De Profundis: ДПС Е СПЯЩАТА КРАСАВИЦА – НО ТЕ ПРЕВРЪЩА В ЖАБА, АКО Я ЦЕЛУНЕШ

април 2, 2021 at 8:58 am (Публицистика) (, , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-dps-e-spyashta-krasavitsa-no-te-prevrashta-v-zhaba-ako-ya-tselunesh

Обажда се онзи ден един приятел и пита за кого да гласува. Не мога да си представя защо смята, че аз знам. Викам му – майна, не давам акъл за това, все едно да ти обяснявам какво да правиш с жена си, докато мърсуваш с комшийката.

Но той има нещо наум. Абе онзи ден гледах един дебат по телевизията – вика – и, честно, най ми хареса човекът на ДПС. Беше спокоен, ясен и точен, пък другите само дрънкаха глупости и се надвикваха. Ще взема да гласувам за ДПС-то

Изобщо не се учудих от  доброто представяне на ДПС. Аз телевизия не гледам поради лекарска забрана, но отдавна познавам механизмите в тази партия. Знам, че Доган не от вчера подбира и обучава хора, неговите млади вълчета, които да се представят добре в политическото пространство.

Е, не е трудно на фона на цялата гмеж, която се смята за политик, само защото пие кафе в Парламента. Но е далеч повече от нищото на другите партии, които 32 години не се сещат, че професионален политик не ставаш, ако просто преспиш с професионална политичка или по друг магически начин, а е въпрос на обучение, опит, изграждане на публичен образ.

Какво постига Доган, като пуска вълчетата напред? Първо, по-добра визия за ДПС пред обществото.

За самата турска общност това значи, че той се грижи за техните деца, „жест“, който те много ценят. Както ценят и проявите на наглост, които от време на време лидерът им пробутва като прояви на сила и увереност. Това, съчетано с поддържането на постоянно вътрешно напрежение в общността, че винаги е възможен нов „възродителен процес“, плюс обръчът – политически, икономически, психологически – стегнат около вратовете на тези хора, ги прави относително стабилно електорално ядро, с каквото нито една друга партия в България не разполага.

Типичен пример за вълче е официалният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ и в сегашната кампания той отново го онагледи. В пазарджишкото село Нова Махала например, той заяви: „Когато стане трудно, търсим майстори – а майсторите сме ние, от ДПС. Вече е време да въведем ред в страната, затова сме казали – рестарт на държавността“.

Типична проява на глупаво самохвалство. Първо, ДПС не е голям майстор в държавното управление, ако не броим пренасочването на парични потоци към „правилните“ хора. Второ, след падането на комунизма, българската държавност не успя да стартира, спъна се и падна, включително заради ДПС, така че няма нужда от рестарт, а от реален старт. И трето – не е възможно точно ДПС да стартира каквото и да било, защото партията никога няма да вземе сама цялата власт и да подкара еднолично българската политическа машина, а в момента не се вижда и с кого може да си партнира в тази посока.

Но празните предизборни приказки минават – дали защото хората не чуват какво им се говори или просто не обмислят добре чутото. Но същата печеливша линия държат и още по-младите депесарски вълчета. Например Райна Иванова, водач на листата на ДПС в 25 избирателен район в София, каза неотдавна: „Програмата ни е изпреварваща“ – тъпо твърдение, поне колкото желязото е желязно, водата е водна, небето – небесно.

Да, но за сметка на това, глупостта е наистина вечна! Ами каква да бъде една програма, бе, моме, нали тя е затова – за да програмира, тоест, да изпреварва някакви развития в бъдещето. Това ли е най-важното, което може да се изтъкне за въпросната програма?

Да, обаче това минава, върви…..

Добрият публичен образ, създаден от депесарските вълчета, които като правило имат либерални, проевропейски и пронатовски позиции, работи и на „външния политически пазар“. ДПС отдавна е член на европейския Либерален интернационал и пази зорко тази позиция, защото така, в съчетание с гарантирания си твърд електорат в България, Доган има практически всичко, което му трябва.

Ето защо на него и върхушката на ДПС не им пука, че всички други партии, а и цялото българско общество, напоследък смятат прегръдката с тях за „отровна“. Не им пука, защото те обективно имат не просто стабилна позиция в политическия център, а и гарантирано място на балансьор, без който не могат да се вземат най-важните решения в държавата, например за промени в Конституцията.

Докога ще продължи тази хегемония ли? Директно казано, докато Ахмед Доган е жив. Така е създадена и структурирана тази партия, така стоят нещата, колкото и на мнозина да не им се иска. После ще видим какво ще стане – но нищо чудно в ДПС да последва голям взрив, а хората от електората да се пръснат всеки към естествената си политическа посока. Както е нормално и както е било преди комунистическите времена.

Подобен разпад може да се прогнозира, освен всичко друго, и защото Доган, колкото и да е щедър, не позволява на вълчетата да израснат чак дотам, че да се превърнат в истински лидери и да му седнат на мястото.

Второто нещо, което постига той чрез тях е, че получава широко политическо поле, в което да лавира. Например – тъкмо ДПС започне да говори по европейски теми и излиза Капо ди тутти капи с коледно писмо в полза на Русия. Цялото общество се шашка и се чуди какво става, вълчетата се кланят на мъдрия си политически вожд и неформален лидер, чиито изненадващи ходове трябва да се изучават усърдно, Москва го харесва и подкрепя тайно, Анкара не го харесва, но го подкрепя явно, а към европейските либерали официалният лидер намигва игриво, в смисъл – „това е само закачка“ – и всички са щастливи. Ахмед Доган – най-паче.

Да, ДПС с Доган начело е партия на двойните стандарти, на политическата лукавост, на моралната „гъвкавост“, на опортюнизма и безогледната практичност – всичко това, скрито в купчина благообразни приказки за човешки права, европейска идентичност, принципи и добри намерения. И пак напомням – това очевидно работи, как иначе Ахмед Доган е единственият политик на прехода, който още не е изчезнал в политическото небитие. И как ДПС постоянно намира нови и нови хора, които да го подкрепят.

Та и с моя приятел сега. Как да му обясня, че още от началото на прехода всичко, до което се е докоснала тази партия, е увяхнало.

Ако още в началото и по време на първите избори ДПС не беше повело кампания а сътрудничеше със СДС, демокрацията в България щеше да има много по-голям шанс да стартира реално, комунистите нямаше да потриват ръце, че 45 години не им стигат, а Луканов нямаше да съсипе страната с безумното си управление.

После, през 1992, ДПС изигра ключова роля за големия разкол в СДС и падането на първото демократично правителство на Филип Димитров.

След това беше гарант и основен консуматор на икономическите ползи при правителството на Любен Беров, което докара големия мутренски възход и разграбването на страната от ченгеджийски групировки и всякакви мошеници.

Почти веднага след падането на правителството на Жан Виденов, ДПС се позиционира против управлението на СДС, начело с Иван Костов. Не, че Костов знаеше как да се държи с тях, но това е друга тема.

С действия или бездействия ДПС практически подкрепи и двата мандата на нищожния български президент от БСП Георги Първанов.

В началото на новия век партията активно участва в едно от най-крадливите и некадърни правителства на България – това на Симеон Сакскобургготски. А после повтори упражнението, като стана основа за създаване на 3 – 5 – 8, прочутата схема за разграбване, при която светата двоица Доган – Симеон се превърна в света троица, като приобщи и Сергей Станишев.

След това ДПС отново подкрепи червените и правителството на Пламен Орешарски, а вълчето Лютви Местан се целуваше най-любовно със Станишев на самия Орлов мост, пред очите на всички.

Да не споменаваме изобщо за маститата фигура на лицето Делян Пеевски, толкова години гушната под политическото крило на ДПС.

На този фон сега, когато ДПС се напъва с внушения за сегашната мутризация на страната, за рестартиране на българската държавност, за прояви на политически морал и чест, на мен ми идва да повърна.

Да, някои хора наистина намират телевизионното представяне на хората от ДПС за добро, но аз някак не мога да забравя всички беди, които тази партия донесе. И не вярвам, че тя се е променила напоследък, откак първо Доган, а сега и Пеевски, се заровиха по-дълбоко в политическите сенки. Затова тази партия може да се оприличи на спяща красавица, но от онези, зловещите, които те превръщат в жаба, щом ги целунеш.

Така че аз може още да не знам за кого ще гласувам в неделя, но вотът ми със сигурност няма да е за ДПС.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар