De Profundis: МАЛКИ ЕТЮДИ ВЪРХУ ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА

юли 4, 2021 at 6:16 am (Публицистика) (, , , , , , , , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-malki-etyudi-varhu-golyamata-politika

МЪКАТА МАКЕДОНИЯ

Хайде да проявим въображение и да си представим нещо интересно. Да, знам, мозъците на някои са така вкостенени, та не могат да си представят разни фантастични неща, но нека все пак опитаме.

И така – представете си, че годината е 2004, а Македония влиза в ЕС заедно с Полша, Чехия, Унгария и другите 7 страни, приети тогава. Да, ако не беше дългото гръцко вето, този сценарий не е чак толкова невъзможен.

Но важното е друго – вече европейска страна, Скопие изведнъж се превръща в твърде важен фактор за българското членство в ЕС. България напира към заветната Европа, както защото това е нейният цивилизационен избор, нейната надежда за демократично и богато бъдеще, така и за да се откъсне от лапите на Русия. Но Скопие изведнъж казва: „О, гълъбчета, работата с вашето членство е малко особена, тя няма да стане, преди да декларирате някои дребни нещица и да подпишете разни важни международни документи.

Първо, трябва да признаете, че българите са македонци. Второ – че езикът ви е диалект на македонския. Трето – че като фашистички окупатори по нашите земи сте репресирали и гонили истинските македонци, опитвали сте да ги обърнете на българи. И четвърто – че вашата комунистическа власт подло промени първоначално правилната си политика спрямо македонското малцинство в страната и, вместо да го стимулира, започна да го забранява“.

Какво правим ние, българите, в този случай? Какво, бе, патриоти такива?

Не се ли разгръща у нас силна антимакедонска кампания, в която, наред с истините, които се мъчим да изтъкнем, се ръсят кофи с лъжи, манипулации и елементарни нападки. Не започваме ли да вопием пред ЕС и други международни фактори, че историческите спорове не трябва да се смесват с текущата политика, че българското членство е ключово за целия ЕС и неговите интереси на Балканите, че истината е, каквато е, и не зависи от желанията на хората и народите, а често се случва независимо от техните предпочитания.

Или ще си посипем главите с пепел, ще застанем на молитвено коляно и ще признаем македонските претенции?

Това последното няма да стане, нали, просто защото нещата така не стават? Ами защо тогава очакваме македонците да направят нещата така, както те не стават?

В подобни дела разум е нужен, не глупост.

СЕРГЕЙ ЛАВРОВ, ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЛОН В СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН

В международните дела руският външен министър Сергей Лавров наистина прилича на слон.

Е, да, нито е голям, нито е чаровен, нито е умен колкото слон – обаче пък, щом случайно попадне в стъкларски магазин, задължително тъпче всичко крехко, вдига страшен шум и безсилието му да се измъкне от неприятната ситуация го разярява още повече.

В нарочна статия за руския печат тия дни, Лавров дълбокомислено пише, че Западът се опитва да подмени международното право със свои правила, което е недопустимо. И за разяснение добавя: „Чрез санкциите и други мерки за незаконен натиск върху суверенни правителства, Западът насажда в международните отношения тоталитаризъм и заема имперска и неоколониална позиция спрямо други страни“.

Ето какво внушава Лавров на подопечните си руски граждани, които са невинни за възхода на престъпния путински режим точно толкова, колкото германците през миналия век бяха невинни за възхода на Хитлер. 

О, не, горкият слон, той просто не иска да образова своите хора в истината – никакво международно право не задължава една страна да поддържа каквито и да било отношения с друга. Не искам, бе – и толкоз! Ти искаш, ама аз не искам. И имам абсолютното право да не те харесвам и да не те искам за партньор в каквито и да било дела.

Разбира се, слонът не казва и друго важно – че западните санкции са ориентирани не срещу Русия, а в защита на самия Запад. Това е вътрешна работа на санкциониращите, в опит да се предпазят от руската агресивност. Това е знак, че Русия отдавна вече премина всякакви граници на поносимост в имперската си лакомия. Знак е още, че светът не иска да има отношения с бандити, за които международното право важи, само ако е в тяхна полза, а иначе предпочитат да се придържат към правото на по-силния. Или на по-гласовития манипулатор, на по-изпечения лъжец, на по-наглия източен сатрап.

Но, освен безумието да обвини Запада в тоталитаризъм, империализъм и неоколинализъм, другарят Лавров прави пореден опит да удари в сърцето на Запада – евро-атлантическата общност, сътрудничеството, близостта на позициите между ЕС и САЩ.

Много е елементарно, но и това руските власти от десетилетия упорито крият от своите граждани, които пък изглежда не се досещат – или не им пука. Фактът е, че, глобално погледнато, евро-атлантическото единство се базира на споделени ценности като свобода, демокрация, човешки права и прочие лиготии, както им викат руснаците. Така че то може да бъде временно смутено понякога, но не и разбито.

Много глупост е нужна, за да не разбереш това.

КОЙ КАКВОТО ПЕЕ, НА ГЪРБА МУ ПАДА

Елеонора Митрофанова, руски посланик в София, пя пред паметника на съветските окупатори в столицата песента „Моя страна, моя България“.

Все такива сбърканяци ни праща Кремъл…..

Ма не е твоя България, бе, неуважаема г-жо – и да пееш, и да не пееш, твоя не е и никога няма да бъде, ако мога леко да перифразирам една друга песен.

Големи мечти, голяма уста, голяма калъчка – с това разполага и това използва Кремъл в битката за България. Както и голям отбор юнаци, дето и космите на брадите си продават за руски рубли. Или за покровителствено императорско потупване по рамото.

Като казах потупване, та се сетих – официално обвиненият в шпионаж за Русия Николай Малинов прибра ли се от Москва, където случайно се оказа, когато обвинението влезе в съда, или още се консултира там с началството. Щото нещо се замълча по темата, пък не мисля, че българските медии биха пропуснали да го срещнат на летището и да му дадат напоително думата да се изкаже в своя защита.

Но не би, за по-сигурно, май и той ще се скатае от българското правосъдие по примера на Цветан Василев и Васил Божков. Нищо, че Малинов отначало героично разправяше как ще се яви и, почти като Георги Димитров в Лайпциг, ще защити правото на Русия да шпионира тук колкото си иска. Както и да прави всичко друго, каквото си иска, защото това е първи принцип на българския патриотизъм.

В отношението към Русия някои не са толкова големи кретени, колкото сме ние. Дори чешкият президент Земан, известен с проруски позиции, напоследък даде заден и пред силата на доказателствата за намесата на ГРУ във вътрешните чешки работи, взе верен тон. Върхът на чешкия хор бе онзи ден, когато Чехия официално поиска Русия да плати „пълни компенсации“ за взривените оръжейни складове и смъртта на чешките работници.

Кремъл буквално побесня, в международните дела той не е свикнал да дава пари, а да взима.

И по този повод Марийка Захарова определи чехите като „изнудвачи“, защото искат пари, без да има съд и присъда. Да, бе, сякаш ако бяха заловени на място онези двамата и бяха осъдени, Русия щеше да плати.

Искрено ме разсмиват тези типове в Кремъл.

Не ме разсмива обаче една дебна информация, която се промъкна покрай смъртта на българския военен пилот – че по това време сръбски военни също са правили учение на Шабла.

Не ми е ясно как и защо става това, но изобщо не съм сигурен, че една натовска държава трябва да предоставя по този начин – и то точно на разположение на Сърбия – територията и съоръженията си.

Това е същата Сърбия, която е може би най-милитаризираната държава на Балканите, след като получи танкове, самолети, ракети и друго въоръжение от Русия и Беларус. Същата Сърбия, която категорично заявява, че никога няма да стане член на НАТО – макар да не е ясно как тогава ще стане член на ЕС. И същата Сърбия е, която се кълне, че дори да стане член на ЕС, никога няма да подкрепи санкции срещу Русия, тоест, предварително се заканва да саботира европейското единство.

Щом на тази Сърбия даваме възможност да тренира армията си на наша територия, значи или голямо политическо късогледство ни е налегнало, или в България властва голяма политическа глупост.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: ПОСЛАНИК МАКАРОВ СИ ТРЪГНА ДОВОЛЕН ОТ БЪЛГАРИЯ – КАТО ПИСТОЛЕТ, КОЙТО Е УЦЕЛИЛ МИШЕНАТА

февруари 25, 2021 at 9:16 am (Публицистика) (, , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-anatoliy-makarov-si-tragna-dovolen-ot-balgariya-kato-pistolet-koyto-e-utselil-mishenata

Неотдавна по живо, по здраво и почти тихомълком изпратихме за родината му руския посланик в София Анатолий Макаров.

Аз лично бих предпочел изпращането да е доста по-шумно. Да е организирано например по метода с газеното тенеке, отдавна предложен от великия Алеко: „Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне с пограничния камък, щото цял Балкан да загърми“.

Но де ги такива изпращачи тук! По нашите земи изглежда най-многото, което българите са свикнали да правят с руските генерал-губернатори и всякакви други лица, изпратени по заповед на кремълската щука да нагледат добре ли се държат тукашните им крепостни, е да се кланят, сякаш са им нещо длъжни. Или сякаш онези са Чехов и Чайковски в едно, дори когато всъщност са обикновени нискочели кагебисти с помътени от водка и мания за руско величие мозъци, пратени тук да тровят хората. Или поне живота на хората.

Така или иначе, Н.Пр. Посланик Анатолий Макаров си тръгна само с един мандат и някои тук побързаха да решат – или поне да внушат на по-невинната политическа публика – че този мандат е донякъде провален, защото точно по негово време България се осмели да изгони най-много руски шпиони под прикритие на дипломатическа служба, отколкото е гонила когато и да било досега.

Да, шпиони има изгонени и това вероятно се дължи донякъде на по-активната помощ от страна на западните ни съюзници, донякъде – надявам се – и на активизацията на самите български спецслужби и тяхната /нова?/ ориентация да разследват в правилната посока. Но руснаците, както знаем, не се интересуват от хората, дори своите. За тях шпионите са като хартиени носни кърпички – цапат се и ги изхвърляш, не си играеш да ги переш и ползваш отново. В Русия хора бол, а и кандидат-шпиони наспорил Господ, заради свързаните с този занаят екстри – зер иначе кога ще му падне случай на някой обикновен руснак да разгледа катедралата в Солсбъри например, освен ако властта не го командирова там да трови някого…..

Така че – тц! Не е вярно, че Макаров е провален дипломат, напротив, той свърши прекрасно работата си в София, като реализира в максимално възможната степен и в много посоки, основни руски интереси. Неслучайно в интервю на изпроводяк дипломатът заяви: „Като посланик на Русия в България се завръщам в Родината с чувство на изпълнен дълг.“

Да, това е дипломатическо клише, но не е само клише, според мен то дава съвсем точна представа как се чувства Макаров – доволен като пистолет, който е уцелил мишената.  

Смятам, че дори да беше постигнал само реализацията на газопровода „Южен поток“, за повече конспиративност наричан Турски, Балкански или дори Български поток, Макаров пак щеше да е на върха на представянето си.

Да не забравяме няколко прости факта. Първо, правителството и лично премиерът Борисов бяха замели под килима този руски инфраструктурен проект, но изведнъж мненията им се преобърнаха на 180 градуса.

Второ, Русия и Турция подписаха за потока през октомври 2016, когато посланик Макаров вече беше тук и през май следващата година България изневиделица се включи в проекта. Трето, някак ентусиазирана до небето, София инвестира цели 3 млрд. лева собствени пари в руския проект. Нищо, че днес вече е доказано категорично онова, за което скептиците предупреждаваха още тогава – че с транзитните такси, които страната ще получи от газовата тръба, няма да може да се върне инвестицията, поне не в нормалните за това срокове.

Така че заровихме пари за наслада на руснаците и в това дело със сигурност енергично е намесен посланик Макаров. Вероятно човекът, макар при публичните си изяви да звучи твърде зле, е много художествено убедителен в разговорите насаме. И може би заради тази му убедителност стана така, че руският проект бе реализиран само за година, а много  по-стратегическата за нас газова връзка с Гърция, която /не/ се строи вече десетина години, е до никъде.   

Но не е само това. По времето на Макаров се възстанови и проектът за гьола в Белене. И, да, макар там нещата като цяло да са по-забатачени, руснаците си изкараха тяхното – България най-чинно им плати за Нероден Петко, купчина парчета от ядрени реактори, които някой „родолюбци“ са им поръчвали, без страната изобщо да има решение за строеж, камо ли проект. Даже всички знаят и името на главният родолюбец, но съдът не можа да го осъди.  

Докато сме повече в полето на икономиката, макар неизбежно размесена с политика, интересно ще ми бъде да разбера каква точно е ролята на посланик Макаров по отношение странната история с древните руски МИГ-ове, за чиито ремонти натовска България продължава да плаща на основния противник на НАТО – Русия. Все едно другарят Ким в Северна Кореь да плати на американците да му ремонтират съоръженията за изстрелване на ядрените ракети. При това работата с нашите МИГ-ове може да се свърши в Полша много по-евтино, качествено и в срок, както видяхме.

Но не, всъщност не може, защото веднага ще го подгони независимият български съд, както също видяхме от случая с бившия военен министър Николай Ненчев. Съдът ни е наистина дотам независим, та си призна открито, че всъщност с това дело защитава интересите на руската корпорация МИГ.

Дали това не е същата пълна форма на независимост, която позволи на втори съд да пусне разследвания Николай Малинов да пътува до същата тази Русия, за която службите и прокуратурата имат съмнения, че шпионира.

Само съмнения ли? Ами да, аз например продължавам да имам големи съмнения спрямо този човек, въпреки че трети независим български съд най-спокойно регистрира зловещо откровения му политически проект за създаване на изцяло русофилска партия.

Ама може и посланик Макаров да не е замесен във всички тези независими действия на съда, де. Нещо повече, той лично със сигурност не се е обаждал на никой български съдия, за да му каже – абе виж там направи нещо за онова наше момче. Просто високият му дипломатически статут не позволява такова нещо – така че според мен някой друг го е сторил от негово име. На български или на руски – изберете сами.

Като споменахме Малинов и русофилския му проект, да си припомним и някои действия на руското посолство, начело с Макаров, които са в посока заздравяване и масовизация на братската любов към Русия, която пърха в душата на /почти/ всеки българин. То не бяха коледни елхи, подарени на невинни български общини, за да се продължи и затвърди у хората по места светлата традиция на вечна благодарност към Русия; то не бяха чествания на някакви „безсмъртни полкове“, всъщност, стадо зомбита, които ни се стоварват на главите, за да не забравим никога, че Кремъл винаги може да ни прати още един комплект освободители, дори ние да не ги искаме; то не беше финансиране на проекти, изложби и концерти за възхвала на Русия, раздаване на икони и картини, то не беше поддържане на стари и издигане на нови паметници на руски убийци и сатрапи, които се откриха тържествено по време на мандата на Н.Пр.;  то не бяха навеждания, целуване на ръце и други патриотични актове от страна на онези многобройни български политици, за които любовта към Русия е най-висшата форма на български патриотизъм.

Да, до този пълен абсурд докараха нещата. Ама не им пука. А Макаров се радва – добро наследство ще остави човекът на заместничката си, кака Елеонора Митрофанова, ще има тя върху какво да надгражда.

О, да, няма да пропусна и един от най-хубавите руски проекти, за които Макаров работеше здраво и които, за радост на Кремъл, ще продължат да тровят българския политически живот поне още година. Имам предвид, разбира се, проекта, наречен Румен Радев, пиеса в няколко действия, която продължава да се играе пред очите на публиката.

Не разбирайте нещата прекалено буквално. Това не означава, че Радев като президент получава указания директно от Москва по някакъв таен телефон и така работи в техен интерес. Или че получава руски пари за работата си. Това означава, че той просто изначално е подбран като човек и характер такъв, какъвто е, подпомогнат е по различни линии да стигне до поста и сега се държи, както се очаква от него.

Основният интерес на руснаците след промените тук винаги е бил един единствен – България да се намира постоянно в хаос, в сивата зона на неспокойствието, да се поддържат вътрешни конфликти, да живеем винаги в мътна вода, за да може Кремъл в определен момент да налови точно онази риба, която му трябва. Това, което в един период правеше Доган, после Първанов, Сидеров и други, сега го прави основно Румен Радев.

А самите руснаци му помагат отстрани, непряко  – подават му удобни за отиграване политически топки, запознават го с подходящи хора по разни приеми, подхвърлят в пространството реплики, които го ориентират за правилната линия, която трябва да следва и прочие. Ето, това пък прави основно руският посланик в София.

И трябва да му се признае на Анатолий Макаров, че добре се справи по време на мандата си. В политически план, днес Румен Радев е наистина най-здравата опора, а според мен – и най-голямата утрешна надежда – за реализация на кремълските интереси в България.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: РУСКИ ЗАПЛАХИ И РУСОФИЛСКИ ПЕСНИЧКИ В ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ

септември 11, 2019 at 11:52 am (Публицистика) (, , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-ruski-zaplahi-i-rusofilski-pesnichki-v-evropeyska-balgariya

Руският посланик в София Анатолий Макаров публично заплаши България.

Това не е за първи път, но сега заплахата е с особен прицел и прикрита с типична руска нагла ирония. А това показва, че е премислена, не спонтанна реакция.

Докато коментира за пореден път писмото на българското Външно министерство по повод позорната „освободителна” изложба, организирана ни за светлата дата 9 септември от посолството на Русия, Макаров заяви: „Продължаваме да работим по проектите с България. Следващата седмица ще бъдат обсъдени редица проекти, включително АЕЦ „Белене”. Същевременно получаваме такъв изстрел”.

Ах, горкият Макаров, гръмнали с пищовче „Макаров” наблизо, той е здраво стреснат и в отговор събира заедно опасни думи като „Белене” и „изстрел”.

Ако беше добавил и „земетресение”…..Е, не, земетресение руснаците все пак не могат да ни спретнат, затова посланикът самоотвержено завършва: „Мирно ви небе!”

Което на днешния руски политически език значи – ще видите мирно небе, ама на кукуво лято. Или дори – докато не са пристигнали вашите нови Ф-16, можем да ви треснем по неизградената централа, ако не ни слушкате…..

И това не могат, но заплахата си е заплаха, играе своята роля. Както и манипулацията, с която е съпроводена. Между мирното небе и изстрелите по „Белене”, Макаров вмъква умилителен разказ – как преди 75 години българският народ с ликуване и радост посреща Червената армия, как Прочетете остатъка от публикацията »

Постоянна връзка Вашият коментар