De Profundis: НОВИТЕ КОАЛИЦИИ ИЛИ ОПЦИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО – ОТ РАДЕВ, ПРЕЗ РАДЕВ, ДО РАДЕВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-novite-koalitsii-ili-optsii-za-upravlenieto-ot-radev-prez-radev-do-radev
Юруш на коалициите!
В момента из дебрите на българската политика коалиционни партньори се харчат наистина като топлия хляб по времето на комунизма.
Неслучайно споменавам комунизма, граждани, доколкото новопръкналите се коалиции са сглобени основно в ляво. В лявото ляво, имам предвид, то не бива да се бърка с дясното ляво, което в тази страна, кой знае защо, винаги е минавало за дясно.
И ето ви я другарката Нинова, гордо изправена начело на БСП, въпреки катастрофалната загуба на последните избори – виждаме как изведнъж от политически темерут, тя се е трансформирала в диалогичен политик и търси партньори. Иска поне Славчо да забие в земята и да сИ върне второто място на изборите.
Дали другарката Митрофанова има водеща роля за тази трансформация, като е дала мъдри съвети, дали друга е причината, но е факт, че Нинова дотолкова се е променила, та за малко да се разбере за коалиция дори с другарката Татяна Дончева, преди време прочута с партизанското име „поразяващата уста“.
Каквато и да е причината обаче, разбираемо е – най-малкото, въпрос на чест е Нинова да скърпи някаква коалиция, с която да си върне второто място на изборите и така да замаже очите на съпартийците си за собствената си политическа некадърност.
Защото иначе, ако погледнем обективно, дали БСП е с бронзов или със сребърен медал на вота през юли, като цяло няма да се отрази положително върху състоянието на българското общество. Леко отрицателно може да се отрази, доколкото комунистите, ако останат най-голяма опозиция, ще продължат да мътят водата на нормалността и в близко бъдеще, но положително отражение – в никакъв случай.
Нещо повече, това няма да се отрази положително и върху състоянието на самата БСП, тя все така ще продължи да се разкапва отвътре, а после отвън да прави коалиции с отломките от самата себе си, както виждаме в случая.
И този процес не е нов, обратно, той е до болка познат още от началото на прехода – тогава с други некадърни червени политици начело, но със същия печален резултат за тази безумна партия.
Лошото за обществото като цяло е, че така постоянно се отлага във времето пълният разпад на БСП, а периодът на полуразпад продължава да ражда нови и нови чудовища. И, най-важното – така повече време се поддържа жива силната руска връзка и се прокарва руския интерес в България.
Страхотен пример си имаме за казаното с новоскроената лява коалиция. Тук е БСП, начело с провалената другарка Нинова. Не знам как тя има морал, а в същото време – и сурат да мами избирателите си пак и пак, но от друга страна – щом те ѝ го позволяват…..
Тук е и АБВ на бившия председател на БСП и президент от БСП Георги Първанов – известен русофил, нахлупил на България онзи енергиен „голям шлем“, от който още не можем да се отървем. Другото, с което Първанов стана известен, е, че, особено във втория му мандат, никой от западните партньори не го посещаваше и не го канеше на посещение, направо го отписаха. А заради него – и България в някаква степен.
Е, това, че начело на партия АБВ в момента формално стои не другарят Първанов, а неговото алтер его, наречено Румен Петков от бившето ръководство на бившето БСП, няма никакво значение. Този човек няма да го коментирам изобщо, малко ми е неудобно да споменавам името му, редом с идеята за истинска, нормална политика.
И третата ярко червена фигура в новия, макар твърде увехнал ляв политически букет, който ни се представя за връх на коалиционната оркестрация в момента, се нарича Георги Кадиев, също бивш член на бившето ръководство на столетницата и човек с малко по-леви позиции от лявото – ако съдим поне по факта, че той беше против това мародерското правителство на Пламен Орешарски да подаде оставка и в знак на протест срещу решението, сам подаде оставка като депутат. А през 2016 създаде ново ляво политическо недоносче, наречено „Нормална държава“, с красивата популистка идея, че то няма да е нито ляво, нито дясно.
Е-е-е-х, наистина много мъка има по тоя свят! Пет години чакане оттогава – но ето, че най-после другарят Кадиев пак е близо до властта и се връща в прегръдките на мама Корни. „Не е задължително да съм в листите, но няма и да откажа“ – скромно се предлага той, с идеята, че скромността му ще бъде възнаградена.
Тези чичкови челвенотиквениковчета може и да станат втори на изборите, граждани, като се има предвид, че имат немобилизиран твърд електорат от една страна, а от друга – че заради капризите на шоу-звездата, свързани с неспособността и нежеланието му да състави кабинет, от партия ИТН вероятно ще има отлив през юли. Но ако това се случи, тъй наречените „социалисти“, слава, Богу, пак няма да могат да управляват, дори към тях да се присъединят онези от мутрите вън, дето евентуално пак ще влязат вътре.
Така че новата лява коалиция можем да я оценим не даже като пара в свирката, а като самата свирка.
Представям си обаче един зловещ сценарий, граждани. Освен БСП и останалите тути кванти, ако в парламента влезе с повечко депутати и чисто новия „Ляв съюз за чиста и свята република“ с организационен секретар Жан Виденов – тогава, начело с него, левицата вече наистина може да направи правителство.
А, как ви се струва? Още повече, в ръководството на БСП продължава да е другарят Румен Гечев, вицепремиер и министър на икономиката в правителството на Виденов, считан и за един от истинските леви пророци на българската съсипия по време на прехода.
Ляв съюз…..Тия са дотолкова нагли, че още в заглавието си крадат – крадат думи на Левски, с което крадат от авторитета на Левски и опитват да го припишат на себе си. Представяте ли си, ако им поверим и нашите пари на отговорно пазене, какво крадене ще падне?
Но всъщност няма нужда да си го представяте – мнозина помнят, а останали само трябва да погледнат информацията за положението в страната преди 25 години и ще видят за какво става дума. Имам предвид, ще видят как могат да управляват истинските комунисти и как реално го правят в името на народа – по магазините няма хляб, няма продукти от първа необходимост, инфлацията е 3 000 процента, а заплатите на хората са рекордно високи в лева и рекордно ниски в каквито и да било други пари, например от порядъка на 5-6 долара на месец.
Жан Виденов се връща в политиката – толкова ли са отмъстителни боговете на лошата политика, че на някого от тях изобщо му е хрумнал такъв перверзен сценарий? Или са толкова саркастични? Но се чудя защо, в края на краищата, с какво им съгрешихме – нали всички знаем, че тук, в България, от десетилетия се прави само лоша политика, тоест, ние силно ги възхваляваме…..
Но и с това не свършват бедите български. За капак, боговете на лошата политика решиха да съберат на едно място и други три партии, които сами се славословят като „патриоти“ и „националисти“, а някои наблюдатели дори щедро ги титулуват „десни“. Имам предвид коалицията ВМРО, НФСБ и „Воля“.
Те са толкова патриоти, че предаността към руския интерес направо им избива по челата, справка – активността на въпросните „националисти“ България да не допусне начало на европейските преговори с Македония, нещо, което не е от интерес нито за България, нито за Македония, нито за Албания и Балканите, нито за ЕС. От интерес е само за Москва – и по заповед на щуката…..
Известна позиция на дистанциране от руския интерес изглежда се опитва да поддържа само Валери Симеонов, но той пък прави други неща, които не са за правене, така че общият резултат от действията на подобна коалиция пак е минус много. Единственото, за което може да послужи тя, е ако вкара достатъчно хора и в бъдещия парламент се събере с ГЕРБ за още един тур съвместно управление.
Аз не бих нарекъл тази опция „добра“ за България, макар че за мнозина тя може да се окаже приемлива, поне на фона на другите възможности, които ни се предлагат в момента – от управление на Румен Радев, през управление на Румен Радев, до управление на Румен Радев.
Бележка:
Благодаря на Васко Димчев за подкрепата.
Г-н Димчев, моля ви, пратете ми мейла си, за да ви пиша лично.
Пламен
De Profundis: БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЪС ЗЕЛЕНИ ЧОРАПИ НА ГЛАВАТА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-balgarskata-demokratsiya-sas-zelen-chorap-na-glavata
Антон Кутев, храбър борец за правда от БСП, събул червените чорапи, обул зелените и станал говорител на служебното правителство „Радев“ – това си помислих в първия момент, когато прочетох за назначението му.
После обаче, когато прочетох и първото му интервю като говорител, разбрах голата истина – никакви червени чорапи не е събувал човекът. Те са си там, на краката му. Новото е само, че на главата си е нахлузил зелен камуфлажен чорап с три дупки, две за ушите – да чува какво казва Босът, и една за устата – да свежда волята на Боса до знанието на гражданите. Или на поданиците, в каквито изглежда се канят да ни превърнат скоро.
„Не трябва да отговаряме за всяко назначение. Говореше се, че правителството е на БСП, сега се говори за човек на Васил Божков в МВР. Може и да има човек на Божков, но това не значи, че сме зависими от него или от Дубай“ – най-нагло обяснява Кутев.
В три изречения – три грешки. Или опити за прикриване на истината. Или откровени лъжи.
Например твърдението „не трябва да отговаряме за всяко назначение“ е чиста лъжа. Онзи, който назначава, трябва напълно, цялостно и абсолютно да отговаря за всяко назначение, иначе къде ще му излезе краят – един ще яде и пие на политическата трапеза, а друг ще плаща масрафа.
Не с тоя номер тъп номер, де, вече го знаем наизуст – постоянно го чуваме във варианта „ние не сме виновни за провала на комунизма, лошите империалисти подлъгаха народа да иска демокрация“.
Следва внушение – правителството уж било на БСП, пък сега уж е на Божков, ама тъй като това само се „говореше“, не е вярно първото, значи не е вярно и второто, ерго – ние сме невинни каквото и да правим, вие сте виновни, че говорите какво правим.
Ама, граждани, тоя тип е като улична котка – щом се оближе сам, смята се вече за напълно чист. Не обелва и думичка за собственото си назначение, за това на Янаки Стоилов, за Бойко Рашков, за онези никому неизвестни министри, завършили кой знае какво в Москва, за самия Бос, издигнат за президент от БСП, която вече каза, че ще го подкрепи и за втория мандат.
Не е правителство на БСП ли? Може да не е на Корнелия Нинова лично, но пипалата на червената гмеж отдавна са плъзнали из цялото общество и дори няма нужда заразените от тях мозъци да членуват пряко в партията, за да работят в неин интерес.
Дори Антон Кутев обаче не може дотолкова да си изкриви суратя, че да отрече очевидното – Елена Павлова Фичерова – Караиванова, назначена за началник на политическия кабинет на новия МВР шеф, само преди няколко седмици беше член на ръководството на партията на Васил Божков „Българско лято“. Затова Кутев не отрича, а замазва – може и да има човек на Божков в МВР, но това не значи, че сме зависими от него.
Можело било! Все едно през 1931 говорителят на президента Хувър да каже: „Да, в администрацията май е назначен някакъв човек на Ал Капоне, но това нас не ни притеснява, не трябва да притеснява и вас“.
Айде, бе! Ами тогава благоволете да уволните човека на Божков толкова бързо, колкото го назначихте, да видим дали можете. По-скоро не можете, опасно е, ще вземе Божков да спре с ласкавите оценки за Радев и кабинета му и да насъска кучетата срещу тях.
От друга страна обаче, другарю Кутев, ако не уволните човека на Божков, изправени сте пред другата опасност – да се срине опитът на Румен Радев чрез своя служебен кабинет да докаже, че е лидер на политическата промяна в страната. А оттам – може да не спечели втори мандат и така да провали плановете на кукловодите си.
Неслучайно самият президент, още няма седмица, откак правителството се закле, също даде напоително интервю, в което побърза да подчертае, че една от основните задачи, поставена от него, е вече изпълнена – българите са разбрали, че в България може да се прави нова политика, базирана на принципи и честност.
Чек! Турихме му чавката, значи – изпълнено!
Колкото и да не е истина казаното обаче, то със сигурност ще бъде лайтмотив на Радев оттук, чак до президентския вот наесен. Не знам колцина ще му се хванат на въдицата, но е лесно да се разбере, че просто опитва да манипулира тълпата. Защото всеки, който се замисли дори малко, ще се сети, че истинското усещане за промяна на цялостната политическа атмосфера не се ражда за два дни. Това е процес дълъг и не е свързан единствено с работата на кой да е министър.
А и като доказателство за подобна промяна, не може да се използва хвалбата новите анти-ГЕРБ министри колко от старите ГЕРБ-служители са уволнили, уволняването всеки го може. Важното е какво и как ще се съгради оттук нататък – в позитивизма, а не в негативизма са истинските доказателства за успех или неуспех. Успех или неуспех от гледна точка на обществото, а не откъм нечии лични или котерийни интереси.
Но ми се струва, граждани, че в този момент не си даваме сметка за огромната опасност, пред която сме изправени – опасност от премахване на демократичната система в България и подмяната ѝ с нещо, измислено от старшината, нещо от сорта например на путиновата система на управление в Русия.
Защо смятам така ли? Ами защото общата ситуация, в която политическото безсилие ражда политическо напрежение, а то генерира още повече безсилие, предразполага към подобни решения. А и вече се чуха гласове, които насочват погледа натам.
За моя изненада, първият глас беше на Огнян Герджиков, юрист, два мандата народен представител, бивш шеф на Парламента, бивш служебен премиер в първия кабинет „Радев“, с други думи – човек, който би трябвало да е привърженик на парламентарната демокрация. Обаче онзи ден той каза нещо изумително: „България има нужда една година да няма Парламент. Той непрестанно произвежда продукция, която постоянно се променя и това е най-големият бич за икономиката ни. Това не знам защо не се осъзнава толкова години, че е пагубно за България“.
Да оставим настрани темата за изискания език на въпросния правен корифей – професорът му по риторика би трябвало в този момент да се върти в гроба като вентилатор. Или дори да излезе оттам и да дръпне ухото на некадърния си студент.
Но важното е друго – чудя се как изобщо някой нормален човек може да измисли такава идиотщина като „почивка“ от парламентарната работа. Нали това означава, че, примерно за година, даваме властта изцяло в ръцете на някаква тъмна, недемократична сила. Да, дори онзи, който ще управлява през това време, да е демократ до мозъка на костите, самата процедура е в пълен разрез с демократичните принципи и го превръща в тъмна сила.
А къде са гаранциите, скъпи ми професоре, че като изтече годината, тази тъмна сила ще върне властта доброволно на суверена?
Като рязка атака към парламентарната демокрация, това изказване на Герджиков има само един аналог в българската политика – идеята на Симеон Сакскобургготски, че няма сини, няма червени, всички трябва да се прегърнем и, начело с царя, да изритаме политическите партии от живота си. За да остане начело царя, естествено.
В началото на века това сложи истинското начало на популизма в България, който напоследък достигна висша фаза. И точно призивът на Герджиков за „парламентарна почивка“ бележи този връх – целта е почти изпълнена, забравете за демокрацията.
Пък в същата посока насочва погледите и един анализ на моя приятел Веско Стойнев, в който той развива идеята как служебното правителство може да стане редовно. Точен анализ, впрочем, обаче за мен – и плашещ.
В общи линии, идеята е, че ако през юли се стигне до същата патова ситуация като през април, вместо да има нови избори и да се нагнетява допълнително напрежение, може да се потърси успокояване на обстановката. За целта партиите – да речем, „партиите на промяната“ плюс БСП – вместо да направят редовен кабинет, могат да припознаят служебния за редовен.
Това няма да е същинска политическа коалиция между тях, защото знаем вече, че те брашно не мелят. Можем да я наречем обаче „дистанционна“, доколкото решенията на тази коалиция няма да се съгласуват пряко помежду им, а ще минават за одобрение през президентът-обединител. За целта той може дори да получи някои допълнителни правомощия, нали, няма лошо.
Тази идея, която при това е съвсем изпълнима, е нещо като мека форма или техническо уточнение за механизма, по който може да се реализира герджиковата „парламентарна почивка“. Да, защото докато страната се управлява от президента чрез редовно-служебния кабинет, Парламентът ще има по-скоро съветнически и парадни, не реални законодателни функции – а, лишен от тях, той вече не е никакъв Парламент.
Опасявам се, граждани, че оттук нататък ще зачестят изявите на хора, които ровят в тази посока. И нищо чудно един недалечен ден като общество да осъмнем с модата да носим на главите си зелени чорапи с две дупки за ушите – само колкото добре да слушаме.
Е, и може би с удобни за маршируване ботуши на краката. Маршировките също са част от системата за послушание.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЛИ О, БОЖЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАХМУРЛУК
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-sluzhebno-pravitelstvo-ili-o-bozhe-na-politicheskiya-mahmurluk
О, Боже на политическия махмурлук! Доживяхме, граждани, пак да ни управлява нещо, което е Почти нещо.
Защо помислихте, че говоря за президента Румен Радев? Засега не съм стигнал до него, имам предвид служебното правителство – всяко такова правителство, включително новоназначеното.
Иначе, ако говорех за Радев, щях да кажа че имаме ефрейторско управление. Защото – да, в армейското си битие той може да е цял генерал, но за един цивилен мандат като президент успя да се издигне само от политически редник до политически ефрейтор.
Някога самият Тодор Живков казваше за социализма:“Социализъмът е едно недоносче!“ Е, същото важи и за кое да е служебно правителство. То по принцип е особено политическо животно, което не би трябвало да се въди по нашите земи, ето обаче, че се въди.
Но, за да разберем ясно защо непочтително го наричам „Почти нищо“, да се запитаме – за какво служи то?
По закон, основната задача на служебния кабинет е да подготви предстоящите избори. Но с какво министърът на културата подпомага постигането на тази заветна цел?
Дори да се казва Пабло Пикасо – а в случая се казва само Велислав Минеков – той няма никакво отношение към темата „избори“, така че е просто една фигура с голяма заплата и екстри, които ние, избирателите, му плащаме от джоба си, за да върти по цял ден синджирчето и да щипе разни културни деятелки по баджаците.
Е, добре, де, ако е по-инициативен човек, може например да докара в София Хора на пловдивските момчета, който след всяко заседание на Почти нищото да пее „Осанна“. Но толкоз.
Или с какво г-н министърът на спорта – Андрей Кузманов, дипломиран учител по физическо възпитание – би подпомогнал подготовката на изборите? По тази тема единствената реалистична идея, която ми хрумва, е, че може всяка сутрин да организира ведрина за останалите участници в Почти нищото.
Макар че защо те доброволно биха се включили в подобно нелепо упражнение, акълът ми не стига. Аз например се смятам за нормален човек, включително защото като забавление сутрин от години предпочитам тежкия махмурлук, пред дори най-леката ведрина.
Точно толкова са безполезни за бъдещите избори и огромна част от другите г-да министри – на екологията, на туризма, на отбраната и прочие.
Да не говорим за факта, че изборите пряко се подготвят всъщност от ЦИК, а служебните министри повече дълбокомислено стоят в креслата, гледат и се пулят. Да не говорим и за факта, че, тъй като за служебни министри обикновено се назначават новаци по върховете на държавното управление, те тъкмо започват да учат занаята и – ядец, изтича им двумесечният срок на годност.
Не, че не мога да приема съществуването на служебното правителство като такова, мога – но само като добра възможност по-скоро да дойде и моят ред да стана министър. Иначе изводът е ясен – този политически инструмент за България е напълно излишен, защото е скъп и неефективен.
Има две добри опции да се промени тази практика. Първата е свързана с възможността за силна редукция на министерските постове, когато се наложи да имаме служебен кабинет.
Например министър на финансите трябва да има – държавата не може да затвори за два месеца, все пак трябва да се одобряват различни разходи, включително за изборите. Той обаче, с помощта на заместник-министри, може да поеме още доста ресори – икономика, земеделие, социални въпроси. Министърът на правосъдието пък може да поеме силовите ведомства – отбрана и вътрешни работи. И така нататък.
Тоест, служебното правителство по принцип трябва да се сведе до премиер, плюс 4-5 ключови министри максимум, всичко останало е излишно.
Другата опция за решаване на въпроса е още по-добра според мен – правителството в оставка да изпълнява функцията на служебно и да подготви изборите.
Да, има възражения, че, доколкото познаваме местните политически нрави, кабинетът в оставка ще изкриви подготовката за изборите в своя полза. И ще се развърти да назначава на ключови позиции свои хора, от които следващото управление трябва с години да се чисти. И ще направи други зулуми, за които предварително дори не можем да се сетим.
Е, да, в България всичко е възможно – но същите възражения са напълно валидни и по отношение на всеки служебен кабинет, каква е разликата.
Я да видим с конкретното току-що назначеното правителство на Румен Радев как стоят нещата. Тоест, да си зададем въпроса не „за какво“, а „на какво“ служи то?
Преди всичко и изцяло – на интересите на самия Румен Радев, разбира се.
За разлика от някои други сфери, в политиката напълно е валиден принципът, че който плаща, той поръчва музиката, тоест, който назначава, той фактически управлява. Ако се върнем към началото на този текст, докарали сме се до доста двусмислена политическа ситуация – „Ефрейтор назначава Почти нищо“.
И, независимо от опита чрез биографиите на новите министри да се придаде някаква едва ли не демократична, проевропейска и дори проамериканска визия на кабинета на Стефан Янев, много трудно някой ще повярва на тази мимикрия. Защото веднага, щом започне да действа това правителство, по делата им ще познаем…..не, не толкова самите министри, а президента Румен Радев.
Но нали знаем със сигурност, че този човек не е проевопейски и проамерикански ориентиран, дори не е политически неутрален, а нагласата му е изцяло проруска – лично го доказа много пъти през първия си мандат. И когато кабинетът Янев заработи, това отново ще лъсне, както ще лъснат и много други работи.
За доказателства няма нужда да ходим далеч, да се връщаме към генезиса на политика Румен Радев, за който бабуваха КГБ чрез генерал Решетников отвън, плюс БСП и другарката Корнелия Нинова отвътре.
Достатъчно е да си спомним как през годините на върха президентът Радев се биеше срещу ГЕРБ, дори с цената на това да се излага като кифладжия чрез думи и действия, които противоречат на самата същност на президентската институция. А понякога и на българските национални интереси – като желанието му да се признае Крим за руски например.
Освен това, още миналата седмица, когато стана окончателно ясно, че топката минава в неговите ръце, Радев без колебания заяви, че ще покани в правителството си хора от левицата. Нищо, че левите „експерти“ в България по принцип са провалени, а и левият път в момента изобщо не е подходящ за това страната да се промъкне невредима през предизвикателствата, които се вихрят наоколо.
Но, както виждаме от състава на новия кабинет – нареди ги като червени матрьошки един до друг, макар да се опитва да ги смеси и поприкрие с „десни“ лица като Минеков.
Още нещо важно обаче – след като Радев отложи амбициите си за нов политически проект, той се ориентира към президентската надпревара за втори мандат. А общата ситуация в страната е такава, че, за да спечели поста отново, той има нужда хаосът да продължи. Не само защото на този фон по-лесно може да минава пред публиката за стълб на стабилност и спасител на нацията, но и защото на последните избори вече практически видя, че в мътната вода наистина успява да налови повече подкрепа от различни страни.
Както видяхме в последното Народно събрание, става дума за 4 от 6 партии, които са с него. Сметката е проста – техните гласове, плюс гласовете на онези промосковци, които останаха отвън, плюс допълнително заблудените избиратели, ще му стигнат да спечели президентския пост. Затова от гледна точка на Румен Радев е добре хаосът да продължи до есента – а какъв по-добър инструмент за поддържането на хаоса от служебен кабинет, последван от пореден парламентарен провал – и още един служебен кабинет.
Още ли някой мисли, че правителството на Стефан Янев ще подготви честни избори, които ще дадат резултат, полезен за България като цяло, а не за отделни политически котерии, в частност – за интереса на прекия му политически бос Радев?
Ако има такъв наивник – да се ритне сам отзад, защото дори О, Боже на политическия махмурлук не може да ходи и да рита всеки малоумник поотделно!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЕВИННАТА РУСИЯ – ПРЕКРАСНА ТЕМА ЗА ДОКТОРСКА ДИСЕРТАЦИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-nevinnata-rusiya-prekrasna-tema-za-doktorska-disertatsiya
Доживяхме, граждани, да получим една добра новина откъм Изток – България най-после попадна в списъка на недружелюбните за Русия страни.
Ако не знаете, това са такива нагли държави, които не просто отказват да работят изцяло за руските интереси, но и най-подло смятат собствените си интереси за по-важни. А и не обичат руснаците искрено и лично – от великия вожд Путин, до последното пионерче, готово да предаде баща си на властта.
В този списък обаче попадат почти всички страни по света, изключенията са малко и се чудя защо Кремъл се поти с дългия, а не се заеме с краткия вариант – на страните, които угаждат на Русия изцяло и я обичат всеотдайно.
Но май се сещам защо – защото тогава писателите ще останат с чисто бял лист в ръка. Да, има още държави, които работят за интереса на Кремъл повече, отколкото за собствения си, но го правят от страх, не от любов.
А да видите какви беди ни чакат сега, като попаднахме в този руски списък – внушават някои болни мозъци в България.
А всъщност никакви беди не ни чакат, напротив, само хубави неща.
Например, поради съществуването на въпросния списък, Кремъл вече заплаши да накаже Чехия, като спре чешката бира на руските граждани. Ми прекрасно, тъкмо ще остане повече за нас, жадните европейски ценители.
А България как ще накаже Путин – ще забрани на руснаците да идват на почивка тук ли? Само министър Марияна Николова и разследваният за руско шпионство Николай Малинов ще бъдат душевно наранени от такава мярка, казвам ви. Добре, де, и някой си Копейкин вероятно.
Иначе аз например ще се зарадвам. И без това отдавна настоявам ние сами да прекратим руското „туристическо“ нашествие по много причини, най-малкото – защото съм чувал от специалисти, че масовото присъствие тук на руски туристи има отрицателен ефект върху качеството на българската туристическа индустрия.
Като цяло, сега е много подходящ момент да се вземат по-сериозни мерки срещу агресивната руска политика, граждани, нещо, за което настоявам почти всекидневно от 2008 насам, откак Кремъл безцеремонно атакува Грузия. Тогава призовах за незабавен бойкот на всичко руско, включително на прекрасната руска водка – и ето, че 13 години по-късно самият Европейски парламент се приближи доста плътно до тази идея.
На някой това може да изглежда твърде бавна реакция, но вероятно повечето хора ще се съгласят, че, в сравнение със стандартната европейска политическа реактивност, 13 години за наистина важно решение са нещо, което може да мине за „незабавно“. Да, все пак е по-близо до внезапното „маняна“, отколкото до безбрежното „иншаллах“.
Червен, зелен или пембен, но с неотдавнашната си извънредна резолюция по темата, ЕП ми върна поне малко от иначе напълно изгубената вяра, че някой ден европейските политици по-масово ще си извадят главата от задника и ще погледнат в очите проблема с озъбената срещу целия свят Русия.
„ЕС да намали зависимостта си от руската енергия, да спре „Северен поток 2“ и строителството на спорни руски АЕЦ на своята територия“ – призова Европейският парламент, при това с голямо мнозинство от 569 гласа „за“, нищо, че българските комунистически мишки избягаха от гласуването.
В резолюцията се осъждат категорично „подривните действия на Русия“ в европейски страни, включително в България, и се призовават държавите от Евросъюза да не приемат руски средства с неясен произход, както и да ограничат руските корупционни инвестиции. В тази посока специално са споменати България, Кипър и Малта, които трябва да спрат да дават на руснаци гражданство срещу инвестиции.
България, както стана преди време около случая Скрипал, за малко пак да остане извън чадъра на европейската солидарност, този път с Чехия, но все пак се реши и изгони още един руски дипломат. А в Кремъл Песков побесня и се закани да ни го върне тъпкано. Най-вероятно, ще изгонят и те един-двама от нашите.
Това също е добра новина, граждани. То означава, че ако разкриваме и гоним руските шпиони оттук с добро темпо, скоро няма да остане българско посолство в Москва и съответно руското ще трябва да се маха от София, защото няма да останат и контакти за реализация. Какъв само вечен мир и спокойствие ще настане тогава…..
Но не се радвайте предварително, дотогава има още време, а и руснаците са отмъстителни като невестулки и ще търсят начин да ни навредят със или без посолство.
Ако погледнем обаче и малко по-широката картинка, ще си дадем сметка, че не само българското посолство може да си вдигне чуковете от Москва. Както е тръгнало светът непрекъснато да напада горката невинна Москва, така ще стане на практика с посолствата на всички демократични държави.
Да, забелязвате ли колко невинна е Москва. Винаги, постоянно и за всичко. Всички останали са гадове, които непрекъснато кроят шапката на Русия, действат активно срещу нея, организирано или индивидуално я обвиняват безпочвено за каквото да се сетиш. И умникът Сергей Лавров затова иронизира – слава, Богу, че още не сме убили ерцхерцог Фердинанд.
Хубав лаф – обаче когато нагло убиваш, тровиш и затваряш всеки, който ти пречи, когато целият свят вижда и осъжда действията ти, а ти се държиш, сякаш не си миризливецът, пръднал в трамвая, крачката до това да убиеш ерцхерцога и да подпалиш още една Първа световна война никак не е голяма.
Невинната Русия – това наистина прилича на прекрасна тема за докторска дисертация по политология, толкова много материал има……
Да, Русия е невинна, когато взривява военни обекти в европейски държави като Чехия и България. Невинна е, когато шпионства в София и използва столицата ни за балканска столица на ГРУ. Невинна е, когато оказва натиск за промяна на българската политика в руска полза. Невинна е, когато заобикаля принципите на международното право и добрия тон в политиката, като мами и с граждански полети прекарва над България оръжия, предназначени за Сърбия.
Ако някой обикновен човек беше толкова невинен, граждани, колкото е император Путин, отдавна щеше да бъде канонизиран за светец. А, вместо това, ние тормозим невинния човек с декларации и заплахи.
Ето ви го например и американския държавен секретар Антъни Блинкен: „Ако Русия действа необмислено или агресивно, ние ще отговорим“.
Ами хайде, де, колко още по-агресивно трябва да действа Русия, че да получи очаквания достоен отговор от Запада?
Но – май не, въпреки обнадеждаващите декларации, май няма скоро да има сериозен отговор. Защото в политиката на Запада участват и типове като немския външен министър Хайко Маас, които дори в тази драматична ситуация призоваватза „диалог“ с Кремъл.
„Не е в наш интерес да се включваме в тази конфронтационна врява“ – безцеремонно заяви Маас.
Мисля, че в същата секунда Лавров е решил да му прати скромен подарък, защото Маас се превърна в поредния „полезен идиот“, който играе ролята на безплатен рупор на руската хибридна война. Защото всъщност руската версия за нещата е точно такава – Русия си седи там някъде на Изток съвсем невинна, нищо не прави, а светът, щото я мрази, вдига „конфронтационна врява“.
Ех, Шрьодер, Шрьодер, що ли не остана единственият немски политик, готов да предаде интересите на демократичния свят, за да опази интересите на войнствения, диктаторски Кремъл!
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 