РЕФОРМИТЕ ИДВАТ, НО ДАЛИ ЩЕ ДОЙДАТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ След първите месеци на закрепване, управляващата коалиция в България пристъпва към някои най-наболели реформи в съдебната система, разузнаването и здравеопазването. Какви са трудностите за извършването на тези реформи и какви са шансовете им да успеят – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, няма лесни реформи, но коя е най-трудната за България в момента?
– По въпроса могат да се направят много уговорки, но все пак ще кажа, Фили, че най-трудна изглежда реформата в съдебната система. Причината може да се нарече до голяма степен технологична, но все пак е реална – просто тези промени са изначално обвързани с промени в Конституцията.
– Защо точно по отношение на съдебната система е заложено такова изискване?
– Когато преди 25 години се правеше Конституцията, Фили, огромно мнозинство в Парламента, включително чрез подставени лица в опозицията, имаше тогавашната БКП, формално прекръстила се на БСП. Те заложиха тежки механизми за промяна, като опит да защитят собствените си здрави позиции в съдебната система. Уж бившите комунисти разчитаха на това, което в действителност се случи – че позициите им ще си останат здрави и те не само ще избегнат пряката отговорност за плачевното състояние, до което докараха страната, но и ще продължат да държат един от важните контролни лостове за всички процеси в страната. Затова и съпротивата им сега в Парламента за промените в съдебната система се очаква да бъде силна – добре все пак, че в момента БСП е относително слаба като партия.
– Какви са конкретните трудности за промените?
– Според заложеният в самата Конституция механизъм, за да се пипне съдебната система е необходимо мнозинство от три четвърти. При сегашната конфигурация в Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ПРИМЕРЪТ ПОЛША – СПАСЕНИЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ МАНТАЛИТЕТ ДА СМЕ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ПО ВСИЧКО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/46256-de-profundis-polskiyat-primer-spasenie-ot-balkanskiya-mantalitet-da-sme-nayvelikite-po-vsichko.html
Казвал съм го, ще го кажа пак и няма да спра да го повтарям – от всички европейски партньори, България трябва да се сближи най-много с Полша.
Ние трябва да се освободим колкото може по-бързо от балканския си манталитет, от желанието си винаги да сме най-великите и да не искаме акъл от никого, а пари от всички. Просто защото не сме най-великите, а явно не сме и най-умните – ако бяхме, щяхме да имаме и пари, та нямаше да просим.
Затова трябва да се учим от полския опит в икономиката и работата на институциите, а в политиката, особено външната, трябва да следваме отблизо полския пример и постоянно да търсим възможности за участие в разни евро-атлантически инициативи и решения съвместно с Полша.
Защо точно с Полша?
В интерес на истината, преди години, когато написах голяма статия по темата за българска медия, тя не само не излезе във вестника, за който беше предназначена, ами този вестник реши, че му идвам в повече и прекрати сътрудничеството ни. Е, все пак може би не самият вестник, а едно-две ченгета вътре в него, според които близостта между България и Полша би била вредна за България, защото поляците са „крайни”.
Крайни ли?
Идете да видите Полша и се върнете да ми разкажете в какво са крайни и защо. Но преди това аз да ви подскажа, че да знаете какво да търсите.
Крайни са поляците в желанието си да живеят като нормални хора, затова още от 90-те, след първите няколко изстрадани години на икономически реформи, не са спирали да се движат нагоре.
„Полската икономика изживява възход, който няма равен на себе си в цяла Европа, а по време на икономическата криза Полша беше единствената европейска държава, която продължаваше да постига растеж. Страната отдавна е задминала регионалните Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ГЛАГОЛИЦА И КИРИЛИЦА
Специално за Под тепето – http://podtepeto.com/defile/za-razlikata-mezhdu-glagolica-i-kirilica/
Въпреки празника 24 май, на който би трябвало руснаците да ни се поклонят до земята за азбуката и религията, която сме им поднесли на тепсия, в Москва със сигурност не знаят разликата между глаголица и кирилица. Затова тази седмица руският външен министър Сергей Лавров самоотвержено гушна лавровия венец за най-голяма международна провокация, в която замеси и България. Официално, пред Съвета на федерацията на Федералното събрание на Русия, той коментира неизвестно откъде стигнали до него слухове, че предстои България и Албания да си поделят Македония.
