De Profundis: ЛИЦЕТО ГОЦЕ-И-ПЪРВАНОВ – ЖИВОТ ЗА НАША СМЕТКА И В НАША ВРЕДА

април 29, 2015 at 2:08 pm (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/44183-de-profundis-litzeto-gotzeiparvanov-zhivot-za-nasha-smetka-i-v-nashe-vreda.html

Да живее Гоце! Да живее Първанов! И двамата да живеят!
Иначе кой ще ни забавлява толкова в политиката – шегите на Неволния руски ездач се изчерпаха, а Миков, откак стана Председател, е жалък, не забавен.
Фактически обаче Гоце и Първанов не са две отделни персони, а една цяла. Или поне се опитват да бъдат – макар, за разлика от някои по-широчки кревати, трудно го докарват дори до половин персона общо. Все пак, за по-прегледно, можем да ги изпишем по испански маниер като Гоце-и-Първанов. Да ме прости Ортега-и-Гасет, ама това е само звукова аналогия, не смислова.
Та въпросната сдвоена половин персона напоследък е зяпнала да дава акъл, да се тръшка и да иска да стане на нейното, сякаш е цяла. След като Гоце-и-Първанов по магически начин се върна на трона в АБВ, който всъщност никога не бе напускал – и след като премина кратък курс за опресняване на опорните точки в Москва по време на някаква си отбранителна конференция – той захвана да вика пред българската публика с нови сили. И основно зяпа за три неща.
Първото е да се повърнем назад и да се захванем отново да строим „Белене”, защото само така можем да постигнем много добри ефекти едновременно.
Можем например да се превърнем в най-напредничавата балканска нация, която ще научи всички други да плуват „гемеджийската”; можем да се опрем здраво на Европа-та, както ни съветваше руския посланик Исаков, като смело изкрещим в лицето и заветното „булгар, булгар” и се тупнем няколко пъти по косматите гърди; можем да учудим света с великото противоречие между нашия разум, който постоянно ни казва да не правим глупости и нашата воля, която постоянно ни тика в обратното.
Или пък само така можем да угодим на руснаците. Или пък само така можем да замътим още повече водата в българския политически и обществен живот, та да могат руснаците по-лесно да си наловят още шарани тук.
Не разбрах Гоце-и-Първанов кое от всичките тези неща иска най-вече да се случи, ама май иска всичките. Отделно дето иска най-после, след толкова чакане, да получи и своя дял от Прочетете остатъка от публикацията »

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

ТРОЛОВЕ, ТРОЛЧЕТА, ТРОЛКИ ИЛИ КАК ДА НАПРАВИМ НЕЩО, КОГАТО НИЩО НЕ ПРАВИМ

април 24, 2015 at 8:34 am (Публицистика) (, , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Все повече анализатори говорят за хибридната война на Русия срещу Запада. Има и нови свидетелства на тъй наречените „тролове”, наемници, които манипулират общественото мнение. Макар да обсъди темата обаче, Европейският съюз отложи конкретните решения за своята защита. Къде в тази картина е България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, какви са конкретните измерения на тази руска активност, както се казва, носи ли се нещо от нея из въздуха на България?

– Категорично да, Фили. И давам примери, част от които са незабележими за хората с непрофесионално око. Да речем – вече повече от година трудно се намира медия, която да се позовава на нормални информационни източници, а не на руски. Например за най-горещата точка – Източна Украйна, а дори за решенията на властите в самия Киев, се цитират не украински, а руски медии. Още по-лошо, парадоксът е, че често дори решения, взети от ЕС в Брюксел, стигат до българската публика през погледа на ИТАР-ТАСС, Правда.ру или нещо подобно. Това е изключително опасно, защото например според британския институт за международна политика „Чатъм хаус” доскоро Русия харчеше за популяризация на своята политика в демократичните страни годишно около сто милиона долара, а „след агресията в Украйна тази сума е нараснала значително”.

– Все пак официални агенции като ИТАР-ТАСС не би трябвало да си позволяват големи волности в медийната манипулация, защото всички ще спрат да им вярват.

– Така е на теория, Фили, не и на практика. Руската манипулация сега се прави с количество, а не с качество – целта е който се хване. Количеството пък явно стига до публиката по платени канали на местно ниво, както обясних, че става в България, а не по обичайните пътища. Колкото до идеята, че колегите от ТАСС заради професионална чест няма да си позволят волности, тя е илюзия, Фили. Неотдавна публикувах ироничен коментар за едно наистина скверно антибългарско писание на някой си Яков Шустов, цитирано от ТАСС. След което Шустов, руснак, който живее във Варна, ми писа с приятелски поздрав и се оплака, че от неговия текст в ТАСС са взели само името му и две-три изречения, а цялото сквернословие са съчинили сами. Разбрахме се с Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: МОСКОВ ДА ВЗРИВИ ЗДРАВНАТА СИСТЕМА, ИНАЧЕ ОБЩЕСТВОТО ЩЕ ГРЪМНЕ

април 22, 2015 at 11:33 am (Публицистика) (, , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/43667-de-profundis-moskov-da-vzrivi-zdravnata-sistema-inache-obstestvoto-ste-gramne.html

Чета тези дни, че един от най-харесваните министри е Петър Москов. Добре, момчето има позиция и държи на нея – похвално е в общество като нашето, пълно с мекотели. Само че, доколкото разбирам, идеите му са да спаси здравната система от разпада, заложен в самата нея. Аз пък отдавна смятам, че Системата трябва да бъде не спасена, а тотално променена, защото е чурук. И е куха отвътре, защото в центъра и не стои негово величество пациентът – нещо, в което онзи ден за пореден път се убедих. Така че ако господин министърът ще спасява точно тази Система, то аз не го подкрепям.
Историята, която следва, е напълно истинска и се разиграва с моята лична майка.
Моята лична майка е 20-тинагодишна красавица, по случайност докарала годините вече към 80. Тя иначе си ходи напето, въпреки изкуствената става и другите изкуствени неща по нея, само понякога мозъкът, който няма как да се замени с изкуствен, отказва да и подскаже кой крак пред кой да сложи. Явно така става и в събота, когато се спъва на равното, пада и си чупи рамото. Тоест, засега ние не знаем, че е счупено, но силно подозираме. По две причини – боли я, та се не трае и мястото е подуто, сякаш на кльощавата и ръка е пришит бицепс от Шварценегер.
Звъня на някаква спешна, неотложна или както там им викат, помощ. Освен дали имат кола, питам за фелдшер с идеи за първа помощ. Не, могат да ми пратят само кола. Ами за какво ми е вашата кола, бе, майна – питам, като за три пъти по-малко пари ще взема такси. В което също няма фелдшер, но пък и не се очаква да има. Прав сте, казва ми човекът отсреща, ама не зависи от мен.
Междувременно аз самият малко се свестявам и правя две неща – давам на майка ми течен аналгин и фиксирам ръката през врата с един стар шал. Докато пътуваме към спешното, обаждам се на приятели от частни клиники. Съветът им е да науча жената да си троши раменете в делничен ден, в събота те нямат дежурни екипи, лаборатории, нищо – иначе досега вече да са я оперирали. Докторски хумор, к`во да ги пра`йщ…..
На регистратурата в спешното се оказва, че липсва личната карта на пострадалата. Моята и на жена ми са тук, обаче…..Но момичето се смилява и се справя само с ЕГН-то и трите имена. Още повече – всичко е в системата, а картата ще донесем по-късно. Мило момиче, ами ако беше някой киликандзер, който да се запре, че последните нареждания „отгоре” са: в болницата – само срещу лична карта.
Пред спешния кабинет има 30 души, а аз решавам, че в състоянието, в което е майка ми, няма да допусна да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

ДЕКОМУНИЗАЦИЯ В УКРАЙНА – А В БЪЛГАРИЯ?

април 17, 2015 at 12:27 pm (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/
/Фили/ На фона на отново засилващото се напрежение в Източна Украйна, Върховната Рада на страната прие пакет закони за декомунизация, като приравни символите на комунизма с тези на нацизма и въведе строги забрани за използването им. Как това решение отеква в България – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, украинският парламент забрани пропагандата на нацистки и комунистически режими и осигури публичен достъп до архивите от съветско време. Толкова ли е важно да се прави това в момента, когато Украйна има други тежки проблеми?

– Изключително важно е, Фили, точно защото Украйна има други тежки проблеми. Те обаче само на пръв поглед са други – техният истински корен е именно в годините от 1917 до 1991, когато страната на практика беше част от зловещата комунистическа съветска империя, а междувременно преживя и зловеща нацистка окупация. По този повод украинският президент Петро Порошенко заяви: „Хитлер и Сталин заедно предизвикаха кървавата баня на Втората световна война и се опитаха да си разделят Европа”. Но продължавам – корените на тези украински проблеми не са само в миналото, а и в тежкото наследство, оставено от това минало, наследство, от което хората и обществото трябва да се освободят.

– Имаш предвид вероятно съществуването и дейността на Украинската комунистическа партия?

– Да, Фили, защото през годините от 91-ва насам тя продължи да играе ролята не дори на пряк съюзник, а се разглеждаше буквално като част от партията на руските комунисти на Зюганов, а оттам – изпълняваше ролята на ефективна маша за прокарване на кремълските интереси в Украйна. Нещо повече – тази партия вече съвсем открито застана срещу украинските национални интереси чрез подкрепата си за руските сепаратисти в Донецк и Луганск. Документи, които доказват това, бяха представени пред съответните власти през миналата година, след призива на тогавашния временен президент Олександър Турчинов. Тогава срещу УКП започна съдебен процес, комунистическата фракция във Върховната Рада бе разпусната, а лидерът на партията Пьотр Симоненко бе разследван. Така че сега, в известен смисъл, Фили, виждаме този процес да продължава и да достига до своя логичен завършек.

– Каква е реалната полза обаче от това, че в Украйна вече ще са забранени не само пречупеният кръст, но и петолъчката, че няма да се веят съветски и нацистки знамена, че ще бъдат премахнати паметниците от съветската епоха, както предвижда законът.

– Декомунизацията на Украйна, а това означава и нейната десъветизация, особено на фона на откритата агресия, която Русия води срещу страната, са стъпки в Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: МОГАТ ЛИ ПРОГРЕСИВНИТЕ ПРОРУСКИ МАГАРЕТА В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ СЪБЕРАТ В СТАДО

април 15, 2015 at 11:54 am (Публицистика) (, , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/43136-de-profundis-mogat-li-progresivni-i-proruski-magareta-v-balgariya-da-se-saberat-v-stado.html

Христос Воскресе!
Воистина Воскресе, но имам чувството, че в братска Русия напоследък малко се мръщят на този факт или поне ле-е-е-кичко го подминават – по две причини.
Първата, заради свободата, която даряват новите технологии, мнозина руснаци май чак сега се научават, че Христос не е истински православен християнин със сертификат от Московската партиаршия на КГБ да върши чудеса, а прост евреин. При това – прости ми, Господи, за обоснованото съмнение – май е и голтак, който не може да стъпи на малкото пръстче на най-обикновения наш, роден, руски милиардер. А също е слабак, който не е готов даже с Владимир Жириновски да се сбие както трябва в някое телевизионно студио, нашият спокойно ще го нашамари и по двете бузи.
Втората причина е, че ако подвигът на Христос с възкресението е светата истина, то тя затъмнява деянията на императора Путин, а това не бива да се допуска – и без друго много врагове сред войнолюбците в света спечели той с мъдрата си, миролюбива политика. И с безкрайното си човеколюбие, изобщо, с всичките си прекрасни качества.
Въпреки подкрепата на 85 процента крепостни, както сочат социолозите, оказва се обаче, че дори в Русия има хора, които още не си дават сметка за величието на своя велик император, а проявяват учудващото желание да задават неприлични въпроси. За поредното императорско телевизионно шоу „вие питате – ние отговаряме” например, което предстои на 16 април, най-голям интерес има по темата „защо, след като доларът поевтинява, цените на стоките в Русия растат”.
Какво да ви кажа – глупава грешка! Оказва се, че добрата ни вчерашна пропаганда не винаги работи в наша полза и днес.
До вчера беше удобно да информираме нашите крепостни, че доларът поевтинява и те вярваха. Къде ще ходят, според измисления от ЦРУ Интернет доларът поскъпва, а това, както се знае, са козни на русофобската пропаганда. В същото време крепостните ни смятаха, че петрол и газ пък, от които изцяло зависи тяхната хранилка, продължават да поскъпват – след като Интернет твърди, че те поевтиняват. Обаче мина времето на това безвремие, някои, кой знае защо и как, май поизтрезняха и направиха връзка с цените на стоките в магазините. Е, нормално, хората лесно схващат, но трудно прилагат на практика принципа, че истинското благоденствие не е в това да купуваш евтино, а да се патриот и беззаветно предан лично на Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

122. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – ПОЛ МАККАРТНИ /част първа/

април 14, 2015 at 1:49 pm (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов
18. 02.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100523163/velikite-evropeici-pol-makkartni-parva-chast

На 6 юли 1957-ма година се случва знаменита среща между две момчета, която отваря широко вратите на света към един необятен музикален феномен. В църквата „Свети Петър” в Уултън, един от южните квартали на Ливърпул, Пол среща Джон и му изсвирва една малка песничка на Литъл Ричард – Long Tall Sally, което може да се преведе като „Дългата, кльощава Сали”. Чичо Джон ходи с нея, защото „тя има всичко, от което чичо Джон се нуждае”, но аз ще кажа на леля Мери и тази вечер ще се забавляваме, йе, йе. Да, този текст не би получил награда за поезия дори при много по-ниски критерии от днешните, които и без това са вече около минус безкрайност. Но изпълнението е впечатляващо. Толкова впечатляващо, че докато 15-годишният Пол пее парчето, 17-годишният Джон виси над главата му, за да гледа акордите и диша алкохолни изпарения. „Вече бяхме успели да се наквасим” – пише по-късно Пол за този свой изпит. Баткото го харесва и веднага взима младежа в хлапашката група, която ръководи. Тя се казва Куоримен и все още свири само чужди композиции. Ето какви:

Куоримен, Това ще бъде денят

Джон има голяма полза от Пол, защото той може не само да свири. Първо, Маккартни научава Ленън как да си настройва китарата – нещо, което дотогава прави един съсед срещу заплащане. Второ, Пол знае повече акорди и го учи на тях. Трето, довежда в групата един смушкан, кротък, но полезен малчуган на име Джордж, когото три години по-рано е намерил в автобуса и който също умее да пипа струните на китарата. На всичкото отгоре Пол иска да композира, което страшно допада на амбициозния Джон, който също иска да композира, но сам му е трудно. И нищо, че лелята на Джон, при която той живее, не харесва Пол, защото го намира за момче „от низините”, а бащата на Пол пък се вайка – „ох, сине, този Джон ще те въвлече в някаква голяма неприятност”. Въпреки това дружбата между двамата се задълбочава и те завеждат тетрадка, на всяка страница на която, преди да измислят акордите за бъдещите си песни, вече изписват думите „Оригинална композиция на Ленън-Маккартни”. Знаят, че все още не са велики, но много искат да бъдат и трябва да започнат отнякъде. До 60-та година групата сменя няколко имена, накрая заминава да работи из нощните клубове в Хамбург като „Сребърните бръмбари”, а се връща обратно в Ливърпул като просто „Beatles”. В Хамбург с тях стават няколко важни неща, които правят трансформацията им истинска. Първо, момчетата откриват, че сексът има много повече измерения, отколкото те са си представяли и ги изследват, макар понякога с болезнен резултат. Второ – откриват също амфетамините като добри помощници на уморените от бурен живот музиканти. Трето, напуска ги Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

НЕ ЕДНО, А ДВЕ НАУМ ЗА БСП

април 10, 2015 at 8:28 am (Публицистика) (, , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ На поредния си 48 конгрес в неделя БСП си постави амбициозната цел да върне доверието на избирателите и на местните избори през есента поне да запази позициите си в общинската власт. Ще успеят ли левите, след като хаосът и безпътицата в техните редици продължават да са съвсем видими вече почти година – темата коментираме с Пламен Асенов.

– Пламен, БСП се намира може би в най-ниската точка на политически възможности и доверие, до които е достигала изобщо. И тъй като сме в Страстната седмица, нека да попитам така – ще успеят ли социалистите и този път „да възкръснат” политически?

– От една страна, това изглежда невероятно, Фили. БСП наистина е в най-ниска точка. Това показват последните социологически проучвания, които сочат за социалистите между 10 и 12 на сто подкрепа, което за България е електоралният ръб на пълната маргинализация. Но не е само това. БСП има сериозни проблеми, защото е в изолация, тя няма вече нито един партньор или съюзник. Нещо повече, на места като Кърджали например, на местните избори битката между социалистите и доскорошният им партньор ДПС ще е много по-люта, отколкото с управляващите от ГЕРБ. Да не говорим как из цялата страна социалистите ще се бият за крайните проруски гласове с партия Атака, с която също добре си партнираха в подкрепа на кабината Орешарски. И това не е достатъчно обаче. БСП има и редица чисто вътрешни проблеми. Водещи политолози като Огнян Минчев например ги описват най-общо със следната схема: бившият председател на партията Сергей Станишев се опитваше да „разтегне” БСП от чисто леви до ляво-центристки позиции, тоест, искаше тя да държи по-голяма политическа територия, отколкото в действителност има като идеен и електорален потенциал. Сега обаче, след окончателния провал на Станишев, партията се опитва да се върне в своето „чисто ляво русло” и от това напреженията се засилват.

– Доколко тази схема адекватно описва реалността според теб?

– Тя е ориентировъчна и трябва да се приема условно, Фили, защото сякаш разглежда идеалната БСП в идеалната държава. Няма да влизам в детайли, стига само да припомня, че БСП всъщност не е и никога не е била истинска лява партия. Тя е шизофренна формация, състояща се от поне две ясно разграничени части. Върхът на партията е нещо като бизнес организация на бивши ченгета, бивши величия от комунистическо време и техните принцове и принцеси, плюс някои специални ядра от защитници на руските интереси в България. Този връх е богат, влиятелен и се крепи във Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОСЛЕДНИЯТ КОНГРЕС НА БСП – БЕЗКРАЙНИ ЛЪЖИ, ПРЕДАНОСТ КЪМ МОСКВА И ВОЛУНТАРИЗЪМ

април 8, 2015 at 9:37 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/42747-de-profundis-posledniyat-kongres-na-bsp-bezkrayni-lazhi-predanost-kam-moskva-i-voluntarizam.html

Още само два конгреса на БСП и ще стигнем заветните 50. Тогава да видите безплатни кебапчета и бира – двойни, а не като досегашните, маломерни…..
Впрочем, покрай току-що отминалия 48 конгрес на социалистите май не чух нито духова музика да свири, нито видях кебапчета и бира да се раздават. Или е имало, но само за делегатите, а не и за целокупния български народ, както би било редно. И както твърдо е обещавано от всички предишни соцконгреси. Така де, поне до мен нищо не стигна този път от въпросната социална радост. Остана ми само едното забавление с множеството глупости, изговорени на високия форум.
То подобни форуми са в известен смисъл опасно нещо.
Преди години бай Илия Зайков, Бог да прости грешната му душа, изрови от старите вестници наистина сензационно антрефиле. В него се казваше, че Димитър Благоев – Дядото, е забелязан от тогавашен папарак в централен пловдивски хотел „да разширочава една тясна социалистка”. Забелязвате ли как красиво, деликатно и с тънка ирония се изразява журналистът, не като нас днес…..
В текста се отбелязва още, че това житейско отклонение е станало възможно, защото по същото време Вела Благоева – Бабата, е изпратена от Дядото да го замести на някакъв социалистически конгрес във Виена ли беше, в Лозана ли. Но, така или иначе, на място далеч от Пловдив и с добри магазини.
Но ако тази история не стига, за да разберете колко наистина опасни за обществения морал и здраве са социалистическите конгреси, ще ви разкажа и една от личен опит.
Когато преди 40 години кандидатствах в СУ „Климент Охридски”, на политическия изпит ми се падна темата „Пети конгрес на БКП”.
Две необходими разяснения. Първо – да, имаше тогава задължителен политически изпит, отделно от онези по специалността, за която кандидатстваш. Той се оценяваше само с „да” или „не”. Ако получиш „да” вече не помня какво се случваше, но ако получиш „не”, балът ти намалява с 50 стотни. Те обаче, кой знае защо, се удвояват, така че всъщност падаш с цяла единица. За разлика от директните забрани по-рано, в моето късно време това беше начин врагове на социализма да се държат настрани от Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка има 1 коментар

МОДЕЛЪТ НА БАНКАТА ИЛИ БАНКАТА НА МОДЕЛА

април 4, 2015 at 5:26 am (Публицистика) (, , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Интервю на банкера Цветан Василев отново фокусира внимание към случая с Корпоративна търговска банка. Василев е на свобода в Белград и дори сключва сделки, тъй като сръбските власти още не са отговорили положително на българското искане за неговото експулсиране. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, бившият собственик на КТБ Цветан Василев не само продаде пет големи български предприятия на един свързан с Кремъл французин, но и допълнително нагорещи темата със скандални изявления. Колко време още тази история ще трови българския обществен живот?

– Публична историята стана през миналата година, Фили. Смята се, че тогава настъпва разрив между бившите приятели Цветан Василев и Делян Пеевски, след което Корпоративна търговска банка, една от най-големите в страната, започва да се клати и заплашва да взриви цялата банкова, пък и политическа система.
Това не става, защото на власт спешно идва новото правителство на Бойко Борисов. То взима мерки да успокои ситуацията, включително връща парите на хората с влогове до сто хиляди лева, независимо че заради това взима заем, доколкото Гаранционният фонд за подобни случаи, на практика не съществува.
В същото време банкерът Цветан Василев е търсен от българските власти за източване на собствената си банка, но той дава интервюта от Виена, а после и от Белград, където, като крупен инвеститор, е почти недосегаем.

– Това е историята в твърде едри щрихи…..

– Да, разказът е само за повърхностна ориентация на слушателите. Иначе има много детайли, достатъчни за написване на поредица от криминални романи, Фили, детайли, свързани например с подкупи за политици, покупка на журналисти и цели медии, задкулисно управление на магистрати и полицаи.
Тези детайли говорят ярко за българските бизнес и политически нрави, за ролята и мястото на редица държавни органи, включително БНБ, ДАНС и прокуратура, в схемата, наречена Мафия, а напоследък популярна тук като „Моделът КОЙ”. Обаче, за да отговоря все пак на въпроса „докога”, трябва да кажа още нещо.
Тровенето на българския живот чрез тази точно банка започва още преди петнайсетина години, с кабинета Сакскобургготски. Начинът, по който съществува и се развива КТБ, на практика е еманация на онзи по-общ модел на клиентелизъм, корупция, популизъм, правене на бизнес на тъмно и като цяло – управление на задкулисието, който властва в България оттогава насам.
Така че, Фили, дори утре случаят с КТБ да приключи изцяло, което е малко вероятно, то друга банка самоотвержено ще я смени, защото някой трябва да обслужва този Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка 3 Коментари

De Profunfis: ЗАЩО ЦВЕТАНЧО ИЗКАЗА ДЕЛЯНЧО НА ДРУГАРКАТА ИЛИ КАК СЕ ПЛАЩАТ ЧУЖДИ СМЕТКИ С МОИТЕ ПАРИ

април 1, 2015 at 9:59 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/42287-de-profundis-zasto-tzetzko-izpya-delyancho-na-drugarkata-ili-kak-se-plastat-chuzhdi-smetki-s-moite-pari.html

Тези дни другарчето ни Цветанчо Василев пред целия клас изказа на Другарката другарчето ни Делянчо Пеевски, задето върши лоши работи. От което последваха няколко важни неща.
Първо, не последва нищо, защото самата Другарка или поне определени части от нея, както Цветанчо дебело намекна, също имат пръст в лошите дела на Делянчо и не могат да се разделят против себе си. В случая се имат предвид части от Другарката като БНБ, КП /Компетентната Прокуратура/, ДАНС и други абревиатури.
По отношение на тях обаче информационната каша е пълна. Знае се само, че по темата „КТБ и торбата със змиите” някои са свършили работи, които не е трябвало да вършат, а други не са вършили работи, които е трябвало да свършат.
Второ, не последва и друго едно нищо, защото Другарката добре знае, че майката на Делянчо е влиятелна фигура в Родителския комитет. Дали тя беше човекът, който дава някакви пари на Комитета или човекът, който взима някакви пари от него, вече не помня, но за влиянието – влиятелна си е. Макар никога никакви пари да не притежава, когато стане дума за това на официално ниво.
Но пък май именно затова Другарката винаги се стреми никога да не я настъпи по мазола.
И трето съвсем нищо не последва от изказването на Цветанчо, защото не само Другарката, но и целият клас знае лошите дела на Делянчо, обаче се опитва да го превъзпита хуманно – не с действия, а с думи. Тоест, не с бой, както би било редно, а единствено като постоянно му задава въпроса „Кой”.
Вярно, че това повторение е малко досадно, но пък те лошите момчета възприемат подобни морални въпроси на майтап и не стават по-добри, напротив.
Четвъртото последствие, което не изобщо последва, е плод на факта, че всички ние, начело с Другарката, знаем и друго много важно нещо – Цветанчо и Делянчо доскоро вършеха лошите дела заедно, като дупе и гащи, макар че не е много ясно кой беше дупето, и кой – гащите. Пък сега се опитват да правят целия клас арбитър в спора си кой е по-мръсен и гаден.
Покрай което, впрочем, настояват ние да платим и целия масраф за техните собствени Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар