170. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ТАЦИТ

април 30, 2016 at 10:07 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов

20. 01. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100649388/velikite-evropeici-tacit

Дните ни са пълни с чудеса и мнозина повтарят като папагали, че онова, което не е показвано по телевизията, не се е случило. Това може би е добра метафора, но е безумие да се приема за светата истина. Защото, помислете, римляните дават на Европа много неща: латинският език, юридическата система, хубавите пътища, дори моловете – но не и телевизията. И въпреки това тяхната дълга, широка и дълбока история, не само се е случила, но и ние знаем много за нея. Но знаем не защото са ни мъчили в училище да учим. И не защото сме видели по телевизора някакъв документален филм. Те нито фактите от учебниците, нито историите от документалните филми, растат по дърветата, сюжетите им се взимат от някъде. А специално знанието ни за римското величие и падение през императорската епоха идва в голямата си част от един човек, наречен Тацит, най-известният римски историк. Неслучайно неговият приятел Плиний Млади още приживе му пише: „Аз прогнозирам, а моите прогнози обикновено се сбъдват, че твоите истории ще останат безсмъртни”.

Песните на универсална Европа, ІІІ

Историческа ирония е фактът, че много малко се знае от личната история на историка Тацит. Предполага се, че е роден около 55-та година от новата ера и умира около 65 лета по-късно. Месторождението му също тъне в мъгла. За най-вероятна се приема обаче възможността то да е в Южна Франция, в земите, наричани Gallia Narbonensis, Нарбонска Галия. Северна Италия е другата възможност, а някои казват, че може би се ражда в Рим, но расте в провинцията, откъдето се сдобива и с акцента си. Произходът на Тацит е благороден, идва от семейството на конници, както в Рим наричат онези аристократи-войни, които няколко века по-късно са известни като рицари. Обосновано, но пак не сто процента сигурно, е предположението, че баща му е Корнелий Тацит, в един период от живота си прокуратор на тогавашната римска провинция Белгика. Прокуратор, както вероятно се сещате заради Пилат Понтийски, прочутият прокуратор на Юдея, който разпъва Христос, е доста висока длъжност. Това е големият началник, наместникът на Рим, нещо като съдия и главнокомандващ едновременно, човек с много правомощия и Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар

De Profundis: ИЗБЕРЕТЕ ЗА ЛИДЕР ГЕОРГИ ГЕРГОВ, ГАРАНТИРА НАЙ-БЪРЗИЯ ФАЛИТ НА БСП

април 27, 2016 at 11:34 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/72550-de-profundis-izberete-za-lider-georgi-gergov-garantira-naybarziya-falit-na-bsp.html

Предстои 49-я конгрес на БСП, граждани.

Знам, че сте добри християни и в Страстната седмица не ви се слушат глупости, но Няма да ви спестя удоволствието от възвишените социалистически страсти. Още повече онези, които, кой знае защо, се наричат социалисти, и без това не спират да ви занимават постоянно със себе си и да лъжат като истински комунисти, така че някой трябва да върви след тях и да разяснява каква в действителност е работата.

Първо да кажем, че БСП е погрешно име за тази формация. Напълно погрешно и силно подвеждащо, доколкото и трите букви внушават лъжливи неща.

„Б” уж означава Българска, но, както се вижда, ако внимателно се чете историята, поне от 1919 година насам партията си е чисто руска. „С” е за Социалистическа, но думите и документите на БСП от времето на прехода, след раздялата им с любимата абревиатура БКП, показват само, че те и досега са си комунисти. „П” би трябвало да означава Партия, обаче пък тук ги издават делата. Те показват, че БСП е мафиотско образувание, което се опира на простотията, политическата неграмотност и други интересни особености на целокупния български бит и характер.

Казаното означава, че по принцип най-добре е да се мисли и говори за БСП с нейното истинско име – Руска комунистическа мафия, РКМ.

Не знам дали идеята ще се възприеме бързо от прогресивната българска общественост, защото тук хората са леко индиферентни и предпочитат да карат по инерция. Сигурен съм обаче, че историята един ден ще ме оправдае, особено ако и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ВОТ – ПОРЕДНАТА УВАЖИТЕЛНА ПРИЧИНА ДА НЕ УВАЖАВАМЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

април 22, 2016 at 7:02 am (Публицистика) (, , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Поредица от спорни предложения за въвеждането на задължителен вот в България прие правната комисия в Парламента. Ако те се гласуват и в пленарна зала, огромна част от българите още на следващите избори ще се окажат фактически лишени от избирателни права. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, въвеждането на задължително гласуване в България изглежда все по-вероятно, но и ражда все повече противоречия. Всъщност каква е нуждата от него?

– В момента май вече никой не коментира въпроса от гледна точка на необходимост, целесъобразност или очаквани ефекти, Фили. Имам чувството, че, след като на първо четене депутатите одобриха принципно въвеждането на задължително гласуване, оттам нататък започна да се вихри някаква неистова надпревара между тях. Обаче не за нещо умно, а за това кой по-безсмислена, глупава, вредна или направо абсурдна мярка ще предложи във връзка с наказанията за онези недобросъвестни граждани, които откажат да гласуват, въпреки вмененото им задължение. Върхът на този процес бе достигнат онзи ден при обсъждането, проведено от правната парламентарна комисия преди второто четене на промените. „Изборният кодекс все по-отчетливо добива уродливи и откровено абсурдни форми” – написа по този повод колегата Людмил Илиев във вестник „Сега”, мнение, с което аз напълно се солидаризирам.

– Но какви са конкретните измерения на този абсурд, какво става например, ако даден гражданин не отиде да гласува на предстоящите президентски избори?

– Както казах, Фили, вече никой не се сеща да обсъжда наистина важните въпроси, като например – дали въвеждането на подобно задължение изобщо е приемливо от гледна точка на Конституцията. В нея вотът на гражданите еднозначно е определен като тяхно право, а опитът с елементарна софистика да се докаже, че правото е задължение, най-вероятно няма да мине пред Конституционния съд, пък и никъде другаде. Но това ще се разбере по-късно, след като промените в закона евентуално се приемат на второ четене в Парламента /междувременно част от тях вече бяха приети – б.а./. Казвам го, защото се очаква депутати, които са Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

169. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – АНДРЕС СЕГОВИЯ

април 21, 2016 at 11:49 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

13.01. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100646724/velikite-evropeici-andres-segovia

Тарега, Арабско капричио

Има един човек на този свят, който превърна китарата в истина. Накара ни да чуем истинската китара. Или може би просто ни поведе през гъстите струни и женствено меките извивки на този звук, събран между две човешки ръце, за да разберем що е то ангелско-дяволска музика. Както се сещате, той е испанец. Казва се Андрес Сеговия и през ХХ век стори за китарата онова, което през ХІХ сториха Паганини за цигулката и Лист за пианото. Те и тримата сложиха инструментите си на място високо и по начин възвишен, за да ги чуе публиката най-добре и да ги обикне безкрайно – сложиха ги в средата на световната музикална сцена. Сам Сеговия, с прочутата си „скромност”, се нарича апостол на своя любим инструмент. Негов познат пък го издига още по-високо, като казва – той е самият Дон Кихот на китарата.

Пърсел, Рондо

Не знам дали сте обърнали внимание, но във „Великите европейци” гледам да не представям хора изпълнители, независимо колко са талантливи и известни. Някои говорят за „изпълнителско изкуство”, но това е спорен феномен, доколкото му липсва една от важните характеристики на истинското изкуство – елементът вечност. Чистото изпълнителско изкуство е мимолетно. Да, един актьор, една балерина, един музикант може да е страхотен, фантастичен, идол на своето време и споменът за него може да живее дълго – но задължително изтлява. Обаче Чарли Чаплин е всичко това, но и не само – той промени изцяло света на киното и от забавление за тълпите го превърна във вечно изкуство. Коко Шанел не е просто добра шивачка, тя сътвори цялата нова философия на модата в модерния свят. Жан Мишел Жар ни научи как от студената електроника да вадим гореща музика. Искам да кажа, че представям такива хора не просто заради ореола от слава, в който са обвити, а заради онова „още нещо”, което носят. Така стоят нещата и с Андрес Сеговия – той не е просто китарист, а Китаристът с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗАМИНАВАНЕТО НА ПЕЕВСКИ И ДРУГИ ПРЕКРАСНИ БЪЛГАРСКИ НОВИНИ НА РЪБА НА ПРЕКРАСНОТО

април 19, 2016 at 12:46 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/71920-de-profundis-zaminavaneto-na-peevski-i-drugi-prekrasni-balgarski-novini-na-raba-na-prekrasnoto.html

Събуждам се онзи ден и чета новината, че Делян Пеевски се маха от България. Цитират я всички медии, съобщена е лично от премиера Борисов, значи трябва да и се вярва, не е майтап.

Зачудих се само защо никой не пише за кога е насрочено всенародното изпращане, та да може хората да вземат отпуска този ден и да наизлязат по улиците с ведри лица. Или с тъжни, може и такива да има. И не се казва също дали ще изпращаме човека с хляб и сол, или ще е добре да се запасим с някакви по-летливи вещества за изпроводяк като гнили домати, развалени яйца, скапани банани.

Заминаването на Пеевски обаче не е самата прекрасна новина, която имам предвид, граждани.

По принцип си мисля, че в неговия случай истинската и най-прекрасна вест би била онази, че компетентната прокуратура най-после е разбрала откъде му е първият милион и скоро това ще стане достояние и на всички нас – та да отидем този път и ние да си вземем първите милиони от същото място.

Срамота. За Илия Павлов знаем например, че милионът му е от една продадена българска подводница в Малта за скрап. Помня, че, щом научихме, мнозина се юрнахме да търсим и други свободни подводници, но се оказа, че онази била една едничка – останалите ги пазят хора със строги лица и автомати. И дори, кой знае с какъв акъл, плуват от време на време с тях в морето. Ами нали бяха за скрап, бе, морски!

За Петър Манджуков пък знаем, че милионът му е от сключена частна сделка за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

КАКВО СТОИ ЗАД БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОИ ОТ ПАНАМСКИТЕ ДОКУМЕНТИ

април 16, 2016 at 12:05 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Треската от тъй наречените „Панамски документи” не подмина и България. Знае се малка част от имената на замесените в скандала около 150 българи, но Националната агенция по приходите подготвя проверки. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, каква е „българската порция” от тъй наречените „панамски документи”? Ако това беше състезание, на кое място щеше да е България?

– Поне според известните досега данни, Фили, и в това състезание нямаше да сме начело. Ето че май дори в спортове, които смятаме за изконно български – укриване на данъци и пране на пари – играем на дребно и не можем да стъпим на малкия пръст на големите майстори. С други думи – пак се изложихме.

– Разбирам горчивата ти ирония, но все пак – какво е положението с българското присъствие в Panama papers?

– Засега няма известен нито един български политик, който да е скрил пари през явно прочутата в определени среди панамска компания „Мосак Фонсека”. Това е малко изненадващо, но неслучайно казвам – засега. Нещата могат да се променят поне по две линии. Първо, според колегите от германския вестник „Зюддойче цайтунг”, откъдето тръгна разкриването на документите, до момента са отворени едва половината от тях, така че със сигурност предстоят още изненади. И второ – възможно е от една истинска, качествена проверка на наличните документи, да изплуват имената на политици или дори партии, свързани с темата или замесени, но останали, така да се каже, на втори план. Националната агенция по приходите вече заяви, че е поискала наличната информация, за да направи такива проверки. Финансовият министър Владислав Горанов потвърди, като каза: „За мен ползването на офшорни компании показва, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане”. Какво ще стане, засега не е ясно. Иначе общите данни за българското участие са, че офшорни регистрации имат 50 компании, 6 фирми-посредници, 16 собственици и Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 2 Коментари

168. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО /част втора/

април 15, 2016 at 1:22 pm (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов

06.01. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100644252/velikite-evropeici-kardinal-rishelyo-chast-vtora

През 1610 година френският крал Анри ІV е убит и, макар никой да не иска подобно нещо от него, епископ Ришельо изпраща от Лусон на вдовицата Мария Медичи декларация за вярност. С тази и други подобни стъпки, в следващите години той печели доверието на кралицата и Кончино Кончини, неин фаворит и любовник. През 1614 тя свика Генералните щати и Ришельо е част от църковното представителство. Същата година синът на Мария Медичи, крал Луи ХІІІ, навършва пълнолетие, но кралицата-майка не иска да се раздели с управлението и остава силна фигура в политиката. Междувременно Ришельо е назначен за изповедник на Ана Австрийска, детето-съпруга на Луи ХІІІ, а после и за външен министър. Кралят обаче, подтикнат от принц Конде и дук де Люин, си иска цялата власт. През 1617 година е убит Кончини, а кралицата-майка е заточена в Блоа. Ришельо първо заминава с нея, после се оттегля в Лусон, но недоверието на краля към него е голямо и той го праща в Авиньон. Там Ришельо се отдава на религиозни писания, но след две години Мария Медичи бяга от замъка и застава начело на опозиционна партия. Ако иска да предотврати голяма катастрофа, кралят трябва да се помири с майка си, затова вика Ришельо и го праща с мисия за сдобряване. Тя е успешна, сключен е договорът от Ангулем, според който кралицата е свободна и част от властта и е възстановена, включително мястото в кралския съвет – а с това започва и истинският политически възход на Ришельо.

Музика от времето на Ришельо

През 1621 година умира най-близкият съветник на Луи ХІІІ – дук де Люин. Ришельо пък е избран за директор на Сорбоната, а малко по-късно получава и кардиналската шапка. През 1624-та става член на кралския съвет и прави интриги срещу неговия председател, който в края на краищата е арестуван за корупция. Веднага след това кардинал Ришельо става пръв министър на Франция и, въпреки сложните отношения с краля, който изобщо не му Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

167. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО /част първа/

април 14, 2016 at 1:41 pm (Публицистика) (, )

Пламен Асенов

30.12. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100642671/velikite-evropeici-kardinal-rishelyo-parva-chast

Дуел от „Тримата мускетари”

Не, не се притеснявайте, в знаменитите романи на Александър Дюма и всички техни екрани превъплъщения, тримата мускетари, които всъщност са четирима, винаги ще побеждават гвардейците на властолюбивия, лукав и подъл кардинал Ришельо. Това е един от редките случаи на тази земя обаче, в които истината на изкуството, колкото и да се опитва, не може да победи истината на историята. В реалната история същият този безмилостен кардинал, корумпиран интригант и съблазнител на девици, когото всички мразим от деца, е велик политик, извел Франция от епохата на феодализма и очертал картата на Европа и рамката на събитията в нея за няколко века напред. Да, можем да продължим да не го харесваме, защото в личностен план героят на Дюма доста прилича на житейския си оригинал. Но не можем да отминем с лека ръка нито политическите заслуги, нито политическите таланти на Арман Жан дю Плеси, херцог на Ришельо, кардинал на Светата църква и пръв министър на френския крал Луи ХІІІ.

Филидор, Музика за сватбата на крал Луи ХІІІ

Герой или антигерой е кардинал Ришельо – вероятно никога няма да спрем да се питаме. Според мен е и двете. Но точно тук е и мястото пак да напомня, че не трябва да съдим за мисленето и делата на хората отпреди четири-пет века, пък дори и онези отпреди 40-50 години, с днешните мерки за добро и зло, за истина и лъжа, за красиво и грозно. Франция и хората, които я населяват в края на ХVІ и първата половина на ХVІІ век, когато живее и управлява кардинал Ришельо, са толкова различни от нас, че със сигурност знаем за тях по-малко, отколкото за Марс и марсианците. Това важи, впрочем, и за знанието ни по отношение на цяла Европа. Политическото развитие на континента по онова време е подчинено на идеята за универсалност на ранните християнски мислители. Това значи, че, както Бог е един на небесата, така един папа трябва да властва над църквата и един император над земните дела. С други думи – нещо като идеята за Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

166. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – НИКОЛО ПАГАНИНИ

април 12, 2016 at 10:51 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов

23.12. 15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100640810/velikite-evropeici-nikolo-paganini

Паганини, Соната за цигулка и китара

В най-изтънчените измерения на фолклора дяволът играе много роли и една от тях е на гениалния цигулар Николо Паганини. Е, май по-скоро обратно – като част от шоуто, което прекрасно умее, и като част от плана си да изкара винаги липсващите пари, самият Паганини играе ролята на дявола. И без това суеверната европейска публика от началото на ХІХ век го нарича „детето на вещицата”. Ролята му отива – и без това е кльощав и восъчно блед, с дълги крака и пръсти, които сякаш са съвсем разтегателни, щом се протегнат по грифа, за да докопат някоя невъзможна позиция. Прибавете черния му сценичен фрак, явен опит да се скрие издайническата опашка, която въпреки това се мярка отзад. Не забравяйте и начина, по който маестрото пристига за концерт – в черна карета с четири врани коня. Анонимни твърдят, че са виждали как, докато свири гениалните си творения, на сцената до Паганини стои някакъв червенокос и движи ръцете му. Други се кълнат, че помощникът му току извежда от залата и води зад сцената някоя млада и красива девойка, която никой никога повече не вижда. Но той не само ги похищава и убива, а като струни за цигулката си използва сухожилия от бедните изчезнали девойки. Да, един приятел на един човек казал, че имало поне един друг достоен за доверие, който бил виждал с очите си такава струна. А някой случайно да не е чувал, че, уж по случайност, малкият Николо е роден точно на улица”Черна котка”? Или пък някой да не се сеща, че името Паганини означава езичник, неверник, варварин. Дори аз от сигурен източник знам, че в някои среди се говори как акушерката закъсняла за раждането на малкия Николо, от бързане се спънала по стълбите, изругала, а, щом дяволът чул името си, вътре проплакал и бъдещият гений. Ето как дори лошата реклама може да се окаже добра реклама. И как великият италиански цигулар, китарист и композитор Николо Паганини поддържа имиджа си на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ПРЕЗИДЕНТСКАТА ПИТА СЕГА СЕ ПЕЧЕ

април 9, 2016 at 12:23 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Политическият живот в България сега, на фона на очаквания сблъсък около избора за президент, не изглежда интересен, но всъщност точно ставащото в момента ще определи и характера на този сблъсък, и резултата от него. Какви са процесите в основните партии и какви рефлекси се очакват от тях – разговаряме с Пламен Асенов.

 – Пламен, социологическо проучване от края на март не показва особена динамика на електоралните нагласи спрямо януари-февруари. Дали това е нормалното затишие преди есенната президентска буря?

– Май повечето българи имат това усещане, Фили. Идеята е, че партиите и без това ще ни проглушат ушите, та няма защо отсега да следим процесите в дълбочина. Но знае се, че ако искаме да разберем какво ще дойде утре, трябва да знаем какво става днес.

– Нали всъщност това казват социолозите – че днес не става нищо особено.

– Да, според проучване на агенция „Екзакта”, една от меродавните в страната, трите големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, запазват съотношението помежду си и ако имаше парламентарни избори днес, щеше да се запази и конфигурацията в Народното събрание. Това е видимостта. Аз обаче предлагам да погледнем от друг ъгъл, Фили. Например – как тълкуваме факта, че ГЕРБ месеци наред държи малко над 24 на сто подкрепа и не мърда оттам. Песимистът би казал – лошо, защото партията, въпреки силната си позиция във властта, не привлича нови поддръжници. Оптимистът ще го контрира – добро е, защото ГЕРБ запазва позициите си, въпреки негативите, които всяко управление трупа. Аз предлагам да възприемем и двете тези едновременно. Това означава, че в управлението на ГЕРБ има силно противоречиви решения, но то някак успява да балансира негативите с позитивите. Специално за президентските избори пък това значи, че ГЕРБ има всички шансове да ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ЗАЩО MONEY НА „МОСАК ФОНСЕКА“ СЧУПИ РЕКОРДИТЕ НА АББА И „ПИНК ФЛОЙД“

април 8, 2016 at 9:28 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Има няколко много прочути песни на тема Money. Едната е на шведската група АББА. Другата – на британската „Пинк Флойд”. Никога не бях чувал обаче за панамска банда, която да пее по темата „пари” с такъв огромен успех, както направи тези дни групата „Мосак Фонсека”.

Добре, де, тая работа е малко като оная с компютрите и компотите.

„Мосак Фонсека” не било група, а адвокатска кантора. И хората там не пеели песни за пари, а въртели далавери с пари. И дори не точно песен било онова, в което изведнъж са изпаднали, а пропяване – или както там му викат на най-мащабното изтичане на информация за финансовите вихрушки, които минават през Панама.

Защо точно Панама? Ами тя е интересна страна. Намира се между два океана и два континента едновременно, тоест, някъде на пъпа на света – кеф ти далавера на Изток, кеф ти на Запад. Или Север-Юг, ако щеш.

Компютърният свят напоследък е твърде малък, така че Панама по дефиниция е близо до всичко необходимо за парите. От друга страна обаче е далеч от всичко опасно за тях – особено от досадни данъци, неприятно законодателство и неподкупни финансови инспектори, които установяват по-силен контрол върху паричните потоци и имената на къпещите се в тях.

Какво по-подходящо място тогава от Панама за парични магьосници, които умеят да творят чудеса. И за богата публика, отдала се на удоволствията, свързани с техните магии.

На всичкото отгоре, самите пари нямат крака да тичат насам-натам по света, те не се местят от банка в банка реално, а движението им се реализира само на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПЛЯСКАНЕ ПО ДУПЕТО КАТО МЕТОД ЗА СПРАВЯНЕ С ТЕРОРИЗМА

април 3, 2016 at 10:33 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/70806-de-profundis-plyaskane-po-dupeto-kato-metod-za-spravyane-s-terorizma.html

Терористите са подли страхливци с малки п…ки и голямо его. Като деца те не са пляскани по дупето, за да разберат, че не могат да имат всичко на този свят, дори много да го искат; че другите са живи, не кукли и трябва да изпълнят дните, отредени им от Всевишния, както и да се нарича той, а не да им ги скъсява някой тъп маниак; че техните велики идеи имат граница и тя опира във великите идеи на другите – и по-добре да съжителстват мирно, защото сблъсъкът за налагане на моите над твоите велики идеи води до смъртта на всички велики идеи.

Казвам това по принцип за терористите, не само за онези, които се пишат ислямски и които най-често тревожат сънищата ни напоследък.

Ако искате съвет, граждани, как да намалим заплахата всеки идиот с автомат да се смята за Господ и да отнема животи, първата мярка е да се върнем към добрия стар механизъм за възпитание, наречен „пляскане по дупето”. Процесът на социализация е пътят между всеобхватния детски егоизъм и неговото овладяване в името на ползите от цивилизованото съжителство. За последните 50 години обаче разни псевдо-либерални плъшоци обявиха традиционните методи, които показват на детето границата на егото по разбираем за него начин, за фашистки. И сега всяка любяща майка се цупи, ако някой възрастен иска детето да му направи път, а не му отстъпи той. Обяснението е – то е малко и не разбира.

Така, де, то наистина не разбира. И точно заради това не може да командва разумните хора, трябва да се съобразява с тях. Иначе ще зачестят случки като онази в Германия, когато един запознат с правата си пикльо се оплака в полицията от родителски тормоз, задето го карат да си Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

Next page »