De Profundis: НЕ Е „ЛЕТЯЩИЯТ ЦИРК“ НА МОНТИ ПАЙТЪН, А НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-letyashtiyat-tsirk-na-monti-paytan-a-na-balgarskite-izbori
„Летящият цирк“ на Монти Пайтън ряпа да яде в сравнение с летящия политически цирк на българските избори, техните резултати и действията, които следват.
Браво, Слави, браво, Трифонов! Какво друго да каже човек на победителите, които взеха 24 процента от 38 процента гласувалите, тоест, около 9.5 от общия брой избиратели, и на базата на този страхотен успех се готвят за две неща едновременно – или да ни управляват с правителство на малцинството, или да ни вкарат в трети парламентарен вот за една година, което ще е нов български рекорд, доколкото знам.
По-лесно ми изглежда да се случи второто. Правителството на малцинството е трудна работа, защото това значи постоянни преговори и постоянно плащане: значи, че за всеки глас подкрепа се дават я постове за родата, я парченце от митница, я политически бартер „подкрепа за подкрепа“; значи, че след всяко общо действие следва делба на плячката; значи, че за всеки партньор трябва да се изработи и гласува закон или законови промени, които да нахранят неговите хора, дори това понякога да противоречи на интересите на някои от нашите хора.
Ама нали Слави твърди, че в такива лоши практики не участва от принципни съображения, даже срещу такива лоши практики се бори цял живот – значи няма да направи кабинет на малцинството. Освен ако не възприеме стратегията да обещава, без да дава – но този номер бързо ще се изтърка и скоро ще се събудим с: Добрутро, Минке, Одрин падна!
Освен това обаче, много се чудя и как някои парламентарни партии като „Демократична България“ например биха подкрепили кабинет, начело с Никито Василев.
Ники Василев, сериозно? Същото Ники, дето беше юпи на царя, по чието време някои хора, например младият царедворец Пеевски, наляха бая солидни основи на личното си влияние и благоденствие. И чието правителство не крадеше на дребно – от тая митница или оная по малко, от тоя бизнес или оня, а работеше на едро – срещаше се лично на разни яхти с блаженопочившия по-късно Иван Тодоров – Доктора, който, доколкото помня, май беше гара разпределителна за всички пари от всички наркотици тук. „Царският“ кабинет правеше също сделки с държавния дълг, отупа праха от дълбоко замразения проект за руската ядрена централа в Белене, прах, който още ни люти в очите. И други подобни. Или безподобни.
А за капак, въпросното Ники след това самоотвержено стана министър и в правителството на червения лидер Сергей Станишев, правителство, заради чиито гигантски мошеничества ЕС спря парите от европейските фондове за България. Представяте ли си колко явно е било всичко и колко пъти са се молили куртоазните европейци на нашите мошеници да спрат да крадат толкова ачик, преди да посегнат към най-силното оръжие – замразяването на фондовете.
Така, де, за същото Ники говорим, дето в тези кабинети г-н министър е бил – проверих няколко пъти, защото отначало не можех да повярвам, че прогресивен човек като Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, по „царско“ време вече уж имаше очи за политиката, ще се върже на светлата биография на въпросния човек.
Ето защо съвсем разбираемо ми прозвуча, че, в момента, в който видя името на Никито Василев за премиер, моят приятел Методи Андреев моментални изпищя на умряло: „Гражданите, които протестираха срещу правителството на Бойко Борисов, бяха подло измамени с предложенията на Слави Трифонов за премиер и министри“.
Ми да беше ми повярвал, бе, Методи, на онова, дето го пиша вече цяла година, тогава нямаше да си изненадан, а подготвен, щеше да избегнеш стреса и образуването на нерви. Със или без стрес обаче, мандалото лопна и сме натъпкани в собствения си лют сос от две еднакво лоши опции – това правителство като правителство на малцинството или нови предсрочни избори.
И тъй като на мен по-вероятно ми изглежда думкането на тъпана с надпис „правителство на малцинството“ от страна на ИТН да е политическа уйдурма, не е зле отсега да се готвим за трети рекорден парламентарен вот наесен. Заедно с президентския. Вотове, кжоито ще минат не само с бодра песен, а и с името на президента Румен Радев на уста, човекът, който тогава ще изглежда наистина като единствен остров на стабилност и политическа приемственост в България. Всичко друго ще се разпертушини на червени, зелени и сини кварки и ще се крие по ъглите на парламента, за да получи кокалче от Господаря.
Но, все пак, не само с лоши новини свързвам тези избори и резултатите от тях, граждани, има и добри. Например – ще имаме мъж и жена астронавти. Плюс македонец. За мъжа и жената разбирам, ще си направим първата космическа двойка и тя ще ни дари с първото космическо бебе. Така ще ударим в земята американците, руснаците и дори китайците.
Но македонецът откъде възникна и защо ще го пращаме ние в Космоса, Бога ми, не разбирам.
За утеха може би – в ЕС не даваме, ама за Космоса сме щедри. Или за назидание – вие ни викате фашистички окупатори, но ние ви обичаме искрено, както големият брат обича играчките на малкото. А може пък идеята за македонец в Космоса да е просто сюжет за нова чалга, чиито развеселяващ ефект сценаристите на шоуто пробват в публичното пространство, преди да съчинят текста докрай.
Добра новина от изборите е също продължаващото пропадане на БСП надолу по стълбата, която – тях специално – вече никога няма да отведе нагоре; оставането извън Парламента на ония, дето се величаят като „патриоти“, а се държат като задници; фактът, че далеч под чертата останаха партиите на двамата прочути обвиняеми – Васил Божков и Николай Малинов.
В същото време има няколко нещица около изборите, които за не знам коя поредна година ме терзаят. Коленопреклонно моля депутатите от следващото Народно събрание да си вземат бележка и да намерят консенсус, за да поправят тези безумни идиотщини.
Да започнем от нелепата разпоредба да не се продава алкохол в изборния ден. Оказва се, че в деня на финала на европейското човек не може да си купи 2 бири, представяте ли си, граждани, каква мъка. Ама какво ви питам, и вие сте го изживели.
Някой ще каже – да си се заредил предварително. Ами не бих могъл, драги ми умнико, моят мозък, който мнозина считат поне за умерено нормален, не работи така. Аз никога не бих се сетил, че е възможно подобна идиотска забрана да съществува, така че тя ме изненадва година след година.
Не, че малкото квартално магазинче не ми решава конкретния проблем с бирата – то има оборот да прави, за да оцелее, а не да уйдисва на нечия глупост. Но истинският проблем е не в самата бира, а в това, че законодателят мисли за мен като за отчаяно пиянде, което само чака денят на вота, за да се налюска в седем сутринта и да отиде да пее „Македонско девойче“ в училищния двор, като по този начин попречи на нормалния ход на демократичния изборен процес.
Ала, политиците, вземете се в ръце, де! Значи можете да ми се доверите да гласувам за вас, а не можете да ми се доверите, че няма да се напия като донски казак…..
Втората идиотщина, която трябва веднага да се премахне, е забраната да се публикува информация от паралелното преброяване на изборите в реално време. Това води само до едно единствено нещо – размърдване на заспали мозъци, за да се измислят кой от кой по-причудлива форма за завоалиране на резултатите. Защото дори умният български парламент не може да гъкне срещу това, че някой към 13.00 часа сочи ценовите промени на зеленчуковия пазар в проценти.
Изводът е, че колкото по-интересни и изобретателни са използваните от медиите прикрития, толкова по-тъпи изглеждат законодателите, които не махат забраната. А и тук, както и в случая с алкохола, става дума за вбесяващо и отвратително отношение на недоверие на депутатите към избирателите. С други думи, и този закон е направен по тертипа на повечето закони в България – не за общия случай, а за изключенията, направен е със заложена презумпция, че хората са крадци, мошеници, престъпници от всякакъв род и цвят, плюс малоумници.
И третият проблем, който ме яде по време на избори, не е свързан със забрана, а с простотия и непрофесионализъм от страна на медиите. Вместо да си седят на задниците и да анализират ставащото в реално време, те търчат всяка изборна сутрин с микрофон в ръка, преследват разни политически „лидери“, докато гласува пред самата урна и тръпнат да чуят какво онези ще кажат.
Точно там ли очаквате Доган или Нинова да изръсят голямата новина, бе, колеги? Или да ви разкрият слабото място на змея, който яде девойки и европейски фондове, че по-лесно да го убиете? Толкова години вече следя избори, никога не съм чувал дори най-умният политически лидер да каже нещо повече от това – гласувах за доброто бъдеще на България, което може да ви бъде докарано само от нашата партия.
Някой да е чул някога нещо друго? Някой? Не, обаче до късния следобед медиите ни мъчат с тези измъчени мъдрости. Време е да се сложи край.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ИЗБОРИ ДО ДУПКА В МОЗЪЦИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izbori-do-dupka-v-mozatsite
Пак идват избори.
Нещо напоследък взе да ми се гади леко от тях. Но не защото пак идват, а защото има опасност да ни продупчат мозъците.
Иначе изборите са положително явление, те са горивото на демокрацията и дават възможност тя да се движи напред. Поне напред – ако не и нагоре едновременно с това, както по-често става в нормалния свят.
В личен план пък изборите са миг на екзистенциална концентрация. Решението, което трябва да вземеш, може да те подтикне да започнеш да взимаш решения и по други важни въпроси, не само да лежиш на изтръпнала кълка и да викаш – държавата не ме храни. То може също да ти помогне да стигнеш до прозрението, че, за да вземеш решение по каквато и да било тема в живота, трябва да си добре информиран, да разбираш изобщо за какво става дума, иначе работата е като да сънуваш, че героично покоряваш Северния полюс, а като се събудиш, да установяваш, че просто краката ти са отвити.
Казаното означава, че ми се гади не от изборите като такива, а от изборите в България през тази година. И в предишни, де, но в тази особено. Причината е проста – не е налице адекватен избор, който да отключи описаните мисловни процеси.
Нали знаете, граждани, че ние само условно, за нуждите на всекидневието, наричаме позицията „или-или“ избор. Тя реално не е. Питайте някой осъден на смърт какво предпочита – да го обесят или да го убият на електрическия стол.
Да, на по-ниски нива е сериозна дилема дали да купиш тези хубави обувки или онези хубави обувки, ако подлото ти бедно гадже не може да си позволи и двата чифта. Но ако трябва да избираш между обувки и лекарства за детето, нещата стават други.
По принцип се смята, че трябват поне три опции, за да бъде изборът истински. Парадоксът на вота през тази година в България обаче е, че нямаме опция дори за неистински избор от типа „или-или“. Нямаме нищо, никакъв шанс да се измъкнем от онова, което ще щракне веднага, щом види, че сме паднали в него. Дотам сме се докарали!
Но да разгледаме основните политически играчи, като започнем с опцията ГЕРБ.
Моля? ГЕРБ и „опция“ в едно и също изречение и с положителна конотация между тях? Партията, която изобщо не биваше да се създава, камо ли да идва на власт, а какво остава да стои на върха на политиката 10 години. Писал съм го още когато ГЕРБ беше създадена, писал съм го и когато дойде на власт, писал съм го и когато стоеше там. Не се хваля, само напомням, че това стана благодарение на голяма част от онези, които сега вопият страстно срещу ГЕРБ, те я подкрепяха на избори и участваха в нейни правителства.
Правеха го, въпреки че е ясно – ГЕРБ доразвива политическата катастрофа, започнала с управлението на Симеон Сакскобургготски. Не, че преди това политиката цъфтеше – но имаше шанс нещата да се подобрят, да се структурира по-силно гражданско общество, партиите да не се разпасват, а с едното око да гледат към политическите принципи, медиите да не затънат в продажност и непрофесионализъм до такава степен…..всичко това накуп и още много. Но не би – и не ни е някой друг виновен, сами си го направихме.
Помните ли с какъв ентусиазъм „народът посрещна царя“? Д, със същия, с който после избираше Борисов. Така че не извънземните докараха „феномена ГЕРБ“, който бил въвел и издигнал корупцията в България до най-високи върхове.
Глупости на търкалета – системата на корупция в България е заложена още от преди промените, а след това от нея се възползваха всички партии, които управляваха през годините, включително ГЕРБ. Разликата е, че преди това корупцията беше по-споделена, имаше някоя Солунска митница и за опозицията, независимо от нейния цвят.
Луканов постави основите с хартията за в. „Демокрация“, но ярък пример за системата на споделяне са „експертният“ кабинет на Димитър Попов и разбойническото – но в полза на широк кръг интереси – правителство на Любен Беров. За кабинета Виденов не се разбра дали беше изключително некадърен, та забърка батака или просто гледаше да краде само за себе си – но предизвика всички останали заедно да го свалят.
А какво да кажем за управлението на СДС – дали то не делеше контрабандните канали, създадени и поддържани от бившата ДС, с хора на ДС? Разбира се, уникалното ниво на споделена политическа корупция дойде с управлението на тъй наречения „цар“. Първо и той а-ха да посегне само за себе си и бързо да го изритат, но май го посъветваха и скоро сподели благините с БСП и ДПС. А кво повече му трябва на един уважаващ себе си политик в България, освен малко власт и пълен джоб с пари.
На този фон Борисов и ГЕРБ просто отвориха прекалено голяма уста и спряха да дават достъп до ресурс на когото и да било, освен на своите хора. Нещо повече, те посегнаха на бизнеса на разни недосегаеми, което вече пък отвори ада. Да, БСП можеше да кара още години в опозиция и да се руши отвътре, но хора като Божков не могат.
При всички случаи обаче, за ГЕРБ не може да се гласува. А какво да кажем за втората „сила“, която пак напъва да е първа, макар да се видя, че и за десета не става – ИТН. Ами нищо няма да кажем, няма какво да се каже. Начинът, по който тя изобщо се държи в политическото поле, казва достатъчно. Казва например, че на онзи, който гласува за ИТН, чавка му е изпила акъла. Или чалга беше, не съм сигурен. А в по-теоретичен план, самото съществуване на партията подкрепя философското прозрение, че ако една сложна система съдържа вентилатор, то лайното винаги го уцелва.
БСП като трета политическа сила е смешно явление. Имам предвид – наистина забавно. Те, горките социалисти, имат две опции – или пак да грабнат пушките, да станат шумкари и да крадат кашкавал от мандрите, или да се готвят за четвърто място при следващ вот.
Жалкото е, че не осъзнават това и се пъчат пред обществото, че разширяват влиянието си, докато всъщност правят жалки коалиции със самите себе си. Да, прегръдката между Румен Петков и Корнелия Нинова може да роди много неща – от малки водки до големи дела. Но после като се събудят…..
ДПС – как да гласуваш за тях, това е въпросът. Или пък не е чак толкова хамлетовска дилемата, а доста по-просташка?
Ако човек е истински политически опортюнист, отдавна би трябвало да гласува само за ДПС. Тя е най-стабилната българска партия от три десетилетия насам и ще продължи да бъде, докато Ахмед Доган поиска. Или докато Аллах случайно не му бутне керемида на главата. ДПС е практически вечен балансьор в Парламента, често е във властта, но без да носи пряка отговорност за нея, а, дори в опозиция, държи сериозни икономически канали и осигурява своята върхушка, включително по места.
Само че какво правиш, ако не си истински политически опортюнист, а си падаш малко романтик, как да гласуваш за споменатата върхушка, която е напълно безпринципна и винаги готова да предаде и продаде дори собствения си електорат.
Коалицията „Демократична България“ между какво и какво е коалиция? Това първо. Две перца от тъй наречената „градска десница“ се съешават – смешно и жалко, също като коалицията на БСП със самата себе си.
Второ, не може Христо Иванов, който е бил министър на Борисов и е пляскан по врата от него, сега да скача срещу Борисов и да вика „дръжте тирана“.
Трето, не може Иванов и Атанасов да лъжат хората, че са десни, а в същото време да плетат кошницата на Румен Радев и дори да декларират, че са готови да влязат в съюз с БСП, само ГЕРБ да бъде смачкан.
И още много други неща не може – обаче очевидно може. Ами така е, щом има кой да им вярва, те пък що да не се възползват.
А какво да кажем за Мая Манолова и нейната формация, чието име подобава повече на комсомолски почин, отколкото на сериозна политическа партия. Помним Мая като първа комунистка да се кланя на червените бандити, които в Жабокрек убиват невъоръжени и болни немски войници. Помним нейната роля в аферата Костинброд. Помним как застана на амбразурата и призна, че е предложила Пеевски за шеф на ДАНС. Какво повече ви трябва, бе, хора, за да спрете да гласувате за нея. Да припомним ли и как невинно посети Васил Божков – да побъбрят по женски, нищо друго. Ами стига, де, съпикясайте се в електоралната си щедрост към подобни политически кокони!
И накрая, но не на последно място, с шанс да влезе в парламента, идва новата коалиция – ВМРО, НФСБ и „Воля“. На тия „патриоти“, както сами се величаят, калта някак отвътре им избива, затова предназначението им е да мътят политическите глави и води. Трябва да признаем, че много години добре се справят.
Който иска – да гласува за тях, но да знае, че след това ще започне да страда от хълцане и нощно напикаване, магарицата му ще роди трикрако пърле, а нивата му ще се превърне в танков полигон на руската армия.
Но ето, като не можем, граждани, на предстоящите избори да гласуваме за всички тези партии, какво ни остава? Две прекрасни опции – партия „Българско лято“ на обвиняемия за 19 тежки престъпления Васил Божков, който се укрива в Дубай или партия „Възраждане на Отечеството“ на обвинения за шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, който се укрива в Москва.
Да ни е честита предстоящата победа!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: МАЛКИ ЕТЮДИ ВЪРХУ ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-malki-etyudi-varhu-golyamata-politika
МЪКАТА МАКЕДОНИЯ
Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме.
И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен.
Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната надежда за демократично и богато бъдеще, така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи.
Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето – че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“.
Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?
Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки. Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания.
Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции?
Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?
В подобни дела разум е нужен, не глупост.
СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН
В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон.
Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон – обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече.
В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“.
Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за възхода на престъпния путински режим точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер.
О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела.
Разбира се, слонът не казва и друго важно – че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап.
Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ.
Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито.
Много глупост е нужна, за да не разбереш това.
КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА
Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.
Все такива сбърканяци ни праща Кремъл…..
Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо – и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен.
Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.
Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита.
Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм.
В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние. Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници.
Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима.
И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати.
Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.
Не ме разсмива обаче една дебна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.
Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия – територията и съоръженията си.
Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство.
Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 