De Profundis: ВОЛЕН В КРИМ ИЛИ ЗАЩО Е ДОБРЕ КАТО НАРОД ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ ОТ ИДИОТЩИНИ

април 25, 2018 at 10:28 am (Публицистика) (, )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-volen-v-krim-ili-zashto-e-dobre-kato-narod-da-se-vazdarzhame-ot-idiotshtini

Волен беше в Крим и Крим беше във Волен. Само единият от тях обаче дрънкаше глупости по повод това знаменито събитие.

Забелязал съм, че, когато си идиот, то е завинаги, но когато си в Крим – винаги е временно.

Ще го признаят самите руснаци след известен период, когато наистина усетят на гърба си дългите и твърди икономически и морални тояги, чрез които международната общност налага международното право над тяхната частна имперска алчност. Над гнусната им военна сила. И над тъпата им пропаганда също.
Това време със сигурност ще дойде, не се съмнявайте, граждани. Със или без Путин, със или без Волен, със или без всички онези трубадури на руските рубли по света, за които кремълското имперско мислене е най-правилното мислене…..грешка – е единственото мислене на този свят…..

Първият ми въпрос в случая е – няма ли да се намери някой нормален човек в горката наша България, който да озапти таварищ Сидеров в неговите вече доста дългосрочни, последователни и безсрамни ултрапутински, което е синоним на откровено анти български, изяви?

Няма ли някаква прокуратура и съд, някакви специални служби, някакво гражданско общество да се намеси? Да не говорим за някой достоен политик, който да му запуши устата завинаги, като с думи прости покаже на хората колко този тип е политически жалък и морално низък.

Преди доста години, спомням си, тогавашният президент Георги Първанов, при едно от редките си посещения на Запад, в Германия, тържествено обеща, че България съвсем скоро ще се справи с явлението Сидеров и изстъпленията на неговите руско-социалисти.

Е, Първанов не ги наричаше точно така, защото по онова време той самият бе пръв руско-социалист на републиката, а те играеха друга игра – правеха се на обикновени български национал-социалисти, ксенофоби, расисти, антиевропейци и антинатовци. И използваха ултра дясна риторика, за да Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

РОЗОВАТА КОТКА В ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ЛАПИ НА ИЗКУСТВОТО

април 21, 2018 at 4:03 am (Публицистика) (, , , , )

Интервю на Пламен Асенов с Розовата котка, персонаж от едноименната изложба на Цвета Марова, която продължава до 25 април в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив 

Розовата Котка: – Ах, простете, настъпих ви по опашката!

Пламен Асенов: – Аз нямам опашка…..

РК: – Ами защо тогава ви настъпих по нея?

ПА: – Нещо грешите – не само нямам опашка, а и тук въпросите задавам аз, овекът, вие, котката, отговаряте. Не знаете ли, че така се прави интервю?

РК: – А кренвирш?

ПА: – Какво – „а кренвирш”?

РК: – Мислех, че така се прави кренвирш, пък то – някакво си интервю. Предпочитам кренвирш…..

ПА: – Всички понякога го предпочитаме…..

РК: – Аз го предпочитам винаги…..

ПА: – Добре, но ще подхващаме ли интервюто в края на краищата?

РК: – Нали знаете – от който и край да го подхванеш, винаги се заплита?

ПА: – Това някаква котешка мъдрост ли е?

РК: – Ако ви кажа, че е някаква котешка глупост, няма да повярвате.

ПА: – А котките в какво вярват?

РК: – Чакай да видим…..риба…..мишки…..някоя птица понякога…..съществуването на квантово-сензитивни мустаци…..политиката на облизване до дъно…..а-а-а, и че хер Шрьодингер е глупак…..

ПА: – Защо пък Шрьодингер да е…..

РК: – Първо – котка, доброволно затворена в кутия. Айде, бе! И второ – същата котка, но ни жива, ни Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУМЕН РАДЕВ В РУСИЯ – КАК ДА НЕ УНИЖИШ ДОПЪЛНИТЕЛНО НЯКОЙ, КОЙТО СЕ УНИЖАВА САМ

април 19, 2018 at 9:56 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-rumen-radev-v-rusiya-kak-da-ne-unizhish-dopalnitelno-nyakoy-koyto-se-unizhava-sam

Румен Радев ще ходи в Москва.

Но не се тормозете, граждани, цялата работа може да излезе по-забавна, отколкото изглежда.

Има нещо в трескавата подготовка на това посещение, което прилича на подготовката на Швейк за неговия знаменит поход към Ческе Будейовице – седи си той в кръчмата на гарата и трескаво пие една бира след друга. А накрая поема пеш в посока, обратна на въпросните Будейовице. В края на краищата, философски разсъждава героят на Хашек, след като Земята е кръгла, човек все ще стигне, закъдето е тръгнал.

Та и с нашенския Швейк – той изначално си е тръгнал от Москва за Москва, така че няма начин рано или късно да не стигне пак в Москва, колкото и да дава вид, че най-добре се чувства в Брюксел.

Въпросът е какво ще прави Румен Радев в Москва.

Първото, което ще направи, е, че със самото посещение, което се случва ни в клин, ни в ръкав, ще удари силен шамар на европейска и евро-атлантическа България. Признавам – мислиха, мислиха и накрая измислиха правилния начин. Да, искаха да направят шамара още по-зрелищен, като насред българското председателство на Европейския съвет, в София се появи и даде инструкции самият император Путин. Но явно някой гений се сети, че обратният вариант също е ефективен – насред българското председателство, българският президент да отиде на коленопреклонна мисия в Москва.

Затова изведнъж толкова се разбързаха – просто късно се сетиха.

Иначе официалната версия, че Радев отива в Москва за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЛОШИЯТ СВЯТ, ДОБРАТА РУСИЯ, ГОРКАТА БЪЛГАРИЯ

април 12, 2018 at 10:49 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-loshiya-svyat-dobrata-rusiya-i-gorkata-balgariya

  1. Този лош, лош свят!

Той пак е погнал горката Русия и я обвинява за какво ли не – химическа атака в Сирия, химическа атака в Англия, заливане на всички с фейк новини или направо с откровени лъжи, словесни заплахи и дрънкане на оръжие спрямо мирни близки и далечни страни, поддържане на терористични режими, опити за организиране на преврат в непослушни столици, изкуствено нагнетяване на военно напрежение там, където то не съществува, целенасочено препятстване усилията на международната общност да се справи с този или онзи проблем…..

И това са обвиненията само от последните дни и седмици.

Колко престъпления може да сътвори престъпният московски режим, никой не знае – твърдят наблюдатели.

Глупости, аз знам колко – николко. Нула. Нито едно. Кремъл е чист и неопетнен като девица, а всички останали лъжат и го нападат.

Правилни и мъдри думи с такова съдържание каза онзи ден пред позорно изгонените от цял свят руски дипломати корифеят на международната политика Сергей Лавров: „Експулсирането по напълно измислени причини на 150 руски дипломати от почти 30 страни е безпрецедентна провокация, която няма нищо общо с насърчаването на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЧОВЕШКАТА ГРЕШКА И ЧОВЕШКИЯТ ГРЯХ

април 7, 2018 at 9:11 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian  

/Фили/ Българката Юлия Кръстева, известен френски философ и лингвист, е работила за комунистическата ДС под псевдоним „Сабина” – разкри неотдавна Комисията по досиетата. Това стана повод за поредния горещ дебат в българското общество по темата за миналото и неговия прочит, тема, която днес обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, отворените досиета вече са много, но името Юлия Кръстева като агент Сабина сякаш предизвика най-силен обществен отзвук. Защо?

– Причините са няколко, Фили. Първо, Юлия Кръстева е голямо име и с право се счита за един от най-успелите на Запад българи. През 1966 година, когато структурализмът е във възход, тя заминава за Париж с френска стипендия и прави блестяща кариера като философ, семиотик и психоаналитик. Издава много книги, има високи научни степени, преподава в най-престижни световни университети, изобщо, става неделима част от интелектуалния елит на света. Второ, нейното досие се появи някак твърде неочаквано – то излезе от рутинна проверка, която комисията по досиетата прави на членове на редколегията от „Литературен вестник”. Трето, самата Кръстева реагира остро и във френския печат напълно отрече каквато и да било връзка с българската ДС и заплаши да съди хората, огласили изнесената невярна, според нея, информация. В края на краищата, за да реши проблема, Комисията по досиетата публикува всички документи, които са останали за Юлия Кръстева в архива на ДС, нещо, което по принцип не прави.

– Това разреши ли споровете наистина?

– За съжаление – не, Фили. Оказа се, че в папките няма нито един документ, който да е писан или подписан лично от самата Кръстева, включително липсва документ, който да удостовери нейното съгласие за сътрудничество. Обаче има доклад за вербовката на агента, който я вербува. Пълна неяснота цари и по въпроса дали тя наистина е свалена от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

април 5, 2018 at 3:42 pm (Публицистика) (, , , )

ЗА ЦВЕТА И НЕУЛОВИМОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ

Александър Гьошев, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, представя изложбата на Цвета Марова „Розовата котка” в галерия „Сигна”, Пловдив 

Галерия от откриването на изложбата, снимки – Димитър Добрев – https://www.facebook.com/DDobrev/media_set?set=a.2026270117614748&type=3&comment_id=2026663490908744&notif_id=1522912277051241&notif_t=photo_album_comment&ref=notif

Не бях се сблъсквал досега открито с подобно предизвикателството – само в няколко реда да опиша колекция от картини.

Казах колекция, защото всеки, който цени живописта, знае какво се крие зад това – взаимната любов на творец, галерист и публика към изкуството и радостта от всяка тяхна среща. Та, колкото повече се мъчех да съчиня някакво послание за настоящето събитие, толкова повече се отдалечавах от целта си. И се предадох. Реших, че е по-добре да бъда  зрител и безмълвен наблюдател. Просто се отдадох на природния инстинкт – да наблюдавам.

Невъзможно е да се пресъздадат словесно всички причудливите образи и багри, които виждаме в момента в компанията на усмихващата се под мустак Розова котка.

Не трябва да се подценява самостойността на образите – на изложба винаги с предимство са именно те – картините. След тях идват думите, ако изобщо дойдат.  Звукът, знае се, се движи по-бавно от светлината. Или пък просто тишината ни се усмихва дискретно, също като котката в рамката срещу нас.

Но картините не се раждат сами. За подобни усмивки е нужно въображението на Негово величество Демиурга, създател, или, както го зовем популярно – художник. Нужен е създател, който в непрекъсната игра между реално и нереално, време и безвремие, видяно и забравено, да отдели светлината от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

РОЗОВАТА КОТКА И МНОГОТО ЖИВОТИ НА ЖИВОПИСТА

април 3, 2018 at 6:48 am (Публицистика) (, , )

Цвета Марова – изложба в галерия „Сигна”, Гранд хотел Пловдив /бившият Новотел/, откриване – 18 часа на 04 април 2018 г. 

Пламен Асенов

Розовата котка е навлякла празничната кожа на живота.

Розовата котка е изчадие адово с вид на сладко бебе.

Розовата котка изглежда като някой, който знае.

Такива философски изречения мога да измислям до четвъртък, но истината е, че изложбата на Цвета Марова се казва „Розовата котка”, защото е абсурдно да нарисуваш истинска розова котка и изложбата ти да се казва по друг начин.

Това си е напълно естествена почит към единственото същество, което съчетава земното и небесното начало по такъв съвършен начин, че винаги успява да получи  вкусното пилешко дробче, което Вселената му дължи за вечеря.

Знам, някои предпочитат кучета, други  – котки, но всички ще харесат „Розовата котка” и удоволствието на публиката от срещата с тази изложба ще бъде голямо.

   Птицата 2

Защо ли? Първо, защото въображението на Цвета и тази пролет си е на мястото – небрежно развинтено сред света на цветовете. Това, както от опит знаем, води до постоянни изненади и внушава усещането, че колкото и нейни картини да притежаваш, те никога не стигат, за да видиш общата картина.

Абсолютно разбираемо усещане, впрочем, като се има предвид факта, че самата Цвета също не знае откъде започва и къде Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар