СЛЕДАТА, ДОРИ ЧОВЕК ДА Я ОСТАВИ, ПАК ИЗЧЕЗВА
Интервю на Пламен Асенов с поета Валери Вергилов
Днес ви представям един от най-брилянтните български поети, който, поне според мен, се е появявал през последните три десетилетия. Той се казва Валери Вергилов, книгата му – „Не си отивам кротък”.
Издадена е през тази година от издателство „Жанет 45”, а пловдивската ѝ премиера ще бъде във вторник, 1 октомври 2019, от 19 часа, в клуб „Петното на Роршах”, водещ – Ани Илков.
– Валери, първото, което вижда читателят от една книга, е заглавието. Твоето гласи „Не си отивам кротък”. Предизвикваш ли някого с това?
– Съдбата! Заглавието се роди съвсем спонтанно, то дойде в момент, когато, без да подозирам, съм се гледал очи в очи със Смъртта. Но „Не си отивам кротък” всъщност е леко трансформиран цитат от стихотворение на Дилън Томас, посветено на баща му. В него той казва: „Не си отивай кротък в тази нощ добра”.
Подзаглавието на книгата също е един непряк цитат, но от Пруст: „В търсене на неизгубеното време”.
– Да, ясно е за хората, които са се докосвали до Пруст и Дилън Томас, но да поговорим за друго. Книгата ти е късен дебют, но колко време я писа, откога е първото стихотворение в нея?
– С хора като Ани Илков и Емил Андреев бяхме съученици в гимназията, всички пишехме ученическа поезия, всички след това като студенти продължавахме да пием до късни доби вино, да водим литературни разговори, спорове.
Но за мен нещата тръгнаха в друга посока. Поезията може да ми е останала като призвание, но попрището ми беше журналистиката. По този начин се откъснах и от литературната среда ако щеш, но се откъснах и вътрешно, защото напълно се посветих на това, което правех.
След като напуснах журналистиката обаче…..и то доста години след това, без изобщо да съм си давал…..да съм правил някакви планове в това отношение, се роди тази книга и тя се роди някак спонтанно. Ще ти кажа, че две трети близо от стихотворенията в тази книга, първата и втората част, са писани в продължение на около 7-8 месеца. Само последната част, „Език”, е по-продължително дело, върху което съм се Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ИЩВАН, КРАЛЯТ-СВЕТЕЦ
Пламен Асенов
Колко политици-светци познавате? Е, през година 1 000 е коронясан един – крал Ищван, известен и като Свети Стефан І на Унгария. Едноименната рок-опера през 1983 е поставена в Будапеща и предизвиква фурор. В лицето на хищната съветска империя тя размахва спомена за националната независимост и вековната гордост на Унгария, вопие за свободата, вярата и човешкото достойнство. „Боже, дай ни мир” – настойчиво пее хорът.
Сюжетът се базира на исторически събития – начинът, по който Ищван побеждава, за да обедини Унгария и да я присъедини към европейската християнска култура. Той се ражда езичник с тюркското име Вайк, което значи „истински човек”. Баща му, Геза, е силен и обичан от унгарците принц, а майка му е принцеса Саролт от Трансилвания. Тя има влияние над мъжа си, а хрониките казват, че пие много, върши убийства и има главна роля синът ѝ, Ищван, да поеме престола. Младият Вайк е покръстен в християнството от Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ В НЮ ЙОРК – ПРЕСТИЖНИЯТ И ЗАБАВЕН СПОРТ НА ПРАЗНОТО ДРЪНКАНЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-v-nyu-york-prestizhniyat-i-zabaven-sport-na-praznoto-drankane
Обикновено аз, като нямам какво важно да кажа по даден въпрос, граждани – мълча. И тъй като често мълча, дори когато другите говорят с мен, мнозина ме смятат за темерут. Не е ласкателно, особено днес, когато празното дрънкане е нещо като престижен и забавен спорт, но пък имам утехата, че не съгрешавам против светостта на мисълта и словото. Поне не често и не много.
Но президентът Румен Радев няма подобни скрупули, напротив, той явно смята, че като е сложен начело на държава от празнодрънкащи, трябва да се впише подобаващо в средата. Или просто си е такъв по природа – изберете сами.
Е, хубаво, да дрънкаш в България, иди-дойди, обръгнали сме. Но да отидеш в Ню Йорк за сесия на ООН, междувременно да отъркаш стола на форум за религиозните свободи и след това да се разпищолиш словесно, както Радев стори тези дни, е проява на политически непукизъм. Което значи, че си пълен политически невежа, но не ти пука от това.
Другият вариант е дрънкането му да е защитна тактика. От страх някой местен журналист с изнервящо пълна свобода на словото да не го запита за странната му любов към режима на Путин и подкрепата за хибридната война на Русия срещу България, Радев изстрелва рояк глупости за отклоняване на вниманието. Ако не знаете, така е в авиацията – пуска се облак метални лентички да отклони вражеската ракета от истинската цел.
Не, че някой наистина ще пита Радев за нещо, де, това е само фигуративно казано.
Но като четете българските медии за президентските словесни авантюри в Ню Йорк, граждани, май ще останете с Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ГЛОБАЛНИЯТ ЧОВЕК ЛЮДВИК ЗАМЕНХОФ
Пламен Асенов
Малко са великите идеи, за които дълго се полагат усилия, а изходът дълго е неясен. Една такава започва с Вавилонската кула – казва ВВС и продължава: „Представете си свят, в който пътувате навсякъде и говорите с всекиго, свят с универсален втори език за всички. Това беше мечтата на доктор Людвик Заменхов, който измисли есперанто”.
На есперанто, „есперанто” значи – „който се надява”, универсално описание за връзката на всеки човек с всички останали. Езикът е създаден през 19 век в Бялисток от Ludwik Łazarz Zamenhof, както е името му на полски. На майчиния му еврейски е Eliezer Lewi Samenhof, а на есперанто – Ludoviko Lazaro Zamenhof. Основите на своята Lingwe Uniwersala той полага още като момче. На 19 забавлява гости с разговор на измисления език и принципите за структурирането му. После дълго подобрява граматиката, а през 1887-ма издава Unua libro, „Първата книга”. Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: КАК ДА СЕ ПРЕОРИЕНТИРАМЕ – БЪЛГАРСКИЯТ РУСОФИЛСКИ ИНТЕРЕС ДОКЛАДВА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-kak-da-se-preorientirame-balgarskiyat-rusofilski-interes-dokladva
Една докладна записка броди из България – докладната записка на товарищ Николай Малинов, председател на уж българското Движение „Русофили”, до отговорните руски другари Решетников и Малофеев. Тя е посветена на темата как България да се превърне от независима, свободна и демократична държава, част от Европейския съюз и НАТО, във васална, тиранична и антихуманна територия, част от мрачния кремълски проект, наречен Евразийска общност.
И също – как българите по-бързо да забравят европейските си корени, дух и мислене, да зарежат мечтите – своите и на децата си – за живот и реализация в нормален, човешки свят, а за сметка на това отново да потънат в безпросветното блато на московските геополитически амбиции, да оставят съдбите си в ръцете на кагебисти с болни мозъци, на мафиоти и терористи, прикрити като политици и на стадо псевдо православни скотове, които държат исото на дявола.
Ето какво искат вече обвиненият за шпионаж в полза на чужда държава товарищ Николай Малинов и неговите български товарищи, като например товарищ Юрий Борисов.
Този последният пък, дори без да го питат, доброволно и публично призна, че е истинският съчинител на въпросното съчинение. То е толкова жалко като слово и мисъл, че никак не е за хвалба, но човекът си го харесва.
По този начин обаче той постави прокуратурата в голяма дилема – дали да обвини и него в шпионаж или да го Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ТЕОДОР ЖЕРИКО – УДИВИТЕЛНИЯТ
Пламен Асенов
През 1816 малък флот тръгва за Сенегал да закара новия губернатор, но попада в буря. Корабът „Медуза” е разбит, капитанът и губернаторът сядат в спасителните лодки, а екипажът сковава сал. Идеята е да го теглят, но височайшите особи се паникьосват, режат въжетата и 149 души изпадат в ужасно положение – падат зад борда, бият се за по-безопасните места в средата, идва и канибализмът. Накрая оцеляват 15. Сюжетът става скандално известен във Франция, а когато младият и талантлив художник Теодор Жерико го рисува на платно, става и безсмъртен.
Скандалите всъщност са няколко. Първо, властта е гузна за случая с „Медуза”, не иска той да се помни, затова картината е изложена като „Сцена от корабокрушение”. Второ, сам Жерико е огорчен не от официозната критика, а от ръкоплясканията на либералите – заради темата на платното, те виждат в него революция. Но революция против властта, не в изкуството – а с тази картина Жерико всъщност поставя началото на романтизма във френската живопис. Третият скандал е, че Прочетете остатъка от публикацията »
РУСОФИЛИ ЛИ? АМИ АКО ИМ ПЛАЩАТ, ТЕ И ОСТРОВИТЕ БОРА-БОРА ЩЕ ЗАЛЮБЯТ
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ Българската прокуратура обвини в шпионаж в полза на Русия Николай Малинов, шеф на Национално движение „Русофили”. Първите оценки за събитието са противоречиви, но развитието на случая тепърва предстои, а най-важно е какво ще стане накрая, в съда – смята политическият ни коментатор Пламен Асенов.
Николай Малинов, бивш депутат от БСП, издател на левия вестник „Дума” и шеф на Национално движение „Русофили”, неочаквано за себе си, а и за мнозина други, се озова в следствения арест с обвинение в шпионаж. Твърди се, че срещу заплащане той е събирал и предавал информация за две руски организации – близкия до Кремъл Руски институт за стратегически изследвания и Обществото „Двуглав орел”, посветено на идеята за възраждане на имперското величие на Русия.
Общ знаменател между тях са две фигури, срещу които прокуратурата в България наложи забрана да влизат в страната през следващите 10 години.
Единият е бившият генерал от КГБ Леонид Решетников, доскоро основен руски резидент на Балканите. Името му е замесено в много скандали тук, включително в неуспешния руски преврат в Черна гора, както и избирането на българския президент Румен Радев през 2016. Другият замесен руснак е Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУСКИ ЗАПЛАХИ И РУСОФИЛСКИ ПЕСНИЧКИ В ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruski-zaplahi-i-rusofilski-pesnichki-v-evropeyska-balgariya
Руският посланик в София Анатолий Макаров публично заплаши България.
Това не е за първи път, но сега заплахата е с особен прицел и прикрита с типична руска нагла ирония. А това показва, че е премислена, не спонтанна реакция.
Докато коментира за пореден път писмото на българското Външно министерство по повод позорната „освободителна” изложба, организирана ни за светлата дата 9 септември от посолството на Русия, Макаров заяви: „Продължаваме да работим по проектите с България. Следващата седмица ще бъдат обсъдени редица проекти, включително АЕЦ „Белене”. Същевременно получаваме такъв изстрел”.
Ах, горкият Макаров, гръмнали с пищовче „Макаров” наблизо, той е здраво стреснат и в отговор събира заедно опасни думи като „Белене” и „изстрел”.
Ако беше добавил и „земетресение”…..Е, не, земетресение руснаците все пак не могат да ни спретнат, затова посланикът самоотвержено завършва: „Мирно ви небе!”
Което на днешния руски политически език значи – ще видите мирно небе, ама на кукуво лято. Или дори – докато не са пристигнали вашите нови Ф-16, можем да ви треснем по неизградената централа, ако не ни слушкате…..
И това не могат, но заплахата си е заплаха, играе своята роля. Както и манипулацията, с която е съпроводена. Между мирното небе и изстрелите по „Белене”, Макаров вмъква умилителен разказ – как преди 75 години българският народ с ликуване и радост посреща Червената армия, как Прочетете остатъка от публикацията »
А АКО ГЕРМАНИЯ ОРГАНИЗИРА ВЪВ ВАРШАВА ИЗЛОЖБА КАК НАЦИСТИТЕ СА ОСВОБОДИЛИ ПОЛША?
Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ Провокативна фотоизложба, която представя окупацията на Източна Европа за „освобождение от нацизма”, организира руското посолство в София. Повод – превратът на 9 септември, създал тоталитарната система в България. Към острата обществена реакция се включи и Външно министерство с предупреждение Русия да не се меси в един вътрешен български дебат. С подробности по темата слушаме Пламен Асенов.
Българското МВнР подкрепи протеста на българското гражданско общество срещу поредната руска провокация под формата на уж невинна фотоизложба с архивни материали, озаглавена „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма”. Това веднага бе разпознато като поредната груба пропагандна лъжа, част от хибридната война, която Кремъл води срещу цяла Европа.
За разлика от много пъти досега, когато официална България си затваря очите за подобни руски провокации, този път Външно министерство реагира адекватно, бързо и точно, като излезе с декларация, в която се казва: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономически развитие и откъсване от динамиката на процесите в развитите европейски държави. Съветваме руското посолство – се заявява още в текста на декларацията – да не заема позиция в подкрепа на исторически съмнителни тези като „освобождението”, теза, която привилегирова само някои политически среди в България”.
В декларацията се изтъква също, че от гледна точка на международното право фактите са ясни – превратът на 9 септември е пряка последица от войната, обявена на Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ИЗВИНЯВАТ ЛИ СЕ ОКУПАТОРИТЕ И КРАДАТ ЛИ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-izvinyavat-li-se-okupatorite-i-kradat-li-osvoboditelite
На 1 септември 1939 Хитлер влиза в Полша от Запад.
На 17 септември 1939 Сталин влиза в Полша от Изток.
Армиите на двамата сатрапи се срещат, но, вместо очаквания сблъсък между „фашизъм и комунизъм”, изпадат в лигави братски прегръдки. Както показват архивните снимки, германските и съветските войници и офицери наистина се прегръщат и се смеят, пият брудершафт с шнапс и водка, устройват си съвместни паради, изобщо, радват се на щастливия окупационен живот.
Защо става така ли? Ами защото и едните, и другите са социалисти, не се ли сещате? Нищо, че едните се пишат интернационал-социалисти, а другите – просто национал-социалисти, те са еднакви. Поне по отношение налудните бръщолевения на великите им вождове и антихуманната същност на двата режима – комунистическия и национал-социалистическия.
Но все пак – не съвсем еднакви по отношение на манталитет и някои други, обикновени човешки качества. Неслучайно Астрид Линдгрен, шведската писателка, автор на „Пипи Дългото чорапче”, в дневника си от онова време пише: „Предпочитам цял живот да викам „Хайл Хитлер”, отколкото руснаците да дойдат при нас”.
А и в България мнозина видяха известна разлика между германците, които си купуват и чинно плащат всичко, и руснаците, които грабят каквото им хареса. Неотдавна слушах интервю на една българска еврейка за онези години и тя описва немските войници като „красиви, чисти и любезни”, а руските – като „мръсни, пияни и груби”. Това е характер и манталитет, не политика.
Освен когато някои от тях те Прочетете остатъка от публикацията »
Малки истории за велики европейци: ИМЕТО НА УМБЕРТО ЕКО
Пламен Асенов
Философът Кант, освен да мисли, е можел и да говори. Нямаме негов запис, но имаме запис на птицечовка. Но какво е общото? Нищо, освен че през 1997 Умберто Еко издаде „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието”, в която разглежда разни аспекти на знанието, включително за самия себе си. И пише: „Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае поне нещо за Кант.” А вие знаете ли нещо за Кант? Или поне за Умберто Еко?
Може би знаете „Името на розата”, средновековната му криминална драма, така типична за писателя Еко – проста, ако знаеш колкото него за книгите и Средновековието, сложна, ако чакаш от него да научиш, което не знаеш. Но типична и за мислителя Еко, който казва – чети и ще се спасиш сам. Преди „Името на розата” всички познаваха Еко само като философ, медиевист и семиотик. Философ, защото мисли за най-важните неща, медиевист, защото разбира от средновековни дела и събития, семиотик, защото изследва знаците и Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 