Най-меко казано, това си беше грубо пренебрежение към международния етикет, според който на такова ниво министърът следва да коментира само официални позиции и да изразява само официални мнения. Не нещо казано-речено от някой киликандзър. Или измислено направо в Кремъл.
Защо точно България и Албания ще си делят Македония ли? Според руската версия – защото са в НАТО и американците ги командват да направят това за наказание, задето Македония иска да участва в руския проект за газопровод „Турски поток”. Той няма да се състои, както не се състоя и проектът „Южен поток”, но Скопие все пак иска да участва и от руската гледна точка за американска гледна точка – следва да получи наказание.
Като цяло – малко шизофренично звучи, но не прави изключение от всичко, до което се докосне руската политика, както и от мисленето и действията на нейната пета колона тук или където и да е по света.
Защо в подялбата няма да участва Гърция, която също е в НАТО? Защото гърците са герои и искат да делнат Македония по своя инициатива, а не под американски диктат. Точно както в момента, за радост на Москва, се противопоставят на американските и европейските империалисти, като твърдо отказват да им върнат парите, взети от тях назаем. В речника на комунистическото мислене това се нарича експроприация. Както виждаме, тя не винаги се извършва чрез пряк гангстерски обир на банки, понякога става и чрез непряк.
А защо в хипотетичната подялба на Македония да не участва и Сърбия, която всъщност е – и винаги е била – най-големият претендент за това? Ами защото сърбите са от добрите. Те никога не правят нещо лошо, докато руснаците не им наредят, а сега руснаците ще им наредят да направят нещо лошо, чак когато първо внушат на световното обществено мнение, че държави като Прочетете остатъка от публикацията »
БЕЗ ДОХОДИ И БЕЗ РАБОТА ИЛИ С ДОХОДИ БЕЗ РАБОТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ Близо половината българи живеят на ръба на бедността, показва проучване на Евростат. Според изследване на Индъстри Уоч пък, близо милион души в страната не работят, но и не търсят работа, макар в същото време бизнесът да изпитва остра нужда от работна ръка на всички нива. Ще се наложи ли скоро България да внася работници – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, от 1 януари 2007-ма, когато България официално стана член на Европейския съюз, досега неизменно статистиките сочат страната като най-бедната в Европа. Ще се промени ли това някой ден?
– За съжаление, засега няма сериозни изгледи за промяна, Фили. Както се шегувахме по времето на комунизма със себе си и гнилия Запад – те и назад да бягат, ние пак не можем да ги стигнем. При това имам предвид не само страни като Германия, Холандия или Дания. Да вземем Полша например, държава, която в началото на промените преди 25 години излизаше от военно положение, беше опоскана буквално да шушка и при всички случаи беше доста по-зле от България. По данни за 2013 година Полша има Брутен вътрешен продукт над 525 милиарда долара, а българският е 80 милиарда лева. С други думи – при около пет пъти повече население, те изкарват десет пъти повече пари. Това е положението, Фили. А тук Евростат отчита, че цели 3.4 милиона българи, тоест, близо 50 на сто от хората, живеят под прага на бедността или са на самия ръб на нищетата.
– Доколко реалистична е тази статистика?
– Числата са точни, Фили, но трябва да се има предвид, че това са изчисления на базата на официални данни, а в България сивата и черната икономика са твърде развити, за да се доверяваме изцяло на публичната статистика. Ние приемаме пенсионерите за еднородна маса, но нещата не са така, те също са разслоени. Нека погледнем нещата от друг ъгъл. За граница на бедност тук се приема доход от 286 лева на човек на месец. Пенсията на Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: КОГАТО СИ ИДИОТ, ТО Е ЗАВИНАГИ
Специално за Под Тепето – http://podtepeto.com/defile/kogato-si-idiot-e-zavinagi/
Когато си идиот, то е завинаги.
Отдавна съм сигурен в правотата на тази максима, но последните дни буквално валят още и още потвърждения.
Тон даде Великият Другар Ким от наистина последната останала на света крепост, в която реалният комунизъм е победил толкова отдавна, че вече сам се е превърнал в музей на нереалното – Северна Корея.
Ако сте забравили, припомням – въпросният Велик Другар Ким е син на предишния Велик Другар Ким и внук на още по-предишния Велик Другар Ким. Чудя се дали тези идиоти си приличат толкова, защото произлизат един от друг като руски матрьошки, чрез отвинтване по средата, или по-скоро са като войници от прочутата китайска Глинена армия.
От една страна е все едно – и Москва, и Пекин, вече десетилетия наред почти еднакво самоотвержено подкрепят този най-мракобеснически режим на планетата. От друга – Кимовците си приличат много повече, отколкото матрьошките или глинените войни, ако се съди по безумните престъпления срещу собствения народ и цялото човечество, за които са отговорни.
Този път Великият Другар Ким обаче удари в земята своите даровити предшественици. Той застреля министъра си на отбраната, когото сам издигна – другаря Хон Йон-чол – със зенитна картечница.
Да, наистина, либерастите по света се ужасиха, когато в края на 2013 същият този Велик Другар Ким публично екзекутира чичо си, като го хвърли на глутница гладни псета. Но в исторически план това вече е правено.
Докато екзекуцията със зенитна картечница от 30 метра е друго нещо. Поне доколкото знам, подобно чудо няма записано в аналите на световните екзекуции. То е истински светъл пример за проявата на Прочетете остатъка от публикацията »
ЗАСЕГА МАКЕДОНИЯ НЕ СЕ ПОДДАВА НА ЕТНИЧЕСКАТА ПРОВОКАЦИЯ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ На фона на политическата криза в Македония, през тази седмица в Куманово македонските сили за сигурност обезвредиха група терористи. Засега остава неясно кой и защо е изпратил групата, но случката изостри въпросите за мира и спокойствието на Балканите, включително в България. Темата днес обсъждаме с Пламен Асенов.
– Пламен, група от десетки въоръжени мъже, влезли от съседно Косово, както се твърди, бе обезвредена в Македония с жертви и от двете страни. Дали това е ново развитие на позаглъхналия след Охридското споразумение от 2001 година конфликт между македонци и албанци?
– Доколкото разбирам, в случая не става дума за подобно нещо, Фили. Или ако има идея да се разпали отново този етнически конфликт, тя идва изцяло отвън и не намира почва в Македония. А не намира поне по три причини. Първо, самото споразумение от Охрид, колкото и да е критикувано, явно е достатъчно добро. Както каза един български анализатор – то дори може би е по-добро от Дейтънското споразумение за Босна и Херцеговина. Второ, бившата сепаратистка организация на албанците, Армията за национално освобождение, която участва в конфликта тогава, сега е част от самата управляваща коалиция в Скопие. Тази Армия още през 2002 година се преобразува в Демократичен съюз за интеграция и, начело с лидера си Али Ахмети, продължава да държи силно влияние сред албанците в Македония. Третата причина е, че времената и хората са различни отпреди 15 години, самата среда на Балканите също е по-мирна и спокойна, а да не се забравя също факта, че Македония преговаря за членство в Европейския съюз. Това е фактор, който, може би незабележимо, но постоянно, вдъхва сякаш капка повече разум у хората и политиците. Казвам го, като имам предвид опита от България, когато тя беше в предприсъединителен период.
– Добре, но все пак инцидентът с въоръжените мъже в Куманово стана на фона на остра политическа криза в Македония, която може да се изостри и допълнително, след като опозицията свиква голяма демонстрация тази неделя в Скопие…..
– Характерът на сегашната криза в Македония, Фили, е съвършено различен от кризата преди 15 години. Тогава имахме директен етнически сблъсък, сега – много изострен, но, все пак чисто политически конфликт между Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ДЖИГИТИТЕ НА ПЪТЯ – НИТО КАРАНЕТО ИМ Е ГЕРОЙСТВО, НИТО СМЪРТТА ИМ Е ТРАГЕДИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/45149-de-profundis-dzhigitite-na-patya-nito-karaneto-im-e-geroystvo-nito-smartta-im-e-tragediya.html
Прав е премиерът Бойко Борисов, че трябва най-после българското общество да се пребори с джигитите по пътя, заради които в мирно време даваме повече жертви, отколкото някои народи дават, когато са във война.
Хайде, самоубийствата с кола някак могат да се преглътнат, доколкото е възможно да минат за житейска реализация на някаква философска концепция. Например – животът е първи, не последен. И – бам! Или пък легендарната фраза на Джеймс Дийн навремето: умри млад, бъди красив труп…..
Обаче как да се отнесем към наглите тъпаци на всякакви възрасти, които пият и карат като за последно, а за последно всъщност убиват някой напълно невинен? Какво да кажем за отвратителното фукане на слабоумните вчерашни пикльовци с коли и мотори, купени от мама и татко за подарък на доброто дете, а всъщност – купени им само за да затрият с идиотизма си чужд живот? Как да преценим за нормални хора юпитата, които карат коли за десетки хиляди долари, а спират под терасата ми, за да си ударят една доза и след малко да продължат нататък? Ах, колко е тежък трудът им, та трябва непременно да се боцнат…..
За първи път през живота си видях истински автомобилни джигити не в България, а в Албания. Това беше при първото ми ходене там, мисля – през 96-та. Албанците тъкмо се бяха поотърсили от специфичния си комунизъм, по-тъп и догматичен дори от българския. Започваха да дишат свободата и искаха да я дишат неистово.
В цялата страна имаше един светофар в центъра на Тирана и пет километра магистрала. Хората нямаха много опит в карането, но имаха много желание, затова движението в столицата, независимо пеш или с кола, само по себе си беше приключение. Защото и всички албанци вече имаха кола, при това една и съща. Прочутата им мафия на бърза ръка бе успяла да окраде старите „Мерцедес”-и от Европа и да задоволи търсенето в родината.
Та, в колона от 4 или 5 такива коли, само че доста нови, любезните домакини заведоха нашата група от Тирана в крайбрежния Дуръс на Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: ДЕВЕТОМАЙСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ БАЛЕТ
Специално за „Под тепето” – http://podtepeto.com/defile/devetomajskiyat-politicheski-balet/
Като всеки приличен човек, онзи ден правя чарк за овации по Главната преди да седна на бира с приятелите и изпадам в шок – от един плакат ми се хили надпис „Имперски руски балет”.
„Чакай сега – казвам си с малкото останал ми мозък – преди 20 минути нямаше нищо в новините. Кога сколасаха официално да обявят Русия за империя, да коронясат Путин, `щото кого друг, да съберат цял имперски балет и да ни го пратят точно в Пловдив. Че и с готови плакати. Тука има нещо.”
Направих справка и се оказа, че наистина има.
Не съм навътре в балетните работи, макар че в някои от тях понякога бих искал да съм – например между две балетни пантофки. Или между четири, защо не. Но кой да ти знае, че балетът с това стряскащо име е световноизвестен, измислен още през 1994 и ръководен от самата Мая Плисецкая, мир на праха и. Поне няма как да знае нормален гражданин като мен, който ходи на балет от дъжд на вятър, при това повече от любопитство към красивите форми, отколкото към красивите движения на девойките по сцената. С други думи, за мое успокоение си оказа, че точно този имперски балет няма предвид днешната руска империя, а онази отпреди комунизма.
Нищо, де, пак е стряскащо. Чудя се какво ли би станало, ако в Русия на Путин отиде да гастролира някакъв си „Британски имперски театър”. Дали няма това да се счете от властите в Кремъл за неуместна шега или, каквито са си подозрителни – направо за директно политическо предизвикателство.
„А представи си пък какво ще стане, ако Меркел за забавление на Путин му прати някое немско кабаре на име например „Хилядолетният Райх” – вика един приятел, щом чу историята около моя уплах.
Представих си го.
Така или иначе, добрата идея, която ми хрумна покрай случката, е, че бих предпочел, ако руснаците един ден дойдат за пореден път да ни освобождават, това да стане не чрез прочутите малки зелени човечета, които превзеха Крим, а сега стрелят и в Източна Украйна, нито чрез новия си супермодерен танк Т-14 Армата, който гордо потътриха пред Кремъл на парада в събота – а точно чрез крехките си балерини. Балетистите им не ги щем чак толкова, имаме си. Но да ни наводнят с Прочетете остатъка от публикацията »
9 МАЙ, 9 МАЙ ИЛИ 9 МАЙ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ На 9 май държавните глави от ЕС няма да присъстват на военния парад в Москва, организиран от режима на Путин. В някои страни, включително България обаче, това отсъствие стана повод за дебати и дори засилване на политическото напрежение. Кой какво всъщност празнува на 9 май и защо – разговаряме с Пламен Асенов.
– Пламен, изминаха 70 години от края на Втората световна война в Европа – затова ли в Москва се канят толкова тържествено да отбележат датата 9 май?
– Правилно уточни, че говорим за войната в Европа, Фили, защото мнозина бъркат това с края на Втората световна изобщо. А тя свършва на 2 септември, с капитулацията на Япония, както в Австралия добре знаете. Тук имаме 70 години от края на нацисткия режим. Германската капитулация обаче не е на 9 май, а на 8-ми, в 11 вечерта. Затова и нормалният свят отбелязва именно 8-ми като Ден на победата. Тази година това ще стане в Полша, на Вестерплате, където през 39-та падат първите бомби. На 9 май всъщност в Русия празнуват края на онова, което те си наричат Велика отечествена война. Тя е наистина различна от онази, която демократичният свят води. Най-малкото – започва доста по-късно, защото чак до 22 юни 1941-ва, когато Хитлер влиза в СССР, комунистите са пръв съюзник на нацистите. Те имат не просто пакт за ненападение, а за подялба на чужди територии. През 39-та Хитлер влиза в Полша от запад, Сталин от изток и двете армии се прегръщат на Висла. Съветите воюват срещу Финландия, анексират балтийските държави и части от Молдова. Сталин снабдява Хитлер със суровини, като подпомага войната му на Запад. И тъй като чрез Коминтерна управлява комунистическите партии в Европа, кара ги или да сътрудничат с нацистите, или поне да стоят настрани от съпротивата. Най-видно е това с Френската компартия. Целите на сталиновата война, Фили, също са различни от тези на демократичните държави. Той иска СССР да завладее колкото може повече европейска земя, най-добре – всичката. Слава богу, не успява, но диктаторът е много недоволен от това.
– Затова ли всъщност на първото честване в Москва през 1946-та не Сталин, а Жуков приема парада?
– Така се смята, Фили. Има и друг факт, който е много показателен, ако умееш да тълкуваш знаците на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ВОВКА В ПАНТОФКА, ПЪРВАНОВ В МЪДРОСТТА, ГЕСТАПОТО В БНТ, САКСА В БПЦ, А НИЕ ДУХАМЕ ЛИ, ДУХАМЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/44805-de-profundis-vovka-v-pantofka-parvanov-v-madrostta-gestapoto-v-bnt-saksa-v-bptz-a-nie-duhame-li-duhame.html
Всеизвестно е, че Вселената е несправедлива.
Въпреки това обаче малко ме е яд на нея, че през моите вече близо 60 години винаги ме кара да живея в смутни времена и нито веднъж, дори за кратко, не ми даде да се гмурна в някаква „бел епок”. Или поне в прекрасните дни на призраците в замъка „Шпесарт”. Имам предвид – да поживея в години на мир, бурен растеж на икономиката, науката и изкуството, в период на истинско благоденствие.
Да, ще каже някой, в България вече 70 години не е имало война, така че к`во се оплакваш.
`Айде, бе! Ами какво, ако не война срещу собствения си народ, водеха комунистите тук по време на тоталитарния режим. Те завзеха земята и имотите на хората, откраднаха парите от пенсионните им и всякакви други фондове, убиха мнозина, до голяма степен завладяха и почерниха душите на останалите…..Какво друго, ако не погром и разруха оставиха същите тези комунисти на границата на тъй наречените промени и какво, ако не грабеж и мародерство ни организираха, заедно със своите отрочета и своите хранени хора, в годините оттогава досега.
Не е имало война ли? Ами ние защо сме толкова бедни, прости, нещастни и нацупени, защо се мразим един друг и постоянно търсим начин да се прецакаме взаимно? Защото сме поставени до стената, ето защо. Защото за да оцелея аз, трябва да изям теб, народе мой…..
Мислите ли, че не е имало война, поне в смутените ни души, след като по времето на комунизма враговете ни заобикаляха отвсякъде, мразеха ни и постоянно се готвеха да ни нападнат? Т`ва турците, т`ва гърците, т`ва международният империализъм като цяло и НАТО в частност – кой ли не враг се целеше в плодовете на нашия мирен труд и искаше да ги присвои. А ние ги защитавахме…..
Да, това са гигантски глупости, само че тогава кой да ти знае. Ако си заключен цял живот в стаята, където си се родил, непременно ще вярваш на телевизора, който ти казва, че бялото е черно. Особено след като никога не си виждал бяло. Психиката на няколко поколения българи беше нагнетявана с подобни идиотщини, така че, макар не реална, войната за нас беше винаги тук.
Освен това имаше много места по Прочетете остатъка от публикацията »
ИзПодТепето с Пламен Асенов: ЛЕГНАХМЕ СИ ГРАЖДАНИ, СЪБУДИХМЕ СЕ ПОДАНИЦИ
Специално за Под тепето – http://podtepeto.com/pod-nozha/legnahme-si-grazhdani-sbudihme-se-podanici/
Честит ви държавен преврат, граждани, честито ви суспендиране на Конституцията, честит ви цар!
Така де, викам ви граждани по навик, но иначе сериозно я оплескахме в тази посока – легнахме си граждани, събудихме се поданици. Стана почти като при внезапната трансформация с една мома, описана картинно от Хашек – „вашта щерка Ана-Нана чест загуби отзарана”.
Говоря, разбира се, за навред прочутия вече случай, при който майсторът на тапетната църковна стенопис дядо Николай, по чин владика пловдивска, а по достойнство нещо съвършено различно, предложи на мъдреците от Светия Синод идеята да се споменава Симеон Сакскобургготски като цар, тоест, държавен глава, всеки път по време на Света литургия.
В появилото се по този повод синодално съобщение се уточнява още, че поменаването на името царско става задължително преди поменаването на народа – детайл, от който си личи за кого повече му пука на христолюбивия и православен български клир.
Представям си как синодалните старци, събрали глави, мъдрят този вълнуващ текст, надвесени над него като сонм ангели и архангели. Ако не знаете каква е разликата между ангелите и архангелите, граждани, ще ви напомня уточнението на поета Коста Павлов – същата, като тази между урунгелите и урурунгелите.
А ако не можете да си представите какво пък са урунгелите и урурунгелите, ще ви кажа, че те са най-лошата и още по-лошата степен на онези човеци, които Христос нарича „варосани гробници”: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота” – Матей, 23:13-39.
Решението на непокаялите се ченгета от Светия Синод да заживеят в царство България, докато всички останали продължим да се пържим в жалката си европейска република по форма и демокрация по съдържание, прилича на неочаквано и изненадващо, но явно не е, то поставя всички българи, а и държавата като цяло, в изключително неприятна, дори опасна ситуация.
Първо, то добавя нов щрих в портрета на тъй наречения дядо Николай. Той се прочу с глупостите си още покрай посещението на папата. После сръчно положи тапети върху стенописите в храма и използва заплахи, биячи и анатема срещу гадните журналисти и общественици, които възразиха. Веднъж пък се намеси и в работата на пловдивския театър, като каза коя пиеса може да се играе там и коя – не. Сякаш е на служба „цензор небесен” – кой го знае какви се въртят из Прочетете остатъка от публикацията »
РУСКИЯТ СЛУГИТАЖ АБВ И ИГРИЧКИТЕ НА ПЪРВАНОВ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ След като неотдавна се оттегли от ръководството на партия АБВ, в неделя бившият президент Георги Първанов отново бе избран за председател и отправи нападки срещу правителството, независимо, че партията му държи вице-премиерски пост в него. Какво иска и какво защитава Първанов – говорим с Пламен Асенов.
– Пламен, след като демонстративно се оттегли в началото на март, Георги Първанов отново е начело на АБВ. Промениха ли се обстоятелствата, заради които напусна, тоест, доколко принципна е цялата история с оставката и връщането му?
– Нищо не се е променило, Фили, а просто Георги Първанов разигра класически политически етюд. С оставката от една страна той показа на собствената си партия, че без него тя трудно ще продължи да съществува – и в този смисъл, буквално я изнуди за дългосрочно, ако не и вечно, лично послушание и лична подкрепа. В същото време Първанов успя да направи и добра реклама на себе си и партията. Играта с оставката и връщането се оказа своеобразен ПР ход, който, малко или много, държа в напрежение обществото поне месец и половина и караше телевизиите да предоставят безплатно време на него и други политици от АБВ, за да коментират собствените си деяния и безкрайните хипотези, които се зародиха. Това е важно, да не забравяме, че все пак след броени месеци в България предстоят местни избори, а ето че младата партия АБВ, която тепърва гради свои структури по места, вече получи немалко медийни бонуси. Третата цел на този етюд е да се окаже натиск на премиера Борисов и изобщо на коалиционните партньори в управлението. С излизането от партията и връщането си в нея, Първанов демонстрира, че АБВ е напълно в ръцете му и те трябва повече да се съобразяват с него, за да разчитат на подкрепа.
– Доколко подкрепата на АБВ обаче е необходима за втория кабинет Борисов, тоест, длъжен ли е премиерът наистина да се съобразява с претенциите на Първанов?
– Погледнато чисто математически, сегашното правителство спокойно може да мине и без АБВ, Фили. Основните формации – ГЕРБ и Реформаторския блок, имат общо 107 депутати, а тъй нареченият Патриотичен фронт добавя още 19, което прави с 6 повече от необходимия минимум от 120 гласа. Тази конфигурация може и да не изглежда безкрайно стабилна заради депутатски отсъствия или честите вътрешни противоречия в коалицията. Към управляващото мнозинство обаче гравитират и депутати от буквално разпадналата се формация България без цензура, тоест, мнозинството практически е осигурено. Към това се прибавя и факта, че премиерът Борисов още в предишното управление се понаучи, а сега сякаш усъвършенства уменията си да търси „плаващо мнозинство” за подкрепа на една или друга конкретна кауза. Така стана например точно по темата за искания от правителството заем от 16 милиарда лева. Заради това Георги Първанов уж категорично се Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 