БСП И ДЕМОКРАТИЧНИ ИЗБОРИ? МОЖЕ, АМА СЛЕД ПОСЛЕ

септември 11, 2020 at 11:33 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Радио SBS, Мелбърн, Австралия, Фили Ладжмън и Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Утре е отдавна чаканият, но силно оспорван, пряк вътрешен избор за  председател на БСП. Трима от общо петимата кандидати вече се отказаха заради неравните условия, при които трябва да се борят със сегашния лидер Корнелия Нинова. Каква е стойността на този избор за БСП, а и за българския политически живот – обсъждаме с Пламен Асенов. 

– Пламен, БСП казва, че е най-демократичната партия, но за първи път посяга към най-демократичния инструмент за партийно управление – пряк избор на председател. Защо?

– При българските социалисти думите и делата рядко са едно и също, Фили. Трябва да внимаваме какво казват, но още повече – какво правят, ако искаме да знаем какво става всъщност. Фактите сочат, че българската левица е донякъде демократична, само когато е БСДП с Дядо Благоев начело. От 1919, откак се откъсват „тесните социалисти“ или просъветските комунисти, чиито пряк потомък е БСП, те винаги носят силен тоталитарен рефлекс. Това включва некадърни „революции“ и тероризъм, бандитски актове и държавно насилие, плюс емблематичното за тукашната левица национално предателство в името на руската кауза. Както и пълна неспособност да се управлява в демократична и пазарна среда. Да споменем само правителствата на Луканов и Виденов, които през 90-те докараха страната до две национални катастрофи в мирно време. Тези и много други дела са изрисувани с ярки бои на  българската историческа карта – не ги виждат само слепите и онези, които не желаят да ги видят. Тоест, твърдението на БСП, че са най-демократичната българска партия, трябва да се приема като пропаганда, а не като реалност. Затова може би и толкова късно, далеч след повечето си колеги от европейската левица, те също решиха да избират председателя пряко. Както изглежда обаче, вместо източник на нова политическа енергия, този избор може да Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар

СЛЕДАТА, ДОРИ ЧОВЕК ДА Я ОСТАВИ, ПАК ИЗЧЕЗВА

септември 30, 2019 at 6:13 am (Публицистика) (, , , , , )

Интервю на Пламен Асенов с поета Валери Вергилов

Днес ви представям един от най-брилянтните български поети, който, поне според мен, се е появявал през последните три десетилетия. Той се казва Валери Вергилов, книгата му – „Не си отивам кротък”.

Издадена е през тази година от издателство „Жанет 45”, а пловдивската ѝ премиера ще бъде във вторник, 1 октомври 2019, от 19 часа, в клуб „Петното на Роршах”, водещ – Ани Илков.  

– Валери, първото, което вижда читателят от една книга, е заглавието. Твоето гласи „Не си отивам кротък”. Предизвикваш ли някого с това?

– Съдбата! Заглавието се роди съвсем спонтанно, то дойде в момент, когато, без да подозирам, съм се гледал очи в очи със Смъртта. Но „Не си отивам кротък” всъщност е леко трансформиран цитат от стихотворение на Дилън Томас, посветено на баща му. В него той казва: „Не си отивай кротък в тази нощ добра”.

Подзаглавието на книгата също е един непряк цитат, но от Пруст: „В търсене на неизгубеното време”.

 – Да, ясно е за хората, които са се докосвали до Пруст и Дилън Томас, но да поговорим за друго. Книгата ти е късен дебют, но колко време я писа, откога е първото стихотворение в нея?

– С хора като Ани Илков и Емил Андреев бяхме съученици в гимназията, всички пишехме ученическа поезия, всички след това като студенти продължавахме да пием до късни доби вино, да водим литературни разговори, спорове.

Но за мен нещата тръгнаха в друга посока. Поезията може да ми е останала като призвание, но попрището ми беше журналистиката. По този начин се откъснах и от литературната среда ако щеш, но се откъснах и вътрешно, защото напълно се посветих на това, което правех.

След като напуснах журналистиката обаче…..и то доста години след това, без изобщо да съм си давал…..да съм правил някакви планове в това отношение, се роди тази книга и тя се роди някак спонтанно. Ще ти кажа, че две трети близо от стихотворенията в тази книга, първата и втората част, са писани в продължение на около 7-8 месеца. Само последната част, „Език”, е по-продължително дело, върху което съм се Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар