De Profundis: НА РУМЕН РАДЕВ СА МУ ОТЕСНЕЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ЧОРАПКИ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-na-rumen-radev-sa-mu-otesneli-zelenite-chorapi
Помните ли онази детска песничка от съветските комунистически времена за Дядо Мраз, дето тропа с червените ботушки. Е, в европейска и натовска България пък си имаме президент Румен Радев. Той гневно тропа със зелените чорапки, защото никой напоследък не зачита съкровените му желания, а всеки си прави каквото иска – гадни редовни кабинети например. Не ги е срам!
Но защо тропа Радев чак толкова много, практически – при всяка стъпка?
Първо помислих, че е заради комбинация от бедност и лоша хигиена – има само един чифт зелени чорапки човекът и ако Деси не е много сръчна перачка, от постоянното носене те хващат кора от мръсотия. Не е като да не съм виждал подобни случаи в казармата.
Обаче онзи ден моят приятел Сашо ми отвори очите. „Отеснели са му чорапките“ – мъдро се произнесе той. И наистина, всеизвестно е, че когато човек мисли и управлява с краката, те се раздуват, а чорапките отесняват.
А Радев за последните няколко години много власт натъпка в долните си мисловни крайници и сега голямо тропане ще падне, защото тази власт може да беше взета без кръв, но само с кръв ще се даде. Зер иначе руските господари ще са твърде недоволни, че не си изпълнява поставените задачи и ще го критикуват, вместо да го галят бащински по главичката. Може даже и пръст да му размахат.
Знаете ли, граждани, направо не ми се говори за тоя домъкнат от котката човек, но няма как – президент ни е, все пак, значи – слуга на народа. И трябва винаги да отбелязваме кога и къде греши, за да се учат и съобразяват другите слуги на народа, които ще ни дойдат до главите след него.
Но първата грешка е в самите нас, естествено, във всички нас, тъй нареченият „български народ“. Голямо влияние позволихме на Радев да придобие, докато и последният глупак в тази страна схване и признае публично, че работата с този човек не е читава. Някои, като Бойко Борисов, първо мислеха, че политически могат да сдъвчат Радев на закуска и да го изплюят, така че великодушно му помогнаха да спечели първите президентски избори, като издигнаха срещу него неизбираемата Цецка Цачева. Сега Борисов се хапе силно отзад, но полза няма.
Други, като Кирил Петков и Асен Василев пък си зарязаха перспективите на Запад, върнаха се в България и влязоха в политиката, където, общо взето, не им е работата, точно заради Румен Радев. И дълго, включително за втория мандат, му се кланяха и клеха във вярност, като му помогнаха да спечели не само вота, а и политически позиции, без по Конституция да има право на тях. Както и съвсем свободно да прави политически ходове, които са в ущърб на българските национални интереси, а защитават най-вече руските.
Сега пък Петков, Василев и техните хора се хапят и отпред, и отзад. И ще продължат да се хапят, защото Радев няма да остави на мира новото правителство, той ще се бори срещу него с всички налични средства. Които, заради голямата кохорта руски хранени хора, настанена на ключови позиции в държавата, не са малко.
Трети пък, като моя приятел Велислав Величков, преди време взеха, та направо коленичиха да целуват ръката на Радев, сякаш е някакъв нов български Месия в политиката, а сега мрънкат, че той няма право на каквито и да било коментари при връчването например на втория мандат. И други мрънкания.
Ами няма право. Но той нямаше и право да бъде изобщо избран за президент с одобрението на руския генерал Решетников, плюс ключовите думи на уста, че Крим е руски. Нямаше право да забранява България да изпълни своя съюзнически и морален дълг, като даде на Украйна оръжия наистина според възможностите си, а не според желанието на Русия.
Нямаше право да управлява пряко чрез поредица марионетни правителства, като грубо съчетава президентската с изпълнителната власт и със зор, но и с удоволствие, пълзи по стълбата към едноличната диктатура. Нямаше право също от Истанбул онзи ден императивно да заяви: „Бъдещият редовен кабинет трябва да следва курса, който ние зададохме, не просто да има увещания и разговори“. И го казва, въпреки че много добре знае колко е пагубно е да се следва курса, който „те“ зададоха, курс за откъсване на България от Европа и НАТО, за тикането на страната към Москва и московските интереси.
Знае го, защото самият Радев е автор и водещ на този курс, защото направи – и ще продължи да прави, помнете ми думата – дори невъзможното, за да не помогнем адекватно на Украйна, да не влезем в Шенген и Еврозоната, да нямаме бюджет, да се втъчем в поредица безсмислени избори и страната да живее години наред в постоянен хаос, за да могат руските господари да ловят в тази мътна вода колкото и каквато си поискат риба.
Нямаше право Радев също демонстративно да напуска, докато министрите от кабинета „Денков“ се заклеват в Народното събрание, защото той е институция, не човек, тоест, забранена му е проявата на лични капризи.
Ама не бил харесвал правителството, защото то било не знам какво си…..Както се казва в оная хубава приказка – цяло село може с Пена, само мъжът ѝ не може.
Никъде не пише, че президентът е длъжен да харесва правителството, с което му се налага да работи, може да не го харесва колкото си ще и вечер под юргана да споделя душевната си горчивина с Деси, но като държавен глава е длъжен да уважава избора на българите и решенията на техните народни представители. Защото Парламентът, а не президентът, е висшата институция в тази страна – колкото и на Румен Радев да не му се вярва и да не му се ще да бъде така.
Освен това, като цяло, ситуацията е много лесна за преценка от страна дори на човек, който не се интересува и не разбира много от политика. Като видиш, че срещу кабинета „Денков“ скачат и бият г..за в тавана доказано антибългарски и доказано некадърни партии като „Възраждане“ и БСП, няма нужда да си гений, за да разбереш, че зад тази съпротива стоят не достойни, а недостойни аргументи и интереси. Вместо това обаче, Румен Радев се пправи на сляп и тъп, като твори точно обратното – опитва да оглави безумната антибългарска съпротива.
Да, граждани, още много права да сътворява разни политически безумия теоретично няма президентът Румен Радев, но ето, че практически ги има и ги упражнява вече доста години. Вина за това носи цялата българска политическа класа, заради своята некадърност, недалновидност, нерешителност за действие и неспособност да поставя националните над партийните и личните интереси.
Вина за това има и българското гражданско общество, доколкото все пак такова животно донякъде съществува. То е слабо, атомизирано, трудно постига съгласие дори по очевидни общи за демокрацията в страната цели и опасности, какво остава – по начините за справяне с тях. Това е грях, не обикновена неспособност.
Много ми се иска да вярвам, че сега, като започне да действа кабинетът „Денков“ и евентуално предприеме някои добри ходове, ситуацията в България ще започне да се обръща към по-добро. Да, знам колко много и до голяма степен – кои точно, са опасностите във и пред този кабинет. Въпреки доста разпространеното мнение обаче, че най-голямата опасност е вътре в самото правителство, заради недоверието, което съществува между двете страни в него – ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ, аз смятам, че основната заплаха е отвън. И тя ще се реализира по две линии.
Първата линия е, че именно отвън ще бъдат задействани вътрешните фактори за създаване и развитие на противоречията. Това е свързано с вътрешните хора, които служат на други, външни господари или на някакви свои фантастични политически логики. Вероятно най-много такива бомби със закъснител са внедрени в ПП и водещите политици там много трябва да внимават кой от близките им съратници какво говори и какво прави тези и следващите дни.
Втората линия на външна заплаха срещу новия редовен кабинет, е от действията точно на Румен Радев като президент и неговия екип, на неговите хора, които са на ключови места в специалните служби и МВР, на неговите хора в съдебната система, а дори и на върха на прокуратурата, както се разкрива пред очите ни сега, с внезапните искания на имунитети.
Да, БСП, „Възраждане“ и други руски креатури ще крещят, ще размахват заплахи и обвинения, може и някакви протести да организират, но те са фон, те са партии без реална власт и с ограничено обществено влияние. Реалната заплаха е точно президентът и ако премиерът Денков не си даде сметка за това и не се готви за отбиване на скорошни много на брой и много мръсни удари под кръста, горчиво ще се кае.
А заедно с него ще се кае и крехката надежда на българите – че най-после има шанс да се измъкнем от руското блато, в което ни вкарва целенасочено Радев и да започнем да организираме пълноценно живота си като европейска, свободна и демократична страна.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ ДА СИ ХОДИ, ЗАЩОТО Е ВРЕДЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-da-si-hodi-zashtoto-e-vreden-za-balgariya
Крайно време е Румен Радев да си ходи.
На село или в Сибир, или където ще, но да се маха от българското президентство, защото за мандат и половина оцапа не само лицето на институцията, а и лицата на всички българи по начин, по който никой друг политик не си е позволявал досега да ги цапа.
Ако някой се чуди какви пък чак толкова са греховете на Радев – много са, но няма да изброявам всички, само ще обобщя базисния проблем – българските национални интереси и интересите на Румен Радев съществуват в две различни вселени, дори не паралелни. Затова той – щях да кажа „води“, не, не води, а тласка – страната в лоша посока. Не в грешна, в лоша. Дори отвратителна.
За да сме съвсем наясно – глобално погледнато, реалният български национален интерес изисква максимална интеграция на България в ЕС и НАТО.
Това е единственият начин, по който ние можем не само да преодолеем видимото си икономическо и обществено изоставане от другите европейски народи, а евентуално да преодолеем и отвратителния си байганьовски манталитет, като постепенно станем по-свободни, по-умни, по-човечни, по-усмихнати, по-спокойни.
Дори ще прескоча неписаната граница на политическото мълчание по темата, като кажа, че нашият интерес изисква не хлабава европейска конфедерация, а силна федерация, тоест – колкото може повече централизация на самия ЕС, колкото може повече ние „да се разтворим“ в Европа.
Страни като Полша, Унгария или Чехия може да нямат нужда от това, на тях и сегашната централизация понякога им идва много. Но нас, българите, както изглежда, някой трябва да ни хване здраво за ръчичка и да ни води като слепец в правилната посока, докато свикнем да се движим нататък.
В този смисъл, пълна лъжа са руските пропагандни внушения, че някой от Брюксел или Вашингтон управлява България и постоянно ни натиска да правим не онова, което искаме, а онова, което те искат. Напротив, ЕС и НАТО са твърде деликатни и, от моя гледна точка – за съжаление, не си позволяват да прилага по-сериозни мерки, за да ни вкарат в правия път. И да ни държат там, де, щото ние винаги сме готови да кривнем из сокаците.
Интересът на Румен Радев е точно обратен на дълбоката европейска интеграция на България, затова той не само говори неща, които противоречат на българския интерес, но и реално дърпа страната назад и надолу.
Ама искаме да влезем в Шенген. Абе искаме, ама не съвсем. Щото ако наистина искахме, досега щяхме да сме влезли. И през последните две години, откак управлява директно под маската на служебните си правителства, Радев е един от основните, преки или косвени, виновници за стопирането на движението ни към Шенген.
Само това да беше проблемът, пак трябваше да си ходи – ама не си ходи!
Да, искали сме били да влезем в Еврозоната. Ами – не, не щем. И то не заради такива като Рубльов, които събират помощи в евро, за да подкрепят подписката си срещу еврото, а заради такива „истински патриоти“ като Радев. Влизането в Еврозоната означава не само облекчаване на търговията и пряко подобряване на икономическото развитие на България, но и до голяма степен край на удобните за задкулисието практики – пране на мръсни пари, печалби от контрабанда и продажби на забранени стоки, такива ми ти дела, които сегашното задкулисие наследи пряко от бившето задкулисие на комунистическата Държавна сигурност.
Влизането в Еврозоната, както и в Шенген, значи също допълнително откъсване на България от руската орбита – нещо, което Москва не иска да допусне, а българските продажни русофилски кръгове, колкото и понякога активно да се драчат един с друг, като цяло дори не искат да си помислят подобно развитие.
Е, как задкулисието ще допусне да му се случат такива лоши работи? И то съответно използва Радев като инструмент, за да забави процесите на задълбочена европейска интеграция максимално или изобщо да ги спре. Да, Радев от доста време е единствената практически работеща власт в страната и само той може да го стори.
От своя страна пък Радев използва задкулисието, за да държи българската политика и цялото българско общество в атомизирано състояние – без адекватни политически партии и нормален политически процес, без основни институции като Парламент и редовно правителство. Това е хаос, но хаос, увенчан със самия него на президентския трон.
Не разбирам хората, които не разбират, че Румен Радев е основният проблем на България вече от доста време. Не е Бойко Борисов, Борисов беше, Борисов е вече отдавна извън властта, Борисов е минало, макар че той самият още не си дава сметка за това. И макар че някои още продължават да пищят: Борисов това, Борисов онова.
И по този повод ще ви кажа, граждани, една истинска история. По време на Втората световна война шведската писателка Астрид Линдгрен работи в отдела за цензуриране на писмата. И там, далеч преди да стане публично известно, тя научава за ужасите на концлагерите и е разтърсена. Но все пак пише: „Ако наистина трябва да избирам между двамата диктатори, предпочитам цял живот да слушам „Лили Марлен“, отколкото да чувам как сталинските пълчища маршируват по улиците“.
Това е история отпреди времето на тъй наречената „политическа коректност“, ако сега някой си позволи да каже, че Сталин, съответно – Путин, е по-лош от Хитлер, бива заклеймен от всички левичарско-русофилски кръгове, а Фейсбук направо го изтрива като враг.
Но дадох примера заради друго. За да кажа, че аз не понасям и никога не съм понасял политиката нито на Борисов, нито на Радев, но ако трябва принудително да избирам между двамата, бих избрал Борисов. Да, те и двамата са някакви недостатъчно умни и политически абсолютно неопитни хорица, оказали се по една или друга случайност или приумица на Съдбата, на върха на държавното управление.
И двамата обаче имат някои забележителни качества. Имат например /анти/ морална гъвкавост, която им позволява да обяснят и дори да оправдаят, поне в собствените си очи, сътворените от самите тях управленски безобразия. Имат силна андрешковска способност да защитават собствения си интерес и да го реализират в подходящия момент с всички подръчни средства, независимо, че после нещата може да станат по-лоши. За другите. Имат удивителната способност да се вкопчват във властта и да я упражняват до край, сякаш са чели „Принцът“ на Макиавели, без да са го чели. Доста еднакви са.
Разликата е, че Борисов все пак притежава някакво, макар ужасно, чувство за хумор, докато Радев на мястото, отредено от природата за съсъд на чувството за хумор, притежава само нещо ужасно.
Имам предвид – ужасно като последствия за всички нас, българите. Например защото до последната секунда не беше ясно дали Румен Радев е поканен за срещата на 9 лидери от Източна Европа с Байдън във Варшава. Помним как предшественикът му Георги Първанов бе практически изцяло изолиран от съюзниците ни и как това бе проблем не за него лично, а за България. Та изглежда сме на път и Радев да бъде пъхнат в кьошето на свободния свят заради позицията си по повод руската агресия в Украйна и призивите му Киев да се предаде на руснаците. Това не са позиции на България, но той ги представя като такива. И хората отвън така възприемат нещата – нали ние сами сме си избрали този президент, даже втори път. А и не сме го изритали от поста след многото щети, които нанесе на страната.
Ето как стигнахме и до втория важен въпрос – не само дали и защо Радев трябва да си ходи, но как.
Опциите са три – улична метла, импийчмънт и подаване на оставка. Третото отпада по презумпция – хора като него никога не намират в себе си морал, за да подадат оставка, дори ако са независими. А когато са зависими пък – не могат да предадат господарите си, като изоставят поста, на който са назначени и захвърлят черните си дела недовършени.
Първата опция – улична метла да измете Радев от президентството, би била най-доброто и демократично средство за справяне с проблема, но и това няма да стане. Както знаем, българското гражданско общество, доколкото го имаше в първите години след „избухването на демокрацията“, отдавна вече се стопи в небитието. Няма кой да излезе да протестира активно пред президентството, няма кой да замеря сградата с домати и картофи, няма кой да направи денонощен флаш моб или гладна стачка с искане Радев да се маха.
Да, онези, дето преди две години му целуваха ръка, сега са ужасени, но полза няма – машината е задвижена и ни управлява един не просто некадърен президент, но и президент, който използва буквата на Конституцията, за да наруши тотално духа на същата тази Конституция.
Третата опция е партиите най-после да разберат на какво ги обрича политическата игра на президента, да се стреснат и да намерят в себе си сили, за да сътрудничат и да стигнат до импийчмънт.
Мога да се обзаложа обаче, че и това няма да се случи. Въпреки гръмките изявления на Кирил Петков, че коалицията ПП – ДБ ще има над 130 депутати, това няма как да стане. А и да има как, те пак трябва да търсят още партньори, защото доста повече подкрепа трябва, за да успее процедурата по законово отстраняване на Радев. А изобщо не съм сигурен, че в ПП и ДБ има политическа воля както за неговото махане, така и за търсене на партньори изобщо.
С други думи, граждани, каквото и да ни струва това в политически и морален план, ще трябва вероятно още известно време – до края на втория мандат – да търпим неприятната воня на президентската камила, вързана на „Дондуков“ 2. Лошата новина е, че търпим тази воня не докато ние яздим камилата, а докато тя язди нас.
Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа, втора и трета част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ В НЮ ЙОРК – ПРЕСТИЖНИЯТ И ЗАБАВЕН СПОРТ НА ПРАЗНОТО ДРЪНКАНЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-rumen-radev-v-nyu-york-prestizhniyat-i-zabaven-sport-na-praznoto-drankane
Обикновено аз, като нямам какво важно да кажа по даден въпрос, граждани – мълча. И тъй като често мълча, дори когато другите говорят с мен, мнозина ме смятат за темерут. Не е ласкателно, особено днес, когато празното дрънкане е нещо като престижен и забавен спорт, но пък имам утехата, че не съгрешавам против светостта на мисълта и словото. Поне не често и не много.
Но президентът Румен Радев няма подобни скрупули, напротив, той явно смята, че като е сложен начело на държава от празнодрънкащи, трябва да се впише подобаващо в средата. Или просто си е такъв по природа – изберете сами.
Е, хубаво, да дрънкаш в България, иди-дойди, обръгнали сме. Но да отидеш в Ню Йорк за сесия на ООН, междувременно да отъркаш стола на форум за религиозните свободи и след това да се разпищолиш словесно, както Радев стори тези дни, е проява на политически непукизъм. Което значи, че си пълен политически невежа, но не ти пука от това.
Другият вариант е дрънкането му да е защитна тактика. От страх някой местен журналист с изнервящо пълна свобода на словото да не го запита за странната му любов към режима на Путин и подкрепата за хибридната война на Русия срещу България, Радев изстрелва рояк глупости за отклоняване на вниманието. Ако не знаете, така е в авиацията – пуска се облак метални лентички да отклони вражеската ракета от истинската цел.
Не, че някой наистина ще пита Радев за нещо, де, това е само фигуративно казано.
Но като четете българските медии за президентските словесни авантюри в Ню Йорк, граждани, май ще останете с Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ ПАК ЩЕ СПАСЯВА БЪЛГАРИЯ – НО В ИМЕТО НА РУСИЯ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-rumen-radev-pak-shte-spasyava-balgariya-no-v-imeto-na-rusiya
Румен Радев направи отчет на двегодишното си президентско управление. Или да кажем – присъствие във властта, както би било по-точно, а и по-честно, да се опише цялата ситуация с неговата позиция на „Дондуков” 2.
Въпреки някои сериозни външно-видови отклонения от визията на средния български интелектуалец, които носи, този тип все пак натрапчиво ми прилича на творец на свободна практика, който става сутрин, отива в ателието или сяда зад компютъра и почва да се чуди – ми аз днес к`во ли да работя, та да изкарам някой лев?
Разликата е само в това, че за хората на свободна практика работата е сигурна, заплатата – не, докато при Радев заплатата е сигурна, работата – не.
Та, ето ни го и сега, граждани, нашият любим президент – имаше цели две години да се подготви за този свой отчет, да ни го представи по начин най-художествен и вдъхновявителен, но не би, човекът пак се изказа неподготвен. И аз предлагам повече да не мъчим себе си, пък и него, с напразни очаквания да каже нещо свястно някой ден. Намирам вече за доказано, че този случай е аналогичен на оня с тежкия махмурлук – гъз се вдига, глава се не вдига.
Имам предвид, че май президентът ни още не е напълно изтрезнял от досадното си и Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ НА РУМЕН РАДЕВ ТИТЛАТА „ДЕМОКРАТ“
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-zashto-tryabva-da-priznaem-na-rumen-radev-titlata-demokrat
Тъкмо се бях притеснил, че политическите хора по света и у нас напоследък кротнаха и не ръсят словесни и мисловни бисери в обичайното количество и ето, че настана взрив. Да се чуди човек накъде да погледне и откъде да започне.
Френският президент Емануел Макрон пак ще прави европейска армия, но този път тя ще ни защитава „от САЩ, Русия и Китай”.
Тоя тип ще остави генералите и чиновниците от НАТО безработни. По-важното обаче е друго – той май надмина Де Гол в безсмисления опит да смрази до край изключително важните за съдбата на свободния свят евро-атлантически отношения.
Защо французите правят това, не знам, По време на кървавата си „революция” в края на 18 век, Франция е пръв приятел със САЩ. Явно после нещо става и те неизменно са на контра, нищо, че американците на два пъти ги освободиха с цената на много жертви и пари от немска окупация през миналия век.
И не ги освободиха както руснаците – нас, а наистина, като демократична страна – демократична страна. Но може пък точно това да е проблемът – комплекс и други префърцунени френски народопсихологии.
Но, майната им на историята и психологията, важно е друго – истинското политическо безсмислие, което се съдържа в изказването на Макрон.
Първо, САЩ никога и по никакъв начин не са дали повод дори да си представим, че са военна заплаха за Европа като цяло и Франция в частност. Напротив, те винаги работят заедно с европейците като основни съюзници срещу Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: РУМЕН РАДЕВ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ВАРИАНТ НА ИГРАТА „ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА“
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/de-profundis-rumen-radev-i-politicheskiyat-variant-na-igrata-tuka-ima-tuka-nema
Светлият лик на президента Румен Радев – изтипосан на чаши в три разновидности и широко разпространен на русофилския събор на Копринка.
Така може да започне всяка модерна българска народна приказка. Или не всяка, а само онази, в която един семпъл човек от народа поема властта, повежда хорското стадо и на бърза ръка оправя страната. Като свинарят Бърдоква. Нищо, че тази вълшебна приказка по нашите земи вече сме я чели до втръсване, важното е, че продължават разни хора да я сънуват и разказват.
Обаче като споменах Копринка, да припомня – това е мястото, където от години се събират българските най-умни, за да се преброят и се порадват взаимно на умовете си, без никой глупак да ги смущава с трудни въпроси. Сега, с приобщаването на Румен Радев към тях, па било то и под формата на чаша, в цялото това сборище, освен още ум, се добавя и един елемент на красота, какъвто доскоро там липсваше.
Няма да ви питам забелязвате ли колко много образът на Радев се конкурира по красота с този на Тато, защото знам, че забелязвате. Той целият наш „народ” забелязва такива неща, нали затова си Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ЗА ВОЙНАТА НА ХИТРЕЦИ СРЕЩУ БАЛАМИ И НОВИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ НА РУМЕН РАДЕВ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-za-voynata-na-hitretsi-sreshtu-balama-i-novite-perspektivi-na-rumen-radev
По света и у нас има много хитреци, които не само искат все да прецакват останалите, но и останалите да ги обичат като образец за ум, доблест и чест, морал, човеколюбие и други приятни неща. Въпреки че вечно омазват с гадости всичко, до което се докоснат, те поглеждат като смутено бебе и най-философски питат – кой ми оцапа гащите.
В това отношение палмата на първенството се държи от руснаците. Няма да правя исторически преглед, за да го докажа. Стигат само да спомена два от последните случаи на руска наглост, за да се убедите.
В Сирия, заедно с приятеля си Асад, Кремъл гласи операция в провинция Идлиб. А американците предупредиха Путин и Ко да не използват химическо оръжие, иначе ще последват наказателни удари срещу режима в Дамаск. Това е обосновано и логично предупреждение. Самата операция и без това застрашава живота на милиони цивилни и може да произведе нови потоци бежанци към Турция и Европа, а Кремъл и Асад вече показаха, че не им пука за международните договори и си ползват химическото оръжие, за да разчистят бързо терена.
Какво казват обаче руснаците в отговор на американското предупреждение? Ами те квичат като прищипани с вратата прасета и викат, че Вашингтон пречи на порива им към смела антитеростична операция. „Ние се бием с Прочетете остатъка от публикацията »
De Profundis: ИДВА ЛИ САМАТА ЧЕРВЕНА АРМИЯ, ОБЛЕЧЕНА КАТО УЧТИВО ЗЕЛЕНО ЧОВЕЧЕ
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-idva-li-samata-chervena-armiya-oblechena-kato-uchtivo-zeleno-choveche
Предлагам да започнем с един словесен тест, чиято цел е да познаем за кой политик се отнасят следните думи: „Това е човек, участвал във фашисткия преврат в Украйна, по време на който бяха убивани и горени живи хора. Това бе сторено от онези, които именно този човек поддържаше. Поради тази причина аз мога да го нарека фашист. Такава персона трябва да бъде изгонена от страната ни и да не бъде допускана отново. Сегашните управляващи не могат да действат по този начин поради факта, че нямат нужния кураж.”
Не, бе, не са за Волен Сидеров тез горещи слова, макар толкова много да му подхождат, че чак ме е яд, дето не са за него.
Обратно, това са думи на самия Волен Сидеров, с които той се опитва картинно да опише Ханс ван Баален, президент на АЛДЕ /Алианс на либералите и демократите в Европа/, формация, наричана още „либерален интернационал”.
Ето къде е границата, граждани, която в никакъв случай не бива да допускаме да бъде прекрачена!
Говоря за онази неописана, но добре известна на всички граница, при която тъмните, антидемократични сили съзнателно и целенасочено започват да използват принципите на демокрацията за Прочетете остатъка от публикацията »
Блогът на Пламен Асенов 