De Profundis: ЕХ, МАНДАТ, ТИ РОДЕН, НАШ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА НЕПОЛИТИКАТА В ПОЛИТИКАТА

април 29, 2021 at 6:22 am (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-eh-mandat-ti-roden-nash-ili-prikazka-za-nepolitikata-v-politikata

Както се очакваше, граждани, тази година предизборният цирк в България не беше много интересен, но за сметка на това прерасна в огромен следизборен цирк. И, закономерно, няма и месец след вота, политическата публика е вече с увиснало чене – знак за истински шок от безумните изпълнения, които вижда да се разиграват по арената.

В момента мандатът за съставяне на правителство е като някакъв летящ холандец, осъден да се прехвърля навеки от ръка на ръка, защото няма кой да го вземе и реализира. В цялата работа обаче има нещо още по-важно – че ситуацията е патова, се знаеше предварително, не се знаеше обаче, че онези уж политически субекти, които сами се гюмчат в гърдите като „партии на промяната“, ще се държат чак толкова политически безотговорно и морално недостойно.

Добре, ГЕРБ получиха мандата и представиха правителство. Аз лично не бих казал, че присъствието в него на Любен Дилов – син, който понякога е зелен, а друг път червен, е особено достойнство. Даже напротив. Нито пък бих одобрил номинацията на Красимир Вълчев като нов стар шеф на образованието, защото този човек подлуди цялата държава с идеите си как онези ученици, дето ще учат в къщи, са само половината от онези, дето ще ходят на училище, обаче в сряда, петък и събота едните ще сменят другите. Но ако някой междувременно удари сто тояги на голо на министъра, всички ще си стоят в къщи, а само дните от седмицата ще се сменят.  

Така или иначе обаче, дали хубаво или лошо беше това правителство като цяло, сега вече никой не може да каже, защото бе бламирано, още преди да се обсъди не само персоналния му състав, но и още по-важни неща като програма, приоритети, идеи за реформи и т.н.

Строго политологически погледнато, голословното отрицание изобщо не беше умен ход от страна на ДБ и ИТН. Тези две партии имаха шанс да се докажат пред избирателя като сериозни и диалогични формации, които взимат информирани решения и правят всичко възможно, за да не потъне страната в разруха. Достатъчно беше само да проведат една среща с преговорния екип на ГЕРБ, след която пак да кажат своето „не“, но вече с аргументи и обосновки под ръка. И с благообразното обяснение – ето, направихме усилие, но не стана работата. Това е част от отговорното поведение, което хората очакват в тази мътна и кървава ситуация – очакват да знаят какво всъщност става и защо.

Не би! Няма кой да е умен, трябва всички да сме революционери – да желаем промяна на правилата, въпреки че не знаем със сигурност какви са те. И въпреки, че имаме на ум само нещо бълбукащо по въпроса с какво да ги заменим.

Но, да речем – добре, това лайно вече беше настъпено и клоуните продължиха да джапат нататък из политическия манеж с патъци номер 85. Веднага, след като ГЕРБ върнаха предсрочно мандата, Тошко сценаристът, запитан какво ще предприеме втората партия – ИТН, отвърна велемъдро и тайнствено: „Ще направим това, което трябва да направим, в момента, в който ни дадат мандата“.

С което човекът веднага влезе като номер две в личния ми списък на българските царски особи – досега само Симеон имаше право и задължение да ръси подобни простотии. Ама на него това му е присъщо заради вродената неспособност да се изразява смислено, плюс нежеланието му да казва истината за каквото и да било. А при Тошко…..

А, чакайте, бе, граждани, да не би и при Тошко основанията да са същите, въпреки славата му на печен сценарист и въпреки заявките на ИТН за необходимостта от честна и открита политика?

Все пак, заявката на подпредседателя, че мълчанието на ИТН ще продължи, и този път доказа само валидността на елементарния принцип, че казаното от втория човек в дадена партия е винаги предпоследно, защото последната дума е винаги на шефа. Така че ето ви го самият председател Слави да се изявява по темата „мандат и к`во правим, ако случайно ни се натика в ръцете“.

Ще отминем с мълчание заслужаващия ирония факт, че по-рано Слави се подиграваше с коронавируса, но това несъществуващо изведнъж го докопа, заради което и не можа да се зарадва както трябва на политическата си победа – с чалга на корем и кючеци по масите. Народните маси.

Друг е въпросът, че той и без това нямаше как да се зарадва на политическата си победа, първо защото не е политик, и второ – защото на главата му се струпаха отговорности, които дори не си е представял, че съществуват. Например – защо ми е мажоритарен вот, ако няма да избират само мен? Или – колко сценаристи трябват, за да се сътвори добър проектобюджет? Такива ми ти работи.

Та излиза Слави изведнъж и уточнява, че партия ИТН ще назначи за премиер някоя си Антоанета Стефанова, шахматистка, която обаче, веднага щом получи мандата, ще го върне.

Колко малко думи, колко много информация, граждани!

Първо, публиката разбира със сигурност нещо, което отдавна подозира – че партия ИТН не може и не иска да прави политика, а само да си играе политически игрички. Или да свири подпури от политически хитове. Второ, че партия ИТН всъщност е тайният клон на партия „Българско лято“, доколкото шахматистката Стефанова, както поне БТВ информира, през годините е получавала солидни субсидии от дубайския бизнесмен и политик с български прокурорски обвинения. Трето, научаваме, че шахът не е работа за всеки, но политиката, както и подозирахме, е. Поне в България. Четвърто, вече е сигурно, че ще има предсрочни избори, защото в тази ситуация никоя от останалите партии не може да реализира мандат, колкото и самоотвержено Хаджигенов да го иска. И пето, видяхме с очите си как отказът на ИТН накара всички да се разбръмчат като разтревожен кошер – не само пчеличката Мая.

Благодаря, Слави, не знаех, че един прост отказ от мандат е толкова полезно упражнение за изясняване на общата ситуация в страната, кой кой е в нея и за какво се бори.

Закономерен е въпросът – какво става оттук нататък. Защото изборите са ясни, но в Парламента има хора, които знаят, че вероятно никога пак няма да попаднат в него, така че продължават да правят сметки. Например споменатият Хаджигенов, който вече и по този въпрос влезе в противоречие с Мая. Тя вика – неприлично е най-малката партия да вземе мандата и зад нейния гръб да се крият по-големите, а той вика – е, щем, не щем, нали сме отговорни хора, ще го вземем.

Добре, де, дори Радев да им го даде и да го вземат, с мандат в ръката те са способни точно толкова да съставят правителство, колкото и без мандат в ръката, тоест – хич.

Мисля си обаче, че Румен Радев може да се окаже по-хитър, отколкото е, като с един куршум удари два заека – да избегне капаните по пътя на мандата и да си осигури нов ресурс за президентските избори. За целта е достатъчно само третия път да го даде на ДБ. Аз поне така бих направил – но да не давам повече акъл, че току-виж и тази глупост се реализира.

С глупости или без, предсрочните избори все пак изглеждат неизбежни и всички „партии на промяната“, особено ИТН, вече смятат как ще спечелят повече гласове. Истината обаче ще ги наскърби – в ситуация като тази, по-голям шанс да вдигнат подкрепата си, имат партиите на статуквото.

Първо, те имат по-големи твърди ядра и повече възможности да привличат периферия, отколкото реализираха на 4 април. Второ, като цяло избирателите по света са еднакви – те предпочитат стабилност пред хаос, по-добър живот пред по-лош. Трето, не може да се откажеш от властта, дадена ти от избирателите, да профукаш този шанс, и веднага да поискаш втори. Това си е чист волунтаризъм, много революционно очакване, но в политиката нещата не стават така.

Това са основните причини да съм скептичен към възможността след предсрочни избори да имаме „по-добър“ резултат, тоест, парламентарна конфигурация, по-подходяща за съставяне на чисто и свято правителство, отколкото сегашната.

Лошата новина в случая е, че ако тръгнем по този път, не се знае колко дълго може да се задържи политическият хаос и кой колко риба ще налови в мътната вода. А още по-лошата новина е, че всичко зависи от банда некадърни политически клоуни, на които вече и децата от публиката не се смеят.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар

De Profundis: „ПАРТИИТЕ НА ПРОМЯНАТА“ КАТО „НОВИТЕ ЛЕВИ“ – УТРЕШНИТЕ НОВИНИ НЕ СА ДОБРИ

април 21, 2021 at 12:59 pm (Публицистика) (, , , , , )

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-de-profundis-partiite-na-promyanata-kato-novite-levi-utreshnite-novini-ne-sa-dobri

Много интересни консултации за раздаване на мандати и съставяне на евентуалното ново правителство се проведоха онзи ден, граждани, трябва да призная.

Не, че от тях произлезе нещо категорично, де, или поне нещо умно, но, осветени от публичността, някои твърде забулени в мъгла реалии от българската политика сякаш започнаха да проблясват.  

От цялата работа най-много ми хареса репликата на Румен Радев към Демократична България: „Мястото на вашата коалиция е важно, защото в нейно лице десният избирател отново намери представителство в Парламента, отреди ви важна роля в общия политически ред в страната“.

Радев се радва на успеха на дясното, моля ви се!

Щом прочетох тези думи, веднага си представих как в този сюблимен момент, когато очите им са замазани с голямата баданарка, перките на генерал Наско и редник Христо /да ме прости, ако е лейтенант от запаса/ се надуват от гордост и те започват да се виждат още по-готини и умни, отколкото досега са смятали. Какво ли не прави една похвала, дошла навреме. И от високо място.

Но да погледнем онова, което в действителност съдържат думите на президента или което стои зад тях. Става дума за две неща – една голяма лъжа и като цяло, и в детайлите, плюс една въдица с голяма кука, на която да се закачи съответният шаран.

А ето и конкретните съображения за това. Първо, отреденото на ДБ пето място в Парламента не показва те да са припознати от българския електорат изобщо, а в частност – дори от десния, като чак толкова важна формация. Виждали сме и много по-солидни десни присъствия на депутатските банки, нали. При това не само като количество, а и като качество.

Второ, думата „отново“ в случая изобщо не е на място, най-малкото – защото ГЕРБ също се водят дясна партия или поне членството им в ЕНП сочи натам. Да, ГЕРБ се свързват с доста особено разбиране за дясното, някакво дясно с твърде балкански измерения, и аз лично винаги съм смятал, че една толкова популистка формация не може да бъде истински дясна.

Но аз мога да си позволя да го кажа, защото мога да го докажа, докато Румен Радев не може, защото тук цялата работа е свързана с едни особени дебри на политическата наука, за които той едва ли знае нещичко. Така, де – ако знаеше, щеше да бъде истински политик, а не измислен, какъвто е всъщност.

Трето, ролята, отредена на ДБ в общия политически ред на страната, в най-добрия случай, е поддържаща. И това съвсем ясно се видя по време на консултациите. След тях дори Христо Иванов прозря и призна публично, че тяхната малка коалиция никога няма да получи мандат от президента. Важно признание, защото миналата седмица генерал Наско остави впечатление на неразбрал, като удари тъпана и викна, че ДБ чака мандат.

Тези три лъжливи похвали на президента имат една едничка цел – той мощно ласкае ДБ, с което пуска въдицата, за да получи евентуалната им подкрепа на президентските избори през есента. Особено ако срещу него се изправи лично Бойко Борисов или пък – дай, Боже – някой свестен и реално десен човек, и след като е ясно, че, поне засега, не може да разчита на никаква подкрепа от ДПС, за тогава Румен Радев ще има нужда от наистина всеки гласец, дори най-тънкия, за да победи.

Но толкоз за флирта на президента с ДБ, флирт, който, впрочем, той разигра и с БСП, ИТН и ИМВ – със същата своя съкровена изборна цел го разигра, но с всяка формация се отнесе според нейните специфики.

Това, което е най-важното обаче за изясняване на общата политическа картина в момента в страната, се видя ясно на президентските консултации – че трите тъй наречени „партии на промяната“, всъщност са една партия, съставена от три фракции.

Да, към подобна възможност вниманието бе насочено още при първото заседание на новия парламент, но тогава усещането за общност беше свързано повече с демонстрираното единство на техния манталитет. Тогава сякаш още се бе проснало някакво було над общата им същност – но сега вече срамежливата бананова поличка на Жозефин Бейкър падна и голата истина под нея лъсна безпощадно. 
Какво точно имам предвид обаче, като говоря за единството на троицата Слави, Мая и Христо, единство не само по манталитет, но и по „политическа“ същност?

От думите и поведението на трите формации става все по-ясно, че те са като три, засега само тропосани заедно части на един общ проект, на една обща партия, която се състои от ляво-популистката ИТН, ляво-либералната ДБ и ляво-социалната ИМВ. Трите заедно са „новото ляво“ на България и всъщност заемат политическото пространство от левия бряг на центъра, до към десния бряг на ляво-консервативната БСП.

Там някъде границата е още размита и неясна, тя ще се очертае по-категорично, когато електоралната подкрепа за БСП спадне с още 7-8-10 процента и партията се маргинализира напълно, нещо, което, впрочем, трябваше отдавна да се случи.

В момента обаче гласовете прескачат лесно в едната или другата посока – от „старото“ към „новото“ ляво и обратно. Точно затова пък от трите „партии на статуквото“, именно БСП най-лесно ще даде подкрепата си за евентуалното бъдещо управление на „партиите на промяната“. А и точно от нея подобна подкрепа ще бъде най-лесно приета, „чест“, която „новите леви“ засега категорично отказват на ДПС и ГЕРБ.

В момента вече могат да се набележат и някои общи характеристики на партиите от тази „нова левица“, в сравнение със „старата“ БСП.

Първо, те са по-прагматични, повратливи и приспособими, например – не са чак толкова силно обвързани с комунистическото минало на страната и вероятно няма да се занимават много-много с партизански и деветосептемврийски теми, въпреки изцепките на Мая в тази посока, които добре помним.

Второ, те не са и чак толкова привързани към „социалния подход“ в икономиката. Да, вероятно ще продължат да ползват социалните лозунги с пропагандна цел, но по-умерено от БСП. А може би като цяло ще имат и не толкова волунтаристично отношение към икономиката. Това не значи, че ще могат да я управляват по-кадърно, а просто – че малко повече, надявам се, поне ще се опитват да виждат реалностите и да се придържат към тях.

И трето, „Новите леви“ вероятно ще имат по-прагматично отношение и няма чак толкова да се зъбят на ЕС и НАТО, колкото БСП, защото те, сега, като евентуални управляващи, ще разчитат тепърва да получават и харчат европейски пари.

В същото време обаче, със сигурност ще запазят същия слугински манталитет по отношение на Кремъл. Какво да си помисли човек, като се имат предвид топлите им отношения с президента Румен Радев. Или оглушителното им предизборно мълчание по темата за агресивната руска политика, включително срещу България и мерките, които трябва да се вземат в тази посока.      

Има още доста неща, които можем да отбележим отсега като характеристики на „новата левица“, но да не избързваме. Да видим първо дали тя в действителност ще се сътвори и формално, а няма да остане само нереализирана възможност.

Това ще проличи от следващите няколко важни стъпки – дали ИТН, ДБ и ИМВ ще се договорят за общо управление, дали и по какъв начин ще си сътрудничат в Парламента или противоречията им ще надделеят, дали ще застанат наистина заедно зад Румен Радев на президентските избори през есента…..

В интерес на истината обаче, трябва да кажа, че каквото и да предприемат те, новините – политически, икономически и всякакви – които очакват България с това натрупване на ляво върху ляво, и то на фона на реално липсващото дясно, няма да бъдат никак добри.

Книгата на Пламен Асенов „Великите европейци”, първа част от едноименната поредица, можете да поръчате в Онлайн-книжарница Книги.ею

https://книги.ею/заглавия/пламен-асенов-великите-европейци/

Постоянна връзка Вашият коментар