СПИН ЗА НАПРЕДНАЛИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
През годините социализмът в България е бил наричан как ли не и сравняван с какво ли не. По-паметливите например помнят едно изявление от първите месеци след промените през 89-та година, когато лидерът на синдиката „Подкрепа” Константин Тренчев директно заяви, че управляващата тогава Българска комунистическа партия е наложила в страната „едни свински, комунистически отношения”. Най-често срещано, разбира се, е сравнението на БСП, бивша БКП, с раково заболяване, с тумор, който се разпространява незабележимо, но за сметка на това води до сериозни увреждания на обществения организъм и почти сигурна смърт. Напоследък обаче, особено след влизането на България в ЕС и превръщането на БСП в част от европейската левица, времената за подобни повече или по-малко крайни сравнения изглеждаха сякаш отминали. И може би затова толкова неочаквано, буквално шокиращо за мнозина, прозвуча едно изявление не на кой да е, а на Антон Кутев, депутат от левицата и медиен секретар на Изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия. „Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предава се предимно по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си”. Тези думи на Кутев предизвикаха скандал, взрив от протести в самата БСП, искания за извинение и оставки. В същото време те се оказаха абсолютно неочакван подарък за основните политически опоненти на партията, като им дадоха възможност бързо и лесно да спечелят политически дивиденти за нейна сметка, а на политическата публика в страната дадоха и немалко поводи за активно лятно забавление. „Направиха ни на луди заради скандала, организиран от Антон Кутев” – каза по този повод бившият вътрешен министър Румен Петков. И в този случай, за разлика от много други случаи досега, Румен Петков е напълно прав. При това е прав не само защото интернет форумите буквално глътнаха като топъл хляб сравнението на БСП с болестта СПИН и започнаха безкрайни словесни упражнения по темата. Самият премиер Бойко Борисов с най-невинен вид реагира саркастично и се изгаври с основния си опозиционен противник, като каза, че ръководното тяло на собствената му партия ГЕРБ спешно ще изготви и разпрати до местните си структури правила за това как те да се пазят от заразяване със СПИН от социалистите. „Много е важно да се избягват всякакви контакти с тази партия, особено след саморазкритията, които говорят за напреднало заболяване и деформации в нея” – каза Борисов.
„Разбирам добре мотивите на Бойко Борисов, който по този начин се опитва да отклони общественото внимание от големите провали на своето собствено управление” – заяви от своя страна лидерът на БСП Сергей Станишев по повод развитието на скандала. За разлика от мнозина други в своята партия, той защити изказването на колегата си Антон Кутев и каза, че не бива перифразирането на един виц да се превръща едва ли не в централна тема на вътрешнопартийния живот. „От няколко дни наблюдавам опитите на функционери на БСП да раздухват един доста измислен скандал. Някои водят битки заради лични амбиции на гърба на БСП” – каза Сергей Станишев, очевидно обладан не само от желание да защити протежето си Антон Кутев, но да защити и самия себе си от врящото, а вече и откровено клокочещо, вътрешно напрежение в социалистическата партия. В този случай естествен изглежда въпросът откъде идва и кой поддържа споменатото напрежение. Макар че всъщност същият въпрос може да се определи и като напълно излишен, ако си дадем сметка, че точно в разгара на скандала около СПИН-сравнението на Антон Кутев, неочаквано в медиите се появи бившият президент Георги Първанов, който през последните месеци напълно отсъстваше от политическия живот. Сега обаче той не само даде голямо интервю, но и в него категорично се противопостави на позицията на лидера Сергей Станишев по отношение на „вица”, на Антон Кутев. „Аз твърдя, че това е обидно и вредно изказване. Казвам го като историк – в цялата партийна история няма по-обидно изказване към социалистическата идея. Тук аз не виждам виц и не съм аз този, който е загубил чувството си за хумор”. След тези си думи бившият президент и прононсиран кандидат за председател на БСП заяви директно и категорично, че през есенния политически сезон ще активизира своята позиция и въпреки, че не е лидер на БСП, ще отстоява и налага лидерска позиция. Това изказване може да прозвучи на някой страничен наблюдател доста шизофренично, но самите социалисти, пък и анализаторите, които следят процесите в българската левица, добре разбират смисъла на казаното. А то е, че вътрешната война в БСП не само не завърши с развитията на последния конгрес през пролетта, но предстои да се разрази с нова сила, защото…..ами защото догодина идват парламентарни избори и ако ГЕРБ по една или друга причина ги загуби, то БСП непременно ще управлява, независимо дали самостоятелно или в някаква коалиция. А Георги Първанов не е известен като човек, чиито политически амбиции са вече изчерпани след двата му президентски мандата, които май единствен той оценява като успешни. Друг е въпросът дали точно подобни амбиции, които са пагубни не само за самата БСП, но и за страната като цяло, не са довели депутата Антон Кутев до цветистото му сравнение между социализма в България и опасната болест Синдром на придобитата имунна недостатъчност.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
ФУТБОЛ ЗА ЗяПАЛЯНКОВЦИ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Както често се случва, сезонът на летните отпуски в България носи повече сензационни, отколкото сериозни новини. Те обаче не винаги отминават като всяко чудо за три дни, а понякога имат известни последствия за бъдещите развития на политическата ситуация в страната. През тази година изглежда ролята на такава смешно-сериозна новина е отредена на една състояла се във Варна футболна среща. Мачът е между два световно неизвестни любителски отбора: „Чавдар” – Етрополе, собственик на който е депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Димитров и „Витоша” – Бистрица, в който като централен нападател понякога се изявява самият премиер Бойко Борисов. Тук трябва да се добави, че, дали заради премиерските футболни подвизи или заради нещо друго, този отбор, „Витоша”, е по-познат на запалянковците в България като „Бистришките тигри”.
Закономерно е слушателят да се запита какво общо може да има една такава футболна среща на махленско ниво с голямата политика. Ами по нормалната логика – не би трябвало да има нищо общо. Само че, както следва да се очаква, нормалната логика за пореден път не е фактор в България, защото се случва следната история: докато почиват заедно на море, депутатът Димитров и премиерът Борисов играят на карти. Борисов губи и според предварителната договорка губещият трябва да изпълни едно желание на победителя. Желанието на Емил Димитров пък е да се състои въпросната футболна среща между двата отбора. Но за да не си развалят нашите двама политици почивката и да се връщат до София само заради някакъв си мач, решават, че е по-удобно да докарат самите отбори, които да изиграят срещата, дето се вика, пред очите им, край морето. Речено-сторено – натоварват отборите на правителствения самолет, докарват ги във Варна и се наслаждават на играта им. С което спазват и условията на баса, свързан със загуба на карти.
Дотук, разбира се, нищо политическо в цялата история. Политическото започва, когато медиите изведнъж надушват случилото се, вдигат шум и започват да задават различни въпроси. Например – кой е платил въпросният пренос-превоз на треторазредните футболисти. Оказва се, че разходите за превозването са поети от депутата Емил Димитров, докато премиерът Борисов просто е осигурил услугата на правителствения авиоотряд 28. Защото иначе този самолет не може да бъде нает от всеки. Има ли право обаче премиерът да прави това? – питат също медиите Според Цвятко Луканов, бивш шеф на правителствения авиоотряд, случилото се е „напълно незаконно”. Този самолет не може да бъде нает срещу заплащане от никого. Забранено е абсолютно. И не може също така да вози никакъв друг пътник, освен хората, определени в един отдавна съществуващ списък. Все пак, освен всичко друго, в тези несигурни времена става дума и за мерки за сигурност, свързани с опазването на висшите български държавници.
Какъв е отговорът на премиера Бойко Борисов по темата. Ами според него да се вдига шум около случая е напълно безсмислено по две причини – първо, защото разходите по полета не са поети от правителството, разбирай, от данъкоплатеца, а са си платени от джоба на съответното частно лице. И второ, защото не за първи път правителственият самолет е предоставян за нуждите специално на футболни отбори, например „Левски” и ЦСКА във връзка с техни мачове в европейските турнири. „С какво отборите на Бистрица и Етрополе са по-различни?” – попита по този повод премиерът.
И двата негови аргумента, разбира се, са напълно несъстоятелни, но от цялата история в медийното пространство поне се роди още малко фолклор за развлечение на публиката. Така правителственият самолет вече стана известен като „такси за футболисти”. А според председателя на опозиционната БСП Сергей Станишев пък „Бойко Борисов управлява държавата като султан”. „Това е злоупотреба с власт” – възмути се Станишев и допълни, че „управлението на ГЕРБ води страната към все по-тоталитарно управление, в което министър-председателят се разпорежда за абсолютно всичко”.
Тези критики към управлението на ГЕРБ от страна на левицата, разбира се, не са нови. Случилото се просто е пореден повод те да бъдат подновени и задълбочени. Въпросът обаче е докога политическата публика в страната ще продължи да ги възприема като стандартно политическо заяждане, а не като реална заплаха за демократичните принципи. Тоест, кога ще се скъса онази тънка нишка, при която сегашното реално, макар до голяма степен необяснимо обществено доверие в управлението на ГЕРБ, ще се превърне в своята противоположност. До парламентарните избори през следващата година има достатъчно време това да се случи. Друг е въпросът дали най-голямата – и май вече единствена – опозиционна сила в страната, БСП, е способна да убеди българските граждани, че ако някой управлява държавата като султан, това не е повод за възхищение спрямо този някой, а повод за недоволство от него. Ако се съди по последната лансирана от социалистите идея – да поискат вот на недоверие към правителството заради…..слабото представяне на българските спортисти на олимпиадата в Лондон, мисията им за сваляне догодина на ГЕРБ от властта изглежда наистина напълно невъзможна.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
СПОРТ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ ИЛИ ЗАПЛАЩАНЕТО СРЕЩУ СПОРТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
Коментарите за българското представяне на олимпийските игри в Лондон варират някъде между чистосърдечното „голямо разочарование” и саркастичното „не толкова голямо разочарование, колкото би могло да бъде”. За първи път от 60 години насам България не спечели златен медал на игрите, а със сребърен и бронзов страната е на 63-то място в класирането по медали. Само премиерът Борисов успя по свой начин да види – а опита да убеди и цялата публика – че „класирането и така си е прекрасно”. „Ако имахме повече шанс, щяхме да говорим за блестящо представяне” – каза Борисов, твърдение, което зарадва само онези, които предпочитат да живеят, пълни повече с българска национална гордост, отколкото с обикновена любов към истината. Все пак, при определени условия аз лично бих се съгласил с премиера, че представянето ни в Лондон и така си е прекрасно. Първо, защото класирането по медали всъщност е неофициално. Не го прави МОК, то не се вписва в базисния принцип, че най-важното в една олимпиада са не медалите, а участието. То се прави от медиите за тяхна собствена радост и се ползва за внушаване на национална гордост най-вече в развиващи се държави и в страни с не особено демократични режими. Второ, общото състояние на спорта в България от много години насам е напълно ненормално, защото е поставено Прочетете остатъка от публикацията »
ФРАЗЕОЛОГИКА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
През тази година българите карат лятната си отпуска, видимо разкъсани между три неща – стряскащите информации за повишени цени, за които говорихме миналата седмица, непоносимите жеги, за които всички постоянно говорят и сушата откъм медали, сполетяла ни заради лошото представяне на българските олимпийци в Лондон, за което май вече на никой не му се говори. На този фон почти незабележимо за широката публика, но достатъчно ясно за анализаторите, по-големите партии, които уж също са във ваканция, направиха ясни заявки за начало на кампаниите си за парламентарните избори през следващата година. Само в рамките на няколко дни се очертаха основните насоки и дори темите на тези кампании. Например Българската социалистическа партия, най-голямата опозиционна сила в страната, очевидно иска да концентрира атаките си срещу сегашното управление на ГЕРБ в една точка – енергетиката. Социалистите проведоха кампания и събраха над 700 хиляди подписа с искане за провеждане на референдум относно съдбата на АЕЦ „Белене”. Чисто теоретично погледнато, това звучи като печеливша формула и то в много направления. Ако успеят да предизвикат референдум, независимо от неговия изход, БСП не само ще завихри много обществена енергия около себе си, но и ще може да се похвали, че Прочетете остатъка от публикацията »
ДА ЗАТЪНЕШ В ЕВТИНИЯТА
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
В България се трупа напрежение заради прекомерно широко разтворената ножица между растящите цени на много основни стоки и на практика замръзналите доходи на по-голяма част от населението. От 1 юли например цената на електрическата енергия в страната, вместо с очакваните 7-8, бе увеличена с 13 на сто. Управляващите казаха, че този ръст е заради по-високия дял на тъй наречената „зелена енергия” в общото количество произвеждана енергия – обяснение, което вероятно им се видя полезно за излизане от ситуацията, но като цяло е напълно нелепо, а дори и вредно, от гледна точка на глобалните тенденции. Така или иначе, този сериозен ръст в цената на тока, която и без друго се счита за непосилна, хората ще усетят като реален удар по джоба си сега, с плащането на сметки през август. Разбира се, още по-силно ще го усетят през зимата, но управляващите очевидно разчитат, че дотогава тяхната неспособност да се справят с реалните проблеми в енергетиката ще бъде забравена.
Въпреки че на световните борси цената на петрола върви надолу през последните седмици и месеци, в България тя продължава да поддържа трайна тенденция за движение нагоре. Поредното увеличение отпреди седмица веднага доведе до ръст с около 10 процента и в цената на автомобилните превози. На този фон слаба утеха за всички остана уверението на министъра на транспорта, че цените на превозите по железницата няма да скочат сега, а чак през септември-октомври.
Предстои ли ново, значимо увеличение на цената на хляба е въпрос, който също се дискутира твърде много тези дни. Нормалната икономическа логика сочи, че по-скъпата енергия и по-скъпият транспорт няма как да не засегнат пряко всички други цени, включително и на хляба. В България обаче често връзката между логиката и нормалното е доста хлабава. Затова и страховете за по-високи цени на хляба се свързват с …..добрата реколта, която има в страната. Всъщност не точно със самата добра реколта, а със страха, че всичкото зърно от нея ще бъде изнесено сега по високите цени на световната борса, а после ще внасяме зърно по още по-високи цени, които ще продължат да растат заради лошата реколта в САЩ. Тези опасения са спекулативни, разбира се, но въпросът стои на дневен ред и министърът на земеделието Мирослав Найденов побърза да му отговори. Според мен по-добре да не беше го правил, защото каза буквално следното: „Към момента няма увеличение на цената на хляба. Ако има увеличение в близко време, то няма да е голямо, а ще е от порядъка на някакви си стотинки. Дори и да се случи това обаче, българинът все пак яде и ще продължи да яде най-евтиния хляб сред всички страни в Европейския съюз”. Това изказване на министър Найденов е истина, цифрите в действителност сочат, че тук хлябът е най-евтин. Но то е и ярко доказателство за факта, че цифрите, дори когато са истински, не винаги казват истината за нещата. В случая тази истина е цинично прекроена от министъра, който очевидно е предпочел да заложи на моментната политическа полза пред принципната политическа коректност. Какво имам предвид? Например ако за килограм бял хляб в България се плаща малко под едно евро, то в Люксембург той струва около 4.50 евро или пет-шест пъти повече. Факт. В същото време обаче факт е и друго – по данни от юли миналата година, минималната работна заплата в България е била 123 евро, а в Люксембург – 1 758евро. Или 12 пъти по-голяма. Ето кое забравя да припомни министър Найденов, пък и не само той, когато ни убеждава в някое хипотетично българско предимство пред Европа. А като споменах за заплати, веднага да припомня и добрата новина – както преди два дни обяви финансовият министър Симеон Дянков, от 1 януари 2013 година минималната работна заплата в България ще бъде увеличена от 290 на 310 лева, а всички пенсии ще се вдигнат средно със 7-8 процента. Някои побързаха да се зарадват на новината. Други не побързаха, защото знаят, че минималната работна заплата не е реален икономически показател, а нещо като индекс. Когато правителството обяви нейното увеличение, това не означава, че най-ниските заплати реално се вдигат, всъщност правителството препоръчва, а не покрива увеличението. За сметка на това обаче по закон веднага се вдигат някои други неща – например социалните, здравните и всякакви други осигуровки, които и без това доста силно дърпат надолу доходите на хората, за сметка на доходите в хазната. Вдигат се също заплатите на президент, премиер и депутатите, които по определена скала са обвързани с официалната минимална заплата. Обещаното от министър Дянков вдигане на пенсиите също е мярка, както изглежда, с повече предизборна, отколкото реална стойност, защото увеличението до голяма степен ще бъде изядено от инфлацията. А ако не стигне тазгодишната инфлация, може да се използва в сметката и част от миналогодишната или по-миналогодишната инфлация. Защото всъщност истината е, че пенсиите изобщо не са компенсирани вече три-четири години. Колко от натрупаната инфлация през това време ще покрие бъдещото увеличение, всеки сам може да сметне. Ако иска. Или ако не е прекалено зает да си задава основателния въпрос – защо пенсиите и минималната работна заплата ще бъдат увеличени средно със 7-8 но сто, при това чак от януари следващата година, докато заплатите на чиновниците от всички министерства се увеличават средно с 20 процента, при това още отсега, от август 2012. Според мен така става, защото българските чиновници са сред отличниците на българското общество и най-много ползи му носят. Който не вярва – да пита Симеон Дянков. Или да стане чиновник, за да се убеди сам.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов 