НЕ Е ДИСКРИМИНАЦИЯ НА БАНКЕРИТЕ
Пламен Асенов – специално за вестник „Стършел“
Влизам в кварталното магазинче и от дъното се чува глас: – Сметката ви вече е заредена с 1.50 – 50 стотинки входна и един лев периодична такса.
– Значи ми превеждате по сметка 1.50, така ли? – питам наивно.
– Не, теглим 1.50 – кротко ми се обяснява.
– И защо казвате, че сметката ми е заредена?
– Защото „разредена“ е политически некоректно. А и дразнещо. Може да имате слаби нерви и да налетите на бой, знам ли.
– А за какво собствено са тези такси?
– Входната е, че влизате в магазина, периодичната, че не сте влизали известен период, например – от вчера. Логично, нали? Ние през това време без пари ли да стоим?
– А ако съм влизал преди два часа и дойда пак, каква ще е периодичната такса?
– По-малка с 10 процента – но не по-малка от 1 лев.
– Моля? Значи 1 лев с отстъпка десет процента е пак един лев? Странна математика?
– Не знам като за математика как е, но за търговията си е перфектно.
Перфектно е, да. Преглъщам и започвам да разглеждам стоките.
– Има и 1 лев такса разглеждане – информира гласът. Нарочно не реагирам, но почти веднага чувам: – Има и такса вглеждане.
– Вглеждане ли? Това пък какво значи?
– Значи, че ако се вглеждате прекалено в дадена стока, плащате 25 стотинки такса.
– Важи поотделно за всяка стока, в която се вглеждам, така ли?
– Естествено, вие какво си мислите, че ще ви таксуваме накуп?
– Но ако се вглеждам поради късогледство, пак ли плащам?
– Е, вглеждането си е вглеждане.
– Добре, какви други такси имате – да приключим въпроса и да пазарувам спокойно.
– Имаме такса количка.
– Ама чакайте, магазинът ви е малък и няма колички…..
– Точно за това – нямаме колички. Освен това имаме екологична такса „торбичка“.
– Екологична такса торбичка? – повтарям като малоумен.
– Да, торбичката, която ви продаваме, вреди на околната среда, затова таксата е екологична.
– А защо не продавате хартиени торбички?
– Ами как тогава ще ви вземем екологична такса, бе, човек, помислете малко.
Правилно, как ще ми я вземат?
– Друго? – питам с надежда, че няма.
– Имаме такса пипане на стока, такса каса, такса връщане на ресто и изходяща такса.
– В смисъл, плащам такса, задето излизам от магазина?
– Естествено – иначе как ще излезете!
Няма да мога, признавам. Затова отчаяно плащам всичко и питам за последно: – Добре, но защо само на мен взимате тези такси, не и на другите клиенти.
– Защото работите в банка. Вие ни взимате безкрайни такси, затова и ние ви взимаме. Но, спокойно, не е дискриминация на банкерите. Ако сте от мобилен оператор, ВиК, енергото или друг монополист, пак щяхме да се отнасяме с вас, както вие с нас.
De Profundis: ГЕШЕВ, ГАБРИЕЛ, РАДЕВ – НЕ ВЯРВАМ, НО СЕ НАДЯВАМ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-geshev-gabriel-radev-ne-vyarvam-no-se-nadyavam
Няколко имена усилено се въртят тези дни и създават хаос в българското политическо и общественото пространство. На първо място е Иван Гешев.
Какво да ви кажа за този човек, граждани? Ами нищо особено ново няма да ви кажа, освен че поне две неща, от онези, които направи по време на мандата си като главен прокурор, на мен ми харесват.
Първото е внезапният обиск, който Гешев спретна в президентството, за да се съберат доказателства поне за част от руските шпиони, безконтролно и безнаказано развилнели се из България от години и десетилетия. И що да не вилнеят, винаги получават защита от политически лидери и най-високи държавни институции. Включително съдът, както видяхме в драстичния случай, когато точно съдия пусна Николай Малинов да ходи в Москва на среща с Путин, докато е обвиняем за шпионаж в полза на Путин.
Да, мнозина изпищяха кански заради този „незаконен“ акт на прокуратурата, скочиха да защитават правото на президента волно или неволно да покровителства руските шпиони, един мой приятел даже клекна да целува ръка на Радев заради неговия героизъм – че устоя на прокурорския натиск.
Само че това са пълни глупости. Претенцията, че – особено по линия на руския шпионаж – в страната трябва да има недосегаеми, е антипродуктивна, да не кажа и нещо по-сериозно, от гледна точка на националната сигурност. А националната сигурност всъщност е една от наистина малкото точки, които моят личен обществен договор, сключен с държавата България, съдържа. Иначе за какво ми е тя – само за административен хаос в живота и щедро да преразпределя парите на данъкоплатците ли? Ами това и аз го мога, не ми трябват политици за целта.
Другият акт на Гешев и прокуратурата, който приветствам, са обвиненията, повдигнати срещу Васил Божков. Не се наемам да тълкувам дали и доколко всички те са адекватни, дали и доколко ще се съберат доказателства, за да минат в съда, дали и доколко съдът ще ги разгледа обективно и безпристрастно и т.н. Като знам, че част от тъй наречените „следователи“ не могат да си намерят гъза, дори ръцете да са им вързани с белезници отзад, а останалите предпочитат да защитават Злото, защото не разбират Доброто, по-вероятно е обвиненията срещу Божков да се провалят.
В случая обаче важен е самият факт, че някой изобщо се престраши да посегне на една от последните знакови фигури на мутренския български преход.
Както знаем, всички тези мутри бяха повече или по-малко дълбоко свързани с МВР и специалните служби, имаха защита от тях и бяха отстранявани от тях – чрез други техни мутри – щом станат излишни. Или вредни за „системата“. А ченгеджийското влияние се простира и далеч извън кръга на мутрите, метастазите му са разхвърляни из цялото общество, дори сред онези партии и политици, които минават за „десни“. С това си обяснявам голяма част от всеобщата омраза и многопосочните атаки срещу Гешев – засегнал много интереси, а те, както винаги в подобни случаи, умеят да се обединяват срещу общия враг, независимо колко иначе са врагове помежду си.
Очевидно е обаче, че в същото време Гешев не засегна други интереси, които би трябвало да засегне. Основно се коментира фактът, че не предприема нищо срещу Бойко Борисов и неговите хора, въпреки многото странични обвинения срещу тях за корупция, за оказван политически натиск с цел да се добият икономически изгоди, за всякакви вероятни и невероятни далавери.
И тук обаче са нужни някои уточнения. Смятам, че Гешев правилно не се захвана с темата например за тъй наречените „пачки“ в чекмеджето на Борисов, които бяха толкова отявлен фалшификат и ченгеджийска постановка, че би било срамно да се харчат обществени средства за целта.
В същото време обаче със сигурност главният прокурор трябваше да разрови цялата безумна история около безумното строителство на безумния газопровод „Турски поток“, който всъщност е руски, а Борисов опитваше да прикрие този факт, като го наричаше „български“. Е, в известен смисъл наистина е български въпросният „поток“, доколкото ние сами го построихме и го платихме от джоба си с 3 млрд. лева ли, евро ли, вече не помня.
Защо, бе? Това е основният въпрос, на който прокуратурата трябваше и трябва непременно да потърси и намери отговор. И да го даде на българското общество, което продължава да пита.
Е, пита поне малката част от него, която още помни случая. Или още по-малката, която тогава не подкрепи гласно или мълчаливо строителството, а го критикува силно. Сред която част не бяха най-гласовитите защитници на българския национален интерес – Румен Радев, Корнелия Нинова, Костадин Костадинов и прочие местни руски херои.
Сигурно има и още много дела, които Гешев трябваше да подкара, но не го направи. Но важното в случая е друго, граждани. Както са тръгнали нещата, може той да бъде свален от поста главен прокурор предсрочно. Може и да не бъде свален, но може и да бъде, вероятно ще видим скоро.
Обаче не вероятно, а със сигурност ще видим, че смяната на главния прокурор, без смяна на системата, в която съществува и работи той, е нищо. Нула. Zero. Геврек. В случая самата пълна безконтролност, предоставена на един човек, ражда чудовища.
Не помните ли – имахме главен прокурор, който ядеше, пиеше и пееше с бандитите. И такъв, който беше доказано чалнат и натоварен със силни подозрения поне за едно убийство. За изненада, имахме дори един толкова безличен и политически послушен, че нямаше собствена физиономия и не би обвинил някого, дори ако онзи му открадне джобния часовник и го изтърве върху крака му.
Никакъв смисъл няма да я караме така – трябва да се промени Конституцията и оттам да се повлияе върху поведението и резултатите на прокуратурата. Трябва обаче тази реформа да стане паралелно с дълбока реформа в МВР, специалните служби и самата съдебна система. Иначе всичко ще продължи да виси като прани гащи на обществения простор, а ние ще се въртим наоколо и ще се чудим – защо не можем да преборим корупцията, защо не можем да изловим руските шпиони, защо имаме прекрасни закони, които обаче не се спазват. /Под секрет, това последното е доста масово мнение, но изобщо не е истина. По темата обаче – друг път./
И така, важният въпрос, който си задавам покрай Гешев, е – ще се случи би истинска конституционна промяна по отношение българските правораздавателни и правоохранителни органи? Не вярвам, но се надявам.
Второто име, което се върти усилено в пространството, е Мария Габриел. Какво да кажа – красива девойка, не само с дипломи, но и явно интелигентна, с голям опит в европейските дела, с контакти в ЕС, все предимства, които са безспорни.
Има обаче проблем – като влиза в българската политика, защото очевидно ще влезе, дори да не стане премиер, Габриел не знае в каква гъста каша, в какво гнездо не на оси, а на стършели се набърква. Това крехко дете няма грам опит на български политически терен, а това е голяма опасност – както за нея лично, защото може бързо да бъде пречупена, така и за страната, ако се случи тя да поеме властта.
Казвам това с оглед на обективните страхове, които имам. И го казвам, въпреки цялото си желание да има най-после редовно правителство в България, което, поне временно, да прекъсне прякото управление на президента Румен Радев, реализирано през служебните кабинети.
Тази рана в българския политически и обществен живот, трябва да зарасне и трябва да се вземат стриктни мерки да не се отваря наново. Начинът е прост – промяна на Конституцията и премахване на служебното правителство като институция. Да видим тогава дали на следващите извънредни избори ще има две години лиготии, преди да се спретне кабинет, който да измести от властта предишния, омръзнал на всички.
Дали Мария Габриел е способна да се справи с подобно предизвикателство – не вярвам, но се надявам.
И третата фигура, която не мога да пропусна в актуалния си преглед, е Румен Радев с неговото фамозно пътешествие до Южна Африка. Някои се питат – кому к..а търси българският президент там.
Ами просто е, бе, хора. Там управляват левичари, последователи на терориста Мандела, които не осъждат варварската руска агресия в Украйна, продължават да поддържат икономически връзки с режима в Москва и дори го подкрепят на гласувания в ООН. Това търси Радев – сродни души и сърца.
Дали ще ги намери? Ще ви разкажа една много показателна истинска история за Дейвид Ливигстън, големият пътешественик и откривател на Африка през 19 век. Та, преди да стане пътешественик и откривател, Ливингстън е мисионер в Южна Африка. Слаб мисионер, трябва да признаем. Най-голямото му постижение е, че обръща в християнството Сечеле, вожд на едно от местните племена. Сечеле не само се отказва от молитвите за дъжд, които е длъжен да води като вожд и върховен жрец, но и се разделя с четири от петте си жени.
Скоро обаче настава зверска суша, хората открито обвиняват Сечеле, че не изпълнява задълженията си, а той зарязва християнството и се връща към молитвите за дъжд на племенните богове. На всичкото отгоре, една от „бившите“ му жени забременява и се разбира, че те са бивши само денем, а нощем са си съвсем сегашни. След този провал, Ливингстън зарязва мисионерството.
Ще зареже ли и Румен Радев президентството сега, след посещението си в Южна Африка? Не вярвам, но се надявам.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
СТРАДАНИЕТО КАТО МАЙТАП
Пламен Асенов, специално за в. „Стършел“
В нямото кино, когато някой персонаж се подхлъзне на бананова кора три пъти поред, е смешно. В звуковия цирк на българската политика, когато цялата политическа класа се подхлъзне пет пъти и се готви да се пльосне по г.з за шести, е трагично. Питам се защо, след като е ясно, че и в двата случая говорим за обикновена проява на непреодолима глупост.
Отговорите са два. Първо, в киното пада само хероят и само него го боли отзад, а ние, публиката, се кефим отстрани на страданието му. Доказано е, че така е по-приятно. Докато в политиката всички падаме заедно с политиците. Само че ние се натъртваме и страдаме, те – не.
Не знам как го правят – специални хапчета ли пият превантивно или просто рибите, които ловят в мътната вода, са пак така много и така тлъсти, както уловените в бистра. Или просто не знаят какво правят, но, въпреки това – не им прощавай, Господи!
Така или иначе, факт е – на българските политици, както виждаме от две години насам, не им пука, че не могат дори един редовен кабинет да сътворят и един нормален Парламент да задържат в играта повече от три месеца. А ние чакаме реформаторски задачи да решават и европейски подвизи да творят. Тоест, чакаме да правят нещо в името на страната, докато те предпочитат да се занимават с вимето на страната.
Втората причина у нас подхлъзването на политическия банан – или настъпването на политическата мотика, все едно – да води до трагедия, е, че по време на цирка, в който политическата класа практикува непукизма си, страната се управлява от нелепо гълъбово ято, ръководено пряко от г-н Фъркат зелен чорап.
Той е един достоен от гледна точка на всичко вредно за България и всичко полезно за Русия гражданин. Но всъщност е невинен – и тук няма парадокс. Помислете за секунда – виновен ли е Фъркатият, че яде баница, която политическата класа буквално му тъпче в устата чрез своята некадърност за политика, неспособност за диалог и непукизъм за общите дела? Виновен ли е той, че любовта към всичко руско му идва отвътре – така е научен още от преди времето, когато се учи ходи на гърне? Виновен ли е, че самият български народ обича да страда и затова си избира постоянно такива като него да го страдат?
Невинен е – и дори не до доказване на противното, защото в случая противното не може да се докаже. Поради самата си противност, разбира се.
Но какви са опциите да се измъкнем от гадната ситуация, ще попита някой умник. Ами засега виждам само две – гореща молитва и еднопосочен билет до Сандвичевите острови. Там поне сандвичите растат по дърветата.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЛОГИКАТА РЕШАВА – НАЙ-ДОБРЕ ДА НЯМА ЛОГИКА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-logikata-reshava-nay-dobre-da-nyama-logika
В какъв логичен свят живеем само!
Децата в колата на главния прокурор се оказаха гардове от НСО. Логичен е въпросът кой тогава е пътувал в колите от кортежа на НСО. Нямаше да питам това, ако вече беше категорично доказано, че извънземните редовно ни посещават.
Един от най-важните въпроси в страната е този за бюджета. Особено когато сме в средата на годината, а бюджет няма.
През есента, донякъде логично, служебното правителство каза, че няма да внася бюджет, защото не иска да предпоставя нещата, да си го внася редовното правителство, което ще управлява. Редовен кабинет обаче не се състоя и сега, пак донякъде логично, служебният реши този път да внесе проект, пък каквото стане.
Ами, честно казано, с 6.4 предложен дефицит, нищо няма да стане, защото няма как да стане. Друг е въпросът дали това се дължи на пълна некадърност от страна на гълъбовото ято или на умисъл.
Може пък целта да е точно това – нищо да не стане. България да не влезе в Еврозоната и Шенген, да си стои разкрачена между Европа, от която точи пари, и Русия, която обича безрезервно, да се поддържат и увеличават противоречията, тоест, хаосът в страната…..Иначе как без хаос ще се реализират изконните руски интереси не само в България, а и на Балканите.
Е, има и други начини, де. Ето още един.
ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ няма да направят едно правителство на мнозинството заедно, въпреки че прекрасно знаят – това е единствената опция България да не затъне в шести поред извънредни парламентарни избори, които ще бъдат точно толкова безсмислени, колкото и петте досега. Доколкото се разбира обаче от нееднозначните сигнали, които излъчват двете коалиции, възможно е да направят две правителства на малцинството поотделно и, въпреки това, някак да управляват заедно. Или с подкрепата на други партии, все едно.
Чудесно, но има проблем. Щом опитаме да си представим практическата реализация на тази идея, логиката веднага започва да сочи към две непреходни мъдрости – тая работа не е като оная работа, а човек, колкото и да се върти, гъзът му е все отзад.
Като стана дума за управление, виждам как логиката вижда с очите си, че България вече две години се придвижва в трудния свят наоколо като войник по време на учение – на прибежки и припълзявания. Или лети на автопилот. Или разчита на служебни кабинети, назначени и управлявани от Румен Радев.
На пръв поглед, трите възможности не звучат еднакво, но лошият резултат от тях е абсолютно еднакъв. Всъщност – не, с кабинет на Радев дори е най-зле, защото тия гълъби дърпат към Русия, сякаш само гащите им са в София, а тирантите им са закачени в Москва.
По подобен начин те разтягат максимално и българската Конституция, в опит безкръвно да превърнат страната от парламентарна демокрация в президентска автокрация.
Но има и още за Радев, доколкото този човек кипи от логика и други кипящи течности в мозъка. За разлика от предишните избори, когато каза, че ще разтяга максимално срока за раздаване на мандатите, по изборите на 2 април президентът на всеослушание разтръби, че този път ще бърза. И ето го, бърза. Мина вече над месец в бързане, а той си дава още една седмица – до 15 май. И злите езици, естествено, започват да дрънкат глупости – например, че Радев кара самолета повече като куца мравка на земята, отколкото като изтребител в небето.
Ами може би това е неговата мярка за бързина, бе, граждани. Няма нужда да го корим човека, ако така му идва отвътре. Пък и по този начин вече наистина става ясно и на слепите защо всеки градински охлюв напоследък изпреварва България по пътя за Шенген и Еврозоната.
Все ще стигнем – казва логиката. И е права, нали?
Фамозният „Безсмъртен полк“ пак марширува из София и провинцията. Пак вее руски знамена и се кланя на българските окупатори.
Логиката сочи обаче, че, колкото и да е безсмъртен, той се състои изцяло от мъртъвци. В него участват мъртвите от Втората световна война, плюс живите мъртви, които правят въпросния поход в подкрепа на онзи бъдещ мир, който тепърва ще се изкове с много жертви от Русия в нейната Трета световна война срещу целия свят.
По този повод си спомням, че в късните години на Съветската империя в даден момент – деветомайски или седмоноемврийски – другарят Брежнев бе възвеличен като „маршал на мира“. Представяте ли си каква развинтена логика имаха съветските пропагандисти, за да измислят такъв тежък оксиморон, само с цел да направят кефа на един напикаващ се в гащите кретен.
Е, сегашните руски пропагандисти очевидно са достойни наследници на тогавашните съветски. Тези измислиха най-тежки обвинения срещу Украйна, задето някакви два дрона уж атакували Кремъл в опит да убият лично императора Путин. Логично, нали – иначе защо някой ще атакува Кремъл.
А и защо Кремъл ще допусне да бъде атакуван, освен ако не става дума за поредната пропагандна акция.
Този път обаче руските кретени нещо не успяха да подредят логиката и да си изиграят картите както трябва. С пяна на уста пръв изпищя кански Дмитрий Медведев, прочут напоследък с напълно неадекватните дори за него изявления. Той категорична подкани Зеленски най-после да бъде физически ликвидиран.
Ядец, Медведев май забрави, че това убийство изначално бе една от целите на самата „специална операция“, която Москва започна срещу Киев преди повече от година. И че при опита да извършат точно това престъпление, досега в Украйна са загинали над 200 000 руснаци, а Зеленски си е жив и здрав.
Чак след като светът изслуша тъпотиите на Медведев, Песков и други пропагандисти започнаха да мрънкат и да внушават на общественото мнение, че зад дроновете над Кремъл всъщност стоят самите Съединени щати. Но този път не им повярва дори най-прогресивната общественост по света в лицето на Северна Корея, Иран и Китай.
Да, и тези твърди руски съюзници прекрасно си дават сметка, че ако САЩ решат да се намесят пряко в конфликта, подпален от Русия, то ще е с доста по-мащабна и координирана акция, не с два ирански дрона, които са като самосвали, в смисъл – сами се свалят точно когато и където е необходимо, за да не се дадат случайно някакви излишни жертви. Зер, последният кремълски служител за Русия е доста по-ценен от първия сред онези руснаци, които мрат в Украйна.
Забелязвам, граждани, че Марийка Захарова също здраво се придържа към естествена, нормална логика. Имам предвид, че колкото повече остарява, тя толкова повече погрознява и съответно – толкова по-злобна става. Макар че обратното също е логично – колкото повече злоба излива, толкова повече тя я разяжда отвътре и затова погрознява.
Последно Захарова нападна…..е, познахте – пак Зеленски, като го нарече „предател“ и „Юда на 21 век“. Идеята е, че, като отменя честването в Украйна на Деня на победата и го замества с честване на Деня на Европа, той предава собствените си предци – онези от Червената армия, онези от концентрационните лагери, онези, които в тила са работили за победата.
Ако не беше толкова сериозно, щеше да бъде адски смешно. И жалко.
А е сериозно по три причини. Първо, същата тази Червена армия, за която предците на Зеленски са се сражавали, сега е червена от кръвта на самите украинци. Второ, за кои концлагери точно става дума – за тези на Хитлер или тези на Сталин. Защото те са несравними и сталинските печелят по качество и мащаб на престъпленията.
Както пък срещу тях биха спечелили путинските, които щяха да бъдат построени, ако руснаците бяха победили в първите дни на войната срещу Украйна, както планираха.
И трето, целия свят добре видя как бандитите от руската армия се отнасят към „онези, които са останали в тила“ или мирните граждани на Украйна – как грабят, изнасилват и мародерстват в завоюваните територии.
Така че Захарова да млъкне и да отиде в ъгъла да се срамува. Също и да се страхува, доколкото тя и другите словесни крепители на кремълския режим също подлежат на международен съд като съучастници в неговите престъпления.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР – АДСКИТЕ МАШИНИ НЕ ГЪРМЯТ СЛУЧАЙНО И НА ДРЕБНО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-atentatat-sreshtu-glavniya-prokuror-adskite-mashini-ne-garmyat-sluchayno-i-na-drebno
Честито, граждани, пак сме в челните редици на прогреса!
Така, де, имаме си атентат срещу главния прокурор – кога и къде през последните примерно 20 години се е случвало подобно нещо. И къде в Европа по-специално се е случвало. Сещате ли се? Щото аз не се сещам.
За конкретните подробности по случая витае пълна мъгла, затова е ясно, че разумна хипотеза за станалото – в смисъл кой и защо се напъва да прави подобен чутовен подвиг – още не може да се гради. Затова и доста нелепо звучат появилите се веднага версии, че всичко е инсценировка с цел от една страна да се героизира Гешев, а от друга – да се сплаши онази част от политическата класа, която в момента върши чудеса от политически героизъм, за да отвоюва държавата от такива като Гешев.
Богато въображение и доста свободни съчинения стоят зад подобна хипотеза. Но като сме опрели до там, да кажа, че в това отношение за мене са много по-валидни думите на бившия министър на отбраната Николай Ненчев – някой от тези умници да си организира подобна инсценировка и да натовари в колата жената и децата си, преди да мине през мястото на „фалшивия“ атентат.
Да, хероични мислители на конспиративни теории си имаме в милата ни Родина. Тя затова е и на такова дередже, де, заради подобни мислители. За тях Ковид 19 и ваксините бяха конспирация, та един атентат срещу Гешев ли ще им се опре…..
Все пак обаче ми се струва, че, като махнем тъпите хипотези, няколко важни неща по случая могат реалистично да се видят и формулират още на този етап.
Първо, подобен взрив, дори да приемем, че е инсценировка – а май тогава още повече – трябва да е дело на големи специалисти, това не е по силите на мнозина в България. Кире Гъзо и Пешо Лайното, третостепенните персонажи от мутренските времена, не биха могли да сътворят подобно нещо, дори горните големи мутри да им го заповядат под страх от спиране на издръжката.
Второ, работата не е дело на един човек. Необходима е цяла верига от хора – като започнем от идеолога и поръчителя, минем през доставчика на взрива, през задължителния вътрешен човек, който да информира за маршрута на главния прокурор и други детайли, та стигнем до преките изпълнители. Които, при това, хем да са на самото място или близо до самото място на взрива, хем да останат невредими от осколките, хем да успеят да избягат яко дим от гардовете. Направо като победители от прочутото детско телевизионно състезание в комунистическите времена „Бързи, смели, сръчни“.
Трето – нещата се усложняват още повече, ако е истина версията, че по пътя на кортежа е имало и втори заложен взрив, както и твърдението на bTV, че взривът е управляван от военен дрон. Тогава кръгът на преките участници в играта се разширява чувствително, а в нея се намесват и собствениците на военни дронове. Да, кръгът се разширява, но, за сметка на това, следата към извършителите би трябвало да става все по-видима.
Четвърто, всичко насочва към опцията взривът – ако не е дело на чужди специалисти, което също не би трябвало да се изключва – да е дело на специалисти или от българската армия, или от българските специални служби, настоящи или бивши, няма значение. Фактът е, че те се знаят помежду си, знаят кой какви предпочитания и какъв почерк има, какво може и какво не може, с кого е свързан и т.н.
Така че, пето, казаното дотук предполага, че тайната работа по подготовката и изпълнението на атентата срещу българския главен прокурор нито е, нито може да остане чак толкова тайна.
Всичко би трябвало да бъде разкрито бързо и наказано безпощадно. Така България, поне донякъде, ще може да изтрие петното на срама от лицето си. Защото ако едно демократично общество стигне до там, че да решава проблемите си с тероризъм, това си е безспорен срам за самото общество, доказателство за неговото безплодие и безсилие.
Но и още по-важното – с разкриването на истината, българското общество и българските държавни институции ще спрат да живеят в страх. Защото, елементарно, Уотсън – всеизвестно е, че именно насаждането на страх и нагнетяването на напрежение е основната цел на всеки терористичен акт.
Може да изглежда, че целта е дадена конкретна жертва и тя да се постигне или да не се постигне. Това обаче е тактически ефект. Защото, независимо дали конкретната жертва е факт или се отървава само с уплахата, истинската стратегическа цел и реалният дългосрочен ефект на всеки атентат е точно насаждането на страх сред обществото.
Ето какви неща могат със сигурност да се кажат в момента, преди да са изтекли дори първите 24 часа от атентата срещу българския главен прокурор. Останалото са гадания по вътрешности на заклано животно и хвърляне на боб.
И аз имам своите подозрения и хипотези, но съзнателно не ги споделям, защото по този начин само се замърсява с дилетантски шум общественото пространство и се снижава представата у хората за истинското ниво на обществена опасност от случилото се. Тази опасност е да заработи месомелачката, а ние да започнем да свикваме с подхода разни хора наоколо да бъдат взривявани или отстрелвани, докато отстрани мъдро развиваме хипотези как те сами са си го инсценирали – ако оцелеят. Или как сами са си виновни – ако се случи атентатът да е успешен.
В сегашния случай с главния прокурор вероятно ще разберем кой, защо и как сложи адската машина. Силно се надявам да разберем, иначе – жална ни майка. И трябва да стане бързо, най-добре – още докато пиша този текст, а не, както с атентата в Сарафово, да минат десет години, докато Системата официално назове извършителя, известен, впрочем, на всички още от първия час.
Кой знае защо, в целия шум и цялото мълчание, които съпровождат случилото се с Иван Гешев, поне до момента, 22 часа след атентата, не чух нито дума по темата да се произнася от страна на президента Румен Радев. Председателят на парламента Росен Желязков се произнесе веднага, но Радев още си прави оглушки.
Да, знам, Радев има голям зъб на Гешев, задето прати хората си да тършуват из президентството и да търсят доказателства за руските шпиони, спокойно свили там гнездо, но все пак – става дума за водеща държавна институция, която мълчи по темата за атентат срещу друга водеща държавна институция.
Това мълчание също е един от знаковите факти в цялата история и трябва да се държат под око днешните и утрешните президентски реакции, защото те вероятно са част от по-голямата игра.
Да, по-голяма игра има, защото адските машини никога не гърмят случайно и по дребни поводи, още по-малко – адски машини срещу цял главен прокурор на Републиката, независимо как се казва той и какъв обществен авторитет има.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ФРАГМЕНТИ ОТ ИРЛАНДИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-fragmenti-ot-irlandiya
Първото нещо, което се вижда, щом самолетът се гмурне под облаците към летището на Дъблин, е зеленото. То е докъдето стига погледът и нататък. За разлика от Германия и Франция, където има килим от видове зелено, които се редуват с видове кафяво, тук наистина всичко е само зелено. Ирландия с право е наречена „Изумруденият остров“.
ХХХ
Летището е голямо. Дъблин е двумилионен, колкото София, но летището му е 12-то по натовареност в Европа. През рекордната и за двете 2019 година, през Дъблин са минали близо 33 милиона пътници, през София – малко над 7 милиона.
ХХХ
На влизане в Ирландия граничната проверка продължава секунди. На излизане от Ирландия гранична проверка няма. Практичните ирландци са направили сметката – щом си дошъл на Острова, значи си проверен, защо да те проверяват и на тръгване. Така пестят хора, усилия и пари, пестят и времето на всички, което може да се прекара по доста по-приятен начин. В пиене на „Гинес“ например.
ХХХ
Вали проливен, едър дъжд. Не е изненада за нас – така и очакваме от една уважаваща себе си Ирландия. Но изненадани са домакините – не са свикнали на агресивен валеж. Капките на острова обикновено са ситни, не мокрят много и дъждът преминава за 1-2 часа, после пак вали и пак преминава. Такъв е постоянният цикъл на непостоянното ирландско време. Като си насред океана, какво очакваш.
ХХХ
По пътя до Селбридж, градче на около 25 километра от центъра на Дъблин, където е щаб-квартирата ни, обратното движение ни тормози – колите май вървят в нашето платно. Свиква се. Както и с тол-системата на магистралата, където няма кабинки с чичковци и лелки, дето ти спират устрема, за да ти вземат парите. Те се теглят от картата автоматично и разбираш, че точно в момента някой ти бърка в джоба, само защото на асфалта пише с едри букви „Тол“. Иначе по пътя няма една дупчица за цвят и аромат. И не само на магистралата, няма и на третостепенните пътища, по които пътуваме през следващите дни.
ХХХ
Освен зелена, без дупки по пътищата, с прекрасна маркировка навсякъде, Ирландия е чиста. Въздухът е като на Пампорово. Месото е чисто, затова навсякъде по кръчмите отбелязват, че манджата е с ирландско месо. А за седем дни не видях нито веднъж Махалата да размахва метли по улицата, докато комуникира с крясъци или технически гений с жълта жилетка да чисти с машинка за боклука. Но боклук няма. Странни хора.
ХХХ
Прах също няма. Това донякъде се обяснява с климата – островът е вечно влажен и прахът не смее да си покаже носа, камо ли да се развилнее като в България. Но и кал няма, въпреки, че на места виждаш строежи, в които влизат-излизат тежки машини. Няма също локви – или поне не такива, в които затъваш. Или от другите, дето се крият под счупени тротоарни плочи и те оплискват, тъкмо когато се зарадваш, че дъждът е спрял. Но то и счупени тротоарни плочи няма, де, затова може би.
ХХХ
Къщата, в който сме, отвън изглежда като къщичка на етаж и половина. Всъщност е на два и вътре е към 200 квадрата – 4 спални, 3 бани, голям хол, голяма трапезария, голяма кухня. Има големи прозорци, за да влиза повече светлина. Има преден и заден двор. В предния са паркирани двете коли на семейството и расте задължителната тревичка. Градинка. Може да е колкото носна кърпа, но е зелено. Без него накъде.
Задните дворчета са по-разнообразни. Някои са градинки, други /нашият случай/, са с каменни плочи и служат за две неща – бараката с инструменти и велосипеди, и купон с „Гинес“ под чадъра, независимо от времето.
ХХХ
Имотите в Ирландия са адски скъпи. Рядко някой продава земя, а има нужда, защото регулациите не разрешават строителството на мастодонти, които побират няколко села. Всичко е на два, максимум три етажа. Само веднъж в предградията на столицата видях току-що построени кооперации на четири етажа, но така органично слети с околността, че не дават вид на толкова високи. В Дъблин най-високи са катедралите и кулата в музея на „Гинес“, откъдето се открива панорама на града чак до морето.
ХХХ
Наемите в Ирландия също са твърде високи и трудно постижими. За да придобиеш свещеното право да се наречеш наемател, трябва да имаш солидни препоръки, да те одобрят не само хазяите, а и съветът на собствениците в твоето мини-кварталче, да платиш солидно капаро за следващите месеци. За сметка на това обаче е прекрасно да се живее там – тихо, спокойно, подредено, с табели, които подканват шофьорите: „Убийте скоростта, не нашите деца“.
ХХХ
Входът за Ирландската национална галерия в Дъблин е безплатен. Но не заради това се тълпят хора. Влезте в Националната галерия в София в сряда по обед и вероятно ще бъдете сам – а в галерията в Дъблин сте като на улицата в космополитен град. И – да, има доста чужденци, но повечето посетители май са ирландци. Идват организирани групи баби, вероятно някакъв рисувателен кръжец, които със сгъваеми столчета сядат пред набелязаната картина /засякохме ги пред Курбе/ и слушат дългия разказ на гида, включително с подробности за технологията на рисуване. Семейства са довели децата да гледат картини. Млади влюбени сякаш се фукат един пред друг с чувствителната си за изкуството душевност. Всякакви ги има – как да не им се радваш.
ХХХ
Сбирката на галерията е впечатляваща. Има прочути художници от различни епохи, но обикновено са с по една-две работи. Виждаш обаче и картини на също толкова добри, но по-малко познати творци, които не срещаш често в албумите за абстракционизма, сюрреализма, Барока или Ренесанса. Да не говорим за ирландските художници, сред които, поне за мен, откритието беше Джак Йейтс, брат на поета Уйлям Бътлър Йейтс.
ХХХ
Другият страхотен музей е на ирландската литература. С различни умни хватки, хората са го направили атрактивен, а да видиш екземпляр от първия, на практика унищожен тираж на „Одисей“ на Джойс, си е направо шестица от тотото за всеки книголюб като мен. Има и висока стена с изложени преводи на „Одисей“ от целия свят. Българското първо издание го няма. Но не е само Джойс, плеяда ирландски писатели са представени в музея и можеш да се докоснеш до словото и мисълта им.
ХХХ
На входа в катедралата „Сейнт Патрик“ взимаме карта – гид за забележителностите вътре. Заради прочутия си английски, жена ми взима на руски, а аз се застраховам пред жената, която ги раздава – ние сме българи, не руснаци, да не си помислите нещо, пази, Боже. Тя се ухилва до уши и вика: „Знам, вие обичате руснаците, колкото ние – англичаните“. Да, от тяхна гледна точка е така. Но как да разбираемо да обясниш, че все пак е по-добре да те владее една зла, но умна империя, отколкото зла, но тъпа.
ХХХ
В музея на „Гинес“ отиваме като на поклонение, пием бира, гледаме Дъблин отвисоко и си тръгваме – щастливи, че дойдохме, щастливи, че се махаме. Вътре се движат такива тълпи, че, дори да нямаш еноклофобия, те пипва веднага. На всичкото отгоре, случи се с нас да нахлуят две младоженки с банда пищящи шаферки. Но и посетителите, които не са шаферки, пият бира „Гинес“, надвикват се, колкото могат, а някъде по средата на седеметажната кула свири ентусиазиран оркестър, чиято музика се състои основно от думкане на тъпани и звук на Йерихонски тръби. Плюс окуражителни крясъци от тълпата, който явно обича този оркестър. И вероятно е заредена с тапи за уши.
ХХХ
Част от ирландските пъбове са място само за пиене, в други има и ядене. Не се водете по злостните приказки, че ирландската кухня за нищо не става. Напротив, ядохме много вкусни неща – риби и морски дарове, телешко и агнешко, които миришат на билки, качествени зеленчуци, картофи, които, всякак приготвени, все са вкусни. Обслужването е перфектно, хората навсякъде са усмихнати и сърдечни, не просто любезни по задължение. И имат чувство за хумор, което освежава още повече атмосферата.
ХХХ
За седем дни в Ирландия, не влязохме в МОЛ, но мога да ви кажа цените по кръчми, магазини за хранителни стоки и дрехи. Е, в хранителните магазини някои неща са по-евтини, отколкото в България, но като цяло, всичко е два пъти по-скъпо. Пука им на ирландците – средната годишна заплата там е към 61 000 евро, докато в България е към 10 хиляди. Тоест, 6 пъти по-висока заплата, при 2 пъти по-високи цени – пей сърце.
ХХХ
Ирландия, допреди 18 години затънала в тероризъм и социални проблеми, бързо се отърси от всичко. Сега е богата държава, видно от улесненията за гражданите, и от развитата система за социално подпомагане. Средният ирландец пък е богат човек. Не богаташ, който парадира, а човек с достатъчно пари, за да живее нормално и да не се притеснява, че утре няма да може да купи лекарства на детето.
На какво се крепи това богатство? В Ирландия няма тежка промишленост, правят бира, уиски, гледат крави и овце. Това е. А, щях да забравя – развиват и високите технологии, в основата на които пък е високото ниво на образованието.
ХХХ
Щом се прибрах, приятел на улицата пита как е в Ирландия. Отговарям: „Ирландците са два часа назад от нас във времето и двеста светлинни години напред в пространството“. Какво друго до каже човек.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЯМА КАК ДА ВЪРВИМ НАПРЕД С ИЗБОРИ ОТ МИНАЛАТА ГОДИНА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-nyama-kak-da-varvim-napred-s-izbori-ot-minalata-godina
Тази година в България се случи най-жалката пародия на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не само, че избирателната активност е критично ниска и, ако не по закон, то поне по човешка логика и морал, това поставя под съмнение легитимността на избраните депутати и техните бъдещи решения. Не само, че по време на кампанията всички български партии за пореден път доказаха, че не са точно партии, а клубове по интереси. Те демонстрираха във висша степен типичната си неспособност да откроят реалните проблеми пред страната и да проведат смислен дебат по тях, вместо да се занимават със съдбата на пеперудите и мухите в главите си. Не само, че резултатът от изборите – най-вече фактът, че пак няма да може да бъде съставено никакво, да не говорим за читаво и работещо, правителство – беше известен предварително. И още много „не само“ могат да се добавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, защото отново станахме свидетели на онзи феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, но сериозни мерки да се променят нещата никой не взима. А сериозни мерки никой не взима, точно защото феноменът върлува из българската политика, той сам е спирачка за евентуалните мерки срещу него.
Това не е парадокс. Заради масовата простотия, от едната страна, а от другата – заради политическата наглост, която лесно минава, България сама се докара до състоянието, което политически некоректните хора като мен наричат „кур капан“. За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е винаги отзад и съответно – изложен на опасност. /За пуристите – да, бе, знам, че изразът идва всъщност от турското „курт капан“, „вълчи капан“, но съзнателно използвам уличния му български вариант – б.а./
Та феноменът, за който говоря, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които участват в тях или от хората, които гласуват за тези партии, а от някой друг. Имам предвид човек, който по Конституция е надпартиен и призван да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и управлява иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи дори половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи – разбира се, че говоря за президента Румен Радев. Да, докато всички ние, граждани, по един или друг начин, сме губещи в тези избори, Румен Радев е големият печеливш. Пак.
А този жалък и смешен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно жалко и смешно юмруче, размахано от него по начин най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни протести пред президентството срещу управлението на ГЕРБ. Това юмруче всъщност ясно казваше на тълпите – ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го разбраха погрешно, изтълкуваха го като – заедно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, видимият днес резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама – на ГЕРБ, на корупцията, на лошото управление в България. Те просто превзеха цялата изпълнителна власт и чрез поредица служебни правителства я упражняват вече доста дълго. При това го правят по-безцеремонно, не по-малко корупционно и дори още по-лошо и некадърно от ГЕРБ. В този момент имам чувството, че който и да било, дори БСП да управляваха, щяха да се справят по-добре, отколкото Румен Радев чрез куклата си на конци Стефан Янев например. Да не говорим за сегашния Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управленския талант и способности на БСП, но то е, за да разберете какво имам предвид.
Така че, да го кажем още веднъж – с факта, че, както сочи резултатът от последния парламентарен вот, в България пак няма да може да се състави не просто работещо, а дори каквото и да било правителство, Румен Радев, еднолично и еднозначно, спечели тези избори. Той ще продължи да ни управлява. Нищо чудно дори по същия начин да спечели и следващите избори.
Дори да оставим настрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги наричам „партии“, самото участие на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появата на реална политическа алтернатива. Тя може да дойде само с нов, читав политически играч в дясно – но няма да дойде, поне не скоро.
При сегашната ситуация, в ляво от дясното е претъпкано от популистки формации, които са готови да станат ортак и с дявола – а и наистина стават, както видяхме по-рано от примера с уж идеологически и цивилизационно „невъзможната“ коалиция между ПП, ДБ и БСП. Дясно пък в България само по себе си, да не говорим за читаво и влиятелно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло говорим за политическа среда, която не е собствено политическа, а е по-скоро лайняно петно, размазано по фасадата на българската демокрация.
Точно това е средата, удобна за президента Радев, на този фон и само на него той лично може да изпъкне като авторитет, да се фука, че служебните му правителства носят стабилност и просперитет, докато се опитват да ни върнат в лапите на „Газпром“, да тласка България в посока, обратна на ЕС и НАТО, тоест, на нейния национален интерес, като се позовава на…..същия този национален интерес.
Целият текст дотук, граждани, е един огромен парадокс под формата на огромен цитат. Това съм написал на 5 октомври 2022 година по повод резултата от тогавашните избори и съм публикувал във Фактор.бг. Сега от оригиналния текст махнах само две реплики – че изборите са четвърти поред и че следващите ще са през февруари – март.
Но не си правя този труд, за да се фукам, а за да напомня, да подчертая, да провокирам, болезнено да натъртя в какъв омагьосан кръг се въртим. Защото нали си даваме сметка, че и този път, през 2023, както и да коментираме резултатите от вота, президентът Радев пак е истинският победител, че той ще продължи да управлява пряко чрез служебния си кабинет още доста дълго, че ще продължи да дърпа България към блатото.
Отделна тема е, защо в предизборната кампания, както и сега, когато резултатите вече са известни, никой от водещите политици не каза това, не призна, че, дори да е „спечелил“, е загубил всъщност от Радев, не се замисли и не сподели какво трябва да се направи, за да се промени ситуацията с този нож, който вече опира в кокала.
Не само политиците мълчат обаче, мълчат анализаторите и коментаторите. В изборната нощ не чух нито един от тях по нито една телевизия /не, че много слушах и гледах, де, щото ми беше жал да си губя времето/дори да спомене тежкия конституционен парадокс, в който сме изпаднали и в който очевидно ще продължим да се давим – да ни управлява човек, без да има право на това по закон.
Чуваме – Радев се прави на умряла лисица и твърди, че всичко е законно, защото всъщност управлява не той, а служебното правителство. А той само го назначава в изпълнение на конституционното си задължение.
Да, ама не, както казваше бай Петко Бочаров. И всички много добре знаят кой реално определя политиката, кой реално дърпа конците и кой води по сцената куклите от гълъбовото ято. То се видя дори само от прочутите реплики на Радев в Брюксел, че не само няма да дадем на Украйна самолети, танкове и ракети, а дори снаряди по общата европейска програма няма да дадем. И изобщо – никаква повече военна помощ от България за Киев, докато служебното правителство е на власт. А кой и кога е взел подобно решение – всички мълчат и се гърчат.
Ето как президентът сам се натресе в собствения си капан от лъжи.
И ние всички сами се натресохме в неговия капан от лъжи.
То да бяха само лъжи!
Мисълта ми е, граждани, включително – граждани политици, че е крайно време в България, освен за евро-атлантическо, да се мисли и говори за правителство и на конституционното мнозинство. Двете трябва да вървят заедно, в пакет. Само така могат да се постигнат едновременно основните външни цели – влизане на страната в Шенген и Еврозоната, заемане на достойна позиция по темата за руската агресия в Украйна и помощта за украинците, плюс вътрешни цели като възстановяване на парламентаризма, съдебна реформа, борба с корупцията и доста други.
За целта трябва да се направи под някаква форма общо правителство между първите две първи политически сили – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ.
Толкоз! Няма друг шанс.
Далеч съм от мисълта, че тези формации са читави по принцип, че са „консервативно“ и „либерално“ крило в българското дясно, както се изпуснаха колегите от Франс прес – твърдение, което е плод на „авторитетно невежество“, а не на реален политологически анализ. В действителност става дума за ляво-центристки и популистки формации, но, колкото и да не ми се ще да е така, пет пъти поред точно те биват припознавани от гласоподавателите като водещи. Така че най-после трябва да се съобразят с „гласа народен“, който така обичат да обичат, и да се хванат заедно на хорото, независимо от всичко.
Няма какво да се заблуждаваме, граждани, да дъвчем думите или чувствата си, това е политика и тя трябва да бъде принципна и прагматична едновременно. Иначе Румен Радев ще продължи да управлява каруцата и да ни се подиграва, да ни размахва пръст, да ни строява и командва.
Да, такъв нов управленски формат между ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ няма да е лесен за преглъщане и от едните, и от другите; и от партийните им върхове, и от партийните им низини. Нито подобно управление ще е лесно за управление – то изисква баланс на интересите и постоянен открит диалог между участниците в него /дори не казвам „партньорите“/, което изобщо не са от силните страни на нашенските…..политици да ги наречем, поне за краткост.
Такова управление, освен своите чисто вътрешни партийни и междупартийни проблеми, плюс натискът срещу тях от външни фактори в самата България, със сигурност ще бъде подложено на силен натиск отвън, от страна на Московия.
Тя няма да е съгласна нейното протеже Радев да се върне към битието си на безгласна политическа буква и да бъде натикано в ъгъла на властта, където всъщност му е мястото, да му бъде отнета думата по най-важните политически въпроси и да няма Кремъл възможност чрез него да влияе негативно не само върху българската, но и върху цялата европейска и натовска политика.
Москалите ще се съпротивляват на това, защото то е последният им бастион в тяхната бивша крепост България.
Но пък какво удоволствие и какъв успех би било за кое да е българско правителство да преодолее натиска им и да гледа как се гърчат безпомощно отстрани, в канавката.
Добре, де, размечтах се. Но какво очаквате – да анализирам избори и решения, които едно към едно повтарят изборите и решенията от миналата година ли?
Ами малко ми писна да правя снежни човеци с топки лански сняг.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ – КОГАТО НЯМАШ МОЗЪК, НЕ МОЖЕ ТОЙ ДА ТИ ЛИПСВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-balgarskite-upravlyavashti-kogato-nyamash-mozak-ne-mozhe-toy-da-ti-lipsva
Казват, че на сегашните български управляващи, начело с узурпатора на властта Румен Радев, им липсва мозък.
Не е вярно!
Да, лесно е човек да се подведе и да повярва на подобни злостни твърдения, като слуша думите и гледа делата им. Но призовавам, граждани, да се държим сериозно и да си отговорим на един важен философски въпрос – може ли да ти липсва нещо, което изначално не притежаваш.
В този смисъл, на мен изобщо не ми липсва Bugatti Veyron. Е, като видя колата на картинка, харесвам я, няма да си кривя душата. Малко дори ми се ще да я имам – но не усещам нейната крещяща липса в душата си. Нито ми липсва голямо имение с басейн на Френската Ривиера, нито дълга ваканция с две красиви тайландки на остров Пукет. Схващате идеята.
Така че дайте да се уточним – нямат мозък, затова той не им липсва. А като нямат мозък, но, в качеството си на управляващи се чувстват длъжни да заблудят хората, че имат, опитват да го заменят с лъжи, наглост, простотия и разни неща, домъкнати от котката.
Да вземем за пример военният министър Димитър Стоянов. По темата Европа – България – снаряди за Украйна, онзи ден той се разгърна цял целеничък.
„Относно съвместното придобиване на 155 мм. снаряди, българската армия не разполага с такива системи на въоръжение, тоест, ние няма как да сключим договор за такова придобиване, нямаме нужда от тях в момента“ – заяви Стоянов и, ако съдя по съдържанието на казаното, предполагам, че не си е измил устата нито преди да говори, нито след това.
Нямало как…..така, де – ние иначе може би искаме, но няма как, това е обективна причина, не е нещо субективно, което ни идва отвътре – опитва се да ни внуши с изказването си този титан на разума и морала, сякаш прероден в наши дни от епохата на Просветлението.
Няколко елементарни уточнения обаче просветляват по-добре истината за казаното. Първо, доколкото знам, в европейския план за подпомагане на Украйна с липсващите снаряди, става дума не само за 155, но и за 152 мм., каквито, пак доколкото знам, България има и разполага със системи, които ги използват. Така че в това можем да участваме, не ли?
Второ, дори наистина да не ни трябват 155 мм. снаряди изобщо, ВМЗ Сопот е един от големите им европейски производители, може заводите да получат едни европейски пари и произведените тук снаряди да вървят директно за Украйна, нищо, че няма да служат за подмяна на наличните в България.
Трето – като е казал „а“ по темата, военният министър да бъде така добър да каже и „б“, тоест – да отговори на важния въпрос кой и кога е взел решение да не се включва България в европейския механизъм за общо подпомагане на Киев. А после да стигне идо края на азбуката.
Ако е той лично героят, искам да разбера – как така и откъде накъде. Ако е кабинетът, искам да науча от коя дата, под кой номер, с какво мнозинство и с какви аргументи е взето решението. Ако е президентът Румен Радев, искам да знам с какво право той нарушава Конституцията и взима такова решение, с което задължава правителството да прави нещо, без като президент да има каквито и да било правомощия за това. А ако пък цялата работа е просто някакво прехвърляне на топката от едната страна на другата, с цел да стане публиката сандър и да се обърка непоправимо, искам да знам къде спят останалите политици в държавата, та точно сега, в предизборната кампания, не разобличат ярко двуличието на властта.
А, щях да забравя. Трябва да обясни също военният министър, независимо дали решението е взето от него, от кабинета като цяло или от президента еднолично, как така си позволяват тези типове, на които, както най-философски установихме, мозъкът дори не им липсва, а изцяло го няма, да решават нещо против волята на Народното събрание. То ясно е разписало, че българската военна помощ за Украйна не е еднократен, а многократен акт. И че правителството е отговорно за спазване на това парламентарно решение, а не, че има право да го неглижира и замита под килима.
Гиди наглеци руски, как се опитват да извъртят нещата, та да се представят пак като добрите, миролюбците, пазителите на националните ценности!
Също като тъй нареченият президент Румен Радев, който, между другото – да си ходи! – онзи ден в Брюксел се направи на истински древногръцки софист. „Само 17 страни са се включили в общия европейски механизъм за подпомагане на Украйна, но цели 9, сред които и България, не са се включили“ – изтъкна той.
Само 17 срещу цели 9? Да, добра математическа психология демонстрира Радев, освен за мир, може да получи Нобелова награда и разработки, свързани с този хипотетичен клон на медицината.
Ама сега нищо не казва Радев, мълчи, когато дори унгарският му еш Орбан подкрепи помощта за Украйна, а „цели 9“ за броени дни се превърнаха в „цели хич“ – или поне клонят натам. Накрая, помнете ми думата, ще остане само България да стърчи като някакъв безумен Альоша над хълма на европейското единство и да заплашва всички с безполезния си автомат от Втората световна война.
Ей, направо пощуряха тия типове в нашата мила родина, откак патронът им, Путин Вл. Вл., бе международно обявен за издирване като военнопрестъпник и то от най-лошия вид – такъв, който върши престъпления срещу деца.
Съществува обаче и много дълбокият въпрос, граждани – защо и как тези типове с толкова голяма и искрена страст са се хванали за пеша на руския император и го стискат със зъби и нокти, защо милеят за руския интерес повече, отколкото за българския, който всъщност са избрани и назначени да пазят.
Защото нали се сещате, че на ниво президент или военен министър не можем да говорим за чист процес на покупко-продажба, за извършването на някакви директни плащания от Московията или за прехвърляне и изпълнение на директни заповеди. Това не са кокошкарските нашенски „шпиони“, дето явно са толкова кадърни, че ги залови дори българската ДАНС, която по традиция мижи, щом става дума за москалите и техните попълзновения. Не са и някакви „бизнесмени“, готови да продадат на орките майка си, баща си и всички боклуци, които произвеждат, защото само в Московията могат да продадат боклуците си.
От друга страна, не можем да говорим и за искрена детска любов към дядо Иван, която владее сърцата на нашенските пишман политици, управляващи в момента. Хора като Радев, Стоянов, Гълъб и другите, знаят истината за отношенията между България и Русия. Поне би трябвало да я знаят, а ако не – значи веднага трябва да подадат оставки и да ходят да се срамуват в ъгъла на историята.
От трета страна, тези типове не могат да не си дават сметка за огромната пропаст, която зее между страните от Свободния свят и Московския свят на Путин. Различията са не само по отношение на икономиката, но и на човешките права, културата, морала, но всичко. Защо някой ще избере „ценностите“ на изостаналата в 19 век крепостна империя, вместо истината, свободата, просперитета и другите качества на Запада.
Виждаме ги прекрасно какво правят – държат се за руската императорска мантия и крачат в разфокусирано полусъзнание, точно както децата от детската градина, хванати за мантичката на другарчето отпред.
Правят го не, защото са тъпи, а защото нямат мозък. Да имаш мозък, който не работи добре и да нямаш мозък изобщо, а да използваш каквото имаш под ръка за заместител, са две съвсем различни човешки опции.
Тъпите могат да поумнеят, безмозъчните няма как да се снабдят с ценното сиво вещество. Тъпите понякога могат да измислят нещо умно, безмозъчните са предопределени от Съдбата винаги да се подчиняват на някого, за да поддържат у себе си поне привидното усещане, че съществуват.
И тук стигаме до истинското откритие, граждани. Тези нашенски типове не харесват ЕС и Свободния свят, защото Брюксел не им казва какво да правят, а ги кара да мислят и да решават. А те не могат сами, нищо не могат сами. Така са свикнали още от армията, където, впрочем, изначално са попаднали пак по същата причина – за да имат кой да ги командва.
А Москва, за разлика от Брюксел, командва. Москва не иска от теб да мислиш, тя цени не липсата, а точно пълното отсъствие на мозък, защото само така може да те използва – било като пушечно месо на фронта, било като кукла на конци, инсталирана на върха на дадена европейска държава, няма значение.
Москва обича слугите, а нас ни управляват московски слуги!
Как пък за толкова години „демокрация“ не успяхме поне веднъж да уцелим ваксата, като изберем нормални, прилични хора да управляват страната?
Питате ли? Ще ви кажа – няма откъде да ги вземем, ние сме такива като тях, те са ние, от нас произлизат и, както сме ги научили да се държат в живота, те така се държат и в политиката.
Много ми е интересно дали това ще се промени след сто години, така че, напук на всичко, смятам да доживея и да разбера.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЩЕ АРЕСТУВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ПУТИН, АКО СЛУЧАЙНО ДОЙДЕ ТУК
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-shte-arestuva-li-balgariya-putin-ako-sluchayno-doyde-tuk
Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.
Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.
Путин, Вл. Вл., президент на Московия, официално е обявен от Международния наказателен съд в Хага за издирване като военнопрестъпник.
Извинете за повторенията, но всяко правителство, включително българското, плюс българският президент, имат право да научат благата вест. Както и всеки нормален човек има пълното право да се наслади на една от малкото наистина добри новини, появили се в последно време.
Наред с новините за храброто и умно поведение на украинците във войната срещу москалите, плюс онези за втвърденото западно единство към агресивните източни орки, решението на МНС е част от ефекта на затягащата се примка. То значи, че бункерите, където се укрива хероят Путин дори в мирно за самата Московия време, стават все по-тесни за душата и ума му, макар още да са достатъчно просторни за деформираното му от отровата на престъпленията, злобата и лъжите тяло.
Като научи новината, близкото обкръжение на Путин веднага изтрещя.
Тъй нареченият Следствен комитет в Москва например веднага нарече заповедта за арест „незаконна“, защото била нарушавала…..“руското законодателство“.
Ма нали се сещате, че такъв филм няма. Първо, чак толкова странно животно като „руско законодателство“ не съществува, това е прост оксиморон, който служи само за пропаганда. Иначе в Московията законни са само три неща – да пиеш водка, да биеш жената и да умреш за императора с песен на уста, всичко друго може да ти докара арест, ако не и направо лагер. Питайте Навални.
Второ, дори ей така, само за спорта, да се приемем, че заповедта за ареста на Путин е незаконна по „руското законодателство“, това пак няма никакво значение, защото МНС в Хага не се води по руското, а по международното законодателство за военните престъпления.
И трето, отвличането на деца, откъсването им от родители и родина, гаврата с тях, си е особено гнусно криминално престъпление по всяко законодателство, дори на онези държави, които са извън юрисдикцията на МНС. А в случая гражданското престъпление „отвличане на деца“, извършено от москалите по заръка на Путин, става „военно престъпление“ заради мащаба и защото е по време на война, с участието на окупационната за Украйна московска армия.
Чувал съм, граждани, че в затвора дори закоравелите убийци не понасят и наказват типове, които посягат на най-беззащитните и се гаврят с тях. Така че Путин да внимава, след като бъде осъден, с кого ще попадне в една килия.
Другият изтрещял по темата беше Марийка Захарова, която каза, че решенията на МНС са „нищожни и безполезни в Русия“.
Ами така си е, ние го знаем, не се съмняваме в това. Само че тук проблемът не е какво тези решения значат в Русия, а какво значат в останалия свят.
Конкретно значат, че издирваният като военнопрестъпник Путин не може да пътува в 123 държави – а ако отиде в някоя от тях, ще бъде веднага арестуван. Или поне така е по правилата на международния договор за създаване на съда в Хага, който тези страни са подписали.
И като казвам това, внезапно у мен възниква налудничав въпрос – какво ще прави България, която е подписала споразумението за МНС, ако в този момент президентът на Московия случайно реши да ни посети като жест на добра воля. Или с друга цел, например – да си нагледа газопровода, който му построихме с пари от нашия джоб, да раздаде ордени и да вдъхне кураж на хранените си хора в България, за да продължат да го подкрепят, колкото и мръсна война да води, такива ми ти неща.
Въпросът става още по-актуален на фона на наглото послание, което във вторник тъй нареченият „български президент“, лицето Румен Радев, отправи и към ЕС, и към България: „България няма да предостави изтребители, ракетни комплекси или танкове на Украйна, докато управлява служебното правителство“.
Явно твърде много му е дошла на човека новината за обявеното международно търсене на Путин като военнопрестъпник и може би го е накарала да драйфа от страх в банята, затова се фръцна и намери начин веднага да отвърне на удара по метода, известен като „къде го чукаш, къде се пука“.
С това кратко изявление Радев всъщност каза на ЕС – гледайте си работата и правете каквото щете, аз вече не съм европеец и натовец, а открито заставам на страната на Путин, нищо, че го наричате престъпник. На България и българите пък каза – не ме интересувате, не ми мука за онова, което наричате национален интерес, не ми пука за онова, което наричате Конституция, не ми пука за онова, което наричате „разделение на властите“, плюя на всичко и заставам зад Путин и неговите интереси, поне докато, чрез „моя“ служебен кабинет, управлявам еднолично тази страна.
Този тип видимо подлежи на импийчмънт, а институцията „служебно правителство“ подлежи на изтриване от Конституцията. Това трябваше да заявят ПП и ДБ в декларацията си по повод наглите изявления на Радев, не просто да викат: „Остро се противопоставяме на поредния опит на Румен Радев…..дрън-дрън“.
В случая „дрън-дрън“ е сложено за краткост, а не от пренебрежение. Всички знаем какво то съдържа и всичко е правилно – но по случая има нужда не просто от остра реакция, а от създаване на силен вътрешно политически фронт срещу Радев и Ко.
Крайно време е антиевропейските сили да престанат да управляват европейска България!
Но да се върнем на темата за Путин. Е, граждани, как мислите – ще разреши ли гореспоменатото лице Румен Радев, което напоследък се изживява като едно малко българско Дуче, да бъде арестуван военният престъпник Вл. Вл. Путин на българска територия и откаран в Хага или няма да разреши. Ще издаде ли главният прокурор разпореждане за такъв арест. Ще посмее ли вътрешният министър да изпрати полиция, която да извлече с белезници от хотела височайшата московска особа и да я тикне в ареста при дървениците.
Ах, че лесна загадка!
Слава Богу само, че Путин няма да дойде точно тук точно в този момент, иначе пак ще оцапаме българското дупе, още преди да успеем дори да кажем думата „дупе“.
Има обаче и друг важен въпрос – къде реално може да отиде Путин в тази ситуация, без риск да го арестуват и закарат в Хага. По логика може да отиде на посещение в Израел и САЩ, които са извън юрисдикцията на МНС. Само че малко се съмнявам това да е неговото желание. Пък и дали те ще го приемат, дали ще искат да си цапат ръцете, като се ръкуват с него.
Още повече не се знае дали на бърза ръка Тел Авив и Вашингтон няма да заработят в синхрон с МНС, да навлекат на Путин раиран костюм и да му сложат букаи, докато го транспортират до Хага.
Така че на императора му остават само две държави, където може да бъде спокоен – Китай и Судан. Дали ще ходи на политически посещения или просто по някое време ще избяга от правосъдието в тези страни – да му е честит богатият избор.
Така е по логика, макар че китайците не са известни като особено добри домакини за провалени диктатори, те предпочитат да извличат полза от тях, докато са на власт, не да ги спасяват, когато се срутят, каквото е неизбежното бъдеще на Путин.
В този смисъл, посещението на китайския президент Си в Москва, което съвпадна със заповедта на МНС в Хага за арест на московския президент, може би означава точно това – още малко хляб има в теб, засега ще продължим да те използваме, но не си добре дошъл на наша земя – по този начин ти ще използваш нас като параван пред света, а ние не искаме това да се случва.
Третият изтрещял в ситуацията с международната заповед за арест на Путин беше – очаквано – Дмитрий Медведев. Тоя шут направо се оля, като заплаши МНС в Хага с ракетен удар. „Напълно възможно е да си представим целенасочено използване на хиперзвукова ракета „Оникс“ от руски кораб в Северно море срещу сградата на съда в Хага“ – изтъкна този съсъд на руската тъпота.
Да, напълно е възможно. И аз веднага си го представих – ако не избухне заради дефекти още при изстрелването, ракетата ще бъде свалена над морето, корабът ще бъде потопен в морето, а самият Медведев ще се събуди, защото краката му са отвити и, кой знае как – мокри. Може би поради многото морета в главата му.
Кретенът май изобщо не си дава сметка за две важни неща. Първо, че Хага е не просто територия на НАТО, а едно от сърцата на западната цивилизация и ответният удар ще бъде страховит. И второ – че самата сграда на МНС в Хага няма никакво значение, тя е просто символ на истинското международно право. А символите не могат да бъдат унищожавани с ракети.
Така или иначе, граждани, колкото и да съм доволен от издадената от МНС заповед за арест на Путин като военнопрестъпник, силно ме гложди друг въпрос – кога подобни заповеди ще се появят и за престъпниците от неговото обкръжение.
Не трябваше ли досега – заради кланетата в Буча и на други места в Украйна – да ги има за военния министър Шойгу, за командващите московските войски в Украйна, за преките ръководители и изпълнителите на зверствата.
Пригожин докога ще се измъква? Той и армията му вече бяха обявени за терористична и престъпна организация в Украйна и САЩ, време е да се каже официално от голям орган на международното право, че той и вълците му, освен дето Бог ще ги съди, няма да се измъкнат и от земното справедливо наказание за делата си.
А за Сергей Лавров какво да кажем? Този изпечен лъжец и нагъл манипулатор трябва ли да остане на свобода?
Да, вероятно той никога не е участвал лично в конкретна престъпна дейност на бойното поле. Но той е един от основните стълбове на хибридната пропагандна война, която Московия води срещу целия цивилизован свят. Това е военно престъпление от новата информационна епоха, то е непознато доскоро и вероятно за него още няма създадено законодателство. Но ето добър повод да се сътвори такова, иначе рискуваме московският д-р Гьобелс да се измъкне от правосъдието – а ние не искаме това.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ТЕЖКИ КОТВИ, КОИТО НИ ДЪРПАТ КЪМ ДЪНОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-tezhki-kotvi-ni-darpat-kam-danoto-no-mezhdunarodniyat-nakazatelen-sad-iska-arest-na-putin
Днес, граждани, ще се произнеса по различни теми – много се събраха, а време отделно да се коментират няма. И като нормален човек, ще започна не с политика, а със светска тема.
Честито на Христо Грозев и неговия екип за „Оскар“-а! Това е малък жест, само знак за възхищението на мнозина за фантастичната журналистическа работа, която вършат те. И се надявам да продължат да я вършат, въпреки кръвожадната мутра на Путин, която ги преследва съвсем не като на кино. Пазете се, момчета и момичета!
Да, Путин също трябва да се пази, щото заповедта за неговия арест му като военен престъпник от Международния наказателен съд не е шега работа. Веднага не, но един ден призовкарят на МНС неизбежно ще потропа на вратата на бункера му и тогава ще е време за екзистенциално решение – да се гръмна или да се обеся, за да не ме пипнат и светът да не ме види по телевизора толкова жалък, колкото наистина съм.
Не знам за вас, граждани, но за мен тази заповед е добрата новина не на седмицата, а сигурно на месеца.
Само дето Марийка Захарова прави въртели, вика – ние не признаваме тази заповед. Ма моме, дали я признавате или не, няма никакво значение, вие в случая сте откъм е…та страна – каквото и да кажете, звучи като жалко мяукане.
В подобна ситуация, може би дори и по-лоша, изпаднаха сега и нашенските велики путинофили и крайни миролюбци. Те вече няма как да заблудят когото и да било, дори себе си, че се борят за мир, като подкрепят военния престъпник Владимир Путин. Няма как!
Е, добре де, обещах поне в началото на този текст да няма политика, а то пак излезе политика. Но съвсем малко, де.
Обаче да се върнем на „Оскар“-ите…..Въпреки седемте награди на „Всичко навсякъде наведнъж“, той не се намазва на малкия пръст на „Баншите от Инишерин“. Гледах и двата филма, единият – поне първите десетина минути, които издържах.
Ако говорим за истинско изкуство, те не бива да се сравняват. Единият е псевдо политически коректна история за корейски емигранти, с дъщеря лесбийка, чието гадже пък е „бяла“, но и „наполовина мексиканка“ – за повече коректност. Ако имаше осиновено момче негърче, леко умствено недоразвито, но склонно към политическа активност за опазване на околната среда, нещо като мъжки вариант на Грета Тунберг, филмът цена нямаше да има за левичарите от всички световни университети.
Докато „Баншите…..“ е наистина епична филмова психодрама с елементи на черен хумор, снимана в най-добрите традиции на истинското кино. Актьорите са фантастични, декорът е фантастичен, историята е фантастична.
Какво да кажа, граждани, пореден пример как тъй наречената политическа коректност се отразява върху мисленето ни, руши представата за действителността и ни кара да живеем в измислена реалност. В стратегически план, това няма да свърши добре за човешкия род, помнете ми думата!
Докато сме още в Щатите, да кажа, че Тръмп пак се изказа като тъпак – за да направи сделка за мир с Русия, щял бил да даде на руснаците част от Украйна.
Ало, мистър фалирал бизнесмен и провален президент! Как ще даваш на някого нещо, което не е твое, бе! Как ще харизваш един народ и една държава на някого, само защото той ги бил искал. Ми ако утре Путин поиска обратно Аляска, щото някога е била руска? И нея ли Тръмп би му дал, за да го укроти.
Гиди тояга. Или психиатрия. Ама руска психиатрия, дето лекуват с тояги.
Руснаците пък трябва да бъдат настанени в украинска психиатрия – така избесняха от желанието на Зеленски да прекръсти официално Русия на Московия. Марийка Запарова веднага удари гъза в тавана и се разкрещя: „Това доказва опитите за създаване на анти-Русия“. Не, моме, доказва само, че в исторически план Киевска Рус е единствената Рус, а по-късно престижното име е откраднато от завистливото Московско княжество, чиято столица е построена сред блато. Москалите, както им викаше Вайда, може и да не знаят тази история, защото учебниците им лъжат, но цял свят я знае. Друг е въпросът, че светът доскоро се правеше на разсеян и така в името на мира си докара зловеща война – точно както стана навремето с Хитлер.
Като казах Хитлер, та се сетих за евреите. И безкрайната тема за тяхното спасяване или унищожаване.
За жалост, въпросът изби право в центъра на актуалната политика – в отношенията между Македония и България, които и без това не са цвете за мирисане. Президентът Стево Пендаревски поиска България да се извини за унищожаването на около 7 хиляди македонски евреи. Не, не каза – българските политици да се извинят за действията на предишните български политици, а излезе, сякаш всички българи трябва да се извинят, като преди това се почувстват виновни.
Да ви кажа честно, граждани, това с извиненията по принцип прескача мярката на нормалното. Наскоро премиерът на Нидерландия ходи по някакви бивши колонии да се извинява за дела отпреди 300 – 400 години. Сега пък се иска аз като българин да се чувствам виновен, че преди 80 години българските политици са извършили нещо, което е довело до погубване на хиляди хора.
Не искам да се чувствам виновен, както не се чувствам виновен за тъй наречения „възродителен процес“, извършен от престъпната комунистическа власт в България, срещу който се противих. Та по подобен начин стоят нещата и с еврейския въпрос.
В такива истории добре трябва да се знаят фактите, защото всичко е много сложно, има факти и факти – и не трябва да се изтъкват едните за сметка на другите.
Ситуацията с онези над 11 000 евреи от „новите български територии“, изпратени в лагерите на смъртта, е точно такава. Да, факт е, че България администрира окупираните от Германия земи в Беломорието, Македония и Пиротско, макар че те са „обещани“ на страната, а не са ú предадени с договор, както Добруджа. Факт е, че българската администрация по тези земи извършва основната работа по логистиката за изселването на евреите към нацистките лагери. Факт е, че това става по договор, подписан от Теодор Данекер и Александър Белев и одобрен от кабинета на Богдан Филов. Факт е, че български войници, наред с германски, охраняват конвоите с натъпканите в тях хора. С други думи – тогавашната българска държава има определена вина за случилото се, която не може и не бива да се отрича, тя е съучастник на германците в зловещия им общ европейски план за унищожаването на евреите.
Но има и още няколко факта, които поне трябва да се знаят, когато се обсъждат тези трагични събития. Факт е, че българското гражданско общество реално не знае какво става в „новите територии“ – така че то практически не може да се намеси, както се намесва малко по-късно и спасява евреите от „старите територии“. Факт е, че по места, в самите „нови територии“, няма гласове на местни хора в защита на евреите. И ако предположим, че е, защото хората са притиснати от окупаторите, то какво да кажем за партизанските отряди. Нито комунистическите или националистическите партизани в Гърция, нито комунистическите партизани в България, нито силната партизанска армия на Тито, която действа в бивша Югославия, включително Македония, не си мърдат пръста, за да освободят нещастните хора, карани като добитък на заколение.
Някой ще каже – вероятно не знаят какво става или нямат сили да се противопоставят на охраната на влаковете. Глупости на търкалета. Според свидетелствата на Израел Исак Мезан и Самуел Бенун, евреи от Пловдив, които през 1943 са в българските „трудови групи” и работят по разширяване на ж.п. линиите в района на с. Долна Градешница, конвоите с евреи минават край тях „със скорост колкото човешки ход”. Охраната е изключително рехава, те им хвърлят хляб, а веднъж Самуел дори се качва на задната платформа на такъв влак и пътува 5-6 километра, до лагера на съседната „трудова група”. И в същото време, пак според техните свидетелства, трудовите групи имат преки връзки с комунистически партизани, така че те знаят какво става. Но – никаква реакция. Нищо.
Какво да ви кажа, граждани – дори съюзническата авиация не пуска нито една бомба върху линиите на смъртоносните маршрути. Евреите от Беломорието и Македония са изоставени от всички – и малко по-късно душите и телата им отлитат като дим през комините.
Та такива ми ти сложни работи, драги Стево! Само напомням обаче тези важни факта, изобщо не искам тук да спекулирам по темата „вина“ или „невинност“ на България и българите. Още повече, какво да ви кажа – аз харесвам и уважавам евреите. Тези надарени хора, които са само 0,2 на сто от човечеството, са спечелили над 20 на сто от Нобеловите награди, дори само това стига, за да съм респектиран от интелекта и таланта им. Но бих искал да знам истината за тяхната съдба, а не да чувам да се използва за аргумент само онази половина от фактите, която „ни“ устройва политически в момента.
Много гневна май стана тая филипика в защита на истината като истина, но далеч по-спокойно ще се произнеса по темата, която иначе е голям и болезнен трън в задника на българското общество – МОЧА и премахването на грозния московски паметник от центъра на окупираната от московците София.
Да направиш паметник на окупатора само по себе си е повод за психиатрична диагноза, а, по логика, ако махнем паметника, тоест, дразнителя, може най-после да се отървем и от онази част от манталитета си спрямо Москва, която ни пречи.
Така че призивът ми към софийските общинари е – махнете го, бе, не взимайте само решения, които няма да бъдат изпълнени, просто една нощ вземете властта от самите себе си, качете се на булдозерите и го махнете. Ще видите как хората с радост ще ви изберат за още един мандат през есента.
И не забравяйте две неща. Първо, че премахването на МОЧА е дело от истински български интерес, второ – че кондукторката Елеонора Митрофанова реално нищо не може да направи по въпроса, освен да се пени.
Но подозирам, че няма да стане така и бутането на паметника ще отнеме нови 30 години, колкото време мина от първото – още неизпълнено – решение на софийските общинари. То „делото“ за атентата на летище „Сарафово“ се проточи 11 години, макар от първите часове да беше ясно, че е работа на терористите от „Хизбула“, какво остава за паметника на любимия на целия български народ окупатор.
Иронично го казвам, но и сериозно – турците например не са ни така любим окупатор.
И е факт, че някои в България твърдят, че биха си откъснали едната ръка, за да защитят руския интерес. Видяхме ги онзи ден в центъра на София с плакати за „неутралитет“. Не догледах само дали изпълзяха, за да подкрепят манипулацията на президента Румен Радев, че „България прави всичко, за да избегне въвличането в поредната война“ или обратно – че той изплю мантрата си, вдъхновен от тяхната простотия.
Но всъщност, граждани, няма значение кое е първичното – важното е, че наличието на подобни отявлени типове, които служат на москалите в България, нещо повече, ключовите позиции, които заемат в политиката и други сфери на обществения живот, са още една тежка котва, която отдавна ни дърпа към дъното.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: НЕ ПРЕГОВОРИ С ПУТИН, А УСЛОВИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВЯТ НА РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-ne-pregovori-s-putin-a-usloviya-tryabva-da-se-postavyat-na-rusiya
Трябва, граждани, най-после да махнем от националния си календар „празникът“, който се пада на 3 март. И не само защото се използва от поклонници на Сталин и Путин като повод за показно веене на руски знамена в европейска България, тоест, за пряка руска пропаганда, чиста отрова за душата и разума човешки. Не, трябва да го махнем по най-логичната логика – защото на този ден през 1878 всъщност нищо не става.
Подписан е някакъв договор, който, по Бисмарк, „за Русия струва по-малко от хартията си“. Но в случая струва точно толкова малко и за другите участници в забавлението – не само Турция и България, а и европейските велики сили.
Като човек с диплома по абсурда и житейските следствия от него, мога да кажа, че народ, който празнува сътворяването на едното нищо, е обречен завинаги да ходи с празна глава и да бърка в празен джоб.
Но да оставим мъртвите празници да погребат сами себе си и да поговорим за живите хора – например Путин и стадото му, които искат да погребат всички нас. Вече се разбра окончателно, че споменатото стадо всъщност не е от хора, а от животни. И нямам предвид – в езоповски смисъл, като животни от басня, а буквално.
Сам Путин е заразена от бяс хиена. Той е подъл, страхлив и жалък. В КГБ е обучен да лъже откровено, докато те гледа открито с воднистите си очи. Научен е да напада, чак когато жертвата се изтощи, а преди това да я подвежда към по-бързото изтощение. Научен е да бъде търпелив и да чака своя момент. Научен е да се храни с мърша и да пие вода от най-отровни извори, но, въпреки това, да не се заразява от тежки болести като божия съвест, човешки срам, съчувствие към ближния и съобразяване с истината.
На всичкото отгоре, това животно, макар грозно като смъртта, много харесва само себе си и, ако беше човек, можехме да кажем, че огромното му его е израснало до тежък Наполеонов комплекс.
Онзи ден например някой, който в Русия още минава за журналист, попита вожда на кого трябва да вярва за това дали руските войници в Украйна са добре оборудвани, както твърди военното министерство, или зле, както твърдят самите войници. А Путин безцеремонно заяви – трябва да вярвате само на мен. По този начин не отговори на въпроса, просто използва случая, за да подчертае кой е единствената инстанция, от която низхожда върховната истина за простолюдието отдолу.
Голям гений, няма що. Този комплекс явно е нагазил Путин твърде тежко, дори като за представите на руската психиатрия, която от край време лекува подобни наполеончета с глад, клизми три пъти на ден и ледена вода от маркуча на двора. Подозирам, че някои руски психиатри вече жаждат да излекуват самовлюбената хиена Путин по този високо професионален начин, но не могат да го докопат. Засега. Но ако един ден им падне в ръчичките, ще го излекуват, помнете ми думата.
Освен ако преди това не го излекуват неговите хранени хора, пардон, хиени от стадото, което е далеч по-вероятен сценарий при очертаващата се руска катастрофа в Украйна. Тези мършояди също са обладани от типичната руска бесовщина, но дори на тях пораженията, нанесени на Русия от бясната хиена Путин, май им идват в повече.
Не му идва в повече обаче на животното, маскирано като руски външен министър и наречено за кодош Сергей Лавров. Един вид – Сергей, увенчан с лавър. Или Лавърът на сергейщината – така също би могло да се тълкува.
Така или иначе, този класически лъжец е истински тапир, ако съдим по дебелокожието на професионалните му изяви. Наскоро, по време на срещата на Г-20 в Индия, той съвсем сериозно тръгна да обяснява на колегите си от най-напредналите страни в света, че не Русия е започнала мръсната война в Украйна, а Западът, като използвал Украйна за маша, нападнал бил Русия.
И последва гръмовен смях. С отделни остатъчни кикотения после. Да, колегите му външни министри се заляха от смях, буквално. Те иначе са сериозни и обучени на куртоазия мъже, подобно поведение от тяхна страна може да не е съвсем в крак с любезностите на дипломатическия етикет – но как да се въздържиш, като чуеш някакъв тапир да ти представя толкова откровени нелепици като светата истина.
А Лавров какво, ще попита някой, смути ли се от предизвикания безпощаден присмех? Ами как ще се смути, бе, хора, нали затова казвам, че въпросното животно е обикновен дебелокож тапир.
Напоследък все повече харесвам, граждани, кученцата от онези дребни породи, дето приличат повече на мишки, треперят като ходят и от сто метра те лаят пискливо, та чак се давят. Правят го, за да разбереш, че нарушаваш личното им пространство и той, звярът, може да те ухапе. А после, когато съвсем наближиш, млъкват, шмугват се в краката на господаря си, подвиват опашка и треперят два пъти по-силно.
Е, познахте, става дума за животното Дмитрий Медведев, бивш руски президент, бивш руски премиер, сега зам.-шеф на Руския съвет за национална сигурност. Какво повече да кажа – кученце. Сладичко, служи на задни лапи, когато се поиска това от него и, ако няма пряка опасност – неистово лае наляво и надясно, за да се докаже като фактор. Макар всички да знаят, че не е, никога не е бил и никога няма да бъде.
В московската менажерия обаче виждам и две други интересни животни, граждани – две смешни маймуни, мъжка и женска, от вида, познат като павиан. Имам предвид тандема „говорители“ на Кремъл и Външно министерство – Песков и Захарова.
Сред най-смешните външни черти на тези павиани са забележителните им червени задници, които неизбежно лъсват и предават четата, дори когато е скрита в храстите на лъжливото си слово.
Но има и още смешки с тях. И истини. Ето какво пише например в сайта miau.bg за характера на тези животни: „Наклонността на павианите към измама и лукавство е вродена. Те напълно се припокриват с човешкото поведение при такива черти на характера. Разбирането, че алфа-мъжкарят защитава първо групата, е мит. Много често той първи се скрива на сигурно място. Когато са недоволни, тези примати изливат гнева си отдолу нагоре – най-често страда онзи, който е най-малко виновен.“
Е, кое тук не се отнася пряко за Песков и Захарова?
А какво да кажем за вълка Пригожин, който онзи ден каза, че цялата руска кампания в Украйна се крепи на неговата армия „Вагнер“ и ако тя се оттегли от Бахмут, следва паническо отстъпление на Красная, дето е и Непобедимая в сънищата си.
Всъщност подозирам, че казаното от Пригожин е истина, въпросът е защо Свободният свят досега остави тази „армия“ – престъпна, чисто терористична организация, да се развие толкова. Както и самият Путин защо я остави, след като знае, че един такъв неконтролируем вълк спокойно може да го захапе за вратлето и да стисне зъбки. Дори лекичко стига.
Но, честно казано, цялата тази руска политическа менажерия, граждани, не е толкова смешна, а жалка. И опасна, разбира се, но преди всичко жалка.
Има обаче един голям въпрос и той е свързан с плановете на Запада за развитието на нещата. Онзи ден германският канцлер Олаф Шолц ме хвърли в известен размисъл. От една страна, той правилно потвърди подкрепата за Украйна с финансови, хуманитарни и военни средства. Също правилно добави, че Западът няма да взима каквито и да е решения без Украйна, включително за евентуално започване на мирни преговори, както и че Путин трябва да се изтегли от Украйна, защото империалистическата му агресия няма да постигне успех.
От друга страна обаче, накрая Шолц добави капката катран в кацата с мед – каза, че изтеглянето на Путин е „основата за преговори“.
Грешка, г-н Шолц! Какви ти тук преговори! С тези хора, пардон, с гореописаните животни, не може и не трябва да се преговаря, късно е, либе, за китка. Време те да бъдат физически обуздани, изолирани в специални помещения, за да не сеят зарази и да им се диктуват условия, които да изпълняват безусловно.
Какви ти преговори, това е все едно след ВСВ съюзниците да бяха преговаряли с Хитлер, за да се види как той гледа на възможността да остане на власт, като се съгласи занапред да заживее в мир и съгласие с околните народи.
Изтеглянето на Путинската армия от Украйна е само първа стъпка от условията, които трябва да бъдат продиктувани отсега на Кремъл, за да знаят там как ще свърши всичко. Русия трябва да плати репарации за възстановяването на Украйна, да се изтегли от всички окупирани територии и на други съседни държави като Молдова или Грузия, да бъде ядрено разоръжена, а руската армия и военна промишленост да се поставят под дългосрочен пряк контрол. Руските военно-престъпници, начело с Путин, трябва да бъдат съдени от международен трибунал, а техните помощници на по-ниските нива – лустрирани. Трябва да бъде силно ограничен достъпът на руски граждани до западните държави и забранено руснаци да развиват какъвто и да било бизнес на Запад.
Това са само малка част от мерките, с които Свободният свят отсега трябва да се подготви за следвоенния период. За съжаление, нашите политици продължават да не мислят в перспектива, а вървят след събитията. Те проспаха Беслан, проспаха Грузия, проспаха Сирия, проспаха Крим, страхувам се да не вземат сега да проспят и Украйна, ако Путин им замаже очите с някой хиенски ход за заблуда на врага. На такива работи ги учат в КГБ.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De profundis: КИТАЙСКИЯТ ПЛАН ЗА СПАСЯВАНЕ НА РУСИЯ НЯМА ДА СПАСИ РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kitayskiyat-plan-za-spasyavane-na-rusiya-nyama-da-spasi-rusiya
Китай ще спасява световния мир в Украйна с план от 12 точки.
Напънала се планината и родила мишка. Не знам дали тази поговорка е китайска, но тя съвършено точно описва истинската стойност на политическите мераци на Пекин утре да се събуди в ролята на главен световен миролюбец и да грабне Нобеловата награда из под носа на Зеленски.
Ех, мечти – колко трудно се формулират, а колко лесно ги съсипват разни хлевоусти коментатори.
„Можеха да спрат още на първата точка“ – коментира китайските усилия Джейк Съливан, съветник по въпросите на сигурността на президента Джо Байдън.
Логично, първата точка от великия план е „зачитане суверенитета на всички страни“ и – да, тя е условие, което Русия трябва непременно да изпълни, като се изтегли изцяло от украинска земя, включително от Крим, за да има каквито и да било разговори по-нататък. Защото даже китайците знаят, че точно Русия безцеремонно нахлу в Украйна, а не обратно, че Русия не зачита украинския суверенитет, а трябва веднага да започне да го зачита.
Знаят, но се правят на неразбрали. Ако съдим по следващите точки, не точно това имат предвид и не точно заради това излизат със своя „мирен план“. Тяхната идея, кой знае защо, е насочена към обратното – да спасят Русия, да накарат светът да зачита нейния суверенитет, като я остави на мира да си спечели войната. Да, щом започнем да четем плана на китайката, така излиза.
Макар да звучат различно една от друга, следващите точки са прицелени в една и съща мишена, доколкото смисълът им е еднакъв: „Светът да свали санкциите срещу Русия, щото много я мъчат!“ После: „Спрете най-после с гадните санкции, в мирния свят не се прави така!“ След това: „Ако не махнете санкциите срещу Русия, Путин няма как да се разгърне и да спре войната в момента, когато реши да я спре!“ А заедно пък всички китайски точки могат да се разчетат като призив: „Не само санкциите трябва да се махнат, но и Украйна да вземе да клекне на руснаците най-после, че да настане мир и братска обич по света!“
Прекрасен китайски план, няма що. Умен и съдържателен. Сигурен съм, че под него би се подписал дори българският президент Румен Радев. Така че разбираемо руснаците, в лицето на говорителя Дмитрий Песков, побързаха да заявят, че планът трябва да бъде „задълбочено анализиран“ и Кремъл вече го разглежда с „голямо внимание“.
Ами да, и аз да бях на тяхно място, и аз внимателно щях да го разглеждам, за да го разбера. Ако си тъп като кремълски галош, няма друг начин. Щото иначе за нормалния разум китайският план е ясен още на първо четене.
Тц, и този път няма да им стане играта на китайците с Нобел-а за мир.
Обаче като се вгледах добре, граждани, забелязах, че покрай тази история нещо ми се губи и то е – малко китайска мъдрост и далновидност. Къде отлетя онзи древен талант ла се управлява векове наред Поднебесната, като се вижда червеният жребец, скрит в бялата кобила?
Запитах се, защо комунистическата китайска империя не може да роди нов Конфуций и Лао Дзъ, които да разберат елементарното – че стратегическият интерес на Китай е агресивната Русия на северната му граница да се разпадне на малки парчета, с които ще се работи много по-лесно и ефективно, отколкото с големия, подъл, имперски амбициран Кремъл. Затова, вместо да опитва под маската на миролюбец да помага на пропадащата в Ада Русия, добре би било Китай да направи обратното – да помогне на Украйна за победата, например да гласува в ООН против мръсната война на Москва, да се откаже от плановете си да помага на руските убийци с оръжие, да окаже натиск по своя линия върху Путин за цялостно и безвъзвратно изтегляне от Украйна.
Запитах се – защо ли комунистически Китай не прави всички тези разумни и полезни за световния мир стъпки и разбрах, че всъщност не се питам, а си отговарям чрез този въпрос.
Защото кога и в кой свят комунизмът е родил просперираща държава, в която хората живеят доволни и щастливи, по света я уважават и зачитат заради нейната умна и морална позиция, заради реалната, а не измислената тежест в международните дела, не заради нейните оръжия и непредсказуеми лудости. Няма такава комунистическа държава. Защо очакваме Китай да бъде изключение – само заради опита в последните десетилетия да мимикрира икономически и да се прави на капиталист ли.
Не знам, като гледам поведението на Пекин напоследък – с ескалиращата военна заплаха срещу Тайван, с позициите по различни световни теми, сега с „мирния план“ за Украйна, имам чувството, че икономическата мимикрия в страната започва да изчерпва политическото търпение на висшето китайско комунистическо ръководство. И нищо чудно то скоро да поиска по-голям дял от печалбата на назначените китайски „бизнесмени“, които тънат в разкош, вместо в партийна скромност. А после и цялата печалба да си поиска.
Да кажем отсега и съвсем ясно – каквито и ходове да предприеме, Китай няма да спаси Русия от зловещо поражение, след което москалите, воглаве с кумира си Путин, ще бъдат изритани право там, където се чува само плач и скърцане със зъби.
Още по-малко пък другите руски съюзници ще спасят Кремъл от срутване. Преброихме пълната колекция от кремълски зайци на последния вот в ООН, когато гласуваха против резолюцията за изтегляне на Русия от Украйна. Освен самата Русия и вечното руско магаре Беларус, в списъка с противниците на изтеглянето са Северна Корея, Мали, Никарагуа, Сирия и Еритрея. Да, все напредничави страни, в които хората добруват и са дарени от Господ с разум, добра воля, тежест в международните дела и талант за творчество и развитие.
Да му е честита на Путин подкрепата на цялата тази прогресивна световна общественост!
Въпреки всичко обаче, Путин като навит с пружина продължава бълнува за победата на руското оръжие и как ще накаже лошия Запад, дето, видите ли колко противно – не продава оръжията си на Украйна, а направо ги подарява. С което всъщност става истински съ-участник в конфликта. Виж, ако ги продаваше, нямаше да е съ-участник, а обикновен търговец на смърт.
Очевидно мозъкът на Путин е така устроен, та изобщо не може да разбере как така някой ще прави нещо, без да извлече пряка полза от него, как ще го прави не заради пари, власт или други печалби, а заради такива несъществуващи в руския свят неща като принципи, морал, свобода, истина, човешки права.
За подобни тежки медицински случаи на умствена и морална повреда, граждани, има една прекрасна руска дума – сумашедший, в превод – луд, отдалечил се от ума, „сошëл с ума“.
Да, Путин е луд, а лудостта му е следствие от конкретна болест – руската бесовщина, изтънко и подробно описана от Достоевски. Както и друг път съм казвал, в подобни случаи, за да не се мъчи животното и да се спасят всички други от зараза с бяс, има само едно лечение и то е еднократно и окончателно.
Сигурен съм, че, както прогнозира онзи ден и украинският президент Зеленски, това лечение неизбежно ще споходи Путин. Ще го излекуват самите негови хранени хора, защото е твърде голяма заплаха за самите тях. Вместо да си харчат крадените пари, те вече очакват да бъдат изправени пред международен съд, обвинени в геноцид, военни и други престъпления, за които се полагат конкретни наказания. А в затвора не можеш да харчиш на воля – колкото и затворите на гнилия Запад да са слаба работа пред руските каторги от ГУЛАГ.
Да, в руските висши кръгове май остават все по-малко откровените глупаци като бившия президент Медведев, сега зам.-председател на руския Съвет за сигурност, които подтичват край Путин и подвикват грозни заплахи към Запада. Скоро например Медведев авторитетно обясни, че Русия трябва да оттласне по-далеч от себе си границите на Полша, през които струи заплахата на Запада.
Ами да, типично за един кретен да не се сети, че като превземе Полша, Русия ще започне да усеща заплаха от Запада през границата на Германия. Тогава ще трябва и нея да превземе. А ако превземе и Германия…..
Така де, нали ви казах – пълен кретен.
Тоя същият пак дрънка и заплахата с ядреното оръжие, като мъдро заяви, че оръжейните доставки на Запада за Украйна „създават риск от глобална ядрена катастрофа“.
Винаги съм се чудил, граждани, как някои хора да говорят така, сякаш Вселената ще се самосезира по даден въпрос, а техният гъз, нищо, че е насран, си остава чистичък. Та в случая – Медведев не казва директно, че помощта на Запада за Украйна може да скъса слабите нерви на Русия и тя да посегне към ракетите, което да доведе до катастрофа. Не, според него катастрофата ще се случи от самосебе си, само заради вината на Запада и Русия няма да има никакво отношение.
Гиди елементарни комунистически пропагандисти!
Но, слава, Богу, по-голямата част от света вече не им се връзва на москалите, останаха им верни само такива папагали като нашенските русофили – Радев, БСП и другите, които, когато и да ги пратиш на екскурзия в мъртвите сибирски полета, винаги ще е късно.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 