De Profundis: ОТИВАМЕ В ПЪКЛОТО, А ВСИЧКИ СИ ТРАЯТ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ВИНА НА ТЪЙ НАРЕЧЕНИЯ „НАРОД“

август 4, 2021 at 8:32 am (Публицистика) (, , , , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-otivame-v-pakloto-a-vsichki-si-trayat-za-kolektivnata-vina-na-tay-narecheniya-narod

Не мога да разбера защо в България се обсъжда текущата политика, сякаш става дума за нещо истинско, нещо сериозно, нещо нормално. Защо никой не излезе да каже, че кралят е гол, че шутът е тъп, че придворните са идиоти, а слугите са некадърни и крадливи.

Какво имам предвид ли? Ами да започнем оттам, че самото съществуване на „партия“ „Има такъв народ“ е доказателство, че такъв народ няма.

Това беше първият вариант за името на този нов „политически проект“ и съдът трябваше да остави нещата така, а не да иска смяна на името. Тогава може би „народът“ все пак щеше да усети, че го пускат по пързалката на сарказма и нямаше да подкрепи този последен писък на политическата мода в и без това обруления от популизъм и некадърност български обществен живот. 

Не, наистина няма такъв народ по света, който да подкрепи такава „партия“ – просто защото тя не съществува фактически, а само виртуално. И защото да си политически „лидер“ не означава да се криеш по кьошетата, а да излезеш отпред и да водиш.

Защо всички някак си траят и не коментират колективната вина на тъй наречения „народ“ за ситуацията, в която сме накиснати. И не говоря само за политическата ситуация, макар че тя най-лесно се вижда на повърхността, говоря за ситуацията във всички сфери – като започнеш от образованието, което произвежда около 50 на сто функционално неграмотни с дипломи, та стигнеш до „бизнеса“, който предпочита да се придържа най-вече към печалбите от държавни поръчки и европейски фондове, а не толкова от прилагане на принципите на капитализма и свободния пазар.

Голямата част от този „народ“ през последните повече от 30 години, вместо заедно със свободата да вдиша демократичните и пазарните механизми и да тръгне да се развива, както правят хората в Полша например, постоянно избира разни политически мошеници да го управляват – като започнеш с комунистите, минеш през царя и царедворците, продължиш през отровната тройна комбинация на вече споменатите с ДПС, през дивия популизъм на борисовото „аз съм прост и вий сте прости, затова така добре се разбираме“, та стигнеш до сегашния учиндолски хибрид от наглост, простотия, празнодумство и хвалипръцковщина, представян за по-благозвучно като партия на промяната.

Някак не ми се струва редно да избираш през годините всичко това, да повтаряш грешна преценка след грешна преценка, да се вкарваш сам все по-дълбоко в кашата на абсурда и после да се хвалиш, че си „народ“.

„Не сме народ, не сме народ, а мърша!“ – както прозорливо писа дядо Славейков още през 1875.

Е, някои казват, че срещу народ не се говори, даже някой от големите български писатели – Радичков ли, Емилиян Станев ли беше – го написа. Народът бил винаги прав, та затова трябва да му мълчим. Съжалявам, гълъбчета, но е време „простият народ“ да чуе умните сред него какво говорят, иначе всички отиваме в пъклото и един ден ще се събудим преродени на дъното на консерва копърка.

Засега – толкоз за народа. А сега малко и за неговите „лидери“.

Слави Трифонов може да се прави на умен, но не е – в политически смисъл на думата. Имам само един простичък въпрос към него – как, щом не е нито депутат, нито премиер, нито президент, нито заема какъвто и да било друг държавен пост, освен лидер на някаква хипотетична партия, съставена очевидно само от него и Тошко Африкански, ще контролира хората си във властта и ще прокарва реформаторската политика, която твърди, че иска да прокарва.

Как? В Полша Качински се опита, но видя, че съвсем отстрани не става и се записа вицепремиер. Така хем стои на втори план, хем контролира всичко. А нашият български юнак не е по-голям политик от Качински, та да се надява, че ще успее в тази тънка материя.

Какво ще стане например, ако някой министър откаже да слуша божествения глас свише и започне да прави каквото си е наумил или каквото му диктуват негови собствени кукловоди, Слави какво – ще го извика на приятелски разговор в телевизионното студио и с думи прости ще му обърне погледа в правилната посока, ще го вкара в правия път, така ли? Или ще му прати мутри да го пребият с бухалки и да го изхвърлят от министерското кресло?

А какво ще стане, ако самият премиер изведнъж схване, че реалната власт в държавата всъщност е в неговите собствени ръце и никакъв задкулисен партиен лидер не може да му каже „копче“, тоест, ако се еманципира от своя политически създател?

Подозирам, че точно затова Слави си избира всички премиери по един и същи модел – хора като Луната, които нямат собствена светлина, а светят с отразена. И най-вероятно – такива, които, пак като Луната, имат тъмна страна. Тя е ключът към тяхната зависимост, защото лесно може да бъде осветена.

С други думи, Слави предлага на българското общество да го управляват пудели. Как изобщо от уж най-интелигентната дясна формация „Да, България“ биха могли да се съгласят някаква напълно одиозна фигура да върши предстоящите велики реформи в страната, за които те самите вопият, не е ясно. Аз не бих го приел, но – хора разни. А и се знае, че близостта на властта, застанала току пред очите ти, рязко променя нормалната човешка психика и мислене.

Но нека кажем и няколко по-конкретни думи за фигурата на бъдещия премиер, който ИТН официално предложи. Честно, не ми стига умът да си представя как, ако искаш да се занимаваш с политика, отиваш на кастинг в шоу, което съчетава опитите за хумор с чалгата и женските прелести. И ще седнеш сериозно да обсъждаш възгледите си с телевизионен водещ, който обещава да те вкара в политиката. Ами ти да не си балерина или плеймейтка с джуки, бе, г-н бъдещ политик?

Как става тази работа, къде е личната визия на истинския политик, къде е дългият път от политическите низини до политическите върхове, през който трупаш опит, къде е времето да изградиш солидна политическа биография и да „продадеш“ политическото си лице, така че да стане разпознаваемо в обществото.   

Не, в нашия случай всичко е обърнато с краката нагоре. И после е обърнато още веднъж, пак с краката нагоре.

Така просто не се прави, това е като някаква детска градина, в която госпожата те изпитва дали знаеш технологията за пишкане на гърне – как би го направил, ако ти махнат памперса.

Освен това бях силно изненадан да разбира, че бъдещият ни премиер е женен за „поетеса“, както е представена навсякъде съпругата му. И тъй като все пак малко разбирам от тази странна и красива материя, порових да прочета нейни стихове.

Извинете, но човек, който римува „съвпадение“ със „спасение“ и „потвърждение“, не е поет. И също „любов“ с „покров“. А и каквото друго да вземеш като пример от тези девичи поетични опити, доказва все същото – че тези „стихове“, макар да не са чалга, защото поне съдържанието им не е просташко и агресивно, все пак са псевдо поезия и покойният Любо Левчев или много се е объркал, когато им е дал висока оценка, или е имал друга причина да го направи. Не знам каква, но и едва ли точно това има значение.

Има значение обаче друго – евентуалният бъдещ премиер Пламен Николов явно харесва псевдо поезията на жена си, след като дори с ентусиазъм я превежда на английски. А да не можеш да различиш истинско стихотворение от сурогатно, поне от моя гледна точка, е огромен кусур за всеки интелигентен човек. Или за всеки премиер, който не е изцяло технократ, а публично твърди, че се е докоснал до духовността.

Всичко, казано дотук, а и още много, натрупано в кашата на последните динамични политически дни, ме води към мисълта, че, меко казано, нищо добро не ни очаква в близък и средносрочен план. Голяма изненада, няма що – след като същия извод повтарям в почти всеки текст от лятото на миналата година.

Докога ли? И защо ли?

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа и втора част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: „ПАРТИИТЕ НА ПРОМЯНАТА“ КАТО „НОВИТЕ ЛЕВИ“ – УТРЕШНИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРИ

април 21, 2021 at 12:59 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-partiite-na-promyanata-kato-novite-levi-utreshnite-novini-ne-sa-dobri

Много интересни консултации за раздаване на мандати и съставяне на евентуалното ново правителство се проведоха онзи ден, граждани, трябва да призная.

Не, че от тях произлезе нещо категорично, де, или поне нещо умно, но, осветени от публичността, някои твърде забулени в мъгла реалии от българската политика сякаш започнаха да проблясват.  

От цялата работа най-много ми хареса репликата на Румен Радев към Демократична България: „Мястото на вашата коалиция е важно, защото в нейно лице десният избирател отново намери представителство в Парламента, отреди ви важна роля в общия политически ред в страната“.

Радев се радва на успеха на дясното, моля ви се!

Щом прочетох тези думи, веднага си представих как в този сюблимен момент, когато очите им са замазани с голямата баданарка, перките на генерал Наско и редник Христо /да ме прости, ако е лейтенант от запаса/ се надуват от гордост и те започват да се виждат още по-готини и умни, отколкото досега са смятали. Какво ли не прави една похвала, дошла навреме. И от високо място.

Но да погледнем онова, което в действителност съдържат думите на президента или което стои зад тях. Става дума за две неща – една голяма лъжа и като цяло, и в детайлите, плюс една въдица с голяма кука, на която да се закачи съответният шаран.

А ето и конкретните съображения за това. Първо, отреденото на ДБ пето място в Парламента не показва те да са припознати от българския електорат изобщо, а в частност – дори от десния, като чак толкова важна формация. Виждали сме и много по-солидни десни присъствия на депутатските банки, нали. При това не само като количество, а и като качество.

Второ, думата „отново“ в случая изобщо не е на място, най-малкото – защото ГЕРБ също се водят дясна партия или поне членството им в ЕНП сочи натам. Да, ГЕРБ се свързват с доста особено разбиране за дясното, някакво дясно с твърде балкански измерения, и аз лично винаги съм смятал, че една толкова популистка формация не може да бъде истински дясна.

Но аз мога да си позволя да го кажа, защото мога да го докажа, докато Румен Радев не може, защото тук цялата работа е свързана с едни особени дебри на политическата наука, за които той едва ли знае нещичко. Така, де – ако знаеше, щеше да бъде истински политик, а не измислен, какъвто е всъщност.

Трето, ролята, отредена на ДБ в общия политически ред на страната, в най-добрия случай, е поддържаща. И това съвсем ясно се видя по време на консултациите. След тях дори Христо Иванов прозря и призна публично, че тяхната малка коалиция никога няма да получи мандат от президента. Важно признание, защото миналата седмица генерал Наско остави впечатление на неразбрал, като удари тъпана и викна, че ДБ чака мандат.

Тези три лъжливи похвали на президента имат една едничка цел – той мощно ласкае ДБ, с което пуска въдицата, за да получи евентуалната им подкрепа на президентските избори през есента. Особено ако срещу него се изправи лично Бойко Борисов или пък – дай, Боже – някой свестен и реално десен човек, и след като е ясно, че, поне засега, не може да разчита на никаква подкрепа от ДПС, за тогава Румен Радев ще има нужда от наистина всеки гласец, дори най-тънкия, за да победи.

Но толкоз за флирта на президента с ДБ, флирт, който, впрочем, той разигра и с БСП, ИТН и ИМВ – със същата своя съкровена изборна цел го разигра, но с всяка формация се отнесе според нейните специфики.

Това, което е най-важното обаче за изясняване на общата политическа картина в момента в страната, се видя ясно на президентските консултации – че трите тъй наречени „партии на промяната“, всъщност са една партия, съставена от три фракции.

Да, към подобна възможност вниманието бе насочено още при първото заседание на новия парламент, но тогава усещането за общност беше свързано повече с демонстрираното единство на техния манталитет. Тогава сякаш още се бе проснало някакво було над общата им същност – но сега вече срамежливата бананова поличка на Жозефин Бейкър падна и голата истина под нея лъсна безпощадно. 
Какво точно имам предвид обаче, като говоря за единството на троицата Слави, Мая и Христо, единство не само по манталитет, но и по „политическа“ същност?

От думите и поведението на трите формации става все по-ясно, че те са като три, засега само тропосани заедно части на един общ проект, на една обща партия, която се състои от ляво-популистката ИТН, ляво-либералната ДБ и ляво-социалната ИМВ. Трите заедно са „новото ляво“ на България и всъщност заемат политическото пространство от левия бряг на центъра, до към десния бряг на ляво-консервативната БСП.

Там някъде границата е още размита и неясна, тя ще се очертае по-категорично, когато електоралната подкрепа за БСП спадне с още 7-8-10 процента и партията се маргинализира напълно, нещо, което, впрочем, трябваше отдавна да се случи.

В момента обаче гласовете прескачат лесно в едната или другата посока – от „старото“ към „новото“ ляво и обратно. Точно затова пък от трите „партии на статуквото“, именно БСП най-лесно ще даде подкрепата си за евентуалното бъдещо управление на „партиите на промяната“. А и точно от нея подобна подкрепа ще бъде най-лесно приета, „чест“, която „новите леви“ засега категорично отказват на ДПС и ГЕРБ.

В момента вече могат да се набележат и някои общи характеристики на партиите от тази „нова левица“, в сравнение със „старата“ БСП.

Първо, те са по-прагматични, повратливи и приспособими, например – не са чак толкова силно обвързани с комунистическото минало на страната и вероятно няма да се занимават много-много с партизански и деветосептемврийски теми, въпреки изцепките на Мая в тази посока, които добре помним.

Второ, те не са и чак толкова привързани към „социалния подход“ в икономиката. Да, вероятно ще продължат да ползват социалните лозунги с пропагандна цел, но по-умерено от БСП. А може би като цяло ще имат и не толкова волунтаристично отношение към икономиката. Това не значи, че ще могат да я управляват по-кадърно, а просто – че малко повече, надявам се, поне ще се опитват да виждат реалностите и да се придържат към тях.

И трето, „Новите леви“ вероятно ще имат по-прагматично отношение и няма чак толкова да се зъбят на ЕС и НАТО, колкото БСП, защото те, сега, като евентуални управляващи, ще разчитат тепърва да получават и харчат европейски пари.

В същото време обаче, със сигурност ще запазят същия слугински манталитет по отношение на Кремъл. Какво да си помисли човек, като се имат предвид топлите им отношения с президента Румен Радев. Или оглушителното им предизборно мълчание по темата за агресивната руска политика, включително срещу България и мерките, които трябва да се вземат в тази посока.      

Има още доста неща, които можем да отбележим отсега като характеристики на „новата левица“, но да не избързваме. Да видим първо дали тя в действителност ще се сътвори и формално, а няма да остане само нереализирана възможност.

Това ще проличи от следващите няколко важни стъпки – дали ИТН, ДБ и ИМВ ще се договорят за общо управление, дали и по какъв начин ще си сътрудничат в Парламента или противоречията им ще надделеят, дали ще застанат наистина заедно зад Румен Радев на президентските избори през есента…..

В интерес на истината обаче, трябва да кажа, че каквото и да предприемат те, новините – политически, икономически и всякакви – които очакват България с това натрупване на ляво върху ляво, и то на фона на реално липсващото дясно, няма да бъдат никак добри.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар