De Profundis: НЕ Е НОВИНА, ЧЕ ПУТИН УБИ НАВАЛНИ, НОВИНА Е, ЧЕ ПУТИН Е ЖИВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ne-e-novina-che-putin-ubi-navalni-novina-e-che-putin-e-zhiv
Убиецът Путин уби и Навални.
Какво повече да каже човек, освен да припомни, че все пак Навални изкара късмет – от момента, в който Господарят на Кремъл му вдигна мерника, той поживя доста повече, отколкото поживя Пригожин…..
Ега ти утехата. Вместо подобни утехи, време е най-после някой да озапти бясното куче Путин, Владимир Владимирович, по най-традиционния начин – като го гръмне. Или поне като даде на украинците достатъчно оръжия, за да изчистят престъпните руски бандити от собствената си територия и ги натикат обратно в руския собствен сос.
Време е най-после цивилизованият свят да прекъсне абсолютно всички връзки с Русия и да я изолира напълно, защото тя сее зараза, до каквото се докосне. Да, от руска водка, до руски газ, петрол, злато и диаманти; от „великата руска култура“, родила нещо смислено, само доколкото е антируско, до великата руска икономика, която произвежда метал за пирони, но не и пирони, защото са технологично прекалено сложни за великия руски ум – трябва да спрем да купуваме всичко това. Трябва да се затворят посолствата и да се спре изцяло издаването на визи за руснаци, поне в страните от ЕС и НАТО.
В резултат на максималната изолация може да се очаква скоро бесните кучета в Кремъл да се сджавкат с други руски бесни кучета – но и тогава Русия трябва да бъде оставена да се дави в собственото си повръщано. Не трябва да се повтарят стандартните грешки от последните над 100 години – да се помага на едната кучешка банда, като се смята, че тя после ще се държи по-нормално, да се праща хуманитарна помощ за „невинния народ, който страда незаслужено“.
Няма такъв руски народ вече. А и никога не е имало, само ние, наивните западняци, му приписваме идеали, които уж има, но не може да реализира, заради лоши политически водачи. Глупости на търкалета. Самият „руски народ“ от столетия ражда, отглежда и подкрепя престъпниците, които го управляват, които го унижават и убиват, които го тъпчат и използват в своя лична и групова полза. Невежеството и диващината, присъщи на „руския народ“, се въплъщават в лицата и действията на водачите, не обратно – те да го държат в невежество и да го карат да върши диващини като да краде хладилници, да изнасилва и да убива невинни, без да му мигне окото.
В този смисъл е и голямата грешка на хора като Алексей Навални, а сега и на вдовицата му Юлия, която в обръщение към 27-те външни министри на ЕС заяви: „Това, от което се нуждаем, е свободна, мирна и щастлива Русия. Прекрасната Русия на бъдещето, за която толкова мечтаем. Това е страната, в която искам да живея и децата ми да растат. Това е страната, която искам да изградим заедно с вас, страната, която си представяше Алексей Навални“.
Да, за това мечтаем всички, но – съжалявам, Юлия! Много ценя огромния морален подвиг на Алексей – да се върне в Русия, за да устоява там своите визии и мечти. Съчувствам искрено на теб, семейството и всички руснаци, които намират смъртта на Навални за огромна загуба. Само че трябва да се вслушаме в гласа на разума, който казва, че няма и, поне в обозримото бъдеще, няма да има „свободна, мирна и щастлива Русия“. Дори режимът на Путин да падне днес, на негово място ще дойде друга банда, изградена по същия образ и подобие. Това е руската участ, защото самият „руски народ“ масово така иска. Да, мечтите за „свободна, мирна и щастлива Русия“ в Русия са индивидуални, а не всенародни. Казвам го, защото тази разлика е важна?
Ето жив пример. През 1989, когато падаше комунистическата система в Източна Европа, в Полша огромна част от „народа“ – от интелектуалците до електротехниците – мечтаеше страната да се откъсне от руската орбита и да се върне към битието си на нормална, свободна и просперираща европейска държава. Затова поляците успяха и го направиха доста бързо.
За сметка на това ние, българите, 35 години след промените още не разбираме на кой свят сме и защо, дали „преходът“ е свършил или просто върви „на етапи“. Така стана, защото в зората на промените само малцина мечтаеха за реални промени. Огромната част от „простия народ“ не искаше те да бъдат толкова големи, а искаше „системата“ само да се поразхлаби, за да могат малко повече от обикновеното да краднат, да ебнат и да не се трудят чак толкова много, щото умората от труда пречи на пиенето. Същото е сега и в Русия.
Така че наивността, високо уважаема Юлия, колкото да е искрена и красива, не помага в този руски свят на оголени инстинкти и озъбени реалности. За съжаление, този руски свят ще унищожи и теб, както унищожи Алексей. Но най-лошото е още по-лошо – той ще те забрави почти веднага, защото ще е зает да се кланя на поредния диктатор, когото е родил и отгледал. Това е истината, всички трябва добре да си дадем сметка за нея и да действаме съответно – това е единственият начин да не настъпваме постоянно една и съща руска мотика всеки път, щом тръгнем нанякъде.
Но това е трудна работа, особено защото дори тук, на Запад, има хора – било платени, било безплатни полезни идиоти – които работят за режима на Путин и опитват да провалят усилията за постигане на нормалност.
Няма да обсъждам сериозно „делегациите“ на „Възраждане“ и АБВ, начело с Румен Петков, които тези дни отидоха лично в Москва по покана на престъпната путинска партия „Единна Русия“. Какво правят там тези малоумници, повярвали в простотията, че защитата на руския интерес е проява на български патриотизъм – надявам се българските спецслужби да разберат скоро, като започнат разследване срещу тях.
Да, Русия официално е обявила България за „неприятелска държава“, от години води срещу нас активна и нагла хибридна война, свързана не само с пропаганда, но и с тероризъм, така че въпросните „български патриоти“ най-малкото трябва да бъдат попитани какво точно правят в неприятелската столица и за какво си говорят там.
Аз виждам две възможни причини те да отидат в Москва – за да получат инструкции и за да получат пари. Или поне да ги договорят.
Инструкциите могат да са само в една посока – да вдигат възможно най-много шум и да създават колкото проблеми в България сега, независимо, че са твърде маргинални, за да променят реално нещо. А по-късно, когато евентуално се появи политическият проект на сегашния /п/резидент Румен Радев, да го подсилят, като се включат в него.
За втората посока – парите, можем само да гадаем. Ако са достатъчно тъпи, нашите могат да помъкнат част от парите в куфарчета или в джобовете, като разчитат, че през ВИП-а на летището никой няма не само да ги претърси, но дори няма да ги пита дали имат нещо за деклариране. Ако са малко по-умни, пари ще се прехвърлят в сметки в западни банки или офшорни зони. А ако са още по-умни, ще има няколко триъгълни операции, като по нареждане на Кремъл съответните типове ще бъдат финансирани през руски или близки до Русия български фирми. Ще станат съветници например, макар да не ми стига умът Румен Петков да речем по какво може да е съветник, освен по нощно пикане в градски фонтан. Е, добре, де, и по изкуството да се пият малки водки от сутринта е талантлив, човекът.
Но тези наистина не си струва да се обсъждат нашироко. За разлика от Иван Кръстев, който минава за политолог и го публикуват големи, макар предимно ляво либерални, европейски и американски издания. Кръстев отдавна е сгазил котето на приличието в занаята на политическия анализатор, но наскоро достигна своеобразен връх със статия във „Файненшъл таймс“, озаглавена „Западно-германско ли е бъдещето на Украйна“.
За онези, които се стряскат, веднага да отговоря – не, не е западно-германско, а е бъдещето на Обединена Германия. Умникът Иван Кръстев обаче не мисли така – или поне иска да мислим, че не мисли така, защото всъщност Путин не мисли така. Кръстев манипулира публиката и я води към уж собствената си теза, че идва време – и вече едва ли не дошло е – Западът да се споразумее с руския престъпник, като остави в лапите му окупираните части от Украйна, но „измъкне“ от него разрешение другите части на страната да „получат правото“ да станат член на НАТО.
Е-е-е-х, много мъка има по този свят, а Кръстев явно живее с нея. Питам обаче – ако бандити отвлекат децата му и поискат да задържат едното, а другото да върнат, той кое за коя цел ще избере. И също – ако Иван Кръстев е загрижен толкова за натовското бъдеще на Украйна, защо изобщо не го е грижа за украинското бъдеще на НАТО.
Какво, според Кръстев, трябва НАТО да се помоли на престъпника Путин, за да разреши той приемането на нови членове на Алианса ли? Ами когато скоро след това се отметне, както направи с договора, по който Украйна върна ядрените оръжия на Русия, а тя се писа гарант на нейната сигурност. Или както направи с всички международни договори, по които Русия е страна.
Путин си избърса задника с тях, Кръстев. Да не би да се е погрижил и за твоя, та му поддакваш?
А солидните западни издания, които доброволно публикуват тънките и умни размисли на този пишман анализатор, а дори вероятно му и плащат за тях, трябва да се засрамят от слепотата си.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: КАБИНЕТЪТ „ДЕНКОВ“ Е УСПЕШЕН – ДА НЕ СТЪПЧЕМ ДОБРИТЕ МУ СТЪПКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kabinetat-denkov-e-uspeshen-da-ne-stapchem-dobrite-mu-stapki
Началото на мандата на правителството, начело с Николай Денков, започна с протести на „земеделци“, условният му край е съпроводен пак със същата процедура. Още тогава се знаеше кой стои зад „протестите“ – тъмните сили, чиито патрон е президентът Румен Радев. И сега пак същите „патриотични“ среди мътят водата на българското движение напред.
Неслучайно слагам думите „протести“ и „земеделци“ в кавички. Това е защото, първо, протестите не са истински, а изкуствено стимулирани. Добре, де, те хората пари винаги искат, но реалният подтекст е политически, целта на кукловодите е най-малкото поддържане на напрежение, а още по-добре – евентуално падане на кабинета „Денков“ и връщане към каскадната система от служебни правителства, чрез която президентът Румен Радев пак да управлява авторитарно страната. И второ, защото тъй наречените „земеделци“ и техните организации – които явно са толкова тъпи, че с блокадите на пътища сами настройват общественото мнение срещу себе си – всъщност нямат единни, а доста противоречиви интереси.
Така или иначе, както отдавна е известно, протести като този в ключови за страната моменти, са един от основните инструменти на руската политика за България. Целта е да сме винаги в шах, да няма миг спокойствие в тази страна, да не може тя да си поеме нормален дъх, а винаги да е забъркана в каша. А кашата пък винаги да е на ръба да прерасне в нещо по-лошо и да има непредвидими – или предвидими, изгодни за Кремъл – последици. Не им омръзна да го правят, а на нас пък не ни омръзна да им се хващаме на елементарните въдици.
Не знам дали си спомняте, граждани, но в началото на прехода някаква чугунена Радка Налбантова, председател на Съюза на още неразританите тогава комунистически ТКЗС-та, нагло се закани да поведе 10 000 трактори и комбайни срещу студентските протести в София и изобщо срещу опитите да се смени системата. Една от целите, разбира се, беше българското земеделие да не премине от коловоза на глупавите и неефективни социалистически теории и практики към нормална пазарна икономика, защото тогава комунистите няма как да го цицат. Е, пак намериха начини да го правят и досега, но да не дълбаем в тази посока…..
Разликите между тогавашните и сегашните „земеделски“ протести обаче са най-малко две. Първо, тогава „фермерите“, които още не знаеха, че са такива, бяха оборудвани с допотопни, грозни, червено боядисани български и руски машини, докато сега всички се кипрят по шосетата с новички, зелени и ефективни американски чудовища за обработка на земята.
Второ, тогава въпросната Радка Пиратка и нейната протестираща пасмина бяха откровена комунистическа направа. Те искаха просто да спрат развитието на България, а ако може – да го върнат назад. Сега нещата са по-сложни. Сегашните протестиращи хем служат на Румен Радев и руските интереси – независимо дали се сещат за това или не – хем не искат много да се късат от Запада, със сигурност знаят, че тогава паричните потоци ще секнат, а пазарите им – реални или потенциални – ще изчезнат.
Приликата обаче също боде очите – тогава тъмните сили искаха да спрат реформите и да ни върнат в безвремието – или анти-времието – сега искат същото.
В края на краищата обаче, при протестите в началото на мандата, премиерът Николай Денков со кротце и со благо, практически без никакъв кьотек, успя да се справи със забърканата „земеделска“ каша. Надявам се, ще се справи и сега, а така, с поемането на ротационния пост, Мария Габриел ще заработи в по-спокойна политическа среда.
Честно казано, отначало имах определени съмнения и не изпитвах особено доверие в качествата на Денков за премиерския пост – най-вече заради факта, че беше министър в цели три служебни правителства, назначени от Румен Радев, а това за мен си е направо черен етикет. Явно обаче той е една от „грешките на /п/резидента“, нещо, за което, вярвам, Радев сега се хапе отпред и отзад. Защото Денков за броените месеци, прекарани на премиерския пост, успя да свърши доста неща. При това – важни за България. При това – без да се стига до прекалено големи драми и сътресения както в самото управление, така и в страната изобщо.
Да, можем да броим за начало справянето му с онези първи земеделски протести. Но не е само това.
Денков, с академичния си подход, кротък нрав и спокойно говорене, успя до голяма степен да постави Румен Радев на подходящото за него място в политическия миманс. И го стори някак тихомълком, като просто пое премиерските си отговорности и започна да изпълнява премиерските си задължения. И Радев няма как да възрази, защото иначе ще трябва директно да се изправи срещу Конституцията, според която изпълнителната власт и основните решения за развитието на страната са на правителството.
Помним как Радев постоянно човъркаше ситуацията, като предизвикваше непрекъснати обществени скандали и чрез тях печелеше позиции срещу Борисов – но сега май не му останаха много възможности за подобни победи. Поне ако съдим по факта, че хвърля „земеделците“ за втори път в битка, въпреки че е ясно – този подход, след като не успя първия път, е обречен, че номерът няма да мине и сега.
Друга важна стъпка, която Николай Денков и неговият кабинет успяха да направят, е – пак без прекалено много драми – да обърнат нещата, свързани с българската помощ за Украйна. Което всъщност значи – да заздравят позициите на България в НАТО и ЕС, чрез очистване на моралното леке, нанесено върху ревера на България от думите и поведението на Румен Радев по-рано.
А какво да кажем за стъпката, която се отлагаше толкова години, че вече се превърна почти в мираж за всички нормални българи – влизането на страната в Шенген. Да, засега частично, само по въздух и вода, но разговорите продължават и процесът може би ще бъде завършен още в края на тази година. За целта само трябва да се реализира без проблеми ротацията в кабинета и да се гарантира приемственост на политиката между премиера Николай Денков и премиера Мария Габриел. Същото важи, впрочем, и за влизането на България в Еврозоната.
Тези две стъпки до голяма степен са сравними като положителен ефект със самото ни приемане в ЕС. Освен всички икономически, социални, образователни, културни и други ползи от Шенген и Еврозоната, които са видими, те означават и още нещо – че европейската интеграция на България е наистина необратима, че руските лапи вече не могат да ни дръпнат назад в адския казан на Москва, колкото и да опитват.
Изключително важни са също стъпките, които правителството, начело с Николай Денков, през не многото месеци, докато управлява, предприе по отношение на енергетиката, превъоръжаването на армията, подобряването на икономическия и социалния климат в страната. Да не забравяме и някои – засега още плахи и частични, но важни – действия, свързани с противопоставянето на руската хибридна война срещу България, Европа и света.
За мен едно от най-странните неща в тази ситуация е колко малко подкрепа Николай Денков получи всъщност от собствените си хора – ПП и ДБ. Кога в труден момент излязоха да го защитят Кирил Петков и Асен Василев, Христо Иванов или Атанас Атанасов? Кога? Може да е имало такива случаи, но, щом не съм ги запомнил, значи защитата им е била вяла и недотам адекватна. А Денков определено имаше и има нужда от подкрепа за добрите си действия.
Всъщност, надеждата у нормалните хора в България засега е тези добри действия да намерят естествено продължение след ротацията в „сглобката“. За целта процесът трябва да премине доста по-гладко, отколкото се очертава, особено с тъпия и безсмислен спор за това кой да вземе Външно министерство.
Не разбирам защо се нагнетява подобно напрежение, след като нещата са предварително договорени. А има и още нещо особено важно – тази ротация може да е първа, но се надяваме да не е последна, тоест, след броени месеци може упражнението да се повтори. Какво, тогава пак ли ще имаме търкания за глупости и ще дадем повод на Румен Радев да потрива доволно ръце и да чака „сглобката“ сама да се разглоби, за да ни поведе той пак през поредица безсмислени избори и антиконституционното си управление чрез некадърни служебни правителства.
Аз гласувам да не му причиняваме тази радост.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ДОБРИ НОВИНИ, ПЪЛНИ СЪС ЗЛОВЕЩИ НОВИНИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-dobri-novini-palni-sas-zloveshti-novini
Добра новина е, че бе арестуван руски шпионин в ГД БОП. Много добра новина – независимо дали това е автономна разработка на нашите служби, дали е подсказано от партньорски служби или е някаква комбинация от двата варианта.
Сигурното е, че руските шпиони в България – както и всякакви други шпиони, впрочем, но особено руските, защото те ни вредят най-много и последователно – трябва да бъдат залавяни. Нещо повече обаче – те трябва да бъдат съдени и осъждани, а присъдите им да стават публично достояние, не да се крият срамежливо. И трябва да се разискват тези присъди нашироко в медиите, за да научат всички за какво точно става дума, какво цели Русия в България, как ни вреди. А това пък трябва да се разисква нашироко в кръчмите, за да уврат и най-дебелите Български глави.
Този подход осигурява реална възможност да бъдат ударени с един куршум поне два заека.
Първият заек е, че ефективното осъждане на руски шпиони ще накара техните „колеги“ или кандидат-колеги да се замислят, преди да сключат бартер „рубли срещу български патриотични услуги в полза на Русия“. Тоест, много е вероятно съдебната присъда да има превантивно действие за тези типове, поне в част от случаите.
Вторият заек е, че това може да накара онази част от невежите българи, които обичат Русия просто така, от душа, да разберат, че Русия не обича нас просто така.
Да, те я любят, защото Дядо Вазов я люби и възпява, защото така каза учителката в първо отделение, защото тъстът ми е бивше ченге, знае всичко и ме светна, че така е правилно, защото Русия е най-силната държава на света, а Западът е лигав слабак, пълен с джендъри и други гадни караконджули, защото четох във Фейсбук, че българският патриотизъм е първо и преди всичко руски…..
Но вероятно тези несвестни типове ще останат изненадани да научат, че Русия обича България не защото сме нейното Малко братче, а защото можем да бъдем неин стратегически военен и икономически плацдарм на Балканите, можем да поддържаме жив огън току под балканското буре с барут, можем да сме руски Троянски кон в ЕС и НАТО, и не на последно място – можем да обичаме Русия и руснаците по-искрено дори от страни като Северна Корея, Куба, Венецуела, да не говорим за Иран и Китай, дето гледат само собствения си интерес.
В добрата новина за ареста на руски шпионин в ГД БОП обаче се крие и изключително зловеща новина. Случилото се доказва за пореден път, че дори българските специални служби, призвани да защитават националните, съответно – съюзническите интереси, са дълбоко инфилтрирани от руските шпионски мрежи. Какво да кажем – 35 години след промените и 20 години, откак сме в НАТО, а в тези служби още има хора, готови да поставят Русия пред България не само по отношение на джоба си, но и по отношение на такива западни лиготии като професионална чест и лично достойнство.
Закономерно е да се попитаме – как става така, защо българската армия и службите са в това окаяно състояние, въпреки че в тях вече, дори само поради изтеклото време, не би трябвало да работят отпадъци от комунистическата система, когато официалният Закон Божий гласеше, че армейските ни герои и героите на плаща и кинжала да работят първо за Русия, после за България. Тези типове вече ги няма, но част от тях, както и техните преки ученици, са още живи и само изглежда, че стоят отстрани на Системата. Те, първо, са обучили още и още свои хора и продължават да имат силни позиции вътре, получават информация, когато им трябва и оказват обратно влияние – пак когато им трябва. И в посоката, в която им трябва.
Втората изключително важна причина е, че, доколкото знам, практически обучението и обучителите в съответните школи също са руски възпитаници или възпитаници на руски възпитаници, а учебните програми пряко или косвено, дори само с намигане в подходящ момент, още сочат НАТО, а не Русия, за основен враг на България. Тоест, никой реално не обучава пазачите на това от кого и как трябва да ни пазят.
Крайно време е да се вземат мерки и това да се промени. Всички или поне огромната част от военните и полицейски преподаватели в съответните училища и академии трябва да бъдат пенсионирани, ако не и директно изритани, а на тяхно място да дойдат нови, млади и читави хора с нормално мислене. Ако нямаме достатъчно подготвени такива, трябва да наемем временно инструктори от европейските и натовските ни партньори.
По подобен начин стои въпросът с огромния скандал, който според мен отваря темата за вратичките в законодателството ни по отношение възможността за получаване на българско гражданство от руснаци. И конкретно – изумителният случай за това как го е получил Анатоли Потапов, бивш руски посланик в София, плюс цялото му семейство.
Това се случва, забележете, през 2008, още докато този троглодит официално заема поста си в руското посолство. И веднага възниква въпросът, от онзи момент нататък той чии интереси защитава – на новата или на старата си родина, особено когато тези интереси са противоречиви.
Или може би о.з. генерал Ангел Марин, умният и морален вицепрезидент на умния и морален президент Георги Първанов, който щедро е дарил Потапов с българското гражданство, изобщо не си е задал този въпрос. А може пък и да си го е задал, но да не е намерил отговор. Не, най-вероятно просто да е решил, че отговорът няма значение, защото българският и руският интерес никога не са в противоречие, доколкото всичко е ясно – руският интерес е водещ, а българският – патриотични кучета го яли.
Да, така ще да е станало – и точно това крепостно мислене, тази готовност да си дадеш ако не живота, то поне да си плюеш на сурата, като продадеш душата си на Дявола, са големият проблем, зловещият елемент в иначе добрата новина – че една завеса леко се открехна и българското общество получи частица яснота по темата какви вратички в закона намират нашите политически лидери и горещи радетели на патриотизма, за да слугуват на Русия.
Третата добра новина не е българска, а световна – фактът, че ред държави прекратиха финансирането на UNRWA, Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток. Това се случи, след като Израел изнесе потресаващи доказателства, че най-малко 12 служители на въпросната агенция са участвали пряко в терористичната атака, извършена от „Хамас“ в Израел през октомври миналата година.
Представяте ли си – 12 служители на ООН участват пряко в престъпното клане. Нещо повече, смята се, че поне 10 процента от общия брой служители на Агенцията пък са повече или по-малко свързани с „Хамас“, тоест, подпомагат дейността на терористите – ако не като участват пряко в самите кланета, то като им осигуряват медицинска помощ, сигурни скривалища, провизии, вероятно документи и кой знае какво още.
Да, поне 10 процента от хората на ООН са ятаци и помагачи на убийци и мародери, а това означава – дръжте се да не паднете – около 1 200 души. Защото – и ето я най-огромната лъжица катран в добрата новина – оказва се, че във въпросната агенция на ООН, която се грижи за добруването на терористите от „Хамас“ работят около…..120 хиляди души.
Това е изумително. Представяте ли си например какви пари се трошат само за самите тях, не за дейността им. Защото е сигурно, че хората на ООН по света не получават средна българска заплата. А дори и висока българска заплата не получават. Не, те получават много повече, а още повече – когато „работят“ в такъв тежък и опасен район. Плюс това получават застраховки. Плюс настаняване във възможно най-комфортни условия. Плюс охрана. Плюс безплатен транспорт, телефони и всякакви други екстри. Честно, не ми стига умът да изчисля колко пари се трошат по този начин и то за нищо.
Да, за нищо, защото, въпреки привидно активната работа на тази армия от, да приемем – добросъвестни – служители, ситуацията с тъй наречените „палестинци“ не се подобрява вече десетилетия. А не се подобрява по две простички причини. Първо, очевидно е сбъркана самата философия на помощта. Второ – „палестинците“ не искат да вземат собствената си съдба в собствените си ръце. Така де, да не са луди, след като има кой да ги пои, храни, облича, лекува, да им строи и подарява жилища, плюс всичко останало – а за тях остава само приятното задължение да тероризират Израел по всевъзможни начини и да се оплакват гръмко пред света, че Израел тях тероризира.
И пак напомням – ефектът от работата на тези 120 хиляди души е никакъв, дори ако приемем, че всички са добросъвестни. А как трябва да го окачествим сега, след като вече знаем, че немалка част от тях съзнателно и последователно работят не за, а срещу световния интерес за мир в Близкия Изток.
Лошото е, че вероятно нещата не стоят така само с агенцията за палестинците. Като се сетя какви безчетни тълпи хора на ООН работят в Африка и как положението в Африка постоянно се влошава с нови конфликти и нови диктаторски режими, като се сетя за онези, които уж пазят световния климат от самия него и подпомагат „активисти“ като Грета Тунберг или кретените, които заливат картини със супа…..Не, не ми стига умът, граждани.
А се чудя най-вече защо американците, които основно финансират ООН, изобщо продължават да го правят. Дали пък съзнателно не работят срещу себе си, като искат самите служители, на които плащат щедро, да подкрепят антиамериканските настроения по света и да подпомагат терористи…..
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУСИЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ВСИЧКИ ОТ СОБСТВЕНАТА ИМ СВОБОДА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rusiya-koyato-osvobozhdava-vsichki-ot-sobstvenata-im-svoboda
Неуважаемата Елеонора Митрофанова, назначена от Кремъл за генерал-губернатор на България, писала писмо до султана, в което изразява възмущението си и това на цялата прогресивна руска общественост от желанието на пловдивските общински съветници да се измъкне тъй нареченият „Альоша“ от каменните му ботуши и да се ритне с тях надолу по хълма Бунарджик.
Няколко необходими уточнения. Първо, не е писала точно до султана, а до Общинския съвет на Пловдив. Което всъщност означава – до Дивана на пловдивския кмет.
Второ, не е точно писала, а препратила – надлежно преведено – свободното съчинение на някой си В. Володин. В руската политическа йерархия мястото на този Никой е на коня под опашката – води се „Председател на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация“, но зад тази гръмка титла се крие нещо, домъкнато от котката на Путин. Съчинението му пък, колкото и да е тъпо, се води официална позиция на руския парламент по темата „Альоша“. И Кремъл го използва активно в опит за пореден път да унижи България, да изплаши пловдивските общински съветници, които подкрепят събарянето на „Альоша“ и да мобилизира в защита на „паметника“ онези българи, които доброволно или срещу заплащане са си дали гъза под наем на руските интереси.
Като казвам, че текстът на Володин е изключително тъп, веднага го преглеждам дума по дума, за да докажа това.
Още първият абзац съдържа две важни точки. Едното е едва прикрита заплаха към суверенен орган за местно управление, част от българската европейска и демократична държавна система. С твърдението, че предложението за демонтаж е „провокативно и цинично“ руският другар В.В. директно се меси в работата на този орган, нещо, което не си позволява дори българското Народно събрание. При това, думите му се отнасят до хвърчащо предложение, за което, както знаем, има процедура – то може да мине, а може и да не мине през Съвета. Ами ако мине, тогава какво – реалното събаряне на „Альоша“ ще бъде последвано от руски въздушни удари срещу сградата на Съвета, змийското гнездо на българските антируски неофашисти, така ли?
Втората пробойна е, че В.В. определя „Альоша“ като „съветски воин-освободител“. Тук трябва да играе историческата тояга – неграмотният руски мужик трябва да изкара бърз ограмотителен курс по история, за да научи, че през 1944 не България обявява война на СССР, а обратно. Което ясно казва – България не е освободена, а окупирана.
Ще научи също, че никакви военни действия не са се водили и нито един „съветски“ войник не е загинал за българското освобождение. Загинали са войници от препиване с метилов алкохол или от куршумите на съветския СМЕРШ – но само в името на това сталинския ботуш да стъпче българската свобода и ни „приобщи“ към Съветската комунистическа империя.
И третото нещо, което В.В. може да научи в курса по история е, че от 35 години България не е руски сателит, а свободна и демократична държава, член на ЕС и НАТО, така че символът на гнусната съветска окупация не може да бъде търпян повече да мъти мозъците на поколения българи.
Вторият абзац на В.В. също е пълен с много съдържателни глупости. В него се твърди, че партия ДСБ е известна с „яростната си русофобия“, което изобщо не е така. Да, общо взето, ДСБ е про-европейски ориентирана партия, както и мнозинството българи. Но В.В. сочи това за огромно престъпление, защото, видите ли, ДСБ „активно участва във всички авантюри на НАТО“.
Тоя не е в час, не знае елементарното – партия, която и да е тя, не може да участва в каквито и да било авантюри на НАТО, защото е гражданска и цивилна, а не военна организация. Но глупакът си е глупак.
Затова сочи като доказателство за тъпото си твърдение факта, че през 1999 кабинетът на Иван Костов /описан като шеф на ДСБ по време, когато ДСБ не съществува/, даде на НАТО помощ за „въздушните удари срещу Югославия“. Факт, даде – и това е важна стъпка по пътя за приобщаване на България към семейството на демократичните държави, към което тя се стремеше. Семейство, което нямаше как да остави военно-престъпникът Милошевич и бандата му да избиват невинни хора в Косово.
Но тук В.В. се прави на разсеян, не споменава българския жест, който най-много унижи Русия тогава. България не разреши през въздушното ѝ пространство да минат самолети с руски командоси, чиято цел беше да завземат летището в Прищина, да помогнат на Милошевич в геноцида срещу албанците и да вдигнат балканската конфронтация на ново, европейско, дори световно ниво. София каза – „не“ и руските бандити си останаха у дома. Много ги боли и никога няма да ни го простят.
Стигаме до третия абзац с до болка познатите московски лъжи как премахването на руския паметник руши българската историческа памет, посяга на „нашите братски народи“ и омаловажава приноса на съветските войници и самия СССР в борбата срещу нацизма. Не знам откъде да започна, но няма да обсъждам лъжата за братските народи – тя е толщкова притопляна от руската пропаганда манджа, че се е вкиснала и дори патриотичните български тъпанари, които още защитават първо руските интереси, вече я отбягват.
Героичният подвиг на руските войници, принудени на фронта да избират дали да загинат от куршумите на немците отпред или от тези на СМЕРШ отзад, също не си струва да се обсъжда. Но този абзац провокира важен въпрос: „Какъв „нацизъм“ има в България, та храбрите сталински пълчища го търсят тук, за да се бият героично и да ни освободят от него, а после да ни принуждават да им градят кенотафи и да им се кланяме като на езически истукани?“
Четвъртият абзац на В.В. съдържа едва прикрита заплаха към пловдивските общинари, а петият вече вдига мизата, като вкарва не само България, а и „Западът“ в общия кюп на световната русофобия. Според него, Западът разгръща някаква „варварска война“ и то срещу „паметниците на съветската епоха“.
Ами – не, неуважаеми. Никаква война срещу никого Западът не разгръща, а Русия разгръща война срещу Запада и то по много линии – от горещата в Украйна, до пропагандната по всички линии и във всички посоки.
Колкото до паметниците на съветската епоха, да, искаме да ги махнем, защото самата „съветска епоха“ беше за народите ни време на несвобода, но руско подтисничество, на съзнателно оглупяване и откъсване от ритъма на нормалния живот, време на забрани, страдания и терор срещу човешката природа. Паметниците на Злото не бива да пречат с наглото си присъствие на стремежа ни към нормален, добър човешки живот.
Вие в Русия очевидно не само не можете, но и не искате да живеете човешки, но ние искаме – и ако ни пречите, ще ви ритаме надолу по хълма, заедно с тъй наречените ви паметници. Поне в собствения си дом човек би могъл да може да прави каквото сметне за нужно, нали? Да кани на гости онези, които иска и да отбягва онези, с които не иска да дружи? Да пазарува газ откъдето му е по-изгодно, а не задължително от „Газпром“?
О, не, забравих – не може, Кремъл не дава. И яркото доказателство е Украйна – нагло нападната и убийствено тормозена от миролюбивата Русия, вечната освободителка на народи. От собствената им свобода.
В предпоследния абзац от съчинението на В.В. се говори за „Альоша“ като културно-исторически паметник, който трябва да бъде защитен и опазен. Само дето той не е паметник нито на културата, нито на историята – и защото е грозен, и защото е лъжлив.
И последният абзац, разбира се, е опит да се стимулира българската сволоч, която най-патриотично защитава руските интереси и в него за кой ли път се повтарят лъжите за братските народи и някаква си памет за подвига на героите от „Великата Победа над фашизма“.
Опа-а-а, преди малко беше за борбата срещу нацизма, сега е срещу фашизма – айде да се уточним за какво всъщност става дума, защото, елементарно е, но мнозина още не го знаят, фашизъм и нацизъм не са едно и също нещо.
Виж, сталинизъм и нацизъм са почти едно и също, разликата е, че в издевателствата си срещу хората и народите Хитлер е като малкото братче на Сталин. А напоследък путинизмът, на който предано служи В.В., също се оказва изключително близък с нацизма – само дето гьобелсовата пропаганда е като хартиено самолетче пред модерните манипулативни дронове на Кремъл.
Тези и много други съображения имам, за да кажа – Митрофанова да не ни пробутва тъпи руски опорни точки, в опит да продължи да командва в България.
И – да, шефът на ДСБ Атанас Атанасов добре отговори с насрещно писмо на поредния руски комплот срещу българската независимост. Сега остава само българските власти и специалните служби да започнат да взимат по-сериозни мерки не само спрямо думите, но и спрямо действията на Русия, насочени срещу България.
Както и спрямо българските мекерета, които с „личните“ си думи или действия подпомагат руските попълзновения.
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 