De Profundis: БУНТЪТ И РУСКИТЕ ПРЕСТЪПНИ ГЕНИИ НА ЗЛОТО
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-buntat-v-rusiya-prestapnite-genii-na-zloto
Бесните кучета от руската глутница се сдъвкаха.
Престъпникът Пригожин захапа за опашката престъпниците Шойгу и Герасимов, с цел да покаже на главата на глутницата – престъпника Путин, че нещо не е както трябва в тази престъпна банда.
Да, мнозина се питат защо стана цялата работа, защо големият руски имперски патриот Пригожин изобщо стигна до там, че да вдигне оръжие срещу любимата руска империя, която досега защитава със зъби и нокти по целия свят. Става дума при това не само за реалния свят – Африка, Сирия и навсякъде другаде, където криминалната банда „Вагнер“ се биеше и бие, а и във виртуалния свят – чрез създаването на руската тролска фаблика, която се намеси дори в американските избори, като подкрепи Тръмп за президент.
Защо се бият? Ами просто е, бе, граждани – когато глутница бесни кучета дълго време нямат истинска плячка, те започват да гладуват, да изпосталяват и съответно – да се дъвчат взаимно. А в случая всички споменати руски престъпници, плюс още много неспоменати, тръгнаха заедно да гонят голямата плячка Украйна, но тя, макар да стои на едно място, се оказа не толкова лесна за постигане, колкото предполагаха.
Вместо за седмица – две, войната срещу Киев продължава вече почти година и половина. През това време режимът в Москва е принуден да изиска повече жертви и да донесе повече страдания на народа си, отколкото предвиждаше. А това винаги поставя на дневен ред задачата с много неизвестни – кога точно и по какъв дребен повод ще се срути всеобщото доверие в режима, кога на руснаците ще им писне от влошаващото се положение да бъдат послушни крепостни и пушечно месо, и ще започнат да искат промяна. Макар че, както сочи историческият опит, никога няма да знаят каква промяна искат и как се прави тя.
В този смисъл, руското затъване в Украйна доведе до там, че управляващата глутница застраши и собственото си оцеляване. А още по-гаден от нейна гледна точка е фактът, че, вместо да спечели пари, трябва да налива пари, дето се вика – да ги извади от собствения си джоб и да ги налива, за да продължава войната. Да, от собствения, доколкото в Русия всички пари са на господаря на Кремъл, а той ги раздава щедро на най-близките си псета, плюс, че от останалите, които все пак са предназначени да се свърши някаква работа, най-близките му псета крадат с пълни шепи.
Но, ядец – сега, покрай Украйна, не печелят, а губят пари и ресурси, които иначе можеха да бъдат щастливо окрадени. И огладняват – а това води до неприятни усещания в шкембето, за някои – и в мозъка.
Да, нали се сещате, ако псетата бяха влезли бързо в Киев, за всички тях щеше да има щедра плячка – земи, имоти, инфраструктура, мини и природни изкопаеми, енергетика. Плюс още роби, които да им работят. Това са придобивки за милиарди и милиарди долари, при това – повечето възпроизводими, поне докато не ги съсипе напълно традиционната руска некадърност.
Подозирам, че върховната руска глутница дори предварително е разпределила богатата украинска плячка, поне донякъде. Не знам какво точно престъпникът Путин е обещал или намекнал, че ще даде на престъпника Пригожин например, но съм сигурен, че не е малко, щом той бе така активен и така усърдно се биеше срещу украинците от миналия февруари досега. И щом почти през цялото време зверски нападаше Герасимов и Шойгу, които, вместо да му помогнат бързо да се докопа до плячката, му пречат със своята некадърност и корумпираност.
Описаната дотук картинка изглежда особено характерна специално за режима на Путин, но не се заблуждавайте, граждани, тя всъщност е типична за цялата руска история и може да се разказва като приказка.
На някакъв як местен селяндур му писва централната власт да краде и богатее повече от него самия, затова вади лозунга, че ще освобождава целия страдащ крепостен народ от игото на лошите боляри в Москва. За целта прави най-логичното за всеки кретен – с оръжие в ръка /защото иначе няма да го пуснат да припари до двореца/, опитва да стигне до царя-государя – който, горкият, не знае как болярите тормозят хората – и да му се оплаче от името на народа. Идеята е, че царят, като научи истината, какъвто си е справедлив и мъдър, веднага ще разпореди болярите да крадат по-малко, а да оставят известна плячка и за момчетата с престъпни наклонности по места.
В реалността обаче обикновено не става така. Царят не вижда чак толкова тънко нюансирани разлики между себе си и висшите си боляри, затова възприема еднозначно бунта срещу тях като бунт срещу себе си. Потушава го със здрава и много кървава ръка, особено интересна садистична изобретателност проявява по отношение наказанието на главния бунтовник.
После, взел все пак повод от исканията на бунта, скъсява с една глава и някои от най-високите си боляри – но не онези, които крадат и тормозят крепостните най-много, а онези, на които предварително и сам има зъб за нещо. Или харесва някое тяхно имение и го иска за свое. Или просто харесва жените им и иска да си ги чука спокойно, без разни досадници да му досаждат.
След време, понякога повече, понякога по-малко време, самият цар-государ е убит подло като отмъщение за някоя негова предишна подлост, на власт идва следващият водач на глутницата и, макар с леко променен състав, тя продължава да управлява в името и за славата на собствения си интерес.
А крепостните се радват на промяната и очакват новият цар да е по-добър, по-загрижен за тях, по-справедлив и по-милостив от всеки предишен. Но той никога не се оказва такъв, поради което в някакъв момент от руското безвремие има нов бунт.
Та ето каква е технологията на бунтовете в Русия открай време – като започнем от Стенка Разин и свършим…..да, с Гена Пригожин.
Естествено, че на горкия глупак ще му се случи случка – та той си позволи да унижи до дъното кремълското градинско джудже, като вдигна оръжие срещу режима му. И си позволи глупостта да не довърши цялата работа, а да се остави в лапите му и да разчита на джентълменска дума, дадена от Путин – че няма да го закача. Добре, де – на мъжката му дума.
Ама, както знаем, Путин е точно толкова мъж, колкото и джентълмен. Още на втория ден след дадената дума, той даде да се разбере, че пак е излъгал, този път – за да спаси самата Русия от последствията на бунта. А иначе, въпреки обещаното, ще си закача главния бунтовник и още как. „Организаторите на бунта ще понесат цялата строгост на закона“ – думи на престъпника Путин, който обикновено се позовава на закона, когато готви поредното беззаконие.
Неговите близки помощници, Шойгу и Герасимов, срещу които беше насочен бунта на Пригожин, са важна част от режима и никакви обвинения към тях от страна на когото и да било, колкото и справедливи да са, нямат значение в този момент. По-късно може да се окаже, че имат. Дори със сигурност ще се окаже. Но първо престъпникът Путин трябва да се разправи с престъпника Пригожин.
Това може да не стане веднага поради разни тактически съображения, но все пак ще стане – само трябва с интерес да очакваме да видим докъде ще стигне садистичната изобретателност на престъпните руски служби, които ще подготвят и реализират смъртта на бунтовника. После ще дойде редът на Шойгу, Герасимов и някои други висши престъпници вероятно.
Аз лично с голям интерес очаквам да видя дали нещо ще се случи и с престъпника Сергей Лавров, който се прави на руски външен министър. Веднага след преврата този тип, който не беше се мяркал известно време на сцената, внезапно се появи, за да лансира великата идея – Западът и Украйна стоят зад Пригожин.
Ма как му хрумна, боже, умен човек е тоя Лавров! Веднага разкри козните на гнилия Запад и ги назова честно пред народа.
И Путин, естествено, веднага възприе и тиражира тази версия. Разбираемо, тя му е спасителен пояс – защото е много трудно да признаеш дори на послушните руснаци истината – че техните собствени управляващи престъпници се бият един с друг заради плячка. В случая само намесата на Запада може да отклони вниманието от тази истина в правилната пропагандна посока.
Тия кретени наистина са гении на Злото, граждани!
Първите четири тома от книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ЛЕКАРСТВОТО ЗА ПРОБЛЕМА С ПРОКУРАТУРАТА Е КОНСТИТУЦИОННА ПРОМЯНА
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-lekarstvoto-za-problema-s-prokuraturata-e-konstitutsionna-reforma
Уличен диалог:
Сарафов сменя Гешев.
Сериозно?
Не, бе, на майтап. Само че нали знаеш, че в България такива майтапи продължават дълго и не са много смешни.
Да, за разлика от реформите в съдебната система, които пак продължават дълго, ама са много смешни.
Ами какво да ви кажа, граждани – това е положението. Нещата изглеждат така, сякаш сме обречени всичките ни главни прокурори с думите и делата си да предизвикват далеч повече въпроси, отколкото да дават отговори.
Но досега все трябваше да се сетим, че не толкова сме обречени, колкото самата система е построена по начин, който създава усещането за обреченост. Иначе нещата са ако не прости, то поне логични.
Имаме съд, който е независим. Трябва да е независим – освен от закона, разбира се – за да преценява максимално обективно. В залата пред него се изправят две страни – прокурор и адвокат. По силата на самия факт, че са страни, обвинител и защитник, те са обвързани, тоест, не са независими.
Адвокатът е зависим от своя клиент. На него дава информация за възможностите и хода на делото, с неговия интерес се съобразява, а ако не си върши работата както трябва, клиентът може да го уволни и да го замени с друг.
Прокурорът също не е независим, той обвинява от името на обществения интерес, затова трябва да се отчита пред него и ако не си върши работата, да бъде санкциониран пак от него. А тъй като общественият интерес се олицетворява и представлява от държавата, прокуратурата трябва да е част от изпълнителната власт, конкретно – подопечна пряко на министъра на правосъдието, за да подлежи на контрол.
Да, има донякъде разбираеми страхове в българското общество заради отвратителния опит от времето на комунизма, когато прокуратурата се използваше като бухалка от диктаторския режим. Само че този страх се базира на половината истина. А цялата истина е, че това беше възможно, защото не само прокуратурата, а съдът, адвокатурата, следствието, службите и каквото се сетите, бяха част от държавната машина, те се обслужваха взаимно и работеха изцяло за интересите на режима.
Така е във всяко диктаторско общество, където няма разделение и взаимен контрол на властите – всичко е събрано в ръцете на партията с главно П и конкретно на диктатора с главно Д. Сега обаче живеем в демократично общество и нещата, поне на хартия, са други – изпълнителната власт не е безконтролна, така че прокуратурата като част от нея също няма да е безконтролна. И в същото време ще реализира основната си функция – да обвинява.
Другата презумпция, заради която прокуратурата е, каквато е, гласи, че тя е извън изпълнителната власт, защото точно във властта е най-голямата корупция, а прокуратурата трябва да е независим орган, за да може да я разследва. Виждаме обаче, че нищо такова не става, обратно, прокурорите се сдушват с властта и близките до нея структури, така че вместо да ги разследват, ги обслужват и по този начин засилват у обществото усещането за срастване на подземния свят с държавните органи, тоест, за наличието и безконтролното действие на мафията.
Така е, защото сегашното състояние, при което прокуратурата е напълно независима от каквито и да било отговорности пред когото и да било, на практика изкривява цялата система, внася дисбаланси в нея и затова е проблем, а не решение на проблема. В тази ситуация наистина и самия Господ да назначим за главен прокурор, и той ще започне да своеволничи, да заиграва с тъмните сили, да покровителства най-приближените си ангели и да притиска по-периферните, за да му пеят повече „Осанна“.
Да, този пациент, наречен прокуратура, има нужда от лечение, но никакви призиви на ПП – ДБ Сарафов да си подаде оставката, нямат стойност, защото не е въпрос на морален жест, а на конституционна уредба.
Не ми се вижда убедителна възможност също идеята да се премахне изобщо фигурата на главния прокурор. Като се премахне – какво? Ще бъде заменена евентуално с някакъв „секретар на прокуратурата“, „председател на прокурорската колегия“, „прокурор – координатор“ или нещо подобно. Но както простата смяна на човека не носи резултат, така и смененото име на неговия пост, няма да промени абсолютно нищо по същество. Трябва да се промени, както казах, самата уредба и прокуратурата да заеме правилното си място в общата система за разделение и взаимен контрол на властите.
Моментът е подходящ – от две години насам най-после има редовно правителство, а в Парламента дори има възможност да се реализира конституционно мнозинство. Нужни са само малко повече разум, способност за диалог и готовност да се работи предимно за обществения интерес, не толкова за своя собствен – и собствен личен, и собствен партиен.
Ще има и съпротива, разбира се, подобни важни трансформации никога не стават, без засегнатите да скочат до тавана. Но, в края на краищата, ако някой очаква да управлява и да прави съществени реформи гладко и безпрепятствено, ако смята, че всички ще го потупват по гърба и ще го хвалят, само защото е много готин, по-добре да стане балерина. Или футболист. Или какъвто ще – само не политик, който иска да промени страната си към по-добро.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора, трета и четвърта част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: ПОЛЕТИЯТ ПОЛИВАЧ ИЛИ КАКВО ГУБИ РАДЕВ, КОГАТО СМЯТА, ЧЕ ПЕЧЕЛИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/de-profundis-poletiyat-polivach-ili-kakvo-gubi-radev-kogato-smyata-che-pecheli
Сериозна пандемия от оставки внезапно нагази най-патриотичните и компетентни български областни управители.
Всички като един, сякаш под строй, точно в един и същи ден, подадоха оставки. И всички като един, сякаш са си плюли в устата, викат – ами това си е мое абсолютно самостоятелно решение, никой не ме е карал да го взема, никой не ми се е обаждал да ме подтикне. И още други честни слова.
Айде, бе! – ще кажат скептиците, които смятат, че това е организиран опит да се саботира правителството „Денков“.
Скептиците обаче не разбират от статистика, а аз съм се докосвал малко до тази странна наука и съм склонен да вярвам в честната дума на областните управители. В края на краищата, природата на зловещите заболявания е сложно статистическа. И не подбира. Щом може от 22 души на един футболен терен поне 2 -3 да са родени на една и съща дата, защо да не може заразното зло да удари 28 от 28 областни управители. Просто такава ни е Вселената – причудлива и своенравна.
Ей такива мога да си ги дрънкам до второ пришествие, граждани, но стига глупости. Тази работа с оставките изобщо не е майтап и в нея има поне три лоши и една добра новина.
Първата лоша новина е самият факт на оставките. Те наистина заплашват малко или много да объркат работата на правителството – от една страна, защото то остава без един от важните си инструменти за получаване на информация относно положението в страната, а от друга – защото остава без възможност да реагира адекватно на евентуални кризи.
Втората лоша новина е, че оставките са масови, тоест, правителството само по себе си е поставено пред криза. Дори две кризи едновременно. Първата е кризата на доверието – защото това е съзнателен акт, насочен към подкопаване, ако не и пълно разрушаване, на общественото доверие и доверието на външните ни партньори в съвсем новия кабинет. И втората криза е свързана с факта, че ПП нямат достатъчно експертен потенциал по места, не познават достатъчно добре хората в провинцията и съответно – трудно ще им бъде бързо да намерят и назначат заместници. Освен ако не се доверят повече на ГЕРБ, които имат такъв потенциал, но пък нямат достатъчно доверие от страна на ПП.
И третата лоша новина е, че всички тези оставки наистина няма как да са спонтанен индивидуален акт на самите областни управители. Това с хрумването на една и съща идея едновременно в 28 глави и веднагическата ѝ реализация, са пълни ченгеджийски глупости и въдици за лов на наивници.
С други думи – в момента сме свидетели не на нормален политически ход или на поредица индивидуални морални актове, каквито са обикновено оставките, а на организиран и целенасочен акт на саботаж и дестабилизация на българското управление. Този акт застрашава пряко националната сигурност и трябва да бъде сериозно, издълбоко и истински разследван.
Ако прокуратурата и другите компетентни органи поне малко са си на мястото, трябва да прегледат последните комуникации на областните управители и веднага ще стане ясно кой е вдъхновител и координатор на тяхната организирана престъпна група, която цели да саботира управлението.
То не, че половината български народ не знае кой е организаторът, а втората половина не предполага обосновано – но друго е да се произнесат компетентните органи. Или онези, които сами се величаят така, макар доказателствата за тяхната компетентност, които и без това не са много, все повече да се стопяват с времето и развитието на събитията в страната.
Аз лично например подозирам, че зад цялата трогателна история с масовите, но иначе напълно индивидуални оставки, стои президентът Румен Радев чрез свои хора от служебното правителство и/или от своя съветнически екип. Подозирам, защото всичко прекрасно се вписва в поредица от президентски думи и действия през последните месеци, насочени първо към това да се саботира самото създаване на редовно правителство в страната, а после – към неговото бързо разрушаване.
Както се вижда, в офанзивата пряко са включени всички налични сили на злото, а техните нишки са в ръцете на Радев.
Виждаме, че служебният кабинет, макар да се прави на гълъб, като истински ястреб моментално уволни всички заместник-министри, за да попречи на новото правителство да поеме властта нормално.
Виждаме как се активизират шпицкомандите на тъй наречената партия „Възраждане“. Тези типове се чувстват свободни – не, а направо длъжни – да безчинстват по улиците на столицата и никой да не им търси сметка. Добре, че са повече жалки, а оттам – смешни, отколкото опасни.
В акцията самоотвержено се включва и вечната руска курва БСП, нищо, че Корнелия Нинова онзи ден пак изкара калъчката и посочи Радев като враг. Но не враг на демокрацията в България например, какъвто е всъщност, а враг конкретно на левицата, защото иска да овладее нейния електорат.
Нали се сещаме, че това са дребни закачки между кръвни роднини, целта им е да се вдигне пушилка и да се объркат политически невинните граждани в България за това кой е добър, кой лош, тоест, кой кой е в българската политика и дали българската политика изобщо е българска политика.
За услужливите на Радев медии няма какво да говоря. Те не просто по всякакъв начин опитват да омаловажат факта, че след две години пълзяща президентска диктатура, най-после има шанс в страната да се възстанови крехката парламентарна демокрация. И шанс да измием срама от лицето си, като помогнем искрено на Украйна с каквото можем. Да вземем реални мерки срещу инфлацията и икономическите проблеми. Да направим още две крачки към дълбокото на Европа – влизането в Шенген и еврозоната.
Не, на тези патриотични медии не им пука за тези истински патриотични стъпки, напротив – не ги искат и помагат на тъмните сили, за да не ги постигнем. Те буквално кроят интриги, насъскват една част от управляващите политици срещу друга част от управляващите политици, канят по студията основно политически трупове и прочути с продажността си „коментатори“, целенасочено объркват публиката, като смесват важни теми с всекидневна плява – изобщо, държат се не като истински медии, а като слугинаж на мафията. Какъвто, впрочем, са отдавна. .
Доста сложна координация се изисква, за да се случва всичко това едновременно и този факт още веднъж трябва да ни накара да се замислим докъде стига „паралелната държава“ у нас, какви територии владее тя, по какви конкретни механизми се ръководи, как успява във важните моменти да съчетае иначе несъчетаеми интереси на клановете, за да се противопоставят ефективно на обща за тях опасност.
Такива нещица ми се ще да научим за делата на истинската мафия в България, която не просто – като всяка нормална мафия – седи в сенките и върши престъпления с цел печалба. Не, българската мафия в голямата си част е видима, практически през целия преход тя е на позиции да управлява страната, добре организирана е, безпощадна и последователна в отстояване на своите интереси. Единственият парадокс е, че всъщност нейните интереси са преди всичко руските, а чак след това или поне паралелно с това – и собствените ѝ.
Усещам обаче как някой умник вече тръпне в очакване да чуе коя е добрата новина, свързана с оставките на 28 областни управители. Ами добрата новина са самите оставки.
Не, не греша, като в началото казвам, че тази новина е лоша, а сега – че е добра. Лоша е в тактически план, за няколко дни, докато отмине шокът и бъдат назначени нови хора на мястото на саботьорите. В стратегически план обаче новината е добра, защото кабинетът Денков няма да работи с тия типове и занапред да се чуди дали да не остави някой от тях на поста. Просто вече знае, че който и от тях да остане, ще продължи да мъти водата и занапред.
И е добра тази новина новината също, защото дава поредният ясен знак, поредното предупреждение към редовното правителство да не се отпуска, а постоянно да очаква удари под пояса. Те няма да спрат, това с оставкаджиите не и последен ход на руско-българската мафия в защита на общите им интереси.
В същото време обаче има и доза оптимизъм в ставащото. Радев може и да не си дава сметка, но той вече е не „Биг бос“ в държавата, а по-скоро „Полетият поливач“, както се казва първата комедия в света, дело на пионерите на киното, братя Люмиер.
Неговите очевидни, но доста жалки всъщност опити да саботира кабината „Денков“, мобилизацията на всички тъмни сили, могат да имат само обратен ефект – да сплотят за общи действия ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ. Даже да породят известно доверие между тях, ако останат хладнокръвни и не се поддадат на интригите – което всъщност е шансът им да оцелеят като управление достатъчно дълго, за да свършат поне нещо полезно.
Така че – давай, каубой! – да видим какво още може да измисли бандата зелени чорапи, овладяла България. Дали няма да оставят Гешев, както е започнал, да се вихри с още искания за оставки, дали няма да опитат чрез „Възраждане“ да нахлуят в Министерския съвет и да си вземат пак властта, дали пък няма направо да поискат от Москва руски специалисти по борба с безредиците, за да овладеят антируските безредици в България? Загадка е засега. Но е факт, че с всеки изминал ден, когато тъмните сили се провалят, силата и обществената им подкрепа ще отслабват, докато накрая се спихнат като пробит мях.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
МЕЧО ПУХ И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА
Пламен Асенов – специално за „Стършел“
От Мечо Пух българската политика взима много абсурдни идеи, които реализира по смешен начин. От българската политика Мечо Пух не взима нищо – и така си е съвършен. Но ако реши да кльофне в несъвършенството, ще му помогнем, като му подарим някои свои изконни принципи.
Първият е за противното Аз. Имам предвид противоположното, но и противното звучи добре. През 1990 българските комунисти заспаха като престъпната стогодишна руска курва БКП, а се събудиха като невинната европейска девица БСП. Девица – да не се бърка с левица. Само девиците могат с гордост да се хвалят, че са пак тук и пак същите. Е, и „бившите“ комунисти. Наистина, пак са същите – некадърни, крадливи, лъжливи. И любят Русия повече от себе дори.
После изневиделица дойде Симеон. Или го домъкна котката. Уж цар, той с охота стана премиер. Но пак настояваше да го царосват и придворните го царосваха – нали ръката, която храни, трябва да се целува. А Негово Нищожество, въпреки че борави с пет думи и никога не знае колко е часът, сътвори мантрата „няма ляво, няма дясно“, с която вкара българската политика в популизма, където тя продължава да затъва.
И третата голяма трансформация, свързана с противното Аз, е с Румен Радев. Той заспа президент, а се събуди президент и премиер едновременно. Заспа като човек, призван да спазва Конституцията, а се събуди като нарушител на основния демократичен принцип – разделение на властите. Е, за негова чест, запази автентична част от себе си – заспа като човек на руските интереси в България и се събуди пак като човек на руските интереси в България.
Вторият принцип, който ще подарим на Мечо Пух, е за величието на нищожеството. Велико е да си лидер на партия, но е нищожно да ти викат Копейкин. Велико е да си главен прокурор, но е нищожно да обвиняваш избирателно. Велико е да искаш съдебна реформа, но е нищожно да не знаеш как да я направиш. И прочие слабоумия.
Третият принцип е за ръководната роля на невежеството. Ако си Бойко Борисов и не знаеш кой политически ход е най-добър, не пробвай всичките в един и същи ден, докато уцелиш правилния. Ако си Корнелия Нинова и не знаеш каквото и да било за каквото и да било, не се фукай, че можеш да управляваш най-добре от всички. Ако си Румен Радев и не знаеш как още да угодиш на Русия, не ходи в Южна Африка да търсиш отговора. Направи както обикновено – питай Елеонора Митрофанова, тя знае.
И четвъртият принцип е за двойния стандарт. Аз, дори когато греша, съм прав – всички други, дори когато са прави – грешат. Ченгетата са престъпници, но престъпниците не са ченгета. В Македония има българи, обаче в България няма македонци. Европа ни плаща, но ние обичаме Русия. Такива простички неща имам предвид.
Съмнявам се обаче, че Мечо Пух ще иска да вземе тези наши принципи. Той все пак е твърде умен и, ако ииска, винаги може да открие сам Северния полюс-колюс, а не да чака някой друг да му го открие.
De Profundis: НА РУМЕН РАДЕВ СА МУ ОТЕСНЕЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ЧОРАПКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-rumen-radev-sa-mu-otesneli-zelenite-chorapi
Помните ли онази детска песничка от съветските комунистически времена за Дядо Мраз, дето тропа с червените ботушки. Е, в европейска и натовска България пък си имаме президент Румен Радев. Той гневно тропа със зелените чорапки, защото никой напоследък не зачита съкровените му желания, а всеки си прави каквото иска – гадни редовни кабинети например. Не ги е срам!
Но защо тропа Радев чак толкова много, практически – при всяка стъпка?
Първо помислих, че е заради комбинация от бедност и лоша хигиена – има само един чифт зелени чорапки човекът и ако Деси не е много сръчна перачка, от постоянното носене те хващат кора от мръсотия. Не е като да не съм виждал подобни случаи в казармата.
Обаче онзи ден моят приятел Сашо ми отвори очите. „Отеснели са му чорапките“ – мъдро се произнесе той. И наистина, всеизвестно е, че когато човек мисли и управлява с краката, те се раздуват, а чорапките отесняват.
А Радев за последните няколко години много власт натъпка в долните си мисловни крайници и сега голямо тропане ще падне, защото тази власт може да беше взета без кръв, но само с кръв ще се даде. Зер иначе руските господари ще са твърде недоволни, че не си изпълнява поставените задачи и ще го критикуват, вместо да го галят бащински по главичката. Може даже и пръст да му размахат.
Знаете ли, граждани, направо не ми се говори за тоя домъкнат от котката човек, но няма как – президент ни е, все пак, значи – слуга на народа. И трябва винаги да отбелязваме кога и къде греши, за да се учат и съобразяват другите слуги на народа, които ще ни дойдат до главите след него.
Но първата грешка е в самите нас, естествено, във всички нас, тъй нареченият „български народ“. Голямо влияние позволихме на Радев да придобие, докато и последният глупак в тази страна схване и признае публично, че работата с този човек не е читава. Някои, като Бойко Борисов, първо мислеха, че политически могат да сдъвчат Радев на закуска и да го изплюят, така че великодушно му помогнаха да спечели първите президентски избори, като издигнаха срещу него неизбираемата Цецка Цачева. Сега Борисов се хапе силно отзад, но полза няма.
Други, като Кирил Петков и Асен Василев пък си зарязаха перспективите на Запад, върнаха се в България и влязоха в политиката, където, общо взето, не им е работата, точно заради Румен Радев. И дълго, включително за втория мандат, му се кланяха и клеха във вярност, като му помогнаха да спечели не само вота, а и политически позиции, без по Конституция да има право на тях. Както и съвсем свободно да прави политически ходове, които са в ущърб на българските национални интереси, а защитават най-вече руските.
Сега пък Петков, Василев и техните хора се хапят и отпред, и отзад. И ще продължат да се хапят, защото Радев няма да остави на мира новото правителство, той ще се бори срещу него с всички налични средства. Които, заради голямата кохорта руски хранени хора, настанена на ключови позиции в държавата, не са малко.
Трети пък, като моя приятел Велислав Величков, преди време взеха, та направо коленичиха да целуват ръката на Радев, сякаш е някакъв нов български Месия в политиката, а сега мрънкат, че той няма право на каквито и да било коментари при връчването например на втория мандат. И други мрънкания.
Ами няма право. Но той нямаше и право да бъде изобщо избран за президент с одобрението на руския генерал Решетников, плюс ключовите думи на уста, че Крим е руски. Нямаше право да забранява България да изпълни своя съюзнически и морален дълг, като даде на Украйна оръжия наистина според възможностите си, а не според желанието на Русия.
Нямаше право да управлява пряко чрез поредица марионетни правителства, като грубо съчетава президентската с изпълнителната власт и със зор, но и с удоволствие, пълзи по стълбата към едноличната диктатура. Нямаше право също от Истанбул онзи ден императивно да заяви: „Бъдещият редовен кабинет трябва да следва курса, който ние зададохме, не просто да има увещания и разговори“. И го казва, въпреки че много добре знае колко е пагубно е да се следва курса, който „те“ зададоха, курс за откъсване на България от Европа и НАТО, за тикането на страната към Москва и московските интереси.
Знае го, защото самият Радев е автор и водещ на този курс, защото направи – и ще продължи да прави, помнете ми думата – дори невъзможното, за да не помогнем адекватно на Украйна, да не влезем в Шенген и Еврозоната, да нямаме бюджет, да се втъчем в поредица безсмислени избори и страната да живее години наред в постоянен хаос, за да могат руските господари да ловят в тази мътна вода колкото и каквато си поискат риба.
Нямаше право Радев също демонстративно да напуска, докато министрите от кабинета „Денков“ се заклеват в Народното събрание, защото той е институция, не човек, тоест, забранена му е проявата на лични капризи.
Ама не бил харесвал правителството, защото то било не знам какво си…..Както се казва в оная хубава приказка – цяло село може с Пена, само мъжът ѝ не може.
Никъде не пише, че президентът е длъжен да харесва правителството, с което му се налага да работи, може да не го харесва колкото си ще и вечер под юргана да споделя душевната си горчивина с Деси, но като държавен глава е длъжен да уважава избора на българите и решенията на техните народни представители. Защото Парламентът, а не президентът, е висшата институция в тази страна – колкото и на Румен Радев да не му се вярва и да не му се ще да бъде така.
Освен това, като цяло, ситуацията е много лесна за преценка от страна дори на човек, който не се интересува и не разбира много от политика. Като видиш, че срещу кабинета „Денков“ скачат и бият г..за в тавана доказано антибългарски и доказано некадърни партии като „Възраждане“ и БСП, няма нужда да си гений, за да разбереш, че зад тази съпротива стоят не достойни, а недостойни аргументи и интереси. Вместо това обаче, Румен Радев се пправи на сляп и тъп, като твори точно обратното – опитва да оглави безумната антибългарска съпротива.
Да, граждани, още много права да сътворява разни политически безумия теоретично няма президентът Румен Радев, но ето, че практически ги има и ги упражнява вече доста години. Вина за това носи цялата българска политическа класа, заради своята некадърност, недалновидност, нерешителност за действие и неспособност да поставя националните над партийните и личните интереси.
Вина за това има и българското гражданско общество, доколкото все пак такова животно донякъде съществува. То е слабо, атомизирано, трудно постига съгласие дори по очевидни общи за демокрацията в страната цели и опасности, какво остава – по начините за справяне с тях. Това е грях, не обикновена неспособност.
Много ми се иска да вярвам, че сега, като започне да действа кабинетът „Денков“ и евентуално предприеме някои добри ходове, ситуацията в България ще започне да се обръща към по-добро. Да, знам колко много и до голяма степен – кои точно, са опасностите във и пред този кабинет. Въпреки доста разпространеното мнение обаче, че най-голямата опасност е вътре в самото правителство, заради недоверието, което съществува между двете страни в него – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ, аз смятам, че основната заплаха е отвън. И тя ще се реализира по две линии.
Първата линия е, че именно отвън ще бъдат задействани вътрешните фактори за създаване и развитие на противоречията. Това е свързано с вътрешните хора, които служат на други, външни господари или на някакви свои фантастични политически логики. Вероятно най-много такива бомби със закъснител са внедрени в ПП и водещите политици там много трябва да внимават кой от близките им съратници какво говори и какво прави тези и следващите дни.
Втората линия на външна заплаха срещу новия редовен кабинет, е от действията точно на Румен Радев като президент и неговия екип, на неговите хора, които са на ключови места в специалните служби и МВР, на неговите хора в съдебната система, а дори и на върха на прокуратурата, както се разкрива пред очите ни сега, с внезапните искания на имунитети.
Да, БСП, „Възраждане“ и други руски креатури ще крещят, ще размахват заплахи и обвинения, може и някакви протести да организират, но те са фон, те са партии без реална власт и с ограничено обществено влияние. Реалната заплаха е точно президентът и ако премиерът Денков не си даде сметка за това и не се готви за отбиване на скорошни много на брой и много мръсни удари под кръста, горчиво ще се кае.
А заедно с него ще се кае и крехката надежда на българите – че най-после има шанс да се измъкнем от руското блато, в което ни вкарва целенасочено Радев и да започнем да организираме пълноценно живота си като европейска, свободна и демократична страна.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
Блогът на Пламен Асенов 