De Profundis: БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО – И ДА СТАНЕ, СКОРО ЩЕ ПАДНЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-badeshtoto-pravitelstvo-i-da-stane-skoro-shte-padne
Да му е честито на Вежди!
Казвам го без капка ирония – с ясното съзнание, че от времето на Гиньо Ганев насам не сме имали начело на Парламента човек, който да му придаде истински артистичен дух.
Това не само е забавно, но е и правилно така да бъде. Като чета какви зевзеци и чешити са самите създатели на българското Народно събрание преди 150 години, какви сочни думи и изрази са звучали там до към комунистическото време, направо се радвам, че частица от бохемския дух ще се върне с избора на новия председател.
Иначе – какво? Поаарламентът заприлича на нещо мрачно като замъка Елсинор; нещо като опит за любим на студентите университет, но без грам академична свобода; нещо като лъв с отрязани нокти и изпилени зъби. Чукчето държат поредица от фигури, кукли на конци, които мрънкат под носа си, докато опитват да кажат нещо смислено – или изобщо нещо, четат буквата, а не усещат духа на парламентарния правилник, не умеят да освежат дебата в тежки моменти, не могат да те напсуват даже като хората, ако се налага.
Да не говорим, че всякакви малки водки и никакви големи пури бяха забранени през последните години не само в пленарна зала, но и в кулоарите – практика, която, надявам се, сега ще бъде възстановена за удоволствие на всички.
Освен това, на Вежди наистина не му пука за никакви други авторитети, освен личният негов, така че именно той е човекът, способен да каже на президента Румен Радев – абе я по-леко с апетитите за цялата власт, щото не ти командваш в държавата, а аз. Може също да каже на премиера, който и да е той, че българските граждани ще бъдат по-свободни и щастливи, бизнесът ще върви по-добре и държавата ще е по-силна, колкото по-малко държавната машина се меси в живота на всички.
Способен е Вежди и на още много неща – но дали ще иска да ги каже и дали ще ги каже, това е вече съвсем различна тема.
Истината обаче е, че той няма да има много време да се разгърне. Ако съдим по утрото на председателския избор, това Народно събрание го чака съвсем скорошен заник – още с предварително прогнозираната и вече видима невъзможност да се създаде работещо правителство в неговите рамки.
ГЕРБ говорят за евентуално правителство на малцинството с първия мандат. Може. Но и да стане, скоро ще падне. Най-много хоризонтът на предстоящите през февруари – март предсрочни избори да се измести с месец или два.
ПП и ДБ пък напоследък получиха директни удари от комунистите и са разколебани за ново партньорство с БСП. Не казвам, че няма да преглътнат унижението и да опитат пак в името на властта – щото в България точно вимето на властта е най-ценното парче от властта. Но, първо, ще им трябва още подкрепа, която ще разкрачи управлението не на три, а на четири – от което нищо добро няма да произлезе. И второ, какво ще правят ПП и ДБ, когато се сблъскат с БСП още по първата важна тема – дали България най-после, след 8 месеца чудене, да даде на Украйна старите си пушкала и снаряди.
Много са ми смешни тези трите партии, защото постоянно настояват за нещо, което не зависи от тях, а от други вселенски фактори.
БСП например настояват за мир. Само дето не съм ги чул да го правят пред Путин, от когото зависи краят на мръсната руска война. Не дори и пред губернатор Митрофанова – а просто комунистите, както много често, си говорят ей така, сами.
ПП и ДБ пък настояват за съдебна реформа и най-вече за решение на въпроса с главния прокурор.
Ами, дето се вика, и аз настоявам България да се премести в щата Калифорния, та да си решим бързо всички проблеми, ама не става.
Още по-учудващо е, че те продължават да настояват и сега, след като бяха на власт, опитаха всичко и видяха, че не става, просто защото няма как да стане. Е, те го знаеха, де, тоест, съзнателно пратиха парата на обществените надежди в свирката. Но сега пак „настояват“ за същото.
Ясно е, че такава промяна минава през промяна на Конституцията, а в този Парламент може да се промени Конституцията, само ако ПП и ДБ сътрудничат с ГЕРБ, ДПС и Янев. Така че, ако наистина искат реформа в правосъдната система, те трябва да са диалогични, всяка демонстрация на магарешки инат значи, че пак целят да заблудят публиката.
И не ме обвинявайте, че адвокатствам за сътрудничество с ГЕРБ – казаното е плод на реалистичен поглед, не на желанието ми да бъде така. Да, иначе и аз настоявам Рейгън и Тачър да се преродят в български политици и най-после нещо истинско да се случи в тази страна, ама това са мераци от друга Вселена, а ние сме в нашата.
За съжаление, мога да кажа, че тази наша Вселена е пренаселена с гнусни типове и тъпанари. Това може да не звучи особено политически коректно, ама в този момент, когато се сещам за конкретните примери, ще кажа само – политическата коректност да го д..ха.
Някакъв височайший кретен в Русия, водещ на телевизионно предаване, онзи ден изпадна в тирада как трябвало украински деца да се давят…..да се давят нарочно и съзнателно, защото отказвали да бъдат руснаци, въпреки че са от руски произход, а искали да си бъдат украинци. Та – да се давят…..
Дори не бих искал да цитирам подобна свинщина, граждани и да говоря повече – тези думи казват сами по себе си докъде са стигнали в бесовщината си и без това злобните към целия свят руснаци. И после ще ми разправят разни, че не руският народ, а само режимът на Путин е виновен за всичко. Не, гълъбчета, не конкретно Путин ходи от войник на войник, за да ги инструктира – убивай, изнасилвай, кради. Те го правят от само себе си, отвътре им идва, така са възпитани и така разбират живота.
И са виновни, разбира се, също както са виновни майките и жените им в тила, които ги насъскват да изнасилват украинските кучки и да грабят печки и хладилници от мирните украински домове.
Абе нали не исках да говоря по тази тема, че ще си докарам инфаркт…..
Да, но трябва да попитам – докога в България ще се въртят свободно руски телевизии. Ама били забранени РТ и не знам коя си. На моя кабел има още поне 10, които сеят зараза, запрете ги малко, иначе те скоро ще ни запрат. Както са почнали…..
Другата вселенска свинщина, сред която се оказахме буквално в последните дни, са „акциите“ на някакви субекти, определящи себе си като „екоактивисти“, за заливане на картини със супа и пляскане на торта в лицето на восъчна фигура на крал Чарлз.
Айде, Чарлз не ме интересува толкова, макар че постъпката си е вандалска сама по себе си. Но да залееш ти велики картини на Моне или Ван Гог с някаква гадост, само защото искаш да кажеш – просто спрете петрола, показва, че заливачите толкова са изпляскали, та ако Путин ги прати в Украйна, и те ще убиват, изнасилват и грабят. Всичко човешко е изчезнало от тези човеко-дини, както най-добре се описва някой, който е зелен отвън и червен отвътре. Те дори не разбират, че, след като петролът е факт, неговото използване не може да бъде „просто“ спряно, цялата работа е доста сложна.
Но на тези левичарски екоактивисти не им пука, те просто „настояват“, също като нашенските левичарски политици.
„Ако е необходима картина, залята с картофено пюре или доматена супа, за да накараме обществото да си спомни…..ще ви дадем картофено пюре на картина“ – казва един от гениите, след поредната акция.
Каква вдъхновяваща философия, каква дълбочина на мисълта!
Ами – не, бе, тъпунгери, не е необходимо да се заливат картини. И не е необходимо също да се лансират лозунги като – „Животът е гаден, да го премахнем“ или „Ако нещо не е споменато в Червената книжка на Мао, значи то не съществува“.
Звучи като голяма тъпня, нали, граждани? Не смятате, че някой може сериозно да мисли и пише такива идиотщини? Ами върнете се към студентските вълнения през 1968 цяла Западна Европа. А после си спомнете, че част от тогавашните „мирно протестиращи“, които „просто“ палеха коли, разбиваха витрини и се биеха с полицията, бързо се радикализира и се превърнаха в зловещи терористи – „Баадер и Майнхоф“ в Германия, „Червените бригади“ в Италия, още много.
И пак в руска полза бяха тогавашните левичарски „акции“ точно както са и сега.
Искали да обърнат внимание на хората върху проблема с фосилните горива. Ами има стотици предизвикателни, но нормални начини това да се направи.
Но май в случая либералните правителства и самият ЕС е за бой – те финансират подобни тъпунгери от обществените фондове, тоест, от нашите данъци, а онези взимат смирено парите, без да кажат – не, не ги щем, докато просто не спрете петрола. И после безчинстват. Аз пък настоявам подобни вандалски прояви да бъдат доста по-строго наказвани.
Десетилетия са необходими на някой велик художник да стигне до своя шедьовър, с който да вдъхновява човечеството столетия напред. Само броени секунди стигат обаче на кой да е кретен да изложи цялата си простотия на показ, като плюе на човешкия дух и ценности.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЛОШАТА НОВИНА Е, ЧЕ НЯМА СКОРО ДА НИ УВРАТ ГЛАВИТЕ НИТО ЗА ЕВРОПА, НИТО ЗА РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-loshata-novina-e-che-nyama-skoro-da-ni-uvrat-glavite-nito-za-evropa-nito-za-rusiya
Нейно Нежелано Присъствие Митрофанова пак се възпали – но не по хемороидите, а по мозъка. И не срещу руските убийци на мирни жители в Украйна, а срещу неродените още български депутати, които – виж ти, своеволие – решиха да не я поканят на първото заседание на новия Парламент.
„Мойта непокана е чист водевил!“ – оплаква се Митрофанова пред ТАСС. Дали разбира какво значи водевил и откъде знае такава сложна дума, остава загадка. Също – защо ТАСС всяка седмица прави редовен брифинг точно с Митрофанова от София, а не, примерно, с руския посланик в Централна Африка, също не е ясно.
Или пък е съвсем ясно във време, когато Русия води редовна хибридна война срещу България и целия Нормален свят.
Абе, граждани, ние тая с нагайката не я искаме у дома си изобщо, защото нейната нглост усмърдява цялата действителност, тя се тръшка, че не я каним в Парламента, значи, на теория поне – в душата и сърцето на българската демокрация. Много нагло – дори за нейните високи дипломатически стандарти.
То кусур ни е и Митрофанова да цъфне в това Народно събрание, де, иначе всичко там е Мара втасала и остава само да се подмие.
Копейкин, Нинова, Янев и много още знайни и незнайни русолюбци не ни ли стигат като оголени проводници на руските интереси, граждани? Не ни ли стигат ГЕРБ, дето сега се правят на най-великите европейци, а иначе платиха с грешни български пари чисто руския газопровод между Турция и Сърбия? Не ни ли стигат ДПС, за които никога не знаеш дали в момента пишат верноподаническо писмо на турския султан или на руския император. Не ни ли стигат ПП, дето от месеци насам се правят на умрели лисици по руската тема и дори през кампанията си измислиха оправдание – че Русия и нейната нагла, престъпна война в Украйна, не е приоритет за българското общество? Не ни ли стигат ДБ, които пък не само, че не знаят на кой политически свят се намират и защо, но вече изобщо не им пука от това какво мислят нормалните, честни хора, когато ги виждат в жадна прегръдка с БСП?
Не ни стигат, граждани, очевидно не ни стигат, искаме още от същото. И си го получаваме, де, както се вижда след всички избори. Как от толкова опита нито веднъж пък не уцелихме ваксата…..
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ излезе с резолюция, в която определи режима на Владимир Путин като „терористичен“. Ни повече, ни по-малко – донякъде правилно, макар леко закъсняло признание. Казвам „донякъде“, защото според мен не просто сегашният московски режим, но и цяла Русия трябва да бъде обявена за терористична държава. Не искам да е така, но подозирам, че е прав онзи анализатор, който неотдавна предупреди – когато режимът в Кремъл се смени, Путин може да ни се види истински миротворец в сравнение със своите наследници.
Така или иначе, фактът е, че в България поне аз не чух някой национално отговорен политик да коментира резолюцията на ПАСЕ и да каже какво следва за нас от това. Тук се държим, сякаш цялата работа се случва на някакъв друг свят, а не в европейската столица Брюксел. И сякаш нас резолюцията изобщо не ни засяга, ние сме от друго тесто замесени и ще си държим на братската дружба.
Двама американски конгресмени – демократ и републиканец, съвместно внасят подобно решение в Конгреса на САЩ, предстои обсъждане и гласуване. Очаква се ООН в един момент също да преодолее ветото на Русия, за което в правилника има механизми, и най-после световната организация също да обяви режима в Кремъл за терористичен. Тогава какво правим, а?
Продължаваме като умниците от БСП да твърдим, че оръжията са лоши играчки, дето служат за война и – отнюд, в никакъв случай няма да даваме нашите на Украйна, защото настояваме войната да спре?
Ами то и аз цял живот настоявам Мишел Пфайфър и Шерън Стоун заедно „да ме в уста целунат бърже“, ама така не стават работите. И, освен това, елементарната логика сочи, че да не подкрепиш с оръжие жертвата, за да се защити, като защити и теб, фактически значи да подариш оръжие на агресора и насилника.
На комунистите обаче не им пука от логиката и за логиката, техният волунтаризъм и способност да представят желаното за действително нямат дъно.
Какво правим още обаче, след резолюцията на ПАСЕ – продължаваме да искаме газ от Русия, тоест, наливаме пари на международни терористи, както много иска да прави правителството на Гълъб? Или продължаваме да повтаряме до втръсване изключително тъпата теза на президента Румен Радев и неговите кукли на конци – който подкрепя военно Украйна, директно влиза във война с Русия?
Не знам, граждани, как може да се лъже така безогледно, сякаш реалността пред очите ни не показва нещо съвършено друго. Аз поне досега не съм забелязал дребна Македония да е в каквато и да било война с огромната Русия, независимо, че Скопие даде на Киев част от наистина малкото оръжия, с които разполага.
Да, този светъл македонски пример всъщност предварително опроверга и новата формула на отказа, лансирана онзи ден от Димитър Стоянов, военен министър в гълъбовото ято и алтер его на президента Радев. Според него, България просто няма достатъчно годно оръжие – какво да дадем на Украйна, какво да оставим за наша защита.
Моментално го подкрепи, разбира се, и „натовският“ български президент, като използва случая да удари допълнително по авторитета на съюзника ни САЩ, като каза: „Опасно наивна е мантрата, че ще получим оръжие от САЩ, ако дадем на Украйна“.
Не, със сигурност няма да получим – поне ако не поискаме. И може би трябваше да поискаме по-навреме. Преди време изокахме ня тяхната порта – „газ“ и те веднага, насред кризата, ни осигуриха 7 танкера. Които ние обаче не взехме, щото що пък да им ги взимаме. По подобен механизъм можехме да изокаме и „оръжие“, пък да видим – ако не ни дадат, тогава да пищим. Това ми се струва по-правилен подход, отколкото да викаме предварително – ама те няма да дадат и да не искаме.
На всичкото отгоре, граждани, като се замисля, ние заслужаваме наистина всички наши съюзници да ни изоставят да се оправяме сами. За 8 месеца от началото на руската война срещу Украйна и Свободния свят, се изложихме като кифладжии, за нашите партньори се превърнахме в народ, който не иска да прояви солидарност.
Не, не искаме, бе, граждани, признайте си! Не можем, в смисъл – отвътре не ни идва солидарността! Не сме способни на такива лиготии!
В същото време обаче, с четири очи гледаме да прецакаме някой друг да ни върши работата, да ни защитава, да ни плаща, да ни глези, щото сме същества прекрасни, каквито досега не са се раждали – истински патриоти, страстни ракиджии, големи ебачи…..Как да не заслужаваме цялата обич на света.
Това е омерзително. Освен всичко друго, то е омерзително и защото точно по същия начин руснаците смятат, че целият свят им е длъжен – длъжен е да ги харесва, да ги обича, да им дава всичките си играчки, да ги храни и издържа, докато пият водка и страдат, че никой не ги харесва, обича, никой не им дава играчките си, не ги храни и издържа…..
Като скачени съдове сме по претенции без покритие с тях, що да се учудваме на великото умотворение на а Митрофанова, че 80 на сто от българите обичат Русия и подкрепят режима на Путин и неговата мръсна война.
Честно казано, не очаквам никаква промяна в правилната посока да бъде извършена и сега от новото Народно събрание. Още резултатът от изборите потвърди очакванията, че няма да може да се състави някакво редовно правителство, което да изкара поне половин мандат и да може да взима отговорни решения. И сега преговорите, които уж водят партиите, са само за парлама, фактически – подготовка за следващата изборна кампания. Която също, отсега да ви кажа, не бива да се натоварва с излишни очаквания.
Политически правилен ход беше опитът на ГЕРБ да поискат подкрепа за правителство, насочено главно към евро-атлантическите теми и отношението към Русия. Е, опитът фактически вече се провали. И дори не „вече“, а предварително беше повален, доколкото не само в Парламента, а и в България изобщо, няма истински евро-атлантически партии, които да се изправят решително срещу руската опасност.
Нашите партии, всички те, са хибридни, популистки, без ясна идеологическа платформа, а оттам – и без последователна и предвидима политика по който и да било въпрос. Плюс че във всички са внедрени руски агенти на влияние, които сдържат всеки порив за еманципация.
Лошата новина е, че и за следващите избори няма да ни уврат главите.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РАДЕВ ДА СИ ХОДИ, А СЛУЖЕБНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-radev-da-si-hodi-a-sluzhebnite-pravitelstva-da-se-premahnat-ot-konstitutsiyata
Оставка е първата дума, която ми идва на ум, щом чуя или случайно се сетя за президента Румен Радев. Не, че често се сещам за него, де, аз да не съм Деси. Обаче понякога той се натрапва в общественото пространство – ако не с присъствие, то с отсъствие.
Тези дни например се забелязва отчетливата му липса. Изчезна от хоризонта, бе, граждани, няма го. При това, забелязвам една важна зависимост – колкото пъти руснаците се насерат международно и хуманитарно чрез престъпните си планове и дела, колкото повече Путин и Ко си окървавят ръцете, толкова пъти Радев го хваща липсата.
Иначе той все се усуква покрай телевизионните камери, сега – нъц.
Не знам какво ще стане пък, ако руските терористи наистина използват ядрено оръжие срещу света, както се заканват. Тогава нашият любим президент сигурно ще се направи на къртица и ще си изкопае дълбока землянка, за да се скрие – но да не ги осъди.
Онзи ден целият нормален, свободен, демократичен и цивилизован свят, към който уж принадлежим, реагира остро против престъпните и откровено терористични атаки на Русия срещу цивилни обекти и жители в Украйна, само Радев замълча като…..щях да кажа „като партизанин на разпит“, но не би било вярно, защото на разпитите „партизаните“ са пеели като славейчета. Имам под ръка и нецензурни сравнения със специфични мъжки и женски телесни части, но се страхувам, че може да обидя частите. Затова не знам с какво всъщност да сравня мълчанието Радево – може би с реакцията на някакъв безсловесен, но много упорит добитък?
А фактът, че се присъедини към някакъв европейски формат Г9 и осъди руските атаки с обща декларация, не променя факта, че самият Радев не е произнесъл и думичка на осъждане.
Да, не го виждам директно, но си представям този тип как ходи из хладните коридори на президентството – стиснал джуки, гледа като шушумига и се чуди в кой ъгъл да се свърти, та да не вземе някой случайно да го попита за позицията му. Намирам, че това същество е вече пълна пародия на български президент и политик. Смятам, че с редица свои думи и мълчания, с действия или бездействия, Радев е толкова вреден за имиджа на страната ни, както във вътрешен, така и в международен план, че ДАНС трябва да се самосезира и да започне разследване по темата.
Румен Радев да си ходи! Румен Радев да подаде оставка! Румен Радев да не стои повече на руски пост и да не бъде повече спирачка за естествения път на България в руслото на европейската цивилизация! Ако в нашата клета страна е останала поне една донякъде читава партия, тя трябва незабавно да поиска оставката на Радев и да започне политическа кампания за свалянето му от власт. Ако в България е останала поне идеята за някакво гражданско общество, то трябва да се задейства и да окаже силен уличен натиск, за да получи оставката на този вреден за страната човек.
Е, нищо такова няма, затова и никаква оставка от страна на Радев няма да има. Ще продължи той още няколко години да ни гледа с шеговития поглед на Тато, да ни управлява чрез некадърните си и престъпни служебни правителства, да ни разиграва политически като маймуни, които не знаят на кой свят се намират и защо. Както и да ни пробутва руски опорки всеки път, щом България трябва да заеме ясна и категорична позиция спрямо руската агресия и да реализира поведение на истинска демократична и цивилизована държава.
Не е само Радев, разбира се, тук името на такива като него е „легион“ – но той наистина винаги е набъркан във всяка простотия, която България твори в руска полза. Да вземем за пример историята с камиона, „взривил“ Кримския мост.
Руските служби, които още от преди това са основателно подозирани за извършители на атентата, подхвърлят мюре – камионът е тръгнал от България. Не се казва директно, обаче внушението е налице – тръгнал е от една натовска, неприятелска държава, следователно България и НАТО са виновни за взрива.
Де да бяхме! Ама не сме.
Няма как да сме по няколко причини. Първо, както веднага казаха европейски политици и експерти, вече е съвършено ясно, че не може да се вярва на нито една руска дума по какъвто и да било въпрос. Руснаците лъжат, дори когато казват истината, така че – какъв камион, какви пет лева.
Второ, камионът, както се разбра, не е български, а чеченски. Ами следователно Рамзан Кадиров е виновен за взрива.
Трето, от Варна нататък возилото е изминало такъв дълъг път, превъртяло е толкова километри и е минало през толкова граници напред и назад из бивши и настоящи руски територии, че връзката с България не просто изтънява, а и напълно се обезсмисля. Освен като чисто пропагандна манипулация.
Четвърто, както твърдят руснаците и потвърждават западни специалисти, самият мост има толкова засилени нива на охрана, че да се прекара там цял камион с взрив и да се детонира на най-подходящото място, е като да уцелиш шестица от тотото. И както каза един израелски специалист – подобна операция е по силите на не повече от три – четири служби по света. На бас за 1 милион, че българските не са сред тях.
Пето, както каза пък бившият български военен министър Аню Ангелов, не може един взривен камион да нанесе толкова сериозни щети на цели три места по моста, както е в случая.
Шесто, появи се също информация, че руските ракетни атаки срещу цивилни обекти и население в Украйна са планирани още преди мостът да бъде взривен и Путин да поиска отмъщение за унижението, понесено на рождения му ден. И има резон, логистичната подготовка и координацията на подобна масирана ракетна атака срещу обекти, които са далеч както от линията на фронта, така и един от друг, не става за броени часове, както ни се представят нещата от руска страна. Не става поне от страна на руската армия, която вече показа колко е жалка, особено в координацията и логистиката.
Така или иначе обаче – ще видим, времето, когато е планирана тази руска операция за отмъщение, не е чак от онези детайли, които остават завинаги скрити.
Седмо, няма как, освен ако не си наистина голям кретен, да се хванеш на версията за „българската следа“ във взривяването на моста. Но ето, че БСП се хванаха на евтината пропагандна въдица на руските служби. Дали сами се сетиха или им бе подсказано отвън – това е интересно да се разбере. Но, така или иначе, факт е, че те подскочиха като ужилени и отправиха сакрално питане – знае ли президентът Радев нещо по въпроса за камиона. С подтекст: щото, горките руснаци, ако вземем и ние да им рушим важните инфраструктурни обекти, къде ще му излезе краят.
Абе, пичове, оставете го Радев на мира, бе! Както обясних по-горе, той сега има друг дерт – да се скрие от публичност. А вие го тикате обратно в кашата.
Но така мисля аз с моя прост акъл. А ето, че самият титан на световната политическа мисъл Румен Радев мисли обратното. Той явно реши, че медийната дъвка с камиона може да му е полезна, като отклони общественото внимание от мълчанието му по атаките на Русия в Украйна и целенасочено избраните и избити при тях цивилни жертви.
Подобна медийна дъвка за отклоняване на вниманието е и отново повдигнатата тема за втората порция самолети, които трябва да бъдат купени за българската авиация. На дневен ред пак излязоха лъжите за това кога американските Ф-16 ще бъдат доставени, пак се лансира любимата на Румен Радев дума „Грипен“, пак започнаха разни „експерти“ от центъра и по места да обясняват за онези следи небесни от американските самолети и как това го дишаме, а то променя съзнанието ни, променя климата и води до земетресения, бури и наводнения…..Изобщо – разпери се отново цялото ветрило от пълни идиотщини, които „лидери на мнение“ от центъра вървят и целенасочено набиват в главите на българите като светата истина от последна инстанция.
Много неща могат да се променят, за да се отнеме възможността Радев или утрешни негови последователи, които искат да упражняват не просто президентската, а цялата власт в страната, макар по Конституция да нямат право на това. Едно от най-важните обаче – и по него смятам, може и трябва да се намери мнозинство във вече избрания Парламент – е да се направи конституционна промяна, която да премахне институцията „служебно правителство“. Това е някаква измислица, пръкнала се през 90-та в не знам чия дебела комунистическа чутура.
Най-нормалното нещо на този свят е, както във всички цивилизовани държави, докато се сътвори новият парламент и избере ново правителство, да управлява старото.
Вместо това, ние даваме в ръцете на тъпи, но амбициозни президенти, възможност да манипулират общественото мнение и изборния процес, само и само да държат властта колкото може повече време чрез служебните кабинети, които назначават. И които управляват пряко.
Това не е демокрация, а разкрачено положение между демократична черупка, пълна с авторитарно съдържание.
Благодаря, не щем! Затова – Радев да си ходи, а служебните правителства да потънат в конституционното небитие.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ – ГОЛЕМИЯТ ПЕЧЕЛИВШ ОТ ЖАЛКИТЕ ПОСЛЕДНИ ИЗБОРИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-golemiyat-pechelivsh-ot-zhalkite-posledni-izbori
Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а клубове по интереси. Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите – най-вече факта, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство – беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него.
Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата – заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат „кур капан“. За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно – изложен на опасност. /За пуристите – да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант – б.а./
Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи – разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори, Румен Радев е големият печеливш. Пак. За четвърти пореден път от миналата година насам.
А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите – ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като – заедно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама – на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто превзеха цялата изпълнителна власт и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.
Така че, да го кажем още веднъж – с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори, вероятно през февруари – март догодина.
Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно – но няма да дойде, поне не скоро.
При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола – а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация.
Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват да ни върнат в лапите на „Газпром“, да тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО, тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес.
Ето ви го класическия пример за това жалко президентско управление. В понеделник президентството разпространи декларация, с която се опита да обясни защо „президентът Румен Радев не се е присъединил към пълния текст на декларацията, приета от няколко държави, по отношение на членството на Украйна в НАТО“.
В този цитат веднага се набива на очи елементарната манипулация – не се е присъединил към „пълния текст“. Това оставя у несведущия впечатлението, че той все пак се е присъединил към декларацията, макар частично. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, защото към такава декларация не можеш да се присъединиш частично.
Радев бил подкрепял „останалата част от текста“, внушават влъхвите на президентския ПР, но не и точно украинското членство. Ами не може. Не може, защото „останалата част от текста“ всъщност аргументира защо накрая се подкрепя Украйна. Не може да си съгласен с базисните аргументи, а да не подкрепяш извода, който очевидно следва от тях. Това значи или че си скаран с елементарната логика, или че си скаран с елементарния политически морал, или че си скаран с чувството за срам и подкрепяш фактически агресора Русия, но опитваш да замажеш нещата и хората да не разберат това.
После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а накрая идва основното: „Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединяване на Украйна трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Първо – „конфликт между Русия и Украйна“. Така ли? Целият цивилизован свят използва изрази като „мръсна кремълска война“, „варварска руска агресия“ и други, още по-точни и красноречиви, само за българския президент имаме някакъв си там, при това, забележете – двустранен – конфликт. Сякаш не Русия атакува Украйна, без друга причина, освен имперските си амбиции. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на международните норми и решенията на ООН. Сякаш Русия не извърши вече толкова много и толкова отвратителни военни престъпления в Украйна, че осъдените в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от завист.
Второ, изумителна е представата на Румен Радев, поне според тази оправдателна за него декларация на президентството, че трябва да има параметри за мирно уреждане, които „да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“.
Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, за да няма подобни ексцесии в бъдеще, Русия трябва да бъде поставена на подсъдимата скамейка – но не онази на историята като неясно бъдеще, а на реалната международна подсъдима скамейка. И Радев не разбира – а може би не иска да разбере – че, също както нацистка Германия, този път Русия, след като загуби войната и бъде принудена да се прибере не само от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по такъв начин, че да не може да разпалва нови и нови конфликти.
Всъщност, казаното от мен по повод на тази декларация е само илюстрация за това какъв могъщ мозък ни управлява в лицето на Румен Радев, какъв искрен български патриот е начело на милата ни Родина, какъв демократичен европеец и лоялен натовски генерал се грижи за доброто име и честта на България пред света.
Дерзайте, братя българи – избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им все повече възможности да управляват мислите и джобовете ви, слагайте съдбата на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Аз вече гледам изцяло отстрани и се радвам не само на смешните, но и на опасните парадокси, които сътворявате с голямата поредица все по-жалки избори на все по-жалки хора.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 