Малки истории за велики европейци: ИМЕТО НА УМБЕРТО ЕКО

септември 1, 2019 at 5:57 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов

Философът Кант, освен да мисли, е можел и да говори. Нямаме негов запис, но имаме запис на птицечовка. Но какво е общото? Нищо, освен че през 1997 Умберто Еко издаде „Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието”, в която разглежда разни аспекти на знанието, включително за самия себе си. И пише: „Кант не е знаел нищо за птицечовката – и в това няма лошо – но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае поне нещо за Кант.” А вие знаете ли нещо за Кант? Или поне за Умберто Еко?

Може би знаете „Името на розата”, средновековната му криминална драма, така типична за писателя Еко – проста, ако знаеш колкото него за книгите и Средновековието, сложна, ако чакаш от него да научиш, което не знаеш. Но типична и за мислителя Еко, който казва – чети и ще се спасиш сам. Преди „Името на розата” всички познаваха Еко само като философ, медиевист и семиотик. Философ, защото мисли за най-важните неща, медиевист, защото разбира от средновековни дела и събития, семиотик, защото изследва знаците и Прочетете остатъка от публикацията »

Реклами

Постоянна връзка Вашият коментар