, крак или ботуш на Путин, Лавров или някой друг от престъпната имперска свита, такива обикновени човещинки.
Лошата новина в случая е, че заразените, вместо да започнат веднага да се лекуват от руската чума, изглежда се радват да боледуват от нея и настойчиво опитват да заразят и други. Да заразят всички.
Пари ли получават за това, някакво перверзно удоволствие ли изпитват, завладени са от пълна мизантропия и съзнателно искат да унищожат нормалния свят ли – не знам, а и не ме интересуват жалките им мотиви. Важното е, че подобни типове трябва веднага да бъдат разобличавани, а по възможност – и изолирани на място самотно, за да не пръскат отровата си.
Да започнем от една втрещяваща случка. Матиас Варниг, бивш шеф на бившия вече „Северен поток 2“, освен агент на Щази и пръв приятел с Путин, е женен за рускиня. Това не е изненада. Но тази рускиня до миналата година била лют противник на Путин и кремълската върхушка, защото правилно смятала, че те водят страната към катастрофа. Дори се твърди, че преди последното ходене на Варниг в Москва, му казала: „Нали знаеш, че отиваш да се срещнеш с убиец?“
Когато през февруари 2022 обаче Русия подло атакува Украйна, започна да избива мирни граждани и да разрушава методично страната, същата тази рускиня изведнъж обръща палачинката и започва да подкрепя Путин. Защо ли? Казва, че не може да си представи Русия да бъде победена, затова трябва да подкрепи войната.
Не можела да си представи, моля ви се!
Коя Русия, бе, моме – онази бандитска терористична организация, която на държавно ниво заплашва и тормози целия свят, включително с ядрено оръжие. Онази Русия, за която човешкият живот – и на своите, и на чуждите – не струва пукната пара. Онази Русия, в която хората не са се отървали от крепостническия манталитет вече над 150 години, след като уж е премахнато крепостничеството. А може би свинската Русия, която се търкаля пияна в тлъстата кал по селата, която се образова в килийните си училища главно в омраза към другите хора и човечеството като цяло, която се лекува с методи от 19 век, но преди новата ера. Или с Русия, която праща жените си да проституират, после ги бие, че проституират, а накрая пропива парите им, получени от проституцията и плаче от „мъка“. Или поради широката руска душа, кой знае.
А може би все пак става дума за една измислена Русия – онази на духа, красотата, културата и цивилизацията?
Така и не разбрах, коя от всичките Русии подкрепя девойката, но съм сигурен, че тази подкрепа е плод на патология, не на мислене.
Но да оставим руснаците да се давят в собствения си сос, нас ни интересуват повече истинските европейски граждани, които също са скочили в този сос без бански.
Според информация на руския Център за изследване на корупцията и организираната престъпност, публикувана в базирания в Рига руски сайт „Медуза“, поне от 2014 насам някаква руска уж неправителствена агенция е „работила с проруски европейски политици с цел да се лобира пред ЕС и националните правителства идеята за отмяна на санкциите срещу Русия“.
Мерси, тази идея си я знаем и без лобиране – но тя няма да се реализира и с лобиране. Е, нищо от това, те си лобират – ако мине, където мине, колкото мине и прочие руски песни от съветско време.
Та в списъка с видни европейци – лобисти на руския интерес, се мъдри и името на Румен Гечев, велик икономист и политик от БСП, един от преките виновници за икономическата катастрофа на България през 1996 – 1997 година.
Какво да ви кажа, граждани, освен да напомня старата мъдрост, че когато си тъп, то е завинаги. И ето, въпросните руснаци са толкова тъпи, че са главили за лобист срещу руските санкции един от най-провалените тукашни политици изобщо, човек, който, ако ми каже, че вън слънце грее, ще отида да погледна специално, да не би да се е объркал нарочно.
Подозирам, че и в другите европейски държави качеството на лобистите срещу санкциите е подобно, просто защото никой нормален, разумен и честен човек, пък бил той и европейски политик, няма да се хване да подскача в ритъма на казачока. Ще го направят само някакви политически импотенти, на които много им се иска, но не могат. Имам предвид – не могат да танцуват европейски политически валс, вие какво си помислихте.
Доколкото разбирам обаче, въпросният списък като цяло съдържа хора от по-ниските политически нива, онези от най-високите вероятно дори не се вписват в списъци, а имената им просто се помнят.
Не е трудно – например ето ви името на Виктор Орбан. Всички го знаят – унгарският премиер, който отдавна мъти европейската вода, но от времето на руската атака срещу Украйна стана още по-активен. Този човек е известен с това, че вече сътвори толкова бели в полето на Евросъюза, та дори умният агент Николай не може да измисли оправдания за всички.
Онзи ден Орбан за пореден път уж призова за мир в Украйна, но рецептата за мира, която се опита да пробута, е взета сякаш от Евангелието на Дявола. Орбан определи Украйна като „земя на никого“ и мъдро посъветва: „Украйна да се предаде, за да започнат мирни преговори!“
Така ли? Украйна трябва да се предаде и да се остави в лапите на руснаците. И защо?
Товарищ Орбан, да попитам нещо просто – предадоха ли се унгарците през 1956 или се бунтуваха срещу руската чума? Предадоха ли се Лайош Кошут и Шандор Петьофи през 1848 на Хабсбургите. Предаде ли се преди 1100 години крал Ищван пред вътрешните и външните врагове или намери начин да поведе Унгария към бъдещето и да се превърне в Св. Стефан.
А може би, товарищ Орбан, не знаете отговорите на тези въпроси. И най-вероятно не сте били през 1983 в централния парк на Будапеща да слушате рок-операта „Ищван, кралят“ на Левенте Сьорийни по текст на Янош Броди. Питам не просто защото операта тогава предизвика истински фурор, а защото размахания спомен за националната независимост и вековната гордост на унгарците беше истинска храчка в лицето на хищната съветска империя.
А сега – унгарски съвет: „Украйна да се предаде!“
Жалка работа, Орбан. Жалка и отвратителна.
Не е само Орбан обаче. Тъкмо в началото на тази година Хърватия влезе едновременно в Шенген и Еврозоната, появи се хърватският президент Зоран Малинович да развали доброто впечатление, като изръси безцеремонно: „Крим никога повече няма да бъде Украйна“. С други думи – Крим е руски.
Голям порок, няма що. Тоя е като кибик на таблите, дето коментира играта, без да я разбира и в някакъв момент задължително го бият, защото им писва от агресивната му некадърност.
Крим Е Украйна, Малинович!
Така е по всички международни договори и документи, включително подписани от Русия. А и от Хърватия. Друг е въпросът, че Украйна отдавна трябваше да изрита от Крим руския черноморски флот и да си вземе полуострова, а не да го оставя в лапите на ненаситната империя. И трябваше също Украйна много по-рано, още заедно с Литва,, Латвия и Естония, да се ориентира плътно към Запада. Тогава, в началото и средата на 90-те, Русия беше слаба и щеше да се примири, нямаше къде да мръдне. Самият Запад също трябваше да бъде далеч по-активен в тази посока, но не беше по едно или друго съображение…..
Така че – грешки много, но никой нормален европейски политик не бива да си позволява да пророкува такива глупости като „Крим е руски“, защото това не само не е истина, но и откровено работи в полза на руската пропаганда.
Като казвам всичко това, граждани, давам си сметка, че Русия наистина „притежава“ европейски политици, привлечени по един или друг начин, които ползва като пионки в руската хибридна война срещу ЕС – може пък някоя да произведе царица, нали.
И сега очаквам следващият, който ще се изплющи на европейската сцена в руска полза, да бъде българският президент Румен Радев. Най-късно на 3 март го очаквам, но може и по-рано – например за годишнината от началото на руската агресия в Украйна. Какъв по-добър повод за един истински европейски миролюбец да се застъпи за свещената руска кауза – победа срещу целия свят.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 