СЛЕДАТА, ДОРИ ЧОВЕК ДА Я ОСТАВИ, ПАК ИЗЧЕЗВА

септември 30, 2019 at 6:13 am (Публицистика) (, , , , , )

Интервю на Пламен Асенов с поета Валери Вергилов

Днес ви представям един от най-брилянтните български поети, който, поне според мен, се е появявал през последните три десетилетия. Той се казва Валери Вергилов, книгата му – „Не си отивам кротък”.

Издадена е през тази година от издателство „Жанет 45”, а пловдивската ѝ премиера ще бъде във вторник, 1 октомври 2019, от 19 часа, в клуб „Петното на Роршах”, водещ – Ани Илков.  

– Валери, първото, което вижда читателят от една книга, е заглавието. Твоето гласи „Не си отивам кротък”. Предизвикваш ли някого с това?

– Съдбата! Заглавието се роди съвсем спонтанно, то дойде в момент, когато, без да подозирам, съм се гледал очи в очи със Смъртта. Но „Не си отивам кротък” всъщност е леко трансформиран цитат от стихотворение на Дилън Томас, посветено на баща му. В него той казва: „Не си отивай кротък в тази нощ добра”.

Подзаглавието на книгата също е един непряк цитат, но от Пруст: „В търсене на неизгубеното време”.

 – Да, ясно е за хората, които са се докосвали до Пруст и Дилън Томас, но да поговорим за друго. Книгата ти е късен дебют, но колко време я писа, откога е първото стихотворение в нея?

– С хора като Ани Илков и Емил Андреев бяхме съученици в гимназията, всички пишехме ученическа поезия, всички след това като студенти продължавахме да пием до късни доби вино, да водим литературни разговори, спорове.

Но за мен нещата тръгнаха в друга посока. Поезията може да ми е останала като призвание, но попрището ми беше журналистиката. По този начин се откъснах и от литературната среда ако щеш, но се откъснах и вътрешно, защото напълно се посветих на това, което правех.

След като напуснах журналистиката обаче…..и то доста години след това, без изобщо да съм си давал…..да съм правил някакви планове в това отношение, се роди тази книга и тя се роди някак спонтанно. Ще ти кажа, че две трети близо от стихотворенията в тази книга, първата и втората част, са писани в продължение на около 7-8 месеца. Само последната част, „Език”, е по-продължително дело, върху което съм се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар