БЪЛГАРСКИЯТ ФАКТОР
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Пълната зависимост на българската енергетика от Русия е фактор, който има все повече външно-политически измерения и последните въпроси са – ще строят ли американците 7-ми ядрен блок в Козлодуй и има ли „български фактор” в отказа на Украйна да подпише договор за асоцииране с ЕС. Отговора търсим с Пламен Асенов. енергийна зависимост
– Пламен, покрай протестите май забравихме темата за енергийната обвързаност на България с Русия. Дойде ли време да си я припомним?
– Не смятам, че сме я забравили, Фили. Може би един-два пъти сме пропуснали да я споменем, но през цялата 2013-та, която беше година на доста събития, неизменно сме внимавали за фактора енергетика. Имам чувство дори, че с обсъждането на темата за руската централа в Белене като пресечна точка за създаване на сегашното невъзможно правителство, малко досадихме на слушателите. Но когато нещо е истина, дори да го отбягваш, то се натрапва – затова и в крайна сметка пак си идваме на думата.
– Сега обаче в центъра на събитията – и, както винаги, в центъра на скандал – се оказа не руската централа в Белене, а евентуалното строителство, при това от американци, на нов седми блок в добрия стар Козлодуй. Как се вписва този ход в общата картинка?
– Не се вписва, Фили, което значи, че е пушилка и нищо реално няма да излезе от него. Какво всъщност стана? В САЩ енергийният министър Драгомир Стойнев заяви, че компанията Прочетете остатъка от публикацията »
59. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ЗАХАРИАС ЯНСЕН
Пламен Асенов
27. 11. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=62
Jakob van Eyck~Variations sur Pavan Lachrimae de Dowland
Днес ще ви срещна с един човек, за когото всичко известно може би е светата истина, а може би е долна лъжа. Сигурно е обаче, че човекът е роден в Нидерландия в края на ХVІ век, казва се Захариас Янсен и му се приписват две от най-невероятните изобретения на човечеството – телескопа и микроскопа.
Jakob van Eyck~Variations sur Pavan Lachrimae de Dowland
Преди края на Ренесанса и преди началото на Просвещението – това е времето, в което се ражда Янсен. Сочат се различни години – от 1580-та, до 1588-ма, а противоречия има и относно мястото на раждането му – дали в Хага или в Мидълбърг, където живее през по-голямата част от живота си. Вече нищо обаче не може да се научи със сигурност, защото целият градски архив на Мидълбърг е унищожен при немска бомбардировка през Втората световна война. Ето още един начин, по който нашето време се меси в собственото си минало. Но както и да е, едва ли това е най-важното в случая. Далеч по-важно ми се струва да знаем повече за аромата на времето и атмосферата на мястото, с които животът на Захариас Янсен е Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: БЪЛГАРИЯ – БОЛНИЯТ ЧОВЕК НА ЕВРОПА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Тъй наречените граждански патрули, които тъй наречените националисти организират по улиците на София, са последният пирон в ковчега на тъй наречената демократична българска държава.
Тя вече е толкова безпомощна, че не може да се защити сама, като каже на шепа говеда „не” по такъв начин, че те да го разберат. Вече е толкова отпаднала, че не знае кой неин гражданин е гражданин и кой – не, кое поведение е патриотично, кое – анти-българско. Тя не различава истинското човешко достойнство от простотията с претенции, изобщо не и пука от и за реалността, защото не вярва, че реалността съществува, не мисли за утре, защото нейното утре беше вчера. В крайна сметка, тъй наречената демократична българска държава не се интересува дори от възможностите за лечение на тежката си болест, а само от удължаване на агонията си.
Някога наричаха Турция „болния човек на Европа”.
Днес болният човек на Европа е България.
Как искате да ви я опиша тази наша любима родна страна, граждани – от позицията на оптимиста или от тази на песимиста? `Айде и от двете за по-ясно.
Като оптимист бих казал, че сме направо рекордьори и можем наистина да се гордеем с факта, че почти по всичко сме първи в Европа. Първи сме например по ниско ниво на доходи и съответно – по най-скъп живот; лекува ни най-лошата здравна система и ни обучава най-нереформираната образователна; имаме най-поетичното правосъдие, което ”лови мухите и ги пуска” – по стиха на Борис Христов; издържаме най-много полиция, но въпреки това /или точно заради това/ страдаме от Прочетете остатъка от публикацията »
58. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ВИКТОР ЮГО
Пламен Асенов
20. 11. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=61
„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.” Това са последните пет изречения, които Виктор Юго, великият поет, прозаик, драматург, политик и любовник от ХІХ век, написа със собствената си ръка. В тях няма нито дума за поезия, проза, драма, политика или любов. Има само последен остатък от живот и първи истински танц със смъртта.
Сен Санс, Зловещ танц /Tim Burton Style/
Всъщност през целия си съзнателен живот Виктор Юго е буквално обграден от смърт. Тя танцува постоянно около него, като му отнема всичко любимо, но, кой знае дали с някаква висша цел или съвсем безцелно, не докосва самия него, оставя го постоянно жив – да страда безкрай и да преодолява страданието.
Тази игра започва с майка му, Софи, която възпитава у него здрави католически и монархически убеждения. Юго дори не смее да и съобщи, че е сгоден за любимата си приятелка от детството Адел Фуше, а изчаква смъртта и, за да се ожени. Софи умира през 1821-ва, когато Виктор е на 19. После му трябват над 25 години, за да преодолее майчиното възпитание и да се превърне в свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – отбелязва той в стихотворението си със Прочетете остатъка от публикацията »
ГОРКАТА НИ НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Основните заплахи за България и мерките за справяне с тях – това бе темата на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев. Той премина на фона на ескалиращо, но все по-хаотично улично недоволство и завърши без конкретен резултат. Защо – отговор търсим с Пламен Асенов.
– Пламен, нищо конкретно не произлезе от Консултативния съвет, но все пак нямаше ли поне една теза, зад която да се обединят всички участници?
– Имаше, Фили. Чуй как звучи тя – „Членовете на КСНС се обединиха около разбирането, че ескалацията на обществено-политическото напрежение в страната изисква по-голяма отговорност от всички държавни органи и политически сили. Необходими са общи действия за спазване на закона и укрепване на доверието в публичните институции.” Както се казва в по-маргиналните среди – на това място се пие по едно за последно и компанията отива да спи. Защото е наистина изтощително всички водещи политици, плюс шефовете на най-отговорни институции в държавата, да се съберат на едно място, да заседават 6 часа и да измислят…..просто това, Фили.
– И все пак в тази декларация се признава, че има ескалация на напрежението. Това не е малко, защото можеше да се продължи по модела „не знам, не чух, не видях”, който управляващата тройна коалиция прилага в поведението си.
– Ако непременно търсим рационални зърна, можем да открием и още, Фили. Например – че политиците тук изобщо си говорят , а не са започнали да се изясняват с по-радикални средства. Но реалната полза от заседанието на Консултативния съвет може да се търси само във факта, че обществото Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: ПОД ЗНАКА НА ЧЕРНАТА КОТКА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Държавата, наречена България, очевидно е родена под зодиакалния знак на черната котка, граждани.
Казвате, че такъв знак изобщо няма ли? Дори и в китайския календар? Има, има, току-що го измислих.
Защото иначе няма как да си обясним трагикомичната простотия, която ни дебне отвсякъде и прескача мозъците ни още приживе, та вампирясваме. Нито начина, по който се разхождаме наоколо и си подвикваме разни неща един на друг. Например някои, все още недокрай вампирясали, сутрин, обед и вечер подвикваме – Ос-тав-ка! Аз даже на якето си залепих такава лепенка, та да не ме заболява orbicularis oris, мускулът, който движи устните. А на поканата за оставка изцяло вампирясалите не се уморяват да отговарят – Няма пък!
Малко морал? Няма пък! Парички поне? Няма пък!
И така нататък.
Няма пък!
Но и изцяло вампирясалите изобщо не ни остават длъжни, казвам ви. Подвикват и те разни неща по наш адрес, щом се сетят за нещо смешно. Онзи ден например слушам Антон Кутев, депутат от БСП и известно яркочервено плямпало, да вика, че протестите срещу тяхното любимо правителство са „тежка форма на десен болшевизъм”.
Оригинално. Твърде оригинално даже. Ако някъде в света имаше начертана граница на оригиналността, това щеше да я прескочи.
Десен болшевизъм…..Напрегнах силно целия си ментален апарат, граждани, но въпреки това едва успях да си представя само контурите на екзотичния политически образ, който този тип сътворява пред очите ни с безспорно нестандартната си мисъл и слово, които демонстрира не за първи път. За сметка на това обаче в мен светкавично се зароди представата, че човек, способен да плещи толкова големи глупости, трябва да е съставен изцяло от летва с Прочетете остатъка от публикацията »
БЪЛГАРСКАТА БИТКА ЗА ДЕМОКРАЦИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Антиправителствените протести в България продължават вече 155 дни. След известно затихване, те се засилиха през ноември, когато щафетата бе поета с акции на студенти от цялата страна, а тази седмица отново се стигна и до сблъсъци с полицията пред Парламента. Събитията в България коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, европейски издания определиха протестите като най-дългите в нова Европа. Дали с това България може да се гордее или е нещо, от което трябва да се срамува?
– Всъщност – и двете, Фили. Българското гражданско общество определено може да се гордее, че, въпреки дългите години на мачкане от различни – уж – на цвят политици и ограбването на материалните и моралните му притежания от поредица управления с открито или едва прикрито мафиотски характер, то отново е живо, активно и упорито. Може да се гордее, че този път издига глас с искане не просто за повече лични пари или групови облаги, не дори за реформи в една или друга сфера, а иска трансформация на цялата система, иска да се поставят морални принципи в основата на политиката, да се очисти тя от мръсни зависимости и да стане, каквато трябва да бъде – инструмент в полза на гражданите, не оръжие срещу тях. От другата страна стои срамът, че вече пет месеца цялата тъй наречена българска политическа класа се прави, че не разбира за какво става дума. Още по-лошо, голяма част от тази класа – управляващите от новата Тройна коалиция, БСП, ДПС и Атака, се правят, че протестите изобщо не ги засягат и демонстрират, че ще стоят на власт на всяка цена, независимо от ясната обществена воля. С това си поведение, което вече и в европейски мащаб се превръща в нарицателно за наглост и безочие, тази етно-национал-социалистическа коалиция наистина бие дори най-тъмните политически рекорди, Фили. С други думи, най-дългият политически протест в новата европейска история всъщност е битка за и против демокрацията, за и против естественото развитие на България като цивилизована държава, за и против нейното бъдеще изобщо. Защото пределът наистина е достигнат и ако сега протестът не успее, на България неизбежно ще и се случи онова, което Прочетете остатъка от публикацията »
57. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – РИХАРД ЩРАУС
Пламен Асенов
13. 11. 13, радио Пловдив
Целия текст слушай тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=60
Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/
„Аз може и да не съм композитор от първи ранг, но със сигурност съм първокласен композитор от втори ранг” – казва за себе си Рихард Щраус. Разбира се, привкусът на скромност в това изказване или е плод на деликатност, или е проява на чиста куртоазия и може да ни заблуди. Щраус реално добре знае мястото си и всъщност има предвид, че е първи измежду всички останали след Вагнер, които са…..ами, всички останали. Неслучайно 14 години след смъртта на Рихард Щраус големият пианист Глен Гулд казва за него, че е „най-великата музикална фигура, която е живяла през този век”.
Richard Strauss – Ein Heldenleben /A Hero’s Life/
Слушаме откъс от „Животът на героя”, симфонична поема за голям оркестър, която е една от последните творби на Рихард Щраус от този вид. Тя е гранична работа. За него лично, като герой на собствения му живот, тя бележи прехода от стария ХІХ към новия ХХ век. По отношение на творчеството му пък стои някъде на границата от великите постижения в симфоничната музика към операта и балета, с които основно се занимава в следващите близо 50 години. Естествено, тази граница не е така рязка. Докато е във величието на славата си със”Смъртта и преображението”, „Тил Ойленшпигел”, „Тъй рече Заратустра” и другите симфонични поеми, за които специалистите казват, че са дори не за голям, а за огромен оркестър, той пише и поне две опери, които се приемат от публиката и критиката като провал. После пък, в разгара на славата си като оперен композитор, между „Саломе”, „Кавалерът на розата”, „Ариадна и Наксос”, та до „Капричио”, той създава и своите незабравима „Алпийска симфония”, „Метаморфози”, концерта си за обой в ре мажор, може би последната Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: АЗ, ГОРКИЯТ ГЛУПАК
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Днес е 10 ноември, граждани.
За тези, които ще четат този текст утре – вчера беше 10 ноември.
А за онези, което ще го четат когато и да било – 10 ноември сякаш беше вчера.
Но на кого му пука!
Така че – няма да разказвам спомени, ще кажа няколко неща, които свързват вчерашния 10 ноември пряко с днешния, неща за светата наивност и грозните разочарования, до които тя води.
Първо, тогава, преди 24 години, бях наивен да мисля, че повече хора в България, отколкото се оказа впоследствие, искрено ненавиждат комунизма и искат тази система да се махне – но се страхуват да го демонстрират открито. Да, наистина, изправени пред очите ми, фактите показваха друго. По онова време живеех в Кърджали, който си беше около 60-70 хиляден град, но от тях, поне през 89-та година, открито на системата се противопоставяхме…..4 души. Поименно – журналистът Пламен Даракчиев, отецът Иван Бонев, лека му пръст, инженерът Благой Калъмов и моя милост. Наистина бяхме толкова малко, че на някакво общоградско събрание Милчо Милчев, един жалък тип, председател на Общинския народен съвет, опита да се пошегува, че, за да изглеждаме повече, накарали сме и жените си да се пишат опозиция. Разбира се, имаше много хора, които ни срещаха по улиците и тайно ни правеха знаци на одобрение, имаше и други, с които си говорехме открито против системата, но те не отърчаваха да ни предадат тутакси на ченгетата, имаше и съвършено обратните случаи. Както и да е. Важното е, че тогава наивно мислех – като се отърват хората от страха, ще пометат самата система, комунисти ще си останат само шепа дебелоглави тъпанари.
Не би! Цели 24 години преход, колко пъти през това време комунистите докарват отново и отново страната до просешка тояга, а всички нас до най-жалкото възможно духовно и Прочетете остатъка от публикацията »
ВЪЛНАТА НА ОМРАЗАТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Бежанците от сирийския конфликт в България са вече почти десет хиляди. Държавата явно не се справя с проблема, случиха се и първите инциденти. На този фон избуяват страхове, които се използват от расистки и ксенофобски партии. Темата коментираме с Пламен Асенов.
– Пламен, миналата събота в София 20-годишната Виктория беше наръгана с нож от човек от арабски произход и това сякаш отключи много стаени в българското общество призраци. Защо точно тази капка преля чашата?
– Първо да кажа, Фили, че момичето е живо и ще оздравее. Второ – нападателят, който е нелегален емигрант от Алжир, беше заловен в Гърция след съвместна операция с гръцката полиция. Трето – във връзка с нападението тук наистина се развихриха отвратителни ксенофобски страсти, раздухани и използвани от различни политически сили и профашистки групировки. Четвърто – междувременно, в софийския квартал „Военна рампа”, където има лагер със сирийски бежанци, от група скинари бе нападнат и пребит 17-годишен младеж. Неговите нападатели още не са заловени от полицията. Пето – все пак обаче в страната се намериха хора и групи, които се противопоставиха на нецивилизованата политика на омразата. Шесто – под техен натиск прокуратурата този път се намеси и започна предварителни производства срещу някои от лидерите на фашизираните партии и организации, които заплашиха открито със саморазправа. Седмо – голямата част от българските медии отразиха всичко това изключително непрофесионално. Те може би не нарушиха пряко закона, както смята общественият Съвет за електронни медии, но според мен нарушиха всичките елементарни правила на журналистиката, Фили.
– Това са наистина твърде много събития за една седмица, Пламен, но кажи повече за политиците и организациите, които се опитаха да раздухват омразата.
– Първа сред тях е партия Атака, която управлява заедно с БСП и ДПС. Отначало Волен Сидеров организира митинг в Свиленград с искане да бъде затворена българската граница за бежанците, после имаше протест и в София. Необезпокоявани от никого, от Атака издигнаха лозунги като „България на българите”, „Чужденците – вън” и други подобни. Ругатните, заплахите и всички останали елементи от този Прочетете остатъка от публикацията »
56. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ШЕЛИНГ
Пламен Асенов
06. 11. 13, радио Пловдив
Целия текст чети тук:
http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=59
Искате ли сред вашите най-близки приятели да са Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братята Шлегел? Или сред студентите, които слушат лекциите ви в Берлинския университет, да са още никому неизвестните Сьорен Киркегор, Якоб Буркхарт, Фридрих Енгелс, Фердинанд Ласал, Михаил Бакунин? Не отговаряйте бързо, сигурно е трудно, защото никога не сте мислили по темата. Дори не отговаряйте изобщо, защото съм още по-сигурен, че никой разумен човек няма да каже – не. Ще има колебания само дали е възможно това. Но то дори не е никак трудно – стига само да сте всепризнато най-умният сред плеядата прочути немски класически философи от ХVІІІ век и да се казвате Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Но и само Шелинг върши работа.
Йохан Непомук Хумел, Фантазия за виола и оркестър
Всичко започва от Кант, който буквално пронизва с мисълта си ХVІІІ век и поставя началото на немската класическа философия, чиито възход мнозина поставят върху нещо като времева линия – от Кант, през Фихте и Шелинг, до Хегел. А смятат така, защото го твърди самият Хегел, не за друго. Истината обаче е, че тези четири момчета, заедно с още неколцина – Волф, Фойербах, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер, братята Хумболт, носят големите светилници на мисълта в Германия през епохата на Просвещението и макар основните им трудове наистина да се появяват един след друг във времето, изложените в тях идеи са така преплетени, че колкото повече се опитваш да ги раздалечиш, толкова повече ги виждаш да се сближават. И все пак – всичко наистина започва с Кант. Той поставя идеалистическата философия с главата нагоре, като казва, че „предметите трябва да се съобразяват с познанието, не обратно”. Разбира се, откъснато от контекста, това звучи като пълна идиотщина, макар че всъщност добре описва принципния подход на кантианската трансцендентална философия. На всичкото отгоре, оказа се, че валидността на този принцип бе категорично доказана в наше време от гениите на квантовата механика, при която дори Прочетете остатъка от публикацията »
Говори Пловдив: БЪЛГАРИЗИРАНЕТО НА ЕВРОПА
Пламен Асенов, специално за kafene.net
Онзи ден, покрай коментарите за изборите в Чехия, бившият ни посланик в Прага Здравко Попов вика, че се наблюдава процес на българизация на политическия живот в родината на Хашек и светлото пиво.
Той има предвид настъпилото напоследък и там роене на партии, бум на популизъм, съответната фрагментация на законодателното тяло и съпътстващите всичко това компромати, скандали и други срамотии. Изобщо – има предвид нещата, присъщи на нас, българите, които обаче за чехите досега бяха като квантовата физика – всички знаят, че някъде там тя съществува, но никой нормален човек никога не я вижда. А ако я види – заобикаля издалеч. Или пие още една бира, за да му изчезне веднага от пред очите.
Много ми хареса това с българизацията, граждани. Самият факт, че някой се е сетил да използва този словесен образ, сочи, че процесът вече е започнал. С други думи, запален е първия светилник. Или е угасен. Или както там беше в историята със светилниците от Апокалипсиса на Свети Йоан, великият Богослов. Само че в този случай светилниците не са седем, а цели 27. Но какво пък, ще се потрудим.
Важното е, че, както твърдят други наблюдатели, ние тук постепенно, но неотклонно, се циганизираме – докато виж, с Европата ще постъпим благородно, нея само ще я българизираме.
Нали се сещате, говоря за реализация на онзи процес, от който ние, българите, вместо да се срамуваме, често сами сочим като повод за национална гордост – византийската империя ни владя към два века, но поради незабележимите дела на наша скромност – изцяло рухна; османската също опита как сме на вкус и от 90 години е в небитието, съсипана от самото ни присъствие, не от нещо друго; после съветската комунистическа империя ни докопа – и ето, развилняхме се ние да я обичаме и да искаме да ни направи 16-та република, така че тя от ужас бързо се разпадна само до Кремъл, плюс някакви си жалки околности.
Та сега идва ред на Европейския съюз.
Е, тук работата е малко по-различна, защото ЕС не е Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 